Subset (23)

bg · 26k rows

Split (3)

train · 16k rows

id stringlengths 10 10	text stringlengths 604 798k	label sequencelengths 1 10
32004R0231	32004R0231 L 039/15 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 231/2004 НА КОМИСИЯТА от 10 февруари 2004 година относно класирането на определени стоки в Комбинираната номенклатура КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (1), и по-специално член 9, параграф 1, буква а), като има предвид, че: (1) С цел да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да се приемат мерки за класирането на стоките, включени в приложението към настоящия регламент. (2) Регламент (ЕИО) № 2658/87 установява общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат и за всяка друга номенклатура, която се основава, изцяло или частично на нея, или която добавя, ако е необходимо, подпозиции към нея, и която е установена чрез специални разпоредби на Общността, с оглед прилагането на тарифни или други мерки, свързани със търговията със стоки. (3) Чрез прилагане на упоменатите по-горе общи правила стоките, описани в колона 1 от приложената таблица към настоящия регламент, следва да се класират под съответните кодове по КН, посочени в колона 2, въз основа на мотивите, посочени в колона 3. (4) Съгласно разпоредбите на член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (2), е подходящо ползването на обвързващата тарифна информация за класирането на стоките по Комбинираната номенклатура, издадена от митническите органи на държавите-членки, и която не съответства на правата на настоящия регламент, може да се продължи за период от 3 месеца от титуляра. (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Стоките, описани в колона 1 от приложената таблица, се класират под съответните кодове по КН, посочени в колона 2 от упоменатата таблица. Член 2 Съгласно разпоредбите на член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 ползването на обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки, която не съответства на разпоредбите на настоящия регламент, може да бъде продължено за период от три месеца. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на 20-ия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 10 февруари 2004 година.	[ 3, 14 ]
31984L0253	31984L0253 L 126/20 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОСМА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 10 април 1984 година приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно одобряването на лицата, натоварени с извършването на задължителни проверки на счетоводни документи (84/253/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 54, параграф 3, буква ж) от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че съгласно Директива 78/660/ЕИО (4) годишните счетоводни отчети на някои видове дружества трябва да бъдат проверявани от едно или няколко лица, които имат право да извършват такива проверки, като от тях могат да бъдат освободени само дружествата по член 11 от цитираната директива; като има предвид, че цитираната директива е допълнена от Директива 83/349/ЕИО (5) за консолидираните счетоводни отчети; като има предвид, че изискванията за квалификация на лицата, които имат право да извършват задължителни проверки на счетоводни документи, трябва да бъдат хармонизирани; като има предвид, че трябва да се гарантира, че тези лица са независими и честни; като има предвид, че високото равнище на теоретични познания, нужни за задължителните проверки на счетоводни документи и способността тези познания да се прилагат на практика трябва да се гарантират чрез изпит за професионална компетентност; като има предвид, че на държавите-членки трябва да бъде предоставено правомощие да одобряват лицата, които, макар да не отговарят на поставените условия за теоретично обучение, в продължение на дълъг период са извършвали професионална дейност, чрез която са натрупали достатъчно опит в областта на финансите, правото и счетоводството и са издържали успешно изпита за професионална компетентност; като има предвид, че на държавите-членки също трябва да се позволи да приемат преходни разпоредби в полза на лицата, които упражняват тази професия; като има предвид, че държавите-членки ще имат възможност да одобряват както физически лица, така и счетоводни дружества, които могат да бъдат юридически лица или други видове дружества или сдружения; като има предвид, че физическите лица, които извършват задължителни проверки на счетоводни документи от името на такива счетоводни дружества, трябва да отговарят на условията на настоящата директива; като има предвид, че държава-членка ще може да одобрява лица, които извън държавата са получили квалификации, равняващи се на тези, изисквани по настоящата директива; като има предвид, че следва да се позволи на държава-членка, която при приемането на настоящата директива признава категории физически лица, които отговарят на условията на директивата, но чието равнище на положени изпити за професионална компетентност е по-ниско от държавен изпит в университет, да има възможност да продължи да предоставя на такива лица, при определени условия и до последващо съгласуване, одобрение да извършват задължителни проверки на счетоводните документи на дружества и групи от предприятия с ограничени размери, при условие че държавата не е използвала възможностите за освобождаване по директивите на Общността във връзка с консолидираните счетоводни отчети; като има предвид, че настоящата директива не регулира правото на установяване, нито свободата на предоставяне на услуги по отношение на лицата, които отговарят за извършване на задължителните проверки на счетоводните документи; като има предвид, че признаването на одобрението, дадено на гражданите на други държави-членки да извършват такива проверки, ще бъде специално регулирано с директиви за предприемането и извършването на дейност в областта на финансите, икономиката и счетоводството, и за свободата на предоставяне на услуги в тези области, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: РАЗДЕЛ I Обхват Член 1 1. Мерките за съгласуване, предвидени в настоящата директива, се прилагат към законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на лицата, натоварени с: а) извършване на задължителни проверки на годишните счетоводни отчети на дружествата, както и проверка за съответствието между годишните доклади за дейността и годишните счетоводни отчети, когато правото на Общността изисква такава проверка; б) извършване на задължителни проверки на консолидираните счетоводни отчети на групите от предприятия и на проверка за съответствието между консолидираните годишни доклади за дейността и консолидираните годишни счетоводни отчети, доколкото правото на Общността изисква такава проверка. 2. В зависимост от законодателството на всяка държава-членка лицата по параграф 1 могат да бъдат физически или юридически лица, други видове дружества или сдружения (счетоводни дружества по смисъла на тази директива). РАЗДЕЛ II Правила за одобряване Член 2 1. Задължителните проверки на документите по член 1, параграф 1 се извършват само от лица, получили одобрение. Компетентните органи на държавите-членки могат да одобряват само: а) физически лица, които отговарят най-малко на условията по членове от 3 до 19; б) счетоводни дружества, които отговарят най-малко на следните условия: i) физическите лица, които извършват задължителни проверки на документите по член 1 от името на счетоводни дружества, трябва да отговарят най-малко на условията по членове от 3 до 19; държавите-членки могат да предвидят, че тези физически лица също трябва да получат одобрение; ii) мнозинството от правата на глас трябва да се притежават от физически лица или счетоводни дружества, които отговарят най-малко на условията по членове от 3 до 19, с изключение на член 11, параграф 1, буква б); държавите-членки могат да предвидят, че тези физически лица или счетоводни дружества също трябва да получат одобрение. Държавите-членки, които не изискват такова мнозинство към момента на приемането на настоящата директива, не са длъжни да въвеждат такова изискване, при условие че всички акции в счетоводното дружество са поименни и могат да се прехвърлят само със съгласието на дружеството и/или с одобрението на компетентния орган, ако държавата-членка предвижда това; iii) мнозинството от членовете на ръководния или управителния орган на едно счетоводно дружество трябва да бъдат физически лица или счетоводни дружества, които отговарят най-малко на условията по членове от 3 до 19; държавите-членки могат да предвидят, че тези физически лица или счетоводни дружества също трябва да получат одобрение. Ако този орган има не повече от двама членове, един от тях трябва да отговаря на тези условия. Без да се засяга действието на член 14, параграф 2, одобрението, дадено на счетоводно дружество, се оттегля, когато някое от условията по буква б) вече не е налице. Държавите-членки обаче могат да предвидят гратисен период, не по-дълъг от две години, за изпълнение на условията по буква б), ii) и iii). 2. Компетентните органи на държавите-членки по смисъла на тази директива могат да бъдат професионални сдружения, при условие че националното право допуска те да дават одобрение в съответствие с настоящата директива. Член 3 Компетентните органи на държавите-членки дават одобрение само на лица, които се ползват с добро име и не извършват дейност, несъвместима със задължителната проверка на документите по член 1, параграф 1 според законодателството на съответната държава-членка. Член 4 Едно физическо лице може да получи одобрение да извършва задължителни проверки на документите по член 1, параграф 1, само след като е достигнало до равнище приемане в университет, след което е завършило курс на теоретично обучение, преминало е практически стаж и е положило изпит за професионална компетентност на равнище държавен изпит в университет, организиран или признат от държавата. Член 5 Изпитът за професионална компетентност по член 4 трябва да гарантира нужното равнище на теоретични познания по предметите, които имат отношение към задължителните проверки на документите по член 1, параграф 1, както и способността за практическо прилагане на тези познания. Поне част от изпита трябва да бъде писмена. Член 6 Проверката на теоретичните познания, включена в изпита, трябва да обхваща най-малко следните предмети: (a) - счетоводни проверки, - анализ и критична оценка на годишни счетоводни отчети, - общо счетоводство, - консолидирани счетоводни отчети, - управленско счетоводство, - вътрешен контрол, - стандарти, свързани с изготвянето на годишни и консолидирани счетоводни отчети и с методите за оценка на балансовите позиции и изчисляване на печалбите и загубите, - правни и професионални стандарти, свързани със задължителните проверки на счетоводни документи и с лицата, които извършват такива проверки; б) доколкото те имат отношение към счетоводните проверки: - дружествено право, - правила за несъстоятелността и аналогични производства, - данъчно право, - гражданско и търговско право, - общественоосигурително и трудово право, - информационни и компютърни системи, - икономика на предприятието, обща национална икономика и икономика на финансите, - математика и статистика, - основни принципи на финансовото управление на предприятията. Член 7 1. Чрез дерогация от членове 5 и 6 една държава-членка може да предвиди, че лице, което е положило университетски или равностоен изпит или има висше образование или равностойна квалификация по един или няколко предмета по член 6, може да бъде освободено от проверката на теоретичните познания по предметите, включени в положения от него изпит или по време на образованието. 2. Чрез дерогация от член 5 една държава-членка може да предвиди, че лице, което има висше образование или равностойна квалификация по един или няколко предмета по член 6, може да бъде освободено от проверката на способността за практическо прилагане на теоретичните познания по тези предмети, когато лицето е преминало практически стаж по тях, удостоверен с изпит или диплома, признати от държавата. Член 8 1. За да се гарантира способността за практическо прилагане на теоретичните познания, тест за която е включен в изпита, обучаваното лице трябва да премине най-малко тригодишен практически стаж, който включва проверка на годишни счетоводни отчети, консолидирани счетоводни отчети или аналогични финансови отчети. Най-малко две трети от този практически стаж трябва да бъде проведен при лице, одобрено според законодателството на държавата-членка в съответствие с тази директива; държавата-членка може да разреши практическият стаж да бъде проведен при лице, одобрено според законодателството на друга държава-членка в съответствие с тази директива. 2. Държавите-членки са длъжни да осигурят провеждането на всеки стаж при лица, които дават достатъчни гаранции по отношение на обучението. Член 9 Държавите-членки могат да одобрят лица, които да извършват задължителни проверки на документите по член 1, параграф 1, дори и без да отговарят на изискванията по член 4, ако те могат да докажат: а) че в продължение на 15 години са извършвали професионална дейност, която им е позволила да придобият достатъчен опит в областта на финансите, правото и счетоводството и са положили изпита за професионална компетентност по член 4; или б) че в продължение на седем години са извършвали професионална дейност в тези области, като наред с това са преминали практическия стаж по член 8 и са положили изпита за професионална компетентност по член 4. Член 10 1. Държавите-членки могат да приспаднат сроковете на теоретично обучение в областите по член 6 от годините на професионална дейност по член 9, ако това обучение е доказано с изпит, признат от държавата. Продължителността на обучението трябва да бъде най-малко една година, като срокът на професионална дейност не може да се съкрати чрез обучението с повече от четири години. 2. Срокът на професионална дейност, както и практическият стаж, не трябва да бъдат по-кратки от програмата за теоретично обучение и практическия стаж, изисквани по член 4. Член 11 1. Компетентните органи на една държава-членка могат да одобрят лицата, които са придобили цялата си квалификация или част от нея в друга държава, при условие че те отговарят на следните две условия: а) компетентните органи да приемат квалификацията им за равностойна на изискваната от законодателството на държавата-членка в съответствие с тази директива; и б) лицата да представят доказателства за юридическите познания, които се изискват в тази държава-членка за целите на задължителните проверки на документите по член 1, параграф 1. Компетентните органи на тази държава-членка обаче не са длъжни да изискват такива доказателства, когато приемат за достатъчни юридическите познания, придобити в друга държава. 2. Прилага се член 3. Член 12 1. Една държава-членка може да приеме за одобрени в съответствие с тази директива онези лица, които упражняват професията и са получили одобрение с административен акт на компетентните органи на държавата-членка преди прилагането на разпоредбите по член 30, параграф 2. 2. Приемането на едно физическо лице в признато от държавата професионално сдружение, когато според законодателството на тази държава членството в такова сдружение дава право да се извършват задължителни проверки на документите по член 1, параграф 1, може да се смята за одобрение с административен акт по смисъла на параграф 1 от настоящия член. Член 13 До прилагането на разпоредбите по член 30, параграф 2, една държава-членка може да приема за одобрени в съответствие с тази директива лицата, които упражняват професията и не са одобрени с административен акт на компетентните органи, но въпреки това имат същата квалификация в тази държава-членка както лицата, одобрени с такива актове, и към датата на одобрението извършват задължителни проверки на документите по член 1, параграф 1, от името на лица, получили одобрение. Член 14 1. Една държава-членка може да приема за одобрени в съответствие с тази директива онези счетоводни дружества, които са одобрени с административен акт на компетентните органи на тази държава-членка преди прилагането на разпоредбите, посочени в член 30, параграф 2. 2. Условията по член 2, параграф 1, буква б) ii) и iii), трябва да бъдат изпълнени най-късно в края на период, който не може да бъде по-дълъг от пет години от датата на прилагане на разпоредбите по член 30, параграф 2. 3. Физическите лица, които до прилагането на разпоредбите по член 30, параграф 2, са извършвали задължителни проверки на документите по член 1, параграф 1, от името на счетоводно дружество, след тази дата могат да получат разрешение да продължат дейността си, дори и ако не отговарят на всички условия, поставени в тази директива. Член 15 До изтичането на една година, след като започне прилагането на разпоредбите по член 30, параграф 2, лицата, които упражняват професията и не са одобрени с административен акт, но въпреки това са квалифицирани в една държава-членка да извършват задължителни проверки на документите по член 1, параграф 1, и наистина са извършвали такава дейност до тази дата, могат да получат одобрение от тази държава-членка в съответствие с настоящата директива. Член 16 До изтичането на една година, след като започне прилагането на разпоредбите по член 30, параграф 2, държавите-членки могат да прилагат преходни мерки по отношение на лицата, които упражняват професията и след тази дата запазват правото да проверяват годишните счетоводни документи на някои видове дружества, неподлежащи на задължителни проверки, но няма да могат да извършват такива проверки след въвеждането на новите задължителни проверки, освен ако бъдат приети специални актове в тяхна полза. Член 17 В случаите по член 15 и член 16 се прилага член 3. Член 18 1. В шестгодишен срок, след като започне прилагането на разпоредбите по член 30, параграф 2, държавите-членки могат да прилагат преходни мерки по отношение на лицата, които вече преминават професионално обучение или практически стаж през периода на прилагане на тези разпоредби, ако при завършването на обучението си тези лица не биха отговаряли на условията на тази директива и поради това не биха имали възможност да извършват задължителни проверки на документите по член 1, параграф 1, за които са били обучавани. 2. Прилага се член 3. Член 19 Никое от лицата, които упражняват професията и са посочени в членове 15 и 16 или от лицата по член 18 не може да бъде одобрено, без да се спазят изискванията на член 4, освен ако компетентните органи приемат, че то е способно да извършва задължителни проверки на документите по член 1, параграф 1, и има квалификация, равностойна на квалификацията на лицата, получили одобрение в съответствие с член 4. Член 20 Държава-членка, която не използва възможността по член 51, параграф 2 на Директива 78/660/ЕИО и в която според националното право към момента на приемане на настоящата директива няколко категории физически лица могат да извършват задължителни проверки на документите по член 1, параграф 1, буква а) от настоящата директива, може до извършването на по-нататъшно съгласуване във връзка със задължителните проверки изрично да одобри за извършване на проверките на документите по член 1, параграф 1, буква а) на дружество, което не нахвърля праговете по два от трите критерия по член 27 от Директива 78/660/ЕИО, физически лица, които действат от свое име и: а) отговарят на условията по членове от 3 до 19 на настоящата директива, с изключение на това, че равнището на изпита за професионална компетентност може да бъде по-ниско от изискваното според член 4; и б) вече са извършвали задължителни проверки на съответното дружество преди то да е превишило праговете по два от трите критерия, установени в член 11 от Директива 78/660/ЕИО. Ако едно дружество съставлява част от група от предприятия, която трябва да бъде консолидирана и надвишава праговете по два от трите критерия, установени в член 27 на Директива 78/660/ЕИО, тези лица не могат да извършват задължителна проверка на документите по член 1, параграф 1, буква а) на настоящата директива по отношение на това дружество. Член 21 Държава-членка, която не използва възможността по член 6, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО и в която според националното законодателство към момента на приемане на настоящата директива няколко категории физически лица могат да извършват задължителни проверки на документите по член 1, параграф 1, буква б) на настоящата директива, може до извършването на по-нататъшно съгласуване на задължителните проверки на счетоводни документи специално да одобри за извършване на задължителни проверки на документите по член 1, параграф 1, буква б) лице, получило одобрение в съответствие с член 20 на настоящата директива, ако на датата, отбелязана върху баланса на дружеството-майка от последния годишен счетоводен отчет групата от предприятия, които ще бъдат консолидирани, не надхвърля общо праговете по два от трите критерия, установени в член 27 на Директива 78/660/ЕИО, и при условие че това лице е упълномощено да извършва задължителни проверки на документите по член 1, параграф 1, буква а) на настоящата директива на всички предприятия, включени в консолидирания отчет. Член 22 Държава-членка, която се възползва от член 20, може да разреши практическият стаж на съответните лица по член 8 да бъде завършен при лице, което е получило одобрение според законодателството на тази държава-членка да извършва задължителните проверки по член 20. РАЗДЕЛ III Професионална добросъвестност и независимост Член 23 Държавите-членки задължително предвиждат изискване, че лицата, получили одобрение да извършват задължителни проверки на документите по член 1, параграф 1, са длъжни да ги извършват с професионална добросъвестност. Член 24 Държавите-членки задължително предвиждат, че тези лица нямат право да извършват изискваните от тях задължителни проверки, ако не са независими в съответствие със законодателството на държавата-членка, която изисква проверката. Член 25 Членове 23 и 24 се прилагат и към физическите лица, които отговарят на условията по членове от 3 до 19 и извършват задължителни проверки на документите по член 1, параграф 1, от името на фирма на проверители. Член 26 Държавите-членки са длъжни да гарантират налагането на подходящи санкции на одобрените лица, когато те не извършват проверките в съответствие с членове 23, 24 и 25. Член 27 Държавите-членки са длъжни да гарантират, че съдружниците и акционерите на одобрени счетоводни дружества и членовете на ръководните, управителните и надзорните органи на тези фирми, които лично не отговарят на условията по членове от 3 до 19 в една държава-членка, няма се намесват в извършването на проверките по начин, поставящ под заплаха независимостта на физическите лица, които проверяват документите по член 1, параграф 1 от името на тези счетоводни дружества. РАЗДЕЛ IV Публичност Член 28 1. Държавите-членки са длъжни да осигурят достъпа на обществеността до имената и адресите на всички физически лица и счетоводни дружества, одобрени от тях да извършват задължителни проверки на документите по член 1, параграф 1. 2. Наред с това на обществеността трябва да бъде даден достъп до следните данни за всяка одобрено счетоводно дружество: а) имена и адреси на физическите лица по член 2, параграф 1, буква б) i); б) имена и адреси на съдружниците или акционерите на счетоводното дружество; в) имена и адреси на членовете на ръководния или управителния орган на счетоводното дружество. 3. Когато на едно физическо лице бъде разрешено да извършва задължителни проверки на документите по член 1, параграф 1 на дружество съгласно условията, посочени в членове 20, 21 и 22, се прилага параграф 1 от настоящия член. Независимо от това се посочват правно-организационната форма на дружеството, фирмата или групите от предприятия, по отношение на които е разрешена такава проверка. РАЗДЕЛ V Заключителни разпоредби Член 29 Комитетът за връзка, създаден в съответствие с член 52 от Директива 78/660/ЕИО: а) улеснява, без да се засяга действието на членове 169 и 170 от Договора, хармонизираното прилагане на настоящата директива чрез редовни заседания, на които, между другото, се обсъждат практическите проблеми във връзка с нейното прилагане; б) при нужда дава съвети на Комисията за изменяне или допълване на настоящата директива. Член 30 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 януари 1988 година. Те незабавно информират Комисията за това. 2. Държавите-членки могат да предвидят, че разпоредбите по параграф 1 няма да се прилагат до 1 януари 1990 година. 3. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното си законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива. 4. Държавите-членки съобщават на Комисията списъка с изпитите, организирани или признати в съответствие с член 4. Член 31 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 10 април 1984 година.	[ 2, 4, 10, 9, 12 ]
32008R0491	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 491/2008 НА КОМИСИЯТА от 3 юни 2008 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно възстановяванията при производство в сектора на зърнените култури КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (1), и по-специално член 98 във връзка с член 4 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (2) следва да бъде отменен от 1 юли 2008 г. съгласно член 201, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 1234/2007. (2) Регламент (ЕИО) № 1722/93 на Комисията от 30 юни 1993 г. за установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета относно възстановяванията при производство в сектора на зърнените култури (3) беше основно променян няколко пъти. Вследствие на приемането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 като общ регламент за ООП е необходимо Регламент (ЕИО) № 1722/93 да бъде съответно адаптиран. За да се постигне по-голяма яснота, посоченият регламент следва да бъде отменен и да се замени с нов регламент. (3) С оглед на особената ситуация на пазара на нишесте, и по-специално на необходимостта от запазване на цените на конкурентно равнище по отношение на нишесте, произведено в трети страни и внесено във вид на стоки, спрямо които режимът на внос не предоставя достатъчна защита на производителите от Общността, член 96 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 предвижда предоставяне на възстановяване при производство за нишесте, получено от царевица, пшеница или картофи, както и за някои производни, които се използват при производството на определени продукти, списък на които се съставя от Комисията; при отсъствие на значително местно производство на други зърнени култури за производство на нишесте възстановяване може да се предостави във Финландия и Швеция всяка пазарна година за определено количество нишесте от ечемик или овес, доколкото това не довежда до увеличаване на равнището на производството на нишесте от тези две зърнени култури. Предоставянето на възстановяване цели индустриите, ползващи скорбяла или нишесте, да имат достъп до тях и определени производни на по-ниска цена от цената, която би се формирала в резултат от прилагането на правилата на общата организация на пазара на въпросните продукти. (4) Съгласно член 98 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 е необходимо да се приемат подробни правила за отпускане на възстановявания при производство, включително правила за контрол и плащания, така че във всички държави-членки да бъдат прилагани еднакви правила. (5) Регламент (ЕО) № 1234/2007 предвижда създаването на списък от продукти, при производството на които се използва скорбяла или нишесте, което води до възникване на правото за получаване на възстановяване. (6) За да се гарантира ефективността на мерките за контрол, следва да се предвиди получателите на възстановяване да се одобряват предварително от държавите-членки, на чиято територия се произвеждат посочените по-горе продукти. (7) Необходимо е да се определи начинът, по който се изчисляват сумите за възстановяване при производство, и с каква честота се извършва определянето на техния размер. Най-задоволителният метод за изчисление понастоящем се основава на разликата между пазарната цена на зърнените култури и цената, използвана за изчисляване на митото върху вноса. От съображения за стабилност размерът на възстановяването при производство като общо правило следва да се определя всеки месец и за да може да се проверява дали възстановяването при производство е правилно определено, следва да се наблюдават цените на зърнените култури на световния пазар и на най-представителните пазари на Общността. Следва да бъде изяснено кои пазари на Общността ще бъдат наблюдавани, като наблюдението следва да бъде ограничено до царевицата. Поради факта, че вземането предвид на цените на други зърнени храни в миналото на практика не е имало какъвто и да било ефект върху изчисляването на сумата на възстановяването, позоваванията на цените на други зърнени храни не са необходими. (8) Възстановяванията при производство следва да се изплащат за използването на скорбяла или нишесте и на някои производни продукти при производството на определени стоки; необходима е подробна информация, за да се улеснят правилният контрол и изплащането на възстановяванията за производство на заявителите; компетентният орган в съответната държава-членка следва да е оправомощен да изисква от заявителите да предоставят всякаква информация и да допускат всякакви проверки и инспекции, необходими за осъществяването на подобен контрол. (9) Производителят на продукта не е задължен да използва непременно сурова скорбяла или нишесте, поради което се налага да се състави списък, съдържащ определени продукти, производни на скорбялата или нишестето, използването на които ще даде на производителя правото за получаване на възстановяване. (10) Особените характеристики на естерифицираните или етерифицираните скорбяла и нишесте могат да доведат до някои спекулативни преработвателни дейности, които имат за цел многократно получаване на възстановявания при производство; за да се предотвратят подобни спекулации, са необходими мерки, гарантиращи, че естерифицираните или етерифицирани скорбяла и нишесте не се преработват повторно до суровина, използването на която поражда правото на възстановяване. Размерът на гаранцията следва да бъде съответно приспособен за предотвратяване на подобна спекулация. (11) Възстановяването при производство не следва да се изплаща, преди да е извършена преработката. След извършването на преработката плащането следва да се извърши в срок пет месеца след като компетентният орган е установил, че скорбялата или нишестето са действително преработени. Все пак на производителя следва да се предостави възможност да получи аванс преди приключване на проверката. (12) С оглед на опростяване и намаляване на административната тежест и разходите по преобразуване на модифицирани скорбяла и нишесте е уместно да се повиши сумата на възстановяването при производство, под която контролните мерки не се смятат за необходими, без да се увеличи рискът от неподходящо изразходване на ресурси на Общността. (13) Регламент (ЕИО) № 2220/85 на Комисията от 22 юли 1985 г. за определяне на общи подробни правила за прилагането на системата от гаранции за селскостопанските продукти (4) се прилага за режима, предвиден в настоящия регламент. Поради това следва да се определят основните изисквания относно задълженията, поемани от производителите и гарантирани чрез депозирането на гаранции. (14) Управителният комитет за общата организация на селскостопанските пазари не е представил становище в срока, определен от неговия председател, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. В съответствие с член 96 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 възстановяване при производство (наричано по-долу „възстановяване“) може да се отпуска на физически или юридически лица, които използват нишесте и скорбяла, извлечени от пшеница, царевица или картофи, или определени производни продукти за производството на стоките, включени в приложение I към настоящия регламент. За Финландия и Швеция възстановяване може също да се предостави за използването на скорбяла или нишесте от ечемик или овес в границите на общото количество от 50 000 тона за Финландия и 10 000 тона за Швеция. 2. При вземането на решение за отпускане на възстановяване се вземат предвид по-специално: а) равнището на конкуренцията с трети страни, както и степента на защита спрямо подобна конкуренция, осигурявана посредством механизмите на Общата селскостопанска политика и Общата митническа тарифа; б) постигнатият напредък по отношение на технологията за производството и използването на скорбяла или нишесте; в) степента, в която скорбялата или нишестето се съдържат в крайния продукт, и/или относителната стойност на скорбялата и нишестето в крайния продукт, и/или значимостта на продукта като пазар на скорбяла или нишесте, като се отчита конкуренцията с други продукти. 3. Отпускането на възстановяване за определен продукт не следва да води до нарушаване на конкуренцията с други продукти, които не отговарят на условията за подобно възстановяване. 4. Ако се установи, че е настъпило нарушаване вследствие на отпускането на възстановяване, то това възстановяване: а) се премахва, или б) се адаптира в степента, необходима за преодоляване на нарушаването на условията на конкуренция. 5. Скорбялата и нишестето, внасяни в Общността съгласно режим на внос, който води до намаляване на вносните мита, не може да се възползват от възстановявания при производство. 6. Предвидените в настоящия член решения се приемат от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 195, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007. Член 2 За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: а) „скорбяла или нишесте“ означава сурова скорбяла или нишесте или продукт, производен на скорбялата и нишестето и включен в приложение II; б) „одобрени продукти“ означава всеки от продуктите, включени в приложение I; в) „производител“ означава ползвателя на скорбялата или нишестето за производството на одобрени продукти. Член 3 1. Когато се отпуска възстановяване, размерът му се определя веднъж месечно. Ако обаче цените на царевицата и/или пшеницата в Общността или на световния пазар се променят значително, възстановяването, изчислено съгласно параграф 2, може да се измени през същия месец, за да се вземат предвид промените. 2. Размерът на възстановяването на тон скорбяла или нишесте, извлечени от царевица, пшеница, ечемик или овес, се изчислява по-специално на базата на разликата, умножена по коефициент 1,6, между: а) средната цена от пазарните цени на царевицата във Франция и Унгария, валидни през петте дни преди деня на фиксирането; и б) средната цена от представителните цени CIF за внос на пристанище Ротердам, които се използват за определянето на митата по вноса на царевицата и които са били отчетени през петте дни, предхождащи деня, от който започва прилагането. За целите на изчисляването на разликата, посочена в първа алинея, се прилагат следните правила: а) ако пазарната цена на царевицата, посочена в буква а), е по-висока от интервенционната цена, посочена в член 18 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, но е по-ниска от 155 % от същата цена, цената, която следва да бъде взета под внимание, е интервенционната цена плюс половината от разликата между реалната цена и интервенционната цена; б) ако пазарната цена на царевицата, посочена в буква а), е по-висока от 155 % от интервенционната цена, цената, която следва да бъде взета предвид, е интервенционната цена плюс 27,5 % от интервенционната цена. По отношение на скорбяла или нишесте, произведени от картофи, може да бъде заложена и различна цена, която да отразява минималната цена, посочена в член 4а от Регламент (ЕИО) № 1868/1994 на Съвета (5). В този случай изчислението се извършва на базата на пазарната цена на царевицата във Франция и Унгария, посочена в първа алинея, буква а), с ограничение до максимум 115 % от интервенционната цена. През месеците юли, август и септември цената на царевицата, посочена в първа алинея, буква а), се намалява с разликата между интервенционните цени за зърнени храни в съответствие с член 18 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, приложими съответно за юни и юли, освен в случаите, когато цената на царевицата, посочена в първа алинея, буква а), вече съответства на тази, която се прилага по отношение на новата реколта. 3. Възстановяването се изчислява в съответствие с параграф 2 и се умножава по коефициента, посочен в приложение II, който отговаря на кода по КН на нишестето или скорбялата, фактически използвани за производството на одобрените продукти. 4. Предвидените в настоящия член решения се приемат от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 195, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007. Член 4 1. Производителите, възнамеряващи да искат възстановяване, следва да подадат заявление до компетентния орган в държавата-членка, където са използвани скорбялата или нишестето, като предоставят следната информация: а) името и адреса на производителя; б) продуктите, в чието производство са използвани нишесте или скорбяла, в това число и продуктите, включени в списъка от приложение I, както и невключените в този списък продукти, придружени с пълно описание и кодовете по КН; в) адреса/адресите на мястото/местата, където скорбялата или нишестето се преработват до одобрен продукт, ако тези адреси са различни от адресите на производителя. Държавите-членки могат да изискат допълнителна информация от производителя. 2. Производителите поемат задължение в писмена форма пред компетентния орган, което дава право на компетентните органи да извършват всякакви проверки и инспекции, необходими за следенето на използването на скорбялата или нишестето, и дават гаранция за предоставянето на всякаква необходима информация. 3. Компетентният орган взема мерки, за да гарантира, че производителят е установен и официално признат в съответната държава-членка. 4. Въз основа на посочената в параграфи 1 и 2 информация компетентният орган съставя списък с одобрените производители, който поддържа и актуализира. Само одобрените по този начин производители имат право да искат възстановяване в съответствие с член 5. Член 5 1. Ако даден производител възнамерява да кандидатства за възстановяване, той следва да подаде заявление в писмена форма до компетентния орган за получаването на сертификат за възстановяване. Заявления могат да бъдат подавани през всеки работен ден преди 13:00 ч брюкселско време. 2. Заявлението следва да съдържа: а) името и адреса на производителя; б) количеството на скорбялата или нишестето, които ще бъдат използвани; в) ако се произвежда продукт с код по КН 3505 10 50 - количеството на скорбялата или нишестето, които ще бъдат използвани; г) мястото/местата, където ще се използва скорбялата или нишестето; д) планираните дати на операциите по преработка. 3. Заявлението се придружава от: а) депозиране на гаранция в съответствие с член 8; б) декларация от доставчика на скорбяла или нишесте, че продуктът, който ще бъде използван, е произведен директно от царевица, пшеница, ечемик, овес или картофи, без да бъдат използвани други вторични продукти, добивани при производството на други селскостопански продукти или стоки. 4. Държавите-членки могат да изискат допълнителна информация. Член 6 1. Веднага след получаването на заявленията, подадени в съответствие с член 5, компетентният орган ги проверява и съответно издава сертификата за възстановяване. 2. Държавите-членки използват национални формуляри за сертификата за възстановяване, които, без да се засягат останалите разпоредби на законодателството на Общността, съдържат най-малко посочената в параграф 3 информация. 3. Сертификатът за възстановяване съдържа информацията, изисквана съгласно член 5, параграф 2, и в него се определят размерът на възстановяването и последният ден на валидност на сертификата, който е последният ден от третия месец, следващ месеца на издаване. Въпреки това през юли, август и до 24 септември включително валидността на сертификатите, чието издаване е заявено през въпросните периоди, се ограничава до 30 дни считано от деня, в който са издадени, без да може да надхвърля датата 30 септември. 4. Размерът на приложимото и посочено в сертификата възстановяване отговаря на размера, който е валиден в деня на приемане на заявлението. Когато обаче някое от количествата скорбяла или нишесте, посочени в сертификата, е преработено по време на пазарната година за зърнените култури след годината, в която е прието заявлението, възстановяването за този вид скорбяла или нишесте, който е преработен през новата пазарна година, се коригира в съответствие с разликата между интервенционната цена, приложима през месеца на издаване на сертификата за възстановяване, и цената, приложима през месеца на преработване, умножена по коефициент 1,60. Правопораждащият факт за обменния курс, приложим за възстановявания за производство, е предвиденият в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1913/2006. Член 7 1. Производителите, които притежават сертификат за възстановяване, издаден в съответствие с член 6, имат право, ако са спазени всички условия на настоящия регламент, да изискват изплащане на посоченото в сертификата възстановяване, след като скорбялата или нишестето са използвани за производството на съответните одобрени продукти. 2. Произтичащите от сертификата права не могат да се прехвърлят. Член 8 1. Издаването на сертификата се извършва, при условие че при компетентния орган се депозира гаранция от производителя в размер на 15 EUR за тон сурова скорбяла или нишесте, умножена, където е приложимо, по коефициента, съответстващ на вида скорбяла и нишесте, както е посочено в приложение II. 2. Гаранцията се освобождава в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2220/85. Главното изискване по смисъла на член 20 от същия регламент е преработката на посоченото в заявлението количество скорбяла или нишесте в одобрени продукти да бъде извършена в рамките на срока на валидност на сертификата. Въпреки това, ако даден производител е преработил поне 90 % от посоченото в заявлението количество скорбяла или нишесте, той се смята за изпълнил това основно изискване. Член 9 1. Окончателното изплащане на възстановяването може да се извърши само след като производителят е уведомил компетентния орган относно следното: а) датата или датите на закупуване и доставка на скорбялата или нишестето; б) името и адреса на доставчиците на скорбялата или нишестето; в) името и адреса на производителите на скорбялата или нишестето; г) датата или датите на преработка на скорбялата или нишестето; д) количеството и вида на използваното нишесте или скорбяла, включително кодовете по КН; е) количеството на одобрения продукт, посочено в сертификата и получено посредством преработката на скорбялата или нишестето. 2. Ако посоченият в сертификата продукт попада под код по КН 3505 10 50, уведомлението, посочено в параграф 1, се придружава от депозирането на гаранция, равняваща се по размер на възстановяването при производство, дължимо за производството на въпросния продукт. Въпреки това, когато размерът на възстановяването при производството е по-малък от 30 EUR/тон скорбяла или нишесте, не се изисква гаранция и не се прилагат мерките по отношение на проверките и контрола, предвидени в член 10. Главното изискване по смисъла на член 20 от Регламент (ЕИО) № 2220/85 се състои в използването или износа на продукта съгласно съответните разпоредби на член 10, параграф 1, букви а) и б) от настоящия регламент. Използването или износът следва да се осъществят в рамките на 12 месеца след крайния срок на валидност на сертификата. Допустимо е продължаване на този краен срок с максимум шест месеца въз основа на надлежно обосновано искане, представено пред компетентните органи. 3. Преди извършване на плащането компетентният орган се уверява, че скорбялата или нишестето са били използвани за производството на одобрените продукти в съответствие със съдържащата се в сертификата информация. Обикновено това се извършва чрез административни проверки, но последните следва да се допълват от физически проверки, когато това е необходимо. 4. Всички предвидени в настоящия регламент проверки се извършат в срок пет месеца от датата, на която компетентният орган е получил посочената в параграф 1 информация. 5. Ако количеството преработена скорбяла или нишесте надвишава вписаното в сертификата количество, превишаващото количество, в размер до 5 % от вписаното в сертификата, се смята за преработено в съответствие със сертификата, като по този начин се предоставя право на посоченото в сертификата възстановяване. Член 10 1. Предвидената в член 9, параграф 2 гаранция се освобождава само след като компетентният орган е получил доказателство, че продуктът, попадащ под код по КН 3505 10 50: а) е бил използван в митническата територия на Общността за производството на продукти, различни от включените в приложение II; или б) е напуснал митническата територия на Общността, в случай на директен износ за трети страни. 2. Посоченото в параграф 1, буква а) доказателство се състои от декларация, подадена от производителя до компетентния орган, посочваща: а) дали въпросният продукт ще се преработва; б) че продуктът ще се използва само за производството на продукти, различни от включените в приложение II; в) че въпросният продукт ще бъде продаден само на лице, което ще поеме посоченото в буква б) задължение или въз основа на клауза в договора, формулирана за тази цел, или въз основа на специално условие, включено във фактурата за продажба; производителят запазва екземпляр от договора за продажба или от фактурата за продажба, който се предоставя на разположение на компетентния орган; г) че производителят е запознат с разпоредбите на параграф 8; д) името и адреса на лицето, което получава продукта, и неговото количество, ако продуктът се прехвърля; е) номера на контролното копие Т 5, ако купувачът се намира в друга държава-членка. 3. В края на всяко тримесечие производителят изпраща копие от посочената в параграф 2 декларация на съответния компетентен орган в срок 20 работни дни. При получаването им съответният компетентен орган препраща същите тези документи на компетентния орган за купувача в срок 20 работни дни. 4. Както производителите, така и купувачите на продукта с код по КН 3505 10 50 следва да разполагат със система за складово счетоводно отчитане от вид, одобрен от държавите-членки, така че да може да се провери спазването на задълженията и съответствието с информацията, съдържаща се в посочената в параграф 2 декларация на производителя. Компетентните органи на държавите-членки провеждат проверки на основата на складовите счетоводни записи във връзка с финансовото счетоводство, включително фактурите и извлеченията от банкови смекти, в обхват, необходим, за да се убедят в достоверността на количествените данни на записаните операции. Купувачите обаче, които използват всяко тримесечие под 1 000 kg количество от продуктите с този код по КН, могат да бъдат освободени от това задължение. 5 Посочената в параграф 4 проверка се извършва от компетентните органи на съответната държава-членка в помещенията на производителя и на купувача след края на всяко тримесечие. Предмет на тези проверки е съгласуването на общите данни за производителя и купувача за съответния период с данните от подробната проверка на най-малко 10 % от извършените сделки и операции по преработка. Тези проверки се определят от компетентните органи въз основа на анализ на риска, вземайки предвид значението на обхванатите количества и суми, заключения от предишни проверки и други фактори, определени от компетентните контролни органи. Всяка проверка следва да бъде завършена не по-късно от пет месеца след края на всяко тримесечие. Компетентният орган за производителя следва да разполага с резултатите от всяка проверка не по-късно от 20 работни дни след нейното приключване. Ако проверките се извършват в две или повече държави-членки, съответните компетентни органи оповестяват резултатите от извършените проверки като част от процедурите, посочени в Регламент (ЕИО) № 1468/81 на Съвета (6). 6. Ако в 3 % или повече от предвидените в параграф 5 проверки се установят нередности, компетентните органи засилват проверките. Когато резултатите от проверките дават основание за това, органът, освободил гаранцията, налага на съответния производител предвидената в параграф 8 санкция. 7. Когато съответният продукт е предмет на вътреобщностна търговия или се изнася за трети страни през територията на друга държава-членка, се издава контролен екземпляр Т 5 съгласно Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията (7). В позицията „Други“ от клетка 104 от контролния екземпляр се вписва един от текстовете, посочени в приложение III към настоящия регламент. 8. Ако определените в параграфи 1-7 условия не са изпълнени, компетентният орган на съответната държава-членка, без да се засягат националните санкции, изисква изплащането на сума, съответстваща на 150 % от максималния размер на възстановяването, приложимо към въпросния продукт в продължение на 12-те предходни месеца. Член 11 1. Вписаният в сертификата размер на възстановяването се изплаща само за действително преработените количества скорбяла или нишесте. Заедно с това предвидената в член 8, параграф 1 гаранция се освобождава в съответствие с дял V от Регламент (ЕИО) № 2220/85. 2. Възстановяването се изплаща не по-късно от пет месеца след датата на приключване на предвидената в член 9, параграф 3 проверка. Въпреки това, по молба на производителя, компетентният орган може да изплати авансово сума, равна на възстановяването, 30 дни след получаването на въпросната информация. Освен в случаите, когато продуктът попада под код по КН 3505 10 50, тази авансова сума се изплаща, при условие че производителят депозира гаранция, равняваща се на 115 % от изплатената авансово сума. Гаранцията се освобождава в съответствие с член 19, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2220/85. Член 12 Държавите-членки съобщават на Комисията: а) до края на първата седмица на всеки месец данни за количествата скорбяла или нишесте, за които са били подадени заявления за сертификати през предходния месец, както е посочено в член 5, параграф 1; б) в рамките на три месеца след края на всяко тримесечие от календарната година данни за вида, количествата и произхода на скорбялата или нишестето (царевица, пшеница, картофи, ечемик или овес), за което са били изплатени възстановявания, както и данни за количествата продукти, за които скорбялата или нишестето са били използвани. Член 13 Регламент (ЕИО) № 1722/93 се отменя. Член 14 Настоящият регламент влиза в сила на 1 юли 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 3 юни 2008 година.	[ 17, 6 ]
31999R1324	31999R1324 L 157/31 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1324/1999 НА КОМИСИЯТА от 23 юни 1999 година относно класирането на определени стоки в Комбинираната номенклатура КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 861/1999 на Комисията (2), и по-специално член 9 от него, (1) като има предвид, че за да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към упоменатия по-горе регламент, е необходимо да се приемат мерки за класирането на стоките, включени в приложението към настоящия регламент; (2) като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 2658/87 установява общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, и че тези правила се прилагат и за всяка друга номенклатура, която се основава изцяло или частично на нея или която добавя, ако е необходимо, подразделения към нея и която е установена чрез специални разпоредби на Общността с оглед прилагането на тарифните или другите мерки, свързани с търговията със стоки; (3) като има предвид, че чрез прилагане на упоменатите по-горе общи правила стоките, описани в колона 1 от приложената таблица към настоящия регламент, трябва да се класират под съответните кодове по КН, посочени в колона 2, въз основа на мотивите, посочени в колона 3; (4) като има предвид, че съгласно разпоредбите в член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (3), е подходящо ползването на обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки за класиране на стоки в Комбинираната номенклатурата, и която не съответства на правата на настоящия регламент, да може да се продължи за период от 3 месеца от титуляра. (5) като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на секция „Тарифна и статистическа номенклатура“ към Комитета по Митническия кодекс, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Стоките, описани в колона 1 от приложената таблица, се класират в Комбинираната номенклатура под съответните кодове по КН, посочени в колона 2 от посочената таблица. Член 2 Съгласно разпоредбите на член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 ползването на обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки, която не съответства на разпоредбите на настоящия регламент, може да се продължи за период от 3 месеца. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на двадесет и първия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 23 юни 1999 година.	[ 3, 1 ]
31996D0341	31996D0341 L 130/20 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 20 май 1996 година относно признаване по принцип на пълнотата на досието, представено за подробна проверка с оглед евентуалното включване на флуртамон в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (текст от значение за ЕИП) (96/341/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1), последно изменена с Директива 96/12/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 6, параграф 3 от нея, като има предвид, че Директива 91/414/ЕИО е предвидила разработването на списък на Общността на разрешените активни вещества в пестициди; като има предвид, че на 15 февруари 1994 г. Rhône-Poulenc Agro France представи на френските власти досие във връзка с включването на активното вещество флуртамон в приложение I към директивата; като има предвид, че френските власти уведомиха Комисията относно резултатите от първата проверка на пълнотата на досието по отношение на предвидените в приложение II изисквания за данните и информацията и, за поне един, съдържащ въпросното активно вещество продукт за растителна защита, в приложение III към директивата; като има предвид, че впоследствие, в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 2, досието е представено от заявителя на Комисията и на останалите държави-членки; като има предвид, че Комисията предаде досието на Постоянния фитосанитарен комитет на заседанието на работната група „Законодателство“ на същия комитет, проведено на 23 и 24 ноември 1995 г., по време на което държавите-членки потвърдиха получаването на досието; като има предвид, че член 6, параграф 3 от директивата изисква да се потвърди на общностно равнище, че досието трябва да се приеме за удовлетворяващо по принцип изискванията за данните и информацията, предвидени в приложение II и, за поне един съдържащ въпросното активно вещество продукт за растителна защита, в приложение III към директивата; като има предвид, че това потвърждение е необходимо с оглед провеждането на подробна проверка на досието, както и предоставянето на държавите-членки на възможност за даване на временно разрешително за продукти за растителна защита, съдържащи въпросното активно вещество, съобразно условията, посочени в член 8, параграф 1 от директивата, и по-конкретно условието за извършване на подробна оценка на активното вещество и на продукта за растителна защита по отношение на изискванията на директивата; като има предвид, че подобно решение не възпрепятства изискването на допълнителни данни или информация от търговското дружество, ако по време на подробната проверка се установи, че подобни данни или информация са необходими за вземане на решението; като има предвид, че е договорено между държавите-членки и Комисията, че Франция ще проведе подробна проверка на досието и ще докладва заключенията от извършената от нея проверка, като ги придружи с препоръки относно включването или невключването и със свързаните с това условия, на Комисията във възможно най-кратък срок до една година най-късно; като има предвид, че при получаването на този доклад подробната проверка ще бъде продължена с помощта на специалисти от всички държави-членки в рамките на Постоянния фитосанитарен комитет; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния фитосанитарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Досието, представено от Rhône-Poulenc Agro France на Комисията и на държавите-членки с оглед включването на флуртамона като активно вещество в приложение I към Директива 91/414/ЕИО се приема за съответстващо по принцип на изискванията за данните и информацията, предвидени в приложение II, а за съдържащ въпросното активно вещество продукт за растителна защита - в приложение III към директивата. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 20 май 1996 година.	[ 20, 3, 0, 6 ]
31979L1073	19791122 Директива на Комисията от 22 ноември 1979 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 74/347/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно полето на видимост и чистачките на предното стъкло на колесните селскостопански или горски трактори (79/1073/ЕИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Директива 74/150/EИО на Съвета от 4 март 1974 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на колесни селскостопански или горски трактори [1], последно изменена с Директива 79/694/ЕИО [2], и по-специално членове 11, 12 и 13 от нея, като взе предвид Директива 74/347/ЕИО на Съвета от 25 юни 1974 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно полето на видимост и чистачките на предното стъкло на колесните селскостопански или горски трактори [3], като взе предвид Директива 77/536/ЕИО на Съвета от 28 юни 1977 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно защитните конструкции при преобръщане на колесни селскостопански или горски трактори [4], като има предвид, че с оглед на натрупания опит и разпоредбите, приети относно защитните структури при преобръщане, които влияят на конфигурацията на тези части на надстройката на трактора, които са от голямо значение за полето на видимост, е възможно разпоредбите свързани с полето на видимост да се приведат в съответствие с техническия прогрес; като има предвид, че изискванията за безопасно движение на колесните селскостопански или горски трактори стават по-строги; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите за премахване на техническите пречки в търговията със селскостопански и горски трактори, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Директива 74/347/ЕИО се изменя, както следва: 1. Думите "поле на видимост или" се заличават в членове 2 и 3. 2. След член 3 се вмъква следният нов член 3а: "Член 3а 1. Държавите-членки на основанията, свързани с полето на видимост на тракторите, считано от 1 май 1980 г., не могат: - да отказват да предоставят по отношение на даден тип трактор типово одобрение на ЕИО, да издават документа, предвиден в член 10, параграф 1, последното тире от Директива 74/150/ЕИО или да предоставят национално типово одобрение, - или да забраняват пускането в действие на трактори, ако полето на видимост на този тип трактор или на тези трактори, съответства на изискванията на настоящата директива. 2. Считано от 1 октомври 1980 г., държавите-членки: - прекратяват да издават документа, посочен в член 10, параграф 1, последното тире от Директива 74/150/ЕИО относно типа трактор, при който полето на видимост не е в съответствие с разпоредбите на тази директива, - могат да отказват предоставянето на национално типово одобрение относно типа трактор, при който полето на видимост не е в съответствие с тази директива. 3. Считано от 1 януари 1983 г., държавите-членки могат да забранят пускането в употреба на трактор, чието поле на видимост не е в съответствие с разпоредбите на тази директива." 3. Приложението се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива. Член 2 Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 30 април 1980 г. Те незабавно информират Комисията за това. Член 3 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 22 ноември 1979 година.	[ 7, 3, 8, 6, 15 ]
32008R1097	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1097/2008 НА КОМИСИЯТА от 6 ноември 2008 година за въвеждане на извънредни мерки по отношение на лицензиите за внос в сектора на ориза поради проблеми на международния пазар през 2008 г. КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 134 и член 148 във връзка с член 4 от него, като има предвид че: (1) От началото на 2008 г. разпределението на вноса на ориз в Общността бе нарушено от различни мерки за ограничаване на износа в трети страни. В някои случаи тези мерки се изразяваха в официална забрана на износа или имаха същия ефект. Вследствие вносителите в Общността не можеха да изпълнят задълженията си, свързани с лицензиите за внос, по-специално по отношение на задължението за извършване на внос, както е определено в член 7 от Регламент (ЕО) № 376/2008 на Комисията от 23 април 2008 г. за определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на лицензии за внос и износ и сертификати за предварително фиксиране за селскостопанските продукти (2). (2) Следователно с цел да се ограничи неблагоприятното въздействие върху вносителите, следва да се въведат извънредни мерки по отношение на лицензии за внос, издадени през периодите на тарифна квота 2007-2008 г. и 2008 г. (3) Задължението за извършване на внос е основно изискване по смисъла на член 20 от Регламент (ЕИО) № 2220/85 на Комисията от 22 юли 1985 г. за определяне на общи подробни правила за прилагане на системата от гаранции за селскостопанските продукти (3), което при неспазване на задължението следва да доведе до задържане на гаранцията съгласно член 22 от горепосочения регламент. При поискване от заинтересованите страни и съгласно член 40 от Регламент (ЕО) № 376/2008 задължението за извършване на внос следва да бъде отменено и гаранцията следва да бъде освободена поотделно за всеки случай. Подходящо е да се определят условия, които да бъдат изпълнени от титуляря за доказване на това, че мерките за ограничаване на износа могат да бъдат счетени за непреодолима сила. (4) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Съгласно член 40 от Регламент (ЕО) № 376/2008 при поискване от страна на титуляря в рамките на един месец след влизането в сила на настоящия регламент, за лицензии за внос, издадени през периода на тарифна квота 2007-2008 г. съгласно Регламент (ЕО) № 964/2007 (4) и № 1002/2007 (5) или през периода на тарифна квота 2008 г. съгласно Регламент (ЕО) № 2058/96 (6), № 327/98 (7), № 955/2005 (8), № 1964/2006 (9) и № 1529/2007 (10), задължението за извършване на внос се отменя и гаранциите за неизползваните количества се освобождават от компетентните органи на държавите-членки. 2. Мярката, предвидена в параграф 1, се прилага само в случаи, в които титулярят се позовава на правила, наложени от трета страна, които се считат от компетентните органи на държавата-членка за представляващи непреодолима сила съгласно членове 39 и 40 от Регламент (ЕО) № 376/2008. Титулярят трябва да докаже по начин, удовлетворяващ компетентните органи, че не е бил в състояние да извърши внос поради въвеждането от страна на трети страни на официална забрана за износ или на мерки с еквивалентен ефект, които един разумно предпазлив търговец в сектора на ориза не би могъл да предвиди към момента на подаване на заявката за лицензия за внос, и че титулярят е положил всички разумни усилия, за да използва лицензията за внос през периода на валидност. Член 2 Държавите-членки докладват на Комисията до 31 януари 2009 г. за мерките, предприети за прилагането на член 1, параграф 2 от настоящия регламент. Уведомленията се извършват чрез електронни средства. Формата и съдържанието на уведомленията се определят въз основа на модели, предоставени на държавите-членки от Комисията. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 6 ноември 2008 година.	[ 12, 3, 17, 6 ]
32005D0821	32005D0821 L 305/43 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ 2005/821/ОВППС НА СЪВЕТА от 21 ноември 2005 година за изменение на Решение 2004/658/ОВППС относно финансовите разпоредби, приложими за общия бюджет на Eвропейската агенция по отбрана СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Съвместно действие 2004/551/ОВППС на Съвета от 12 юли 2004 г. за създаването на Европейска агенция по отбрана (1), и по-специално член 18, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) На 13 септември 2004 г. Съветът прие Решение 2004/658/ОВППС (2) относно финансовите разпоредби, приложими за общия бюджет на Европейската агенция по отбрана. (2) На 23 май 2005 г. управителният съвет на Европейската агенция по отбрана препоръча на Съвета на промени от една на две години периода, по време на който Съветът следва да разгледа и при необходимост да промени горепосочените финансови разпоредби. (3) Следователно Решение 2004/658/ОВППС следва да бъде съответно изменено, РЕШИ: Член 1 В член 1 от Решение 2004/658/ОВППС второто изречение се заменя със следения текст: „Управителният съвет разглежда и при необходимост да променя тези финансови разпоредби преди 31 декември 2006 г.“ Член 2 Настоящото решение влиза в сила в деня на неговото приемане. Член 3 Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Брюксел на 21 ноември 2005 година.	[ 15 ]
32005R0379	32005R0379 L 059/16 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 379/2005 НА КОМИСИЯТА от 4 март 2005 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1168/1999 относно определяне на стандартите за търговия със сливи КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 г. относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 2, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 537/2004 на Комисията от 23 март 2004 г. за адаптиране на няколко регламента, отнасящи се до пазара на плодове и зеленчуци заради присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия към Европейския съюз (2) добавя няколко сорта към непълния списък сортове с едри плодове на Prunus domestica, като допълнението към приложението на Регламент (ЕО) № 1168/1999 на Комисията (3) е заменено с ново. Новото допълнение, обаче, не съдържа непълния списък със сортовете с едри плодове на Prunus salicina, който включваше преди промяната вследствие препоръката на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, за да се различават сортовете на Prunus domestica от тези на Prunus salicina. За по-голяма прозрачност в дейността на световните пазари, въпросният списък следва да бъде възстановен. (2) Регламент (ЕО) № 1168/1999 следва да бъде съответно изменен. (3) Мерките, предвидени от настоящия регламент, съответстват на становището на Управителния комитет по пресни плодове и зеленчуци, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Допълнението към приложението към Регламент (ЕО) № 1168/1999 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 4 март 2005 година.	[ 3, 17 ]
32008R0402	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 402/2008 НА КОМИСИЯТА от 6 май 2008 година относно процедурите за внос на ръж от Турция (кодифицирана версия) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2008/97 на Съвета от 9 октомври 1997 г. относно установяване на определени правила за прилагане на специален режим при вноса на маслиново масло и някои други селскостопански продукти с произход от Турция (1) и по специално член 7 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕИО) № 2622/71 на Комисията от 9 декември 1971 г. относно процедурите по вноса на ръж от Турция (2) е бил неколкократно и съществено изменян (3). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран. (2) С Регламент (ЕО) № 2008/97 Съветът прие правилата за прилагане на специалния режим за внос на ръж от Турция, предвиден в Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между Европейската общност и Турция. (3) Този специален режим предвижда при определени условия намаляване на митото, приложимо към вноса на ръж от Турция. За тази цел трябва да бъде представено доказателство, че специална дължима експортна такса действително е платена от износителя. (4) Целесъобразно е да се определи по силата на член 5 от Регламент (ЕО) № 2008/97 процедурата за доказване на плащането на специалната експортна такса. (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнени култури, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Доказателството, че специалната експортна такса, посочена в член 5 от Регламент (ЕО) № 2008/97, е била платена, се предоставя на компетентния орган на държавата-членка вносител чрез представяне на сертификат за движение на стоките A.TR. 1. В този случай в раздел „Забележки“ компетентният орган прави едно от вписванията, които се съдържат в приложение I към настоящия регламент. Член 2 Регламент (ЕИО) № 2622/71 се отменя. Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 6 май 2008 година.	[ 2, 3, 17, 18 ]
32006D0734	20050627 Решение на Съвета от 27 юни 2005 година за подписване и временно прилагане на Споразумението между Европейската общност и Република Чили относно някои аспекти на въздушните услуги (2006/734/EО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2, във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, първо изречение от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) На 5 юни 2003 г. Съветът реши да упълномощи Комисията да започне преговори с трети страни относно замяната на някои разпоредби в съществуващи двустранни споразумения със споразумение на Общността. (2) Комисията договори от името на Общността Споразумение с Република Чили относно някои аспекти на въздушните услуги в съответствие с механизмите и директивите в приложението към същото решение. (3) Споразумението, договорено от Комисията, трябва да се подпише и да се прилага временно, като подлежи на евентуално сключване на по-късна дата, РЕШИ: Член 1 Подписването на Споразумението между Европейската общност и Република Чили относно някои аспекти на въздушните услуги се одобрява от името на Общността съгласно решението на Съвета за сключването на упоменатото споразумение. Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение. Член 2 С настоящото решение председателят на Съвета се упълномощава да определи лицето, оправомощено да подпише споразумението от името на Европейската общност при неговото сключване. Член 3 До влизането му в сила споразумението се прилага временно от първия ден на първия месец след датата, на която страните са се нотифицирали взаимно за приключването на необходимите за тази цел процедури. Член 4 Председателят на Съвета се упълномощава да връчи нотификация предвидена в член 8, параграф 2 от споразумението. Съставено в Люксембург на 27 юни 2005 година.	[ 2, 5, 8, 18, 15 ]
31994D0466	31994D0466 L 190/26 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 13 юли 1994 година относно изменение на приложение I, глава 13 на Директива 92/118/ЕИО на Съвета за определяне на ветеринарно-санитарните и здравните изисквания относно търговията и вноса в Общността на продукти, които не са подчинени, по отношение на посочените изисквания, на специалните правила на Общността, посочени в глава I, приложение А към Директива 89/662/ЕИО и, по отношение на патогените, на Директива 90/425/ЕИО (94/466/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/118/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните и здравните изисквания относно търговията и вноса в Общността на продукти, които не са подчинени, по отношение на посочените изисквания, на специалните правила на Общността, посочени в глава I, приложение А, към Директива 89/662/ЕИО и, по отношение на патогените, на Директива 90/425/ЕИО (1), и по-специално член 15, параграф втори от нея, като има предвид, че с оглед на опита, натрупан при прилагането на предвидените мерки, условията, при които се търгува със и се внасят ловни трофеи, следва да бъдат изменени; че следователно приложение I, глава 13 на гореупоменатата директива следва да бъде преформулирана; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Глава 13, приложение I към Директива 92/118/ЕИО се заменя с приложението към настоящото решение. Член 2 Настоящото решение влиза в сила на 1 декември 1994 г. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 13 юли 1994 година.	[ 0, 3, 17, 6 ]
32001D0066	32001D0066 L 022/39 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 23 януари 2001 година за изменение на Решение 97/296/ЕО относно определяне на списък с трети страни, от които вносът на рибни продукти за консумация от човека е разрешен (нотифицирано под номер С(2001) 128) (текст от значение за ЕИП) (2001/66/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Решение 95/408/ЕО на Съвета от 22 юни 1995 г. (1) относно условията за изготвяне, за преходен период, на временни списъци с предприятия в трети страни, от които държавите-членки имат право да внасят някои продукти от животински произход, рибни продукти и живи двучерупчести мекотели, последно изменено с Решение 2000/4/ЕО (2), и по-специално член 2, параграф 2 от него, като има предвид че: (1) Директива 96/23/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. относно мерките за наблюдение на определени вещества и остатъци от тях в живи животни и животински продукти и за отмяна на Директиви 85/358/ЕИО и 86/469/ЕИО и Решения 89/187/ЕИО и 91/664/ЕИО (3), предвижда включването на продуктите от аквакултури в програмата за мониторинг на остатъчните продукти от ветеринарномедицинскии продукти. (2) Освен това приложението към Решение 2000/159/ЕО на Комисията от 8 февруари 2000 г. относно временното одобрение на плановете на третите страни относно остатъчните вещества съгласно Директива 96/23/ЕО на Съвета (4), последно изменено с Решение 2000/675/ЕО на Комисията (5), посочва тези трети страни, които са представили план, определящ гаранциите, които те предоставят по отношение на мониторинга на групите остатъчни вещества, посочени в приложение I към Директива 96/23/ЕО. (3) Следователно, ако не са представени гаранциите, посочени в предходното съображение, не се разрешава вносът на продукти от аквакултури, дори ако са в съответствие с изискванията на Директива 91/493/ЕО на Съвета от 22 юли 19991 г. относно установяване на ветеринарно-санитарните изисквания за производството и пускането на пазара на рибни продукти (6), последно изменена с Директива 97/79/ЕО (7). (4) Тъй като Решение 97/296/ЕО на Комисията (8), последно изменено с Решение 2001/40/ЕО (9), изброява страните и териториите, от които е разрешен вносът на рибни продукти за консумация от човека, налице е необходимост от изменение на това решение, с цел да се включи изискването вносът на продукти от аквакултури да бъде разрешен само от тези страни, които са изброени и в двете Решения 97/296/ЕО и 2001/159/ЕО. (5) Независимо от това, тъй като Решение 95/328/ЕО на Комисията от 25 юли 1995 г. относно установяване на здравно сертифициране за рибни продукти от трети страни, които все още не са предмет на специфично решение (10), последно изменено с Решение 2001/67/ЕО (11), предвижда възможност за преходен период за осъвременяване на образеца на здравното сертифициране, необходимо е да се предвиди дерогация от приложението на Решение 2000/159/ЕО за продуктите от аквакултури през въпросния преходен период. (6) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Решение 97/296/ЕО се изменя, както следва: 1. Към член 2 се добавя нов параграф 3: „3. В допълнение към параграф 1 държавите-членки гарантират извършването на вноса на продукти от аквакултури под каквато и да било форма, предназначени за консумация от човека, съгласно дефинициите на член 2, Параграф 2 от Директива 91/493/ЕИО на Съвета, само от трети страни, включени в приложението към настоящото решение и в приложението към Решение 2000/159/ЕО на Комисията, като страна с одобрена програма за мониторинг на остатъчните вещества по отношение на аквакултурите.“ 2. Член 3 се заменя със следното: „Член 3 Независимо от Решение 2000/259/ЕО на Комисията и член 2, параграф 3 от настоящото решение държавите-членки, при внос на рибни продукти от страните, изброени в част II от приложението към настоящото решение, до датата на влизането в сила на образеца на здравен сертификат, предвиден в Решение 2001/67/ЕО на Комисията (12), приемат пратки рибни продукти, придружавани от образеца на здравен сертификат, предвиден в Решение 95/328/ЕО. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 23 януари 2001 година.	[ 0, 3, 5, 6 ]
32009R0085	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 85/2009 НА СЪВЕТА от 19 януари 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 161, трета алинея от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид съгласието на Европейския парламент, като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, като взе предвид становището на Комитета на регионите, като има предвид, че: (1) Безпрецедентната криза, разтърсваща международните финансови пазари, изправи Общността пред значителни предизвикателства, което налага да се действа бързо, за да се противодейства на последиците от кризата за икономиката като цяло, и по-специално да се подкрепят инвестициите, за да се подпомогнат растежът и заетостта. (2) В регулаторната рамка, приета за програмния период 2007-2013 г., е заложено допълнително да се опростят процесите на програмиране и управление на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, като се подобрят ефективността и субсидиарността при прилагането им. (3) Необходимо е да се адаптират някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (1), за да се улесни мобилизирането на финансови ресурси на Общността за стартирането на оперативни програми и на проекти, подпомагани в рамките на тези програми, с цел да се ускори тяхното изпълнение и въздействието на тези инвестиции върху икономиката. (4) Необходимо е да се засилят възможностите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) да подпомагат държавите-членки при изготвянето и изпълнението на оперативни програми. (5) Предвид статута на ЕИБ и ЕИФ като признати от Договора финансови образувания, следва да е възможно да им се възлагат договори пряко, когато се организират операции за финансов инженеринг, в които те изпълняват функция на фондове с участие. (6) За да се улесни използването на инструменти за финансов инженеринг, особено в областта на устойчивото градско развитие, е необходимо да се предвиди възможност апортните вноски да се признават за допустими разходи при учредяване на фондовете или като принос в тях. (7) За подпомагане на предприятията, по-специално на малките и средните предприятия, е необходимо да се осигури по-голяма гъвкавост на условията, уреждащи изплащането на авансови средства в рамките на държавните помощи по член 87 от Договора. (8) За да се ускори изпълнението на мащабни проекти, е необходимо да се предвиди възможност за включване на разходите, свързани с все още неприети от Комисията големи проекти, в отчетите за разходите. (9) За да се засилят финансовите ресурси на държавите-членки, с което да се улесни бързото стартиране на оперативните програми в условията на криза, е необходимо да се изменят разпоредбите относно предварителното финансиране. (10) Авансовото плащане в началото на оперативните програми следва да осигури редовен паричен поток и да улесни плащанията на бенефициерите по време на изпълнението на оперативната програма. Поради това следва да се установят разпоредби за авансовото плащане за структурните фондове: 7,5 % (за държавите-членки на Европейския съюз в състава му преди 1 май 2004 г.) и 9 % (за държавите-членки, присъединили се към Европейския съюз на 1 май 2004 г. или след това), с цел да се ускори изпълнението на оперативните програми. (11) Съгласно принципите за равнопоставеност и правна сигурност измененията по отношение на член 56, параграф 2 и член 78, параграф 1 следва да се прилагат през целия програмен период 2007-2013 г. Поради това е необходимо прилагане с обратна сила, считано от 1 август 2006 г., датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1083/2006. Тъй като безпрецедентната криза, разтърсваща международните финансови пазари, изисква бърза реакция за противодействие на последиците за икономиката като цяло, в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз следва да влязат в сила и други изменения. (12) Следователно Регламент (ЕО) № 1083/2006 следва да бъде изменен, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 1083/2006 се изменя, както следва: 1. В член 44, втората алинея се изменя, както следва: а) буква б) се заменя със следния текст: „б) когато споразумението не е обществена поръчка за предоставяне на услуги по смисъла на приложимия закон за обществените поръчки, предоставянето на субсидия, определена за тази цел като пряк финансов принос чрез дарение на финансова институция, без покана за представяне на предложения, ако това е в съответствие с национален закон, който е в съгласие с Договора.“; б) добавя се следната буква в): „в) прякото възлагане на договор на ЕИБ или на ЕИФ.“; 2. В член 46, параграф 1 се добавя следната втора алинея: „ЕИБ и ЕИФ могат по искане на държавите-членки да участват в дейностите за техническа помощ, посочени в първа алинея.“; 3. В член 56, параграф 2 се заменя със следния текст: „2. Чрез дерогация от параграф 1 апортните вноски, амортизационните разходи и общите разходи за организацията и управлението могат да се разглеждат като разходи, направени от бенефициерите за изпълнение на операциите, при условията, установени в трета алинея от настоящия параграф. Чрез дерогация от параграф 1 по отношение на инструментите за финансов инженеринг, определени в член 78, параграф 6, първа алинея, апортните вноски могат да се разглеждат като разходи за учредяване на фондовете или фондовете с участия или за принос в тези фондове или фондове с участия при условията, установени в трета алинея от настоящия параграф. Посочените в първа и втора алинея разходи трябва да отговарят на следните условия: а) правилата за допустимост, установени въз основа на параграф 4, предвиждат допустимост на такива разходи; б) размерът на разходите е надлежно удостоверен с документи с доказателствена сила, еквивалентна на фактура, без да се засягат разпоредбите на специфични регламенти; в) в случай на апортни вноски съфинансирането от фондовете не превишава общия размер на допустимите разходи, като се изключва стойността на тези вноски.“; 4. Член 78 се изменя, както следва: а) последното изречение на член 78, параграф 1, първа алинея се заменя със следното: „Направените от бенефициерите разходи се оправдават с фактури с подпис и забележка „платено“ или със счетоводни документи с еквивалентна доказателствена сила, освен ако не е предвидено друго в специалните регламенти за всеки фонд.“; б) в член 78, параграф 2, буква б) се заличава; в) в член 78, параграф 4 се заменя със следния текст: „4. Когато при прилагане на член 41, параграф 3 Комисията откаже да направи финансов принос за голям проект, отчетът за разходите след приемането на решението на Комисията трябва да бъде коригиран съответно.“; 5. В член 82, параграф 1, втора алинея букви а), б) и в) се заменят със следния текст: „а) за държавите-членки на Европейския съюз в състава му преди 1 май 2004 г.: през 2007 г. - 2 % от приноса на структурните фондове за оперативната програма, през 2008 г. - 3 % от приноса на структурните фондове за оперативната програма и през 2009 г. - 2,5 % от приноса на структурните фондове за оперативната програма; б) за държавите-членки, присъединили се към Европейския съюз на 1 май 2004 г. или след това: през 2007 г. - 2 % от приноса на структурните фондове за оперативната програма, през 2008 г. - 3 % от приноса на структурните фондове за оперативната програма и през 2009 г. - 4 % от приноса на структурните фондове за оперативната програма; в) ако оперативната програма попада в рамките на целта „Европейско териториално сътрудничество“ и поне един от участниците е държава-членка, която се е присъединила към Европейския съюз на 1 май 2004 г. или след това, през 2007 г. - 2 % от приноса на ЕФРР за оперативната програма, през 2008 г. - 3 % от приноса на ЕФРР за оперативната програма и през 2009 г. - 4 % от приноса на ЕФРР за оперативната програма.“. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Член 1, параграф 3 и член 1, параграф 4, буква а) обаче се прилагат, считано от 1 август 2006 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 19 януари 2009 година.	[ 2, 4, 19, 5, 15 ]
31995R1306	31995R1306 L 126/15 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1306/95 НА КОМИСИЯТА от 8 юни 1995 година за изменение на Регламент (ЕО) № 3223/94 относно подробни правила за прилагането на режима на внос на плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1035/72 на Съвета от 18 май 1972 г. относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 997/95 (2) на Комисията, и по-специално член 23, параграф 2 от него, като има предвид, че Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно подробни правила за прилагането на режима на внос на плодове и зеленчуци (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 553/95 (4), изработи механизъм за регистриране на цените на представителните пазарни с цел да се определи фиксирана стойност при внос, служеща за определянето на стойността на внасяните на консигнация на продукти с оглед на тяхното класифициране в Общата митническа тарифа; като има предвид, че за някои пресни продукти, внесени с цел преработването им, от 1 май се прилагат отделни входни цени и че за тези продукти, които не се продават на консигнация на представителните пазари може да бъде изработен механизъм за пряко определяне на цените с оглед на тяхното тарифно класифициране; като има предвид, че въпросният механизъм може да съдържа само тарифното класифициране на съответните продукти, основано или на цената fob на тези продукти, увеличена с разходите за застраховка и транспортиране до границите на митническата територия на Общността, или на митническата стойност, посочена в член 30, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаването на Митнически кодекс на Общността (5), изменен с Акта на присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция; като има предвид, че ако митническите власти преценят, че може да се изисква гаранция съгласно член 248 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаването на Митнически кодекс на Общността (6), последно изменен с Регламент (ЕО) № 3254/94 (7), те трябва да изискват установяването на стойност, равностойна на максималната стойност на митата, приложими за въпросния продукт; като има предвид, че ако вносителят избере да класифицира тези продукти въз основа на митническата стойност, посочена в член 30, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, той трябва да внесе гаранция, равна на максималната стойност на митата, приложими за въпросния продукт; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по плодове и зеленчуци, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 3223/94 се изменя, както следва: 1. Думата „приложение“ в членове 2, 4, 5 и 6 се заменя с думите „приложение, част А“. 2. Приложението се заменя с приложението към настоящия регламент. 3. В член 5, след параграф 1 се прибавя следният параграф: „1а. Входната цена, въз основа на която продуктите, фигуриращи в приложението, част Б, са класифицирани в митническата тарифа на Европейските общности, по избор на вносителя, трябва да бъде равна на: а) или на цената fob на продуктите в държавата по произход, увеличена с разходите за застраховки и транспортиране до границите на митническата територия на Общността, доколкото тази цена и тези разходи са известни в момента на декларирането на продуктите на митницата. В случай, че митническите власти преценят, че може да се изиска гаранция съгласно член 248 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, те налагат на вносителя внасянето на гаранция, равна на максималната стойност на прилаганите за въпросния продукт мита; б) или на митническата стойност, изчислена в съответствие с член 30, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, приложена само за въпросните вносни продукти. В този случай, намалението на митата се извършва при условията, предвидени в член 4, параграф 1. В този случай, вносителят трябва да внесе гаранцията, посочена в член 248 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, равна на максималната стойност на прилаганите за въпросния продукт мита.“ 4. В член 5, параграф 2, първа алинея се заменя със следния текст: „2. Вносителят разполага с едномесечен срок от датата на продажбата на въпросните продукти, в рамките на четиримесечен срок от датата на приемането на декларацията за освобождаването им за свободно обръщение, за да докаже, че партидата е била пласирана при условия, потвърждаващи точността на цените, посочени в параграф 1, буква а), втора алинея или в параграф 1а, буква а), или за да определи митническата стойност, посочена в параграф 1, буква б) и в параграф 1а, буква а). Неспазването на единия или другия от горепосочените срокове води до загуба на внесената гаранция, без да се засяга прилагането на параграф 3.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Прилага се от 1 май 1995 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 8 юни 1995 година.	[ 2, 3, 17 ]
32008R1192	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1192/2008 НА КОМИСИЯТА от 17 ноември 2008 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (1), и по-специално член 247 от него, като има предвид, че: (1) Понастоящем Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията (2) определя разпоредби за единните разрешения, които се отнасят до митнически администрации в повече от една държава-членка само при митнически икономически режими и специфично предназначение. (2) Предвид Лисабонската стратегия, която цели да превърне ЕС в най-конкурентоспособната икономика на света, от основно значение е създаването на модерна и опростена среда с условия за реален вътрешен пазар, където търговската конкурентоспособност ще се увеличава и ще се избягва нарушаването на правилата на конкуренцията между дружествата в различните държави-членки. Единните разрешения за опростени процедури, както и интегрираното единно разрешение, позволяват на операторите да централизират и интегрират счетоводните, логистичните и разпределителните функции като реализират икономии на административни разходи и разходи по сделките и представляват реално опростяване. Следователно е целесъобразно приложното поле на единните разрешения да се разшири в посока използване на опростената декларация и процедурата за оформяне на място. (3) Съответно е подходящо съществуващите определения за „единно разрешение“, отнасящи се до митническите икономически режими и специфичното предназначение, да се слеят с тези за опростената декларация и процедурата за оформяне на място, поради факта, че при използването им тези процедури могат да бъдат съчетавани. (4) С Регламент (ЕО) № 1875/2006 на Комисията (3) за изменение на Регламент (ЕИО) № 2454/93 бяха определени минималните данни, които трябва да бъдат декларирани при процедурата с опростена декларация или въведени в регистрите при процедурата за оформяне на място. При единните разрешения минималните данни, които трябва да бъдат декларирани при процедурата с опростена декларация, следва да бъдат максимума данни, които могат да бъдат предоставени на митническо учреждение в друга държава-членка. (5) Тъй като сертификатите АЕО, и най-вече тези, които се отнасят до митнически опростявания, често ще бъдат съчетавани с единни разрешения, е целесъобразно правилата за издаване, суспендиране и отмяна на двата вида разрешения, включително разпоредбите относно регистрите, позволяващи извършването на подходящия одит на процедурата, да бъдат доколкото е възможно синхронизирани. (6) Превозвачи, спедитори и митнически агенти, притежаващи сертификат за АЕО имат по-лесен достъп до опростените митнически процедури, включително опростената процедура и процедурата за оформяне на място. Следователно е целесъобразно да се предвиди, че на представителите може да бъде издадено разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място, ако отговарят на определени условия и критерии. (7) Необходимо е да се усъвършенства процедурата по искане и издаване на единни разрешения чрез намаляване на времето, необходимо за обмен на информация, както и чрез създаване на общи правила, с цел избягване на закъсненията при издаване на такива разрешения. Тези правила следва да позволят на митническите органи да контролират и наблюдават операции под единни разрешения без непропорционални на съответните икономически нужди административни разпоредби. (8) Условията и критериите за издаването на национални и единни разрешения за опростена декларация и за процедура за оформяне на място следва да бъдат идентични, с цел постигане на хармонизация в рамките на единния пазар. (9) Необходимо е определянето на общи правила за изменение, суспендиране и отмяна на разрешения за опростена декларация и за процедура за оформяне на място, с цел гарантиране на общи практики в рамките на митническата територия на Общността. (10) С оглед постигане на целта за подобряване на процедурите по искане и издаване на разрешения е необходимо да се въведе електронна система за комуникация и база данни за единни разрешения, които да се използват в информационния и комуникационния обмен между митническите учреждения и за информиране на Комисията и на икономическите оператори. Тази система следва да представлява разширение на информационната и комуникационна система за издаване на сертификати АЕО. (11) Използването на опростената декларация и процедурата за оформяне на място следва, след изтичане на преходния период, да бъде позволено само на икономически оператори, които подават електронни митнически декларации или уведомления съгласно изискванията за опростена и безхартиена среда. (12) Следва да се поясни, че след одобрение от митническия орган или органи, участващи в издаването на разрешението, митническата декларация може да бъде подадена в митническо учреждение, различно от учреждението, в което стоките са представени, ще бъдат представени или ще бъдат налични за проверка. (13) По отношение на формалностите по транзита, до датата, на която Регламент (ЕО) № 1875/2006 стане приложим, следва, когато формалностите по транзита са извършени с помощта на електронни методи за обработка на данни да бъде предвидено приемане на обобщената декларация въз основа на съобщението „Предварително уведомление за пристигане. (14) В съответствие с Регламент (ЕИО) № 2454/93, изменен с Регламент (ЕО) № 837/2005 на Съвета (4), съгласно който от 1 юли 2005 г. се изисква транзитните декларации да бъдат подавани с помощта на компютърни методи, всички икономически оператори следва да използват компютризираната система за общ транзит за подаване на транзитни декларации. Освен това пътниците следва да могат да подават писмени транзитни декларации пред митническите органи, които, от своя страна, следва да осигурят обмена на информацията за транзита между митническите органи с помощта на информационни технологии и компютърни мрежи. (15) Конвенцията от 20 май 1987 г. за общ транзитен режим (5) e изменена в съответствие със задължението за подаване на транзитни декларации по нормалната процедура с помощта на електронни методи за обработка на данни, като следва успоредните разпоредби на законодателството на Общността да бъдат съответно адаптирани. (16) При тези обстоятелства разпоредбите за прилагане на режим общностен транзит, основани на подаване на писмена транзитна декларация, включително и онези, които се отнасят до придружаващите документи, свързани с декларацията, следва да бъдат адаптирани към задължението за подаване на общностни транзитни декларации по нормалната процедура с помощта на електронни методи за обработка на данните. (17) Освен в случая на пътници, използването на писмена транзитна декларация и на свързаните с нея документи следва да бъде ограничено до аварийната процедура, за да се даде възможност на операторите да извършват транзитни операции, когато митническата компютризирана система за транзит или компютризираната система на одобрения изпращач или на отговорното лице не функционира или в случай, че комуникационните мрежи между операторите и митническите органи не функционират. (18) Необходимо е да бъдат използвани методи за електронна обработка на данни за операциите ТИР, които се извършват на митническата територия на Общността, за да се гарантира ефективен обмен на данни и същото ниво на митнически контрол, както при режим общностен/общ транзит. (19) Следва операциите ТИР на митническата територия на Общността да бъдат интегрирани в електронната среда, въведена с Регламент (ЕО) № 1875/2006, предвиждащ подаване на декларации преди пристигане и преди заминаване по електронен път. (20) Използването на електронни данни следва да премахне необходимостта от връщане на съответната част на отрязък № 2 от карнета ТИР на митническата територия на Общността при използване на компютризираната система и, като резултат, следва да намали броя на излишните процедури за разследване. По този начин следва също така да се подобри ефикасността и сигурността на операциите ТИР, тъй като компютризираната система ускорява тяхното проследяване, което следователно донася осезаеми преимущества както за митническите администрации, така и за икономическите оператори. (21) Уместно е да се предвиди титулярят на карнет ТИР да подава данни за карнета ТИР в отправното или входното учреждение посредством методи за електронна обработка на данни. Същевременно правните последици, произтичащи от несъответствие между подадените електронни данни за карнета ТИР и карнета ТИР, следва да се основават на данните в карнета ТИР в съответствие с Конвенцията ТИР. Следва формалностите, засягащи други лица освен митническите органи на Общността, да продължат да бъдат извършвани въз основа на карнета ТИР, включително използването на карнет ТИР като доказателство за международна гаранция. (22) Освобождаване от задължението за подаване на данни за карнет ТИР посредством методи за електронна обработка на данни е позволено единствено в изключителни случаи, когато компютризираната транзитна система на митницата или приложението за подаване на декларации не функционира или когато връзката между тези две системи е нарушена. (23) Поради съображения за яснота, в член 453, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 следва да бъде направена препратка към правилото за определяне на статуса на общностните стоки, поставени под режим ТИР. (24) Данните които ще се предоставят в компютризираната система за електронни данни за карнета ТИР, следва да бъдат интегрирани в правилата и кодовете за електронни транзитни декларации, определени в приложения 37а и 37в. (25) За да се опрости и ускори публикуването на изменения в списъка с координационни центрове, определени от държавите-членки за всякакви действия, свързани с нарушения или нередности във връзка с карнети АТА, това публикуване следва да се прави чрез официалната интернет страница на Европейския съюз. (26) Редовното преразглеждане в течение на дадена транзитна операция на списъка със стоки с по-висок риск от измама от приложение 44в към Регламент (ЕИО) № 2454/93, провеждано съгласно член 340а от посочения регламент на основата на информация, събирана от държавите-членки, показа, че определени стоки, които фигурират в този списък, не се възприемат повече като стоки с по-висок риск от измама. Следователно е уместно списъкът от приложение 44в да бъде съответно адаптиран. (27) Приложение 67 към Регламент (ЕИО) № 2454/93 съдържа общ формуляр за заявление и разрешение за митнически икономически режими и за специфично предназначение; посоченият формуляр трябва да се използва при участие както на една, така и на повече от една митнически администрации. Целесъобразно е да се разшири приложното поле на приложение 67, за да се обхванат случаите на подаване на искане за разрешаване използването на опростената декларация или за процедура за оформяне на място, и двете на национално ниво, и случаите, когато участва повече от една митническа администрация. (28) Поради това следва Регламент (ЕИО) № 2454/93 да бъде съответно изменен. (29) Тъй като измененията, предвидени в Решение № 1/2008 на Съвместния комитет ЕО-ЕАСТ за общ транзит от 16 юни 2008 г. за изменение на Конвенцията от 20 май 1987 г. за общ транзитeн режим, се прилагат от 1 юли 2008 г. и 1 юли 2009 г., съответстващите разпоредби, предвидени в настоящия регламент следва да се прилагат от същите дати. (30) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 2454/93 се изменя, както следва: 1. В член 1 се добавят следните точки 13, 14 и 15: „13. Единно разрешение означава: разрешение, отнасящо се до митническите администрации в повече от една държава-членка за една от следните процедури: - процедурата с опростена декларация съгласно член 76, параграф 1 от Кодекса, или - процедурата за оформяне на място съгласно член 76, параграф 1 от Кодекса, или - митнически икономически режими съгласно член 84, параграф 1, буква б) от Кодекса, или - специфично предназначение съгласно член 21, параграф 1 от Кодекса. 14. Интегрирано разрешение означава: разрешение за ползване на повече от една от посочените в точка 13 процедури; то може да бъде под формата на интегрирано единно разрешение в случаите, когато се отнася до повече от една митническа администрация. 15. Разрешаващ митнически орган означава: митническият орган, който издава разрешение.“ 2. В член 183 параграф 3 се заменя със следното: „3. Обобщената декларация за стоки, придвижвани под режим транзит, формалностите за които се извършват с помощта на електронни методи за обработка на данни преди представянето им пред митница, се изготвя на базата на данните в транзитната декларация, предадени на получаващото митническо учреждение чрез съобщението „Предварително уведомление за пристигане“. Когато се прилага член 353, параграф 2, обобщената декларация е под формата на екземпляр от транзитния документ или на придружаващия транзитен документ.“ 3. В член 199 параграфи 1 и 2 се заменят със следното: „1. Без да се засяга възможното прилагане на наказателни разпоредби, подаването в митническо учреждение на декларация, подписана от декларатора или неговия представител, или на транзитна декларация, подадена с помощта на методи за електронна обработка на данни, го прави отговорен по действащите разпоредби за: - точността на информацията, дадена в декларацията, - автентичността на приложените документи, и - спазването на всички задължения, свързани с поставянето на въпросните стоки под съответния митнически режим. 2. Когато деклараторът използва системи за електронна обработка на данни при изготвяне на митническите си декларации, включително транзитни декларации, изготвени в съответствие с член 353, параграф 2, буква б), митническите органи могат да разпоредят ръкописният му подпис да се замени с друг начин за идентифициране на самоличността, който може да се основава на употребата на кодове. Това улеснение се позволява само в случай, че са спазени техническите и административни условия, определени от митническите органи. Митническите органи могат също така да разпоредят декларациите, включително транзитните декларации, изготвени в съответствие с член 353, параграф 2, буква б) с помощта на митническа система за електронна обработка на данни, да бъдат пряко заверявани от въпросните системи, вместо да се заверяват ръчно или механично чрез поставяне на печати на съответното митническо учреждение и подпис на компетентния служител.“ 4. В член 201 се добавя следният параграф 3: „3. Митническите органи могат да разрешат подаването на митническата декларация в митническо учреждение, различно от това, в което стоките са представени, ще бъдат представени или ще бъдат налични за проверка, при условие че е спазено едно от следните изисквания: а) посочените в първата алинея митнически учреждения се намират в същата държава-членка; б) стоките ще бъдат поставени под митнически режим от титуляря на единно разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място.“ 5. В член 202 се добавя следният параграф 3: „3. Подаването на транзитната декларация и представянето на стоките в отправното митническо учреждение се осъществяват в дните и часовете, определени от митническите органи. По молба на отговорното лице и за негова сметка отправното митническо учреждение може да разреши стоките да бъдат представени на друго място.“ 6. Член 203 се заменя със следното: „Член 203 1. Върху декларация се отбелязва датата, на която тя е била приета. 2. Декларацията за общностен транзит се приема и регистрира в отправното митническо учреждение в дните и часовете, определени от митническите органи.“ 7. В член 205, параграф 3 пето и шесто тире се заменят със следното: „- използване от заинтересованите лица на товарни списъци за приключване на формалностите по общностния транзит в случай на пратки, включващи повече от един вид стоки, когато се прилагат член 353, параграф 2 и член 441, - отпечатване на износни, вносни и транзитни декларации, когато се прилага член 353, параграф 2, и на документи, удостоверяващи общностния статус на стоки, които не се придвижват под режим вътрешен общностен транзит с помощта на официални или частни системи за електронна обработка на данните, ако е необходимо на обикновена хартия, при условия, определени от държавите-членки.“ 8. В член 208 параграф 2 се заменя със следното: „2. Когато режимът общностен транзит или режимът общ транзит се предхожда или биват последван от друг митнически режим, може да бъде представен набор, съдържащ необходимия брой екземпляри за приключването на формалностите, свързани с транзитния режим, в случай че се прилага член 353, параграф 2 и предходния или следващ режим.“ 9. В член 215, параграф 1 втората алинея се заменя със следното: „Хартията за всички екземпляри е бяла. Върху екземплярите, използвани при общностен транзит в съответствие с член 353, параграф 2 обаче, клетки № 1 (първо и трето подразделение), 2, 3, 4, 5, 6, 8, 15, 17, 18, 19, 21, 25, 27, 31, 32, 33 (първото подразделение вляво), 35, 38, 40, 44, 50, 51, 52, 53, 55 и 56 са в зелен фон. Формулярите се отпечатват със зелено мастило.“ 10. В член 219 параграф 1 се заменя със следното: „1. Стоките, които са предмет на транзитната декларация, се представят заедно с транспортния документ. Отправното митническо учреждение може да освобождава от изискването за представяне на този документ при извършване на митническите формалности, при условие че този документ продължава да е на негово разположение. Транспортният документ обаче се представя по искане на митническите органи или на всеки друг компетентен орган по време на превоза.“ 11. В член 247 се добавя следният параграф 5: „5. За изпълнението на режим общностен транзит отправното митническо учреждение отразява резултатите от проверката чрез въвеждане на съответните данни в транзитната декларация.“ 12. В член 249 се добавя следният параграф 3: „3. За изпълнението на режим общностен транзит и ако резултатите от проверката на декларацията дават възможност за това, отправното митническо учреждение разрешава вдигането на стоките и записва в компютризираната система датата, на която това е извършено.“ 13. В част I, дял IX, глава 1 преди член 253 се вмъква следното заглавие: „Раздел 1 Общи положения“ 14. В член 253 се добавят следните параграфи 4-8: „4. Всяко лице може да подаде искане за разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място, което да му бъде издадено лично на него и за негово собствено ползване или за ползване в качеството му на представител, при условие че съществуват достатъчно регистри и процедури, позволяващи на разрешаващия митнически орган да идентифицира представляваните лица и да осъществи съответните митнически проверки. Това искане може да се отнася и за интегрирано разрешение, без да се засягат разпоредбите на член 64 от Кодекса. 5. Използването на опростената декларация или на процедурата за оформяне на място зависи от представянето на обезпечение за вносните мита и други такси. 6. Титулярят на разрешението отговаря на условията и критериите, изложени в настоящата глава и спазва задълженията, произтичащи от разрешението, без да се засягат задълженията на декларатора и правилата, приложими при възникването на митническо задължение. 7. Титулярят на разрешението уведомява разрешаващия митнически орган за всяка промяна, настъпила след издаването на разрешението, която може да повлияе върху неговото продължаване или съдържание. 8. Разрешаващият митнически орган извършва преоценка на разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място в следните случаи: а) основни промени в съответното законодателство на Общността; б) основателни показания, че титулярят вече не отговаря на съответните условия. В случай че разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място е издадено на заявител, установен от по-малко от три години, през първата година след издаването се извършва строг мониторинг.“ 15. В член 253а се добавя следният параграф: „Използването на опростена декларация или на процедура за оформяне на място зависи от подаването на електронни митнически декларации и уведомления.“ 16. В част I, дял IX, глава 1 след член 253а се въвежда следният раздел 2: „Раздел 2 Издаване, суспендиране, отмяна на разрешения за опростена декларация или за процедура за оформяне на място Член 253б 1. Исканията за разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място се подават като се използва образецът, посочен в приложение 67, или съответстващият електронен формат. 2. В случаите, когато разрешаващият митнически орган установи, че искането не съдържа всички необходими данни, в срок от 30 календарни дни от получаването на искането той приканва заявителя да осигури съответната информация и посочва причините за това. 3. Искането не се приема, ако: а) не отговаря на условията на параграф 1; б) не е било подадено пред компетентните митнически органи; в) заявителят е бил осъден за тежко престъпление, свързано с икономическата дейност на заявителя; г) заявителят е в производство по несъстоятелност в момента на подаване на искането. 4. Преди издаване на разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място митническите органи проверяват регистрите на заявителя, освен в случаите, когато могат да се използват резултати от предишни одити. Член 253в 1. Разрешение за процедура с опростена декларация се издава, ако са спазени условията и критериите, посочени в член 14з, с изключение на параграф 1, буква в), в член 14и, букви г), д) и ж) и в член 14й. Разрешение за процедура за оформяне на място се издава, ако са спазени условията и критериите, посочени в член 14з, с изключение на параграф 1, буква в), и в членове 14и и 14й. За издаване на разрешенията, посочени в първата и втората алинея, митническите органи прилагат член 14а, параграф 2 и използват формуляра за разрешение, посочен в приложение 67. 2. Когато заявителят е титуляр на сертификат за АЕО, посочен в член 14а, параграф 1, буква а) или в), условията и критериите, посочени в параграф 1 от настоящия член, се смятат за изпълнени. Член 253г 1. Разрешаващият митнически орган суспендира разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място, когато: а) се установи, че не са спазени условията и критериите, посочени в член 253в, параграф 1; б) митническите органи имат достатъчно основания да смятат, че титулярят на разрешението или друго лице, посочено в член 14з, параграф 1, букви а), б) или г), е извършил действие, което подлежи на наказателно съдебно производство и е свързано с нарушаване на митническите правила. В посочения в първа алинея, буква б) от настоящия член случай обаче разрешаващият митнически орган може да реши да не суспендира разрешението за опростена декларация или за процедура за оформяне на място, ако сметне, че нарушението е нищожно спрямо броя или размера на свързаните с митницата дейности и не предизвиква съмнения относно добросъвестността на титуляря на разрешението. Разрешаващият митнически орган съобщава своите заключения на титуляря на разрешението преди да вземе решение. На титуляря на разрешението се дава право да нормализира ситуацията и/или да изрази своето виждане в рамките на тридесет календарни дни, считано от датата на съобщението. 2. Ако титулярят не нормализира ситуацията, посочена в параграф 1, първа алинея, буква а) в рамките на тридесет календарни дни, разрешаващият митнически орган информира титуляря на разрешението, че разрешението за опростена декларация или за процедура за освобождаване на място е суспендирано за период от тридесет календарни дни, с оглед да се даде възможност на титуляря на разрешението да предприеме необходимите мерки, за да нормализира ситуацията. 3. В случаите, посочени в параграф 1, първа алинея, буква б), разрешаващият митнически орган суспендира разрешението до края на съдебното производство. Той информира съответно титуляря на разрешението. 4. Когато титулярят на разрешението не е бил в състояние да нормализира ситуацията в рамките на тридесет календарни дни, но може да представи доказателства, че може да отговори на условията, ако периодът на суспендиране бъде продължен, разрешаващият митнически орган суспендира разрешението за опростена декларация или за процедура за оформяне на място за допълнителни 30 календарни дни. 5. Суспендирането на дадено разрешение не оказва влияние върху вече започналия преди датата на суспендирането, но още незавършил митнически режим. Член 253д 1. Когато титулярят на разрешението е предприел по удовлетворителен за разрешаващия митнически орган начин необходимите мерки, за да отговори на условията и критериите за получаване на разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място, разрешаващият митнически орган оттегля суспендирането и информира титуляря на разрешението. Суспендирането може да бъде оттеглено преди изтичането на срока, посочен в член 253г, параграф 2 или 4. 2. Ако титулярят на разрешението не предприеме необходимите мерки по време на периода на суспендиране, посочен в член 253г, параграф 2 или 4, се прилага член 253ж. Член 253е 1. Когато титуляр на разрешение временно не е в състояние да отговори на които и да било от условията и критериите за получаване на разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място, той може да поиска суспендиране на разрешението. В такива случаи титулярят на разрешението уведомява разрешаващия митнически орган, като посочва датата, на която ще бъде в състояние да отговори на условията и критериите. Той уведомява също така разрешаващия митнически орган за каквито и да било планирани мерки и съответния им времеви график. 2. Ако титулярят на разрешението не успее да нормализира ситуацията в рамките на посочения в уведомлението му срок, разрешаващият митнически орган може да удължи съответно срока в разумни граници, при условие че титулярят на разрешението е действал добросъвестно. Член 253ж Без да се засягат разпоредбите на член 9 от Кодекса и член 4 от настоящия регламент, разрешаващият митнически орган отменя разрешението за опростена декларация или за процедура за оформяне на място в следните случаи: а) когато титулярят на разрешението не успее да нормализира ситуацията, посочена в член 253г, параграф 2 и член 253е, параграф 1; б) когато титулярят на разрешението или други лица, посочени в член 14з, параграф 1, букви а), б) или г), са извършили сериозни или многократни нарушения, свързани с митническите разпоредби и нямат по-нататъшно право на обжалване; в) по молба на титуляря на разрешението. В посочения в първа алинея, буква б) случай обаче разрешаващият митнически орган може да реши да не отменя разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място, ако сметне, че нарушението е маловажно спрямо броя или размера на свързаните с митницата дейности и не предизвиква съмнения относно добросъвестността на титуляря на разрешението.“ 17. В част I, дял IX се вмъква следната глава 1A: „ГЛАВА 1А Единно разрешение за опростена декларация или процедура за оформяне на място Раздел 1 Ред за подаване на исканията Член 253з 1. Искането за единно разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място се подава до един от посочените в член 14г, параграфи 1 и 2 митнически органи. Когато обаче разрешението за опростена декларация или за процедура за оформяне на място се заявява едновременно или след подаване на искане за единно разрешение за специфично предназначение или за митнически икономически режим, се прилага член 292, параграфи 5 и 6 или членове 500 и 501. 2. Ако част от съответните регистри и документация се съхранява в държава-членка, различна от държавата-членка, в която се подава искането, заявителят надлежно попълва клетки 5а, 5б и 7 от формуляра за искане, посочен в приложение 67. 3. Заявителят осигурява леснодостъпно централно звено или определя лице за контакт от служителите в своята администрация в държавата-членка, където се подава искането, с цел информацията, необходима за доказване на съответствие с изискванията за издаване на единно разрешение, да бъде достъпна за митническите органи. 4. Доколкото е възможно, заявителите подават необходимите данни до митническите органи по електронен път. 5. До въвеждането на електронна система за обмен на данни между засегнатите държави-членки, която е необходима за съответните митнически режими, разрешаващият митнически орган може да отхвърля искания, подадени съгласно параграф 1, ако единното разрешение води до непропорционални административни разходи. Член 253и 1. Държавите-членки изпращат на Комисията списък с митническите органи, посочени в член 253з, параграф 1, до които са подадени искания и я информират за всички последващи промени в него. Комисията публикува тази информация в интернет. Посочените органи изпълняват функцията на разрешаващи митнически органи за единните разрешения за опростена декларация и за процедура за оформяне на място. 2. Държавите-членки определят централно учреждение, отговорно за обмена на информация между държавите-членки и между държавите-членки и Комисията, и информират Комисията за това. Раздел 2 Ред за издаване Член 253й 1. Когато е подадено искане за единно разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място, разрешаващият митнически орган предоставя следната информация на останалите засегнати митнически органи: а) искането; б) проекта на разрешение; в) цялата необходима информация за издаване на разрешението. Тя е достъпна чрез комуникационната система, посочена в член 253м, когато тази система бъде налична. 2. Информацията, посочена в параграф 1, букви а), б) и в) се предоставя от разрешаващия митнически орган в рамките на следните срокове: а) 30 календарни дни, в случай че на заявителя вече е била разрешавана опростена декларация, процедура за оформяне на място или сертификат за АЕО, посочен в член 14а, параграф 1, буква а) или в); б) 90 календарни дни във всички останали случаи. Разрешаващият митнически орган може да удължи сроковете с 30 календарни дни, когато не е в състояние да ги спази. В такива случаи разрешаващият митнически орган информира заявителя за причините за това удължение преди изтичането на въпросните срокове. Срокът се отчита от датата, на която разрешаващият митнически орган е получил цялата необходима информация, посочена в параграф 1, букви а), б) и в). Разрешаващият митнически орган уведомява заявителя за приемането на искането и за датата, от която започва да тече срокът. 3. До 31 декември 2009 г. максималните срокове от 30 или 90 календарни дни, посочени в параграф 2, първа алинея, се заменят с 90 или 210 календарни дни. Член 253к 1. Разрешаващият митнически орган на държавата-членка, където е подадено искането, и митническите органи на другите държави-членки, имащи отношение към исканото единно разрешение, си сътрудничат за определяне на оперативни и отчетни изисквания, включително план за контрол, позволяващ надзора на извършвания съгласно единното разрешение митнически режим. Обменяните между съответните митнически органи за целите на митническия/те режим/и данни обаче не надхвърлят описаните в приложение 30А. 2. Митническите органи на другите държави-членки, имащи отношение към исканото единно разрешение, уведомяват разрешаващия митнически орган за всяко възражение в рамките на тридесет календарни дни от датата на получаване на проекта на разрешение. В случай че е необходимо допълнително време за това уведомление, разрешаващият митнически орган се информира във възможно най-кратък срок и при всички случаи преди изтичането на срока. Този допълнителен срок може да бъде удължен с не повече от 30 календарни дни. В случай на съгласие за допълнителен срок, разрешаващият митнически орган информира заявителя за удължаването на срока. В случай че има възражения и че в рамките на срока не е постигнато споразумение между митническите органи, искането се отхвърля до обхвата на повдигнатите възражения. Ако консултираният митнически орган не отговори в рамките на срока/овете, посочени в първата алинея, разрешаващият митнически орган може да приеме, на отговорността на консултирания митнически орган, че не съществуват възражения по отношение на издаването на подобно разрешение. 3. Преди частично или цялостно отхвърляне на искането, разрешаващият митнически орган съобщава на заявителя причините, поради които смята да вземе такова решение, и му дава възможност да изрази своята гледна точка в рамките на 30 календарни дни от датата на съобщението. Член 253л 1. В случай че искането за единно разрешение е подадено от заявител, който е титуляр на сертификат за АЕО, посочен в член 14а, параграф 1, буква а) или в), разрешението се издава след организиране на необходимия обмен на информация между: а) заявителя и разрешаващия митнически орган; б) разрешаващия митнически орган и останалите митнически органи, имащи отношение към исканото единно разрешение. В случай че заявителят не е титуляр на сертификат за АЕО, посочен в член 14а, параграф 1, буква а) или в), разрешение се издава, след като разрешаващият митнически орган се убеди, че заявителят ще бъде в състояние да отговори на условията и критериите за разрешение, определени или посочени в членове 253, 253а и 253в и след организиране на посочения в първата алинея от настоящия параграф необходим обмен на информация. 2. След получаване на съгласие или при липса на основателни възражения от страна на останалите заинтересовани митнически органи, разрешаващият митнически орган издава разрешението в съответствие с формуляра за разрешение, изложен в приложение 67, в рамките на 30 календарни дни след изтичането на посочените в член 253к, параграфи 2 или 3 срокове. Разрешаващият митнически орган предоставя разрешението на митническите органи в участващите държави-членки, като използва информационната и комуникационна система, посочена в член 253м, когато такава бъде налична. 3. Единните разрешения за опростена декларация и за процедура за освобождаване на място се признават във всички държави-членки, изброени в клетка 10 или 11, или и в двете, от разрешението, според случая. Раздел 3 Обмен на информация Член 253м 1. В информационния и комуникационния процес между митническите органи и за уведомяване на Комисията и на икономическите оператори се използва, когато стане налична, електронна информационна и комуникационна система, определена при взаимно съгласие между Комисията и митническите органи. Информацията за икономическите оператори се ограничава до неповерителните данни, определени в дял II, точка 16 от обяснителните бележки към формуляра за искане за опростени процедури, посочен в приложение 67. 2. Комисията и митническите органи, като използват посочената в параграф 1 система, обменят, съхраняват и имат достъп до следната информация: а) данните от подадените искания; б) необходимата за издаване на разрешение информация; в) единните разрешения, издадени за посочените в член 1, параграфи 13 и 14 процедури и, когато е приложимо, тяхното изменение, суспендиране и отмяна; г) резултатите от повторната оценка в съответствие с член 253, параграф 8. 3. Списъкът с единните разрешения, както и неповерителните данни, определени в дял II, точка 16 от обяснителните бележки към посочения в приложение 67 формуляр за искане за опростени процедури, могат да бъдат публично оповестявани от Комисията и държавите-членки посредством интернет с предварителното съгласие на титуляря на разрешението. Списъкът се актуализира.“ 18. В член 260, параграф 1 думата „декларатора“ се заменя със „заявителя“. 19. Член 261 се заменя със следното: „Член 261 1. На заявителя се издава разрешение за използване на процедурата с опростена декларация, ако са изпълнени условията и критериите, посочени в членове 253, 253а и 253в. 2. В случай че заявителят е титуляр на сертификат за АЕО, упоменат в член 14а, параграф 1, буква а) или в), разрешаващият митнически орган издава разрешението след организиране на необходимия обмен на информация между заявителя и разрешаващия митнически орган. Всички посочени в параграф 1 от настоящия член условия и критерии се считат за спазени.“ 20. Член 264 се заменя със следното: „Член 264 1. Разрешение за използване на процедурата за оформяне на място се издава на заявителя, ако са изпълнени условията и критериите, посочени в членове 253, 253а и 253в. 2. В случай че заявителят е титуляр на сертификат за АЕО, посочен в член 14а, параграф 1, буква а) или в), разрешаващият митнически орган издава разрешението след организиране на необходимия обмен на информация между заявителя и разрешаващия митнически орган. Всички посочени в параграф 1 от настоящия член условия и критерии се считат за спазени.“ 21. Член 265 се заличава. 22. В член 269 параграф 1 се заменя със следното: „1. На заявителя се издава разрешение за използване на процедурата с опростена декларация в съответствие с условията и критериите и по начина, посочен в членове 253, 253а, 253в и 270.“ 23. Член 270 се изменя, както следва: а) параграфи 2, 3 и 4 се заличават; б) параграф 5 се заменя със следното: „5. В случай че заявителят е титуляр на сертификат за АЕО, посочен в член 14а, параграф 1, буква а) или в), разрешаващият митнически орган издава разрешението след организиране на необходимия обмен на информация между заявителя и разрешаващия митнически орган. Всички посочени в параграф 1 от настоящия член условия и критерии се считат за спазени.“ 24. В член 282 параграф 1 се заменя със следното: „1. На заявителя се издава разрешение за използване на процедурата с опростена декларация, ако са изпълнени условията и критериите, посочени в членове 261 и 262, прилагани mutatis mutandis.“ 25. Член 288 се заличава. 26. В член 291, параграф 2 буква а) се заличава. 27. В член 340б се добавят следните точки: „6. „Придружаващ транзитен документ“: означава документ, който е разпечатан от компютризираната система, за да придружава стоките и който се основава на данните от транзитната декларация. 7. „Аварийна процедура“: означава процедурата, която се основава на използването на хартиени документи, установена, за да се даде възможност за подаване, проверка на транзитната декларация и проследяване на транзитната операция, когато не може да се задейства нормалната процедура по електронен път.“ 28. В член 340в параграф 1 се заменя със следното: „1. Общностни стоки се поставят под режим вътрешен общностен транзит, когато се изпращат: а) от част от митническата територия на Общността, където се прилагат разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, до част от митническата територия на Общността, където тези разпоредби не се прилагат; или б) от част от митническата територия на Общността, където не се прилагат разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, до част от митническата територия на Общността, където тези разпоредби се прилагат; или в) от част от митническата територия на Общността, където не се прилагат разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, до част от митническата територия на Общността, където тези разпоредби също не се прилагат.“ 29. В член 342 се добавя следният параграф 4: „4. Когато обезпечението е учредено чрез поръчител пред гаранционно митническо учреждение: а) на отговорното лице се определя „Референтен номер на обезпечението“ за използване на обезпечението и за установяване на всички задължения на поръчителя; б) на отговорното лице се определя и съобщава код за достъп към „Референтния номер на обезпечението“.“ 30. Член 343 се заменя със следното: „Член 343 Всяка държава-членка въвежда в компютризираната система списък на митническите учреждения, компетентни за операциите по общностен транзит, както и съответния им идентификационен номер, задължения и работно време. Всяка промяна в тази информация също се вписва в компютризираната система. Комисията съобщава тази информация на всички държави-членки чрез компютризираната система.“ 31. Вмъква се следният член 343а: „Член 343а Всяка държава-членка съобщава на Комисията за създаването на централни митнически учреждения и правомощията, предоставени на тези митнически учреждения във връзка с управлението и проследяването на режим общностен транзит, както и във връзка с получаването и подаването на документите, като се посочва вида на съответните документи. Комисията предава тази информация на останалите държави-членки.“ 32. В част II, дял II, глава 4, раздел 1 се вмъква следният член 344а: „Член 344а 1. В рамките на режим общностен транзит формалностите се извършват с помощта на електронни методи за обработка на данните. 2. Съобщенията, които се използват между администрациите, се придържат към структурата и данните, определени от митническите органи по взаимно съгласие.“ 33. В член 345 се добавя следният параграф 4: „4. Когато еднократното обезпечение се предоставя от поръчител, кодът за достъп към „Референтния номер на обезпечението“ не може да бъде променен от отговорното лице, освен в случаите, когато се прилага приложение 47а, точка 3.“ 34. В член 346 параграф 1 се заменя със следното: „1. Когато еднократното обезпечение се предоставя от поръчител, то следва да отговаря на образеца в приложение 49. Документът за поръчителство се съхранява в гаранционното митническо учреждение.“ 35. Член 347 се заменя със следното: „Член 347 1. В случаите, посочени в член 345, параграф 3, еднократното обезпечение следва да съответства на образеца в приложение 50. Член 346, параграф 2 се прилага mutatis mutandis. 2. В съответствие с начините, определени от митническите органи, поръчителят представя на гаранционното митническо учреждение всички изискуеми данни относно издадените от него сертификати за обезпечение. Крайният срок за използването на сертификата не може да бъде по-дълъг от една година от датата на издаване. 3. Поръчителят съобщава на отговорното лице определения му „Референтен номер на обезпечението“ за всеки сертификат за еднократно обезпечение. Свързаният с него код за достъп не може да бъде променян от отговорното лице. 4. За целите на прилагането на член 353, параграф 2, буква б), поръчителят издава на отговорното лице сертификати за еднократно обезпечение, изготвени на хартиен носител в съответствие с образеца, посочен в приложение 54, включително идентификационния номер. 5. Поръчителят може да издава сертификати за еднократно обезпечение, които не са валидни за операции по общностен транзит, включващи стоки от списъка в приложение 44в. В този случай поръчителят вписва във всеки един сертификат за еднократно обезпечение на хартиен носител, по диагонал, следния израз: - Ограничена валидност - 99200. 6. Отговорното лице предоставя на отправното митническо учреждение съответния брой сертификати за еднократно обезпечение, всеки един от които на стойност от 7 000 EUR, необходими за покриване на пълния размер на митническото задължение, посочен в член 345, параграф 1. За целите на прилагането на член 353, параграф 2, буква б), сертификатите за еднократно обезпечение на хартиен носител се предават и задържат в отправното митническо учреждение, което съобщава идентификационния номер на всеки един сертификат на посоченото в него гаранционно митническо учреждение.“ 36. В член 348 параграф 3 се заменя със следното: „3. Информацията относно оттеглянето или прекратяването, както и датата на влизането му в сила, се въвежда в компютризираната система от митническите органи на държавата-членка, отговорна за съответното гаранционно митническо учреждение.“ 37. Член 350 се заличава. 38. Член 351 се заменя със следното: „Член 351 В случай на пратки, включващи едновременно стоки, които трябва да се превозват под режим външен общностен транзит, и стоки, които трябва да се превозват под вътрешен общностен транзит, транзитната декларация, обозначена със символа „Т“, се допълва със символа „Т1“, „Т2“ или „T2F“ за всеки един артикул.“ 39. Член 352 се заличава. 40. Член 353 се заменя със следното: „Член 353 1. Транзитните декларации съответстват на структурата и данните, изложени в приложение 37а. 2. Митническите органи приемат писмена транзитна декларация, изготвена върху формуляр в съответствие с образеца, посочен в приложение 31 и в съответствие с процедурата, определена от митническите органи при взаимно съгласие помежду им в следните случаи: а) когато стоките се пренасят от пътници, които нямат пряк достъп до компютризираната митническа система, в съответствие с начините, посочени в член 353а; б) когато се прилага аварийната процедура, при условията и в съответствие с начините, определени в приложение 37г. 3. Използването на писмена транзитна декларация съгласно параграф 2, буква б) подлежи на одобрение от митническите органи, когато компютърната система на отговорното лице и/или мрежата не функционира(т). 4. Транзитната декларация може да се допълни с един или повече допълнителни формуляри, които съответстват на образеца в приложение 33. Формулярите са неразделна част от декларацията. 5. Вместо допълнителните формуляри като описателна част на писмената транзитна декларация, от която те са неделима част, може да се използват товарни списъци, отговарящи на условията в приложение 44а и съставени в съответствие с образеца в приложение 45.“ 41. В част II, дял II, глава 4, раздел 2, подраздел 2 се вмъква следният член 353а: „Член 353а 1. За целите на прилагането на член 353, параграф 2, буква а) пътникът изготвя транзитната декларация в съответствие с член 208 и приложение 37. 2. Компетентните органи осигуряват обмена на транзитните данни между компетентните органи чрез използване на информационни технологии и компютърни мрежи.“ 42. Член 356, параграф 3 се заличава. 43. Член 357 се изменя, както следва: а) параграф 1 се заменя със следното: „1. Без да се засягат разпоредбите на параграф 4, стоки за поставяне под режим общностен транзит се вдигат само ако са пломбирани. Отправното митническо учреждение взема мерките за идентифициране, които счита за необходими, и вписва съответните данни в транзитната декларация.“ б) параграф 4 се заменя със следното: „4. Отправното митническо учреждение може да не пристъпи към пломбиране, когато, като се имат предвид други възможни мерки за идентифициране, описанието на стоките в данните от транзитната декларация или в допълнителните документи позволява лесното им идентифициране. Счита се, че описанието на стоките позволява тяхното идентифициране, когато то е достатъчно точно, за да позволява лесно идентифициране както на количеството, така и на естеството на стоките.“ 44. Членове 358 и 359 се заменят със следното: „Член 358 1. При вдигането на стоките отправното митническо учреждение уведомява декларираното получаващо митническо учреждение за операцията по общностен транзит чрез съобщение „Предварително уведомление за пристигане“, както и всички вписани в декларацията транзитни митнически учреждения чрез съобщение „Предварително уведомление за транзит“. Тези съобщения се изготвят въз основа на данните от транзитната декларация, изменени при необходимост. 2. След вдигане на стоките придружаващият транзитен документ придружава стоките, поставени под режим общностен транзит. Той отговаря на образеца и данните, посочени приложение 45а. Документът се предоставя на оператора по един от следните начини: а) той се дава на отговорното лице от отправното митническо учреждение или се отпечатва от компютърната система на отговорното лице, когато това е разрешено от митническите органи; б) той се отпечатва от компютърната система на одобрения изпращач след получаване на съобщението, изпратено от отправното митническо учреждение, позволяващо вдигането на стоките. 3. Когато е целесъобразно, придружаващият транзитен документ се допълва от списък с артикулите, отговарящ на образеца и бележките в приложение 45б. Този списък представлява неразделна част от придружаващия транзитен документ. Член 359 1. Пратката и придружаващият транзитен документ се представят във всяко транзитно митническо учреждение. 2. В транзитното митническо учреждение се регистрира преминаването въз основа на съобщението „Предварително уведомление за транзит“, получено от отправното митническо учреждение. Отправното митническо учреждение бива информирано за преминаване на границата чрез съобщение „Уведомление за преминаване на граница“. 3. Транзитните митнически учреждения проверяват стоките, в случай че считат това за необходимо. Евентуалната проверка на стоките се извършва по-специално въз основа на съобщение „Предварително уведомление за транзит“. 4. Когато превозът на стоките се осъществява през транзитно митническо учреждение, различно от декларираното и посоченото в придружаващия транзитен документ, транзитното митническо учреждение, през което се преминава, изисква съобщението „Предварително уведомление за транзит“ от отправното митническо учреждение и информира за транзитното преминаване отправното митническо учреждение, като изпраща съобщение „Уведомление за преминаване на граница“.“ 45. Член 360 се изменя, както следва: а) встъпителното изречение в параграф 1 се заменя със следното: „Превозвачът е длъжен да направи съответните вписвания в придружаващия транзитен документ и да го представи заедно с пратката на митническите органи на страната, на чиято територия се намира превозното средство:“ б) параграф 2 се заменя със следното: „2. Ако преценят, че операцията по общностен транзит може да продължи по нормалния ред, и при нужда - след вземане на необходимите мерки, митническите органи заверяват придружаващия транзитен документ. В зависимост от случая съответната информация във връзка с прехвърлянето или друг инцидент се регистрират в компютризираната система от митническите органи на транзитното митническо учреждение или получаващото митническо учреждение.“ 46. Членове 361, 362 и 363 се заменят със следното: „Член 361 1. Стоките и необходимите документи се представят в получаващото митническо учреждение в рамките на работното му време. Въпреки това, по искане и за сметка на заинтересованото лице, това митническо учреждение може да разреши представянето на документите и стоките да се осъществи извън посоченото работно време. По същия начин получаващото митническо учреждение може, по искане и за сметка на заинтересованото лице, да разреши стоките и необходимите документи да бъдат представени на друго място. 2. Когато стоките се представят в получаващото митническо учреждение след изтичане на срока, определен от отправното митническо учреждение, и когато неспазването на срока се дължи на обстоятелства, изложени по задоволителен за получаващото митническо учреждение начин, които не се дължат на превозвача или отговорното лице, се счита, че последният е спазил определения срок. 3. Получаващото митническо учреждение задържа придружаващия транзитен документ и проверката на стоките се извършва по-специално въз основа на съобщението „Предварително уведомление за пристигане“, получено от отправното митническо учреждение. 4. По искане на отговорното лице и с цел да послужи като доказателство за завършване на режима в съответствие с член 366, параграф 1, получаващото митническо учреждение заверява екземпляр от придружаващия транзитен документ със следния израз: - Алтернативно доказателство - 99202. 5. Транзитната операция може да завърши в митническо учреждение, което е различно от вписаното в транзитната декларация. Тогава това митническо учреждение става получаващо митническо учреждение. Ако новото получаващо митническо учреждение е под юрисдикцията на държава-членка, различна от тази, която отговаря за първоначално посоченото митническо учреждение, новото получаващо митническо учреждение изисква съобщението „Предварително уведомление за пристигане“ от отправното митническо учреждение. Член 362 1. Получаващо митническо учреждение заверява квитанция по искане на лицето, което представя стоките и необходимите документи. 2. Формулярът на квитанцията съответства на образеца в приложение 47. 3. Квитанцията се попълва предварително от заинтересованото лице. Тя може да съдържа други данни, отнасящи се до пратката, освен в полето запазено за получаващото митническо учреждение. Квитанцията не може да се използва като доказателство за завършване на режима по смисъла на член 366, параграф 1. Член 363 1. Чрез съобщението „Уведомление за пристигане“ получаващото митническо учреждение информира отправното митническо учреждение за пристигането на стоките в деня на представянето им в получаващото митническо учреждение. 2. Когато транзитната операция завършва в митническо учреждение, различно от митническото учреждение, декларирано първоначално в транзитната декларация, новото получаващо митническо учреждение информира за пристигането отправното митническо учреждение чрез съобщение „Уведомление за пристигане“. Отправното митническо учреждение информира за пристигането на стоките първоначално декларираното получаващо митническо учреждение чрез съобщение „Препратено уведомление за пристигане“. 3. Съобщението „Уведомление за пристигане“, посочено в параграфи 1 и 2, не може да се използва като доказателство за завършване на режима по смисъла на член 366, параграф 1. 4. Освен в надлежно обосновани случаи, получаващото митническо учреждение изпраща на отправното митническо учреждение съобщение „Резултати от контрола“ най-късно на третия ден след деня на представяне на стоките в получаващото митническо учреждение. Въпреки това, когато се прилага член 408, получаващото митническо учреждение изпраща съобщение „Резултати от контрола“ на отправното митническо учреждение най-късно на шестия ден след деня на доставяне на стоките.“ 47. Член 364 се заличава. 48. В част II, дял II, глава 4, раздел 2 заглавието на подраздел 6 се заменя със следното: „Процедура за разследване“ 49. Член 365 се заменя със следното: „Член 365 1. В случай че митническите органи на държавата-членка на изпращане не получат съобщение „Уведомление за пристигане“ в определения за представяне на стоките в получаващото митническо учреждение срок или ако не получат съобщение „Резултати от контрола“ в срок от шест дни след получаване на съобщение „Уведомление за пристигане“, те вземат решение за започване на процедура за разследване, за да съберат информацията, необходима за приключване на режима, или, когато това не е възможно: - за да установят дали е възникнало митническо задължение, - за да идентифицират длъжника, и - да определят кои митнически органи са отговорни за възстановяването. 2. Процедурата за разследване започва най-късно седем дни след изтичане на един от сроковете по параграф 1, освен в изключителни случаи, определени от държавите-членки при взаимно съгласие. Когато митническите органи получат по-рано информация, че транзитният режим не е приключил или подозират, че това е така, те имат право незабавно да започнат процедурата за разследване. 3. Ако митническите органи на държавата-членка на изпращане получат само съобщение „Уведомление за пристигане“, те започват процедурата за разследване, като изискват от получаващото митническо учреждение, изпратило съобщение „Уведомление за пристигане“, съобщение „Резултати от контрола“. 4. Ако митническите органи на държавата-членка на изпращане не получат съобщение „Уведомление за пристигане“, те започват процедурата за разследване, като изискват от отговорното лице необходимата информация за приключване на режима или, когато на местоназначението е налична достатъчна информация за разследването, от получаващото митническо учреждение. От отговорното лице се изисква да предостави необходимата информация за приключване на режима най-късно двадесет и осем дни след началото на процедурата за разследване пред получаващото митническо учреждение, когато не е възможно приключване на транзитната операция. 5. Получаващото митническо учреждение и отговорното лице отговарят на запитването, посочено в параграф 4, в срок от двадесет и осем дни. Ако в рамките на този срок отговорното лице предостави достатъчно информация, митническите органи на държавата-членка на изпращане вземат предвид тази информация или приключват режима, ако предоставената информация дава възможност за това. 6. Ако информацията, съобщена от отговорното лице, не дава възможност да се приключи режимът, но митническите органи на държавата-членка на изпращане я считат за достатъчна, за да се продължи процедурата за разследване, незабавно се отправя запитване до съответното митническо учреждение. 7. Когато в резултат на процедурата за разследване се установи, че транзитният режим е завършил правомерно, митническите органи на държавата-членка на изпращане приключват режима и информират незабавно отговорното лице, както и, при необходимост, митническите органи, които може да са предприели действия по събиране на вземания в съответствие с членове 217-232 от Кодекса.“ 50. Вмъква се следният член 365а: „Член 365а 1. Когато по време на процедура за разследване и преди изтичане на срока, посочен в член 450а, първо тире, митническите органи на държавата-членка на изпращане, наричани по-долу „запитващи органи“, получат доказателство, независимо по какъв начин, за мястото, на което е осъществен фактическият състав, довел до възникване на митническото задължение, и ако това място се намира в друга държава-членка, митническите органи изпращат незабавно цялата налична информация на органите, отговорни за това място, наричани по-долу „запитани органи“. 2. Запитаните органи потвърждават получаването на съобщението и посочват дали отговарят за събирането на възстановяването. В случай че не се получи отговор в срок от двадесет и осем дни, запитващите органи незабавно продължават процедурата за разследване.“ 51. Членове 366 и 367 се заменят със следното: „Член 366 1. Доказателството за това, че режимът е завършил в посочените в декларацията срокове може да бъде представено от отговорното лице по задоволителен за митническите органи начин, под формата на заверен документ от митническите органи на държавата-членка на получаване, в който се идентифицират съответните стоки и се посочва, че те са представени в получаващото митническо учреждение, или, когато се прилага член 406 - пред одобрения получател. 2. Счита се също така, че режимът общностен транзит е завършен, ако отговорното лице представи по задоволителен за митническите органи начин един от следните документи: а) митнически документ за определяне на митническо направление на стоките, издаден в трета страна; б) документ, издаден в трета страна, заверен от митническите органи на тази страна, който удостоверява, че стоките се считат за намиращи се в свободно обращение в съответната трета страна. 3. Посочените в параграф 2 документи могат да бъдат заменени с копия или фотокопия, които са заверени като верни с оригинала от органа, заверил оригиналните документи, органите на съответните трети страни или органите на някоя от държавите-членки. Член 367 Разпоредбите, отнасящи се до обмена на съобщения между митническите органи с помощта на информационни технологии и компютърни мрежи, не се прилагат към специфичната за някои видове транспорт опростена процедура, както и към другите опростени процедури, основани на член 97, параграф 2 от Кодекса, посочени в член 372, параграф 1, букви е) и ж).“ 52. Членове 368а, 369, 369а, 370 и 371 се заличават. 53. Член 372 се заменя със следното: „Член 372 1. След подадено искане от страна на отговорното лице или получателя, в зависимост от случая, митническите органи могат да разрешат следните опростявания: а) използване на общо обезпечение или освобождаване от обезпечение; б) използване на пломби от специален модел; в) освобождаване от изискването да се следва задължителен маршрут; г) статус на одобрен изпращач; д) статус на одобрен получател; е) прилагане на специални опростени процедури за стоки: i) превозвани с железопътен транспорт или в големи контейнери; ii) превозвани по въздуха; iii) превозвани по море; iv) превозвани по тръбопроводи; ж) прилагане на други опростени процедури, основаващи се на член 97, параграф 2 от Кодекса. 2. Освен ако е предвидено друго в настоящия раздел или в разрешението, при предоставяне на разрешение за ползване на опростяванията, посочени в параграф 1, букви а) и е), тези опростявания се прилагат във всички държави-членки. При разрешение за ползване на опростяванията, посочени в параграф 1, букви б), в) и г), последните се прилагат единствено за операции по общностен транзит, започващи от държавата-членка, където е дадено разрешението. При разрешение за ползване на опростяването, посочено в параграф 1, буква д), последното се прилага само в държавата-членка, където е дадено разрешението.“ 54. В член 373, параграф 1 буква б) се заменя със следното: „б) използват редовно режим общностен транзит или чиито митнически органи знаят, че са способни да изпълнят задълженията, свързани с режима, или във връзка с опростяването, посочено в член 372, параграф 1, буква д), получават редовно стоки, поставени под режим общностен транзит, и“. 55. В член 374 параграф 1 се заменя със следното: „1. Искането за разрешение за ползване на опростявания, наричано по-долу „искане“, е с дата и подпис. То може да бъде съставено писмено или да се подаде с помощта на техника за електронна обработка на данни, при условията и начините, определени от компетентните органи.“ 56. В член 376 параграф 3 се заменя със следното: „3. В случай на опростяванията, посочени в член 372, параграф 1, букви б), в) и е), разрешението се представя при всяко поискване от страна на отправното митническо учреждение.“ 57. Член 379 се заменя със следното: „Член 379 1. Отговорното лице може да използва общо обезпечение или освобождаване от обезпечение в рамките на определен референтен размер. 2. Референтният размер съответства на размера на митническото задължение, което може да възникне по отношение на стоките, които отговорното лице е поставило под режим общностен транзит за минимален период от една седмица. Този размер се определя от гаранционното митническо учреждение в сътрудничество със заинтересованото лице на базата на: а) информацията за превозваните в миналото стоки и прогнозният обем на предстоящите общностни транзитни операции, виден inter alia от търговската и счетоводната документация на заинтересованото лице; б) при изчисляване на референтния размер се отчитат най-високите ставки на митни сборове и такси, прилагани за въпросните стоки в държавата-членка на гаранционното митническо учреждение. Общностни стоки, които са превозвани или които ще бъдат превозвани в съответствие с Конвенцията за общ транзитен режим, се разглеждат като необщностни стоки. Изчислява се размерът на митническото задължение, което може да възникне за всяка транзитна операция. При отсъствие на необходимите данни се приема, че размерът на задължението е 7 000 EUR, освен когато на митническите органи е известна друга информация. 3. Гаранционното митническо учреждение извършва проверка на референтния размер, по-специално по искане от страна на отговорното лице и, при необходимост, коригира този размер. 4. Задължение на всяко отговорно лице е да се увери, че предвид операциите, за които режимът не е завършен, размерът в конкретния случай не превишава референтния размер. Компютризираните системи на митническите органи обработват и могат да контролират използването на референтния размер за всяка транзитна операция.“ 58. Вмъква се следният член 380а: „Член 380а За всяко общо обезпечение и/или всяко освобождаване от обезпечение: а) за ползване на обезпечението на отговорното лице се дава „Референтен номер на обезпечението“, свързан с определен референтен размер; б) гаранционното митническо учреждение определя и съобщава на отговорното лице първоначален код за достъп към „Референтния номер на обезпечението“. Отговорното лице може да даде един или няколко кода за достъп до това обезпечение, които се използват от самия него или от представителите му.“ 59. Член 382 се заменя със следното: „Член 382 1. Общото обезпечение се учредява от поръчител. 2. Документът за поръчителство съответства на образеца в приложение 48. Документът за поръчителство се съхранява в гаранционното митническо учреждение. 3. Член 346, параграф 2 се прилага mutatis mutandis.“ 60. Член 383 се изменя, както следва: а) параграф 2 се заменя със следното: „2. Срокът на валидност на сертификатите не може да надвишава две години. Въпреки това този срок може да бъде продължен еднократно от гаранционното митническото учреждение за не повече от две години.“; б) параграф 3 се заличава. 61. Член 384 се изменя, както следва: а) параграф 2 се заменя със следното: „2. Оттеглянето на разрешението за използване на общо обезпечение или за освобождаване от обезпечение от митническите органи и датата, на която поражда действие прекратяването на задължението на поръчителя от гаранционното митническо учреждение, приело обезпечението, или датата, на която поражда действие прекратяването на задължението от поръчителя, се въвеждат в компютризираната система от гаранционното митническо учреждение.“; б) параграф 3 се заменя със следното: „3. От датата на влизане в сила на оттеглянето или прекратяването сертификатите, издадени за прилагането на член 353, параграф 2, буква б), не могат да се използват за поставянето на стоки под режим общностен транзит и се връщат без отлагане от отговорното лице в гаранционното митническо учреждение. Всяка държава-членка съобщава на Комисията начините за идентифициране на валидните сертификати, които не са върнати или които са обявени за откраднати, изгубени или фалшифицирани. Комисията информира останалите държави-членки.“; в) параграф 4 се заличава. 62. Член 385 се заличава. 63. В член 386 параграф 2 се заменя със следното: „2. Отговорното лице вписва модела, броя и маркировката на използваните пломби в данните на транзитната декларация. Отговорното лице поставя пломбите най-късно по време на вдигането на стоките.“ 64. В член 387 параграф 2 се заличава. 65. В член 398 първата алинея се заменя със следното: „Всяко лице, което желае да извършва операции по общностен транзит без да представя стоките и съответната транзитна декларация в отправното митническо учреждение или на всяко друго място, на което това е разрешено, може да получи статус на одобрен изпращач.“ 66. В член 399 буква б) се заменя със следното: „б) срокът, с който разполагат митническите органи след подаване на транзитната декларация от одобрения изпращач, за да осъществят евентуално необходимите проверки преди заминаването на стоките;“. 67. Член 400 се заменя със следното: „Член 400 Одобреният изпращач подава транзитна декларация в отправното митническо учреждение. Вдигането на стоките не може да бъде осъществено преди края на срока, предвиден в член 399, буква б).“ 68. Член 401 се заличава. 69. Член 402 се заменя със следното: „Член 402 При необходимост одобреният изпращач въвежда в компютризираната система задължителния маршрут, определен в съответствие с член 355, параграф 2, определения съобразно член 356 срок, в който стоките трябва да се представят в получаващото митническо учреждение, както и броя, модела и маркировката на пломбите.“ 70. Членове 403 и 404 се заличават. 71. Член 406 се заменя със следното: „Член 406 1. На всяко лице, което желае да получава в помещенията си или на друго определено място стоки, поставени под режим общностен транзит, без да представя стоките или придружаващия транзитен документ в получаващото митническо учреждение, може да бъде предоставен статус на одобрен получател. 2. Счита се, че отговорното лице е изпълнило задълженията си по член 96, параграф 1, буква а) от Кодекса и режим общностен транзит е завършен от момента, в който придружаващият транзитен документ, придружавал пратката, както и стоките в непроменено състояние, са били доставени в рамките на определения срок на одобрения получател в неговите помещения или на мястото, посочено в разрешението, като надлежно са спазени всички мерки за идентифициране. 3. За всяка пратка, която му е доставена в съответствие с параграф 2, по искане от страна на превозвача одобреният получател издава квитанцията, посочена в член 362, който се прилага mutatis mutandis.“ 72. В член 407 параграф 1 се заменя със следното: „1. Разрешението посочва по-специално: а) получаващото митническо учреждение или учреждения, отговорни за стоките, получени от одобрения получател; б) срокът, в който одобреният получател трябва да получи от получаващото митническо учреждение чрез съобщение „Разрешение за разтоварване“ съответните данни от съобщението „Предварително уведомление за пристигане“ за целите на прилагане mutatis mutandis на член 361, параграф 3; в) изключените видове стоки или направления.“ 73. Член 408 се заменя със следното: „Член 408 1. За стоките, пристигащи в неговите помещения или на местата, посочени в разрешението, одобреният получател е длъжен: а) да информира незабавно получаващото митническо учреждение, отговорно за пристигането на стоките, посредством съобщение „Уведомление за пристигане“, в което са включени инцидентите по време на превоза; б) да изчака съобщение „Разрешение за разтоварване“ преди да започне разтоварването; в) след получаване на съобщението „Разрешение за разтоварване“ в съответствие с процедурата, определена в разрешението, да изпрати в получаващото митническо учреждение най-късно на третия ден след деня, в който са пристигнали стоките, съобщение „Бележки при разтоварване“, в което са записани всички констатирани разлики; г) да предостави на разположение на получаващото митническо учреждение или да му изпрати екземпляр от придружаващия транзитен документ, който е придружавал стоките съгласно условията на разрешението. 2. Получаващото митническо учреждение въвежда в компютризираната система данните от съобщението „Резултати от контрола“.“ 74. Член 408а се заличава. 75. В член 441, параграф 1 първата алинея се заменя със следното: „1. Член 353, параграф 5 и точка 23 от приложение 37г се прилагат за товарните списъци, които придружават железопътната товарителница СIМ или предавателната разписка TR.“ 76. В член 442 параграф 1 се заменя със следното: „1. Когато е приложим режимът за общностен транзит, членове 412-441 не изключват използването на процедурите, предвидени в членове 344-362, член 367 и точка 22 от приложение 37г, и членове 415 и 417 или 429 и 432 все пак се прилагат.“ 77. Член 450а се заменя със следното: „Член 450а Срокът, посочен в член 215, параграф 1, трето тире от Кодекса, е: - седем месеца, считано от последната дата, на която стоките е следвало да бъдат представени в получаващото митническо учреждение, освен ако е било изпратено искане за събиране на вземане по смисъла на член 365а, при което този срок се удължава с не повече от един месец, или - един месец от изтичане на срока, посочен в член 365, параграф 5, когато отговорното лице не е предоставило информация или е предоставило недостатъчна информация.“ 78. В член 450в параграф 1 се заменя със следното: „1. Когато режимът не е приключен, митническите органи на държавата-членка на изпращане уведомят поръчителя в срок от девет месеца, считано от срока за представяне на стоките пред получаващото митническо учреждение, че режимът не е приключен.“ 79. В член 450г втората алинея се заменя със следното: „Тези органи информират отправното митническо учреждение и гаранционното митническо учреждение за всички случаи на възникване на митническо задължение във връзка с общностните транзитни декларации, приети от отправното митническо учреждение, както и за предприетите срещу длъжника действия по събиране на въпросните суми. Освен това те информират отправното митническо учреждение за събирането на мита и други такси, за да му дадат възможност да приключи транзитната операция.“ 80. В член 453, параграф 2 „член 314б“ се заменя с „член 314“. 81. Член 454 се заменя със следното: „Член 454 1. Настоящият раздел се отнася до превоза на стоки под покритието на карнети ТИР на митническата територия на Общността. 2. Съобщенията, посочени в настоящия раздел, се придържат към структурата и данните, определени от митническите органи при взаимно съгласие помежду им. 3. Титулярят на карнет ТИР подава в отправното или входното митническо учреждение данни за карнета ТИР посредством методи за обработка на данни в съответствие със структурата и съответстващите данни, изложени в приложения 37а и 37в. 4. При вдигане на стоките за операция ТИР отправното или входното митническо учреждение разпечатва придружаващ транзитен документ, който да бъде прикрепен към отрязък № 2 и предава електронните данни на декларираното получаващо или изходно митническо учреждение, като използва съобщението „Предварително уведомление за пристигане“. 5. Данните от карнета ТИР се използват за определяне на правните последици, които могат да възникнат при несъответствие между електронните данни за карнета ТИР и данните в карнета ТИР. 6. Освобождаване от задължението за подаване на данните за карнет ТИР чрез методи за обработка на данни се допуска единствено в следните изключителни случаи: а) компютризираната транзитна система на митническите органи не функционира; б) приложението за подаване на данни за карнет ТИР посредством методи за електронна обработка на данни не функционира; в) връзката между приложението за подаване на данни за карнет ТИР посредством методи за електронна обработка на данни и митническите органи не функционира. 7. Освобождаването по параграф 6, букви б) и в) подлежи на одобрение от страна на митническите органи.“ 82. В член 454а, параграф 2 се вмъква следната буква г): „г) използват методи за електронна обработка на данни при контактите си с получаващото митническо учреждение.“ 83. Член 454б се заменя със следното: „Член 454б 1. По отношение на стоки, пристигащи в неговите помещения или на мястото, посочено в разрешението, посочено в член 454а, одобреният получател спазва следните задължения в съответствие с процедурата, описана в разрешението: а) той уведомява незабавно получаващото митническо учреждение за пристигането на стоките посредством съобщението „Уведомление за пристигане“, като включва и информация относно нередности или инциденти по време на превоза; б) изчаква съобщението „Разрешение за разтоварване“ преди да разтовари; в) без отлагане въвежда резултатите от разтоварването в регистрите си; г) най-късно на третия ден след пристигането на стоките изпраща на получаващото митническо учреждение съобщението „Бележки при разтоварване“, като включва информация относно нередности или инциденти. 2. Одобреният получател осигурява незабавното представяне на карнета ТИР и придружаващия транзитен документ пред митническите органи в получаващото митническо учреждение. Тези органи попълват талон № 2 от карнета ТИР и осигуряват връщането на карнета ТИР на титуляря на карнета ТИР или на лицето, което го представлява. Отрязък № 2 се задържа от получаващото или изходното митническо учреждение. 3. Датата на завършване на операция ТИР е датата на въвеждането в регистрите, посочени в параграф 1, буква в). Въпреки това, в случаите, когато е възникнала нередност или инцидент по време на превоза, датата на завършване на операцията ТИР е датата на съобщението „Резултати от проверката“, посочено в член 455, параграф 4. 4. По искане на титуляря на карнета ТИР одобреният получател издава квитанция, която удостоверява пристигането на стоките в помещенията на одобрения получател и съдържа информация за придружаващия транзитен документ и за карнета ТИР. Квитанцията не може да бъде използвана като доказателство за завършване на операция ТИР по смисъла на член 1, буква г) от Конвенция ТИР или на член 455б. 5. Получаващото митническо учреждение въвежда съобщението „Резултати от проверката“ в компютризираната система. Митническите органи изпращат също така и данните, предвидени в приложение 10 към Конвенция ТИР. 6. Когато приложението за обработка на данни на одобрения получател не функционира, компетентните органи могат да позволят използването на други средства за връзка с митническите органи в получаващото митническо учреждение.“ 84. В член 454в параграф 2 се заменя със следното: „2. Завършването на операцията ТИР по смисъла на член 1, буква г) от Конвенция ТИР е осъществено, когато бъдат изпълнени изискванията на член 454б, параграф 1 и първо изречение от параграф 2.“ 85. Член 455 се заменя със следното: „Член 455 1. Получаващото или изходното митническо учреждение попълва талон № 2, задържа отрязък № 2 и придружаващия транзитен документ и използва съобщението „Уведомление за пристигане“, за да уведоми отправното или входното митническо учреждение за пристигането на стоките в деня на представянето им в получаващото или изходното митническо учреждение. 2. Когато операцията ТИР е завършена в учреждение, различно от първоначално декларираното в транзитната декларация, новото получаващо или изходно митническо учреждение уведомява за получаването отправното или входното митническо учреждение със съобщението „Уведомление за пристигане“. Отправното или входното митническо учреждение уведомява за получаването първоначално декларираното получаващо или изходно митническо учреждение със съобщението „Препратено уведомление за пристигане“. 3. Съобщението „Уведомление за пристигане“, цитирано в параграфи 1 и 2, не може да бъде използвано като доказателство за завършване на операцията по смисъла на член 455б. 4. Освен в случаите, когато съществува основателна причина, получаващото или изходното митническо учреждение препраща съобщението „Резултати от проверката“ до отправното или входното митническо учреждение най-късно на третия ден след деня на представяне на стоките в получаващото или изходното митническо учреждение. В случаите на прилагане на член 454б обаче получаващото митническо учреждение препраща съобщението „Резултати от проверката“ до отправното или входното митническо учреждение най-късно на шестия ден след пристигането на стоките в помещенията на одобрения получател. Митническите органи изпращат също така и данните, предвидени в приложение 10 към Конвенция ТИР. 5. В случаите на прилагане на член 454, параграф 6 митническите органи на получаващата или на изходната държава-членка връщат съответната част от отрязък № 2 на карнет ТИР на митническите органи на отправната или входната държава-членка без забавяне и най-късно до осем дни след датата на завършване на операцията ТИР.“ 86. Член 455а се заменя със следното: „Член 455а 1. Когато митническите органи на отправната или входната държава-членка не са получили съобщението „Уведомление за пристигане“ в срока, в който стоките е трябвало да бъдат представени в получаващото или изходното митническо учреждение, или не са получили съобщението „Резултати от проверката“ до шест дни след получаването на съобщението „Уведомление за пристигане“, тези органи вземат решение за започване на процедура за разследване, за да получат необходимата информация за приключване на операцията ТИР или, когато това не е възможно: - за да установят дали е възникнало митническо задължение, - за да идентифицират длъжника, и - за да определят митническите органи, отговорни за вземане под отчет. 2. Процедурата за разследване започва най-късно седем дни след изтичане на един от сроковете по параграф 1, освен в изключителни случаи, определени от държавите-членки при взаимно съгласие. В случай че митническите органи получат на по-ранен етап информация, че операцията ТИР не е завършена или подозират, че това е така, те незабавно предприемат процедура за разследване. 3. В случай че митническите органи на отправната или входната държава-членка са получили само съобщението „Уведомление за пристигане“, те започват процедура за разследване, като искат от получаващото или изходното митническо учреждение, което е изпратило съобщението „Уведомление за пристигане“, да изпрати съобщението „Резултати от проверката“. 4. В случай че митническите органи в отправното или входното митническо учреждение не са получили съобщението „Уведомление за пристигане“, те започват процедура за разследване, като искат от получаващото или изходното митническо учреждение необходимата информация за приключване на операцията ТИР. Това учреждение отговоря на искането в срок от двадесет и осем дни. 5. Към титуляря на карнета ТИР се отправя искане да предостави необходимата информация за приключване на режима най-късно двадесет и осем дни след началото на процедурата за разследване с получаващото или изходното митническо учреждение, когато операцията ТИР не може да бъде приключена. Титулярят на карнета ТИР трябва да отговори на искането в срок от двадесет и осем дни. По искане на титуляря на карнета ТИР този срок може да бъде удължен с още двадесет и осем дни. Митническите органи на отправната или входната държава-членка уведомяват също така съответната гарантираща асоциация, без да се засяга уведомлението, което следва да бъде направено в съответствие с член 11, параграф 1 от Конвенция ТИР, и я приканват да представи доказателство за завършването на операцията ТИР. 6. Когато се прилага член 454, параграф 6, митническите органи на отправната или входната държава-членка започват процедурата за разследване, посочена в параграф 1, във всички случаи, когато не са получили доказателство за завършване на операцията ТИР в рамките на два месеца от датата на приемане на карнета ТИР. За целта тези органи отправят искане към митническите органи на получаващата или изходната държава-членка заедно с цялата необходима информация. В случай че органите получат на по-ранен етап информация, че операцията ТИР не е завършена или подозират, че това е така, те незабавно предприемат процедура за разследване. Процедурата за разследване започва също и ако впоследствие се окаже, че доказателството за завършване на операцията ТИР е било фалшифицирано и процедурата за разследване е необходима, за да се постигнат целите по параграф 1. Процедурата, посочена в параграф 5, се прилага mutatis mutandis. Митническите органи на получаващата или изходната държавата-членка отговарят в срок от двадесет и осем дни. 7. Когато процедурата за разследване установи, че операцията ТИР е завършена правилно, митническите органи на отправната или входната държава-членка приключват режима и незабавно уведомяват гарантиращата асоциация и титуляря на карнета ТИР и, когато е целесъобразно, митнически органи, които може да са започнали процедура по възстановяване в съответствие с членове 217-232 от Кодекса.“ 87. Вмъква се следният член 455б: „Член 455б 1. Доказателството, че операцията ТИР е била завършена в срока, предвиден в карнета ТИР, може да бъде предоставено по убедителен за митническите органи начин под формата на документ, заверен от митническите органи на получаващата или изходната държава-членка, който идентифицира стоките и доказва, че те са били представени пред получаващото или изходното митническо учреждение или, когато се прилага член 454а, пред одобрен получател. 2. Операцията ТИР се счита за завършена и когато титулярят на карнета ТИР или гарантиращата асоциация представят по убедителен за митническите органи начин един от следните документи, идентифициращи стоките: а) митнически документ, издаден в трета страна, за определяне на митническо направление на стоките; б) документ, издаден в трета страна, заверен от митническите органи на тази страна, който удостоверява, че стоките се считат за намиращи се в свободно обращение в съответната трета страна. 3. Документите, посочени в букви а) и б), могат да бъдат заменени от техни копия или фотокопия, заверени като автентични копия от органа, заверил оригиналните документи, от органите на съответните трети страни или от органите на някоя от държавите-членки.“ 88. Член 456 се изменя, както следва: а) в параграф 1 се добавя следната алинея: „Срокът, посочен в член 215, параграф 1, трето тире от Митническия кодекс, е седем месеца от най-късната дата, на която стоките е следвало да бъдат представени в получаващото или изходното митническо учреждение.“; б) параграф 2 се заменя със следното: „2. Членове 450б и 450г се прилагат mutatis mutandis по отношение на процедурата по събиране във връзка с режима ТИР.“ 89. Член 457б се заменя със следното: „Член 457б 1. Когато операция ТИР се отнася за същите стоки като тези, посочени в член 340а, или когато митническите органи счетат за необходимо, отправното или входното митническо учреждение може да определи маршрут за пратката. 2. Митническите органи на държавата-членка, в която се намира пратката, отбелязват необходимата информация в придружаващия транзитен документ и в талон № 1 от карнет ТИР в случаите, когато: а) маршрутът е променен по молба на титуляря на карнета ТИР; б) превозвачът се е отклонил от определения маршрут в случай на непреодолима сила. Получаващото или изходното митническо учреждение въвежда необходимата информация в компютризираната система. 3. В случаите, посочени в параграф 2, буква б), пратката, придружаващият транзитен документ и карнетът ТИР се представят незабавно пред най-близките митнически органи.“ 90. В член 458, параграф 1 последното изречение от втората алинея се заменя със следното: „Комисията ще разпространи тази информация сред останалите държави-членки чрез официалната страница на Европейския съюз в интернет.“ 91. В член 496 буква в) се заличава. 92. В член 843 параграф 2 се заличава. 93. В приложение 30А, точка 1 Встъпителни бележки към таблиците, бележка 5 Опростени процедури, точка 5.1 числото „288“ се заличава. 94. В приложение 37, дял I, точка А, буква в) първото изречение се заменя със следното: „в) когато правилата на Общността изрично предвиждат тяхното използване, по-специално в рамките на режим общностен транзит, по отношение на транзитната декларация за пътници и на аварийната процедура.“ 95. В приложение 37а, дял II, буква Б „Подробности за данните в транзитната декларация“ се изменя, както следва: а) в група данни „ТРАНЗИТНА ОПЕРАЦИЯ“, в „Идентификационни данни при преминаване на границата“ (клетка 21) текстът се заменя със следното: „Вид/дължина: бц. 27 Съгласно приложение 37 използването на това поле не е задължително за държавите-членки.“; б) в група данни „СТОКИ - Кодове за чувствителни стоки“ (клетка 31) текстът се заменя със следното: „КОДОВЕ ЗА ЧУВСТВИТЕЛНИ СТОКИ (клетка 31) Брой: 9 Тази група данни се използва, когато транзитната декларация се отнася до стоки, изброени в списъка от приложение 44в. Код за чувствителни стоки (клетка 31) Вид/Дължина: ц. 2 Кодът, фигуриращ в приложение 37в, се използва, ако тарифният код на стоките не е достатъчен за безсъмненото идентифициране на стока от списъка в приложение 44в. Чувствителни стоки количество (клетка 31) Вид/Дължина: ц. 11,3 Това поле се използва, когато транзитната декларация се отнася до стоките, изброени в списъка от приложение 44в.“; в) в група данни „КОЛЕТИ“ (клетка 31) текстът в полето „Маркировки и номера на колетите“, „Вид колети“ и „Брой колети“ се заменя със следното: „Маркировки и номера на колетите (клетка 31) Вид/дължина: бц. 42 Това поле се използва, когато полето „Вид колети“ съдържа различни от фигуриращите в приложение 37в кодове за насипни стоки (VQ, VG, VL, VY, VR или VO) или за „Неопаковани стоки“ (NE, NF, NG). Когато в полето „Вид колети“ се съдържа някой от посочените по-горе кодове, използването на това поле не е задължително. Вид колети (клетка 31) Вид/дължина: а2 Използват се кодовете за колетите, посочени в клетка 31 от приложение 38. Брой колети (клетка 31) Вид/дължина: ц. 5 Това поле се използва когато полето „Вид колети“ съдържа различни от фигуриращите в приложение 37в кодове за насипни стоки (VQ, VG, VL, VY, VR или VO) или за „Неопаковани стоки“ (NE, NF, NG). Когато в полето „Вид колети“ се съдържа някой от посочените по-горе кодове, това поле може да не се използва.“; г) в група данни „ПРЕДСТАВЕНИ ДОКУМЕНТИ/СЕРТИФИКАТИ“ (клетка 44) текстът след „Брой: 99“ се заменя със следното: „Групата данни се използва за съобщения ТИР. В останалите случаи тя се използва съгласно приложение 37. В случай че се използва групата данни, трябва да бъде използвано поне едно от следните полета.“ 96. В приложение 37в се добавят следните точки 9 и 10: „9. За поле „Вид декларация“ (клетка 1): за декларации ТИР да се използва код „ТИР“. 10. За поле „Вид обезпечение“ (клетка 52): за съобщения ТИР се използва код „B“.“ 97. Вмъква се приложение 37г, включено в приложение I към настоящия регламент. 98. Приложение 38 се изменя, както е посочено в приложение II към настоящия регламент. 99. В приложение 44а, дял I точка 1 се заменя със следното: „1. Определение 1.1. Товарният списък е документ, който има посочените в настоящото приложение характеристики. 1.2. Той може да се използва заедно с транзитната декларация в контекста на прилагане на член 353, параграф 2.“ 100. Приложение 44б се изменя, както следва: а) точка 3.1 се заменя със следното: „3.1. Формулярите се отпечатват на достатъчно здрава хартия, която да не позволява лесно разкъсване или намачкване при нормална употреба. Цветът на хартията е бял.“; б) точка 4.3 се заменя със следното: „4.3. Формулярите съдържат името и адреса на печатницата или знак, чрез който тя може да бъде идентифицирана, както и идентификационен номер.“ 101. Приложение 44в се заменя с текста, съдържащ се в приложение III към настоящия регламент. 102. Приложение 45а се изменя, както следва: а) в глава I екземпляр B от образеца на „Придружаващ транзитен документ“ се заличава; б) глава II се заменя с текста, включен в приложение IV към настоящия регламент. 103. Приложение 45б се изменя, както е посочено в приложение V към настоящия регламент. 104. В приложение 46б втората колона от таблицата се изменя, както следва: а) коментарът към критерий 1 „Достатъчен опит“ се заменя със следното: „Достатъчен опит се доказва от лицето чрез правилното и редовно използване на режим общностен транзит в качеството му на отговорно лице през следните периоди, предшестващи искането за намаление: - шест месеца при прилагането на член 380, параграф 2, буква а) и член 381, параграф 1, - една година при прилагането на член 380, параграф 2, буква б) и член 381, параграф 2, буква а), - две години при прилагането на член 380, параграф 3 и член 381, параграф 2, буква б).“; б) коментарът към критерий 2 „Тясно сътрудничество с митническите органи“ се заменя със следното: „Сътрудничеството между отговорното лице и митническите органи се счита за тясно, когато отговорното лице използва в управлението на своите транзитни операции специални мерки, които предоставят на посочените органи по-добри възможности за контрол и защита на съответните интереси. Тези мерки, които следва да са удовлетворителни за митническите органи, се отнасят inter alia до: - условията за попълване на транзитните декларации, или - съдържанието на тези декларации, като отговорното лице предоставя допълнителна информация в случаите, когато тези данни не са задължителни, или - методите за изпълнение на формалностите за поставяне на стоките под този режим (напр. когато отговорното лице представя декларациите си в едно и също митническо учреждение).“ 105. Приложение 47а се изменя, както следва: а) точка 1 се заменя със следното: „1. Ситуации, при които се допуска временна забрана за използване на общо обезпечение в намален размер или за използване на общо обезпечение 1.1. Временна забрана за използване на общо обезпечение в намален размер По смисъла на член 94, параграф 6 от Кодекса „особени обстоятелства“ представляват ситуация, при която е установено, че в значителен брой случаи с участието на няколко отговорни лица, при които правилното функциониране на режима е застрашено въпреки прилагането на член 384 или член 9 от Кодекса, общото обезпечение в намален размер, посочено в член 94, параграф 4 от Кодекса, вече не е достатъчно за гарантиране заплащането в предвидените срокове на митническите задължения, възникнали вследствие на отклоняването от режим общностен транзит на стоки, посочени в списъка от приложение 44в. 1.2. Временна забрана за използване на общо обезпечение По смисъла на член 94, параграф 7 от Кодекса „измама в големи размери“ означава ситуация, при която е установено, че въпреки прилагането на член 384, член 9 от Кодекса и, когато е уместно, член 94, параграф 6 от Кодекса, общото обезпечение, посочено в член 94, параграф 2, буква б) от Кодекса, вече не е достатъчно за гарантиране заплащането в предвидените срокове на митническите задължения, възникнали при отклоняването от режим общностен транзит на стоки, посочени в списъка от приложение 44в. В тази връзка се вземат предвид обемът на това отклоняване и обстоятелствата, при които то се осъществява, по-специално когато те са следствие от дейности на организираната престъпност в международен план.“; б) в точка 2 подточка 2.2 се заличава; в) в точка 3 второто тире се заличава; г) в точка 4 подточка 4.3 се заменя със следното: „4.3. Когато компетентните органи предоставят дерогация, те вписват в клетка 8 на сертификата за общо обезпечение следния израз: - ИЗПОЛЗВАНЕ БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЯ - 99209“. 106. В приложение 51б точка 1.2.1 се заменя със следното: „1.2.1. Когато общото обезпечение не може да се използва, тъй като стоките са посочени в списъка от приложение 44в, в клетка 8 на сертификата трябва да се впише следното: - Ограничена валидност - 99200“. 107. Приложение 67 - Формуляри за заявление и разрешение - се изменя, както следва: а) във втория ред на заглавието, между думата „членове“ и „292“, се вмъкват числата „253б“, „253в“, „253з“ и „253л“; б) след общите забележки и преди формуляра „Заявление за разрешение за ползване на митнически икономически режим/специфично предназначение“ се вмъкват формулярите и обяснителните бележки, посочени в приложение VI към настоящия регламент; в) след формуляра „Разрешение за използване на режим пасивно усъвършенстване, формуляр продължение“, заглавието ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ се заменя, със следното: „ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ФОРМУЛЯРА ЗА МИТНИЧЕСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЖИМ И СПЕЦИФИЧНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ“. Член 2 До 1 януари 2012 г. митническите органи преразглеждат в съответствие с член 253, параграф 8 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 разрешенията за опростена декларация и процедура за оформяне на място, издадени преди датата, посочена в член 3, параграф 3 от настоящия регламент, и издават нови разрешения в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2454/93, както е изменен с настоящия регламент. Член 3 1. Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. 2. Член 1, точки 2, 3, 5-12, 27-48, 51-76, 92, 94, точка 95, букви а), б) и в), точки 97-100 и 102-106 се прилагат от 1 юли 2008 г. 3. Член 1, точки 1, 4, 13, 14, 16-24, 26, 80-85, 87, 89, 90, 91, точка 95, буква г), и точки 96, 101 и 107 се прилагат от 1 януари 2009 г. 4. Член 1, точки 49, 50, 77, 78, 79, 86 и 88 се прилагат от 1 юли 2009 г. 5. Член 1, точки 15, 25 и 93 се прилагат от 1 януари 2011 г. 6. Член 1, точка 2 се прилага до 30 юни 2009 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 17 ноември 2008 година.	[ 8, 3 ]
31987L0143	31987L0143 L 057/56 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА от 10 февруари 1987 година за изменение на Първа директива 80/1335/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно методите за анализ, необходими за контрола върху състава на козметичните продукти (87/143/EИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно козметичните продукти (1), последно изменена с Директива 87/137/ЕИО на Комисията (2), и по-специално член 8, параграф 1 от нея, като има предвид, че в светлината на научно-техническите данни се оказа необходимо да са приведе в съответствие аналитичният метод за дозиране на цинка; като има предвид, че, поради това Директива 80/1335/ЕИО на Комисията (3) трябва да бъде съответно изменена; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета по адаптиране към техническия прогрес на директивите относно премахването на техническите бариери пред търговията с козметични продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Глава VI от приложението към Директива 80/1335/ЕИО се изменя, както следва: 1. Към точка 5 се добавя следният текст: 5.13. Филтърна хартия, Уотман № 4 или еквивалентна“. 2. Към точка 6.1 се добавя следният текст: 6.1.1. Филтрира се, при необходимост с помощта на вакуум-помпа, и се запазва филтратът. 6.1.2. Екстракцията се повтаря отново с други 50 мл дестилирана вода. Филтрира се и филтратите се събират.“ 3. В точка 6.2 справката за разтвора да се чете като точка 6.1.2, вместо 6.1. Член 2 Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 юли 1988 г. Те незабавно информират Комисията за това. Член 3 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 10 февруари 1987 година.	[ 3, 1, 16 ]
31972D0279	31972D0279 L 179/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 31 юли 1972 година относно учредяване на Постоянен комитет за земеделска статистика (72/279/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид проекторешението, представено от Комисията, като има предвид, че за улесняване приложението на разпоредбите, приети от Съвета в областта на земеделската статистика, същите предвиждат изготвянето на процедура за установяване на тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията; като има предвид, че за осъществяване на въпросното сътрудничество следва да бъде учреден комитет, който да упражнява функциите, които му се възлагат с въпросните разпоредби; като има предвид, че е желателно този комитет да разглежда всякакви въпроси, произтичащи от тези разпоредби, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Учредява се Постоянен комитет за земеделска статистика, наричан по-долу „Комитетът“, състоящ се от представители на държавите-членки, и председателстван от представител на Комисията. Член 2 Комитетът изпълнява функциите, които са му възложени с разпоредбите, приети от Съвета в областта на земеделската статистика, в случаите и при условията, предвидени в тези разпоредби. Освен това Комитетът може да разглежда всякакви други въпроси, свързани с тези разпоредби и представени за разглеждане от неговия председател по негова инициатива или по искане на държава-членка. Член 3 Комитетът изготвя свой процедурен правилник. Съставено в Брюксел на 31 юли 1972 година.	[ 15, 6 ]
32007R0432	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 432/2007 НА КОМИСИЯТА от 20 април 2007 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него. (2) В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 21 април 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 20 април 2007 година.	[ 2, 17, 6 ]
32009R0293	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 293/2009 НА КОМИСИЯТА от 8 април 2009 година за определяне на максималното възстановяване при износ на масло в рамките на постоянната тръжна процедура, предвидена в Регламент (ЕО) № 619/2008 КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 164, параграф 2 във връзка с член 4 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 619/2008 на Комисията от 27 юни 2008 г. относно откриване на постоянна тръжна процедура за възстановяванията при износ за някои млечни продукти (2) предвижда постоянна тръжна процедура. (2) В съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 1454/2007 на Комисията от 10 декември 2007 г. за установяване на общи правила за въвеждане на тръжна процедура за определяне на възстановяванията при износ на някои селскостопански продукти (3) и след разглеждане на офертите, подадени в отговор на обявлението за търга, следва да се определи максимален размер на възстановяването при износ за периода на подаване на офертите, приключващ на 7 април 2009 г. (3) Управителният комитет за общата организация на селскостопанските пазари не е представил становище в срока, определен от неговия председател, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В рамките на постоянната тръжна процедура, открита с Регламент (ЕО) № 619/2008, за периода на подаване на оферти, приключващ на 7 април 2009 г., максималният размер на възстановяването за продуктите и местоназначенията, посочени съответно в член 1, букви а) и б) и в член 2 от посочения регламент, е определен в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 9 април 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 8 април 2009 година.	[ 3, 17 ]
32002D0300	32002D0300 L 103/24 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 18 април 2002 година за определяне на одобрените зони по отношение на Bonamia ostreae и/или Marteilia refringens (нотифицирано под номер С(2002) 1426) (текст от значение за ЕИП) (2002/300/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/67/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при пускането на пазара на аквакултури и продукти от тях (1), последно изменена с Директива 98/45/ЕО (2), и по-специално член 5 от нея, като има предвид, че: (1) За получаване на статут на одобрена зона за едното и/или другото от двете заболявания по мекотелите, известни като бонамиоза и мартейлиоза, когато се дължат на причинителите Bonamia ostreae (B. ostreae) и Marteilia refringens (M. refringens), държавите-членки внасят съответните доказателствени документи и посочват националните правила, гарантиращи спазването на условията, посочени в Директива 91/67/ЕИО. (2) Решение 93/55/ЕИО на Комисията (3), изменено с Решение 93/169/ЕИО (4) изменя гаранциите за внасяне на мекотели в зоните, където е била одобрена програма за B. ostreae и M. refringens. (3) Програмата по отношение на бонамиозата и мартейлиозата в Ирландия е одобрена с Решение 93/56/ЕИО на Комисията (5). (4) Съгласно Регламент (ЕИО) № 706/73 на Съвета от 12 март 1973 г. относно нормативната уредба на Общността, приложима за Англо-нормандските острови и остров Ман в областта на търговията със селскостопански продукти (6), изменен с Регламент (ЕИО) № 1174/86 (7), ветеринарното законодателство се прилага за тези острови при същите условия като в Обединеното кралство по отношение на продуктите, внесени на островите или изнесени от тях към Общността. (5) Програмите, представени от Обединеното кралство, по отношение на бонамиозата и мартейлиозата са одобрени съответно с Решения 92/528/ЕИО (8) (Великобритания и Северна Ирландия), 93/57/ЕИО (9) (Jersey), 93/58/ЕИО (10) (Guernsey) и 93/59/ЕИО (11) (остров Ман) на Комисията. (6) Ирландия внесе необходимите доказателствени документи за получаване на статут на одобрена зона за B. ostreae и M. refringens за някои области в страната, както и националните правила, гарантиращи спазването на изискванията за поддържане на статута на одобрена зона. (7) Обединеното кралство внесе необходимите доказателствени документи за получаване на статут на одобрени зони по отношение на B. ostreae и M. refringens за някои области в страната, както и посочи националните правила, гарантиращи спазването на изискванията за поддържане на статута на одобрена зона. (8) От представените от Ирландия и Обединеното кралство документи за съответните зони е видно, че те отговарят на изискванията на член 5 от Директива 91/67/ЕИО на Съвета. Следователно те могат да получат статута на одобрени зони. (9) За повече яснота и опростяване е целесъобразно да се изготви единен списък с всички одобрени зони по отношение на бонамиозата и мартейлиозата и да се отменят решенията за одобряване на вече приложените програми в зони, които впоследствие са получили статута на одобрена зона. (10) Необходимо е Решения 92/528/ЕИО, 93/56/ЕИО, 93/57/ЕИО, 93/58/ЕИО и 93/59/ЕИО да се отменят и да се заменят с настоящото решение. (11) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Зоните, признати за одобрени зони по отношение на B. ostreae и M. Refringens, са изброени в приложението. Член 2 Решения 92/528/ЕИО, 93/56/ЕИО, 93/57/ЕИО, 93/58/ЕИО и 93/59/ЕИО се отменят. Позоваванията на отменените решения се считат за позовавания на настоящото решение. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 18 април 2002 година.	[ 0, 17, 6 ]
32004R1756	32004R1756 L 313/6 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1756/2004 НА КОМИСИЯТА от 11 октомври 2004 година за определяне на подробните условия за необходимите доказателства и критерии за типа и равнището на намаляването на фитосанитарните проверки на някои растения, растителни продукти или други предмети, изброени в част Б на приложение V към Директива 2000/29/ЕО на Съвета КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 г. относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността (1), и по-специално член 13а, параграф 5, буква в) от него, като има предвид, че: (1) Съгласно Директива 2000/29/ЕО всички пратки с растения, растителни продукти или други предмети, изброени в част Б на приложение V към настоящата директива, по принцип трябва да бъдат подложени на идентификация и фитосанитарни проверки преди да им бъде разрешено да влязат в Общността. (2) За да се разреши фитосанитарните проверки да бъдат извършвани с намалени честота, необходимо е да се определят подробни специфични условия, отнасящи се до доказателствата, посочени във втора алинея от член 13а, параграф 2 от Директива 2000/29/ЕО, че растенията, растителните продукти или другите предмети, изброени в част Б на приложение V към посочената директива, които са въведени в Общността, отговарят на изискванията, определени в същата директива. (3) Тъй като растенията, предназначени за засаждане и растенията, растителните продукти или другите предмети, които са предмет на мерките, приети в съответствие с разпоредбите на член 16, параграф 3 от Директива 2000/29/ЕО, представляват висок риск за въвеждането на организми, които са вредни за растенията или растителните продукти, намаляването на проверките не трябва да се прилага за тях. (4) Специфични условия са определени за растенията, растителните продукти или другите предмети, които подлежат на разрешение за внос в Общността по силата на дерогация, одобрена според разпоредбите на член 15, параграф 1 от Директива 2000/29/ЕО. Следователно, посочените растения, растителни продукти или други предмети не трябва да бъдат подложени на фитосанитарни проверки с намалена честота. (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния фитосанитарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Настоящият регламент се прилага за фитосанитарни проверки, предвидени в член 13а, параграф 1, буква б), iii) от Директива 2000/29/ЕО по отношение на растенията, растителните продукти или други предмети, изброени в част Б на приложение V към Директива 2000/29/ЕО, произхождащи от определена страна, територия или част от нея (наричани по-долу „въпросните продукти“), с изключение на: а) растения, предназначени за засаждане; б) всяко растение, растителен продукт или друг предмет, който е предмет на разрешение, позволяващо вноса в Общността съгласно разпоредбите на член 15, параграф 1 от Директива 2000/29/ЕО; в) всяко растение, растителен продукт или друг предмет, който е предмет на временни мерки съгласно разпоредбите на член 16, параграф 3 от Директива 2000/29/ЕО; г) всяко растение, растителен продукт или друг предмет, който е посочен в списъка, създаден съгласно разпоредбите на член 13а, параграф 5, буква б) от Директива 2000/29/ЕО. Член 2 1. Всяка държава-членка може да поиска от Комисията даден засегнат продукт да бъде подложен на фитосанитарни проверки с намалена честота. Заявлението трябва да съдържа информацията, посочена в приложение I. 2. Спазвайки условията, посочени в член 3 и прилагайки критериите, посочени в член 4, Комисията подготвя списък на въпросните продукти, за които могат да бъдат извършени фитосанитарни проверки с намалена честота, като също така определя и степента на намалената честота. 3. След консултации с Комитета, посочен в член 18 от Директива 2000/29/ЕО, Комисията публикува този списък. Член 3 Въпросният продукт може да бъде подложен на фитосанитарни проверки с намалена честота, при условие че: а) средният брой на пратките с въпросния продукт, въведени в Общността всяка година, е най-малко 200 за период от три години, и б) минималният брой на пратките с въпросния продукт, на които инспекторите са извършвали проверки през предходните три години, е най-малко 600, и в) всяка година броят на пратките с въпросния продукт, за които е констатирано, че са заразени с вредни организми, посочени в буква д) от приложение I, е по-малък от 1 % от общия брой на пратките с посочения засегнат продукт, внесени в Общността, и г) заявлението за въпросните продукти, както е посочено в член 2, параграф 1, е на разположение на Комисията. Член 4 1. Степента на намалената честота, както е посочено в член 2, параграф 2, се основава на следните критерии: а) броя на пратките с въпросния продукт, в които е открито наличието на вредни организми, включени в списъка, посочен в буква д) от приложение I; б) очакваната мобилност на вредните организми, включени в списъка, посочени в буква д) от приложение I при най-мобилния стадий, при който организмът би могъл да се развие върху съответното растение или растителен продукт; в) броя на пратките с въпросните продукти, на които е била направена физическа фитосанитарна проверка; г) всеки друг фактор, който се отнася до определянето на фитосанитарния риск от въпросната търговия. 2. Типът на намалената честота се изразява като минимален процент фитосанитарни проверки, които могат да бъдат извършени от държавите-членки на въпросните продукти. Този минимален процент се прилага във всяка държава-членка, за всички пратки, състоящи се от въпросните продукти, внесени на нейна територия. Член 5 1. Без да се засяга член 16, параграф 1 от Директива 2000/29/ЕО, за целите на мониторинга на вноса на въпросните продукти, на които се извършват фитосанитарни проверки по силата на разпоредбите на настоящия регламент, държави-членки вносителки предоставят на Комисията и на другите държави-членки информацията, включена в приложение II, най-късно до 31 март всяка година. 2. Въз основа на тази информация и в съответствие с разпоредбите на член 3 и член 4, Комисията изготвя доклад и преценява дали и при каква честота могат да бъдат извършвани фитосанитарни проверки на въпросните продукти с намалена честота по силата на настоящия регламент. 3. Когато се констатира, че 1 % от общия брой на внесените пратки, състоящи се от въпросния продукт и подлежащи на намалена честота на проверките по силата на настоящия регламент, е заразен с някой от организмите, изброени в приложение I или приложение II към Директива 2000/29/ЕО, счита се, че съответният въпросен продукт повече не може да бъде избиран като продукт, на който могат да се извършват фитосанитарни проверки с намалена честота. Член 6 Когато въз основа на оценката, посочена в член 5, параграф 2, или на констатацията, посочена в член 5, параграф 3, или ако е очевидно от по-скорошните нотификации за заловени продукти в държавите-членки, става ясно, че въпросният продукт не отговаря повече на разпоредбите на член 3, Комисията изменя списъка с въпросните продукти, на които могат да бъдат извършвани фитосанитарни проверки при намалена честота, както и публикува посоченото изменение. Член 7 Настоящият регламент се преразглежда най-късно до 1 януари 2007 г. Член 8 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент се прилага от 1 януари 2005 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 11 октомври 2004 година.	[ 12, 20, 3, 6 ]
31981L0476	31981L0476 L 186/20 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 24 юни 1981 година за изменение на Директива 64/432/ЕИО, Директива 64/433/ЕИО, Директива 71/118/ЕИО, Директива 72/461/ЕИО, Директива 72/462/ЕИО, Директива 77/96/ЕИО, Директива 77/99/ЕИО, Директива 77/391/ЕИО, Директива 80/215/ЕИО, Директива 80/217/ЕИО и Директива 80/1095/ЕИО по отношение на процедурите на Постоянния ветеринарен комитет (81/476/ЕИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 43 и 100 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Асамблеята (2), като има предвид, че Постоянният ветеринарен комитет, създаден с Решение 68/361/ЕИО (3), представя становището си в съответствие с процедурите, валидни до 21 юни 1981 г.; като има предвид, че Комитетът беше сезиран за първи път на 22 декември 1972 г.; като има предвид, че е изтекло достатъчно време, за да се даде възможност да бъде постигнато окончателно решение по тези процедури; като има предвид, че следователно валидността на посочените по-горе процедури не трябва да се ограничава повече; като има предвид, че натрупаният опит при използването на настоящите процедури показа, че те по принцип представляват ефикасен метод за бързо приемане на решения, за които те са първоначално предназначени; като има предвид още повече, че вследствие приемането на Гърция е необходимо също да се адаптира броят гласове, съставляващи необходимото мнозинство в рамките на Комитета, за актовете, приети след приемането на Акта за присъединяване от 1979 г., които все още не са адаптирани, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Отменят се следните разпоредби: - член 14 от Директива 64/432/ЕИО (4), - член 9б от Директива 64/433/ЕИО (5), - член 13 от Директива 71/118/ЕИО (6), - член 10 от Директива 72/461/ЕИО (7), - член 31 от Директива 72/462/ЕИО (8), - член 10 от Директива 77/96/ЕИО (9), - член 21 от Директива 77/99/ЕИО (10), - член 12 от Директива 77/391/ЕИО (11), - член 9 от Директива 80/215/ЕИО (12), - член 17 от Директива 80/217/ЕИО (13), - член 10 от Директива 80/1095/ЕИО (14). Член 2 Цифрата „41“ се заменя с „45“ в член 8, параграф 3 от Директива 80/215/ЕИО, член 16, параграф 3 от Директива 80/217/ЕИО и член 9, параграф 3 от Директива 80/1095/ЕИО. Член 3 Преди 1 юли 1987 г. Съветът преразглежда на базата на доклад на Комисията за работата на Постоянния ветеринарен комитет, съдържащ, ако е необходимо, подходящи предложения, процедурата на горепосочения Комитет. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Люксембург на 24 юни 1981 година.	[ 3, 17, 15, 6 ]
32006D0395	32006D0395 L 152/34 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 1 юни 2006 година за изменение на Решение 92/452/ЕИО по отношение на определени екипи от Съединените американски щати за събиране и производство на ембриони (нотифицирано под номер C(2006) 2097) (текст от значение за ЕИП) (2006/395/EO) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 89/556/ЕИО на Съвета от 25 септември 1989 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи търговията в рамките на Общността и вноса от трети страни на ембриони от домашни животни от рода на едрия рогат добитък (1), и по-специално член 8, параграф 1 от нея, като има предвид, че: (1) Решение 92/452/ЕИО на Комисията от 30 юли 1992 г. относно съставяне на списъци на екипите за събиране на ембриони, одобрени в трети страни за износа на ембриони от едър рогат добитък за Общността (2), предвижда държавите-членки само да внасят ембриони от трети страни, откъдето същите са били събирани, обработени и съхранявани от екипи за събиране на ембриони, описани в това решение. (2) Съединените американски щати потърсиха възможността да бъдат направени изменения в предвиденото в тези списъци за тази страна във връзка с определени екипи за събиране и производство на ембриони. (3) Съединените американски щати осигуриха гаранции съгласно подходящите правила, описани в Директива 89/556/ЕИО и засегнатите екипи за събиране на ембриони бяха официално одобрени да извършват износ в Общността чрез ветеринарните служби на тази страна. (4) В тази връзка Решение 92/452/ЕИО следва да бъде съответно изменено. (5) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Приложението към Решение 92/452/ЕИО се изменя в съответствие с приложението към настоящото решение. Член 2 Настоящото решение се прилага от третия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 1 юни 2006 година.	[ 0, 3, 18, 6 ]
31982L0893	31982L0893 L 378/57 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 21 декември 1982 година за изменение на Директиви 64/432/ЕИО и 72/461/ЕИО по отношение на някои мерки относно шапа и везикулозната болест по свинете (82/893/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 43 и 100 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Асамблеята (1), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (1), като има предвид, че Директива 64/432/ЕИО (2), последно изменена с Директива 82/61/ЕИО (3), определя здравните изисквания, на които трябва да отговарят при живи говеда и свине, предназначени за търговия в Общността; като има предвид, че с оглед разпространението на шап и везикулозна болест по свинете в Общността, действието на мерките на Общността, предвидени в членове 4а и 4б от Директива 64/432/ЕИО, трябва да бъде продължено за допълнителен период; като има предвид, че освен това, ако инцидентно се появи шап в ограничена част от територията на държава-членка, правото да се приложат въпросните разпоредби трябва да се запази, ако болестта е ликвидирана; като има предвид, че Директива 72/461/ЕИО (4), последно изменена с Директива 81/476/ЕИО (5) определя ветеринарно-санитарните изисквания, на които трябва да отговарят животни, чието месо е предназначено за търговия в Общността; като има предвид, че като държи сметка за насоката на развитие на шапа в Общността, мерките на Общността, предвидени в член 13 на Директива 72/461/ЕИО, трябва да бъдат запазени, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Директива 64/432/ЕИО се изменя, както следва: 1. в първа алинея на член 4а датата „31 декември 1982 г.“ се заменя с „31 декември 1983 г.“; 2. в член 4б: а) в първа и втора алинеи „31 декември 1982 г.“ се заменят с „31 декември 1983 г.“; б) добавя се следната алинея: „Настоящия член продължава да се прилага за: i) държавите-членки, определени в уводното изречение на първата алинея, когато шап е възникнал в ограничена част от територията им и е бил ликвидиран, ii) държавите-членки, определени в точки А и Б от първата алинея, когато шап е възникнал в ограничена част от територията им и е бил ликвидиран.“ Член 2 В член 13 от Директива 72/461/ЕИО датата „31 декември 1982 г.“ се заменя с „31 декември 1983 г.“ Член 3 Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 януари 1983 г. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите членки. Съставено в Брюксел на 21 декември 1982 година.	[ 0, 3, 6 ]
31992R0601	31992R0601 L 065/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 601/92 НА СЪВЕТА от 2 март 1992 година за въвеждането на система за предварително наблюдение върху вноса на някои текстилни продукти с произход от Албания, Република Естония, Република Латвия и Република Литва СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за Европейската икономическа общност, и по-специално член 113 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че Общността и нейните държави-членки на извънредното министерско заседание, проведено в рамките на Европейското политическо сътрудничество в Брюксел на 27 август 1991 г., потвърдиха решението си да установят дипломатически отношения с Републиките Естония, Латвия и Литва (наричани по-долу „Балтийски републики“) и подчертаха ангажимента си да подпомогнат икономическото и политическото развитие на тези държави; като има предвид, че разпоредбите на Споразумението между Общността и Съюза на съветските социалистически републики относно търговията с текстилни продукти, сключено на 3 юни 1991 г. (1) следователно вече не се прилагат за текстилните продукти с произход от тези три държави; като има предвид, че съгласно мандата, даден от Съвета на 23 септември 1991 г., относно договарянето на Споразумение за търговия и сътрудничество между Общността и Албания, Общността очаква окончателен вариант на Споразумение за търговията с текстилни продукти с тази държава; като има предвид, че в очакване на сключването на двустранни споразумения за търговия с текстилни продукти с Албания и Балтийските републики, следва да се предвидят разпоредби за предварително наблюдение от страна на Общността върху вноса на някои от тези продукти, включително продуктите, подлежащи на икономически операции за активно усъвършенстване; като има предвид, че в този случай, освобождаването с цел пускане в свободно обращение на въпросните продукти следва да подлежи на стандартизиран документ за внос; като има предвид, че този документ трябва да бъде издаден от властите на държавите-членки в рамките на определен период след подаването на декларация или обикновено заявление от вносителя; като има предвид, че този документ за внос може да бъде издаден единствено в очакване на промяна в спогодбите за внос; като има предвид, че системата за предварително наблюдение, предвидена в настоящия регламент, не засяга разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1765/82 на Съвета от 30 юни 1982 г. относно общите правила за внос от страните с държавна търговия (2), нито разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3420/83 на Съвета от 14 ноември 1983 г. относно спогодбите за внос на продукти с произход от страни с държавна търговия, чиято степен на либерализация не е достигнала до нивото на Общността (3); като има предвид, че определянето на произхода на текстилните продукти, внесени от тези страни съгласно споменатите спогодби и процедурите по контрол на произхода, трябва да е в съответствие с действащите норми на Общността; като има предвид, че в интерес на Общността е да осигури възможно най-голям обмен на информация между държавите-членки и Общността относно резултатите от контрола на Общността, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Настоящия регламент се прилага за вноса на продуктите, посочени в член 2, с произход от Албания и Балтийските републики. 2. За целите на настоящия регламент, „продукт с произход“ се дефинира съгласно приложимите норми на Общността. Произходът на тези продукти се установява със сертификат за произход, издаден от компетентните органи на Албания и Балтийските републики, в зависимост от случая, или чрез друго валидно доказателство съгласно приложимите норми на Общността. Член 2 1. Вносът на продуктите, изброени в приложение I към настоящия регламент, подлежи на предварително наблюдение от Общността, извършено в съответствие с процедурите, предвидени в член 3. 2. Параграф 1 се прилага и за продуктите, изброени в приложение II, които са били подложени на активно усъвършенстване в съответствие с приложимите действащи норми на Общността. Член 3 1. Освобождаването за свободно обращение на продуктите, които са под надзор на Общността, се извършва при представяне на документ за внос. Този документ се издава безплатно от държавите-членки за всички изискани количества не по-късно от пет работни дни след подаването на обикновена молба от който и да било вносител в Общността в съответствие с действащото национално законодателство, където и в Общността да е учреден. 2. В молбата от вносителя трябва да се посочва: a) името и адреса на вносителя; б) описание на продукта, като се споменават: - кодовете по КН, - държавата по произход; в) очакваната дата/и и място/а на доставка. 3. Относно подлежащите на надзор продукти съгласно предвиденото в член 2, държавите-членки нотифицират Комисията до 10 число всеки месец за какви количества и стойности са издадени документи за внос през предходния месец. Тази информация от държавите-членки се разбива на категории по продукти и по държави. 4. Когато естеството на продуктите или конкретните обстоятелства го изискват, по искане на дадена държава-членка или по своя инициатива, Комисията може да регулира честотата, с която информация трябва да бъде нотифицирана. 5. Когато е необходимо, Комисията нотифицира държавите-членки за тенденциите във вноса в Общността на продуктите, изброени в приложение I. Член 4 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 2 март 1992 година.	[ 3, 18, 1 ]
32010R0088	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 88/2010 НА КОМИСИЯТА от 29 януари 2010 година относно определяне на вносните мита в сектора на зърнените култури приложими от 1 февруари 2010 година ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (1), като взе предвид Регламент № 1249/96 на Комисията от 28 юни 1996 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета по отношение на вносните мита в сектора на зърнените култури (2) и по-специално член 2, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В член 136, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се предвижда, че за продукти, включени в кодове по КН 1001 10 00, 1001 90 91, ex 1001 90 99 (висококачествена мека пшеница), 1002, ex 1005, с изключение на хибридни семена, и ex 1007, с изключение на хибриди за посев, вносното мито се равнява на интервенционната цена, валидна за тези продукти при вноса и увеличена с 55 %, минус вносната цена CIF, приложима за съответната доставка. Това мито обаче не може да надхвърля размера на митото в Общата митническа тарифа. (2) В член 136, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се предвижда, че за целите на изчисляване на вносното мито, посочено в параграф 1 от същия член, се определят периодично представителни цени CIF за разглежданите продукти. (3) Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1249/96, цената, която трябва да се използва за изчисляване на вносното мито върху продукти от кодове по КН 1001 10 00, 1001 90 91, ex 1001 90 99 (висококачествена мека пшеница), 1002 00, 1005 10 90, 1005 90 00 и 1007 00 90, е средната от ежедневните представителни цени CIF, определени по метода, посочен в член 4 от същия регламент. (4) Необходимо е да се определят вносни мита за периода, започващ от 1 февруари 2010 г., които да са приложими до влизането в сила на ново определяне, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 От 1 февруари 2010 г. вносните мита в сектора на зърнените култури, посочени в член 136, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, се определят в приложение I към настоящия регламент на основата на елементи, изложени в приложение II. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 1 февруари 2010 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 29 януари 2010 година.	[ 3, 17, 15 ]
32008D0879	РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2008 година за мобилизиране на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в съответствие с точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (2008/879/ЕО) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (1), и по-специално точка 26 от него, като взеха предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (2), като взеха предвид предложението на Комисията, като имат предвид, че: (1) Европейският съюз създаде фонд „Солидарност“ на Европейския съюз („Фонда“) в израз на солидарност с населението от регионите, засегнати от бедствия. (2) Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. позволява мобилизиране на средства от Фонда в рамките на годишна горна граница от 1 милиард евро. (3) Регламент (ЕО) № 2012/2002 съдържа разпоредбите, съгласно които може да се мобилизират средствата от Фонда. (4) Франция подаде заявление за мобилизиране на средства от Фонда във връзка с бедствие, причинено от урагана „Дийн“ през август 2007 г. РЕШИХА: Член 1 В рамките на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2008 година фонд „Солидарност“ на Европейския съюз се мобилизира за осигуряване на сумата от 12 780 000 EUR под формата на бюджетни кредити за поети задължения и за плащания. Член 2 Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Страсбург на 22 октомври 2008 година.	[ 4, 15, 5 ]
32005D0360	32005D0360 L 118/26 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 26 април 2005 година за установяване на екологични критерии и свързаните с тях изисквания за оценка и проверка за присъждане на знака за екомаркировка на Общността на смазочни масла (нотифицирано под номер C(2005) 1372) (текст от значение за ЕИП) (2005/360/EО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1980/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно актуализирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка (1), и по-специално член 6, параграф 1, втората алинея от него, след консултация с Комитета на Европейския съюз за екомаркировка, като има предвид, че: (1) Съгласно Регламент (ЕО) № 1980/2000 екомаркировката на Общността може да се присъди на продукт, притежаващ характеристики, които му позволяват да допринесе значително за подобрения във връзка с ключови аспекти на околната среда. (2) Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че трябва да се въведат специфични критерии за екомаркировка съгласно продуктовите групи, изготвени на базата на критериите, съставени от Комитета на Европейския съюз за екомаркировка. (3) Тъй като употребата на смазочни масла може да бъде опасна за околната среда, например поради тяхната токсичност към водни организми или тяхното биоакумулиране, трябва да се определят подходящи екологични критерии. (4) Въздействието върху околната среда може да се счита за нищожно в случая на вещества, съдържащи се в смазочните масла, които при използването им променят своето химическо естество и вече не подлежат на класификация съгласно Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 1999 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати (2). Следователно критериите за екомаркировки не трябва да се прилагат към онези вещества, в които по-малко от 0,1 % от веществото в обработваната част остава във формата, в която е било преди използването му. (5) Екологичните критерии и свързаните с тях изисквания за оценка и проверка са валидни за период четири години. (6) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1980/2000, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Продуктовата група „смазочни масла“ се състои от хидравлични масла, греси, масла за верижни триони, масла за двутактови двигатели, агенти за махане на бетон и други напълно усвоими смазочни масла, за употреба от потребители и професионалисти. Член 2 1. За целите на настоящото решение се прилагат следните дефиниции: а) „смазочно масло“ означава препарат, който се състои от основни флуиди и добавки; б) „основен флуид“ означава смазочен флуид, чиито свойства на течливост, стареене, мазилна способност и антиизносване, а също и свойствата му относно замърсяваща суспензия не са подобрени чрез включване на добавки; в) „сгъстител“ означава вещество в основния флуид, използвано за сгъстяване или промяна на реологията на смазочния флуид или грес; г) „основна съставка“ означава всяко вещество, съставляващо повече от 5 % от смазочно масло; д) „добавка“ означава вещество, чиито основни функции са подобряване свойствата на течливост, стареене, мазилна способност и антиизносване, а също и на замърсяващата суспензия; е) „грес“ означава твърд до полутвърд препарат, който се състои от сгъстяващ агент в течно смазочно масло. 2. В случая на греси може да се включат и други съставки, придаващи специални свойства. Член 3 За да бъде присъдена екомаркировка на Общността на смазочни масла съгласно Регламент (EО) № 1980/2000, смазочното масло трябва да попада в рамките на продуктовата група „смазочни масла“ и да се подчинява на екологичните критерии, определени в приложението към настоящото решение. Критериите се прилагат към наскоро произведен продукт по време на доставката му. Когато критериите са формулирани с оглед на съставни вещества, тези критерии се прилагат към всяко вещество, което е добавено умишлено и което се състои от повече от 0,1 % от съдържанието на продукта, като и двете се измерват преди и след химическата реакция, която се извършва между веществата, смесени, за да се получи смазочният препарат. Критериите обаче не се прилагат към вещество, което при употреба променя химическото си естество така, че не попада в класификацията съгласно Директива 1999/45/ЕО, и от което по-малко от 0,1 % от веществото в обработваната част остава във формата, в която е било преди употребата му. Член 4 Екологичните критерии за продуктовата група „смазочни масла“ и свързаните с тях изисквания за оценка и проверка са валидни до 31 май 2009 г. Член 5 За административни цели кодовият номер на продуктовата група „смазочни масла“ е „27“. Член 6 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 26 април 2005 година.	[ 3, 1, 15 ]
32008R1153	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1153/2008 НА КОМИСИЯТА от 20 ноември 2008 година по силата на който не се предоставя възстановяване за обезмаслено сухо мляко в рамките на постоянната тръжна процедура, предвидена в Регламент (ЕО) № 619/2008 КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1) и по-специално член 164, параграф 2 във връзка с член 4 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 619/2008 на Комисията от 27 юни 2008 г. относно откриване на постоянна тръжна процедура за възстановяванията при износ за някои млечни продукти (2) предвижда постоянна тръжна процедура. (2) В съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 1454/2007 на Комисията от 10 декември 2007 г. за установяване на общи правила за въвеждане на тръжна процедура за определяне на възстановяванията при износ на някои селскостопански продукти (3) и след разглеждане на офертите, подадени в отговор на обявлението за търга, следва да не се предоставя възстановяване за периода на подаване на офертите, приключващ на 18 ноември 2008 година (3) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В рамките на постоянната тръжна процедура, открита с Регламент (ЕО) № 619/2008, за периода на подаване на офертите, приключващ на 18 ноември 2008 година, не се предоставя възстановяване за продукта и за местоназначенията, изброени в член 1, параграф 1 от посочения регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 20 ноември 2008 година.	[ 3, 17, 6 ]
31998L0005	31998L0005 L 077/36 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 98/5/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 февруари 1998 година относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 49, член 57, параграф 1 и член 57, параграф 2, първо и трето изречение, като взеха предвид предложението на Комисията (1), като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2), в съответствие с процедурата, предвидена в член 189б от Договора (3), (1) като имат предвид, че съгласно член 7а от Договора вътрешният пазар обхваща територия без вътрешни граници; като имат предвид, че съгласно член 3, буква в) от Договора премахването на пречките между държавите-членки за свободното движение на лица и услуги представлява една от целите на Общността; като имат предвид в частност, че за гражданите на държавите-членки това означава възможност да упражняват професия като самостоятелно заето лице или самостоятелно заето лице в държава-членка, различна от държавата, в която са придобили професионалната си квалификация; (2) като имат предвид, че съгласно Директива 89/48/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно общата система за признаване на дипломите за висше образование, издавани след завършване на професионално образование и обучение с минимална продължителност от три години (4), адвокат, който е придобил изцяло квалификацията си в една държава-членка, може да поиска да бъде призната неговата диплома, за да се установи в друга държава-членка с оглед да упражнява адвокатската професия под професионалното звание в съответната държава; като имат предвид, че целта на Директива 89/48/ЕИО е да гарантира на адвоката да се включи в професионалното съсловие в приемащата държава-членка и че директивата не се стреми нито да измени правилата, уреждащи професията в тази държава, нито да освободи адвоката от спазването на тези правила; (3) като имат предвид, че някои адвокати могат бързо да се включат в професионалното съсловие в приемащата държава-членка, inter alia в частност като положат предвидения в Директива 89/48/ЕИО изпит за правоспособност, докато други напълно квалифицирани адвокати трябва да имат възможност да се включат след определен период на професионална практика в приемащата държава-членка под професионалното звание по произход или да продължат да упражняват професията си под професионалното звание по произход; (4) като имат предвид, че след този период адвокатът следва да може да се включи в професионалното съсловие в приемащата държава-членка след като се направи проверка, че е придобил професионален опит в тази държава-членка; (5) като имат предвид, че на общностно равнище дейността в тази област е обусловена не само от обстоятелството, че в сравнение с общата система за признаване на дипломите тя осигурява на адвокатите по-удобен начин за включване в професионалното съсловие в приемащата държава-членка, но и от обстоятелството, че като дава на адвокатите възможност за постоянна практика в приемащата държава-членка под професионалното звание по произход, тя удовлетворява потребностите на потребителите на правни услуги, които поради нарасналите търговски потоци, в частност дължащи се на вътрешния пазар, търсят съвети при сключването на трансгранични сделки, при които международното право, общностното право и националните законодателства често пъти се припокриват; (6) като имат предвид, че на общностно равнище дейността е обусловена и от обстоятелството, че само няколко държави-членки вече разрешават на тяхна територия упражняването на адвокатски дейности по друг начин, освен под формата на услуги, от адвокати от други държави-членки, които практикуват под професионалното звание по произход; като имат предвид обаче, че има съществени различия между условията и реда в държавите-членки, където съществува такава възможност, например по отношение на обхвата на дейността и задължението за вписване от компетентните органи; като имат предвид, че подобно разнообразие води до неравенство и нарушаване на конкуренцията между адвокатите от държавите-членки и представлява пречка за свободното движение; като имат предвид, че само директива, която определя условията за упражняване на професията по друг начин, освен под формата на предоставяне на услуги, от адвокати, които практикуват под професионалното звание по произход, е в състояние да разреши тези трудности и да предостави еднакви възможности на адвокатите и потребителите на правни услуги във всички държави-членки; (7) като имат предвид, че с оглед на крайната си цел настоящата директива не урежда чисто вътрешни положения и засяга националните правила на професията в рамките на необходимото с оглед ефективно постигане на своята цел; като имат предвид, че в частност тя не накърнява националното законодателство за достъп до адвокатската професия и нейното упражняване под професионалното звание в приемащата държава-членка; (8) като имат предвид, че обхванатите от настоящата директива адвокати следва да спазват задължението за вписване от компетентния орган на приемащата държава-членка с оглед той да се увери, че те спазват правилата на професионалната етика, които действат в тази държава; като имат предвид, че последиците от това вписване, що се отнася до съдебния район, степента и видовете съдилища, пред които адвокатите могат да упражняват професията си, са определени от приложимото към адвокатите право в приемащата държава-членка; (9) като имат предвид, че адвокатите, които не са включени в професионалното съсловие на приемащата държава-членка, са длъжни да практикуват в тази държава под професионалното звание по произход с оглед да се гарантира подходяща информация на потребителите и те да могат да разграничават тези адвокати от адвокатите на приемащата държава-членка, които практикуват под възприетото в нея професионално звание; (10) като имат предвид, че на обхванатите от настоящата директива адвокати следва да се разреши да дават правни съвети, в частност по правото на техните държави-членки по произход, по общностно право, по международно право и по правото на приемащата държава-членка; като имат предвид, че предоставянето на услуги вече е разрешено съгласно Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 г. относно улесняването ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги (5); като имат предвид обаче, че следва да се предвиди, както в Директива 77/249/ЕИО, възможността да се изключат от дейностите на адвокати, които практикуват във Великобритания и Ирландия под професионалното звание по произход, някои актове в областта на недвижимите имоти и наследството; като имат предвид, че настоящата директива по никакъв начин не засяга разпоредбите, съгласно които във всяка държава-членка определени дейности са запазени за професии извън адвокатската; като имат предвид, че разпоредбата на Директива 77/249/ЕИО относно възможността приемащата държава-членка да изисква от адвоката, който практикува под професионалното звание по произход, да работи съвместно с местен адвокат при представляване или защитаване на клиент пред съда, също трябва да бъде включена в настоящата директива; като имат предвид, че това изискване трябва да се тълкува в светлината на съдебната практика на Съда на Европейските общности и в частност на решението му от 25 февруари 1988 година по дело № 427/85 Комисията срещу Германия (6); (11) като имат предвид, че за гарантиране нормалното функциониране на съдебната система следва да се предостави на държавите-членки възможността чрез специални разпоредби да запазят достъпа до висшите си съдилища за специализирани адвокати, без да създават прегради за включването на адвокати от държавите-членки, които отговарят на необходимите условия; (12) като имат предвид, че адвокат, вписан в приемащата държава-членка под професионалното звание по произход, трябва да запази вписването си от компетентните органи в своята държава-членка по произход с оглед да запази адвокатския си статус и да попадне в приложното поле на настоящата директива; като имат предвид, че поради тази причина е абсолютно необходимо тясно сътрудничество между компетентните органи, в частност при евентуални дисциплинарни производства; (13) като имат предвид, че адвокатите, обхванати от приложното поле на настоящата директива, независимо от качеството им на адвокат на платена служба или като свободна професия в държавата-членка по произход, могат да практикуват като адвокати на платена служба в приемащата държава-членка, доколкото тази държава-членка предлага такава възможност на своите адвокати; (14) като имат предвид, че целта на настоящата директива е да осигури на адвокатите възможността да практикуват в друга държава-членка под професионалното звание в тяхната страна по произход, както и да ги улесни да носят професионалното звание в приемащата държава-членка; като имат предвид, че по силата на членове 48 и 52 от Договора съгласно тълкуването му, дадено от Съда на Европейските общности, приемащата държава-членка винаги трябва да отчита придобития на нейна територия професионален опит; като имат предвид, че след тригодишна действителна непрекъсната дейност в приемащата държава-членка съгласно правото на тази държава, включително съгласно общностното право, е разумно да се предполага, че адвокатът е придобил необходимите качества, за да се включи напълно в професионалното адвокатско съсловие в нея; като имат предвид, че след този период адвокат, който може, с уговорката за проверка, да представи доказателства за професионалната си правоспособност в приемащата държава-членка, трябва да има възможност да носи професионалното звание в тази държава-членка; като имат предвид, че ако периодът на действителна непрекъсната професионална дейност, в продължение на най-малко три години, включва по-кратък период на практика по правото на приемащата държава-членка, органът трябва да отчете всички други познания съгласно правото на тази държава, които може да провери чрез събеседване; като имат предвид, че ако не се докаже изпълнението на тези условия, решението на компетентния орган на приемащата държава да не разреши да се носи професионалното звание в тази държава съгласно клаузите за облекчения, свързани с тези условия, трябва да е мотивирано и да подлежи на обжалване пред съда в съответствие с вътрешното право; (15) като имат предвид, че поради икономически и професионални съображения, в Общността се налага тенденцията за съвместна практика на адвокати, включително под формата на сдружаване; като имат предвид, че обстоятелството на съвместна практика в държавата-членка по произход не следва да се използва като претекст за недопускане или затрудняване на адвокатите от такава група да се установят в приемащата държава-членка; като имат предвид, че въпреки това държавите-членки следва да имат възможност да приемат съответни мерки за постигане на законната цел да се гарантира независимостта на професията; като имат предвид, че е уместно да се предвидят определени гаранции във всички държави-членки, които допускат съвместна практика, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Предмет, приложно поле и определения 1. Целта на настоящата директива е да улесни постоянното упражняване на адвокатската професия като свободна професия или на платена служба в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита професионалната квалификация. 2. По смисъла на настоящата директива: a) „адвокат“ е всяко лице, което е гражданин на държава-членка и има правоспособност да упражнява професионалната си дейност под едно от посочените по-долу професионални звания: Белгия Avocat/Advocaat/Rechtsanwalt Дания Advokat Германия Rechtsanwalt Гърция Δικηγόρος Испания Abogado/Advocat/Avogado/Abokatu Франция Avocat Ирландия Barrister/Solicitor Италия Avvocato Люксембург Avocat Нидерландия Advocaat Австрия Rechtsanwalt Португалия Advogado Финландия Asianajaja/Advokat Швеция Advokat Великобритания Advocate/Barrister/Solicitor б) „държава-членка по произход“ е държавата-членка, в която адвокатът е придобил правото да носи едно от посочените в буква а) професионални звания, преди да упражнява адвокатската професия в друга държава-членка; в) „приемаща държава-членка“ е държавата-членка, в която адвокатът практикува съгласно настоящата директива; г) „професионално звание по произход“ е професионалното звание в държавата-членка, в която адвокатът е придобил правото да носи това звание, преди да упражнява адвокатската професия в приемащата държава-членка; д) „група“ е всяко образувание, което е или не е юридическо лице, учредено съгласно законите на държава-членка, в рамките на което адвокатите съвместно и под общо наименование упражняват професионалната си дейност; е) „съответно професионално звание“ или „съответна професия“ е всяко професионално звание или всяка професия, ръководена от компетентния орган, който е вписал адвоката съгласно член 3, а „компетентен орган“ е този орган; 3. Настоящата директива се прилага както спрямо адвокати, които упражняват професията като свободна професия, така и спрямо адвокати, които упражняват професията на платена служба в държавата-членка по произход, и с уговорка по член 8, в приемащата държава-членка. 4. Упражняването на адвокатската професия по смисъла на настоящата директива не включва предоставянето на услуги, които са предмет на Директива 77/249/ЕИО. Член 2 Право на упражняване под професионалното звание по произход Всеки адвокат има право да упражнява постоянно дейностите на адвокат, посочени в член 5, във всяка друга държава-членка под званието по произход. Включването в адвокатското съсловие на приемащата държава-членка се подчинява на разпоредбите на член 10. Член 3 Регистрация от компетентния орган 1. Адвокат, който желае да практикува в държава-членка, различна от държавата, в която е придобил професионалната си квалификация, се вписва от компетентния орган на тази държава-членка. 2. Компетентният орган на приемащата държава-членка вписва адвоката след представяне на удостоверение за вписване от компетентния орган на държавата-членка по произход. При представянето на това удостоверение той може да изисква то да е издадено от компетентния орган на държавата-членка по произход преди не повече от три месеца. Той уведомява компетентния орган на държавата-членка по произход за вписването. 3. С оглед прилагането на параграф 1: - във Великобритания и Ирландия адвокатите, които практикуват под друго професионално звание, различно от тези във Великобритания и Ирландия, се вписват от компетентния орган за професията на „barrister“ или „advocate“ или от компетентния орган за професията на „sollicitor“, - във Великобритания компетентният орган за „barrister“ от Ирландия, е този за професията на „barrister“ или „advocate“, а за „sollicitor“ от Ирландия е този, който е за професията на „sollicitor“, - в Ирландия компетентният орган за „barrister“ или „advocate“ от Великобритания е този за професията на „barrister“, а за „sollicitor“ от Великобритания, е този, който е за професията на „sollicitor“. 4. Когато съответният компетентен орган на приемащата държава-членка публикува имената на вписаните от него адвокати, той публикува също така имената на адвокатите, вписани по силата на настоящата директива. Член 4 Практика под професионалното звание по произход 1. Адвокат, който практикува в приемащата държава-членка под своето професионално звание по произход, е длъжен да практикува под това звание, което трябва да е посочено на официалния език или на един от официалните езици на държавата-членка по произход, в разбираема форма и по начин, по който се избягва всякакво объркване с професионалното звание в приемащата държава-членка. 2. С оглед прилагането на параграф 1 приемащата държава-членка може да изисква адвокат, който практикува под своето професионално звание по произход, да посочи професионалната организация, в която членува в държавата-членка по произход, или съдебния орган, пред който има право да се явява, съгласно законодателството на държавата-членка по произход. Приемащата държава-членка може също така да изисква адвокат, който практикува под своето професионално звание по произход, да посочи вписването си от компетентния орган на тази държава-членка. Член 5 Сфера на дейност 1. С уговорка по параграфи 2 и 3, адвокат, който практикува под професионалното звание по произход, извършва същите професионални дейности като адвокат, който практикува под съответното професионално звание в приемащата държава-членка, и в частност може да дава съвети по правото на своята държава-членка по произход, по общностно право, по международно право или по правото на приемащата държава-членка. Във всички случаи той спазва процесуалните правила, приложими пред националните съдилища. 2. Държавите-членки, които разрешават на тяхна територия определена категория адвокати да съставят актове, които им дават право на управление на имуществото на починали лица или на учредяване или прехвърляне на реални права върху недвижими имоти, които в други държави-членки са запазени за други професии извън адвокатската, могат да изключат от тези дейности адвокат, който практикува под професионалното звание по произход, предоставено в една от посочената втора група държави-членки. 3. За упражняването на дейностите по представляване или защитаване на клиент пред съда и доколкото правото на приемащата държава-членка запазва такива дейности за адвокати, които практикуват под професионалното звание в тази държава, последната може да изисква адвокатите, които практикуват под професионалното звание по произход, да работят съвместно с адвокат, който практикува пред сезирания съдебен орган и при необходимост ще носи отговорност пред този съдебен орган, или с „avoué“, който практикува пред него. Въпреки това, с оглед да се гарантира нормалното функциониране на съдебната система, държавите-членки могат да приемат специални правила за достъп до върховните съдилища, като например оказване на съдействие от специализирани адвокати. Член 6 Приложими правила на професионалната етика 1. Независимо от правилата на професионалната етика, на които се подчинява в своята държава-членка по произход, адвокат, който практикува под професионалното звание по произход, спазва същите правила на професионалната етика като адвокатите, които практикуват под професионалното звание в приемащата държава-членка, по отношение на всички дейности, които той упражнява на нейна територия. 2. На адвокатите, които практикуват под професионалното звание по произход, трябва да се гарантира да бъдат съответно представени в професионалните сдружения на приемащата държава-членка. Това следва да включва поне правото на глас при избора на ръководни органи на тези сдружения. 3. Приемащата държава-членка може да изисква адвокат, който практикува под професионалното звание по произход, да сключи застраховка за професионална отговорност или да се включи в професионален гаранционен фонд в съответствие с правилата, които тази държава определя за упражняваните на нейна територия професионални дейности. Въпреки това адвокат, който практикува под професионалното звание по произход, се освобождава от това изискване, ако може да докаже, че има застраховка или гаранция според правилата на своята държава-членка по произход, доколкото застраховката или гаранцията са равностойни от гледна точка на условията и покритието. Когато равностойността е само частична, компетентният орган на приемащата държава-членка може да изиска допълнителна застраховка или гаранция за покриване на елементите, които не са покрити от застраховката или от гаранцията, според правилата на държавата-членка по произход. Член 7 Дисциплинарно производство 1. В случай на нарушение на действащите задължения в приемащата държава-членка от страна на адвокат, който практикува под професионалното звание по произход, се прилагат процесуалните правила, наказанията и възможностите за обжалване, предвидени в приемащата държава-членка. 2. Преди да започне дисциплинарно производство срещу адвокат, който практикува под професионалното звание по произход, компетентният орган на приемащата държава-членка уведомява във възможно най-кратък срок компетентния орган на държавата-членка по произход, като му предоставя всички необходими данни. Първата алинея се прилага mutatis mutandis, когато дисциплинарното производство е започнато от компетентния орган на държавата-членка по произход, който уведомява за това компетентния орган на приемащата или на приемащите държави-членки. 3. Без да се засягат правомощията на компетентния орган на приемащата държава-членка да взема решения, той сътрудничи с компетентния орган на държавата-членка по произход в хода на цялото дисциплинарно производство. В частност приемащата държава-членка приема необходимите мерки с оглед компетентният орган на държавата-членка по произход да може да обжалва пред съответните съдебни инстанции. 4. Компетентният орган на държавата-членка по произход, в съответствие с процесуалните и материално-правните си правила, взема решение за изпълнение на решението на компетентния орган на приемащата държава-членка по отношение на адвокат, който практикува под професионалното звание по произход. 5. Въпреки че не е предварително условие за решението на компетентния орган в приемащата държава-членка, временното или окончателното отнемане на удостоверението за правоспособност от страна на компетентния орган на държавата-членка по произход, автоматично води до временна или окончателна забрана съответният адвокат да практикува в приемащата държава-членка под професионалното звание по произход. Член 8 Практика на платена служба Адвокат, който е вписан в приемащата държава-членка под професионалното звание по произход, може да практикува в качеството на адвокат на платена служба при друг адвокат, адвокатско сдружение или адвокатска кантора, или държавно или частно предприятие, доколкото приемащата държава-членка допуска това за адвокати, вписани под професионалното звание в тази държава-членка. Член 9 Мотиви и обжалване Решенията за отказ за извършване на вписването, посочено в член 3, или за заличаване на това вписване, както и решенията за налагане на дисциплинарни наказания, трябва да са мотивирани. Тези решения подлежат на обжалване пред съда в съответствие с разпоредбите на вътрешното право. Член 10 Подобно третиране като адвокатите на приемащата държава-членка 1. Адвокат, който практикува под професионалното звание по произход и има най-малко три години действителна непрекъсната практика в приемащата държава-членка съгласно правото на тази държава, включително съгласно правото на Общността, се освобождава от спазването на условията по член 4, параграф 1, буква б) от Директива 89/48/ЕИО, с оглед достъпа му до професията на адвокат в приемащата държава-членка. „Действителна непрекъсната практика“ е действителното упражняване на дейността, без прекъсване, освен по лични причини. Заинтересованият адвокат е длъжен да представи на компетентния орган на приемащата държава-членка доказателства за действителна непрекъсната практика по правото на приемащата държава-членка за период от най-малко три години. За целта: a) адвокатът представя на компетентния орган на приемащата държава-членка всички необходими данни и документи, в частност за броя и характера на делата, по които е работил; б) компетентният орган на приемащата държава-членка може да извърши проверка на действителния непрекъснат характер на упражняваната дейност и при необходимост може да поиска от адвоката да представи, в устна или писмена форма, пояснения или допълнителни уточнения във връзка с данните и документите, посочени в буква а). Решението на компетентния орган на приемащата държава-членка за отказ от освобождаване, ако не са представени доказателства, че са изпълнени посочените в първа алинея условия, трябва да е мотивирано и да подлежи на обжалване съгласно вътрешното право. 2. Адвокат, който практикува в приемащата държава-членка под професионалното звание по произход, може по всяко време да подаде молба за признаване на дипломата си в съответствие с Директива 89/48/ЕИО с оглед да има достъп до адвокатската професия в приемащата държава-членка и да я практикува под професионалното звание, което съответства на тази професия в тази държава-членка. 3. Адвокат, който практикува под професионалното звание по произход и има действителна непрекъсната практика в приемащата държава-членка най-малко три години, но за по-кратък период по правото на тази държава-членка, може да получи от компетентния орган на споменатата държава достъп до адвокатската професия в приемащата държава-членка и правото да я упражнява под професионалното звание, което съответства на професията в приемащата държава-членка, без да е длъжен да отговаря на условията по член 4, параграф 1, буква б) от Директива 89/48/ЕИО, при условията и по реда, посочени по-долу: a) Компетентният орган на приемащата държава-членка взема предвид действителната непрекъсната практика през посочения по-горе период, както и подготовката и професионалния опит по правото на приемащата държава-членка, участието в лекции или в семинари по правото на приемащата държава-членка, включително по професионална практика и етика. б) Адвокатът представя на компетентния орган на приемащата държава-членка всички релевантни данни и документи, в частност за делата, по които е работил. Оценката на действителната непрекъсната практика на адвоката, осъществявана в приемащата държава-членка, както и оценката на неговите способности да продължи практиката, се извършва чрез събеседване с компетентния орган на приемащата държава-членка, чийто предмет е проверка на действителния и непрекъснат характер на упражняваната дейност. Решението на компетентния орган на приемащата държава-членка за отказ от освобождаване, ако не са представени доказателства, че са изпълнени посочените в първа алинея условия, трябва да са мотивирани и да подлежат на обжалване съгласно вътрешното право. 4. Компетентният орган на приемащата държава-членка с мотивирано решение, което подлежи на обжалване в съответствие с вътрешното право, може да откаже на адвоката да се възползва от разпоредбите на настоящия член, ако прецени, че това ще наруши обществения ред, в частност поради дисциплинарни производства, жалби или нарушения от всякакъв характер. 5. Представителите на компетентния орган, на които е възложено разглеждането на молбата, запазват поверителността на получената информация. 6. Адвокат, който е допуснат до адвокатската професия в приемащата държава-членка съгласно предвидените в параграфи 1, 2 и 3 условия, има право да използва професионалното звание в страната по произход, изразено на официалния език или на един от официалните езици на държавата-членка по произход, наред с професионалното звание в приемащата държава-членка. Член 11 Съвместна практика Когато се допуска съвместна практика на адвокати под професионалното звание в приемащата държава-членка, по отношение на адвокатите, които желаят да практикуват под това звание или да бъдат вписани от компетентния орган, се прилагат следните разпоредби: 1) Един или повече адвокати от една и съща група, които практикуват под професионалното звание по произход в приемащата държава-членка, могат да упражняват професионалната си дейност в клон или в представителство на тяхната група в приемащата държава-членка. Въпреки това, когато основополагащите правила, които уреждат дейността на тази група в държавата-членка по произход, са несъвместими с основополагащите правила, произтичащи от законите, правилниците и наредбите в приемащата държава-членка, последните имат предимство, доколкото спазването им е оправдано от гледна точка на обществения интерес с оглед защитата на клиента и на трети лица. 2) Всяка държава-членка разрешава на двама или повече адвокати от една и съща група или от една и съща държава-членка по произход, които практикуват на нейна територия под професионалното звание по произход, достъп до форма на съвместна практика. Ако приемащата държава-членка разрешава на своите адвокати да избират измежду няколко форми на съвместна практика, същите тези форми трябва да са достъпни и за горепосочените адвокати. Условията и редът, по който тези адвокати упражняват съвместна практика в приемащата държава-членка, се уреждат от законите, правилниците и наредбите на тази държава-членка. 3) Приемащата държава-членка приема необходимите мерки за допускане на съвместна практика и: a) между няколко адвокати от различни държави-членки, които практикуват под професионалното звание по произход; б) между един или повече адвокати, посочени в буква а), и един или повече адвокати от приемащата държава-членка. Условията и редът, по който тези адвокати упражняват съвместна практика в приемащата държава-членка, се уреждат от законите, правилниците и наредбите на приемащата държава-членка. 4) Адвокат, който желае да практикува под професионалното звание по произход, уведомява компетентния орган на приемащата държава-членка за обстоятелството, че е член на група в своята държава-членка по произход, и предоставя всички необходими данни за тази група. 5) Независимо от разпоредбите на точки 1-4, приемащата държава-членка, доколкото забранява на адвокати, които практикуват под съответното професионално звание, да упражняват адвокатската професия в група, в която има лица извън професията, може да откаже на адвокат, вписан под професионалното звание по произход, да практикува на нейна територия в качеството си на член на своята група. Приема се, че групата включва лица извън професията, ако: - капиталът на групата изцяло или отчасти се държи от, или - фирмата, под която се извършва дейността, се използва от, или - правото на вземане на решения, фактически или юридически, се упражнява от лица, които нямат качеството на адвокат по смисъла на член 1, параграф 2. Когато основополагащите правила, които уреждат дейността на такава група адвокати в държавата-членка по произход, са несъвместими с действащите правила в приемащата държава-членка или с разпоредбите на алинея първа, приемащата държава-членка може да възрази срещу откриването на клон или представителство на групата на нейна територия, без оглед на предвидените в точка 1 ограничения. Член 12 Фирма на групата Независимо от условията и реда, по който адвокатите практикуват в приемащата държава-членка под професионалното звание по произход, те могат да използват фирмата на всяка група, в която членуват в своята държава-членка по произход. Приемащата държава-членка може да поиска освен посочената в първа алинея фирма, да се посочат правният статут на групата в държавата-членка по произход и/или имената на членовете на групата, които практикуват в приемащата държава-членка. Член 13 Сътрудничество между компетентните органи на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка и поверителност С оглед да се улесни прилагането на настоящата директива и да се предотврати злоупотребата при прилагането на нейните разпоредби, единствено с цел да се заобиколят приложимите разпоредби в приемащите държави-членки, компетентният орган на приемащата държава-членка и компетентният орган на държавата-членка по произход работят в тясно сътрудничество и си оказват взаимопомощ. Те гарантират поверителността на информацията, която си разменят. Член 14 Определяне на компетентните органи Държавите-членки определят, най-късно до 14 март 2000 г., компетентните органи, оправомощени да разглеждат молбите и да вземат решенията, посочени в настоящата директива. Те уведомяват за това останалите държави-членки и Комисията. Член 15 Доклад на Комисията Най-късно десет години, считано от влизането в сила на настоящата директива, Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за постигнатия напредък по прилагането на директивата. След като е провела всички необходими консултации, тя представя по този повод своите заключения и предложения за евентуални изменения и допълнения в съществуващата система. Член 16 Изпълнение 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 14 март 2000 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки предоставят на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта , уредена с настоящата директива. Член 17 Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 18 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 16 февруари 1998 година.	[ 11, 9, 12, 18, 15 ]
32005R1085	32005R1085 L 177/27 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1085/2005 НА КОМИСИЯТА от 8 юли 2005 година за изменение на Регламент (ЕО) № 795/2004 за определяне на подробни правила за прилагането на единната схема за плащане, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета за установяване на общи правила за схеми за пряка подкрепа съгласно Общата селскостопанска политика и някои схеми за подкрепа на фермерите КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. за определяне на общи правила за схеми за пряка подкрепа, съгласно Общата селскостопанска политика и някои схеми за подкрепа на фермерите и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 2019/93, (ЕО) № 1452/2001, (ЕО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) № 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (1), и по-специално, член 60, параграф 2 и член 145, буква в) от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 795/2004 на Съвета (2) въвежда правилата за прилагане на единна схема за плащане. Опитът от административното и оперативно прилагане на тази схема на национално равнище е показал, че в някои отношения са необходими по-нататъшни подробни правила и в други отношения съществуващите правила е необходимо да бъдат изяснени и адаптирани. (2) За да се улесни задачата на националната администрация в рамките на прилагането на член 54, параграф 2 и член 61 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета, държавите-членки трябва да определят кои райони да се считат за постоянни пасища за тези райони в схемите за парцелиране между датата на подаването на молбата за помощ за 2003 г. и датата на кандидатстване за схемата за единно плащане в първата година на прилагането. (3) Съгласно член 50, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 795/2004 в случай на регионално прилагане на единната схема за плащане, съгласно член 58 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, държавите-членки съобщават информацията съгласно член 50, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 795/2004 за всеки от съответните райони и, най-късно до 1 август на първата година от кандидатстването за единната схема за плащане, съответната част от тавана, установен съгласно член 58, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. С оглед на опростяване е целесъобразно датата 1 август е да се замени със същата дата като тази, определена за комуникация, съгласно член 50, параграф 1 на Регламент (ЕО) № 795/2004 година. (4) Член 51 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, изменен от Регламент (ЕО) № 864/2004 на Съвета и станал приложим, считано от 1 януари 2005 година с Регламент (ЕО) № 394/2005 на Комисията, упълномощава държавите-членки да разрешат отглеждането на втора реколта на подходящите хектари всяка година за период най-много от три месеца, с начало 15 август. Целесъобразно е тази дата да бъде изнесена напред, за да се позволи отглеждането на временни зеленчукови растения в регионите, където житните култури се прибират по-рано поради климатични причини, както това се съобщава на Комисията от съответните държави-членки. (5) Съгласно член 60, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 държавите-членки, които прилагат регионалната опция, съгласно член 59 от упоменатия регламент също така могат да използват парцелите, декларирани съгласно член 44, параграф 3 от упоменатия регламент за производството на продуктите, съгласно член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2200/96 на Комисията от 28 октомври 1996 година относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (3) или на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2201/96 на Съвета от 28 октомври 1996 година относно общата организация на пазарите на обработени плодове и зеленчуци (4) и картофи, освен тези, предназначени за преработка за нишесте от картофи. (6) Член 60, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 постановява държавите-членки да определят броя на хектарите, които могат да бъдат използвани съгласно параграф 1 от упоменатия член чрез подразделяне, съгласно обективни критерии, на средния брой хектари, които са били използвани за производството на продуктите, съгласно параграф 1 от упоменатия член на национално равнище за периода от три години от 2000 до 2002 г. между регионите, определени в член 58, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. Целесъобразно е да бъде определен средния брой хектари на национално и регионално равнище въз основа на данните, съобщени на Комисията от съответните държави-членки. (7) Регламент (ЕО) № 795/2004 следва съответно да бъде изменен. (8) Поради факта, че Регламент (ЕО) № 795/2004 се прилага от 1 януари 2005 г., целесъобразно е да се осигури настоящият регламент да се прилага ретроспективно от тази дата. (9) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по преките плащания, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 795/2004 се изменя, както следва: 1. В член 28а думата „приложението“ се заменя с „приложение I“. 2. В член 32, параграф 4 се добавя следната трета алинея: „Когато районите са новоразпределени в рамките на националната схема за парцелиране между датата на подаване на молбата за помощ за 2003 г. и датата на кандидатстване за единната схемата за плащане в първата година на прилагане, съответната държава-членка определя кои райони се считат за постоянни пасища за целите на член 54, параграф 2 и член 61 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. В тези случаи държавите-членки вземат под внимание положението, съществуващо на ниво фермери преди преразпределянето на парцелите чрез минимизиране, в максимална степен, на всякакъв ефект върху възможностите на фермерите да използват разрешените плащания. Като правят това, държавите-членки предприемат превантивни действия в района, засегнат от схемата на преразпределение на парцелите, да не настъпи значително нарастване на общата площ, за която се предоставят права за плащания, както и да не се допусне значително намаляване на постоянните пасища.“ 3. В член 41 се добавя следният параграф 5: „5. Средният брой на хектарите на национално и регионално равнище съгласно член 60, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 е определен в приложение II към настоящия регламент.“ 4. В член 50, параграф 2, първа алинея датата 1 август се заменя с датата 15 септември. 5. Приложението се заменя с текста на приложение I към настоящия регламент. 6. Текстът на приложение II към настоящия регламент се добавя като приложение II. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 януари 2005 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 8 юли 2005 година.	[ 19, 5, 6 ]
32005R1915	32005R1915 L 307/8 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1915/2005 НА КОМИСИЯТА от 24 ноември 2005 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1982/2004 с оглед опростяване регистрацията на количеството и спецификациите на особените движения на стоки КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно статистическите данни на Общността за търговията с имущество между държавите-членки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3330/91 на Съвета (1), и по-специално член 3, параграфи 4 и 5, както и членове 9, 10 и 12 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 1982/2004 на Комисията от 18 ноември 2004 г. за изпълнение на Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно статистическите данни на Общността за търговията с стоки между държавите-членки и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 1902/2000 и (ЕИО) № 3590/92 на Комисията (2), създава разпоредби за някои елементи на данните и на специфичните стоки. Необходимо е да се адаптират тези разпоредби, за да се улесни събирането на данни и да се постигне по-голяма точност за някои особени търговски трансакции. (2) За да се облекчи задължението за обявяване на информация, държавите-членки следва за имат възможността да освобождават предприятията от задължението за предоставят информация за количеството нетна маса на стоките, за които трябва едновременно да се посочат допълнителни единици. (3) За да отговорят на националните нужди от данни, държавите-членки следва да имат повече гъвкавост в събирането на кодовете за естеството на транзакциите, доколкото данните за Комисията няма да бъдат засегнати от това. (4) За да се хармонизират статистическите данни на Общността за търговия с кораби и въздушни кораби между държавите-членки, предоставянето на съответните данни следва да се ограничи до транзакциите, регистрирани в националния регистър на корабите или въздушните кораби и включващи предприятията, пребиваващи в деклариращата държава-членка. (5) Следва да се определят допълнителни разпоредби относно източниците на данни, за да се позволи на националните власти да събират по-точна информация за пристиганията и отпътуванията в рамките на търговията с кораби и въздушни кораби, морски продукти, електричество и природен газ. (6) Необходимо е също разяснение за резервните части, използвани за поправка. (7) Следователно Регламент (ЕО) № 1982/2004 следва да бъде съответно изменен. (8) Мерките, предвидени в настоящия регламент, съответстват на становището на Комитета за статистическите данни за търговия с имущество между държавите-членки, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 1982/2004 се изменя, както следва: 1. Член 9 се заменя със следния текст: „Член 9 Количество на стоките 1. Нетната маса се посочва в килограми. Все пак, размерът на нетната маса може да не се изисква като информация, когато се посочва допълнителна единица съгласно параграф 2. 2. Допълнителните единици се посочват съгласно указанията, фигуриращи в Комбинираната номенклатура, наричана по-долу „КН“, установена с Регламент (ЕО) № 2658/87 на Съвета (3), с оглед на съответните подпозиции, списъкът с които е публикуван в част първа „Предварителни разпоредби“ от въпросния регламент. 2. В член 10 се добавя следното изречение: „Държавите-членки могат да събират данни за национални нужди в колона Б, при условие че само кодовете от колона А ще бъдат предоставяни на Комисията.“ 3. Член 17 се изменя, както следва: а) в параграф 2, букви а) и б) се заменят със следния текст: „а) прехвърлянето на собственост на кораб или въздушен кораб от едно физическо или юридическо лице, пребиваващо в друга държава-членка, на физическо или юридическо лице, пребиваващо в деклариращата държава-членка и записано в националния регистър на корабите и въздушните кораби. Тази операция се счита за придобивка; б) прехвърлянето на собственост на кораб или въздушен кораб от едно физическо или юридическо лице, пребиваващо в деклариращата държава-членка и записано в националния регистър на корабите и въздушните кораби, на физическо или юридическо лице, пребиваващо в друга държава-членка. Тази операция се счита за експедиция. Ако корабът или въздушният кораб е нов, той се регистрира в държавата-членка, където е произведен;“ б) параграф 4 се заменя със следния текст: „4. Ако това не противоречи на друго законодателство на Общността, националните власти имат достъп до всички разполагаеми източници на допълнителни данни, различни от системата Интрастат или единния административен документ за митнически и данъчни цели, като информация от националните регистри на корабите и въздушните кораби, които биха били от полза, за да се установи прехвърлянето на собственост на такива стоки.“ 4. В член 21 параграф 4 се заменя със следния текст: „4. Ако това не противоречи на друго законодателство на Общността, националните власти имат достъп до всички разполагаеми източници на допълнителни данни, различни от системата Интрастат или единния административен документ за митнически и данъчни цели, като информация от декларациите на регистрираните национални кораби, за морски продукти, разтоварени в други държави-членки.“ 5. В член 22 параграф 4 се заменя със следния текст: „4. Ако това не противоречи на друго законодателство на Общността, националните власти имат достъп до всички разполагаеми източници на допълнителни данни, различни от системата Интрастат или единния административен документ за митнически и данъчни цели, които биха били полезни за приложението на настоящия член.“ 6. Член 23 се изменя, както следва: а) заглавието се заменя със следния текст: „Електричество и газ“; б) параграфи 1 и 2 се заменят със следния текст: „1. Статистическите данни за търговията със стоки между държавите-членки включват придобивките и експедицията на електричество и природен газ. 2. Ако това не противоречи на друго законодателство на Общността, националните власти имат достъп до всички разполагаеми източници на допълнителни данни, различни от системата Интрастат или единния административен документ за митнически и данъчни цели, от които се нуждаят, за да предоставят на Комисията (Евростат) данните, посочени в параграф 1. Националните власти могат да изискат информацията да се предоставя пряко от операторите, пребиваващи в деклариращата държава-членка, собственици или управляващи националната мрежа за доставка на електричество или на природен газ.“ 7. В приложение I буква з) се заменя със следния текст: „з) стоки за поправка, и след поправката и вложените резервни части. Поправката предполага възстановяване на функциите на стоките или първоначалното им състояние. Целта на операцията е стоката да продължи да работи; тази операция може да включва известна реконструкция или подобрение, но по никакъв начин не променя естеството на стоките.“ 8. Приложение II се заличава. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 януари 2006 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 24 ноември 2005 година.	[ 19, 14, 8, 3, 12 ]
32000R1825	32000R1825 L 216/8 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1825/2000 НА КОМИСИЯТА от 25 август 2000 година за установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета (1), и по-специално член 19 от него, като има предвид, че: (1) Трябва да се установят подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1760/2000, по-специално относно продажбите между държави-членки, за да не води системата за етикетиране до нарушения на търговията на пазара на говеждо и телешко месо. (2) За да се осигури възможност за проследяемост, е необходимо, в контекста както на задължителната, така и на доброволната системи за етикетиране на говеждо месо, операторите и организациите да поддържат идентификационна система и всеобхватна регистрационна система за говеждо месо на всеки различен етап от производството и продажбата. (3) За да се идентифицират кланиците, които нямат номер на одобрение, е необходимо през преходния период да се предвидят алтернативни методи за идентификация на такива кланици. (4) Необходимо е също така да се установи процедура, която да се следва при етикетирането на говеждо месо, получено от животни, пълна информация за раждането и движението на които не е налице, тъй като вписването на тези данни се изисква едва след 1 януари 1998 г. с Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета от 21 април 1997 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо (2). Подобна разпоредба се изисква за етикетирането на говеждо месо, получено от животни, внесени живи в рамките на Общността от трети страни. (5) В контекста на пълното обозначаване на произхода, за да се избегне ненужното повтаряне на обозначението на етикета на държавите-членки или трети страни, където става отглеждането, е необходимо да се въведе опростено представяне, което се основава на времето, през което животното, от което е получено говеждото месо, се е намирало в държавата-членка или трета страна по рождение или заколване. (6) Необходимо е да се изясни ситуацията по отношение на допълнителната информация, която може да се включва на етикетите съгласно опростените процедури за етикетиране за мляно говеждо месо. Тази допълнителна информация може, съгласно член 13 от Регламент (ЕО) № 1760/2000, да бъде посочвана до 1 септември 2000 г. Определена информация може да бъде посочвана само до 1 януари 2002 г., ако съответната държава-членка е взела решение да прилага национална задължителна система за етикетиране, включваща тази информация, или ако съответният оператор посочва информацията доброволно. (7) В контекста на доброволната система за етикетиране на говеждо месо е необходимо да се предвиди ускорена или опростена процедура на одобряване за някои парчета говеждо месо, етикетирани в държава-членка в съответствие с одобрена спецификация и внесени на територията на друга държава-членка. (8) С оглед на гарантиране надеждността на спецификацията е необходимо независимият и компетентният орган да имат достъп до цялата документация, която се съхранява от операторите и организациите, и да извършват редовни проверки на място на база на анализ на риска. (9) Член 17 от Регламент (ЕО) № 1760/2000 установява някои разпоредби, съгласно които производството на говеждо месо става изцяло или частично в трети страни. Целесъобразно е да се предвидят подробни правила за прилагане на процедурата за одобряване вноса на говеждо месо от трети страни. (10) За да гарантира, че процедурите на етикетиране, свързани с вносно говеждо месо, са така надеждни, както и приложимите за говеждо месо от Общността, Комисията проучва уведомленията, получени от трети страни. Пълните уведомления се предават на държавите-членки, когато Комисията стигне до заключението, че процедурите и/или критериите, прилагани в съответната трета страна, са еквивалентни на стандартите, установени в Регламент (ЕО) № 1760/2000. (11) За да гарантира надеждността на системата за етикетиране в трети страни, Комисията може да поиска допълнителна информация и трябва да вземе необходимите мерки в светлината на получената информация в резултат на тези искания. (12) Комисията може да извършва проверки в трети страни. За да е в състояние да извършва проверки в трета страна, Комисията се нуждае от предварително съгласие на съответната трета страна. Ако няма такова съгласие, Комисията трябва да вземе необходимите мерки. (13) Необходимо е държавите-членки да извършват проверки, за да се гарантира достатъчна точност на използваните доброволни етикети. (14) Трябва да се създаде рамка на санкциите, които следва да се налагат на операторите. Тази рамка трябва да отчита ситуациите, при които операторът не е етикетирал говеждо месо в съответствие с правилата на задължителната система за етикетиране или когато операторът не е етикетирал говеждо месо в контекста на доброволната система за етикетиране, без да съблюдава спецификацията, или когато няма одобрена спецификация. За ограничен срок, до 1 януари 2001 г., за да се вземат предвид трудностите на операторите при прилагане на този регламент, най-строгите санкции трябва да се налагат, когато етикетът съдържа информация, която е подвеждаща за потребителя или не съответства на одобрената спецификация. (15) Регламент (ЕО) № 820/97 предвиждаше всеки оператор или организация, които желаят да поставят доброволно обозначение на етикет, да представят спецификация за одобрение от компетентния орган на всяка държава-членка, в които се осъществява производството или продажбата на въпросното говеждо месо. Регламент (ЕО) № 2772/1999 на Съвета от 21 декември 1999 година относно общи правила за система за задължително етикетиране на говеждото месо (3) позволи на операторите да продължат да поставят доброволни означения, в допълнение към задължителните означения, до 31 август 2000 г. (16) При условие че няма промяна в одобрените доброволни спецификации и те отговарят на новите правила, целесъобразно е тези спецификации, както и тези, одобрени за трети страни, да продължат да бъдат валидни. (17) Регламент (ЕО) № 820/97 предвижда, когато налице е достатъчно подробна информация в системата за идентификация и регистрация на говеда, държавите-членки да могат да вземат решение, че за говеждо месо от животни, родени, отгледани и заклани в същата държава-членка, на етикетите трябва да бъде отбелязана и допълнителна информация. Регламент (ЕО) № 2772/1999 разреши на държавите-членки да продължат да имат възможност да прибягват до налагане на задължителна система за етикетиране на говеждо месо от животни, родени, отгледани и заклани на тяхната собствена територия в съответствие с член 19, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 820/97, временно, до 31 август 2000 г. (18) Решение № 98/595/ЕО на Комисията от 13 октомври 1998 г. относно прилагането на система за задължително етикетиране на говеждо месо във Франция и Белгия (4) и Решение № 1999/1/ЕО на Комисията от 14 декември 1998 г. относно прилагането на система за задължително етикетиране на говеждо месо във Финландия (5) позволяват на тези държави-членки да налагат система за задължително етикетиране на говеждо месо от животни, родени, отгледани и заклани на тяхната собствена територия. Тези решения, както и други бъдещи такива решения, трябва да продължат да се прилагат, докато пълното идентифициране по произход в системата за задължително етикетиране в Общността влезе в сила от 1 януари 2002 г. (19) За да се извършва мониторинг на прилагането на доброволната система за етикетиране, държавите-членки трябва да създадат регистър на одобрените спецификации и да съобщават на Комисията информация за националните им правила за прилагане и одобрените на техните територии доброволни означения. Тази информация трябва редовно да се актуализира. (20) Необходимо е да се отмени Регламент (ЕО) № 1141/97 на Комисията от 23 юни 1997 г. относно установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо (6), последно изменен с Регламент (ЕО) № 824/98 (7). Въпреки това, за да се избегне объркване през преходния период преди въвеждането на задължителната система, както е установено в Регламент (ЕО) № 1760/2000, Регламент (ЕО) № 1141/97 трябва да остане приложим за месо, получено от животни, заклани преди 1 септември 2000 г. (21) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по говеждото и телешкото месо, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Проследяемост Всички оператори и организации по смисъла на член 12, трето тире от Регламент (ЕО) № 1760/2000, разполагат на всеки от отделните етапи на производство и продажба с идентификационна система и всеобхватна регистрационна система. Тази система се прилага по такъв начин, че да осигурява връзка между идентификацията на месото и съответното животно или животни, както е предвидено в член 13, параграф 1 и член 16, параграф 2 от посочения регламент. Регистрационната система съдържа вписване, по-специално, на пристигането и заминаването на добитъка, труповете на закланите животни и/или парчета от тях, за да бъде гарантирана връзката между пристиганията и заминаванията. Член 2 Етикетиране, когато няма налична информация 1. Номерът на одобрението, предвиден в член 13, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1760/2000, е: а) или номерът на одобрението, предвиден в член 10, параграф 1 от Директива 64/433/ЕИО на Съвета (8), б) или, когато няма номер на одобрение, националният регистрационен номер. Когато не е налице нито един от двата номера, до 1 януари 2001 г. номерът може да бъде заменен с наименованието и адреса на кланицата. 2. При прилагането на член 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1760/2000: а) за месо, получено от животни, родени в Общността преди 1 януари 1998 г., когато информацията относно мястото на раждане и/или мястото на отглеждане, когато е различно от последното място на отглеждане, не е на разположение, обозначението за мястото на раждане и/или мястото на отглеждане се заменя с обозначението „(Родено преди 1 януари 1998 г.)“, б) за месо, получено от животни, внесени живи на територията Общността, когато информацията относно мястото на раждане и/или мястото на отглеждане, когато е различно от последното място на отглеждане, не е на разположение, обозначението за мястото на раждане и/или мястото на отглеждане се заменя с обозначението „(Внесено живо в ЕО)“ или „*(Внесено живо от[наименованието на страната])“. Член 3 Опростяване на обозначението за произход При прилагането на член 13, параграф 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 1760/2000 за говеждо месо, получено от животни, които са били отглеждани 30 или по-малко дни: - в друга държава-членка или трета страна по рождение, - в друга държава-членка или трета страна по рождение, където е станало коленето, обозначаването на тези държави-членки или трети страни, като държава-членка или трета страна, в които е осъществено отглеждането, няма да се изисква, при положение че тези животни са били отглеждани в друга държава-членка или трета страна за срок не по-дълъг от 30 дни. Член 4 Размер на групата 1. При транжирането на труповете на закланите животни или четвъртинките, размерът на групата, предвидена в член 13, параграф 1, алинея втора от Регламент (ЕО) № 1760/2000, се определя от броя на труповете на заклани животни или четвъртинки, транжирани заедно и представляващи една партида за съответната транжорна. Този размер не може в никакъв случай да превишава производството за един ден. 2. При по-нататъшно транжиране или мелене, групата може да включи всички групи, посочени в параграф 1, вложени в транжиране или мелене през същия ден. Член 5 Мляно говеждо месо 1. За целите на настоящия регламент мляното месо се дефинира като месо, което е било накълцано или прекарано през спирално-винтова мелачка. 2. Допълнителната информация, която може да се включва на етикетите, както това е предвидено в член 14, третата алинея от Регламент (ЕО) № 1760/2000, е следната: а) от 1 септември 2000 г. - обозначенията, посочени в член 13, параграф 2, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 1760/2000, както и датата на смилане; б) от 1 септември 2000 г. до 1 януари 2002 г. - обозначенията, посочени в член 13, параграф 5, букви а), i) и ii), и б) от Регламент (ЕО) № 1760/2000, ако съответната държава-членка е взела решение да прилага национална система за задължително етикетиране, включваща такава информация, или ако съответният оператор посочва доброволно информацията в съответствие със раздел II на дял II от Регламент (ЕО) № 1760/2000; в) от 1 януари 2002 г. - обозначенията, посочени в член 13, параграф 5, буква а), i) и ii) от Регламент (ЕО) № 1760/2000. Член 6 Процедури на одобрение 1. Срокът, предвиден в член 16, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1760/2000, през който одобрението не е отказано или не е поискана допълнителна информация от компетентния орган на държавата-членка, до която се изпраща говеждото месо, е два месеца от деня, следващ датата на подаване на заявлението. 2. В съответствие с член 16, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1760/2000 за първокачествените парчета говеждо месо в индивидуални опаковки, етикетирани в държава-членка в съответствие с одобрена спецификация и внесени на територията на друга държава-членка, когато на първоначалния етикет не се добавя информация, срокът, предвиден в член 16, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1760/2000, е 14 дни. 3. За целите на член 16, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1760/2000 говеждо месо в малки опаковки за търговия на дребно, което е било етикетирано в държава-членка в съответствие с одобрена спецификация, може да бъде внесено на територията на друга държава-членка и търгувано в нея без предварително одобрение на спецификацията на етикетиране от тази държава-членка, при условие че: а) въпросните опаковки остават непроменени; б) спецификацията, одобрена в държавата-членка на опаковане, обхваща и търговията с пакетирано говеждо месо в други държави-членки; в) държавата-членка, одобряваща такава спецификация, предостави цялата необходима информация предварително на всички други държави-членки, в които съгласно одобрената спецификация трябва да се търгува пакетираното говеждо месо. Член 7 Проверки 1. Операторите и организациите предоставят по всяко време на експертите на Комисията, на компетентния орган и на съответния независим контролен орган по смисъла на член 16, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕО) № 1760/2000 достъп до техните помещения и до цялата документация, която доказва, че информацията на съответните етикети е вярна. 2. Компетентният орган и, в случая, посочен в член 16, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕО) № 1760/2000, независимият контролен орган, извършват редовни проверки на място въз основа на анализ на риска, който трябва да отчита, по-специално, сложността на съответната спецификация. За всяка проверка се изготвя доклад за извършената инспекция, който трябва да включва всички дефицити, както и предложените мерки за подобряване на положението и всички крайни срокове и наложените санкции. 3. Когато не се ползва опцията, предвидена в член 16, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕО) № 1760/2000, държавите-членки извършват проверки по такъв начин, че да предоставят гаранции за точността на използваните етикети. Тяхната честота се определя, по-специално, от сложността на съответните спецификации. 4. Операторите, организациите и независимите контролни органи съобщават цялата релевантна информация на компетентния орган. Член 8 Одобрения, предоставяни от трети страни 1. Комисията проверява дали уведомленията са направени, както е предвидено в член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1760/2000. При получаване на уведомление, което е непълно, Комисията информира съответната трета страна, като посочва каква информация е необходима. Пълните уведомления се предават на държавите-членки освен ако Комисията стигне до заключение, че процедурите и/или критериите в съответната трета страна не са еквивалентни на стандартите, предвидени в Регламент (ЕО) № 1760/2000 в съответствие с пълномощията ѝ да го направи съгласно член 17, параграф 2, трета алинея от посочения регламент. 2. Ако по което и да било време Комисията счете въз основа на уведомлението, предвидено в член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1760/2000, че е целесъобразно да провери дали процедурите и/или критериите, съобщени от трета страна, са понастоящем еквивалентни на стандартите, предвидени в Регламент (ЕО) № 1760/2000, Комисията може да поиска третата страна да предостави всякаква необходима информация. По-специално Комисията може да поиска третата страна да предостави копия на спецификациите, одобрени от определения компетентен орган. Комисията може по-нататък да поиска от третата страна да разреши представители на Комисията да извършат проверки в третата страна. 3. Ако информация или разрешение, поискани съгласно предходния параграф, не се получат в срока, определен от Комисията, то Комисията може да заключи, че процедурите и/или критериите, прилагани в съответната трета страна, не са еквивалентни на стандартите, предвидени в Регламент (ЕО) № 1760/2000. 4. Комисията може по всяко време да промени своето първоначално решение по отношение на еквивалентността на процедурите и/или критериите, прилагани в съответната трета страна съгласно член 17, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕО) 1760/2000. Член 9 Санкции 1. Държавите-членки определят система от санкции, която се прилага в случай на нарушения на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1760/2000 и вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефикасни, пропорционални и възпиращи. 2. Без да се засягат санкциите, предвидени в член 18 от Регламент (ЕО) № 1760/2000, когато говеждо месо е етикетирано: - без спазване на задължителната система за етикетиране или - при прилагане на доброволната система - неспазвайки спецификацията или когато няма одобрена спецификация, държавите-членки изискват отстраняване на говеждото месо от пазара до повторното му етикетиране в съответствие с настоящия регламент. Въпреки това, ако съответното месо отговаря на всички съществуващи ветеринарни и санитарни правила, държавите-членки могат, в допълнение на санкциите, предвидени в параграф 1, да разрешат прякото изпращане на това месо за преработка в продукти, различни от посочените в член 12, първо тире от Регламент (ЕО) № 1760/2000. 3. До 1 януари 2001 г. отстраняването на говеждо месо от пазара може да става само когато етикетът съдържа информация, която може да подведе потребителя в значителна степен или не отговаря на одобрената спецификация. Член 10 Регистър Компетентният орган създава регистър на одобрените спецификации и, по-специално, за всеки оператор и организация, отговорни за етикетирането на говеждото месо, и независимия орган, отговорен за проверките. Член 11 Уведомявания Държавите-членки уведомяват Комисията относно: а) наименованията на органите, компетентни за прилагането на системата за етикетиране, съгласно Регламент (ЕО) № 1760/2000, както и на подробните правила за неговото прилагане и, по-специално, тези, които се отнасят за съответните проверки, които трябва да бъдат извършвани, и санкциите, които трябва да бъдат налагани; б) до 30 септември 2000 г., пълния списък на всички доброволни обозначения, одобрени на тяхна територия; в) на всеки три месеца, актуализиране на списъка, посочен в буква б). Член 12 Преходна разпоредба При условие че те са в съответствие с Регламент (ЕО) № 1760/2000 и с настоящия регламент, а) доброволни спецификации, одобрени съгласно членове 14 и 15 от Регламент (ЕО) № 820/97, продължават да са валидни; б) националните системи за задължително етикетиране на говеждо месо, одобрени в съответствие с член 19, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 820/97, продължават да са валидни до 1 януари 2002 г., както и други подобни решения. Член 13 Отмяна Регламент (ЕО) № 1141/97 се отменя. Въпреки това този регламент остава приложим за месо, получено от животни, заклани преди 1 септември 2000 г. Позоваванията на отменения регламент се тълкуват като позовавания на настоящия регламент съобразно таблицата на съответствие в приложението. Член 14 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Той се прилага за говеждо месо, получено от животни, заклани на или след 1 септември 2000 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставен в Брюксел на 25 август 2000 година.	[ 17, 7, 0, 3, 12 ]
32001R2243	32001R2243 L 303/11 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2243/2001 НА КОМИСИЯТА от 16 ноември 2001 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1547/1999 на Комисията по отношение на превозите на определени видове отпадъци до Камерун, Парагвай и Сингапур (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 г. относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (1), последно изменен с Решение 1999/816/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 17, параграф 3 от него, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета от 29 април 1999 г. за определяне на общи правила и процедури, които да се прилагат за превозите на определени видове отпадъци в определени страни, които не са членки на ОИСР (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1800/2001 на Комисията (4), и по-специално член 3, параграф 5 от него, като има предвид, че: (1) През месец януари 2000 г. Комисията е изпратила вербална нота до всички страни, които не са членки на ОИСР (както и на Унгария и Полша, които все още не прилагат Решение С(92)39 final на ОИСР). Тази вербална нота има три цели: а) да информира тези страни за новите регламенти на Общността; б) да поиска потвърждение на съответните позиции, указани в приложенията към Регламент (ЕО) № 1420/1999 и към Регламент (ЕО) № 1547/1999 на Комисията от 12 юли 1999 г. за определяне на процедури за контрол съгласно Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета, които да се прилагат за превози на определени видове отпадъци за определени страни, за които не се прилага Решение С(92)39 final на ОИСР (5), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1800/2001, и в) да получи отговор от тези страни, които не са отговорили през 1994 г. (2) Измежду отговорилите страни Парагвай е нотифицирал Комисията, че вносът на някои отпадъци, изброени в приложение II към Регламент (ЕИО) № 259/93, се приема без каквато и да е процедура за контрол. По отношение на другите отпадъци позицията на страната остава непроменена (отговор от 1 март 2000 г.). (3) Сингапур е нотифицирал Комисията, че вносът на определени отпадъци, които са изброени в приложение II на Регламент (ЕИО) № 259/93, се приема без каквато и да е процедура за контрол или съгласно процедурата, която се прилага към отпадъците, изброени в приложение III към същия регламент („жълта процедура“). По отношение на другите отпадъци позицията на страната остава непроменена (отговор от 4 януари 2001 г.). (4) Съгласно член 17, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 259/93, комитетът, създаден по член 18 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (6), последно изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията (7), е бил нотифициран за официалното искане на Сингапур на 11 януари 2001 г., както и за официалното искане на Парагвай на 8 февруари 2001 г. (5) За да се отчете новата ситуация в тези страни, е необходимо едновременно да се изменят Регламент (ЕО) № 1420/1999 и Регламент (ЕО) № 1547/1999. (6) По отношение на Камерун е необходимо да се измени раздел GA от приложение А към Регламент (ЕО) № 1420/1999, за да се бъде съгласуван с Регламент (ЕО) № 1547/1999. (7) Предвидените в настоящия регламент мерки са съобразени със становището на комитета по член 18 от Директива 75/442/ЕИО, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложения А и Г на Регламент (ЕО) № 1547/1999 се изменят съгласно приложение I към настоящия регламент. Член 2 Приложение А към Регламент (ЕО) № 1420/1999 се изменя съгласно приложение II към настоящия регламент. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 16 ноември 2001 година.	[ 3, 18, 20 ]
32008D0936	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 20 май 2008 година относно помощите, отпуснати от Франция на Фонда за предотвратяване на непредвидените рискове в сектор риболов и за риболовните предприятия (Държавна помощ С 9/06) (нотифицирано под номер C(2007) 5636) (само текстът на френски език е автентичен) (текст от значение за ЕИП) (2008/936/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 88, параграф 2, първа алинея от него, след като прикани заинтересованите страни да представят своите мнения, съгласно посочения член, като има предвид, че: 1. ПРОЦЕДУРА (1) Комисията се запозна с различни сведения относно съществуването на фонд, предназначен да компенсира повишението на цената на горивото, засегнало риболовните предприятия във Франция от 2004 г. насам. Според тези сведения фондът, наречен Фонд за предотвратяване на непредвидените рискове в сектор риболов, (FPAP), е имал за цел да изглажда краткосрочните колебания в цената на горивото в сектор риболов, но на практика е давал възможност на тези предприятия да се възползват от цена на горивото, определено по-ниска от пазарната. (2) Очевидно в началото е било предвидено този фонд да функционира единствено на базата на вноски от професионални членове. Принципът на функциониране е бил прост: фондът да поеме тази част от цената на горивото, която надвишава референтна цена, определена на литър, а в замяна предприятията да плащат на FPAP вноски, когато цената на горивото падне отново под референтната. По този начин е щяло да бъде постигнато равновесие във финансирането на системата, без принос от публични средства. (3) Въпреки това, тъй като пазарната цена на горивото винаги остава много над референтната цена, Комисията предполага, че дейността на FPAP е била възможна единствено благодарение на финансовия принос на държавата. Този финансов принос представлява държавна помощ по смисъла на член 87 от Договора за ЕО. (4) На 25 август 2005 г. Комисията поиска от Франция да ѝ съобщи до 5 септември 2005 г. дали са приемани или планирани конкретни мерки от страна на държавата за справяне с увеличението на разходите за гориво. Комисията припомни освен това, че ако тези мерки са включвали държавни помощи, тя е трябвало да бъде уведомена съгласно член 88, параграф 3 от Договора. (5) При липса на отговор и в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за изменение на прилагането на член 93 (понастоящем 88) от Договора за ЕО (1) на 21 септември 2005 г. Комисията поиска от Франция да ѝ предостави в срок от три седмици информация относно този фонд, за да може да проучи дали наистина има наличие на държавна помощ и, ако е така, дали тази държавна помощ е съвместима или не с общия пазар. (6) На 7 октомври 2005 г. Франция отговори на искането на Комисията от 25 август 2005 г., като посочи, че „във Франция не е прилагана мярка, свързана с режима на държавни помощи за справяне с трудностите, произтичащи от последното сериозно увеличение на цените на горивото.“ Франция посочи обаче, че е насърчила „инициатива от страна на професионалистите“, състояща се в създаването на фонд за предотвратяване на непредвидените рискове в сектор риболов. В това писмо въобще не се споменава за авансовите парични средства, предоставени от държавата. Напротив, от отговора на френските власти става ясно, че финансирането на фонда, управляван от професионалисти, почива изключително върху взаимното ползване на финансовия капацитет на членовете. (7) На 21 октомври 2005 г. Комисията напомни на френските власти официалното си искане за информация относно FPAP с дата 21 септември 2005 г., като даде нова отсрочка от две седмици. (8) При липса на отговор от страна на Франция в определения срок, Комисията реши, съгласно член 10, параграф 3, да разпореди на Франция да предостави информацията, необходима за настоящото разследване. На 6 декември 2005 г. тя е била уведомена за това разпореждане с дата 5 декември 2005 г. и срок за отговор от три седмици. (9) Франция отговори с писмо от 21 декември 2005 г., получено от Комисията на 27 декември 2005 г. То препраща към предходен отговор с дата от 6 декември и получен на 8 декември, отговор, изпратен вследствие на писмото на Комисията от 21 септември 2005 г. (вж. съображение 5 от настоящото решение). С тези две писма Франция изпрати на Комисията устава на FPAP и трите споразумения относно предоставянето на възстановими авансови плащания от държавата на FPAP. (10) След като проучи тези отговори и приложените към тях документи, на 8 март 2006 г. Комисията информира Франция за решението си да открие официална процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО и в член 6 от Регламент (ЕО) № 659/1999. (11) Решението на Комисията да открие официалната процедура по разследване бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 19 април 2006 г. (2) . Комисията прикани заинтересованите страни да представят своите мнения по спорните мерки в срок от един месец. (12) С писмо от 21 април 2006 г. Франция изпрати становището си под формата на нота от своите органи. Тази нота е придружена от списък с аргументи, които изглежда първоначално са били предназначени за вътрешно ползване; тези аргументи обясняват позицията, която трябва да се заеме, за да се отговори на аргументите на Комисията. (13) На 17 май 2006 г. кантора Ménard, Quimbert и съдружници, адвокати от Нант (наричани по-долу MQA), заяви с факс намерението си да представя впоследствие мнения от името на FPAP и във връзка с това моли да ѝ бъде дадена отсрочка. Комисията прие удължаване на срока с две седмици. След това с обикновено писмо от 17 май, получено от Комисията на 23 май, MQA предаде паметна записка на бланка на Морската кооперация, подписана от г-н de Feuardent, генерален секретар на FPAP, с дата 18 май. Трето писмо от MQA, също от 17 май и получено от Комисията на 14 юни, бе „нова версия на мнението (им) след коригиране на няколко технически грешки“; всъщност ставаше въпрос за документи, които все още не са били предадени на Комисията, включващи допълващи становища към посочената по-горе паметна записка на г-н de Feuardent, придружени от серия документи, отнасящи се до функционирането на FPAP (устав, правилник за работа, информационни съобщения, данъчно третиране на вноските, съвместна мисия на Генералната инспекция на финансите и на Генералната инспекция за земеделие и риболов). И накрая, едно последно писмо от MQA от 12 юни 2006 г., изпратено същия ден по факс до Комисията, и следващо писмото от 19 май „по грешка датирано от 17 май, представящо мнението на г-н de Feuardent, генерален секретар на Конфедерацията на морската кооперация, взаимоспомагателна и кредитна каса, с дата от 18 май 2006 г.“ съдържаше същите допълващи мнения като изпратените с третото писмо от 17 май, но без приложените документи. (14) На 14 юни 2006 г. Комисията препрати на Франция третото писмо на MQA от 17 май 2006 г. (версията, обявена като поправяща техническите грешки) и последното писмо на MQA от 12 юни 2006 г., като помоли мнението на Франция да ѝ бъде изпратено в срок от един месец. На 12 юли 2006 г. Франция помоли за отлагане на срока до 1 септември. На 18 юли 2006 г. Комисията се съгласи с допълнителен срок от един месец. На 26 септември 2006 г. Франция отговори, че не би желала да внася конкретно становище, но отбеляза, че писмото на MQA от 17/19 май 2006 г. не съответства на мненията на г-н deFeuardent. На 9 октомври 2006 г. Комисията даде на Франция подробна информация за получените от MQA писма, като поиска от нея да потвърди до десет дни, че френските органи са запознати с паметната записка на г-н de Feuardent. На 23 октомври 2006 г. Франция отговори, че не разполага с тази паметна записка, която тя е посочила преди само защото писмото (на MQA) от 12 юни я е упоменавало. Тъй като Франция заяви, че не е получила това писмо, Комисията ѝ го изпрати с документ за официално предаване на 27 октомври 2006 г., като поиска евентуалното нейно мнение да ѝ бъде предадено до 15 ноември най-късно. (15) На 27 ноември 2006 г. Франция информира Комисията, че няма конкретен коментар по този документ. 2. ОПИСАНИЕ 2.1. Представяне на FPAP и на неговата дейност (16) FPAP е учреден в съответствие с френския закон от 21 март 1884 г., изменен със закона от 12 март 1920 г., под формата на професионален синдикат. Проектоуставът е одобрен от учредителното събрание, което се е състояло на 10 февруари 2004 г., а самият устав носи дата 9 април 2004 г. (17) Съгласно устава (член 4) синдикатът се учредява за срок от 99 години. Седалището му е в Париж, ул. du Rocher 24, на същия адрес, на който е регистрирана Конфедерацията на морската кооперация, взаимоспомагателна и кредитна каса (наричана по-нататък „Морска кооперация“). (18) Според член 7 членове учредители са Морската кооперация, централата за снабдяване и развитие CECOMER - кооперативно дружество на търговците на дребно, което всъщност е централа за снабдяване на морските кооперации, чиято функция по-специално е снабдяването с производствени материали и продукти за функционирането на риболовните предприятия, Центърът за управление на риболовците занаятчии и две лица от сферата на риболова. Учредителното събрание от 10 февруари 2004 г. определя петимата членове учредители за управители на FPAP до свикване на обикновено общо събрание, решено да се проведе през 2007 г. По този начин става ясно, че FPAP е продукт на риболовния сектор и на организации, икономически свързани с него (морски кооперации, снабдителна централа, центрове за управление на риболовните предприятия). (19) Кандидатите за членове трябва да докажат, че дейността им е свързана с риболова; въпреки това синдикатът може да приема за член „всяко друго лице, готово да даде своята морална подкрепа на синдиката“, при условие че делът на тази категория членове не надвишава 5 % от общия брой на членовете на синдиката. В писмото си от 6 декември 2005 г. Франция уточнява, че FPAP има 2 013 членове и 2 385 кораба, което представлява 30 % от френската флота. (20) В член 2 от устава се посочва, че: „Целта на синдиката е да разработи продукти, които да позволят на предприемачите от риболовния сектор да осигурят обезпечаването на следните рискове: колебания в цените на дизела, замърсяване на морето или санитарни рискове, свързани със замърсяването, закриване на квоти или значително съкращаване на възможностите за риболов, пазарни рискове. Наименованието на синдиката е Фонд за предотвратяване на непредвидените рискови в сектор риболов“. По такъв начин FPAP е замислен като взаимнозастрахователно дружество, което предлага на своите членове определен брой услуги в замяна на вноските им. (21) Франция предаде копията на три споразумения, подписани между държавата и FPAP относно предоставянето на възстановими авансови плащания от държавата в полза на този фонд. Тези аванси се изплащат с посредничеството на Националната междупрофесионална служба за морски продукти и аквакултура (OFIMER). Първото споразумение с дата 12 ноември 2004 г. е за сума от 15 милиона евро; второто с дата 27 май 2005 г. - за сума от 10 милиона евро; третото с дата 11 октомври 2005 г. - за сума от 40 милиона евро. Съгласно трите споразумения на FPAP са изплатени авансово общо 65 милиона евро. (22) Освен това е възможно според аргументите, приложени към нотата на Франция от 21 април 2006 г. (вж. съображение 12 от настоящото решение), FPAP да е получил още един аванс, възлизащ на 12 милиона евро (вж. съображение 40 от настоящото решение). (23) Съгласно член 1 от тези споразумения „FPAP функционира на базата на вноски, плащани от неговите членове, които вноски следва да предоставят финансова гаранция при рискове, дължащи се на колебания в цените на нефта и произтичащите от това разходи за управлението му.“ Тези споразумения показват, че FPAP, макар официално замислен по устав с доста широк предмет на дейност по отношение на услугите, които може да предоставя (вж. съображение 20 от настоящото решение), в действителност е ограничил дейността си до финансова гаранция за риболовните предприятия при повишаване на цените на горивата. (24) Съгласно член 2 от споразумението от 12 ноември 2004 г.„авансовият паричен ресурс има за цел създаването на механизъм за гарантиране при колебанията на международните цени на нефта, считано от 1 ноември 2004 г.; този аванс би позволил придобиването на финансови опции на фючърсните пазари. Компенсациите, изплащани на членовете на фонда, трябва да съответстват на ценовата разлика, установена между максималната гарантирана цена и средната месечна цена на референтния индекс за разглеждания месец.“ Член 2 от споразумението от 27 май 2005 г. е редактиран почти по същия начин: той предвижда, вместо „създаването“ на механизъм за гарантиране, „продължаване ползването“ на този механизъм и посочва 1 март 2005 г. като начална дата, от която може да действа гаранцията за аванса, изплатен в рамките на това споразумение. Същото се отнася за споразумението от 11 октомври 2005 г.; член 2 предвижда, че и за изплатения аванс фондът продължава гарантирането си „… считано от 1 юли 2005 г. и най-малко до 31 декември 2005 г. като купува финансови опции на фючърсните пазари до 17 евроцента/л.“ Уточнено е, че „изплатените компенсации на членовете на фонда трябва да съответстват максимум на установената ценова разлика между цена от 30 евроцента/л и средната месечна референтна цена за съответния месец, ако последната е по-висока от 30 евроцента/л.“ (25) От подробния правилник за работа на FPAP следва, че този механизъм действа посредством гаранционни споразумения, сключвани между FPAP и предприятията членове. Членовете заплащат такса за участие в размер на 150 EUR, както и гаранционна вноска на базата на предполагаемо количество гориво, изразено в литри, по 0,035 евроцента за литър гориво. Срещу това риболовните предприятия получават обезщетение, определено в зависимост от консумираното количество, в рамките на осигурения лимит, чийто метод на изчисление е подробно описан в този правилник. (26) Член 3 от посочените в съображение 21 споразумения определя, че авансовите суми могат да бъдат изплащани от OFIMER единствено след представяне на определени оправдателни документи. Тези документи трябва да включват протокола от съвещателния орган на FPAP, с който се разрешава разпределянето на авансовото плащане от държавата, а за първите две споразумения - подробно описание на начина на ползване на това авансово плащане, както и прогнозен бюджет. В нотата си от 6 декември 2005 г. Франция потвърди, че посочените суми, възлизащи общо на 65 милиона евро, действително са били предоставени на FPAP. В тази нота се уточнява, че тези авансови плащания са предоставени „за да се гарантира функционирането на FPAP, в много кратки срокове, за периода от ноември 2004 г. до края на декември 2005 г.“ (27) Освен това FPAP се ангажира да поддържа счетоводна отчетност, която дава възможност да се установи, при поискване, използването на авансовите плащания, както и разпределението на ресурсите и разходите. Счетоводните документи трябва да бъдат съхранявани в продължение на десет години и се предоставят на разположение на различните държавни органи при обикновено поискване. (28) Член 4 определя лихвения процент, приложим при възстановяване на тези авансови плащания от FPAP на OFIMER, на 4,45 %. Сумата от 15 милиона евро - предмет на споразумението от 12 ноември 2004 г., следва да бъде възстановена най-късно до 1 ноември 2006 г.; сумата от 10 милиона евро - предмет на споразумението от 27 май 2005 г., най-късно до 1 май 2007 г.; сумата от 40 милиона евро - предмет на споразумението от 11 октомври 2005 г., най-късно до 1 юли 2007 г. (29) По отношение на трите (евентуално четирите) споразумения, подписани между френската държава и фонда, дейността на FPAP в рамките на първата от целите, определени в член 2 от устава (даващ възможност на риболовните предприятия да осигурят гарантиране на рисковете, свързани с колебанията в цените на дизела), следователно е двойна: а) да посреща колебанията в цените на нефта посредством придобиване на опции на фючърсните пазари в сектора на нефтените продукти, и б) да компенсира отчасти допълнителните разходи, породени от високите курсове на нефта, за корабите на риболовните предприятия членове на този фонд, когато цената на горивото надхвърли определен праг. (30) Що се отнася до държавната помощ, дейността на фонда трябва да се разглежда в тези два аспекта, от една страна, когато действа като икономически оператор на фючърсните пазари и, от друга страна, когато компенсира част от разходите на риболовните предприятия, съответстващи на закупеното гориво с цел намаляване на производствените разходи. 2.2. Основания за откриване на официална процедура по разследване (31) Официалната процедура по разследване бе открита на базата на следните основания. 2.2.1. По отношение на придобиването на опции на фючърсните пазари. (32) Авансовото плащане, предоставено на FPAP, може да се разглежда като краткосрочен заем с лихвен процент 4,45 %. Комисията обаче отбелязва, че фондът не разполага с никакво недвижимо имущество и че неговите собствени капитали са изключително ограничени, тъй като техен единствен източник са вноските от членовете му. Поради това една банкова институция никога не би отпуснала такъв заем. (33) Този фонд се ползва следователно от финансово предимство в сравнение с други предприятия, действащи на същите фючърсни пазари. Това предимство представлява държавна помощ в полза на фонда. Нито една от разпоредбите на член 87 от Договора за ЕО или от насоките, приети от Комисията при анализа на режимите за държавна помощ, не дава възможност то да се разглежда като съвместимо с общия пазар. (34) От друга страна, благодарение на тази дейност риболовните предприятия членове на FPAP, могат да купуват гориво на по-ниски цени. Това представлява помощ, в резултат на която се съкращават производствените разходи на предприятията-бенефициенти на фонда. Или, съгласно параграф 3.7 от насоките за разследване на държавните помощи в сектор риболов и аквакултурата (3), този тип помощ за функционирането, която не е свързана с никакво задължение, е редно да се разглежда като несъвместима с общия пазар. 2.2.2. По отношение на компенсирането на част от разходите на риболовните предприятия, произтичащи от закупуването на гориво (35) И тук става въпрос за помощ, в резултат на която се съкращават производствените разходи на предприятията-членове на FPAP. Нито една от разпоредбите на член 87 от Договора за ЕО или от насоките, приети от Комисията за анализиране на режимите за държавна помощ, също не дава възможност тя да се приема като съвместима с общия пазар. И в съответствие с параграф 3.7 от насоките, отнасящи се конкретно за риболовния сектор, този тип помощ за функционирането на фонда, от която не произтича никакво задължение, трябва да се разглежда като несъвместима с общия пазар. 2.2.3. Заключение (36) Предвид всички данни, с които разполага, Комисията счете, че има сериозни съмнения за съвместимостта с общия пазар на тази мярка за помощ, от която се възползват едновременно самият фонд FPAP и риболовните предприятия, които членуват в него. 3. МНЕНИЯ НА ФРАНЦИЯ И НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ 3.1. Мнения на Франция (37) Мненията на Франция са представени в отговора от 21 април 2006 г. Впоследствие не бе формулирано нито едно допълнително становище по аргументите, развити в него от FPAP и от MQA. (38) Франция изтъква, че анализът на Комисията би следвало да се концентрира върху характера и условията за предоставяне на авансовите плащания от държавата, а не върху дейността на FPAP. (39) В това отношение тя отбелязва, че: - процентите, които се прилагат, са по-високи от референтните проценти, установени от Комисията, за да се определи дали има наличие на държавна помощ при преференциален заем, - тази намеса не може да се квалифицира като държавна помощ, доколкото срокът за възстановяване не е настъпил. Франция припомня по този повод, че тези срокове са фиксирани съответно на 1 ноември 2006 г., 1 май 2007 г. и 1 юли 2007 г., - аргументът на Комисията, според който нито една финансова институция не би отпуснала такова авансово плащане на FPAP, не е обоснован, тъй като биха могли да бъдат изградени гаранционни механизми. В допълнение Франция подчертава, че FPAP е единствената професионална френска организация, която обединява риболовни предприятия с цел да оперират на фючърсния пазар на нефт и че членуването в този фонд е свободно. (40) Комисията отбелязва накрая, че Франция посочва в аргументите, приложени към отговора ѝ (вж. съображение 12 от настоящото решение), че „не е необходимо да се посочва, че е решено отпускането на авансово плащане от 12 милиона евро, тъй като до момента споразумението не е подписано и е уместно да се изчака. Бе направено предложение да се посочи, че въпросът се обмисля.“ 3.2. Мнения на FPAP (41) Комисията получи от MQA няколко писма с различно съдържание, изпратени безразборно (вж. подробно в съображение 13 от настоящото решение), които могат да се обобщят по следния начин: паметна записка от името на Морската кооперация с дата 18 май 2006 г., подписана от генералния секретар на FPAP, както и допълващи мнения на MQA от името на FPAP, придружени от серия документи, отнасящи се до функционирането на FPAP (устав, правилник, информационни бележки, данъчно третиране на вноските, писмо за съвместна мисия на Генералната инспекция на финансите и на Генералната инспекция за земеделие и рибарство). (42) От анализа на документите, получени от MQA, става ясно, че FPAP се присъединява към довода на Франция като посочва, че не може да се прави предположение за „чисто и просто отпадане на дълга при неговия падеж“, докато не е констатирана никаква нередност по изплащането му. За останалото, противно на Франция, FPAP концентрира аргументацията си не върху характера и условията за отпускане на помощта, а върху статута и дейността на фонда. (43) Основните насоки, избрани от FPAP, за да оспори характера на държавна помощ или несъвместимостта по отношение на общия пазар на авансовите плащания, предоставени от френската държава, могат да се обобщят по следния начин: - FPAP не би следвало да се разглежда като обикновен икономически оператор, тъй като е професионален синдикат, действащ изключително в интерес на своите членове, с нестопанска цел и учреден като „група за превенция“. Затова, когато организира взаимопомощта при рискове посредством система за компенсиране спрямо дадена референтна цена, той не е действал като обикновено търговско дружество, „а като обединение на потребители на нефтени продукти, които се стремят по-скоро да се защитят от пазара, отколкото да се намесват в него“. Първоначално фондът бил замислен теоретично като самоиздържащ се, тъй като е било предвидено евентуално връщане на изплатените и неизползвани вноски. FPAP подчертава освен това пълната прозрачност на управлението си; в това отношение, понеже не осъществява никаква своя икономическа дейност, той не бил в състояние постоянно да влияе върху пазара. FPAP споменава също и наличието на съвместен одит от Генералната инспекция на финансите и от Генералната инспекция за земеделие и риболов, - FPAP не действал на устойчив пазар, тъй като пазарът на рибни продукти бил изложен на множество други изкривявания от конкурентен характер, дължащи се на различните национални политики при прилагане на общата политика в сектор риболов. Пазарът следователно би трябвало да се анализира като „мозайка от регионални микропазари“. Подобни действия не променяли условията на търговския обмен. FPAP посочва освен това, че анализът на конкуренцията трябва да бъде обстоен, тъй като голяма част от повишаването и изкривяването на разходите, понасяни от сектор риболов, се дължали на „такси“ или на „глоби“ вследствие именно на общностни мерки, което не отговаряло по никакъв начин на един широк открит пазар. (44) Намесата на FPAP имала за цел всъщност да улесни задържането на риболова в регионални рамки и да попречи на корабите за далечно плаване да се пренасочат към по-близки места за улов или на траулерите да се ориентират към по-специфични риболовни цели, при които има по-малък разход на енергия. Неговата цел била да запази ресурсите, равновесието и разнообразието на системата чрез фаза на приспособяване. По този начин FPAP изпреварвал плановете за оздравяване и за преструктуриране и предвиденото увеличение на тавана на помощите de minimis. По тези причини FPAP излага следните доводи: - не би било точно да се твърди, че предоставените от държавата авансови плащания са били без условие, тъй като, напротив, те „са отпуснати с условие за непосредствено прозрачно управление [и] особено за определяне на трайна политика, подлежаща на генерална инспекция“, - малко повече от една трета от неговата намеса (25 милиона евро от 65 милиона) засягала пряко авансови плащания за работещите и можело да се приемат като пряка социална помощ, - помощта била следствие от извънредно положение, тъй като самата Комисия приема наличието на изключителни икономически и социални трудности в отрасъла, - FPAP посочва, че носи гражданска отговорност съгласно френското право и че неговата отговорност е неограничена. По тази причина, в отсъствие на нередност при връщането на помощта, избраният от Комисията критерий, за да квалифицира тази намеса като държавна помощ, е недостатъчен. (45) И накрая MQA предаде в рамките на своето становище копия на две писма от министъра, отговарящ за бюджета, до FPAP, в които се посочва, че FPAP и всички негови членове ползват данъчни облекчения. Те се състоят за FPAP в освобождаване от корпоративен данък, както и вероятно от професионална такса, а за собствениците рибари - във възможността да приспаднат от облагаемите си доходи вноските, плащани на синдиката. 4. ОЦЕНКА (46) Настоящото решение не засяга данъчните преференции, посочени в съображение 45. В действителност Комисията не бе запозната с тях, когато реши да открие официалната процедура по разследване. Тези данъчни преференции са предмет на специфичен анализ в рамките на преписка № 38/2007, чиято цел е да установи дали съответстват на критериите за държавна помощ и, ако е така, дали тези помощи са съвместими с общия пазар. (47) FPAP преследва двойна цел по отношение на държавните помощи: - на първо място си поставя за цел придобиване на финансови опции на фючърсните пазари. Без да е изрично уточнено, споменатите фючърсни пазари явно са тези на нефта и на неговите производни. По този начин се оказва, че макар учреден под формата на синдикат, той действа на фючърсните пазари като придобива опции, както би постъпило обикновено частно дружество, участващо на този вид пазари и функциониращо по правилата на пазарната икономика. Помощта за придобиване на опции на фючърсните пазари е анализирана по-долу в част 4.1 от настоящото решение, - на второ място, FPAP си поставя за цел да изплаща на риболовните предприятия, членуващи в него, разликата между средната месечна референтна цена и, съгласно споразуменията от 12 ноември 2004 г. и 27 май 2005 г., „максималната гарантирана цена“, която, съгласно споразумението от 11 октомври 2005 г., е 30 евроцента на литър, ако средната месечна цена на референтния индекс е по-висока от тази цена. Средната месечна референтна цена се определя от FPAP. Компенсациите, изплащани от FPAP на риболовните предприятия за купуването на гориво, са анализирани по-долу в част 4.2 от настоящото решение. 4.1. Помощ в полза на FPAP: помощ за придобиване на опции на фючърсните пазари 4.1.1. Наличие на държавна помощ 4.1.1.1. FPAP е предприятие по смисъла на член 87 от Договора за ЕО (48) На първо място е важно да се определи дали FPAP може да бъде квалифициран като предприятие. Ако случаят не е такъв, член 87, параграф 1 не се прилага по отношение на FPAP. По този въпрос Комисията припомня, че съгласно постоянната съдебна практика в контекста на правото за конкуренция понятието „предприятие“ обхваща всяко образувание, което упражнява икономическа дейност, независимо от правния му статут и начина на неговото финансиране (4). Всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки и услуги на даден пазар, представлява икономическа дейност (5). (49) Дружествата, които участват на фючърсните пазари на суровинни продукти, обикновено са частни дружества, функциониращи по правилата на пазарната икономика. Целта на операциите, извършвани на тези фючърсни пазари, се състои в това операторът да заложи на факта, че покупната цена на продукта, в случай че бъде придобит в бъдеще на нормална пазарна цена, би била различна от цената, на която е записана опцията. По този начин даден действащ оператор на такъв пазар поема риск поради несигурността от развитието на цената. В настоящия случай FPAP реално е действал като оператор на фючърсните пазари на нефтени продукти. При това положение той е и икономически играч от риболовния сектор, тъй като доставя на дружеството CECOMER, член-учредител и член на управителния орган на FPAP и снабдителна централа на морските кооперации, гориво на цена, различна от тази, на която това дружество би го купило при нормални пазарни цени. Ако операцията по придобиване на опции, която по характер е спекулативна, успее, цената на горивото, преотстъпено на кооперациите, е по-ниска от пазарния курс. По този начин FPAP поема риск като очаква, че това ще бъде финансово изгодно за него. Морските кооперации от своя страна препродават след това горивото на риболовните предприятия на цената, на която са го купили от CECOMER. Не са известни характеристиките на операциите по прехвърляне на собствеността на закупеното гориво от FPAP на CECOMER - кооперативно дружество на търговци на дребно; въпреки това и макар че CECOMER е член-учредител на FPAP става въпрос за операции, извършвани между две независими образувания. Анализът на тези операции по прехвърляне на собственост върху гориво показва, че те имат договорен характер; действително, въпреки че вероятно се характеризират със свои особености, споразуменията, по които се извършват тези операции, остават споразумения от частното право и поради този факт, договори от частното право. Дейността на FPAP, състояща се от участие на фючърсните пазари на нефтени продукти с цел закупуване на тези продукти с оглед на преотстъпването им на CECOMER, която е търговско дружество, е очевидно дейност от стопански характер. Освен това в решението за откриване на процедура Комисията отбеляза: „Целта на FPAP е да даде възможност за придобиване на финансови опции на фючърсните пазари. Без да е изрично уточнено, споменатите фючърсни пазари явно са тези на нефт и неговите производни. По този начин се оказва, че макар учреден под формата на синдикат той действа на фючърсните пазари като закупува и продава опции, както би постъпило обикновено частно дружество, участващо на този вид пазари и функциониращо по правилата на пазарната икономика“. В своите отговори Франция и FPAP не оспориха, че FPAP извършва такива операции за покупка и продажба на опции. Франция не прави коментари в това отношение; що се отнася до FPAP, той се задоволява да посочи, че „FPAP е участвал на световния пазар на „стоки“ чрез борсови посредници или чрез специализирани финансови институции. Трудно е да си представим по-конкурентен, по-обширен и по-нестабилен пазар. От този момент фондът не се е възползвал от никакви тарифни предимства, нито от особени условия по отношение на всички други оператори на пазара … Въпросът следователно се свежда до произхода на авансираните средства …“; той не поставя под съмнение твърдението на Комисията, според което фондът действа като обикновен оператор на фючърсните пазари. Уместно е да отбележим в допълнение, че функцията на FPAP по никакъв начин не е на администратор на публични средства в обществен интерес. Тя не може да бъде разглеждана и като упражняване от страна на държавата или на организация под нейната отговорност на пълномощията на публичен орган. (50) Следователно FPAP явно трябва да се разглежда като предприятие по смисъла на общностното право на конкуренция. Не е необходимо да се обсъжда подробно неговият характер и статут. В случая фактът, че той евентуално е с нестопанска цел, е без значение. Освен това, дори когато се схваща, ако повторим думите на FPAP, „като обединение на потребители на нефтени продукти, които търсят по-скоро да се защитят от пазара, отколкото да действат на него“, тези „потребители“ всъщност са икономически оператори (морски кооперации и риболовни предприятия), които търсят начин да понижат производствените си разходи. Тази реакция - напълно логична от страна на икономически оператори, пречи обаче тези оператори да се разглеждат като отделни потребители по смисъла на член 87, параграф 2, буква а) от Договора, който разрешава помощи със социален характер за тези отделни потребители. Следователно представените от Франция или от самия FPAP аргументи във връзка с неговия статут, начин на функциониране, цели и специфично положение на пазара на нефтени продукти не могат да бъдат приети. 4.1.1.2. Принцип на частния кредитор (6) (51) Комисията счита, че по настоящото дело има пълно основание да прецени, че става дума за наличие на държавна помощ съгласно принципа на частния кредитор. (52) Средствата, получени от трите авансови плащания, условията за чието отпускане са известни, е трябвало да бъдат възстановени с лихва 4,45 %. Що се отнася до възможния четвърти аванс в размер на 12 милиона евро, може да се предполага, че неговото отпускане е станало при същите или при твърде подобни условия. Приносът на държавата съответства на практика на заем, отпуснат с такъв лихвен процент. Разбира се този процент е по-висок от референтния, използван от Комисията при определяне на елемента на помощ в даден преференциален заем - референтен процент, фиксиран на 4,43 % за 2004 г. (7) и на 4,08 % от 1 януари 2005 (8). Следователно теоретично можеше да не е имало наличие на държавна помощ в предоставените авансови плащания, ако те бяха направени при нормалните условия на пазарна икономика. (53) Комисията счита обаче, че тези авансови плащания не са отпуснати при нормални пазарни условия, доколкото нито един частен кредитор не би приел да отпусне въпросните суми при отсъствието на гаранция за жизнеспособността на дейността, развивана от FPAP и вероятността за възстановяване на сумите на падеж. (54) Началният капитал на FPAP се формира от вноски на членовете (вж. съображения 23 и 25). Нито Франция, нито FPAP са представили цифрови данни относно ресурсите, събрани от тези вноски. Според аргументите, приложени към отговора от 21 април 2006 г., френските власти обаче считат, посочвайки че „при изготвяне на отговора от 6 декември 2005 г. тези сведения са били включени в проекта, но са отпаднали в процеса на съгласуване между министерствата“, че „в момента не се налага да се отговаря.“ (55) Комисията предполага все пак, че става въпрос за относително скромни суми в сравнение с вероятния размер на разходите. Действително въз основа на сведенията, включени в паметната записка, подписана от генералния секретар на FPAP, в „Подробния правилник за дейността на FPAP“ от ноември 2004 г. и в „информационната бележка на FPAP“ от януари 2006 г. може да се направи груба оценка: около 2 500 членове (брой на членовете на FPAP според френските власти) внасят членски внос от 150 евро, т.е. 375 000 EUR, към които се прибавят вноските за покриване на същинската гаранция за риск (вж. съображение 25). Ако се допусне, че е осигурено цялото количество потребен дизел и ако се вземе за основа примерното потребление на риболовен траулер с дължина 24 метра, както е отчетено от FPAP (около 10 тона гориво на седмица), при хипотеза за максимална активност от 48 седмици в годината, т.е. потребление от 480 тона (макар че броят на активните седмици е по-близо до 38-40, отколкото до 48), и единичната стойност на вноската във FPAP, т.е. 0,0035 EUR на литър, се получава общо 4 200 000 EUR годишно за 2 500 кораба. Третият източник на вноски произтича от предвидената в устава възможност синдикатът да приема, в границите на 5 % от членовете, „всяко лице, готово да предложи морална подкрепа на синдиката“. Вероятно става въпрос за незначителна сума. При липса на каквито и да е сведения за броя на членовете, които са готови да предложат морална подкрепа, и общата сума на техните вноски, се приема твърде завишената хипотеза за допълнителни постъпления от порядъка на 125 000 EUR (125 членове, чиято дейност не е свързана с риболова, т.е. максимумът, разрешен от устава на FPAP [5 % от 2 500 члена] × 1 000 EUR). (56) Общата сума на постъпленията от различните видове вноски по този начин се увеличава на 4 200 000 + 375 000 + 125 000, т.е. 4 700 000 EUR на година. Тук става въпрос за изключително оптимистична хипотеза, изчислена въз основа на примерното потребление на 24-метров риболовен траулер, който развива дейност 48 седмици в годината и въз основа на хипотезата, че е осигурено цялото потребление. Комисията я приема с единствената цел да установи каква би могла да бъде максималната теоретична сума на постъпленията във FPAP. Т.е. ако се отчете фактът, че броят на членуващите кораби, посочен от Франция, е 2 385, от които една значителна част са крайбрежни кораби, по-малки от 12 метра, чието годишно потребление на гориво е по-близо до 200 тона, отколкото до 480, приети за горните изчисления, действителната сума вероятно е значително по-малка. Действително като се има предвид, че френската флота наброява около 1 500 кораба по-дълги от 12 метра и че 95,3 % от корабите с този размер членуват във FPAP (9), т.е. около 1 400 кораба, от което се прави заключение, че 1 000 кораба, по-малки от 12 метра, също членуват във FPAP. Следователно общата сума на годишните постъпления със сигурност е под тези 4,7 милиона евро. (57) След направените хипотетични изчисления на постъпленията Комисията отбелязва, че от една страна, FPAP очевидно не притежава никакво недвижимо имущество, а от друга страна, движимото му имущество, състоящо се единствено от вноските на неговите членове, е твърде ограничено. По тази причина Комисията счита, че при нормални условия на пазарна икономика една банка, например Crédit Maritime, която се представя, според собствените ѝ думи, като „естественият партньор на риболовния отрасъл“, никога не би отпуснала в заем (или „авансирала“, за да употребим термините от споразуменията, сключени между държавата и FPAP) въпросните суми (дори и само част от тези суми) на FPAP, за да участва във фючърсен пазар, без предварително да се е уверила във вероятната му платежоспособност на падежа на заема. (58) Франция възразява, че това заключение е „твърдение, което не почива на точно проучване на финансовите институции и че биха могли да се създадат гаранционни механизми.“ Проучване, направено от Националната камара на финансовите съвети и експерти (10) сред тридесет и пет банки обаче дава доста точна картина за правилата, прилагани от френските банкови институции при отпускане на кредити на техните клиенти. Загрижеността за намаляване на кредитния риск по отношение на клиентите кара ръководителите на банковите учреждения да налагат спазването на пределни норми, основани на редица коефициенти, които дават възможност да се направи анализ на финансовото здраве и капацитета на предприятието, което ще обслужва дълга, в зависимост от различни критерии, като собствен капитал, баланс, равнище на срочна задлъжнялост, оборот и финансови разходи. От този анализ по-специално следва, че съотношение „обща банкова задлъжнялост към собствения капитал“, по-високо от 2,50, отключва предупредителен сигнал за риск, който, разбира се, не прекратява напълно отпускането на заем, но кара банката да потърси по-големи гаранции. В случая с FPAP, ако отнесем авансовите плащания от 65 милиона към представената по-горе оптимистична оценка на собствения капитал, (4,7 милиона евро, вж. съображение 56), съотношението става 13,82, т.е. приблизително шест пъти повече от горната граница на риска. Естествено, ако действителната сума на авансовите плащания е по-висока (77 милиона, ако вземем предвид възможния допълнителен аванс от 12 милиона, посочен в съображение 22), или ако действителната сума на собствения капитал е чувствително по-малка, този хипотетичен коефициент би нараснал още. С такова ниво на риска, нито една финансова институция не би разглеждала възможността за заем, макар ползването на действителни гаранции (като залог на опциите за закупуване и залагане на запасите от гориво, придобити от FPAP) или на лични гаранции (като учредяване на ипотека върху личното имущество на членовете и залог на кораби им) да е част от банковите техники, позволяващи да се минимизира риска от неплатежоспособност. Трябва все пак да отбележим, че в случай на ползване на лични гаранции от членовете, риболовните предприятия вероятно биха проявили по-голяма въздържаност от членуване във FPAP. Съществуват и други техники за прехвърляне или разделяне на риска за клиента, такива като съфинансиране на заема от няколко банкови институции, прибягване до дружества за взаимно гарантиране или подкрепа от регионални или департаментални гаранционни фондове (по принцип, те самите гарантирани от дружества за взаимно гарантиране), но във всички случаи гаранцията обикновено се разрешава единствено в полза на съвършено здрави и потенциално рентабилни предприятия и то за суми, ненадвишаващи никога 50 % от задлъжнялостта (т.е. в случая с FPAP, за сума малко по-голяма от 30 милиона EUR, което оставя остатъчен риск близо три пъти по-висок от горната граница на риска). (59) Когато Франция отбелязва по повод на тези техники, че „е могло“ да бъдат създадени гаранционни системи, тя негласно допуска, че те не са били създадени в настоящия случай и че авансовото плащане от държавата е било предоставено без да са били търсени гаранции, подобни на използваните от банковите институции. При тези условия Комисията заключи, че Франция не се е държала като частен кредитор и че не е имала гаранция, че FPAP би бил в състояние да възстанови поставените на негово разположение средства. (60) От друга страна, FPAP чрез неговия Съвет отбелязва, че той носи гражданска отговорност съгласно френското право и че тази отговорност е неограничена, като уточнява, че синдикалната дейност може да бъде гарант за значителни суми. Комисията отбелязва обаче, че много сериозни суми са могли да бъдат застрашени за организация като FPAP, тъй като операциите, проведени на фючърсните пазари, представляват явни рискове, можещи да доведат до сериозни загуби. При това положение нищо не показва, че отговорността на FPAP, в случай на сериозни загуби, ще бъде поета от членовете. Нито един от представените документи (устав, правилник, информационни бележки) не разкрива такъв механизъм. Единственото съображение от финансов характер, което присъства в тези документи, засяга вноската, за която е посочено, че остава в полза на синдиката при напускане на даден член (член 10). От друга страна, Комисията отбелязва, че законът от 21 март 1884 г., по силата на който е учреден FPAP, е законът, разрешаващ учредяването на професионалните синдикати във Франция. Подобен закон със сигурност не съдържа подвеждане под отговорност по икономически, а оттам и по финансови причини членовете на въпросния синдикат. Следователно в случай на сериозни финансови загуби Комисията не вижда как те биха могли да бъдат компенсирани от неговите членове. (61) Като се вземат предвид всички тези елементи Комисията счита, че принципът на частния кредитор не е бил спазен. 4.1.1.3. Наличие на финансово предимство, предоставено чрез държавни ресурси (62) Комисията счита, че предполагаемата сума на приходите, получени от различните вноски на членовете, дори при завишена хипотеза, никога не би позволила на FPAP да действа на фючърсен пазар без прибавяне на външни средства. Тези външни средства са били предоставени от държавата с посредничеството на OFIMER под формата на три авансови плащания, разпределени между ноември 2004 г. и октомври 2005 г., на обща стойност по информация, предоставена от Франция, на 65 милиона евро. Четвърти аванс от 12 милиона евро вероятно също е бил отпуснат; в действителност аргументите, цитирани в съображение 22, дават да се разбере, че подписването на споразумението е било в ход към тази дата. (63) Франция не е съобщила факт, който да опровергае този анализ. Сред аргументите може впрочем да се прочете следното: „Счита се (от Комисията), че FPAP не може да действа, предвид средствата си, без възстановим аванс от държавата. Срещу това доказателство не може да се представи нито един аргумент.“ За Комисията, освен това, тези авансови плащания са били отпуснати при условия, които не са нормалните условия на пазара (вж. съображения 51 до 61 от настоящото решение). (64) Освен това Комисията отбелязва, че нито Франция, нито FPAP са посочили на Комисията размера на средствата, ангажирани от FPAP на фючърсните пазари или резултата от транзакциите, извършени на тях. Според същите аргументи френските власти преднамерено са избрали да не съобщават тези сведения; в действителност се посочва, че „… е възможно тези сведения да бъдат предоставени на Комисията; следва обаче да се прецени сега ли е подходящо те да бъдат предоставени.“ Впрочем Комисията констатира, че тези сведения не са ѝ предоставени нито с това писмо, нито по-късно. (65) И накрая, Франция, както и FPAP и неговият Съвет считат, че Комисията не може да прави предположение за наличието на държавна помощ при положение че нито веднъж не е констатирано непогасяване на сумите (Франция: „възстановимият аванс не може да се квалифицира като държавна помощ, докато не е настъпил падежът“. FPAP: „Тази сума може ли или не може да бъде възстановена? Това е главният въпрос, поставен от Комисията“; MQA: „Не е настъпил падежът на нито един от заемите, отпуснати от Франция на FPAP. На този етап още няма случай на непогасяване, нито действия от страна на френската държава, които да навеждат на мисълта за чисто и просто анулиране на дълга на неговия падеж“). Комисията напомня по този повод, че квалифицирането като държавна помощ в полза на FPAP първо е свързано с решението на Франция да отпусне на FPAP заем, който той не би получил по друг начин, дори ако сроковете за погасяване са били спазени. По тази причина, когато Комисията си задава въпрос относно платежоспособността на FPAP на падежа на заема, то е защото въпросът с платежоспособността на FPAP е в центъра на оценката на обстоятелствата по отношение на нормалните условия на отпускане на заем от частна банкова институция, а не защото подозира преобразуването на един заем във финансова помощ. (66) От тази гледна точка, ако се окаже, че авансовите суми не са изплатени в рамките на падежите им, дори въобще не са изплатени, това би потвърдило както че FPAP не е в състояние да извършва предвидени по устав действия без външни кредити, така и че тези кредити никога не биха били отпуснати от финансова институция при нормални пазарни условия. Впрочем по този повод Комисията отбелязва, че не е била информирана от Франция за евентуално възстановяване на авансовите плащания, от които се е възползвал FPAP. Те трябваше да бъдат възстановени съответно на 1 ноември 2006 г. за авансовото плащане от 15 милиона евро - предмет на споразумението от 12 ноември 2004 г., на 1 май 2007 г. за авансовото плащане от 10 милиона евро - предмет на споразумението от 27 май 2005 г. и на 1 юли 2007 г. за авансовото плащане от 40 милиона евро - предмет на споразумението от 11 октомври 2005 г. (вж. съображение 21). Що се отнася до четвъртия аванс, който FPAP може би е получил (вж. съображение 22), не са известни нито датата на споразумението, нито датата на падежа. (67) Трите известни дати на падеж в момента са минали. Първата вече беше преминала, когато на 27 ноември 2006 г. Франция изпрати последното си писмо до Комисията, след решението за откриване на официалната процедура по разследване. Комисията счита, че ако този аванс е бил действително възстановен, Франция или самият FPAP биха информирали незабавно Комисията, тъй като един от изтъкнатите аргументи в противовес на анализа на Комисията бе, че авансите не могат да се квалифицират като държавна помощ, докато не е настъпил падежът им. Няма никакво съмнение, че ако изплащането на първия аванс е било извършено, то Франция би го съобщила на Комисията в писмото си от 27 ноември 2006 г., а след това би направила същото за втория и за третия аванси, които е трябвало да бъдат възстановени към 1 май и към 1 юли 2007 г., както и за евентуалния четвърти аванс. Освен това от професионалната преса излиза, че до момента не е имало възстановяване. Ето защо Комисията счита, че помощта, първоначално отпусната под формата на авансово плащане, се е превърнала в помощ под формата на пряка субсидия. (68) Следователно с оглед на изложените по-горе основания, Комисията счита, че авансовите плащания от държавата представляват финансово предимство, предоставено с държавни ресурси. 4.1.1.4. Наличие на финансово преимущество, предоставено от държавата (69) Комисията отбелязва, че трите споразумения, сключени между държавата и FPAP, изрично предвиждат, че отпуснатите публични средства имат за цел създаването на механизъм за гарантиране срещу колебанията в международните курсове на нефта и че този механизъм ще даде възможност за придобиване на финансови опции на фючърсните пазари. Следователно е ясно, че началните парични средства на FPAP, които с попълнение единствено от вноските на членовете му, не биха му позволили да извършва такива операции, поне не в мащаба, в който са извършвани. Действително в първото споразумение с дата 12 ноември 2004 г. се посочва, че авансовото плащане от 15 милиона евро има за цел „да позволи задействането на механизма“. Тъкмо благодарение на тези авансови плащания FPAP е бил в състояние да извършва на фючърсните пазари операции по придобиване на опции в значителни размери. (70) С други думи, оказва се, че държавата на практика е подкрепила създаването на FPAP, учреден под формата на синдикат, и неговото участие на фючърсните пазари на нефтени продукти, макар че тази дейност не съответства на нормалната синдикална дейност; при това в условията на конкуренция с частни оператори, което вече не са нормалните условия на конкуренция. Впрочем Франция признава, че от 7 октомври 2005 г.„правителството е насърчило инициатива, предприета от професионалисти, а именно създаването на фонд за предотвратяване на непредвидените рискове в сектор риболов. Този фонд, управляван от професионалисти, дава възможност на рибарите (…) да обединят финансовия си капацитет, за да закупуват финансови опции на фючърсните пазари с цел да се застраховат срещу риска от промени на цените на горивото“, като същевременно пропуска да уточни, че въпросният „финансов капацитет“ на рибарите съществува благодарение на държавни ресурси, тъй като към тази дата вече са отпуснати две авансови плащания. Няма съмнение обаче, че FPAP е трябвало да държи сметка за изискванията на публичните власти, когато решава как да използва средствата, поставени на негово разположение. От тази гледна точка създаването на междуведомствена комисия за инспекция, натоварена „да извърши одит на настоящото функциониране на механизма на FPAP и да провери дали условията на изразходване са задоволителни по отношение на закона и разпоредбите за публичните разходи, като същевременно съответстват на поетите задължения от управляващите тези средства“, показва загрижеността на държавата да гарантира, че средствата на FPAP са използвани в съответствие с предвиденото в споразуменията предназначение. (71) В тази връзка Комисията счита, с оглед на всички признаци, че финансовото преимущество, което представляват отпуснатите на FPAP авансови плащания за придобиване на финансови опции на фючърсните пазари на нефтени продукти, произхожда от държавата (11). 4.1.1.5. Наличие на финансово преимущество, което нарушава или заплашва да наруши конкуренцията (72) FPAP се ползва от финансово преимущество по отношение на останалите дружества, които участват на фючърсните пазари, независимо дали става въпрос за дружества, обичайно действащи на тези пазари, или за дружества, които са или биха могли да бъдат учредени като FPAP под формата на професионален синдикат в другите държавите-членки, дори във Франция. (73) Франция изтъква, че „FPAP не може да се разглежда като облагодетелстван в сравнение с други частни структури, които биха играли същата роля, тъй като той е единствената френска професионална структура, която има за цел да обедини риболовните предприятия за закупуване на опции на фючърсните пазари.“ Комисията отбелязва в отговор, че положението на FPAP по отношение на правилата на конкуренция не бива да се оценява само в сравнение с други френски структури, които обединяват риболовни предприятия и играят същата роля като него, а в сравнение с всички френски и европейски оператори, които са в състояние да участват на фючърсните пазари на нефтени продукти. (74) FPAP оспорва освен това факта, че той е бил облагодетелстван от привилегированите условия за упражняване на дейността си като инвеститор на фючърсния пазар: според собствените му думи, „Фондът участва на световния пазар на „стоки“, чрез борсови посредници или специализирани финансови институции (…) (Той) не се е възползвал от никакви тарифни преимущества, нито от специални условия по отношение на останалите участници на пазара.“ Комисията не твърди, че финансовото преимущество на FPAP произтича от привилегированото отношение към FPAP от страна на останалите участници на пазара, а че фондът е участвал на този пазар само защото е разполагал с рамка за финансово участие, осигурена от държавата, която превишава собствения финансов капацитет на FPAP. Същевременно държавата не е осигурила същото, при еднакви условия, на други предприятия, които биха могли да имат същия интерес като FPAP да участват на този пазар (предприятия от други сектори на дейност, засегнати от покачването на цената на нефта, например) или които участват на този пазар по причини, свързани с икономическите и търговските им стратегии (например нефтени предприятия). (75) FPAP признава наличието на това преимущество. В документ на Конфедерацията на морските кооперации, който не е изпращан на Комисията, но е публикуван на интернет страницата на „Конференцията за риболов и аквакултура на регион Бретан“ (12), г-н de Feuardent, обобщавайки основните теми, засегнати по време на среща с отговорните органи на регион Бретан на 24 май 2006 г., посочва: „Държавата реши да ни подкрепи с отпускането на 65 милиона евро до този момент. Освен това FPAP регистрира на „стоковия“ пазар няколко милиона евро печалби от опции, които безспорно представляват добавена стойност.“ Комисията заключава от това, че FPAP е могъл да извършва операции по придобиване на финансови опции на пазара на нефтени продукти единствено благодарение на публичните средства, с които е разполагал, и с каквито не са разполагали други структури или предприятия и че от това е извлякъл директна печалба. Следователно преимуществото, с което се е ползвал, нарушава или застрашава да наруши конкуренцията. 4.1.1.6. Наличие на финансово преимущество, което засяга търговския обмен между държавите-членки (76) С участието си, както посочва г-н de Feuardent, на „стоковия“ пазар FPAP участва на световния пазар на нефт. (77) Неговата дейност следователно надхвърля френската национална рамка по такъв начин, че има основания да се счита, че отпуснатите авансови плащания засягат търговския обмен между държавите-членки. 4.1.1.7. Заключение (78) По този начин налице са четирите условия, необходими за установяване на наличието на държавна помощ: авансовите плащания, отпуснати на FPAP, произхождат от ресурси на държавата, те са свързани с държавата, те нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията и засягат търговския обмен между държавите-членки. Помощта, от която се ползва FPAP, следователно представлява държавна помощ по смисъла на член 87 от Договора за ЕО по отношение на частта от паричните средства, получена от ресурси на държавата и използвана за придобиване на опции на фючърсния пазар на нефтени продукти. 4.1.2. Съвместимост с общия пазар (79) Както показват споразуменията, сключени между държавата и FPAP, тази държавна помощ под формата на авансови плащания има за цел да позволи на FPAP да започне участието си на фючърсните пазари на нефт и неговите производни, както и да го продължи по-нататък. Следователно става въпрос за помощ за дейността на FPAP. Освен това Франция признава, в писмото си от 6 декември 2005 г., че посочените суми са били изплатени авансово „за да осигурят функционирането на FPAP“. (80) Според член 87, параграфи 2 и 3 от Договора някои категории помощи са или могат да се разглеждат като съвместими с общия пазар. Уместно е да се проучи дали тази помощ за дейността на FPAP може да се отнесе към някоя от тези категории. (81) Комисията отбелязва, че тази помощ не съответства на примерните случаи, предвидени от член 87, параграф 2. (82) Действително тя не е предназначена за преодоляване на щети, причинени от природни бедствия или от други извънредни произшествия. Комисията напомня по този повод, че колебанията в курса на нефта са присъщи на икономическата дейност. Тези колебания засягат и други сектори на дейност, които са потребители на нефтени продукти във всички държави-членки на Европейския съюз и не могат да се разглеждат като природно бедствие или извънредно произшествие по смисъла на член 87 от Договора. Тази помощ следователно не е съвместима с общия пазар съгласно член 87, параграф 2, буква б) от Договора. (83) Тази помощ не може да се разглежда и като съвместима с общия пазар на базата на пряко прилагане на член 87, параграф 3 от Договора, с различните примерни случаи, предвидени в него: а) Не става въпрос явно за помощ, предназначена да облагодетелства икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско и където има високо равнище на непълна заетост (случай, предвиден в член 87, параграф 3, буква а). Тази помощ всъщност има за цел да даде възможност на FPAP да участва на съответните фючърсни пазари. Поради това тя няма връзка с помощите, посочени в споменатата буква а). б) FPAP не може да се разглежда като важен проект от общ европейски интерес или като помощ, предназначена за преодоляване на сериозно затруднение в икономиката на държава-членка (случай, предвиден в член 87, параграф 3, буква б). В действителност FPAP е специфично френско явление и другите държави-членки не са изразили намерение да учредяват подобни фондове; следователно липсват европейски измерения на този фонд. Що се отнася до това дали става въпрос за помощ, предназначена за преодоляване на сериозно затруднение в икономиката на държава-членка, Комисията отбелязва, че няма нито един факт, позволяващ да се твърди, че паричният принос в подобен фонд може да има такъв ефект. По отношение на помощта за самия FPAP, от помощта се възползва само едно икономическо образувание и, дори ако се свързва с помощта, отпусната на риболовните предприятия, от нея не се възползва икономиката на държава-членка като цяло. От друга страна, Комисията напомня, че тя винаги е считала, че публичните власти не следва да прилагат финансови средства срещу повишените цени на нефта; напротив, тяхната роля по-специално трябва да се състои във воденето на политика на насърчаване на предприятията, за да могат те да се приспособят към новите икономически условия, създадени от това повишение. Ето защо помощ, която има за цел да позволи на дадено икономическо образувание да участва на съответните фючърсни пазари, не отговаря на желаната цел. в) Съществуването на FPAP не може само по себе си да отговори на условието на член 87, параграф 3, буква в), което предвижда, че помощи, които имат за цел да улеснят развитието на някои дейности или на някои икономически региони, могат да бъдат съвместими с общия пазар, когато не променят условията на търговски обмен в такава степен, че да противоречат на общия интерес. Действително нито един факт не показва, че е желателно развиването и разширяването на дейност, свързана с участие на фючърсните пазари на нефт. Освен това тази дейност не е свързана с икономически регион. Ето защо тази помощ не може да се разглежда като съвместима с общия пазар по смисъла на посочената по-горе буква в). г) И накрая този вид помощ не фигурира сред категориите помощ, които се считат за съвместими с общия пазар с решение на Съвета, прието в съответствие с член 87, параграф 3, буква д). (84) Комисията отбелязва освен това, че нито едно от приетите от нея насоки за анализ на държавните помощи не се отнася за настоящата помощ за функционирането на FPAP. (85) От това следва в заключение, че помощта на FPAP за придобиване на опции на фючърсните пазари не може да се счита за съвместима с общия пазар по отношение на нито едно от изключенията, разрешени от Договора. 4.2. Помощ за риболовните предприятия: за облекчаване на разходите за гориво (86) Преди да пристъпи към анализа на помощите, които станаха причина за официалното откриване на процедурата по разследване, Комисията трябва да заеме позиция относно аргумента на FPAP, който счита, че отпуснатите на него и на риболовните предприятия помощи би трябвало да се разглеждат в светлината на повишаване на прага на помощите de minimis в риболовния отрасъл. Според FPAP въпросните суми (около 16 000 EUR средно на предприятие, като се изключи помощта, която той разглежда като пряка социална помощ за рибарите) нетно биха били под тези - в процес на приемане към момента на изплащане на компенсациите от FPAP (30 000 EUR на предприятие) (13). Френските власти в своя отговор също се позовават на повишаването на прага за помощите de minimis, но без да претендират за прилагането му към настоящата помощ. (87) На първо място, Комисията припомня, че съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 1860/2004 на Комисията от 6 октомври 2004 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО за минималните помощи в отраслите земеделие и рибарство (14), който е в сила за периода, когато са отпускани тези помощи за риболовните предприятия, максималният размер на минималната помощ е 3 000 EUR на предприятие за срок от три години; разглежданите в настоящото решение помощи превишават значително тези размери и Франция не посочва в своето становище евентуално прилагане на този таван за предприятията, които биха могли да се възползват от тях. От друга страна, дори ако сумата от 30 000 EUR, която фигурира в Регламент (ЕО) № 875/2007, приет наскоро от Комисията (15), е по-висока от 16 000 EUR, посочени по-горе от FPAP, това е средната сума. От друга страна, Франция неправилно се позовава на сумата от 16 000 EUR, като изключва частта от помощта, която тя квалифицира като социална помощ и която трябва да се вземе предвид при анализа (вж. съображения 122 и 123). По този начин с оглед на различните размери на риболовните предприятия, членуващи във FPAP можем да бъдем сигурни, че отпуснатата на някои предприятия помощ превишава 30 000 EUR. Например за риболовните траулери от 20 до 25 метра годишната сума на обезщетението се установява на около 35 000 EUR, т.е. 70 000 EUR за двете години - 2005 и 2006 (16). Независимо от това, както се посочва по-горе, Франция не изиска прилагането на новия таван за минималните помощи и не представи нито едно доказателство, че би го направила. Следователно, предвид всички тези факти в рамките на постоянното разследване на режимите за държавна помощ Комисията е задължена да провери съвместимостта на тези помощи с разпоредбите на член 87 от Договора. 4.2.1. Наличие на държавна помощ (88) Франция счита, че Комисията няма основание да включва в анализа си за наличието на държавна помощ тази страна от дейността на фонда. Според Франция „квалифицирането като държавна помощ може да почива само върху ad hoc анализ на възстановимото към държавата авансово плащане, а не на базата на анализ на дейността на FPAP. По този начин желанието на френските власти е да се развие само първата част 3.1 от оценката. Част 3.2 се свежда до осъждане на дейността на FPAP, който е професионален синдикат, извършващ дейността си по закупуване на опции с цел да застрахова своите членове срещу колебанията на цените на дизела.“ (17). (89) В отговор Комисията припомня, че в съответствие с постоянната съдебна практика помощите не се характеризират с причините за тях или с целите, които си поставят, а се определят в зависимост от резултатите им (18). Освен придобиването на финансови опции на фючърсните пазари, целта на FPAP, според сключените с държавата споразумения, е изплащането на риболовните предприятия на компенсация, съответстваща на ценовата разлика между максималната гарантирана сума и средномесечната цена на референтния индекс за съответния месец. Поради това Комисията счита, че риболовните предприятия са се възползвали от специфични преимущества посредством създадената от FPAP система и че въздействието на авансовите плащания, отпуснати от държавата, следва да се анализира не само от гледна точка на преимуществото, предоставено на FPAP, но и от гледна точка на преимуществата, предоставени на риболовните предприятия. 4.2.1.1. Наличие на финансово преимущество, предоставено чрез държавни ресурси (90) Преимуществото, което риболовните предприятия са получили от дейността на FPAP, има двоен характер: то се състои, от една страна, във възможността да си доставят гориво на преференциална цена, и от друга страна, да получат обезщетение, частично компенсиращо разходите им за гориво. (91) По отношение на първия аспект, придобиването на опции на фючърсните пазари от FPAP, който след това преотстъпва купеното при условията на фючърсна сделка гориво на CECOMER - снабдителна централа на морските кооперации, позволява на предприятията, членуващи във FPAP, да закупуват полученото от тези кооперации гориво на цена, по-ниска от тази на нормалния пазар. Следователно, както е посочено по-горе (вж. съображение 75 от настоящото решение), това е станало възможно само защото „Държавата е решила да го подкрепи с 65 милиона евро до този момент. Освен това FPAP регистрира на „стоковия“ пазар няколко милиона евро печалби от опции, които безспорно представляват добавена стойност.“ Комисията установява, че доставката на гориво на риболовните предприятия на цена, по-ниска от тази на нормалния пазар, е станало възможно благодарение на авансовите плащания, предоставени от държавата и на собствените ресурси на FPAP, т.е. резултатът от вноските на неговите членове и печалбите, получени от спекулативните операции на фючърсния пазар на нефтени продукти. (92) Намираме същия двоен произход на средствата (ресурси на държавата и ресурси, получени от частната дейност на FPAP), които са послужили за финансиране на компенсацията, плащана на риболовните предприятия. (93) Както е описано в съображение 24 от настоящото решение, FPAP поема съществуващата ценова разлика, според споразуменията от 12 ноември 2004 г. и 27 май 2005 г. между „максималната гарантирана цена“ и средната месечна цена на референтния индекс и според споразумението от 11 октомври 2005 г. между 30 евроцента на литър и средната месечна референтна цена, ако последната е по-висока от 30 евроцента. (94) Първоначално предвиденият механизъм на „изглаждане“ се основава на хипотезата, че допълнителните разходи по отношение на дадена референтна цена в период на високи курсове биха могли да се компенсират благодарение на вноските, платени от членовете в период на по-умерени курсове. По такъв начин системата би могла да се самофинансира. Ако се вземе предвид споменатия в съображение 75 от настоящото решение документ на г-н de Feuardent, „FPAP технически е бил в състояние да вземе първите опции още от април 2004 г.; по това време нуждите на CECOMER (около 200 милиона литра) за 2005 г. са могли да бъдат покрити при 0,28 евроцента/литър за около 4 милиона евро“. По този начин FPAP вероятно е могъл да посрещне в началото на 2004 г. относително скромните нужди от „осигуровката дизел“ със собствени ресурси. Следователно се оказва, че в първоначалния си замисъл фондът би могъл да се самозадоволява. (95) Въпреки това, тъй като курсът на нефта се задържа на много високо равнище, а членството във FPAP става много популярно, броят на членовете на FPAP бързо и значително се увеличава. В резултат на това стойността на тази „осигуровка дизел“ нараства експлозивно и поддържането ѝ вече е възможно само посредством авансовите плащания, предоставени от държавата на FPAP. (96) Ако се направи опит за оценка на кредитите, необходими на FPAP, за да посрещне разходите за „осигуровката дизел“ за 2005 г., може да се тръгне от хипотезата, че равнището на потреблението на гориво, за което е необходима компенсация за риболовните предприятия, вероятно от 200 милиона литра (вж. съображение 94) е стигнало до количество, което може да се оцени на около 900 милиона литра. Действително ако отново се вземат средните стойности на годишно потребление, служещи за база на изчисленията, посочени в съображения 55 и56, потреблението на 1 000 кораба с дължина до 12 метра ще бъде 1 000 кораба × 200 тона/кораб, което е равно на 200 000 тона, а тази на корабите с дължина, по-голяма от 12 метра, ще бъде 1 400 кораба × 480 тона/кораб, т.е. 672 000 тона, което прави общо 872 000 тона (или 872 милиона литра). В действителност, както е посочено в съображение 55, ако се приеме, че риболовната дейност на корабите продължава по-скоро 38 седмици в годината, отколкото 48, потреблението вероятно е по-близо до 700 000 тона (1 000 кораба с дължина до 12 м × 158 тона, т.е. 158 000 тона и 1 400 кораба с дължина над 12 м × 380 тона, т.е. 532 000 тона). При хипотезата за таван на компенсациите от 12 евроцента на литър, таван, прилаган за третото авансово плащане (19), финансовите нужди на FPAP биха достигнали по този начин годишен размер от порядъка на 85 милиона евро. Ако разгледаме факта, че риболовните предприятия може би са осигурили само част от потреблението си на гориво, необходимостта от кредити вероятно е била по-маловажна, но размерът на средствата остава няколко десетки милиона евро за година в сравнение с първоначалната оценка от 4 милиона евро за 2005 година. По този начин става ясно, че FPAP не би могъл да посрещне гарантираното обезпечение за своите членове срещу вноските им, без да се възползва от външни средства, в случая авансовите плащания, предоставени от държавата. (97) В този контекст FPAP се е възползвал от публични средства, за да отговори на нуждите на тази „осигуровката дизел“, като е поел отговорност да управлява тези средства по най-добрия начин. Така паричните средства на FPAP са съставени от средства, произхождащи от вноски на членовете, от авансовите плащания от държавата и от евентуални печалби от дейността му на фючърсните пазари на нефт. Частта от тези средства, получена от авансовите плащания от държавата, съответства несъмнено на държавни ресурси. Що се отнася до печалбите, реализирани на фючърсните пазари, които са позволили на риболовните предприятия да се снабдяват с по-евтино гориво, те биха могли да бъдат реализирани единствено благодарение на наличието на държавни ресурси, които са предоставили на FPAP средствата да извършва финансови операции на фючърсните пазари. В допълнение, макар че точните параметри на споразуменията, сключени между FPAP и CECOMER, са неизвестни и за тях не може да се направи заключение от нито един от документите, предоставени от Франция, Комисията предполага, че изплатената компенсация на предприятията членове, съответстваща на определена ценова разлика, е била по-малко висока, отколкото ако CECOMER и морските кооперации бяха доставяли на рибарите гориво, закупувано на нормалния пазар, т.е. без участието на FPAP на фючърсните пазари. По този начин печалбата от операциите на FPAP на фючърсните пазари е прехвърлена на CECOMER - снабдителна кооперация на морските кооперации, и в крайна сметка на риболовните предприятия, които се снабдяват с гориво от нея. Така със сигурност FPAP би могъл на практика да продължи изплащането на компенсации за по-дълъг период, отколкото ако FPAP е бил само посредническа организация, натоварена единствено с разпределението на 65-те (или 77-те) милиона евро, предоставени от държавата под прикритието на механизма за „осигуровката дизел“. (98) Поради това Комисията счита, че именно посредством ресурсите от държавата, независимо дали са захранвали директно паричните средства на FPAP или са били използвани за извличане на печалби, които увеличават тези парични средства, риболовните предприятия са могли да се възползват от финансово преимущество, от една страна, като получават възможността да си доставят гориво на преференциална цена и, от друга страна, като получават компенсационно обезщетение, изчислено спрямо дадена референтна цена. 4.2.1.2. Наличие на финансово преимущество, предоставено от държавата (99) Трите, евентуално четирите споразумения, сключени между държавата и FPAP предвиждат отпуснатите публични средства под формата на авансови плащания в крайна сметка да компенсират частично разходите за гориво на риболовните предприятия. Компенсацията, изплатена на рибарите под формата на обезщетение, съответстващо на разликата между референтната цена и цената на бензиностанция, се съчетава с намаление на цената на дизела при доставчика, който най-често е морската кооперация. (100) Паричните средства на FPAP, състоящи се първоначално от членските вноски, след това нараснали при първото авансово плащане от държавата, са му позволили да действа на фючърсните пазари и да извлече от това печалби, без тези печалби да бъдат достатъчни, за да поеме и изплащането на компенсационно обезщетение на риболовните предприятия в замяна на вноските им. Две, евентуално три допълнителни авансови плащания обаче са му позволили да продължи дейността си, преди постепенно да се наложи да закрие позициите си, за да разполага с необходимите ликвидни средства за плащане на обезщетенията. Комисията отбелязва, че решенията относно сделките на фючърсните пазари са били взети от председателя на FPAP. Тяхното практическо изпълнение е извършено с помощта на борсови посредници и специализирани финансови институции (вж. съображение 74), чието възнаграждение е осигурено от FPAP в размери, неизвестни на Комисията. По този начин, въпреки че уставът на FPAP предвижда председателят задължително да се консултира с управителния съвет „при вземане на решение за предстоящите за изпълнение гаранционни проекти“, държавата не е представена в този управителен съвет. Така, дори FPAP да е задължен, най-общо, да „поддържа счетоводна отчетност, която дава възможност да се установи, при поискване, използването на авансовите плащания, както и разпределението на ресурсите и разходите на фонда“, държавата не участва при вземане на решение нито за стратегията, която FPAP трябва да следва за придобиване на тези финансови опции, нито за равнището на финансовата компенсация, която трябва да се изплати на предприятията. Следователно ако, както е показано в параграф 4.1.1.4, няма съмнение, че помощта, състояща се от отпуснатите три, евентуално четири, авансови плащания, е предоставена от държавата, не е така за допълнителните преимущества, от които са могли да се ползват риболовните предприятия благодарение, от една страна, на своите вноски и, от друга страна, на разумното управление на всички парични средства на FPAP. Действително ако, посредством проведените сделки на фючърсните пазари, окончателният размер на помощта, изплатена на рибарите, е по-висока от първоначално получените от FPAP публични средства, тази част от помощта, която превишава размера на авансово платените публични средства, не произхожда от решение на държавата. По този начин за Комисията, дори да не е възможно от счетоводна гледна точка да отдели точно това, което е получено от държавни ресурси и това, което идва от собствени ресурси, тъй като в действителност всички парични средства са били използвани за участие на фючърсните пазари на нефт и за изплащане на компенсационното обезщетение, преимуществото, съответстващо на разликата между общия размер на помощта, получена от риболовните предприятия и общия размер на авансовите плащания от държавата, прехвърлени на риболовните предприятия, не е свързано с държавата. 4.2.1.3. Наличие на финансово преимущество, което нарушава или заплашва да наруши конкуренцията (101) Комисията счита, че облекченията, от които са се ползвали риболовните предприятия членове на FPAP, за разходите си за гориво, облагодетелстват тези предприятия, защото единствено те са могли да се възползват от тях. Позицията им е по-силно в сравнение с други предприятия, с които се конкурират на общностния пазар, независимо дали става въпрос за други риболовните предприятия или за предприятия от други отрасли на икономическа дейност, които имат интерес да понижат производствените си разходи, свързани с разхода на гориво. Нещо повече, тъй като този гаранционен механизъм е насочен единствено към риболовните предприятия, предоставеното по този начин преимущество на тези предприятия се разглежда като отраслово преимущество, недостъпно за останалите отрасли. Следователно всяка форма на помощ, като поставя в привилегировано положение конкретен отрасъл, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията (вж. Решение 2006/269/ЕО на Комисията от 8 февруари 2006 г. относно приспадането на данъци от професионалните рибари (Швеция) (20), съображения 31 и 35). (102) Франция възразява, че тази помощ не е облагодетелствала предприятията, членуващи във FPAP доколкото „членството във FPAP е свободно и открито за всички риболовни предприятия, при условие че плащат вноските си“. MQA допълва, че това членство е открито „без значение на структура или националност на облагодетелстващите се“. Накрая FPAP уточнява, че „предприятията, членуващи във FPAP, са с френски капитали, но също така с испански и нидерландски“. (103) Комисията отбелязва в отговор, че риболовните предприятия, които могат да членуват във FPAP са само тези, които имат кораби, регистрирани във Франция или в отвъдморските департаменти. Предприятия с нидерландски или с испански капитали, притежаващи френски кораби, могат наистина да станат членове на FPAP; сигурно за тези кораби става въпрос в отговорите на Франция и FPAP. Другите кораби от Общността обаче не могат да членуват в него. (104) Всички предприятия, получатели на компенсацията, плащана от FPAP, са в конкуренция на общностния пазар с предприятията, чиито кораби са под флага на други държави-членки и които също имат интерес да намалят производствените си разходи, свързани с разхода на гориво, но не разполагат със система за компенсации от рода на създадената от FPAP. По тази причина преимуществото, от което се ползват членуващите риболовни предприятия или тези, които още не са станали членове, но които биха могли да го направят, т.е. всички предприятия, имащи риболовни кораби под френско знаме, ясно представлява изкривяване на конкуренцията. (105) FPAP счита освен това, че факторите за изкривяване на конкуренцията трябва да се търсят другаде. Като се позовава на наличието на сериозни допълнителни разходи, които според него са без икономическо основание, като тези, които произтичат от управлението на многогодишните планове за ориентиране на риболовната флота, т.е. управлението на общия капацитет на тази флота, или свързаните с управлението на „правата да произвеждаш“, FPAP посочва по-конкретно, че „„Правата“, свързани с национални „политики“, представляват (…) истинският фактор за изкривяване на европейската конкуренция (и) излизат далеч извън икономическата сфера.“ (106) Комисията отбелязва по този повод, че тези разходи, независимо дали във Франция са по-ниски или по-високи от съществуващите в другите държави-членки, са резултат от ограниченията, дължащи се на регулаторната рамка, в която понастоящем се извършва риболовната дейност. В известието (21) си от 26 февруари 2007 г. относно инструментите за управление, основани на правата на риболов, Комисията напомня, че риболовният отрасъл в Общността се характеризира с многобройни инструменти и механизми за управление и че подобни по характер ситуации се третират понякога по различен начин в зависимост от държавите-членки. В резултат именно на това продажбата и закупуването на права на риболов е текуща практика в някои държави-членки, независимо дали става в рамките на установени пазари или пряко. Споменатите от FPAP разходи са същите, с които се сблъскват флотите на различните държави-членки и съответстват на икономическото развитие на риболовния отрасъл. Те са резултат от прилагането на национално равнище на мерките за управление, които общата политика за рибарство налага или прави необходими. Това прилагане не оправдава създаването на специфични схеми за помощи в една отделна държава-членка. По тази причина, противно на изтъкнатото от FPAP, нарушаването на конкуренцията не трябва да се оценява в рамките на един „съответен пазар“, например „регионален микро пазар“, понятие на което той се позовава, а както е предвидено в рамките на Договора в цялостния общ пазар. По такъв начин, ако помощта за FPAP има за цел да улесни поддържането на риболова в регионални рамки и да защити ресурсите като попречи на корабите за далечно плаване да се насочат към по-близки места за улов или на траулерите да се ориентират към по-специфични места за риболов, както се посочва от FPAP, то тя съответства най-добре на помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и следователно, в това отношение, на държавна помощ. (107) Затова, поради всички изложени по-горе причини, Комисията счита, че авансово изплатените средства от държавата, от които риболовните предприятия са се облагодетелствали чрез FPAP, нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията. 4.2.1.4. Наличие на финансово преимущество, което засяга търговския обмен между държавите-членки (108) FPAP оспорва факта, че помощите, предоставени на риболовните предприятия - членове на синдиката, засягат търговския обмен между държавите-членки. Действително според FPAP тези предприятия упражняват дейност на „пазар, който в никакъв случай не е единствен, а почива по-скоро върху „мозайка“ от регионални микропазари“. (109) Комисията констатира в отговор, че общата стойност на износа на продукти от риболова и аквакултурата от Франция към останалия свят е достигнала 1 290 милиона евро през 2005 г., от които 80 % с местоназначение в държавите-членки на Европейския съюз. В същото време общата стойност на вноса на тази категория продукти във Франция е била за 2005 г. 3 693 милиона евро, от които 40 до 60 % според източниците, с произход държавите-членки на Европейския съюз (22). За сравнение общата стойност на френската продукция е възлизала на 1 868 милиона евро. Следователно без да има нужда да се прави много подробен икономически анализ (23) с цифри, е ясно, че каквито и да са измененията на цената по вид, констатирани всеки ден на френските или на европейските пристанища, обемът на търговския обмен между Франция и останалата част на Европа натежава значително в баланса ѝ за доставка на продукти от риболов и аквакултура. Мерки, чиято цел е да облагодетелстват голям брой френски риболовни предприятия (повече от 30 % от флотата) чрез снижаване на разходите им за производство, със сигурност имат своето отражение върху търговския обмен между държавите-членки в областта на риболова. (110) Следователно става ясно, че преимуществото, от което са облагодетелствани риболовните предприятия чрез поемане на част от техните производствени разходи, засяга търговския обмен между държавите-членки. 4.2.1.5. Заключение (111) Четирите условия, необходими за установяване на наличието на държавна помощ, са представени само частично. Преимуществото, от което са се облагодетелствали риболовните предприятия, се дължи на използването на държавни ресурси, то нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и засяга търговския обмен между държавите-членки. Докато с държавата е свързано само това, което е в границите на размера на авансовите плащания, доколкото те представляват само част от паричните средства на FPAP и доколкото държавата не се е намесвала в решенията, вземани от FPAP, за да се умножават средствата, предоставени на негово разположение. По такъв начин Комисията може да направи заключение за наличието на държавна помощ по смисъла на член 87 от Договора за ЕО само в границите на предоставените публични средства, т.е. 65 или 77 милиона евро. (112) Комисията отбелязва, че френските власти, независимо от отговорите им от 7 октомври 2005 г. и от 21 април 2006 г., не оспорват всъщност заключенията на Комисията относно наличието на държавна помощ. Действително при обсъждане на проекта за финансов закон за 2007 г. от Националното събрание министърът на земеделието и риболова, запитан за бъдещето на FPAP, отговаря: „FPAP работи от 1 ноември 2004 г., но Европейската комисия го надзирава отблизо, тъй като става въпрос за държавна помощ.“ (24). 4.2.2. Съвместимост с общия пазар (113) Според член 87, параграфи 2 и 3 от Договора, някои категории помощ са или могат да бъдат разглеждани като съвместими с общия пазар. (114) Комисията отбелязва, че тези помощи не съответстват на примерните случаи, предвидени в член 87, параграф 2, от Договора. а) Като твърди, че FPAP е действал като „организация за защита на потребителите“ или като „обединител на потребителите на нефтени продукти“, MQA подсказва, че помощите в полза на риболовните предприятия биха могли да бъдат възприети като „помощи със социален характер, отпуснати на отделни потребители“, предвидени в член 87, параграф 1. В това отношение Комисията отбелязва само, че този параграф се отнася изрично за „отделните потребители“, а не за предприятията и че следователно не може да се прилага към конкретния случай (вж. съображение 50 от настоящото решение). Тази помощ следователно не е съвместима с общия пазар съгласно член 87, параграф 2, буква а) от Договора. б) Тези помощи не представляват помощи, предназначени за преодоляване на щети, причинени от природни бедствия или от други извънредни обстоятелства. Всъщност колебанията на курса на нефта са присъщи на икономическата дейност. Тези колебания засягат и други сектори на дейност, които са потребители на нефтени продукти във всички държави-членки на Европейския съюз и не могат да се разглеждат като природно бедствие или извънредни обстоятелства по смисъла на член 87, параграф 2, буква б) от Договора. Въпреки това MQA възразява на този анализ, че помощта е точно последица от извънредно положение, „тъй като самата Комисия признава изключителните икономически и социални трудности на отрасъла“. Вярно е, разбира се, че риболовният отрасъл трябва да се справя с особени трудности, които Комисията анализира в подробности в известието (25) си от 9 март 2006 г., озаглавено „Да подобрим икономическото положение на риболова“. В това известие Комисията показа, че източниците на икономическите и социални трудности на отрасъла се крият в неговата структурна неприспособимост към ограниченията, тежащи върху неговата дейност. Освен това тя излага в своето известие различни предложения за преодоляване на икономическите трудности на риболовния отрасъл. Разглеждайки съвместимостта на някои помощи за функционирането, тя ясно посочва: „Трудностите, с които в момента се сблъсква риболовният сектор, бяха утежнени от неотдавнашното повишение на цените на горивата. Това положение подтикна риболовната промишленост да поиска публична намеса, за да бъде компенсирано това внезапно повишение на разходите. Този тип подкрепа представлява помощ за функционирането, несъвместима с Договора. Комисията не би могла да одобри нито една помощ с тази цел, за която е уведомена.“ Като се позовава след това на гаранционния механизъм, подобен на първоначално замисления при създаването на FPAP, тя добавя „Комисията може да одобри такава програма само ако предвижда гаранции за възстановяването при търговски условия на общия размер на публичните помощи, което, предвид настоящите икономически обстоятелства, изглежда малко вероятно.“ Колебанията в цените на входните продукти, част от които е горивото, са присъщи на икономическата дейност и от само себе си не могат да представляват изключително събитие. Предвид на предходното, Комисията счита, че въпросните държавни помощи, от които са облагодетелствани риболовните предприятия, не са съвместими с общия пазар съгласно член 87, параграф 2, буква б) от Договора. (115) Тези помощи също не може да се разглеждат като съвместими с общия пазар на базата на прилагане на член 87, параграф 3 от Договора, с различните примерни случаи, предвидени в него. а) Не става въпрос за помощи, предназначени да облагодетелстват икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско и където има високо равнище на непълна заетост (случай, предвиден в член 87, параграф 3, буква а). Тези помощи имат за цел да намалят разходите за функционирането на риболовните предприятия. Разбира се FPAP посочва, че тези помощи имат за цел да улеснят задържането на риболова в регионални рамки. Въпреки това Комисията констатира, че те са предоставяни на риболовни предприятия независимо от седалището на предприятието или пристанището, към което са зачислени корабите, с които те работят. Поради това нямат връзка с помощите, предвидени в посочената буква а). б) Тези помощи не може да се разглеждат и като помощи, предназначени да насърчат осъществяването на важен проект от интерес за Европейската общност или да се преодолее сериозно затруднение в икономиката на държава-членка. Те нямат връзка с важен проект от интерес за Европейската общност. Не могат също да бъдат квалифицирани като помощ, предназначена за преодоляване на сериозно затруднение в икономиката на държава-членка. Действително, предоставените помощи на риболовните предприятия имат за цел да бъдат преодолени трудностите на предприятията от един конкретен икономически отрасъл, а не на всички отрасли на френската икономика. Отрасловият характер на тази помощ е неоспорим, тъй като повишаването на разходите за нефт не засегна само предприятията от сектора на риболова, а общо всички предприятия, т.е всички сектори на дейност. В това отношение Комисията винаги е смятала, че публичните власти не следва да се намесват с финансови средства, за да компенсират това повишение, а напротив, да насърчават предприятията, за да могат те да се приспособят към новите икономически условия, следствие от това повишение. Затова, с оглед на всички тези сведения, Комисията счита, че помощта на FPAP в полза на риболовните предприятия не може да се приеме като съвместима по смисъла на член 87, параграф 3, буква б). в) Що се отнася до член 87, параграф 3, буква в) намаляването на разходите за гориво не може, само по себе си, да отговори на условието на посочената буква в), според която съвместими с общия пазар могат да бъдат помощи, предназначени да улеснят развитието на някои дейности или някои икономически региони, когато не променят условията на търговския обмен в такава степен, че да противоречат на общия интерес. Действително въпросните помощи нямат за цел да облагодетелстват развитието на риболовните дейности по посока на устойчивия риболов, съгласно целите на общата политика в областта на рибарството, а задържат равнището на риболова без да подтикват риболовните предприятия да снижават разходите си за гориво. По такъв начин в резултат от тях се забавя необходимото приспособяване на предприятията от риболовния отрасъл към ограниченията вследствие на повишените цени на нефта. Освен това тази дейност не е свързана с определен икономически регион. Ето защо тези помощи не могат да се разглеждат като съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в). г) И накрая, тези категории помощ не са ясно посочени сред помощите за развитието на културата и запазването на историческото наследство, нито сред помощите, считани за съвместими с общия пазар по силата на решение на Съвета, прието в съответствие с член 87, параграф 3, буква д). (116) Вследствие на всички тези факти държавната помощ, предоставена на риболовните предприятия за намаляване на разходите им за гориво, не отговаря на нито една от изключенията, предвидени в член 87 от Договора. (117) Що се отнася до помощите за риболовните предприятия, те трябва да бъдат анализирани и в светлината на насоките за разследване на държавните помощи, предназначени за секторите на риболова и аквакултурата (наричани по-долу „насоки“). (118) Ефектът от тези помощи е намаляване на производствените разходи на риболовните предприятия. Те добиват характер на помощи за функционирането. (119) Комисията напомня първо, че по смисъла на точка 3.5 от тези насоки, „държавните помощи не трябва да придобиват предпазен характер, те трябва напротив да облагодетелстват по-високата ефективност и ефикасност на производството и търговията с риболовни продукти. Помощите трябва да водят до трайни подобрения, по такъв начин че риболовният сектор да може да се развива само с приходите от пазара.“ (120) Следователно, както е изложено в съображение 115, буква в) от настоящото решение, намаляването на разходите за гориво няма за цел развитието на риболовните дейности по посока на устойчив риболов, в съответствие с общата политика в областта на рибарството, а поддържането на едно и също равнище на риболовните предприятия. Ето защо Комисията счита, че тези помощи придобиват предпазния характер, посочен в точка 3.5 от насоките и следователно не могат да бъдат считани за съвместими с принципа, поставен от насоките. (121) Франция посочи в отговорите си при откриване на официалната процедура по разследване, че „действията на FPAP са изпреварили полезни мерки, които плановете за оздравяване и преструктуриране, след като бъдат приети, само ще илюстрират и потвърдят“. Въпреки това доста по-късно, през януари 2008 г., Франция информира Комисията за разработването на мерки, представени като мерки за подпомагане при оздравяване и преструктуриране на риболовните предприятия. Тези мерки са регистрирани от Комисията под номер NN 09/2008 и в момента са в процес на анализиране. От казаното дотук, дори ако приемем аргумента на Франция, според който действията на FPAP са изпреварили донякъде тези мерки за подпомагане на оздравяването и преструктурирането, това няма отношение към тяхната съвместимост с общия пазар поради основните различия, които съществуват между мерките, осъществени от FPAP и условията, на които трябва да отговарят схемите за подпомагане при оздравяване и преструктуриране на предприятията. Тези условия са описани в насоките на Общността относно държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение (26). Действително, противно на това, което се изисква в насоките, помощта в резултат от действията на FPAP е била отпусната без разлика на всички риболовни предприятия, а не само на предприятията в затруднение. От друга страна, помощите за оздравяване не може да превишават шест месеца и трябва да бъдат под формата на възстановим заем или на гаранция; що се отнася до помощите за преструктуриране, те се отпускат при точни условия и за ограничен период. Следователно отпуснатите от Франция помощи чрез FPAP не изпълняват нито едно от необходимите условия: риболовните предприятия се ползват от тези помощи от 2004 г., те не са отпуснати под формата на заем или на гаранция и не е предвидено да бъдат възстановени в рамките на план за преструктуриране. (122) FPAP счита също , че отпуснатите помощи са оправдани от факта, че всъщност ставало въпрос за помощ за доходи на работещите. FPAP пише по този повод: „FPAP е учреден като „група за предпазване“ с оглед да изгради за 2 500-те членуващи в него предприятия предпазен юридически периметър по смисъла на френския закон … В този смисъл помощта за доходите на работещите, влизаща в рамките на преструктурирането, е разрешена. Тя с нищо не засяга правилата за конкуренция. Напротив, тя се отнася до общностни принципи, които гарантират минимален приличен доход на работещите.“ FPAP продължава като посочва, че във Франция системата за заплащане на моряците чрез участие в приходите на кораба би довело до лишаване от заплати на работещите в риболовните предприятия, дори до задлъжняването им към собственика на кораба. Накрая той уточнява, че 25 от 65-те милиона авансови плащания, предоставени от държавата „засягат пряко аванси на работещите и могат да се анализират като пряко социално действие“. MQA добавя: „Ако заемите се разглеждат като помощи, насочени към печалба, не от FPAP, а от риболовните предприятия членове, наистина става въпрос за социално подпомагане. Финансовата помощ, предоставена по този начин, би била действително свързана с възнаграждението на моряците.“ (123) Тези твърдения предизвикват няколко коментара от страна на Комисията: 1. На първо място, тя изразява учудване от написаното, че близо 40 % (25 милиона от 65) от авансовите парични средства, предоставени от държавата с цел, според описаните по-горе три споразумения (вж. съображение 21 от настоящото решение), придобиване на финансови опции на фючърсните пазари на нефтени продукти, „са пряко свързани с авансите на работещите и се разглеждат като пряка социална помощ“. 2. Комисията предполага, че тук става въпрос, от страна на FPAP, за риторичен трик, който цели да покаже, че в резултат осъществените от FPAP действия, като се снижават производствените разходи на риболовните предприятия и като се вземе предвид системата за заплащане чрез разпределение на приходите, се облагодетелстват in fine работещите в тези предприятия. В този смисъл тези действия могат да се разглеждат „като пряка социална помощ“. Действително нито един елемент от преписката не дава основание да се предполага, че е имало преки социални помощи, т.е. помощи, изплащани от FPAP пряко на работещите в тези предприятия; това, от друга страна, въобще не е предвидено в устава на FPAP (вж. съображение 20 от настоящото решение). 3. Независимо от това, т.е. дали помощите в крайна сметка са били изплатени директно на работещите или в резултат на действията на FPAP са донесли полза на тези работещи като са увеличили доходите им според системата за заплащане чрез разпределение, Комисията припомня, че съгласно добре установената съдебна практика (27), понятието помощ обхваща предимствата, предоставяни от публичните власти, които под различна форма намаляват таксите, нормално поемани от бюджета на предприятието. В този смисъл заплатите несъмнено са част от тези такси и едно предприятие не може да разчита на публично финансиране, за да ги осигури. Следователно фактът, че предимствата, ползвани от риболовните предприятия за закупуване на гориво на преференциални цени и за частична компенсация на разходите им за гориво, в действителност, според FPAP и MQA, са носили полза на работещите в тези предприятия, няма отношение към оценката на съвместимостта на тези помощи с общия пазар. Достатъчно е да се установи, че вследствие на преимуществата, предоставени на риболовните предприятия благодарение на публични средства, те са били освободени от такси, които обикновено се поемат от бюджетите на въпросните предприятия. 4. В същата посока на разсъждения Комисията не може да приеме твърдението, според което помощта за доходите на работещите е била разрешена, от една страна, защото съответства на общностните принципи, гарантиращи на работещите приличен минимален доход, и, от друга страна, защото системата на заплащане чрез участие в приходите е особено неблагоприятна за френските моряци. Действително според принципа на субсидиарността правилата за осигуряване на минимална заплата са единствено от компетенцията на държавите-членки. Що се отнася до заплатите на моряците, във Франция това задължение е заложено в членове L.742-2, D.742-1 и D.742-2 на Кодекса на труда. Както се припомня от решение на Апелативния съд на Рен от 16 юни 1998 г. (28), тези разпоредби с общ характер се прилагат към работещите, попадащи в приложното поле на Кодекса на морския труд, какъвто и да е приетият начин на възнаграждение. Фактът, че корабопритежателят и неговите работници имат начално споразумение, съгласно което на моряците се заплаща според тяхната част от приходите (при евентуална печалба), не освобождава корабопритежателя от задължението да гарантира на моряците за периода на работа на борда възнаграждение най-малко равно на минималната заплата. С други думи, частите от улова трябва да бъдат като минимум равни на възнаграждението при прилагане на актуализираната минимална работна заплата. Член 34 от Кодекса на морския труд (29) препраща в това отношение към „национален професионален договор или разширени браншови договори (за установяване), независимо от действителната продължителност на работното време, на избрания или избраните периоди на изчисляване на актуализираната минимална заплата на моряците, получаващи възнаграждение според разпределението на приходите“. Браншовият договор, гарантиращ в член 9, първа алинея, минимално годишно брутно възнаграждение на наетите моряци, получаващи възнаграждение според приходите на кораба, е подписан на 28 март 2001 г. (30). Това разпореждане става задължително за всички работодатели и всички работещи, попадащи в приложното поле на този договор, с министерско постановление от 3 юли 2003 г. (31) Разходите за заплати вследствие на това законово задължение представляват производствен разход на риболовните предприятия, по същия начин като разходите за гориво. При тези условия Комисията не може да приеме аргумента, според който френската държава е имала основание да се намеси с финансови средства, тъй като корабопритежателите се измъквали от законовото задължение да осигуряват минимална заплата на работещите при тях, дори когато получават възнаграждение според приходите. (124) Според MQA може да се приеме, че става въпрос също и за социално-икономически мерки: „в насоките (…) се посочва, че социално-икономически мерки могат да бъдат обявени за съвместими. В случая FPAP е изцяло прозрачен и мерките, квалифицирани от Комисията като помощи, имат очевиден социално-икономически характер.“ (125) Комисията констатира, че MQA не внася нито един елемент, позволяващ да се разглеждат въпросните помощи във връзка с точка 4.5 от насоките, които предвиждат за всеки отделен случай, че могат да се приемат като съвместими с общия пазар преки помощи за работниците, имащи характер на социално-икономически мерки. Действително този параграф уточнява, че те могат да се разглеждат като съвместими, само „при условие че са част от пакет от мерки за подкрепа със социално-икономически характер, предназначени да компенсират загубите на приходи, свързани с приспособяемостта на риболовния капацитет, приети по силата на член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2371/2002“ (Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (32)). Следователно създаването на FPAP не се вписва в един общ план, приет в съответствие с Регламент (ЕО) № 2371/2002 с оглед приспособяемост на риболовния капацитет. Издигнатият от MQA аргумент следователно не може по никакъв начин да оправдае отпускането на помощи за дейността. (126) MQA посочва, че не е точно да се твърди, че помощите са отпуснати без поставяне на условие. Според MQA „за да предостави тези заеми, държавата е изискала от FPAP да представи голям брой разходно-оправдателни документи, с цел да установи стриктното управление на фонда, както и решимостта на фонда и на неговите членове да търсят трайно решение на проблемите, свързани с новите производствени условия в риболовния сектор.“ MQA подчертава това изискване за прозрачна отчетност и решението на държавата да изиска провеждането на междуведомствена инспекция. (127) Комисията взема предвид това изискване за прозрачност и контрол, като същевременно отбелязва, че то изглежда елементарно, тъй като става въпрос за намеса, финансирана с публични средства. Тя съжалява обаче, че в такъв контекст на прозрачност френските власти не са ѝ предали всички подробни цифрови данни за дейността на фонда, въпреки исканията, отправени по време на процедурата. Накрая тя констатира, че никога не е била информирана за инспекцията, спомената от MQA, нито a fortiori за нейните заключения, поискани от френските власти за средата на ноември 2005 г. (128) По тази причина Комисията счита, че отпуснатите от държавата авансови плащания попадат в категорията на помощи за функционирането, посочени в точка 3.7 от насоките, според която: „държавните помощи, отпуснати без каквото и да е задължение от страна на получателите да отговарят на целите на общата политика в областта на рибарството и предназначени за подобряване на положението на предприятията и за увеличаване на паричните им средства (…), са несъвместими с общия пазар в качеството им на помощи за функционирането“. Следователно тези авансови плащания са несъвместими с общия пазар. 5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ (129) Комисията констатира, че FPAP неправомерно е приложил, в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора, различни мерки за подпомагане, които са предмет на настоящото решение. (130) Въз основа на анализа, развит в част 4.1 от настоящото решение, Комисията счита, че попълването на паричните средства на FPAP чрез отпускане на три, евентуално четири авансови плащания, в общ размер 65, евентуално 77 милиона евро, представлява държавна помощ, несъвместима с общия пазар, по силата на член 87, параграфи 2 и 3, от Договора. Действително, като се вземе предвид, че нито една финансова институция не би отпуснала авансови плащания, подобни на предоставените на FPAP, и че според наличните сведения, тези авансови плащания не са били възстановени, то те се превръщат в директна субсидия (вж. съображение 67) и следователно в държавна помощ в посочения размер. (131) Въз основа на извършения анализ в част 4.2 от настоящото решение Комисията счита, че помощта, отпусната във вид на авансови плащания на FPAP, която е дала възможност на риболовните предприятия да закупуват гориво на преференциални цени и да се възползват от компенсационно обезщетение в рамките на осигуровката за дизел, представлява държавна помощ, несъвместима с общия пазар по силата на член 87, параграф 2 и 3 от Договора. 6. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ (132) Размерът на държавната помощ, предоставена от Франция, възлиза на 65 милиона евро, или на 77 милиона, ако е имало четвърто споразумение. Съгласно член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999, когато е взето отрицателно решение в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава-членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателите. Целта е постигната, когато въпросните помощи, увеличени в случая с лихвите за забава, бъдат възстановени от получателите или, с други думи, от предприятията, които реално са се възползвали от тях (33). Целта на възстановяването ще бъде следователно достигната, когато сумата от 65 или 77 милиона бъде възстановена. (133) За да се определи какво трябва да възстановят, от една страна, FPAP, и от друга страна, риболовните предприятия, трябва да се вземе предвид факта, че FPAP, когато действа като икономически оператор на фючърсните пазари, има за цел да предостави обезщетения на риболовните предприятия в рамките на създадената от него осигурителна схема за дизел и да им достави гориво на преференциална цена. Анализът, направен в настоящото решение на общите икономически характеристики на конкретната схема, показва, че FPAP е изпълнил мисията си като е прехвърлил постепенно помощта, отпусната от държавата. По тази причина помощта, която трябва да се възстанови от FPAP, е частта от 65-те или от 77-те милиона евро, която не е била прехвърлена на риболовните предприятия, а помощта, която трябва да се възстанови от риболовните предприятия в такъв случай е частта, която им е била прехвърлена. (134) Комисията няма сведения за сумата, която е била действително прехвърлена от FPAP на риболовните предприятия. Комисията отбелязва по този повод, че въпреки отправеното към Франция разпореждане за предоставяне на всички необходими сведения относно функционирането на FPAP, тя не е изпратила информация нито за начина на използване на паричните средства от този фонд, нито за неговата отчетност. При липса на тези сведения и в съответствие с практиката на Съда (34), Комисията счита, че е полезно да предостави някои указания за методологията, която трябва да се използва при определяне на размера на помощта, която следва да се възстанови. (135) При определяне на тези указания Комисията взе под внимание факта, че по силата на споразуменията FPAP е задължен да води счетоводна отчетност, която дава възможност да се установи използването на авансовите плащания, както и предназначението на ресурсите и разходите и че е поел задължението да съхранява счетоводните документи за минимален период от 10 години и да ги предоставя на различните държавни органи при обикновено поискване (вж. съображение 27). Въз основа на тези данни органите или организациите, натоварени с прилагане на решението за възстановяване, ще имат възможност да установят движението на паричните средства на FPAP, както и състоянието на тези парични средства в момента, в който това решение ще трябва да бъде изпълнено. В допълнение, тъй като счетоводната отчетност на риболовните предприятия по принцип се води от групи за управление към Центъра за управление на рибарите-занаятчии, който има представител в управителния съвет на FPAP, получените от FPAP обезщетения е възможно да бъдат засечени в счетоводните документи на предприятията. 6.1. Възстановяване на помощите от FPAP (136) Размерът на несъвместимата помощ, която трябва да се възстанови от FPAP съответства на частта от държавната помощ, която не е била окончателно прехвърлена на риболовните предприятия, т.е. сумата от авансовите плащания, с която е финансирано функционирането на FPAP, както и сумата от тези авансови плащания, която фондът е запазил в своите парични средства. Общият размер на разходите за функциониране може да се установи от органа, натоварен да изпълни решението за възстановяване, въз основа на счетоводните документи на FPAP. Като се вземе предвид заменяемия характер на парите и невъзможността да се разграничи техния източник в зависимост от използването им, Комисията счита, че частта от авансовите плащания от държавата, с която са финансирани разходите му за функциониране, съответства на общата сума на тези разходи, умножена по коефициента за тези авансови суми, получен от съотношението на сумата от авансовите плащания и собствените средства на FPAP (вноски на членовете). По същия начин размерът на авансовите суми, останали в паричните средства на фонда може да се определи като се умножат останалите парични средства със същия коефициент. 6.2. Възстановяване на помощите от риболовните предприятия (137) Както е посочено по-горе, помощта, която трябва да се възстанови от всички риболовните предприятия, възлиза на 65 или на 77 милиона авансови плащания, намалени със сумата, възстановена от FPAP в съответствие с указанията, дадени в съображение 136. Що се отнася до държавната помощ, която всяко едно от тези предприятия следва да възстанови, трябва да се държи сметка за факта, че не е възможно от счетоводна гледна точка да се направи разграничение между помощта, която е квалифицирана като държавна помощ и тази, която не идва от държавата (вж. параграф 4.2.1.2 от настоящото решение). (138) Комисията счита, че държавната помощ, която всяко предприятие трябва да възстанови, може да се изчисли на базата на полученото от него обезщетение във вид на осигуровка за дизел. (139) Като приема това обезщетение за база за изчисление, Комисията не се интересува каква точно субсидия съответства на реализираните от всяко риболовно предприятие икономии от закупуването на гориво на цена, по-ниска от пазарната. Комисията счита, че това е правилно, тъй като предприятията, които са се възползвали от преференциални цени за горивото си са същите, които са се възползвали от обезщетенията във вид на осигуровката за дизел и това е станало в съответните напълно сравними пропорции,, тъй като колкото повече едно предприятие купува гориво на преференциална цена, толкова повече обезщетения получава и обратно. Така избраната основа няма да внесе изкривяване между засегнатите предприятия по отношение на задълженията за връщане на средства, които те трябва да изпълнят. Освен това Комисията отбелязва, че ако отчете този еквивалент на субсидиите в основата за изчисляване, ще се наложи да се изчислява за всяко снабдяване с гориво, извършено в периода на дейност на FPAP на фючърсните пазари на нефт, разликата между разхода, направен при закупуване през деня и разхода, реално фактуриран от кооперацията, след като се определи какъв е бил курса за деня, приложим към закупения тип гориво и към мястото на снабдяване. Ще бъде много трудно да се приложи този метод. Това е причината, поради която Комисията счита, че е за предпочитане да препоръча основа за изчисляване, която ще улесни задачата на органите и организациите, натоварени с изпълнение на решението за възстановяване. (140) Поради това Комисията счита, че държавната помощ, която трябва да се възстанови от всяко предприятие, може да се изчисли на базата на полученото от всяко предприятие обезщетение във вид на осигуровка за дизел. Подлежащата на връщане държавна помощ трябва да се изчисли като се умножи това обезщетение с процент, съответстващ на съотношението на общия размер на държавната помощ, подлежаща на връщане от риболовните предприятия, отнесен към общия размер на обезщетенията, изплатени от FPAP на риболовните предприятия във вид на осигуровката за дизел. (141) Сумата, която трябва да се възстанови от всяко риболовно предприятие трябва да се изчисли по следните формули: където: REnt = сума, която следва да се върне от риболовното предприятие I = размер на обезщетението, получено от риболовното предприятие във вид на осигуровка за дизел Авансови плащания = 65 или 77 милиона евро RFPAP = сума, която следва да се възстанови от FPAP в съответствие с указанията в съображение 136. Обща сума I = общ размер на обезщетенията, изплатени от FPAP на риболовните предприятия във вид на осигуровка дизел. (142) Тази формула държи сметка за постулата, според който FPAP е получил от фючърсните пазари печалби, които след това са били изцяло преотстъпени на риболовните предприятия. Както е описано в настоящото решение това е най-вероятният случай. Необходимо е обаче да се предвиди и теоретичният случай, при който FPAP би понесъл загуби на фючърсните пазари, в резултат на което риболовните предприятия биха ползвали общо обезщетения, по-ниски от размера на авансовите плащания, намалени със сумата, възстановима от FPAP. В такъв случай коефициентът (Аванси - RFPAP)/Обща сума I би бил по-голям от 1, по-специално ако сумата на „RFPAP“ е ниска; тогава вследствие на прилагането на горната формула общата сума, която трябва да се възстанови от риболовните предприятия, би била по-висока от тази, от която са се възползвали. По тази причина в този конкретен случай е по-подходящо да се предвиди сумата, която трябва да възстанови всяко предприятие да съответства на размера на полученото от него обезщетение във вид на „осигуровка дизел“. В този конкретен случай салдото от авансовите плащания от държавата и обезщетенията, изплатени на риболовните предприятия, ще трябва да се възстанови от FPAP, който реално е ползвал тази разлика. (143) Държавните помощи, от които са се възползвали риболовните предприятия, може да не подлежат на възстановяване, ако към датата на отпускането им, те изпълняват условията на Регламент (ЕО) № 1860/2004 или на Регламент (ЕО) № 875/2007 относно помощите de minimis, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Помощта, отпусната на Фонда за предотвратяване на непредвидените рискове в сектор риболов (FPAP), за придобиване на финансови опции на фючърсния пазар на нефт и неправомерно предоставена от Франция в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора, е несъвместима с общия пазар. Член 2 Помощта, отпусната на риболовните предприятия под формата на намаляване на разходите им за гориво и неправомерно предоставена от Франция в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора, е несъвместима с общия пазар. Член 3 Индивидуалната помощ, отпусната на риболовно предприятие по силата на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета (35), не подлежи на връщане, ако в момента на отпускането ѝ тя изпълнява условията, посочени от регламента, приет по силата на член 2 от Регламент (ЕО) № 994/98, приложим към момента на отпускане на помощта. Член 4 1. Франция е длъжна да възстанови от получателите несъвместимите помощи, посочени в членове 1 и 2. 2. Върху сумите, които следва да бъдат възстановени, се начисляват лихви от датата, на която те се предоставени на разположение на получателите, до тяхното реално връщане. 3. Лихвите се изчисляват на база с натрупване, в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (36). 4. Франция анулира всички висящи плащания на помощите, посочени в членове 1 и 2, считано от датата на приемане на настоящото решение. Член 5 1. Възстановяването на помощите, посочени в членове 1 и 2, е незабавно и ефективно. 2. Франция следи настоящото решение да бъде изпълнено в срок от четири месеца, след датата на уведомление. Член 6 1. Два месеца след получаване на уведомлението за настоящото решение Франция съобщава на Комисията следните сведения: а) общият размер (главница и лихви), който следва да бъде възстановен от FPAP; б) подробно описание на вече предприетите и планираните мерки за изпълнение на настоящото решение; в) документите, показващи, че FPAP е започнал процеса по възстановяване на помощта. 2. Франция информира Комисията за напредъка на предприетите на национално равнище мерки за изпълнение на настоящото решение до пълното възстановяване на помощта, посочена в член 1. Тя предава незабавно, при обикновено поискване от Комисията, всички сведения относно предприетите и планираните мерки за да се съобрази с настоящото решение. Тя представя и подробни сведения относно размера на вече възстановените помощи и лихви от FPAP. Член 7 1. Два месеца след получаване на уведомлението за настоящото решение Франция предава на Комисията следните сведения: а) списък с риболовните предприятия, които са получили помощ, посочена в член 2 и общата сума, получена от всяко от тях; б) общата сума (главница и лихви), която следва да се възстанови от всеки получател на помощ; в) подробно описание на вече предприетите и планираните мерки за да се съобрази с настоящото решение; г) документите, показващи че получателите са били заставени да възстановят помощта. 2. Франция информира Комисията за напредъка на мерките, предприети на национално равнище за изпълнение на настоящото решение до пълното възстановяване на помощта, посочена в член 2. Тя предава незабавно, при обикновено поискване от страна на Комисията, всички сведения относно предприетите и планираните мерки за да се съобрази с настоящото решение. Тя представя също подробни сведения относно размера на помощта и лихвите, които вече са възстановени от FPAP. Член 8 Адресат на настоящото решение е Френската република. Съставено в Брюксел на 20 май 2008 година.	[ 4, 19, 14, 6, 12 ]
32008R0139	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 139/2008 НА КОМИСИЯТА от 15 февруари 2008 година за изменение на приложения I, II, III, V и VII към Регламент (ЕИО) № 3030/93 на Съвета относно общите правила за внос на някои текстилни продукти с произход от трети страни КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3030/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно общите правила за внос на някои текстилни продукти с произход от трети страни (1), и по-специално член 19 от него, като има предвид, че: (1) Общите правила за внос на текстилни продукти с произход от трети страни следва да бъдат актуализирани, за да се вземат предвид някои скорошни промени. (2) Виетнам стана пълноправен член на Световната търговска организация на 11 януари 2007 г. (3) Съветът одобри с Решение 2007/861/ЕО (2) подписването и временното прилагане на двустранно споразумение между Европейската общност и Република Беларус относно търговията с текстилни продукти. (4) Измененията към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (3), също така засягат някои кодове в приложение I към Регламент (ЕИО) № 3030/93. (5) Регламент (ЕИО) № 3030/93 следва да бъде съответно изменен. (6) Мерките, предвидени в настоящия регламент, съответстват на становището на Комитета по текстила, създаден с член 17 от Регламент (ЕИО) № 3030/93, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложения I, II, III, V и VII към Регламент (ЕИО) № 3030/93 се изменят в съответствие с приложенията към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. Регламентът се прилага от 1 януари 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 15 февруари 2008 година.	[ 1, 3, 5 ]
31992R2075	31992R2075 L 215/70 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2075/92 НА СЪВЕТА от 30 юни 1992 година относно общата организация на пазара на суров тютюн СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 42 и 43 от него, като взе предвид предложението от Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че функционирането и развитието на общия пазар за селскостопански продукти трябва да бъде придружено с въвеждането на Обща селскостопанска политика, която да включи, по-специално, обща организация на пазарите, която може да приеме различни форми в зависимост от продукта; като има предвид, че задачата на Общата селскостопанска политика е да постигне целите на член 39 от Договора, и по-специално в сектора на суровия тютюн - стабилизиране на пазарите и удовлетворителен жизнен стандарт за земеделското население; като има предвид, че тези цели могат да се постигнат чрез приспособяване на ресурсите към изискванията, и по-специално чрез политика на качеството; като има предвид, че настоящото състояние на пазара на тютюн, където предлагането не отговаря на търсенето, изисква значителна промяна на схемата на Общността, която е уреждала пазара досега, като същевременно се гарантира продължаване на отглеждането на тютюн от традиционните производители; като има предвид, че това преразглеждане изисква опростяване на механизмите за управление на пазара, ограничаване на производството в съответствие с изискванията на пазара и нуждите на бюджета, както и по-строги мерки за контрол, с което да се гарантира че механизмите за управление напълно постигат целите на общата организация на пазара; като има предвид, че сортовете тютюн могат да се класифицират в групи съобразно метода на отглеждане и производствените разходи, като се вземат под внимание наименованията, използвани в международната практика; като има предвид, че конкуренцията на тютюневия пазар изисква известно подпомагане на традиционните тютюнопроизводители; като има предвид, че това подпомагане трябва да почива на схема за премиране, която позволява пласирането на тютюна в Общността; като има предвид, че схемата за премиране може да се управлява ефективно чрез договори за отглеждане между производителите и първите преработватели, което гарантира стабилни пазари за производителите и редовни доставки за преработвателите; като има предвид, че изплащането на сума, равна на премията от преработвателя на производителя в момента на доставяне на тютюна като клауза от договора, при условие че тютюнът отговаря на изискванията за качество, осигурява помощ за производителите, като същевременно улеснява управлението на схемата за премиране; като има предвид, че, за да се ограничи производството на тютюн в Общността и да не се стимулира производството на сортове, които не се пласират лесно, трябва да се въведе максимален общ гарантиран праг за Общността и да се разделя ежегодно на специфични гарантирани прагове за съответните групи сортове; като има предвид, че с оглед спазването на гарантираните прагове трябва да се въведе система от квоти за преработка за ограничен период; като има предвид, че за един преходен период държавите-членки трябва да разпределят в рамките на гарантираните прагове квоти за преработка за съответните фирми, както залегналите в правилата за Общността, въведени с оглед да осигурят справедливо разпределение на базата на преработените количества през миналите години, без да се държи сметка за установените ненормални производства; като има предвид, че трябва да се вземат необходимите мерки, които да позволят квотите да се разпределят впоследствие на производителите при задоволителни условия; като има предвид, че държавите-членки, които разполагат с необходимите данни за разпределяне на квотите на производители на база предишни показатели, трябва да бъдат упълномощени да направят това; като има предвид, че първите преработватели не трябва да сключват договори за отглеждане за количества, които надвишават разпределените квоти; като има предвид, че възстановяването на премията трябва да се ограничава до сума, която отговаря на квотата; като има предвид, че трябва да се предвиди първоначално схемите за премиране и производствени ограничения да действат до 1997 г., така че да могат да бъдат преразгледани в светлината на опита и евентуално да бъдат приспособени за следващия период; като има предвид, че мерките за ориентиране на производството могат да помогнат за стабилизиране на тютюневия пазар и подобряване на качеството на продукцията; като има предвид, че конкретната помощ ще позволи на групите производители да допринесат за подобряване организацията и ориентацията на производството; като има предвид, че програма за изследвания, финансирана с постъпленията от приспадане от премията ще позволи отглеждането на тютюн да се приближи до изискванията на Общността по отношение общественото здравеопазване; като има предвид, че, накрая, е необходима една програма за пренасочване на производителите на „Mavra“, „Tsebelia“, „Forchheimer Havanna IIc“ и хибриди на тютюн „Geudertheimer“ поради значението на тези сортове за икономиката на определени региони на Общността; като има предвид, че въвеждането на общ пазар изисква обща система на търгуване при външните граници; като има предвид, че могат да се премахнат количествените ограничения при външните граници на Общността; като има предвид, че въпреки това, в случай че възникнат изключителни обстоятелства, с оглед да не се остави пазара на Общността без защита срещу сътресения, Общността трябва да може да вземе незабавно всички необходими мерки; като има предвид освен това, че непредвидими пазарни обстоятелства може да наложат на Комисията да приеме изключителни мерки за подпомагане на пазара; като има предвид, че постигането на един общ пазар ще бъде застрашено от отпускане на определени помощи; като има предвид, че разпоредбите на Договора, свързани с преценката на помощите, отпускани от държавите-членки, и забраната за помощи, несъвместими с общия пазар трябва да се приложат в тютюневия сектор; като има предвид, че съгласно Регламент (ЕИО) № 729/70 на Съвета от 21 април 1970 г. за финансирането на Общата селскостопанска политика (4) Общността трябва да носи финансова отговорност за разходи, които са понесени от държавите-членки по силата на този регламент; като има предвид, че опитът показва, че наличието на по-строги контролни органи в тютюневия сектор е от съществено значение, като в определени случаи се налага да се дадат определени пълномощия за контрол на независима надзорна агенция, която да се справя със специфичните изисквания на тютюневия пазар; като има предвид, че общата организация на тютюневия пазар трябва да отчита същевременно и по подходящ начин задачите на членове 39 и 110 на Договора; като има предвид, че преходът от схемата, въведена с Регламент (ЕИО) № 727/70 на Съвета от 21 април 1970 г. за общата организация на пазара на суров тютюн (5), към тази, предвидена тук, трябва да стане при възможно най-добри условия; като има предвид, че е възможно да се наложат за тази цел преходни мерки; като има предвид, че новите мерки не трябва да станат напълно приложими до реколтата през 1993 г., ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Общата организация на пазара за суров тютюн включва правила за: - схема за премиране, - мерки за ориентиране и ограничаване на производството, - схема за търговия с трети страни. Общата организация обхваща суров или непреработен тютюн и тютюневи отпадъци, които попадат под код по КН 2401. Член 2 Сортовете суров тютюн се класифицират в следните групи: а) вентилационно сушен: тютюн, сушен в сушилни с контролирана въздушна циркулация, температура и влажност; б) светъл въздушно сушен: тютюн, сушен на открито под заслон, неоставен да ферментира; в) тъмeн въздушно сушен: тютюн, сушен на открито под заслон, оставен да ферментира по естествен път, преди да бъде пуснат на пазара; г) слънчево сушен: тютюн, слънчево сушен; д) сушен на огън: тютюн, сушен на огън; е) „Басми“ (слънчево сушен); ж) „Катерини“ (слънчево сушен); з) „Каба Кулак“ (класик) и сродни на него (слънчево сушен). Сортовете във всяка група са описани в приложението. ДЯЛ I Схема за премиране Член 3 1. От реколта 1993 г. до реколта 1997 г. се прилага схема за премиране. Размерът на премията е еднакъв за сортовете тютюн във всяка от различните групи. 2. Въпреки това за вентилационно сушен, светъл въздушно сушен и тъмен въздушно сушен тютюн, отглеждани в Белгия, Германия и Франция, се отпуска допълнителна сума равна на 50 % от разликата между премията, отпускана за тези тютюни съгласно параграф 1 и премията, приложима за реколта 1992 г. 3. Целта на премията е да подпомогне доходите на производители, чиито продукти отговарят на пазарните изисквания и да се улесни пласирането на произведен в Общността тютюн. Член 4 1. Съгласно процедурата в съответствие с член 43, параграф 2 от Договора Съветът определя размера на премията и допълнителните суми за всяка тютюнева реколта, като конкретно отчита предишни и предстоящи възможности за пласиране на различните сортове тютюн при нормални условия на конкуренция на пазара на Общността и на световния пазар. 2. Размерът на премията се определя: а) на килограм тютюн на листа, който не е преминал първа преработка и подготовка за пазара; б) за всяка група суров тютюн. Член 5 Отпускането на премия е предмет, по-специално, на следните условия: а) тютюнът трябва да произхожда от производствена област, която е определена за съответния сорт; б) трябва да са изпълнени изискванията за качество; в) тютюнът на листа трябва да бъде доставен от производителя в помещенията на първия преработвател съгласно договор за отглеждане. Член 6 1. Договорите за отглеждане включват: - задължение за първия преработвател да заплати на производителя в момента на доставяне освен покупната цена и сума, равна на премията, за количеството по договор и действително доставено; - задължение за производителя да достави в помещенията на първия преработвател суров тютюн, който отговаря на изискванията за качество. 2. Компетентният орган възстановява сумата на премията на първия преработвател при представяне на доказателство, че производителят е доставил тютюна и че сумата, посочена в параграф 1, е била изплатена. Член 7 Подробните правила за прилагането на настоящата глава се приемат съгласно процедурата в съответствие с член 23. Те включват: - определяне на границите на производствените области за всеки сорт, - изисквания за качество на доставения тютюн, - допълнителни точки, които да се включат в договора за отглеждане и окончателната дата за сключването му, - евентуалното задължение за първия преработвател да внесе гаранция в случай, че иска аванс, както и условията, свързани с внасянето и освобождаването на тази гаранция, - специфични условия за отпускане на премията в случаите, когато договорът за отглеждане е сключен с група производители, - мерки в случай на неизпълнение на законните задължения от страна на производителя или първия преработвател. ДЯЛ II Система за ограничаване на производството Член 8 Определя се максимален глобален гаранционен праг за Общността от 350 000 тона суров тютюн на листа за една реколта. За 1993 г. този праг се определя на 370 000 тона. В рамките на този праг, всяка година, Съветът определя съобразно процедурата на член 43, параграф 2 от Договора специфичен гаранционен праг за всяка група сортове, като конкретно отчита пазарните условия и социално-икономическите и агрономически условия в съответните производствени региони. Член 9 1. За да се осигури спазването на гаранционните прагове се въвежда система от квоти за преработка за реколти 1993 г. до 1997 г. 2. За всяка реколта, в съответствие с процедурата по член 43, параграф 2 от Договора, Съветът разпределя между държавите-членки производители наличните количества за всяка група сортове. 3. На базата на разпределените съгласно параграф 2 количества и без да се засяга прилагането на параграф 5, държавите-членки разпределят квотите за преработка на преходна база за реколтите за 1993 г. и 1994 г. между първите преработватели, пропорционално на средните количества, които са доставени за преработка през трите години, предхождащи годината на последната реколта, разделени по групи сортове. Въпреки това продукцията от 1992 г. и доставките от тази реколта няма да се взимат предвид. Процедурата за разпределяне на квотите за преработка за следващите реколти няма да се влияе от това разпределение. Първите преработватели, които започват дейност след началото на референтния период, получават количество, пропорционално на средното количество, доставено за преработка по време на дейността им. За първите преработватели, които започват дейност в годината на реколта или са започнали през предходната година, държавите-членки запазват 2 % от общите количества, с които разполагат, по групи сортове. В рамките на тези проценти, първите преработватели получават количество, което не надвишава 70 % от производствените им мощности, при условие че предложат достатъчни гаранции за ефективността и дълготрайната жизнеспособност на тяхната дейност. 4. Въпреки това държавите-членки могат да разпределят квоти директно на производители, ако разполагат с необходимите данни за производството на всички производители за трите реколти, предхождащи последната, по отношение сортовете и произведените и доставени на преработвател количества. 5. При разпределянето на квотите съгласно параграфи 3 и 4, при изчисляването на референтната продукция няма да се взимат пред вид каквито и да било количества суров тютюн, произведен над максималните гарантирани количества, приложим съгласно Регламент (ЕИО) № 727/70. Когато е необходимо, продукцията се взима предвид само в рамките на ограничението на квотата, разпределена през разглежданите години. Член 10 Първи преработвател не може да сключва договори за отглеждане или да му бъде възстановявана сумата на премията за количества, които надвишават квотата, която е разпределена на него или на производителя. Член 11 Подробните правила за прилагането на настоящата глава се приемат съобразно процедурата в съответствие с член 23. Те включват корекциите, предвидени в член 9, параграф 5, в начина на разпределяне на квотите и предпоставките за прилагане на квотите при размер като за производителите, и по-специално в зависимост от предишните им състояния. ДЯЛ III Мерки за ориентиране на производството Член 12 1. За да се съгласува и пригоди предлагането към пазарните изисквания за качество, когато са сключени договори за отглеждане между първи преработвател и призната група на производители и когато доставките, предвидени по тези договори, отчитат цялото производство на членовете на групата, се отпуска специфична помощ, която е равна на 10 % от премията. 2. Специфичната помощ се изплаща на групата на производители за подобряване на организацията и ориентацията на производството. 3. Подробните правила за прилагането на настоящия член се приемат от Комисията в съответствие с процедурата съгласно член 23. Те включват: - определяне на групи производители с право на специфичната помощ, - условия за признаване на групи производители, - нуждата, за която ще се използва специфичната помощ. Член 13 1. Създава се фонд на Общността за изследвания и информация в областта на тютюните. Той се финансира от приходите от удръжките, които не надвишават 1 % от премията в момента на плащането. 2. Фондът финансира и координира програми за изследвания и информация, за подобряване знанията за вредните последствия от тютюнопушенето и съответните превантивни и лечебни мерки и за ориентиране тютюневото производство в Общността към най-безвредните сортове и качества. 3. Подробните правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата съгласно член 23. Член 14 Комисията приема тригодишна програма за пренасочване от сортовете „Mavra“, „Tsebelia“, „Forchheimer Havanna IIc“ и хибриди на тютюн „Geudertheimer“ към сортове, по-близки до пазарните изисквания или други земеделски култури в съответствие с процедурата съгласно член 23. Програмата започва с реколта 1993 г. Тя може да включва специфични мерки за компенсиране на производителите за всяка загуба в доход, дължаща се на пренасочването. ДЯЛ IV Търговия с трети страни Член 15 Освен ако настоящият регламент не предвижда друго или когато Комисията приема дерогации съгласно процедурата на член 23, при търговията с трети страни се забранява: a) събирането на каквито и да било такси с ефект, равен на мито; б) прилагането на каквото и да било количествено ограничение или мярка със същия ефект. Член 16 1. Ако по причина на внос или износ пазарът на Общността за един или повече продукти, посочени в член 1, е подложен на сътресение или заплаха от сериозни сътресения, които могат да застрашат целите на член 39 от Договора, могат да се вземат подходящи мерки по отношение търговията с трети страни до момента, когато сътресението или заплахата от него изчезне. 2. В случай че възникне ситуацията, посочена в член 1, по искане на държава-членка или по своя инициатива Комисията решава какви са необходимите мерки и уведомява за решението си държавите-членки, като мерките се прилагат веднага. Ако Комисията получи искане от държави-членки, тя взема решение по него в срок от 24 часа след получаването му. 3. Мерките, предприети от Комисията, се съобщават на Съвета от всяка държава-членка в срок от три работни дни след датата на уведомяване. Съветът се събира незабавно. Той може да измени и допълни или да отхвърли въпросната мярка с квалифицирано мнозинство. ДЯЛ V Общи и преходни разпоредби Член 17 С оглед преодоляване непредвидими пазарни обстоятелства, могат да се приемат изключителни мерки за подпомагане в съответствие с процедурата съгласно член 23. Обхватът и времетраенето на тези мерки не трябва да надхвърля този, който е абсолютно необходим за подпомагане на пазара. Член 18 Освен ако настоящият регламент не предвижда друго, членове 92, 93 и 94 от Договора се прилагат за производството и търговията с посочените в член 1 продукти. Член 19 Разходите, които са направени съгласно дялове I и III, се считат за разходи по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 729/70. Член 20 1. Държавите-членки вземат всички необходими мерки за спазване на разпоредбите на Общността по отношение на суровия тютюн. За това те уведомяват Комисията в срок от шест месеца след приемането на настоящия регламент за мерките, които възнамеряват да предприемат за управление и контрол. В срок от три месеца след това уведомяване Комисията одобрява мерките или изисква корекции. Когато бъдат изискани корекции, държавата-членка ги извършва при първа възможност. За всяко изменение в мерките на национално равнище, държавите-членки уведомяват незабавно Комисията, която ги проучва по същата процедура. 2. Всяка държава-членка производител създава съобразно своето законодателство своя специфична агенция, която да извършва определени проверки във връзка с мерките на Общността за тютюна. Въпреки това държавите-членки, които имат прагово количество съгласно член 9, параграф 2 по-малко от 45 000 тона, могат и да не учредяват такава агенция. 3. На агенцията се дава пълна административна независимост. Държавата-членка ѝ предоставя пълни правомощия за осъществяване на възложените ѝ задачи. Нейните служители трябва за бъдат достатъчно на брой и достатъчно квалифицирани да изпълняват посочените по-горе задачи. 4. Преди началото на всяка кампания съответната държава-членка, по предложение на агенцията, съставя и изпраща на Комисията предварителен бюджет и работен график, за да гарантира правилното прилагане на схемата за премиране. Комисията може да изиска от държавата-членка, без да накърнява отговорностите на последната, да направи изменения в предварителния бюджет или работния график, които тя смята за подходящи. Определени от Комисията лица могат във всеки момент да контролират всяка от извършваните от агенцията дейности. Агенцията периодично предоставя на държавата-членка и на Комисията отчети за работата, която е свършила. В тези отчети трябва да се посочват всички възникнали проблеми, както и когато се налага и предложения за подобряване на мерките. 5. 50 % от фактическите разходи на агенцията се покриват от общия бюджет на Европейските общности, а остатъкът се покрива от съответната държава-членка. 6. Годишната сума, която представлява фактическите разходи по параграф 5, се определя с решение на Комисията на основата на данните, дадени от съответните държави-членки. Сумата се отпуска, след като Комисията се увери, че агенцията е създадена и осъществява възложената ѝ работа. За да се улесни създаването и функционирането на агенцията, въпросната сума може да се изплати авансово под формата на траншове през съответната година, в съответствие с годишния бюджет на агенцията, като последният се съставя със съгласието на държавата-членка и Комисията преди края на октомври за всяка следваща година. 7. Държавите-членки вземат необходимите мерки да гарантират, че назначените по параграфи 2-4 инспектори: - имат достъп до производствените, преработвателните и търговските обекти, - могат да проверяват счетоводни данни и други документи, които са свързани с процедурата по проверката, и да правят копия или извлечения от тях, - могат да изискват всякаква свързана с работата им информация. 8. Подробните правила за прилагане на настоящия член се приемат от Комисията в съответствие с процедурата съгласно член 23. Член 21 Държавите-членки и Комисията обменят всяка необходима информация за прилагането на настоящия регламент. Подробните правила за изпращане и разпространение на такава информация се приемат в съответствие с процедурата съгласно член 23. Член 22 Създава се Управителен комитет за тютюна (наричан по-долу „Комитетът“), съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията. Член 23 1. Представителят на Комисията предлага на Комитета проект за мерките, които да бъдат приети. Комитетът представя становището си по проекта в срок, който се определя от председателя в зависимост от спешността на въпроса. Становището се приема с мнозинството, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора, в случай на решения, които Съветът приема по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в Комитета се претеглят по начина, посочен в този член. Председателят не гласува. 2. Комисията приема мерки, които се прилагат незабавно. Въпреки това, ако тези мерки не съответстват на становището на Комитета, те се съобщават от Комисията на Съвета. В такъв случай Комисията може да отложи прилагането на приетите мерки за срок не повече от един месец след датата на съобщаването им. 3. Съветът може да вземе с квалифицирано мнозинство различно решение в срока, посочен в предишния параграф. Член 24 Комитетът може да разглежда всеки друг въпрос, който е поставен по инициатива на председателя или по искане на представител на държава-членка. Член 25 Настоящият регламент трябва да се прилага по такъв начин, че да се отчитат същевременно и по подходящ начин целите на членове 39 и 110 от Договора. Член 26 До 1 април 1996 г. Комисията представя пред Съвета предложение за мерките, предвидени в дялове I и II, които се прилагат след реколта 1998 г. Съветът взема решение по това предложение в съответствие с процедурата съгласно член 43, параграф 2 от Договора. Член 27 Ако се налагат преходни мерки за улесняване на преминаването от мерките, въведени с Регламент (ЕИО) № 727/70, към мерките, предвидени в настоящия регламент, такива мерки се приемат в съответствие с процедурата съгласно член 23. Член 28 Регламент (ЕИО) № 727/70 се отменя, като отмяната влиза в сила от реколта 1993 г. Член 29 Настоящият регламент се прилага от реколта 1993 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Люксембург на 30 юни 1992 година.	[ 17, 6 ]
32008R0906	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 906/2008 НА СЪВЕТА от 15 септември 2008 година за прекратяване на процедурата по преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1659/2005 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове магнезиеви тухли с произход от Китайската народна република СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1) (основния регламент), и по-специално член 9, параграф 4 и член 11, параграф 4 от него, като взе предвид предложението, внесено от Комисията след консултация с Консултативния комитет, като има предвид, че: 1. ПРОЦЕДУРА 1.1. Съществуващи мерки (1) С Регламент (ЕО) № 1659/2005 (2) („първоначалния регламент“) Съветът налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове магнезиеви тухли с произход от Китайската народна република („КНР“). Мерките се състоят от ad valorem митническа ставка от 39,9 %, с изключение на шест изрично посочени в първоначалния регламент дружества, по отношение на които се прилагат индивидуални митнически ставки. 1.2. Искане за преразглеждане (2) След налагането на окончателни мерки Комисията получи заявление да започне преразглеждане по отношение на нов износител на Регламент (ЕО) № 1659/2005 на основание член 11, параграф 4 от основния регламент, от страна на китайски производител износител, Yingkou Dalmond Refractories Co. Ltd. („заявителя“). В него заявителят твърди, че не е свързан с никой от производителите износители в КНР, които подлежат на действащите антидъмпингови мерки по отношение на магнезиеви тухли. Освен това той заяви, че не е осъществявал износ на магнезиеви тухли през първоначалния период на разследване (от 1 април 2003 г. до 31 март 2004 г.), но че е осъществявал износ на продуктите за Общността след този период. 1.3. Започване на преразглеждане по отношение на нов износител (3) Комисията разследва доказателствата prima facie, представени от заявителя, и ги сметна за достатъчни, за да оправдаят започването на преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 4 от основния регламент. След консултация с Консултативния комитет и след като на засегнатото производство на Общността бе дадена възможност да представи коментара си, с Регламент (ЕО) № 1536/2007 (3) Комисията образува процедура по преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1659/2005 по отношение на заявителя. (4) Съгласно Регламент (ЕО) № 1536/2007 на Комисията антидъмпинговото мито от 39,9 %, наложено с Регламент (ЕО) № 1659/2005, бе отменено по отношение на вноса на магнезиеви тухли, произвеждани и продавани за износ за Общността от заявителя. Същевременно, съгласно член 14, параграф 5 от основния регламент, на митническите власти бе разпоредено да предприемат съответни мерки, за да регистрират този внос. 1.4. Разглеждан продукт и сходен продукт (5) Разглежданият продукт е същият продукт, описан в първоначалния регламент, т.е. химически свързани, незакалени магнезиеви тухли, чийто магнезиев компонент съдържа не по-малко от 80 % MgO, със или без съдържание на магнезит, с произход от КНР, понастоящем класиран в кодове по КН ex 6815 91 00, ex 6815 99 10 и ex 6815 99 90 (кодове по ТАРИК 6815910010, 6815991020 и 6815999020). (6) Сходният продукт също е еднакъв с определения в първоначалния регламент. 1.5. Заинтересовани страни (7) Комисията уведоми официално производството на Общността, заявителя и представителите на страната износител за започването на процедурата по преразглеждане. На заинтересованите страни беше дадена възможност да представят писмено своите становища и да бъдат изслушани. (8) Комисията изпрати на заявителя формуляр на заявление за получаване на статут за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика (ТДПИ), и въпросник и получи отговор в определения за целта срок. Комисията се зае да провери цялата информация, която сметна за необходима за определянето на дъмпинга, и проведе посещения на място в сградите на заявителя и на следните свързани съдействащи дружества в КНР: - Yingkou Dalmond Refractories Co. Ltd. (заявителя), - Liaoning Qunyi Group Refractories Co. Ltd. (дружеството майка), - Yingkou Guangshan Refractories Co. Ltd. (свързан производител), - Dalian Dalmond Trading Co. Ltd. (свързан износител). 1.6. Период на разследване (9) Разследването на дъмпинга обхвана периода от 1 април 2006 г. до 30 септември 2007 г. („период на разследване“ или „ПР“). 2. РЕЗУЛТАТИ ОТ РАЗСЛЕДВАНЕТО 2.1. Определяне на „нов износител“ (10) Според твърденията на производството на Общността заявителят е изнасял разглеждания продукт в Общността още през 2004 г., като тези твърдения бяха подкрепени от редица уебсайтове и каталози на заявителя, в които се споменава за извършване на продажби в Общността. В тези документи обаче не се споменава конкретно разглежданият продукт или датата на износ, а прегледът на дневника за продажбите на заявителя и свързаните с него дружества не доказа наличието на такъв износ. С разследването се потвърди, че заявителят не е осъществявал износ на разглеждания продукт през първоначалния период на разследване, както и че е започнал да осъществява износ за Общността след този период. (11) Освен това заявителят демонстрира в удовлетворителна степен, че няма каквито и да било връзки, преки или косвени, с никой от китайските производители износители, за които важат действащите антидъмпингови мерки по отношение на разглеждания продукт. (12) Следователно се потвърди, че дружеството следва да се разглежда като „нов износител“ в съответствие с член 11, параграф 4 от основния регламент. 2.2. Статут за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика (ТДПИ) (13) Съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент в случаите на антидъмпингово разследване на внос с произход от КНР нормалната стойност се определя съгласно член 2, параграфи от 1 до 6 от основния регламент за производителите, за които е установено, че отговарят на критериите, изложени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, а именно че при производството и продажбата на сходния продукт преобладават условията на пазарна икономика. Тези критерии са изложени в обобщена форма по-долу: - бизнес решенията се вземат в отговор на сигналите на пазара, без съществена намеса от страна на държавата, и разходите отразяват пазарните стойности, - фирмите разполагат с ясно оформен пакет от основна счетоводна документация, която се подлага на независим одит в съответствие с Международните счетоводни стандарти („МСС“) и се прилага във всички случаи, - на пазара няма съществени деформации, пренесени от предишната система на непазарна икономика, - законите за фалита и собствеността гарантират стабилност и правна сигурност, - валутният обмен се извършва по пазарен курс. (14) Заявителят поиска статут за ТДПИ в съответствие с член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент и бе приканен да попълни формуляр на заявление за получаване на статут за ТДПИ. (15) В процеса на разследването заявителят подаде няколко формуляра за статут за ТДПИ за свързаните с него дружества. След проведен анализ на формулярите Комисията определи за одобрение четири заявления за ТДПИ на заети в производството и продажбата на разглеждания продукт дружества. Въпросните дружества са изброени в съображение 8 от настоящия регламент. В късен етап от разследването обаче бе установено, че заявителят е свързан с друг производител и друг износител на разглеждания продукт, намиращи се в КНР. Въпросните дружества не бяха попълнили отделен формуляр за статут за ТДПИ, в резултат на което не бе възможно да се направи оценка на положението на цялата група, в рамките на която работи заявителят. (16) Комисията има установена практика да извършва проверка дали като цяло дадена група свързани дружества отговаря на условията за ТДПИ. Това се смята за необходимо, за да се избегне продажбите на група компании да бъдат канализирани през едно от свързаните дружества в групата, ако на въпросното дружество се даде преференциална индивидуална митническа ставка. Поради това в случаите, когато филиал или някакво друго свързано дружество е производител и/или продавач на разглеждания продукт, всички тези свързани дружества следва да представят формуляр с искане за ТДПИ, за да бъде направено разследване за това, дали са спазени критериите в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент. Само по себе си неоповестяването на съществуването на въпросните дружества е достатъчно основание да се направи заключението, че не може да се установи дали групата като цяло отговаря на всички условия за ТДПИ. (17) При все това следва да се отбележи, че при разследването се установи, че от четирите дружества в групата, които подадоха формуляри за ТДПИ, само едно дружество отговаря на всички условия за предоставяне на статут за ТДПИ. Останалите три дружества не отговарят на първите три критерия, упоменати в съображение 13 по-горе. (18) Що се касае до дружеството майка, то не успя да докаже, че в работата му няма намеса от държавата. На първо място, не можа да се установи източникът на капитала на учреденото през 2001 г. дружество, а счетоводните сметки, отразяващи внасянето на капитала, не можеше да бъдат изравнени (първи критерий). На второ място, дружеството не доказа, че разполага с ясно оформен пакет основна счетоводна документация, изготвена и одитирана в съответствие с МСС. По-конкретно, дружеството не разполагаше със своя собствена одитирана документация. То разполагаше само с одитирани консолидирани финансови отчети, специално изготвени по искане на кредитор. Освен това в неодитираната счетоводна документация също така се откриха няколко нарушения на МСС, касаещи дълготрайните активи и амортизацията, отчитането на някои активи и преоценката на активите (втори критерий). (19) Що се касае до заявителя, той не успя да докаже, че в работата му няма намеса от държавата. По-конкретно, в учредителния му акт, за който държавните органи бяха информирани, за да издадат търговско разрешение, се съдържаха ограничения за извършване на продажби на вътрешния пазар. Освен това дружеството не беше в състояние да представи договор за предоставяне на енергия (първи критерий). На второ място, въпросното дружество не доказа, че разполага с ясно оформен пакет основна счетоводна документация, изготвена и одитирана в съответствие с МСС (втори критерий). И на последно място, заявителят не доказа, че не е засегнат от съществени деформации, пренесени от предишната система на непазарна икономика, по-конкретно поради това че не всичките първоначални активи на дружеството са били независимо оценени и поради това че то се е възползвало от съществени данъчни отстъпки (трети критерий). (20) По отношение на третото дружество, то не доказа, че бизнес решенията са вземани в отговор на пазарните сигнали без съществена намеса от държавата и че разходите му отразяват пазарните стойности (първи критерий). На второ място, дружеството не доказа, че разполага с ясно оформен пакет основна счетоводна документация, изготвена и одитирана в съответствие с МСС: бяха отбелязани няколко нарушения на МСС, като закъснение при отчитането на приходите или неправилна амортизация на дълготрайните активи (втори критерий). И на последно място, дружеството не доказа, че не е засегнато от съществени деформации, пренесени от предишната система на непазарна икономика, по-конкретно поради това, че първоначалните активи на дружеството не можеха да бъдат сметнати като независимо оценени (трети критерий). (21) Предвид гореизложените факти и съображения на заявителя и на групата като цяло, в която той работи, не можеше да се предостави ТДПИ. (22) На производството на Общността, на заявителя и на органите в страната износител беше дадена възможността да изложат своите коментари по заключенията по отношение на ТДПИ. Само заявителят предостави своите коментари. (23) Първо, заявителят заяви, че двете дружества, чието съществуване бе открито на късен етап от разследването, както е упоменато в съображение 15 по-горе, не е трябвало да подават заявления за ТДПИ. Според заявителя заявленията за ТДПИ следва да се подават от производителите и търговците на продукта по време на ПР. Въпросните две дружества не бяха заети в производството или продажбата на разглеждания продукт по време на ПР и след това, защото свързаният износител беше ликвидиран в началото на 2008 г., като свързаният производител не е бил изцяло функциониращ по време на ПР, поради това че не е получил разрешение за производство. (24) В този смисъл се припомня, че на заявителя беше дадена възможността, както и формуляри, за кандидатстване за статут за ТДПИ за повечето от свързаните дружества. Обаче той не разкри за съществуването на тези две дружества в определения за целта срок, както е обяснено по-долу в съображения 25 и 26. (25) Съществуването на предполагаемия ликвидиран износител беше открито от Комисията и потвърдено от заявителя точно преди посещението на място в КНР. Дружеството не подаде заявление за статут за ТДПИ и освен това въпреки молбата от Комисията заявителят не представи счетоводна документация и друга информация, имаща отношение по въпроса, за да се изясни какви точно са дейностите на това дружество по време на ПР. Следователно Комисията не беше в състояние да установи, че това дружество не е било заето с продажбата на разглеждания продукт по време на ПР. (26) Що се касае до свързания производител, Комисията беше уведомена за съществуването му по време на проверката на място в КНР и тъй като въпросният производител се намира в друга провинция, Комисията не беше в състояние да провери на място конкретното естество на работата му и дали всъщност дружеството не е започнало производство на разглеждания продукт. Беше установено, че независимо от това, че дружеството все още нямаше разрешение за производство, търговското му разрешение, връчено му през 2007 г., т.е. по време на ПР, обхваща и производството на разглеждания продукт. Следователно споменатият свързан производител е трябвало да подаде заявление за статут за ТДПИ. (27) Неразкриването на съществуването на въпросните две дружества и неподаването на заявления за ТДПИ лиши Комисията от възможността да потвърди подадената впоследствие информация за дейността им и да направи оценка на това, дали групата от дружества отговаря на условията за предоставяне на статут за ТДПИ. (28) Освен това заявителят твърдеше, че дружеството майка не е трябвало да бъде включено в обхвата на разследването по отношение на ТДПИ, предвид това, че то не е нито производител, нито износител на разглеждания продукт. (29) Дружеството майка упражнява контрол върху свързаните си дружества, включително и техните дейности, по отношение на разглеждания продукт. Затова всяка констатация, според която дружеството майка не спазва принципите на пазарната икономика, има пряко отражение върху цялата група. При разследването се установи, че съществуват много силни връзки между дружеството майка и клоновете ѝ, и по-конкретно със заявителя и друго оказващо съдействие дружество от групата, ангажирано с разглеждания продукт. Между споменатите дружества бяха извършени множество сделки. В допълнение към това активите и режийните разходи не бяха ясно разграничени. Освен това по време на посещението на място дружеството майка заяви намерението си да произвежда в бъдеще магнезиеви тухли, като в търговското му разрешително нямаше никакви разпоредби, които да попречат на дружеството в тази насока. Предвид това този аргумент трябваше да бъде отхвърлен. (30) Заявителят потвърди, че дружеството, упоменато в съображение 20 по-горе, не отговаря на всички критерии за ТДПИ, но заяви, че то повече не следва да се смята за производител, тъй като в момента отдава под наем производствените си съоръжения на друг свързан производител. (31) В това отношение бе установено, че въпросното дружество има възможността отново да започне свое производство във всеки момент в бъдеще. Следователно този аргумент трябваше да бъде отхвърлен. (32) Заявителят направи и други твърдения и приведе в доказателство и други подробности, според които се доказва, че споменатото в съображение 19 по-горе дружество отговаря на всички критерии за статут за ТДПИ. Тези твърдения са описани и обсъдени по-долу. (33) По отношение на първия критерий заявителят твърди и че ограничението в учредителния акт е напълно индивидуална договореност между акционерите, в която държавата няма намеса. Заявителят твърди и че според китайското облигационно право няма задължение за сключване на писмен договор за доставка на енергия. (34) В този смисъл се отбелязва, че според китайското облигационно право учредителните актове имат обвързваща сила за дружеството, акционерите, директорите, надзорниците и висшите ръководни кадри. Освен това се изисква учредителният акт и всички негови промени да се регистрират в държавните органи. Обратно на твърдението на заявителя беше констатирано, че в китайското облигационно право ясно се говори за договори за доставка и изразходване на енергия и се съдържат ясни разпоредби относно съдържанието на такива договори. Въз основа на това аргументите по отношение на първия критерий бяха отхвърлени. (35) По отношение на втория критерий заявителят представи документи, според които констатираните недостатъци на счетоводната документация, по-конкретно по отношение на сделките между свързаните дружества, са били коригирани към края на април 2008 г., като така заяви, че вторият критерий е бил спазен. (36) В това отношение се отбелязва, че която и да е предполагаема корекция, направена през 2008 г., не променя факта, че документацията на заявителя, подадена с формуляра за заявлението, не е била надеждна, както е посочено в съображение 19 по-горе. Въз основа на това посоченият аргумент трябваше да бъде отхвърлен. (37) По отношение на третия критерий заявителят твърди, че докладът за потвърждение на капитала, представен с формуляра за заявление за ТДПИ, би трябвало сам по себе си да е достатъчен за удостоверяването на активите. Освен това заявителят твърди и че данъчните отстъпки не е трябвало да бъдат взети предвид в рамките на настоящото антидъмпингово разследване, тъй като този въпрос касае само антисубсидийните разследвания. (38) Отбелязва се, че при разследването е установено, че докладът за потвърждаване на капитала е определен като погрешен, затова не може да се смята за независима база на оценката на активите. Що се касае до данъчните отстъпки за заявителя, смята се, че това значително нарушава финансовата ситуация на дружеството и наистина има въздействие върху третия критерий за статут за ТДПИ. Следователно посочените аргументи по отношение на третия критерий трябваше да бъдат отхвърлени. (39) Въз основа на гореизложеното Комисията поддържа констатациите си и заключенията си по отношение на критерии от едно до три. Следователно се потвърждава, че на заявителя и на групата, в чиито рамки той работи, не може да се даде статут за ТДПИ. 2.3. Индивидуално третиране (ИТ) (40) В допълнение към член 2, параграф 7 от основния регламент мито за цялата страна, ако има такова, се установява за страните, които попадат в обхвата на посочения член, освен в случаите, когато дружествата са в състояние да докажат, че отговарят на всички критерии за индивидуално третиране (ИТ), изложени в член 9, параграф 5 от основния регламент. Тези критерии са изложени в обобщена форма по-долу: - при контролирани изцяло или частично от чуждестранни лица предприятия или при съвместни предприятия износителите имат право да репатрират капитала и печалбите, - експортните цени, количествата, условията и параметрите на продажбата се определят свободно, - повечето от акциите са на частни лица и трябва да се докаже, че дружеството е достатъчно независимо от намесата на държавата, - обмяната на валута се извършва по пазарен курс, - държавната намеса не е такава, че да позволи заобикаляне на мерките, ако на отделните износители се определят различни митнически ставки. (41) Заявителят, освен че поиска статут за ТДПИ, изиска и за ИТ, в случай че не му бъде разрешено ТДПИ. (42) Както е обяснено в съображение 16 по-горе, Комисията има установена практика да извършва проверка дали като цяло дадена група свързани дружества отговаря на условията за ИТ. Както е посочено в съображение 15, по време на ПР един допълнителен производител и един износител, свързани със заявителя, не оказаха съдействие по време на настоящото разследване. Следователно не може да се направи извод дали споменатите две дружества отговарят на критериите за ИТ. (43) Поради това бе направено заключението, че на заявителя не следва да се предоставя статут нито за ТДПИ, нито за ИТ. (44) На заявителя и на органите в страната износител и на заинтересованите страни беше дадена възможността да изложат своите коментари по горните заключения. Само заявителят предостави коментарите си, изложени по-долу. (45) Заявителят първо повтори своето твърдение, че разследването на ТДПИ и ИТ следва да се съсредоточи само върху производители и търговци на разглеждания продукт по време на ПР и заяви, че двете дружества, които не са оказвали съдействие, не са били заети с производството или продажбата на разглеждания продукт. Освен това той изтъкна, че служителите на Комисията са получили цялата необходима информация за оценка на ИТ за двете дружества, които не са оказали съдействие, докато са извършвали проверката на място. (46) По отношение на първото твърдение се отбелязва, че точните дейности на тези две дружества по време на ПР не е могло да бъдат проверени, докато е траело посещението на място, именно поради липсата на съдействие, както по-конкретно е упоменато в съображение 15 по-горе. Следователно заявителят не е доказал, че двете дружества, които не са оказали съдействие, не са произвеждали или не са били заети с продажбата на разглеждания продукт по време на ПР. Отбелязва се и че каквато и да е била дейността на производителя по време на ПР, то тя следва да бъде включена в оценката на групата поради причините, обяснени по-конкретно в съображение 16 по-горе. Така се твърди, че посочените две дружества е трябвало да съдействат по време на разследването. (47) Както е упоменато в съображения 24-27 по-горе, предоставената по време на проверката на място информация е била недостатъчна за изготвянето на оценка по отношение на ИТ за двете дружества, които не са оказвали съдействие. Освен това тази информация не е била предоставена в определения за предоставянето на формуляра за ИТ срок и е била предоставена толкова късно, че не е било възможно тя да бъде проверена от Комисията. Следователно, посоченият аргумент трябваше да бъде отхвърлен. (48) Заявителят добави и че сегашната практика на Комисията да разглежда критериите за ИТ е в нарушение на член 2.3 от Антидъмпинговото споразумение на СТО, тъй като посоченото споразумение следва да се смята за неразделна част от правния ред на ЕО. (49) Предвид липсата на съдействие от страна на свързаните дружества, обаче, критериите за ИТ не бяха преглеждани по-подробно и въпросът със съвместимостта им с правилата на СТО бе сметнат за безпредметен в конкретния случай. Следователно разглеждането на този аргумент не можеше да продължи. (50) Предвид гореизложените факти и съображения се потвърждава, че на заявителя и на групата, в която той работи, не може да се предостави ИТ. 3. ЗАКЛЮЧЕНИЕ (51) Целта на настоящата процедура по преразглеждане бе да се определи индивидуалният дъмпингов марж за заявителя, за който се твърдеше, че е различен от текущия остатъчен марж, приложим към вноса на разглеждания продукт от КНР. Искането се базираше основно на твърдението, че заявителят е изпълнил условията за ТДПИ. (52) Тъй като при разследването се констатира по-конкретно, че при липсата на съдействие от страна на свързания със заявителя производител и износител на заявителя не се предоставя статут нито за ТДПИ, нито за ИТ, Комисията не можеше да установи, че индивидуалният дъмпингов марж за заявителя е действително различен от остатъчния дъмпингов марж, установен в първоначалното разследване. По тази причина искането на заявителя следва да бъде отхвърлено и процедурата по преразглеждане, свързано с нов износител, да бъде прекратена. Следователно остатъчното антидъмпингово мито, установено по време на първоначалното разследване, т.е. 39,9 %, следва да се запази по отношение на заявителя. 4. НАЛАГАНЕ НА АНТИДЪМПИНГОВОТО МИТО СЪС ЗАДНА ДАТА (53) Тъй като в резултат на преразглеждането по отношение на дружеството бе определено наличието на дъмпинг, антидъмпинговото мито, приложимо за дружеството, следва да се наложи със задна дата върху вноса на разглеждания продукт, осъществен след регистрацията съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 1536/2007. 5. ОПОВЕСТЯВАНЕ И ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА МЕРКИТЕ (54) Заявителят бе информиран за съществените факти и съображения, на основата на които съществуваше намерение да се наложи окончателно антидъмпингово мито върху неговия внос в Общността, и му бе дадена възможност да изрази мнението си. (55) Настоящото преразглеждане не засяга датата, на която действието на Регламент (ЕО) № 1659/2005 изтича съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Процедурата по преразглеждане, свързано с нов износител, започната с Регламент (ЕО) № 1536/2007, се прекратява и антидъмпинговото мито, което съгласно член 1 от Регламент (ЕО) № 1659/2005 е приложимо „за всички останали дружества“ в Китайската народна република, се налага за вноса, определен в член 1 от Регламент (ЕО) № 1536/2007. 2. Антидъмпинговото мито, приложимо в съответствие с член 1 от Регламент (ЕО) № 1659/2005 за „всички други дружества“ в Китайската народна република, се налага считано от 22 декември 2007 г. за вноса на някои магнезиеви тухли, регистриран в съответствие с член 3 от Регламент (ЕО) № 1536/2007. 3. На митническите органи се възлага да преустановят регистрационния режим на внос, извършван съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 1536/2007. 4. Освен ако не е посочено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Член 1, параграф 2 се прилага считано от 22 декември 2007 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 15 септември 2008 година.	[ 18, 3, 4, 1 ]
32007R0256	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 256/2007 НА КОМИСИЯТА от 9 март 2007 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него. (2) В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 10 март 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 9 март 2007 година.	[ 2, 17, 6 ]
32003D0248	32003D0248 L 093/28 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 9 април 2003 година за разрешаване на държавите-членки да предвидят временни дерогации от някои разпоредби на Директива 2000/29/ЕО на Съвета по отношение на ягодови растения (Fragaria L.), предназначени за засаждане, с изключение на семена с произход от Аржентина (нотифицирано под номер С(2003) 1183) (2003/248/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 г. относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността (1), последно изменена с Директива 2003/22/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 15, параграф 1 от нея, като взе предвид искането, отправено от Франция, като има предвид, че: (1) По смисъла на Директива 2000/29/ЕО ягодовите растения (Fragaria L.), предназначени за засаждане, с изключение на семена, с произход от страни извън Европа, различни от средиземноморските страни, Австралия, Нова Зеландия, Канада и континенталните щати на Съединените американски щати, по принцип не могат да бъдат въвеждани в Общността. Въпреки това, посочената директива позволява дерогации от това правило, при условие че се установи, че няма риск от разпространяване на вредители. (2) В Аржентина размножаването на растения от Fragaria L., предназначени за засаждане, с изключение на семена, от растения, предоставени от държава-членка, се е превърнало в обичайна практика. Произведените растения след това се изнасят за Общността, за да бъдат засадени с цел производство на плодове. (3) От 1993 г. с няколко последователни решения, най-актуалното от които е Решение 2001/441/ЕО на Комисията (3), са разрешени дерогации от някои разпоредби на Директива 2000/29/ЕО по отношение на растения от Fragaria L., предназначени за засаждане, с изключение на семена с произход от Аржентина за ограничени периоди и при специфични условия. (4) Обстоятелствата, които обосновават тези дерогации все още са валидни и няма нова информация, която да мотивира преразглеждането на специфичните условия. (5) Следователно на държавите-членки се разрешава да предвидят дерогации за ограничени периоди и при прилагане на специфични условия. (6) Разрешението да се предвидят дерогации се прекратява, ако се установи, че специфичните условия, посочени в настоящото решение, не са достатъчни за предотвратяване въвеждането на вредители в Общността или, че те не са спазени. (7) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие с становището на Постоянния фитосанитарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 На държавите-членки се разрешава да предвидят дерогации от член 4, параграф 1 от Директива 2000/29/ЕО по отношение на забраните, посочени в приложение III, част А, точка 18 от тази директива, за ягодовите растения (Fragaria L.), предназначени за засаждане, с изключение на семена, с произход от Аржентина (наричани по-долу „растенията“). Разрешението да предвидят дерогации, предвидено в параграф 1 (наричано по-долу „разрешението“), трябва да съответства, освен на условията, предвидени в приложения I, II и IV от Директива 2000/29/ЕО, така и на условията, определени в приложението, и се прилага само за растения, въведени в Общността през периодите, както следва: а) от 1 юни 2003 г. до 30 септември 2003 г.; б) от 1 юни 2004 г. до 30 септември 2004 г.; в) от 1 юни 2005 г. до 30 септември 2005 г.; и г) от 1 юни 2006 г. до 30 септември 2006 г.; Член 2 До 30 ноември от годината на вноса държавите-членки предоставят на Комисията и на останалите държави-членки: а) данни относно внесените количества растения съгласно настоящото решение; б) подробен технически доклад за официалните инспекции и тестове, посочени в точка 5 от приложението. Всяка държава-членка, в която растенията се засаждат непосредствено след техния внос, също предоставя на Комисията и на останалите държави-членки до 31 март от годината, следваща вноса, подробен технически доклад за официалните инспекции и тестове, посочени в точка 8 от приложението. Член 3 Държавите-членки незабавно съобщават на Комисията и на останалите държави-членки за всички случаи, при които по отношение на въведените на тяхна територия партиди по смисъла на настоящото решение, се е оказало впоследствие, че не съответстват на посочените в него условия. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 9 април 2003 година.	[ 17, 3, 6, 18, 15 ]
32007D0625	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 27 септември 2007 година за изменение на Решение 2006/802/ЕО за удължаване прилагането на плановете за ликвидиране на класическата чума по свинете при диви свине и относно спешна ваксинация на тези свине и на свинете в стопанства срещу тази болест в Румъния (нотифицирано под номер C(2007) 4458) (само текстът на румънски език е автентичен) (2007/625/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 2001/89/ЕО на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно мерки на Общността за борба с класическата чума по свинете (1), и по-специално член 16, параграф 1, втора алинея, член 19, параграф 3, втора алинея, и член 20, параграф 2, четвърта алинея от нея, като има предвид, че: (1) Решение 2006/802/ЕО на Комисията от 23 ноември 2006 г. относно одобряване на плановете за ликвидиране на класическа чума по свинете при диви свине и относно спешна ваксинация на тези свине срещу тази болест в Румъния (2) бе прието като една от редица мерки за борба с класическата чума по свинете. (2) Румънските власти информираха Комисията за развитието на тази болест в Румъния. (3) Предвид настоящата епидемиологична ситуация в Румъния е целесъобразно периодът на прилагане на одобрените планове за ликвидиране на болестта и спешната ваксинация да бъде удължен. (4) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Член 8 от Решение 2006/802/ЕО се заменя със следния текст: „Член 8 Приложимост Настоящото решение се прилага до 31 декември 2007 г.“ Член 2 Адресат на настоящото решение е Румъния. Съставено в Брюксел на 27 септември 2007 година.	[ 0, 18, 20, 6 ]
31988R1714	31988R1714 L 152/23 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1714/88 НА КОМИСИЯТА от 13 юни 1988 година за изменение на някои регламенти за прилагане на общата организация на пазара на захар след въвеждането на Комбинираната номенклатура КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и общата митническа тарифа (1), изменен с Регламент (ЕИО) № 1471/88 (2), и по-специално член 15, параграф 1, втора алинея от него, като има предвид, че съгласно член 15, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 2658/87 техническите изменения на актовете на Общността, които включват Комбинираната номенклатура, се извършват от Комисията; като има предвид, че много регламенти относно захарта трябва да бъдат технически изменени, за да се вземе предвид използването на Комбинираната номенклатура; като има предвид, че поради броя и съдържанието на текстовете, нуждаещи се от такова изменение, е необходимо да се обедини в един единствен регламент съвкупността от всички регламенти за изменение, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 394/70 на Комисията от 2 март 1970 г. за условията и реда за предоставяне на възстановявания при износа на захар (3), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1467/77 (4), се изменя, както следва: В член 13, параграф 3 текстът „от позиция 17.01 на Общата митническа тарифа“ се заменя с текста „с код по КН 1701“. Член 2 Регламент (ЕИО) № 825/75 на Комисията от 25 март 1975 г. за особените условия и ред за таксите за износ в сектор захар (5), изменен с Регламент (ЕИО) № 1499/76 (6), се изменя, както следва: 1. Приложение I се заменя със следния текст: „ ПРИЛОЖЕНИЕ I Код по КН Описание ex 1701 Захар от захарна тръстика или от захарно цвекло, както и химически чиста захароза, в твърдо състояние: - Сурова захар без добавки на ароматизатори или оцветители: ex 1701 11 - - от тръстика, с изключение на кристална захар ex 1701 12 - - от захарно цвекло, с изключение на кристална захар - други: ex 1701 99 - - други: 1701 99 10 - - - Бяла захар “ 2. Приложение II се заменя със следния текст: „ ПРИЛОЖЕНИЕ II Код по КН Описание ex 1701 91 00 Захари с добавени ароматизатори и оцветители, с изключение на ванилова захар, в опаковки за продажби на дребно с нето тегло по-малко или равно на 2,5 кг ex 1702 Други захари, включително химически чисти лактоза, малтоза, глюкоза и фруктоза (левулоза), в твърдо състояние; захарни сиропи без добавени ароматизатори и оцветители; заместители на мед, както и примесени с естествен мед; карамелизирани захари и меласа: ex 1702 90 71 - - карамелизирани захари от цвекло и от тръстика: - - - съдържащи захароза в сухо състояние 50 % или повече; ex 1702 90 90 - други, включително и инвертирана захар: - - инвертирана захар и други сиропи, с изключение насиропите със захароза, със степен на чистота (7) по-малка или равна на 97 % и които са пакетирани в опаковки за продажби на дребно с тегло по-малко или равно на 25 кг ex 2106 90 59 Захарни сиропи, ароматизирани или с добавени оцветители, в опаковки за продажби на дребно с нетно съдържание по-малко или равно на 2,5 кг “ 3. Приложение III се заменя със следния текст: „ ПРИЛОЖЕНИЕ III Код по КН Описание ex 1701 91 00 Ванилова захар в опаковки за продажби на дребно с нето тегло по-малко или равно на 2,5 кг ex 1702 Други захари, включително химически чисти лактоза, малтоза, глюкоза и фруктоза (левулоза), в твърдо състояние; захарни сиропи без добавени ароматизатори и оцветители; заместители на мед, дори примесени с естествен мед; карамелизирани захари и меласа: ex 1702 60 90 - друга фруктоза и сироп от фруктоза, който в сухо състояние съдържа повече от 50 % фруктоза 1702 90 60 - - заместители на мед, дори примесени с естествен мед ex 1702 90 90 - други, с изключение на инвертирана захар: - - сиропи със захароза със степен на чистота (8) по-малка или равна на 97 % и които са пакетирани в опаковки за продажби на дребно с тегло по-малко или равно на 25 кг ex 2106 90 59 Захарни сиропи, ароматизирани или с добавени оцветители, в опаковки за продажби на дребно с нетно съдържание помалко или равно на 2,5 кг “ 4. Приложение IV се заменя със следния текст: „ ПРИЛОЖЕНИЕ IV Код по КН Описание ex 1212 Рожкови, водорасли, захарно цвекло и захарна тръстика, пресни или сушени, дори на прах, ядки и костилки от плодове и други растителни продукти (включително непечените корени от цикория от вида Cichorium intybus sativum), които служат главно за консумация от човека, неупоменати, нито включени другаде: - други: ex 1212 91 - - Захарно цвекло: - - - прясно: ex 1212 91 10 - - - - със съдържание на захар равно или по-високо от 2,5 % 1212 91 90 - - - сушени или на прах 1212 92 00 - - Захарна тръстика “ Член 3 Регламент (ЕИО) № 2782/76 на Комисията от 17 ноември 1976 г. относно установяване на условията и реда за вноса на преференциални захари (9), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 3819/85 (10), се изменя, както следва: Член 11 се заменя със следния текст: „Член 11 Преференциалната нерафинирана захар с кодове по КН 1701 11 90 и 1701 12 90, за която не се прилага преференциална такса, подлежи на митнически контрол или на административен контрол, даващ равностойни гаранции, до момента, в който се установи, че съответната захар не може да се използва за рафиниране.“ Член 4 Регламент (ЕИО) № 1469/77 на Комисията от 30 юни 1977 г. относно условията и реда за прилагане на таксата и за възстановяването за изоглюкозата и за изменение на Регламент (ЕИО) № 192/75 (11), се изменя, както следва: Член 2 се заменя със следния текст: „Член 2 Фиксираният елемент, посочен в член 16, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 1785/81, е равен на този, установен за фиксирането на таксата за внос на продукти с код по КН 1702 30 91.“ Член 5 Регламент (ЕИО) № 1998/78 на Комисията от 18 август 1978 г. за условията и реда за прилагане на системата за компенсиране на разходите за складиране в сектор захар (12), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 89/87 (13), се изменя, както следва: 1. В член 1, параграф 2, буква а), първото тире се заменя със следния текст: „- чиято дейност се състои в производство от чиста захар на захари с кодове по КН 1701 и 1702, с изключение на кодове по КН 1702 50 00 и 1702 90 10 и които показват физически характеристики, различни от тези на използваната в процеса захар,“ 2. В член 8, параграф 2 се заменя със следния текст: „2. „сиропи, получени от захар в твърдо състояние“ са сиропите с кодове по КН 1702 60 90 и 1702 90 90, които впоследствие са превърнати в захар в твърдо състояние под митнически контрол или под административен контрол, даващ равностойни гаранции, и които са складирани в специални резервоари, отделно от машините, служещи за производството на захар.“ 3. В член 12, параграф 1, буква г) думите „от позиция 17.01 от Общата митническа тарифа“ се заменят с думите „с код по КН 1701“. Член 6 Регламент (ЕИО) № 2630/81 на Комисията от 10 септември 1981 г. за условията и реда за прилагане на режима на вносни и износни лицензии в сектор захар (14), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 3677/86 (15), се изменя, както следва: 1. В член 8, параграф 1 се заменя със следния текст: „1. Размерът на гаранцията във връзка с лицензиите за продуктите, посочени в член 1, параграф 1, букви от а) до г) и букви е) и ж) от Регламент (ЕИО) № 1785/81, за 100 кг нето продукти или за 100 кг нето изоглюкоза в сух вид е: а) когато се отнася за вносни или износни лицензии без предварително фиксиране на таксата за внос или за износ или на възстановяването: - 0,25 ECU за продуктите с кодове по КН 1701, 1702 и 2106, с изключение на кодове по КН 1702 50 00 и 1702 90 10, - 0,05 ECU за продуктите с кодове КН 1212 91, 1212 92 00 и с код по КН 1703. Въпреки това, размерът на гаранцията за износните лицензии за бяла и сурова захар, чийто срок на валидност е ограничен на тридесет дни по силата на член 5, параграф 3, буква а), второ тире, е 3,50 ECU; б) когато се отнася за износни лицензии на захар В и на изоглюкоза В - 0,25 ECU; в) когато се отнася за износни лицензии с предварително фиксиране на таксата или - според случая - на възстановяването, и, без да се засягат други ставки, приети в рамките на открита тръжна процедура в Общността: - 3,00 ECU за продуктите с код по КН 1701, - 0,75 ECU за продуктите с код по КН 1703, при условие че таксата не е равна на нула, - 0,15 ECU за продуктите с код по КН 1703, при условие че таксата е равна на нула; г) когато се отнася за износни лицензии с предварително фиксиране на възстановяването или на таксата, и, без да се засягат други ставки, определени в рамките на открита тръжна процедура в Общността: - 9,00 ECU за продуктите с код по КН 1701, - 0,75 ECU за продуктите с код по КН 1703, - 3,50 ECU за продуктите с кодове по КН 1702 20, 1702 60 90, 1702 90 60, 1702 90 71, 1702 90 90, както и 2106 90 59, - 3,50 ECU за продуктите с кодове по КН 1702 30 10, 1702 40 10, 1702 60 10, 1702 90 30, както и 2106 90 30; д) когато се отнася за износните лицензии, посочени в член 6, 0,25 ECU“. 2. В член 8, параграф 2 думите „от тарифна позиция 17.01“ се заменят с думите „с код по КН 1701“. 3. В член 9, параграф 1 думите „от позиция 17.01 на Общата митническа тарифа“ се заменят с думите „с код по КН 1701“. 4. В член 10, параграф 1 думите „от бяла захар от тарифна позиция 17.01, последвана от внос на сурова захар от тарифна позиция 17.01“, се заменят с думите „от бяла захар с код по КН 1701 99 10, последвана от внос на сурова захар с кодове по КН 1701 11 10, 1701 11 90, 1701 12 10 и 1701 12 90“. 5. Приложението се заменя със следния текст: „ ПРИЛОЖЕНИЕ Изчисляване на гаранцията, посочена в член 10 (в ECU/100 кг нето тегло) Вземания при износ на нерафинирана захар (кодове по КН 1701 11 10, 1701 11 90 и 1701 12 10 и 1701 12 90), водещи до промяна на гаранцията Размер на промяната в повишаване или намаляване на гаранцията 1 2 от 0 до 3,50 - от 3,51 до 7,00 3,50 от 7,01 до 10,50 7,00 от 10,51 до 14,00 10,50 и така нататък, като всеки път се увеличава с 3,50 ECU “ Член 7 Регламент (ЕИО) № 2670/81 на Комисията от 14 септември 1981 г. за условията и реда за прилагане по отношение на производството на захар, надхвърлящо квотата (16), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2561/85 (17), се изменя, както следва: 1. В член 1, параграф 1, втора алинея първото тире се заменя със следния текст: „- като неденатурирани бяла захар или сурова захар или като сиропи, получени от захар в твърдо състояние с кодове по КН 1702 60 90 и 1702 90 90 или като изоглюкоза в естествено състояние.“ 2. В член 2, параграф 2, буква в), втора алинея думите „от позиция 17.01 от Общата митническа тарифа“ се заменят с думите „с код по КН 1701.“ Член 8 Регламент (ЕИО) № 581/86 на Комисията от 28 февруари 1986 г. за условията и реда за прилагане на компенсаторните суми „присъединяване“ и за определянето на тези суми в сектор захар (18), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2126/87 (19), се изменя, както следва: 1. В член 1, параграфи 1 и 2 се заменят съответно със следните текстове: „1. Никаква компенсаторна сума „присъединяване“ не се прилага за сиропите с кодове по КН 1702 60 90, 1702 90 90, 1702 90 60, 1702 90 71 и 2106 90 59, когато същите са с чистота под 85 %, както и за захарта и за сиропа от клен с код по КН 1702 20. 2. За сиропите с кодове по КН 1702 60 90, 1702 90 90, 1702 90 71 и 2106 90 59: а) с чистота, която не е под 98 %, компенсаторната сума „присъединяване“ се прилага в зависимост от констатираното съдържание на захароза в съответния сироп; б) с чистота най-малко 85 %, но под 98 %, компенсаторната сума „присъединяване“ се прилага в зависимост от съдържанието на екстрахируема захар, констатирано в съответствие с член 1, параграф 5, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 1443/82.“ 2. Приложението се заменя със следния текст: „ ПРИЛОЖЕНИЕ Компенсаторни суми „присъединяване“, приложими при търговията с Испания и Португалия ECU/1000 кг ECU/100 кг Базови компенсаторни суми в ECU на траншове от 1 %, според случая, на съдържание на захароза или на екстрахируема захар и на100 кг нето съответни продукти Код по КН Таблица (20) Допълнителен код (20) Компенсаторни суми, приложими в търговията между: Общността на десетте Общността на десетте Испания Испания Испания Португалия без Азорските острови Португалия без Азорските острови Азорските острови Португалия без Азорските острови Азорските острови Португалия без Азорските острови Азорските острови Трети страни Азорските острови Трети страни Трети страни 1212 91 10 7,09 1,26 1,26 5,83 5,83 7,09 - 1,26 1,26 ex 1212 91 90 (21) 26,23 4,66 4,66 21,57 21,57 26,23 - 4,66 4,66 1701 91 00 4 7337 1701 99 10 1701 99 90 5 7340 8,60 7,25 4,39 15,85 12,99 8,60 2,86 7,25 4,39 1701 11 10 1701 11 90 1701 12 10 1701 12 90 3 7334 7335 7,91 6,67 4,04 14,58 11,95 7,91 2,63 6,67 4,04 1702 60 90 1702 90 90 8 7346 7347 0,0860 0,0725 0,0439 0,1585 0,1299 0,0860 0,0286 0,0725 0,0439 1702 90 60 9 7350 7351 1702 90 71 10 7355 7356 2106 90 59 6 7424 7425 ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ПРИЛОЖЕНИЕТО ДОПЪЛНИТЕЛНИ КОДОВЕ ТАБЛИЦА 3 Код по КН Описание 1701 11 10 1701 11 90 1701 12 10 1701 12 90 - изнасяни за трети страни по силата на член 26 от Регламент (ЕИО) № 1785/81: - други: - - с добив на сурова захар, отклоняващ се от определението за типично качество, визирано в Регламент (ЕИО) № 431/68: - други: 7333 7334 7335 ТАБЛИЦА 4 Код по КН Описание 1701 91 00 - изнасяни за трети страни по силата на член 26 от Регламент (ЕИО) № 1785/81: - други: 7336 7337 ТАБЛИЦА 5 Код по КН Описание 1701 99 10 1701 99 90 1702 30 10 1702 40 10 1702 60 10 1702 90 30 - изнасяни за трети страни по силата на член 26 от Регламент (ЕИО) № 1785/81: - други: 7339 7340 ТАБЛИЦА 8 Код по КН Описание 1702 60 90 1702 90 90 - изнасяни за трети страни по силата на член 26 от Регламент (ЕИО) № 1785/81: - Сорбоза - други: - - с чистота: - - - под 85 %: - - - равна или над 85 %, но под 98 %: - - - равна или над 98 %: 7343 7344 7345 7346 7347 ТАБЛИЦА 9 Код по КН Описание 1702 90 60 - изнасяни за трети страни по силата на член 26 от Регламент (ЕИО) № 1785/81: - други: - - с чистота: - - - под 85 %: - - - равна или над 85 %, но под 98 %: - - - равна или над 98 %: 7348 7349 7350 7351 ТАБЛИЦА 10 Код по КН Описание 1702 90 71 - изнасяни за трети страни по силата на член 26 от Регламент (ЕИО) № 1785/81: - Захар от код по КН 1701, карамелизирана - други: - - с чистота: - - - под 85 %: - - - равна или над 85 %, но под 98 %: - - - равна или над 98 %: 7352 7353 7354 7355 7356 ТАБЛИЦА 6 Код по КН Описание 2106 90 59 - изнасяни за трети страни по силата на член 26 от Регламент (ЕИО) № 1785/81: - други: - - с чистота: - - - под 85 %: - - - равна или над 85 %, но под 98 %: - - - равна или над 98 %: 7422 7423 7424 7425 “ Член 9 Регламент (ЕИО) № 1010/86 на Съвета от 25 март 1986 г. за общите правила, приложими за възстановяване при производството на някои продукти от сектор захар, използвани в химическата промишленост (22), се изменя, както следва: 1. В член 1, параграф 1 думите „и с подпозиция 17.02 D ех II от Общата митническа тарифа“ се заменят с думите „и с кодове по КН ех 1702 60 90 и ех 1702 90 90.“ 2. Приложението се заменя със следния текст: „ ПРИЛОЖЕНИЕ СПИСЪК НА ХИМИЧЕСКИТЕ ПРОДУКТИ Код по КН Описание 1302 31 00 1302 32 00 - Растителен клей и сгъстители на растителна основа, дори модифицирани 1518 00 10 - Линоксин ex 1520 Глицерин, дори в чист вид; глицеринови води и препарати за почистване: 1520 90 00 - други, включително синтетичен глицерин 1702 90 10 - - Малтоза, химически чиста ex 2520 Гипс; анхидрит; гипсови отливки, дори оцветени или с добавени малки количества ускорители или забавители: 2520 20 - Гипсов отливки ex 2839 Силикати; технически силикати на алкалните метали: 2839 90 - други Глава 29 (с изключение на кодове по КН 2905 43 00 и 2905 44) ОРГАНИЧНИ ХИМИЧНИ ПРОДУКТИ Глава 30 ФАРМАЦЕВТИЧНИ ПРОДУКТИ ex 3307 Препарати, които се използват преди, по време или след бръснене, дезодоранти за тяло, препарати за вана, депилатори, други готови парфюмерийни или тоалетни продукти и други козметични препарати, неупоменати, нито включени другаде; готови дезодоранти за помещения, дори неароматизирани, със или без дезинфекционни свойства: - препарати за ароматизиране или обезмирисване на помещения, включително благовонни препарати за религиозни обреди: 3307 49 00 - - други 3307 90 00 - други ex 3401 Сапуни; повърхностно активни органични продукти и препарати, употребявани като сапуни, на пръчки, парчета или калъпи, дори съдържащи сапун; хартия, вата, филц и нетъкан текстил, напоени, промазани или покрити със сапун или детергент: - Сапуни; повърхностно активни органични продукти и препарати на пръчки, парчета или калъпи и хартия, вата, филц и нетъкан текстил, напоени, промазани или покрити със сапун или детергенти: 3401 19 00 - други 3402 Повърхностно активни органични вещества (други, освен сапуните); повърхностно активни препарати, перилни препарати (включително помощни средства за пране) и почистващи препарати, дори съдържащи сапун, други, освен тези с код по КН 3401 ex 3403 Смазочни препарати (включително масла, употребявани при рязане, препарати за намаляване триенето на гайките, антикорозионни препарати и препарати за откалъпване на основата на смазочни материали) и заготовки като тези използвани в текстилната промишленост, масла за смазване и омекотяване на кожи и други материи, с изключение на тези, съдържащи като основен компонент тегловно 70 % или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали: - съдържащи петролни масла или смолисти минерали: ex 3403 19 - - други: 3403 19 10 - - - Съдържащи тегловно 70 % или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали, които не се считат за основни компоненти 3405 Вакси и кремове за обувки, паркетини, препарати за лъскане на каросерии, стъкла и метали, пасти и прахове за чистене и лъскане и подобни препарати (дори под формата на хартия, вата, филц, нетъкан текстил, порести пластмаси или порест каучук, напоени, промазани или покрити с тези препарати), с изключение на восъците с код по КН 3404 3407 00 00 Пасти за моделиране, включително тези за детски забавления; състави, наречени „зъболекарски восъци“, представени в асортименти, в опаковки за продажба на дребно или на плочки, подкови, пръчици или в подобни форми; други състави, използвани в зъболекарството на базата на гипс Глава 35 (с изключение на кодове по КН 3501, 3505 10 10, 3505 10 90 и 3502 20) АЛБУМИНОВИДНИ ВЕЩЕСТВА, ПРОДУКТИ НА ОСНОВАТА НА МОДИФИЦИРАНИ СКОРБЯЛА ИЛИ НИШЕСТЕ, ЛЕПИЛА, ЕНЗИМИ Глава 38 (с изключение на кодове по КН 3809 10, ex 3809 91 00, ex 3809 92 00, ex 3809 99 00 и 3823 60) РАЗЛИЧНИ ПРОДУКТИ НА ХИМИЧЕСКАТА ИНДУСТРИЯ Глава 39 ПЛАСТМАСОВИ МАТЕРИАЛИ И ИЗДЕЛИЯ ОТ ТЕЗИ МАТЕРИАЛИ ex 4202 Куфари, куфарчета, включително тоалетните куфарчета и куфарчета за документи, папки, ученически чанти, калъфи за очила, за бинокли, за фотоапарати, за камери, за музикални инструменти или за оръжия и други подобни; пътни чанти, тоалетни чантички, раници, ръчни чанти, портфейли, портмонета, калъфи за карти за игра, калъфи за цигари, за тютюн, кутии за инструменти, спортни артикули, кутии за флакони или бижута, пудриери, кутии за златарски изделия и други подобни от естествена или от възстановена кожа, от пластмасови листове, от текстилни материали, от вулканифибър или от картон, или покрити изцяло или в по-голямата си част с тези материали или с хартия: - Куфари, куфарчета, включително тоалетните куфарчета и куфарчетата за документи, папки, ученически чанти и други подобни: ex 4202 12 - - с външна повърхност от пластмасови или текстилни материали: 4202 12 50 - - - от формован пластмасов материал ex 4202 99 - - други: 4202 99 90 - - - други ex 4814 Хартиени тапети и подобни облицовки за стени; стъклописи: 4814 20 00 - Хартиени тапети и подобни облицовки за стени, от намазана или покрита хартия, на лицевата страна, със слой от пластмаса, оцветен, изписан с мотиви или декориран по друг начин ex 7117 Бижутерийна имитация: 7117 90 00 - други ex 8480 Формовъчни каси за леярството; плочи за дъната на леярските форми; модели за леярски форми, леярски форми за метали (други, освен кокилите), метални карбиди, стъкло , минерални материали, каучук или пластмаси: ex 8480 30 - модели за леярски форми: 8480 30 90 - други ex 9113 Верижки за часовници и техните части: ex 9113 90 - други: 9113 90 30 - - от пластмаса ex 9305 Части и принадлежности за артикулите с кодове по КН от 9301 до 9304: 9305 10 00 - за револвери или пистолети - за пушки или карабини с код по КН 9303: ex 9305 29 - - други: 9305 29 90 - - - други ex 9305 90 - други: 9305 90 90 - - други ex 9405 Осветителни тела (включително прожекторите) и техните части, неупоменати, нито включени другаде; рекламни лампи, светлинни надписи, светлинни указателни табели и подобни артикули, които имат постоянно фиксиран светлинен източник и части за тях, неупоменати, нито включени другаде: ex 9405 10 - Полилеи и други електрически осветителни тела за окачване или фиксиране на таван или на стена, с изключение на тези от видовете, използвани за осветление на открити пространства и обществени места: - - други: - - - от пластмаса: 9405 10 21 - - - - от видовете, използвани за крушки или тръби с нажежаема жичка 9405 10 29 - - - - други ex 9405 20 - нощни и настолни лампи, вътрешни лампиони, електрически: - - от пластмаса 9405 20 11 - - - от видовете, използвани за крушки и тръби с нажежаема жичка 9405 20 19 - - - други ex 9405 40 - други електрически осветителни тела: - - други: - - - от пластмаса: 9405 40 31 - - - - от видовете, използвани за крушки и тръби с нажежаема жичка 9405 40 35 - - - - от видовете, използвани за луминесцентни тръби 9405 40 39 - - - - други 9405 50 00 - неелектрически осветителни тела ex 9405 60 - рекламни лампи, светлинни надписи, светлинни указателни табели и сходни артикули: - - други: 9405 60 91 - - - от пластмаса - Части: 9405 92 - - от пластмаса ex 9615 Гребени за сресване, за оформяне на прически, шноли и подобни артикули, фиби, ролки и други, освен тези с код по КН 8516 и части към тях: 9615 90 00 - други ex 9701 Картини, рисунки и пастели, изцяло ръчно изработени, с изключение на рисунките с код по КН 4906 и произведени артикули, ръчно украсени; колажи и подобни картинки: 9701 90 00 - други “ Член 10 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Той се прилага от 1 януари 1988 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 13 юни 1988 година.	[ 3, 17, 6 ]
32008D0645	РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 15 юли 2008 година за изменение на Решение 97/126/ЕО относно сключването на споразумение между Европейската общност, от една страна, и правителството на Дания и местното правителство на Фарьорските острови, от друга страна (2008/645/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133 във връзка с член 300, параграф 2, първо изречение, от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Решение 97/126/ЕО на Съвета от 6 декември 1996 година (1) се отнася до сключването на споразумение между Европейската общност, от една страна, и правителството на Дания и местното правителство на Фарьорските острови, от друга страна (наричано по-долу „споразумението“). (2) В съответствие с член 31 от споразумението беше създаден Съвместен комитет, който отговаря за администрирането на споразумението и обезпечава правилното му изпълнение. За тази цел Комитетът отправя препоръки и приема решения, които са приведени в действие от договарящите страни в съответствие с техните собствени правила. С тази цел в Решение 97/126/ЕО следва да бъде изрично посочено, че Комисията е оправомощена да приема при нужда такива подробни правила за изпълнение. (3) Мерките, необходими за изпълнението на препоръките и решенията на Съвместния комитет, създаден с член 31 от споразумението следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (2). (4) Решение 97/126/ЕО следва да бъде съответно изменено, РЕШИ: Член 1 В Решение 97/126/ЕО се добавят следните членове: „Член 3 Комисията приема при нужда подробни правила за изпълнението на препоръките и решенията на Съвместния комитет, създаден с член 31 от споразумението в съответствие с процедурата, установена в член 4, параграф 2 от настоящото решение. Член 4 1. Комисията се подпомага от Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, създаден с член 195 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (3). 2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4). Срокът, установен в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на един месец. Член 2 Настоящото решение поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Брюксел на 15 юли 2008 година.	[ 18, 15 ]
32004R0567	32004R0567 L 090/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 567/2004 НА СЪВЕТА от 22 март 2004 година за изменение на Регламент (EО) № 1257/1999 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Договора за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия към Европейския съюз (1) и по-специално член 2, параграф 3 от него, като взе предвид Акта относно условията за присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (2) и по-специално член 57, параграф 2 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент, като има предвид, че: (1) Глава Vа от Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) (3) предвижда мярка за подпомагане на фермерите, покриващи наскоро въведените задължителни стандарти. (2) В резултат на присъединяването земеделските производители от Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия трябва да се справят с голям брой нови стандарти, основани на законодателството на Общността, което те трябва да спазват от датата на присъединяване или от по-късна дата. Важно е да се осигури подпомагане за покриването на поне част от инвестициите, необходими за изпълнение на тези стандарти. Затова следва да се постановят специални изключения за изпълнението на мярката „покриване на стандарти“ в новите държави-членки. (3) Следователно Регламент (ЕО) № 1257/1999 следва да се измени, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В член 33л от Регламент (ЕО) № 1257/1999 се въвежда следният параграф 2б: „2б. Чрез дерогация от членове 21а, 21б и 21в разходите, свързани с инвестициите, необходими за покриването на даден стандарт, постановен от Общността преди датата на присъединяване и задължителен за земеделските производители от тази дата или от по-късна дата, могат да се вземат предвид при определяне годишното количество помощи. Тази възможност е ограничена до първите три години от периода на подпомагане, с годишен таван от 25 000 EUR на земеделско стопанство. По време на този инвестиционен период не важи намалението, уредено в член 21в. Загубата на доходи, както и допълнителните разходи, свързани с изпълнението на стандарта, не могат да бъдат взети предвид до края на инвестиционния период. Инвестициите, подпомагани по силата на първата алинея, не се допускат до помощите, предвидени в глава I.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 1 май 2004 г. в зависимост от влизането в сила на Акта за присъединяване от 2003 г. (2) Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 22 март 2004 година.	[ 15, 19, 6 ]
32001R0602	32001R0602 L 089/16 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 602/2001 НА КОМИСИЯТА от 28 март 2001 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1501/95 по отношение на условията за изплащането възстановяване при износ на продукти с кодове по КН 1001 90, 1101, 1102 и ex 2302 КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета от 30 юни 1992 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1666/2000 (2), и по-специално член 13 от него, като има предвид, че: (1) Член 3 от Регламент (ЕО) № 800/1999 от 15 април 1999 г. относно определянето на общите подробни правила за прилагане на системата за възстановявания на при износ на селскостопански продукти (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 90/2001 (4), предвижда, че когато диференцираното възстановяване се прилага за конкретна трета страна, правото на възстановяване се придобива след извършване на внос в тази трета страна. Членове 14, 15 и 16 от упоменатия регламент определят условията за изплащане на възстановяването, когато се прилага диференцирано възстановяване, и по-специално документите, които следва да се представят, за да се докаже пристигането на продукта на местоназначението. (2) Когато се прилага диференцираното възстановяване, член 18, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 800/1999 предвиждат част от възстановяването, изчислена по най-ниския размер за възстановяване, да се изплати при представяне от страна на износителя на доказателство, че продуктът е напуснал митническата територия на Общността. (3) Регламент (ЕО) № 2851/2000 (5) установява някои отстъпки под формата на тарифни квоти на Общността за някои селскостопански продукти и предвижда като автономна и преходна мярка коригирането на някои отстъпки относно селското стопанство, предвидени в Европейското споразумение с Република Полша. Една такава отстъпка е премахването на възстановяването за мека пшеница, брашно и трици, изнасяни за Полша. (4) Член 7а от Регламент (ЕО) № 1162/95 на Комисията от 23 май 1995 г. относно определянето на специални подробни правила за прилагане на системата за вносни и износни лицензии за зърнени култури и ориз (6), последно изменен с Регламент (ЕО) № 409/2001 (7), предвижда операторите да представят пред компетентните органи при вноса на някои продукти с кодове по КН 1001 90, 1101, 1102 и ex 2302 в Полша заверени копия на износната лицензия и съответната декларация за износ. Износната лицензия включва конкретна информация, гаранитираща, че не е изплатено възстановяване при износ за въпросните продукти. Полските власти се задължиха да проверят спазването на член 7а от Регламент (ЕО) № 1162/95. (5) Следователно трябва да се вземат предвид специалните мерки, влизащи в сила на 1 март 2001 г., при прилагане на гореспоменатите разпоредби на Регламент (ЕО) № 800/1999, така че да не се товарят с ненужни разходи износителите, търгуващи с трети страни. В този смисъл при определяне на най-ниския размер на възстановяване не трябва да се взема предвид фактът, че не е определено възстановяване за въпросното местоназначение. (6) Регламент (ЕО) № 1501/95 на Комисията (8), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2513/98 (9), установява някои подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1766/02 относно възстановяванията при износ на зърнени култури и мерките, които е необходимо да се предприемат в случай на затруднения във функционирането на пазара за зърнени култури и следователно трябва да се измени, за да включи дерогациите, изисквани съгласно Регламент (ЕО) № 800/1999. (7) Настоящият регламент следва незабавно да влезе в сила; (8) Мерките, предвидени в настоящия регламент са в съответствие със становището Управителния комитет по зърнени култури, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Следният член 13а се добавя към Регламент (ЕО) № 1501/95: „Член 13а 1. Когато диференцирането на възстановяването е резултат единствено от това, че не е определено възстановяване за Полша, и независимо от член 16 от Регламент (ЕО) № 800/1999, доказателството, че митническите формалности за внос са приключили, не се изисква, за да се изплати възстановяването за продукти с кодове по КН 1001 90, 1101, 1102 и ex 2302. 2. Фактът, че не е определено възстановяване при износ на продукти с кодове по КН 1001 90, 1101, 1102 и ex 2302 за Полша, не се взема предвид при определяне на най-ниския размер на възстановяване по смисъла на член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 800/1999.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Той се прилага за декларации за износ, приети от 1 март 2001 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 28 март 2001 година.	[ 3, 18, 17 ]
32004R2083	32004R2083 L 360/12 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2083/2004 НА КОМИСИЯТА от 6 декември 2004 година за изменение на Регламенти (ЕО) № 1432/94 и 1458/2003 относно определяне на подробни правила за прилагане на системата на лицензии за внос в сектор свинско месо КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2759/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общата организация на пазара на свинско месо (1), и по-специално членове 8, параграф 2 и член 11, параграф 1 от него, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1095/96 на Съвета от 18 юни 1996 г. относно прилагане на концесиите, посочени в Списък СХL, изготвен след приключването на преговорите по член ХХIV. 6 от ГАТТ (2), и по-специално член 1 от него, като има предвид, че: (1) За да се опростят вносните квоти за управление и да може да се обработват електронно, следва да се предвиди референция, състояща се от сериен номер от всяка квота в Регламент (ЕО) № 1432/94 на Комисията от 22 юни 1994 г. относно определяне на подробни правила за прилагане в сектор свинско месо на разпоредбите за внос, предвидени в Регламент (ЕО) № 774/94 на Съвета относно откриване и предвиждане управлението на определени тарифни квоти на Общността за свинско месо и други селскостопанско продукти (3) и в Регламент (ЕО) № 1458/2003 на Комисията от 18 август 2003 г. относно откриване и предвиждане управлението на тарифна квота в сектор свинско месо (4). (2) Следователно Регламент (ЕО) № 1432/94 и № 1458/2003 следва да бъде съответно изменен. (3) Мерките, предвидени в настоящия регламент са в съответствие със становището на Управителния комитет по свинско месо, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 1432/94 се изменя, както следва: 1. Първото изречение на член 3, буква б) се заменя със следното: „б) Заявленията за лицензия трябва да цитират серийния номер и може да отнесат продуктите, обхванати от двата различни кода по КН и с произход само в една страна.“ 2. Приложенията се заменят от текста, определен в приложение I. Член 2 Приложенията от I до IV към Регламент (ЕО) № 1458/2003 се заменят от текста, определен в приложение II. Член 3 Регламентът влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 6 декември 2004 година.	[ 3, 17 ]
32008D0470	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 7 май 2008 година относно временната забрана за употреба и продажба в Австрия на генетично модифицирана царевица (Zea mays L., сорт T25) съгласно Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (нотифицирано под номер C(2008) 1715) (само текстът на немски език е автентичен) (текст от значение за ЕИП) (2008/470/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 18, параграф 1, първа алинея от нея, след като се консултира с Европейския орган за безопасност на храните, като има предвид, че: (1) С Решение 98/293/ЕО на Комисията от 22 април 1998 г. относно пускането на пазара на генетично модифицирана царевица (Zea mays L, сорт T25) съгласно Директива 90/220/ЕИО на Съвета (2) е взето решение за даване на съгласие за пускането на пазара на посочения продукт. (2) Френските компетентни органи са дали такова съгласие на 3 август 1998 г. Съгласието се отнася за всички употреби на продукта, а именно внос, преработка в хранителни или фуражни продукти и отглеждане. (3) Съгласно член 35, параграф 1 от Директива 2001/18/ЕО, която заменя Директива 90/220/ЕИО (3), процедурите във връзка с уведомленията относно пускането на пазара на генетично модифицирани организми, които не са приключили към 17 октомври 2002 г., се извършват съгласно Директива 2001/18/ЕО. (4) На 8 май 2000 г. Австрия е информирала Комисията за решението си временно да забрани употребата и продажбата на Zea mays L., сорт T25, по отношение на всички употреби и е представила мотиви за това решение в съответствие с член 16, параграф 1 от Директива 90/220/ЕИО. (5) Производните продукти от Zea mays L., сорт T25 (скорбяла и всички нейни производни, нерафинирано и рафинирано масло, всички топлинно обработени или ферментирали продукти, получени от Zea mays L., сорт T25, както и произведените от нея фуражи), са разрешени съгласно Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета (4) и Регламент (ЕО) № 1829/2003 (5). Тези употреби не са обект на предпазната клауза, за която Австрия е уведомила. (6) Научният комитет по растенията се е произнесъл на 20 юли 2001 г. със заключение, че представената от Австрия информация не представлява ново научно доказателство, свързано със случая, което не е било взето предвид при първоначалната оценка на досието и което да изисква преразглеждане на първоначалното становище на същия комитет относно този продукт. (7) На 9 януари 2004 г., както и на 9 и 17 февруари 2004 г. Австрия е представила на Комисията допълнителна информация в подкрепа на приложените от нея национални мерки относно царевичен сорт Т25. (8) В съответствие с член 28, параграф 1 от Директива 2001/18/ЕО Комисията е извършила допитване до Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), създаден с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (6), според който същият замества съответните научни комитети. (9) На 8 юли 2004 г. ЕОБХ се е произнесъл със заключение (7), че представената от Австрия информация не съставлява ново научно доказателство, което да обезсилва оценката на екологичния риск на царевичен сорт T25, и да обосновава налагането на забрана за употреба и продажба на този продукт в Австрия. (10) Тъй като при съществуващите обстоятелства не е имало основание да се смята, че продуктът съставлява риск за здравето на човека или за околната среда, Комисията е представила на 29 ноември 2004 г. проект на решение, с което се изисква Австрия да отмени наложената от нея временна предпазна мярка, за разглеждане от комитета по член 30 от Директива 2001/18/ЕО в съответствие с процедурата по член 30, параграф 2 от същата директива. (11) Въпреки това посоченият комитет не се е произнесъл със становище и съгласно член 5, параграф 4 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8), Комисията е представила на Съвета предложение относно мерките, които следва да бъдат предприети. (12) На 24 юни 2005 г., в съответствие с член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, Съветът е отхвърлил това предложение с квалифицирано мнозинство. (13) В декларацията си Съветът е заявил, че „все още съществува известна степен на несигурност във връзка с националните предпазни мерки относно пазара на генетично модифицирания сорт царевица […] T25“ и е призовал Комисията „да събере допълнителни доказателства относно въпросния ГМО и по-нататък да оцени дали приложената [от Австрия] мярка, насочена към спиране, като временна предохранителна мярка, на пускането му на пазара, е обоснована и дали разрешаването на такъв организъм продължава да отговаря на определените в Директива 2001/18/ЕО изисквания за безопасност“. (14) През ноември 2005 г. Комисията се е допитала повторно до ЕОБХ дали са налице научни основания да се смята, че продължаването на пускането на пазара на царевичен сорт T25 има вероятност да причини каквито и да било неблагоприятни последици за здравето на човека или за околната среда при условията на даденото съгласие. По-конкретно, към ЕОБХ е отправено искане да вземе предвид всички евентуални допълнителни научни сведения, получени след предходното научно становище относно безопасността на този ГМО. (15) В становището си от 29 март 2006 г. (9) ЕОБХ се е произнесъл със заключение, че няма основание да се смята, че продължаването на пускането на пазара на царевичен сорт T25 има вероятност да причини каквито и да било неблагоприятни последици за здравето на човека и на животните или за околната среда при условията на даденото за него съгласие. (16) В съответствие с член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета Комисията е предоставила на Съвета предложение, с което се изисква Австрия да отмени приложената от нея предпазна мярка. (17) В съответствие с член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета на 18 декември 2006 г. Съветът по околна среда се е противопоставил с квалифицирано мнозинство на предложението. (18) В решението си Съветът се е позовал на предвидената в Директива 2001/18/ЕО оценка на екологичния риск и е посочил, че „при оценката на екологичния риск е необходимо по-систематично да се отчитат различията в земеделските структури и регионалните екологични характеристики в Европейския съюз“. (19) В съответствие с член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета Комисията е представила изменено предложение с оглед отчитане на решението на Съвета от 18 декември 2006 г., което се отнася единствено до екологичните аспекти на приложената от Австрия предпазна клауза, а именно аспектите, свързани с отглеждането на културата. (20) Австрия е започнала работа по събиране на всички съответни научни доказателства относно тези аспекти, които според Австрия обосновават временното запазване на предпазната клауза, по-конкретно във връзка с „различията в земеделските структури и регионалните екологични характеристики“, както е посочено в позоваване 3 в преамбюла на гореспоменатото решение на Съвета. В съответствие с член 23 от Директива 2001/18/ЕО Австрия е приканена да представи на Комисията всички събрани от нея научни доказателства, както и евентуална нова оценка на риска веднага след нейното приключване, и да информира за това всички държави-членки. (21) Въз основа на представената от Австрия документация и извършената от нея научна оценка Комисията ще действа съгласно член 23 от Директива 2001/18/ЕО относно тези аспекти на приложената от Австрия мярка. (22) Аспектите на безопасност на Zea mays L., сорт T25, по отношение на храните и фуражите, които са предмет на съгласието, дадено в съответствие с Директива 90/220/ЕИО (вкл. внос и преработка), са идентични в цяла Европа и са били оценени от ЕОБХ, който се е произнесъл със заключение, че няма вероятност този продукт да причини каквито и да било неблагоприятни последици за здравето на човека и животните. (23) В предложението на Комисията са вземат предвид единствено хранителните и фуражните аспекти на австрийската забрана, а именно забраната за внос и преработка на непреработени зърна като суровини за допълнителна преработка или за директна употреба в храни или фуражи. (24) При тези обстоятелства Австрия следва да отмени прилаганите от нея предпазни мерки най-малко по отношение на вноса и преработката на Zea mays L., сорт T25, в храни и фуражи. (25) Мерките, предвидени в настоящото решение, не са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 30 от Директива 2001/18/ЕО, и поради това Комисията предостави на Съвета предложение, свързано с тези мерки. В срока, определен в член 30, параграф 2 от Директива 2001/18/ЕО, Съветът не е приел предложените мерки, нито е изразил несъгласие с тях и поради това, в съответствие с член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, мерките следва да бъдат приети от Комисията, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Предприетите от Австрия мерки за забрана на вноса и преработката в хранителни и фуражни продукти на Zea mays L., сорт T25, за който е дадено разрешение за пускане на пазара с Решение 98/293/ЕО, не са обосновани съгласно член 23 от Директива 2001/18/ЕО. Член 2 Австрия предприема необходимите мерки за преустановяване на забраната за внос и преработка на Zea mays L., сорт T25, в хранителни и фуражни продукти най-късно до 20 дни след получаването на уведомление за настоящото решение. Член 3 Адресат на настоящото решение е Република Австрия. Съставено в Брюксел на 7 май 2008 година.	[ 17, 7, 3, 0, 18 ]
32007R1560	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1560/2007 НА СЪВЕТА от 17 декември 2007 година за изменение на Регламент (ЕО) № 21/2004 относно датата на въвеждане на електронна идентификация на животни от рода на овцете и козите СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент (1), като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 г. относно система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите (2) предвижда, че всяка държава-членка следва да установи система за идентификацията и регистрацията на животни от рода на овцете и козите в съответствие с разпоредбите на посочения регламент. (2) Посоченият регламент също предвижда, че считано от 1 януари 2008 г. електронната идентификация става задължителна за всички животни, родени след тази дата. (3) Освен това посоченият регламент предвижда, че Комисията следва да предостави до 30 юни 2006 г. на Съвета доклад относно въвеждането на системата за електронна идентификация, придружен от подходящи предложения, които Съветът следва да гласува, за да потвърди или при необходимост да измени датата на въвеждане на задължителната употреба на тази система и, ако е необходимо, да актуализира някои технически аспекти, свързани с въвеждането на електронната идентификация. (4) В доклада на Комисията се прави заключение, че датата 1 януари 2008 г. не може да бъде обоснована като краен срок за въвеждането на задължителна електронна идентификация. Поради това е уместно тази дата да се измени, като се отложи крайният срок за 31 декември 2009 г., за да се даде възможност на държавите-членки да предприемат необходимите мерки за правилното въвеждане на системата, като се вземе предвид нейното текущо и потенциално икономическо въздействие. (5) Определен брой държави-членки вече са разработили необходимата технология за въвеждането на електронната идентификация и са придобили значителен опит за въвеждането ѝ. За тези държави-членки не следва да има пречки за въвеждането на електронната идентификация на национално равнище, ако те считат това за уместно. Техният опит би предоставил на Комисията и на другите държави-членки допълнителна ценна информация относно техническите последици от електронната идентификация и въздействието ѝ. (6) Предвид икономическото значение на настоящия регламент, е необходимо да се разчита на съображенията за спешност, предвидени в точка I.3 от Протокола за ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз, към Договора за създаване на Европейската общност и към Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана. (7) Тъй като настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2008 г., той следва да влезе в сила незабавно. (8) Регламент (ЕО) № 21/2004 следва да бъде съответно изменен, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 21/2004 се изменя, както следва: 1. Алинея първа на член 9, параграф 3 се заменя със следното: „3. Считано от 31 декември 2009 г. електронната идентификация съгласно насоките, посочени в параграф 1 и в съответствие със съответните разпоредби на раздел А от приложението, става задължителна за всички животни“. 2. Член 9, параграф 4 се заменя със следното: „4. До 31 декември 2009 г. държавите-членки могат да въведат задължителната употреба на електронна идентификация за животни, родени на тяхна територия“. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 17 декември 2007 година.	[ 7, 12, 1, 6 ]
32004D0230	32004D0230 L 070/41 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 5 март 2004 година за изменение на Решение 2003/467/ЕО по отношение на обявяването на някои провинции в Италия за свободни от туберкулоза и от бруцелоза по говедата (нотифицирано под номер С(2004) 666) (текст от значение за ЕИП) (2004/230/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине (1), и по-специално приложение А, глава I, точка 4 от него и приложение А, глава II, точка 7 от него, като има предвид, че: (1) Списъците на регионите на държавите-членки, обявени за свободни от туберкулоза и от бруцелоза по говедата, определени с Решение 2003/467/ЕО на Комисията от 23 юни 2003 г. относно установяването на статут на официално свободни от туберкулоза, бруцелоза и ензоотична левкоза по говедата на някои държави-членки и региони на държави-членки по отношение на стада едър рогат добитък (2). (2) Италия представи на Комисията документация, доказваща спазването на всички условия, предвидени в Директива 64/432/ЕИО по отношение на провинция Grossetto в област Toscana, с цел тази провинция да бъде обявена за официално свободна от туберкулоза и от бруцелоза по говедата. (3) Италия представи също така на Комисията документация, доказваща спазването на всички условия, предвидени в Директива 64/432/ЕИО по отношение на провинциите Arezzo, Grossetto, Livorno, Lucca и Pisa в област Tosсana, с цел тези провинции да бъдат обявени за официално свободни от туберкулоза и от бруцелоза по говедата. (4) Според оценката на представената от Италия документация провинция в Grossetto област Tosсana би трябвало да бъде обявена за официално свободна от туберкулоза по говедата, а провинциите Arezzo, Grossetto, Livorno, Lucca и Pisa в област Tosсana следва да бъдат обявени за официално свободни от бруцелоза по говедата. (5) Решение 2003/467/ЕО следва да бъде подходящо изменено. (6) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Приложения I и II към Решение 2003/467/ЕО се изменят съгласно приложението към настоящото решение. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 5 март 2004 година.	[ 0, 18, 6 ]
32005R2104	32005R2104 L 337/7 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2104/2005 НА СЪВЕТА от 20 декември 2005 година за коригиране, считано от 1 юли 2005 година, на заплатите към пенсиите на длъжностни лица в сравнение с други служители на Европейските общности към коефициентите за корекция, приложени към тях СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност, като взе предвид Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности, и по-специално член 13 от него, като взе предвид Правилника за длъжностните лица към Условията за работа на други служители на Европейските общности, установени в Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 (1), и по-специално членове 63, 64, 65, и 82 от Правилника за длъжностните лица към приложения VII, ХI и ХIII към него и член 20, първия параграф и членове 64 и 92 от Условията за работа на други служители, като взе пред вид предложението на Комисията, като има предвид, че: за да гарантира, че покупателната способност на длъжностните лица на Общността в сравнение с националните държавни служители в държавите членки, заплатата към пенсиите на длъжностните лица в сравнение с други служители на Европейските общности трябва да бъдат коригирани при годишния преглед за 2005 г., ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В сила от 1 юли 2005 г., датата „1 юли 2004 г.“ в член 63, втория параграф от Правилника за персонала се заменя с „1 юли 2005 г.“. Член 2 Считано от 1 юли 2005 г., таблицата с основните месечни заплати по член 66 от Правилника за персонала, приложими за целите на изчисляването на заплатите към пенсиите, се заменя със следната: 1.7.2005 г. Степен Степен 1 2 3 4 5 16 15 255,00 15 896,04 16 564,01 15 13 482,88 14 049,45 14 639,82 15 047,12 15 255,00 14 11 916,61 12 417,36 12 939,16 13 299,15 13 482,88 13 10 532,30 10 974,88 11 436,06 11 754,22 11 916,61 12 9 308,79 9 699,96 10 107,56 10 388,77 10 532,30 11 8 227,42 8 573,15 8 933,40 9 181,94 9 308,79 10 7 271,67 7 577,23 7 895,64 8 115,30 8 227,42 9 6 426,94 6 697,01 6 978,42 7 172,57 7 271,67 8 5 680,34 5 919,04 6 167,76 6 339,36 6 426,94 7 5 020,47 5 231,44 5 451,27 5 602,93 5 680,34 6 4 437,26 4 623,72 4 818,01 4 952,06 5 020,47 5 3 921,80 4 086,60 4 258,32 4 376,79 4 437,26 4 3 466,22 3 611,87 3 763,65 3 868,36 3 921,80 3 3 063,56 3 192,29 3 326,43 3 418,98 3 466,22 2 2 707,67 2 821,45 2 940,01 3 021,81 3 063,56 1 2 393,13 2 493,69 2 598,48 2 670,77 2 707,67 Член 3 Считано от 1 юли 2005 г., коефициентите за корекция, приложими по член 64 от Правилника за персонала за заплатите на длъжностни лица и други служители, ще бъдат посочени в колона 2 от таблицата по-долу. Считано от 1 януари 2006 г., коефициентите за корекция, приложими по член 17, параграф 3 от приложение VII към Правилника за персонала по отношение на преводите от длъжностни лица и други служители, са посочени в колона 3 от таблицата по-долу. Считано от 1 юли 2005 г., коефициентите за корекция, приложими към пенсиите по член 20, параграф 2 от приложение ХIII към Правилника за персонала, са посочени в колона 4 от таблицата по-долу. Считаноот 1 май 2006 г., коефициентите за корекция, приложими към пенсиите по член 20, параграф 2 от приложение ХIII към Правилника за персонала, са посочени в колона 5 от таблицата по-долу. 1 2 3 4 5 Държава/място Възнаграждение 1.7.2005 г. Трансфер 1.1.2006 г. Пенсия 1.7.2005 г. Пенсия 1.5.2006 г. Чешка република 90,6 78,6 100,0 100,0 Дания 135,9 130,8 133,9 132,8 Германия 100,2 102,1 101,0 101,3 Бон 96,0 Карлсруе 95,0 Мюнхен 106,4 Естония 80,3 78,1 100,0 100,0 Гърция 93,0 91,2 100,0 100,0 Испания 101,2 95,3 100,0 100,0 Франция 119,0 106,3 113,9 111,4 Ирландия 122,4 116,3 120,0 118,7 Италия 111,8 107,6 110,1 109,3 Варезе 99,0 Кипър 92,0 97,2 100,0 100,0 Латвия 76,1 72,9 100,0 100,0 Литва 77,1 73,6 100,0 100,0 Унгария 90,0 73,0 100,0 100,0 Малта 89,6 92,3 100,0 100,0 Нидерландия 109,7 101,3 106,3 104,7 Австрия 107,1 107,0 107,1 107,0 Полша 81,4 74,9 100,0 100,0 Португалия 91,5 90,1 100,0 100,0 Словения 83,0 80,8 100,0 100,0 Словакия 92,9 82,1 100,0 100,0 Финландия 117,7 112,8 115,7 114,8 Швеция 112,4 105,1 109,5 108,0 Обединено кралство 143,8 117,4 133,2 128,0 Кулхам 115,4 Член 4 Считано от 1 юли 2005 г., отпусканата сума при отпуск по майчинство/бащинство, посочена в член 42а от Правилника за персонала, е от 822,06 EUR до 1096,07 EUR за самотни родители. Член 5 Считано от 1 юли 2005 г. основната сума за надбавка за домакинствата, посочена в член 1, параграф 1 от Приложение VII към Правилника за персонала, е 153,75 EUR. Считано от 1 юли 2005 г. сумата на детските надбавки за деца на издръжка, посочена в член 2, параграф 1 от приложение VII към Правилника за персонала, е 335,96 EUR. Считано от 1 юли 2005 г. сумата на надбавката за образование, посочена в член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника за персонала, е 227,96 EUR. Считано от 1 юли 2005 г. сумата на надбавката за образование, посочена в член 3, параграф 2 от приложение VII към Правилника за персонала, е 82,07 EUR. Считано от 1 юли 2005 г., минималният размер на надбавката за лица, живеещи в чужбина, посочена в член 69 от Правилника за персонала и в член 4, параграф 1, втора алинея от приложение VII към него е 455,69 EUR. Член 6 Считано от 1 януари 2006 г., надбавката на базата на километър, посочена в член 8 от приложение VII към Правилника за персонала, се променя, както следва: - : 0 EUR за всеки километър от : 0 до 200 км - : 0,3417 EUR за всеки километър от : 201 до 1 000 км, - : 0,5695 EUR за всеки километър от : 1 001 до 2 000 км, - : 0,3417 EUR за всеки километър от : 2 001 до 3 000 км, - : 0,1139 EUR за всеки километър от : 3 001 до 4 000 км, - : 0,0548 EUR за всеки километър от : 4 001 до 10 000 км, - : 0 EUR за всеки километър над : 10 000 км. Към надбавката по-горе на базата на километър се добавя добавка по единна ставка в размер на: - 170,84 EUR, ако разстоянието с влак между местоработата и родното място е между 725 км и 1 450 км. - 341,66 EUR, ако разстоянието с влак между местоработата и родното място е по-дълго от 1 450 км. Член 7 Считано от 1 юли 2005 г. дневните надбавки, посочени в член 10 от приложение VII към Правилника за персонала, са: - 35,31 EUR за служител, който има право на надбавка за домакинство, - 28,47 EUR за служител, който няма право на надбавка за домакинство. Член 8 Считано от 1 юли 2005 г., долната граница за надбавките за преместване на ново място, посочена в член 24, параграф 3 от Условията за работа на други служители, е: - 1005,33 EUR за служител, който има право на надбавка за домакинство, - 597,77 EUR за служител, който няма право на надбавка за домакинство. Член 9 Считано от 1 юли 2005 г., за надбавката при безработица, посочена в член 28а, параграф 3, втора алинея от Условията за работа на други служители, най-ниската граница е 1205,67 EUR, горната граница е 2411,35 EUR и стандартната надбавка е 1096,07 EUR. Член 10 Считано от 1 юли 2005 г., таблицата с основните месечни заплати по член 63 от Условията за работа на други служители се заменя, както следва: 1.7.2005 г. Стъпка Категория Група 1 2 3 4 А I 6 144,76 6 905,90 7 667,04 8 428,18 II 4 459,77 4 894,34 5 328,91 5 763,48 III 3 747,74 3 914,68 4 081,62 4 248,56 Б IV 3 600,20 3 952,65 4 305,10 4 657,55 V 2 827,89 3 014,30 3 200,71 3 387,12 В VI 2 689,53 2 847,87 3 006,21 3 164,55 VII 2 407,22 2 489,13 2 571,04 2 652,95 Г VIII 2 175,76 2 303,90 2 432,04 2 560,18 IX 2 095,34 2 124,53 2 153,72 2 182,91 Член 11 Считано от 1 юли 2005 г., таблицата с основни месечни заплати по член 93 от Условията за работа на други служители се заменя със следната: Функционална група 1.7.2005 г. Стъпка Степен 1 2 3 4 5 6 7 IV 18 5 258,78 5 368,14 5 479,78 5 593,73 5 710,06 5 828,81 5 950,02 17 4 647,85 4 744,50 4 843,17 4 943,89 5 046,70 5 151,65 5 258,78 16 4 107,89 4 193,31 4 280,52 4 369,53 4 460,40 4 553,16 4 647,85 15 3 630,66 3 706,16 3 783,23 3 861,91 3 942,22 4 024,20 4 107,89 14 3 208,87 3 275,60 3 343,72 3 413,25 3 484,23 3 556,69 3 630,66 13 2 836,08 2 895,06 2 955,26 3 016,72 3 079,46 3 143,50 3 208,87 III 12 3 630,61 3 706,10 3 783,17 3 861,84 3 942,14 4 024,12 4 107,80 11 3 208,85 3 275,57 3 343,69 3 413,22 3 484,19 3 556,65 3 630,61 10 2 836,08 2 895,06 2 955,26 3 016,71 3 079,44 3 143,48 3 208,85 9 2 506,62 2 558,74 2 611,95 2 666,27 2 721,71 2 778,31 2 836,08 8 2 215,43 2 261,50 2 308,53 2 356,53 2 405,53 2 455,56 2 506,62 II 7 2 506,55 2 558,69 2 611,90 2 666,23 2 721,69 2 778,29 2 836,08 6 2 215,31 2 261,39 2 308,42 2 356,44 2 405,45 2 455,48 2 506,55 5 1 957,91 1 998,64 2 040,21 2 082,64 2 125,96 2 170,17 2 215,31 4 1 730,42 1 766,41 1 803,15 1 840,66 1 878,94 1 918,02 1 957,91 I 3 2 131,74 2 175,98 2 221,14 2 267,24 2 314,29 2 362,32 2 411,35 2 1 884,55 1 923,66 1 963,58 2 004,33 2 045,93 2 088,39 2 131,74 1 1 666,02 1 700,60 1 735,89 1 771,92 1 808,69 1 846,23 1 884,55 Член 12 Считано от 1 юли 2005 г., долната граница за надбавката за настаняване, посочена в член 94 от Условията за наемане на работа на други служители, е: - 756,18 EUR за служител, който има право на надбавка за домакинство, - 448,32 EUR за служител, който няма право на надбавка за домакинство, Член 13 Считано от 1 юли 2005 г., за надбавката при безработица, посочена в член 96, параграф 3, втора алинея от Условията за наемане на работа на други служители, долната граница е 904,26 EUR, горната граница е 1808,51 EUR и стандартната надбавка е 822,06 EUR. Член 14 Считано от 1 юли 2005 г., надбавката за работа на смени, изложена в член 1 от Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 300/76 на Съвета (2) е 344,58 EUR; 520,10 EUR; 568,66 EUR и 775,27 EUR. Член 15 Считано от 1 юли 2005 г., към сумите в член 4 от Регламент (EИО, Евратом, ЕОВС) № 260/68 (3) се прилага коефициент от 4,974173. Член 16 Считано от 1 юли 2005 г., таблицата в член 8 от приложение ХIII към Правилника за персонала се заменя със следната: 1.7.2005 г. Стъпка Степен 1 2 3 4 5 6 7 8 16 15 255,00 15 896,04 16 564,01 16 564,01 16 564,01 16 564,01 15 13 482,88 14 049,45 14 639,82 15 047,12 15 255,00 15 896,04 14 11 916,61 12 417,36 12 939,16 13 299,15 13 482,88 14 049,45 14 639,82 15 255,00 13 10 532,30 10 974,88 11 436,06 11 754,22 11 916,61 12 9 308,79 9 699,96 10 107,56 10 388,77 10 532,30 10 974,88 11 436,06 11 916,61 11 8 227,42 8 573,15 8 933,40 9 181,94 9 308,79 9 699,96 10 107,56 10 532,30 10 7 271,67 7 577,23 7 895,64 8 115,30 8 227,42 8 573,15 8 933,40 9 308,79 9 6 426,94 6 697,01 6 978,42 7 172,57 7 271,67 8 5 680,34 5 919,04 6 167,76 6 339,36 6 426,94 6 697,01 6 978,42 7 271,67 7 5 020,47 5 231,44 5 451,27 5 602,93 5 680,34 5 919,04 6 167,76 6 426,94 6 4 437,26 4 623,72 4 818,01 4 952,06 5 020,47 5 231,44 5 451,27 5 680,34 5 3 921,80 4 086,60 4 258,32 4 376,79 4 437,26 4 623,72 4 818,01 5 020,47 4 3 466,22 3 611,87 3 763,65 3 868,36 3 921,80 4 086,60 4 258,32 4 437,26 3 3 063,56 3 192,29 3 326,43 3 418,98 3 466,22 3 611,87 3 763,65 3 921,80 2 2 707,67 2 821,45 2 940,01 3 021,81 3 063,56 3 192,29 3 326,43 3 466,22 1 2 393,13 2 493,69 2 598,48 2 670,77 2 707,67 Член 17 Считано от 1 юли 2005 г., размерът на детските надбавки за деца на издръжка, посочена в член 14, параграф 1 от приложение ХIII към Правилника за персонала, е както следва: 1.7.2005 г.-31.12.2005 г. : 282,04 EUR 1.1.2006 г.-31.12.2006 г. : 295,52 EUR 1.1.2007 г.-31.12.2007 г. : 309,00 EUR 1.1.2008 г.-31.12.2008 г. : 322,47 EUR Член 18 Считано от 1 юли 2005 г., размерът на надбавката за образование, посочена в член 15, параграф 1 от приложение ХIII към Правилника за персонала, е както следва: 1.7.2005 г.-31.8.2005 г. : 16,41 EUR 1.9.2005 г.-31.8.2006 г. : 32,83 EUR 1.9.2006 г.-31.8.2007 г. : 49,23 EUR 1.9.2007 г.-31.8.2008 г. : 65,65 EUR Член 19 Считано от 1 юли 2005 г., за целите на прилагането на член 18 от приложение ХIII към Правилника за персонала размерът на фиксираната надбавка, посочена в член 4а от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, в сила преди 1 май 2004 г., е: - 118,88 EUR на месец за длъжностни лица със степен В4 и В5, - 182,26 EUR на месец за длъжностни лица със степен В1, В2 или В3. Член 20 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 20 декември 2005 година.	[ 10, 0, 9, 15 ]
32007R1557	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1557/2007 НА КОМИСИЯТА от 20 декември 2007 година за определяне на размера на възстановяванията, приложим за определени продукти от сектора на захарта, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно общата организация на пазара в сектора на захарта (1), и по-специално член 33, параграф 2, буква а) и параграф 4 от него, като има предвид, че: (1) Член 32, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 318/2006 предвижда, че разликата между цените в международната търговия за продуктите, изброени в член 1, параграф 1, букви б), в), г) и ж) от посочения регламент и цените в Общността могат да се покриват от възстановяване при износ, когато тези продукти са изнасяни под формата на стоки, изброени в приложение VII към въпросния регламент. (2) Регламент (ЕО) № 1043/2005 на Комисията от 30 юни 2005 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 3448/93 на Съвета относно системата за възстановяване на средства при износ на определени селскостопански продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, както и на критериите за определяне на размера на такива възстановявания (2) уточнява продуктите, за които трябва да се определи размер на възстановяване, който да се прилага, когато тези продукти се изнасят под формата на стоки, изброени в приложение VII към Регламент (ЕО) № 318/2006. (3) В съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1043/2005 размерът на възстановяване за 100 килограма от всеки от въпросните основни продукти следва да се определя всеки месец. (4) Член 32, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 318/2006 определя, че възстановяването при износ за продукт, съдържащ се в стоки, не може да надвишава възстановяването, приложимо за този продукт, когато е изнасян без допълнителната преработка. (5) Възстановяванията, определени според настоящия регламент, могат да бъдат предварително определени, когато пазарната ситуация през следващите няколко месеца не може да се установи в момента. (6) Ангажиментите, поети във връзка с възстановяванията, които могат да се предоставят за износа на селскостопански продукти, съдържащи се в стоките, които не са включени в приложение I към Договора, могат да бъдат застрашени от предварителното определяне на висок размер на възстановяването. Следователно е необходимо да се вземат предпазни мерки в такива ситуации, без обаче да се възпрепятства сключването на дългосрочни договори. Определянето на специфичен размер на възстановяването при предварително определяне на възстановяванията е мярка, която позволява тези различни цели да бъдат постигнати. (7) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по захарта, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Размерът на възстановяванията, приложим за основните продукти, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 1043/2005 и в член 1, параграф 1, и в член 2, точка 1 от Регламент (ЕО) № 318/2006, и изнасяни под формата на стоки, изброени в приложение VII към Регламент (ЕО) № 318/2006, се определя, както е посочено в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 21 декември 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 20 декември 2007 година.	[ 3, 17 ]
31992R2342	31992R2342 L 227/12 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2342/92 НА КОМИСИЯТА от 7 август 1992 година относно вноса от трети страни на чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък и предоставянето на възстановявания при износ и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1544/79 КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 805/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2066/92 (2), и по-специално член 10, параграф 5 и член 18, параграф 6 от него; като има предвид, че не се облагат с такса върху вноса чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък, включени в код по Комбинираната номенклатура 0102 10 00 при внос в Общността; като има предвид, че се извършва по-високо възстановяване при износ на женски животни на възраст до 60 месеца, отколкото при износа на живи животни от рода на едрия рогат добитък, включени в кодове по Комбинираната номенклатура 0102 90 31 и 0102 90 33; като има предвид, че за да се гарантира правилното приложение на разпоредбите на Общността в тази област, терминът „чистопородни разплодни животни“ трябва да бъде изяснен; като има предвид, че определението, посочено в член 1 от Директива 77/504/ЕИО на Съвета от 25 юли 1977 г. относно чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък (3), последно изменена с Директива 91/174/ЕИО (4), трябва да бъде използвано за целта; като има предвид, че за да се гарантира, че внесените животни действително са с предназначени за разплод, тяхната документация трябва да бъде придружена от сертификат за родословие и зоотехнически сертификат, както и от здравен сертификат, които обикновено се изискват за такива животни, а вносителите да поемат задължението да запазят животните живи за известен период от време; като има предвид, че няма такава разпоредба за сигурност, която да гарантира запазването на тези животни живи за посочения период, трябва да бъде включена разпоредба в Регламент № (ЕИО) 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 г. относно последващото събиране на вносни или износни мита, които не са били изискани от задълженото лице по отношение на стоките, декларирани за митнически режим, включващ задължението за заплащане на тези мита (5), която да се прилага, когато изискването по отношение на посочения период не e спазено; като има предвид, че Общността е сключила двустранни споразумения за свободна търговия със страните от ЕАСТ; като има предвид, че по силата на тези споразумения някои от разпоредбите, свързани със или отнасящи се до задълженията на споменатите трети страни, би следвало да отпаднат, но сертификатите за родословие и зоотехническите сертификати, както и здравните сертификати, отнасящи се за чистопородните разплодни животни, следва да се представят при пускане на животните в свободно движение на територията на Общността; като има предвид, че освен ветеринарномедицинските документи, които трябва да съпровождат износа на чистопородни разплодни женски животни на възраст до 60 месеца с оглед гаранцията, че те наистина са предназначени за разплод, в сертификата за родословие следва да се посочат или да се прикрепят към него резултатите от генетичната стойност. като има предвид, че чистопородните разплодни животни, внасяни в Общността, трябва да бъдат проверени, дали преди това те не са били изнесени от Общността и дали за тях преди това не са били изплатени възстановявания при износ; като има предвид, че ако за такива животни са били заплатени възстановявания при износ, сумите трябва да бъдат върнати, преди животните да се внесат отново в Общността; като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 1544/79 на Комисията (6), изменен с Регламент (EИО) № 3988/87 (7), обхваща само тези изисквания, които се отнасят до предоставянето на възстановявания при износ за чистопородни разплодни животни; като има предвид, че за по-голяма яснота той трябва да бъде отменен, а неговите разпоредби да бъдат включени в настоящия регламент; като има предвид, че мерките, предвидени с настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по говеждо и телешко месо, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 С оглед събирането на такси върху вноса и предоставянето на възстановявания при износ живите животни от рода на едрия рогат добитък се считат за чистопородни разплодни животни, включени в код по Комбинираната номенклатура 0102 10 00, ако те отговарят на изискванията на определението, посочено в член 1 от Директива 77/504/ЕИО. Освен това само женски животни на възраст до 6 години се считат за чистопородни женски разплодни животни. Член 2 1. За пускането в свободно движение на чистопородните разплодни животни от рода на едрия рогат добитък, включени в код по Комбинираната номенклатура 0102 10 00, вносителите представят следните документи на митническите органи на държавата-членка по отношение на всяко едно от животните: а) сертификат за родословие и зоотехнически сертификат; б) здравен сертификат от вида, който се изисква за чистопородните разплодни животни от рода на едрия рогат добитък. 2. В допълнение вносителите представят на митническите органи писмена декларация със съдържание, че с изключение на случаи на force majeure животното няма да бъде заклано през следващите 12 месеца от деня, на който то е внесено. 3. Не по-късно от края на 15-ия месец след пускането на животното в свободно движение вносителите представят на митническите органи на държавата-членка вносителка следните доказателства за него: а) че не е било заклано преди изтичането на срока, посочен в параграф 2, и че е било регистрирано или записано в дадена родословна книга; или б) че е било заклано преди изтичане на срока поради здравословни причини или е умряло в резултат на заболяване или нещастен случай. Доказателството, посочено в буква a), представлява сертификат, изготвен от асоциацията, организацията или официален орган на държавата-членка, където се води родословната книга. Доказателството по буква б) представлява сертификат, издаден от официален орган, определен от държавата-членка. 4. При неспазване на изискването за период от 12 месеца с изключение на случаи, когато се прилага параграф 3, буква б), следва класиране в Комбинираната номенклатура на въпросното животно под код 0102 90, от което произтичат процедури за заплащане на вносни мита, които не са били събрани съгласно Регламент (ЕИО) № 1697/79. 5. Разпоредбите, свързани със: - ограничението за възрастта, посочено в член 1, - задълженията, посочени в параграфи 2, 3 и 4, не се прилагат при внос на чистопородни разплодни животни с произход и внасяни от Австрия, Финландия, Исландия, Норвегия, Швеция и Швейцария. Член 3 Предоставянето на възстановяване за женски чистопородни разплодни животни се осъществява, при условие че се представи по отношение на всяко животно по време на извършването на митническите формалности при износа оригинал или копие от: а) сертификат за родословие, издаден от асоциацията, организацията или официалния орган на държавата-членка, където се води родословната книга, показващ резултатите от тестовете за репродуктивни възможности и резултатите (с детайли за произхода) от оценката на генетичната стойност на дадено животно, а така също за неговите родители и прародители. Тези резултати могат също да бъдат прикрепени към сертификата; б) здравен сертификат за чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък, изискван от третата страна на местоназначение. Въпреки това чрез дерогация от буква б) държавите-членки могат да разрешат представянето само на един сертификат за група животни. Оригиналите на двата сертификата се връщат на износителя, а копията - заверени копия от митническите органи, се прилагат към молбата за заявлението за възстановяване при износ. Член 4 1. Преди пускането в свободно движение на чистопородни разплодни животни, внесени обратно в Общността, предоставеното възстановяване при износ се връща или се вземат необходимите мерки от компетентните органи за удържането на предвидените суми, ако не са били вече изплатени. 2. Ако по време на извършването на митническите формалности при вноса на животни, включени в код по Комбинираната номенклатура 0102 10 00, сертификатът за родословие показва, че животновъдът е установен в Общността, вносителят трябва също да докаже, че не е предоставяно никакво възстановяване или че възстановяването е вече върнато. Ако не може да бъде представено такова доказателство, се счита, че е било заплатено възстановяване при износ в размер на най-високата такса върху вноса, приложима в деня на реимпорта в Общността за животни от рода на едрия рогат добитък, включени в код по Комбинираната номенклатура 0102 90. Член 5 Регламент (ЕИО) № 1544/79 се отменя. Член 6 Настоящият регламент влиза в сила на 17 август 1992 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 7 август 1992 година.	[ 3, 5, 6 ]
32003R1428	32003R1428 L 203/7 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1428/2003 НА КОМИСИЯТА от 11 август 2003 година относно допълнение на приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 за вписването на някои означения в „Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания“, предвиден в Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета за защита на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителни продукти „ΦΑΣΟΛΙΑ ΓΙΓΑΝΤΕΣ - ΕΛΕΦΑΝΤΕΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ (Fasolia Gigantes - Elefantes Kastorias)“ КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. за защита на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителни продукти (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 806/2003 (2), и по-специално член 6, параграфи 3, 4 и 5 от него, като има предвид, че: (1) Съгласно член 5 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, Гърция предаде на Комисията заявка за регистрация на означението „ΦΑΣΟΛΙΑ ΓΙΓΑΝΤΕΣ - ΕΛΕΦΑΝΤΕΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ (Fasolia Gigantes - Elefantes Kastorias)“ като географско указание. (2) Бе установено, съгласно член 6, параграф 1 от въпросния регламент, че заявката съответства на посочения регламент, по-специално, че тя включва всички елементи, предвидени в член 4 от него. (3) След публикуването на резюмето на заявката съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 Република Гърция поиска две незначителни изменения в точка 4.2. (Описание) и премахването на указанието, според което превозните средства от групата заявител се използват за дистрибуторски цели. В приложение II фигурира промененото резюме на заявката. (4) Следователно това означение следва да бъде вписано в „Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания“ и следователно да бъде защитено в Общността като защитено географско указание. (5) Приложението към настоящия регламент допълва приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 на Комисията (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1298/2003 (4), ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 се допълва с означението, фигуриращо в приложение I към настоящия регламент и това означение се вписва в „Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания“, предвиден в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, като защитено географско указание (ЗГУ). Основните елементи на спецификацията на продукта фигурират в приложение II. Тези елементи заместват резюмето на заявката, публикувано в Официален вестник на Европейските общности (5). Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 11 август 2003 година.	[ 3, 18, 17, 6 ]
32010D0044	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 22 декември 2009 година за приемане, съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета, на трети актуализиран списък с територии от значение за Общността в Континенталния биогеографски регион (нотифицирано под номер C(2009) 10422) (2010/44/ЕС) ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (1), и по-специално член 4, параграф 2, трета алинея от нея, като има предвид, че: (1) Континенталният биогеографски регион, разглеждан в член 1, буква в), подточка iii) от Директива 92/43/ЕИО, обхваща територията на Люксембург, както и части от териториите на Австрия, Белгия, България, Чешката република, Дания, Франция, Германия, Италия, Полша, Румъния, Словения и Швеция, както е обозначено върху биогеографската карта, одобрена на 25 април 2005 г. от комитета, създаден по силата на член 20 от посочената директива, наричан по-нататък „Комитетът по местообитанията“. (2) Необходимо е, в контекста на започналия през 1995 г. процес, да бъде отбелязан допълнителен напредък по отношение на реалното изграждане на мрежата „Натура 2000“, която представлява съществен елемент от опазването на биологичното разнообразие в Общността. (3) Първоначалният списък и първите два актуализирани списъка с обекти от значение за Общността в Континенталния биогеографски регион по смисъла на Директива 92/43/ЕИО бяха приети с решения 2004/798/ЕО (2), 2008/25/ЕО (3) и 2009/93/ЕО (4) на Комисията. Въз основа на член 4, параграф 4 и член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО съответната държава-членка обозначава териториите, включени в списъка с територии от значение за Общността в Континенталния биогеографски регион, като специални области на защита, колкото се може по-бързо, най-късно в рамките на шест години, като установява приоритетите за защита и необходимите мерки за защита. (4) Списъците на териториите от значение за Общността се преразглеждат в контекста на динамичното приспособяване на мрежата „Натура 2000“. Затова е необходимо трето актуализиране на списъка на териториите в Континенталния регион. (5) От една страна, третото актуализиране на списъка на териториите от значение за Общността в Континенталния биогеографски регион е необходимо, за да се включат допълнителни територии, които са предложени в периода от 2007 г. насам от държавите-членки като територии от значение за Общността в Континенталния биогеографски регион по смисъла на член 1 от Директива 92/43/ЕИО. Задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4 и член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО, се прилагат във възможно най-кратък срок и в рамките на шест години от приемането на третия актуализиран списък на териториите от значение за Общността в Континенталния биогеографски регион. (6) От друга страна, третото актуализиране на списъка на териториите от значение за Общността в Континенталния биогеографски регион е необходимо, за да бъде отразена всяка промяна в информацията за териториите, представена от държавите-членки след одобряването на първоначалния и на първите два актуализирани списъка на Общността. В този смисъл третият актуализиран списък на териториите от значение за Общността в Континенталния биогеографски регион представлява консолидирана версия на списъка на териториите от значение за Общността в Континенталния биогеографски регион. Необходимо е обаче да се подчертае, че задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4 и член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО, се прилагат във възможно най-кратък срок и в рамките на шест години от приемането на първоначалния или на първите два актуализирани списъка на териториите от значение за Общността в Континенталния биогеографски регион, в зависимост от това в кой от списъците съответната територия от значение за Общността е включена за първи път в качеството си на такава. (7) По отношение на Континенталния биогеографски регион списъците на предложените територии от значение за Общността по смисъла на член 1 от Директива 92/43/ЕИО са предадени на Комисията в периода между ноември 2003 г. и декември 2008 г. от съответните държави-членки в съответствие с член 4, параграф 1 от посочената директива. (8) Заедно със списъците на предложените територии е представена и информация за всяка територия в съответствие с формуляра, установен с Решение 97/266/ЕО на Комисията от 18 декември 1996 г. относно формуляра за предоставяне на информация за предложените в рамките на „Натура 2000“ обекти (5). (9) Тази информация включва най-новата окончателна карта на територията, изпратена от заинтересованата държава-членка, наименованието на територията, нейното географско положение и повърхност, както и данните, получени в резултат от прилагането на критериите, определени в приложение III към Директива 92/43/ЕИО. (10) Въз основа на проектосписъка, изготвен от Комисията със съгласието на всяка от заинтересованите държави-членки, който определя също така обектите с приоритетни типове естествени местообитания или с приоритетни биологични видове, следва да се приеме трети актуализиран списък на обектите, избрани за територии от значение за Общността в Континенталния биогеографски регион. (11) Познанието за наличието и разпределението на типовете естествени местообитания и биологичните видове се развива постоянно в резултат на наблюдението съгласно член 11 от Директива 92/43/ЕИО. Следователно оценката и изборът на територии на равнището на Общността са направени въз основа на най-добрата налична към настоящия момент информация. (12) Някои държави-членки не са предложили достатъчно територии, за да изпълнят изискванията на Директива 92/43/ЕИО по отношение на някои типове местообитания и някои биологични видове. За тези биологични видове и типове местообитания следователно не може да се направи заключението, че мрежата „Натура 2000“ е завършена. Като се вземе предвид времето, необходимо за получаване на информацията и за постигане на споразумение с държавите-членки, е необходимо да се одобри трети актуализиран списък на територии, който трябва да бъде преразглеждан в съответствие с член 4 от Директива 92/43/ЕИО. (13) Като се има предвид, че остават непълни данните за съществуването и разпределението на някои от естествените типове местообитания от приложение I и на някои биологични видове от приложение II към Директива 92/43/ЕИО, не може да се направи извод дали мрежата „Натура 2000“ е завършена или незавършена. Списъкът следва да бъде преразгледан, ако е необходимо, в съответствие с член 4 от Директива 92/43/ЕИО. (14) В интерес на яснотата и юридическата прозрачност Решение 2009/93/ЕО трябва да бъде заменено. (15) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по местообитанията, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Третият актуализиран списък на териториите от значение за Общността в Континенталния биогеографски регион в съответствие с член 4, параграф 2, трета алинея от Директива 92/43/ЕИО е формулиран в приложението към настоящото решение. Член 2 Решение 2009/93/ЕО се отменя. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 22 декември 2009 година.	[ 10, 12, 18, 20 ]
32003D0168	32003D0168 L 067/22 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 11 март 2003 година относно създаване на Съвет „Energy Star“ на Европейската общност (2003/168/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2422/2001 на Европейския парламент и Съвета от 6 ноември 2001 г. относно програмата на Общността за обозначаване на енергийната ефективност на офис оборудване (1), и по-специално член 8, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В съответствие с Регламент (ЕО) № 2422/2001 Комисията следва да създаде Съвет „Energy Star“ на Европейската общност (наричан по-нататък ECESB), за да осъществява програмата на ЕО „Energy Star“, която е определена в Споразумението между Правителството на Съединените американски щати и Европейската общност относно координирането на програмите за обозначаване на енергийната ефективност на офис оборудването (2). (2) ECESB следва да се състои от национални представители, както е определено в Регламент (ЕО) № 2422/2001 и от заинтересованите страни, изброени на индикативна основа в настоящия регламент, РЕШИ: Член 1 С настоящото се създава Съвет „Energy Star“ на Европейската общност (ECESB). Член 2 1. Председателството на ECESB се изпълнява от Комисията, представлявана от Генерална дирекция „Енергетика и транспорт“. 2. Предварителният списък на националните представители, посочен в член 9 от Регламент (ЕО) № 2422/2001 се определя в част А на приложението. Когато е определен повече от един представител, „координатор“ е представителят, който е упълномощен от държавата-членка, както е посочено в приложението. 3. Предварителният списък на заинтересованите страни, посочен в член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2422/2001, се определя в част Б на приложението. 4. С цел гарантиране на балансирано участие на всички заинтересовани страни по отношение на продуктови групи офис оборудване, председателят може по целесъобразност да адаптира членството на заинтересованите страни. Член 3 Настоящото решение влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Брюксел на 11 март 2003 година.	[ 3, 1, 15, 14 ]
31994D0767	31994D0767 L 305/36 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 21 ноември 1994 година относно изменение на Решение 93/387/ЕИО относно определяне на специални условия за внос на двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести и морски коремоноги с произход от Мароко (94/767/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/492/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно определяне на здравните изисквания за производството и пускането на пазара на живи двучерупчести мекотели (1) и по-специално член 9, параграф 4 от нея, като има предвид, че Решение 93/387/ЕИО на Комисията от 7 юни 1993 г. относно определяне на специални условия за внос на двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести и коремоноги с произход от от Мароко (2), изменено с Решение 93/530/ЕИО (3), определя списъка на предприятия, одобрени да осъществяват износ за Европейската общност; като има предвид, че мароканските компетентни органи официално са одобрили нови предприятия за изпращане на продукция в съответствие с член 9, параграф 3, буква в) от Директива 91/492/ЕИО; като има предвид, че вследствие на това приложение В, точка I от Решение 93/387/ЕИО следва да се измени; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Точка I от приложение В към Решение 93/387/ЕИО се заменя със следния текст: „I. Предприятия за изпращане Име и адрес Номер на одобрението Одобрението е валидно до (4) Najmat Allah, Nador 01-10-065 - Marost, Nador 01-10-066 - VIAPO Maroc, Nador 01-10-078 31. 12. 1995 г. Société Aquacole de la Moulouya, Essaidia 01-10-070 - SOMECOP, Tetouan 03-10-080 - Société Damjiguend SA, Tanger 04-10-079 31. 12. 1995 г. Oualidia Marée, Oualidia 08-10-081 31. 12. 1995 г. Société „Les huîtres OSTREA“, Oualidia 09-10-113 - Sea Products, Sidi Moussa 09-10-112 - Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 21 ноември 1994 година.	[ 0, 3, 18, 6 ]
32008L0092	ДИРЕКТИВА 2008/92/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2008 година относно процедура на Общността за подобряване на прозрачността на цените на газ и електроенергия за промишлени крайни потребители (преработена) (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 285, параграф 1 от него, като взеха предвид предложението на Комисията, в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (1), като имат предвид, че: (1) Директива 90/377/ЕИО на Съвета от 29 юни 1990 г. относно процедура на Общността за подобряване на прозрачността на цените на газта и електричеството за промишлени крайни потребители (2) е била неколкократно и съществено изменяна (3). Понастоящем, предвид внасянето на нови изменения в посочената директива, е желателно, с цел постигане на яснота, съответните разпоредби да бъдат преработени. (2) Доколкото прозрачността на цените на енергията подобява условията, гарантиращи избягване нарушаването на конкуренцията на общия пазар, тя е от основна важност за изграждането и гладкото функциониране на вътрешния енергиен пазар. (3) Прозрачността може да помогне за премахване на дискриминацията спрямо потребителите, като увеличи свободата им на избор между различни енергийни източници и различни доставчици на енергия. (4) Понастоящем степента на прозрачност варира между енергийните източници и между държавите-членки или регионите в Общността, като по този начин поставя под въпрос изграждането на вътрешния енергиен пазар. (5) Въпреки това цената, заплащана от промишлеността в Общността за използваната от нея енергия, е един от факторите, оказващи въздействие върху нейната конкурентоспособност, и затова следва да остане поверителна. (6) Системата от стандартни потребители, използвана от Статистическата служба на Европейските общности (Евростат) при публикуването от нея на цени, и ценовата система, въведена за големите промишлени потребители на електроенергия, гарантират, че прозрачността не представлява пречка пред поверителността. (7) Необходимо е да се разширят категориите потребители, използвани от Евростат, до нивото, до което потребителите остават представителни. (8) По този начин ще се постигне прозрачност на цените за крайни потребители, без да се застрашава необходимата поверителност на договорите. За да се запази поверителността, следва да има най-малко трима потребители в дадена категория на потребление, за да бъде публикувана дадена цена. (9) Тази информация, която се отнася до газ и електроенергия, потребявани от промишлеността за крайни потребители на енергия, ще даде възможност за сравнения с други енергийни източници (нефт, въглища, изкопаеми и възобновяеми енергийни източници) и с други потребители. (10) Предприятията, които доставят газ и електроенергия, както и промишлените крайни потребители на газ и електроенергия остават, независимо от прилагането на настоящата директива, подчинени на правилата за конкуренция на Договора и следователно Комисията може да изисква да се съобщават цените и условията за продажба. (11) Познаването на действащите ценови системи е част от прозрачността на цените. (12) Познаването на разбивка на потребителите по категории и техните съответни пазарни дялове също е част от прозрачността на цените. (13) Съобщаването на Евростат на цени и условия за продажба на потребители и на действащи ценови системи, както и разбивката на потребителите по категории на потребление следва да предоставят на Комисията достатъчна информация за вземане на решения, когато е необходимо, за предприемане на подходящи действия или изготвяне на предложения с оглед на положението на вътрешния енергиен пазар. (14) Данните, предоставяни на Евростат, ще бъдат по-надеждни, ако предприятията сами ги подготвят. (15) За осигуряване прозрачност на цените е важно да се познават данъците и парафискалните такси, които съществуват във всяка държава-членка. (16) Следва да е възможно да се проверява надеждността на данните, предоставяни на Евростат. (17) Постигането на прозрачност предполага възможно най-широко публикуване и разпространяване на цени и ценови системи сред потребителите. (18) За да се постигне прозрачност на енергийните цени, системата следва да се основава на доказани методи и експертни познания, развити и прилагани от Евростат при обработването, проверяването и публикуването на данни. (19) Предвид изграждането на вътрешния енергиен пазар системата за прозрачност на цените следва да започне да функционира възможно най-скоро. (20) Настоящата директива може да се прилага еднакво във всички държави-членки само когато пазарът на природен газ, по-специално по отношение на инфраструктурата, достигне достатъчно ниво на развитие. (21) Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4). (22) По специално на Комисията следва да бъде предоставено правомощието за внасяне на необходимите изменения в приложения I и II предвид установените конкретни проблеми. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, те следва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО. (23) Тъй като новите елементи, внесени в настоящата директива, се отнасят единствено до процедурите на комитета, не е необходимо транспонирането от държавите-членки. (24) Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение III, част Б, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че предприятията, които доставят газ или електроенергия на промишлени крайни потребители, както са определени в приложения I и II, съобщават на Статистическата служба на Европейските общности (Евростат) под формата, предвидена в член 3: 1. цените и условията за продажба на газ и електроенергия за промишлени крайни потребители; 2. използваните ценови системи; 3. разбивка на потребителите и съответните обеми по категории на потребление, за да гарантират представителността на тези категории на национално равнище. Член 2 1. Предприятията, посочени в член 1, събират данните, предвидени в член 1, параграфи 1 и 2, на 1 януари и на 1 юли всяка година. В срок два месеца тези данни, изготвени в съответствие с разпоредбите, посочени в член 3, се изпращат на Евростат и на компетентните органи на държавите-членки. 2. Въз основа на данните, посочени в параграф 1, всяка година през май и ноември Евростат публикува в подходяща форма цените на газ и електроенергия за промишлени потребители в държавите-членки и използваните за целта ценови системи. 3. Информацията, предвидена в член 1, параграф 3, се изпраща на всеки две години до Евростат и до компетентните органи на държавите-членки. Тази информация не се публикува. Член 3 Разпоредбите за прилагане, свързани с формата, съдържанието и всички други елементи от информацията, предвидена в член 1, са посочени в приложения I и II. Член 4 Евростат не оповестява данни, предоставени ѝ съгласно член 1, които по своето естество могат да бъдат предмет на търговска тайна. До такива поверителни статистически данни, подадени до Евростат, имат достъп само длъжностни лица на Евростат и те могат да се използват само за статистически цели. Първа алинея обаче не препятства публикуването на такива данни в агрегирана форма, която не позволява да се идентифицират отделни търговски сделки. Член 5 Когато Евростат забележи статистически значими аномалии или несъответствия в данните, предоставяни съгласно настоящата директива, тя може да изисква от националните органи да ѝ позволят да провери съответните неагрегирани данни, както и методите за изчисляване или оценяване, чрез които са получени агрегираните данни, за да прецени или дори измени всяка информация, която сметне за неточна. Член 6 Когато е подходящо, Комисията прави необходимите промени в приложения I и II с оглед на установените конкретни проблеми. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 7, параграф 2. Такива промени обаче засягат само техническите елементи от приложения I и II и не са от такова естество, че да изменят общата структура на системата. Член 7 1. Комисията се подпомага от комитет. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1-4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. Член 8 Веднъж годишно Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет обобщен доклад относно действието на настоящата директива. Член 9 По отношение на природния газ настоящата директива няма да бъде изпълнявана в държавите-членки до изтичането на пет години след въвеждането на тази форма на енергия на съответния пазар. Датата на въвеждане на този енергиен източник на националния пазар изрично се съобщава своевременно на Комисията от съответната държава-членка. Член 10 Директива 90/377/ЕИО, изменена с актовете, посочени в приложение III, част А, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение III, част Б. Позоваванията на отменената директива се смятат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV. Член 11 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 12 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Страсбург на 22 октомври 2008 година.	[ 3, 2, 15, 14 ]
32006R1923	32006R1923 L 404/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1923/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 18 декември 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 999/2001 относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 152, параграф 4, буква б) от него, като взеха предвид предложението на Комисията, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1), след консултация с Комитета на регионите, в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (2), като имат предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 999/2001 (3) има за цел да осигури единна законова рамка за трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) в Общността. (2) Регламент (ЕО) № 932/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2005 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 999/2001 относно удължаването на периода на преходните мерки (4) удължи периода за прилагане на преходните мерки, предвидени в Регламент (ЕО) № 999/2001, до 1 юли 2007 г. (3) На Общата сесия на Световната организация за здравето на животните през май 2003 г. бе приета резолюция за опростяване на текущите международни критерии за класифициране на страните според опасността от спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ). На Общата сесия през май 2005 г. бе прието предложение. Членовете на Регламент (ЕО) № 999/2001 следва да бъдат коригирани, за да отразяват международно договорената система за категоризация. (4) Новостите в подбора на извадките и анализа налагат да бъдат направени съществени изменения в приложение X към Регламент (ЕО) № 999/2001. Поради това е необходимо да се направят някои технически изменения в съществуващата дефиниция на понятието „бързи тестове“ в Регламент (ЕО) № 999/2001, за да се улесни изменението на структурата на това приложение на по-късен етап. (5) В интерес на по-голямата яснота в законодателството на Общността е уместно да се уточни, че дефиницията на понятието „механично отделено месо“, предвидена в други актове от законодателството на Общността в областта на безопасността на храните, следва да се прилага в Регламент (ЕО) № 999/2001 в контекста на мерките за ликвидиране на ТСЕ. (6) Регламент (ЕО) № 999/2001 въвежда програма за наблюдение на СЕГ по говедата и на болестта скрейпи. В становището си от 6 и 7 март 2003 г. Научният управителен комитет препоръчва да бъде въведена програма за наблюдение на ТСЕ сред животни от семейството на елените. Поради това предвидената в посочения регламент система за наблюдение следва да обхване и останалите форми на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, с възможност да бъдат приети допълнителни мерки за въвеждане на тази система на по-късен етап. (7) С Решение 2003/100/ЕО на Комисията от 13 февруари 2003 г. за определяне на минималните изисквания за въвеждане на програми за развъждане, които имат за цел резистентност към трансмисивните спонгиформни енцефалопатии по овцете (5) като преходна мярка бе въведена хармонизирана програма за развъждане, чиято цел е селекцията да се извършва по резистентност към трансмисивните спонгиформни енцефалопатии по овцете. Регламент (ЕО) № 999/2001 следва да бъде изменен, за да се осигури трайна законова основа за тази програма, както и възможността тези програми да бъдат изменяни, с цел съобразяване с оценките на научните резултати и цялостните последствия от тяхното прилагане. (8) Регламент (ЕО) № 999/2001 забранява използването на някои преработени животински протеини за храна на някои животни, като дава възможност да бъдат предвидени дерогации. Новостите по отношение на забраните в храненето на животни могат да наложат внасянето на промени в приложение IV на посочения регламент. Необходимо е да се внесат някои технически изменения в сегашния текст на съответния член, за да се улесни промяната на структурата на това приложение на по-късен етап. (9) Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (6) въвежда правила за унищожаването на специалeн рисков материал и животни, заразени с ТСЕ. Вече са приети правила за превоз на територията на Общността на продукти с животински произход. Следователно, в интерес на съгласуваността на законодателството на Общността, съществуващите в Регламент (ЕО) № 999/2001 правила за унищожаването на такива материали и животни следва да се заменят с позоваване на Регламент (ЕО) № 1774/2002, а позоваването на правилата за превоз в Регламент (ЕО) № 999/2001 да се заличи. (10) Новостите по отношение на специфичния рисков материал ще наложат също така съществени промени в приложение V към Регламент (ЕО) № 999/2001. Необходимо е да се внесат някои технически промени в съществуващия текст на съответните разпоредби в посочения регламент, за да се улесни изменението на структурата на това приложение на по-късен етап. (11) Въпреки че зашеметяването чрез инжектиране на газ в черепната кутия е забранено в Общността, инжектиране на газ понякога се извършва и след зашеметяване. Поради това е необходимо в Регламент (ЕО) № 999/2001 да се променят съответните разпоредби относно методите за клане, за да се забрани инжектирането на газ в черепната кутия след зашеметяване. (12) Регламент (ЕО) № 1915/2003 за изменение на Регламент (ЕО) № 999/2001 (7) въвежда нови разпоредби относно унищожаването на болестта скрейпи по овцете и козите. Следователно е необходимо да се забрани преместването на овце и кози от стопанства, за които има официално потвърдени съмнения за наличието на болестта скрейпи. (13) Въз основа на развитието на научните познания Регламент (ЕО) № 999/2001 следва да позволява разширяване на обхвата на правилата по отношение на пласирането на пазара и износа на едър рогат добитък, овце и кози и на сперма, ембриони и яйцеклетки от тях и за други животински видове. (14) Становището на Научния управителен комитет от 26 юни 1998 г. показва, че трябва да бъдат наложени определени ограничения относно източниците на суровини за производството на двукалциев фосфат. Следователно двукалциевият фосфат следва да бъде изваден от списъка на продуктите, които не са обект на ограничения при пласирането им на пазара по силата на Регламент (ЕО) № 999/2001. Следва да се изясни липсата на ограничения за мляко и млечни продукти. (15) Въз основа на развитието на научните познания и класификацията на риска и независимо от възможността да бъдат взети предпазни мерки, Регламент (ЕО) № 999/2001 следва да позволява да бъдат приети, в съответствие с процедурата на комитология, по-специфични изисквания към пласирането на пазара и износа на продукти с животински произход, с произход от държави-членки или трети страни с контролиран или неопределен риск от ТСЕ. (16) Мерките, необходими за прилагането на Регламент (ЕО) № 999/2001, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8). (17) По-специално Комисията следва да бъде оправомощена да взема решения за одобряване на бързите тестове, за адаптиране към възрастта на животните, за въвеждане на равнище на допустимост, за разрешаване на използването за храна на млади преживни животни на протеини, добити от риба, и за разширяване на обхвата на някои разпоредби и за други видове животни; да въвежда правила, които регламентират изключения от изискването да се отстранява и унищожава специфичен рисков материал; да установява критерии, които доказват подобрението на епидемиологичната обстановка, и критерии за освобождаване от някои ограничения, както и производствени процеси. Тъй като тези мерки имат общ обхват и имат за цел да внесат промени в несъществени елементи на Регламент (ЕО) № 999/2001 и/или да допълнят посочения регламент чрез приемането на нови несъществени елементи, те следва да бъдат приети съобразно със законовата процедура и с необходимата критичност, както това е предвидено в член 5а от Решение 1999/468/ЕО. (18) Регламент (ЕО) № 999/2001 следва да бъде съответно изменен, ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 999/2001 се изменя, както следва: 1. Вмъква се следното съображение: „(8а) Използването на някои преработени животински протеини, добити от непреживни животни, за храна на непреживни животни се допуска, като се има предвид забраната за използването за храна на животни от даден вид на продукти от животни от същия животински вид, установена в Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (9), и аспектите на контрола, свързани по-специално с разграничаването на преработени животински протеини, специфични за определени животински видове, както е установено в Съобщението за пътната карта за ТСЕ, прието от Комисията на 15 юли 2005 г. 2. Вмъкват се следните съображения: „(11а) В резолюцията си от 28 октомври 2004 г. (10) Европейският парламент изразява загриженост относно използването на животински протеини за храна на преживни животни, тъй като те не са част от естественото хранене на възрастните говеда. Като последица от кризата със СЕГ и кризата с шапа все повече се затвърждава мнението, че най-добрият начин да се гарантира здравето на хората и животните е животните да се отглеждат и хранят по начин, който е съобразен с характерните особености на всеки животински вид. Поради това, в съответствие с принципа за предпазливост и като се спазват естественият режим на хранене и условия на живот на преживните животни, е необходимо да се продължи забраната за използването за храна на преживни животни на животински протеини под форма, която не е обичайна за естествения им хранителен режим. (11б) Механично отделено месо се получава при отделяне на месото от костите с разрушаване или изменение на структурата на мускулните влакна. То може да съдържа части от кост и периост (костна обвивка). Следователно отделеното по механичен начин месо не е сравнимо с обикновеното месо. Поради това следва да се преразгледа използването му за консумация от човека. 3. В член 3 параграф 1 се изменя, както следва: а) буква л) се заменя със следното: „л) „бързи тестове“: скрийнинг методите, посочени в приложение X, чиито резултати стават известни в срок от 24 часа;“; б) добавят се следните букви: „н) „механично отделено месо или МОМ“: продукт, получен при отделяне на месото от костите след обезкостяване с използване на механични средства, при което се унищожава или променя структурата на мускулните влакна; о) „пасивно наблюдение“: отчитане на всички животни, за които има съмнения, че са заразени с ТСЕ, а когато съмненията за ТСЕ не могат да бъдат изключени с клинични изследвания - лабораторно изследване на тези животни; п) „активно наблюдение“: изследване на животни, за които няма данни за съмнения, че са заразени с ТСЕ, като например животни за спешно клане, животни, за които се провеждат наблюдения над инспектирането им преди клане, изклани стада, здрави заклани животни и животни, отделени за клане във връзка с установен случай на зараза с ТСЕ, и по-специално с цел да се определи развитието и разпространението на ТСЕ в съответната страна или регион.“ 4. Член 5 се изменя, както следва: а) параграф 1 се заменя със следното: „1. Статусът на държава-членка по отношение на СЕГ или на трета страна, или на един от техните региони (наричани по-нататък „страни или региони“) се определя въз основа на класифицирането им в една от следните три категории: - незначителен риск от СЕГ, както това е определено в приложение II, - контролиран риск от СЕГ, както това е определено в приложение II, - неопределен риск от СЕГ, както това е определено в приложение II. Статусът на страни или региони по отношение на СЕГ може да се определя само въз основа на критериите, установени в приложение II, глава A. Тези критерии следва да включват резултата от анализа на риска въз основа на всички потенциални фактори за появата на спонгиформна енцефалопатия по говедата, както това е определено в приложение II, глава Б, и развитието им с времето, както и всестранни мерки за активно или пасивно наблюдение, като се отчита категорията на риска на страните или регионите. Държави-членки и трети страни, които желаят да останат в списъка на третите страни, одобрени за износ в Общността на живи животни или на продуктите, обхванати от настоящия регламент, представят на Комисията заявление за определяне на статуса им по отношение на СЕГ заедно със съответната информация по критериите съгласно приложение II, глава A и за потенциалните рискови фактори, определени в приложение II, глава Б, и за развитието им с времето.“; б) параграф 4 се заменя със следното: „4. Държави-членки и трети страни, които не са представили заявление в съответствие с параграф 1, трета алинея, спазват изискванията за внос, които се прилагат за останалите страни с неопределен риск от СЕГ по отношение на експедирането на живи животни и продукти от животински произход от техните територии, докато не подадат такова заявление и не бъде взето окончателно решение за статуса им по отношение на СЕГ.“ 5. Член 6 се изменя, както следва: а) параграф 1 се заменя със следното: „1. Всяка държава-членка изпълнява годишна програма за мониторинг на ТСЕ въз основа на активното и пасивно наблюдение в съответствие с приложение III. Тази програма включва скрийнинг процедура с използването на бързи тестове, когато се разполага с такива за животински видове. За тази цел се одобряват бързи тестове в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 3, и те се включват в списъка на приложение X.“; б) вмъкват се следните параграфи: „1а. Годишната програма за мониторинг, посочена в параграф 1, следва да обхваща минимум следните субпопулации: а) всички животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 24 месеца, изпратени за спешно клане или за които се провеждат наблюдения над инспектирането им преди клане; б) всички животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, нормално заклани за консумация от човека; в) всички животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 24 месеца, които не са заклани за консумация от човека, а са умрели или били убити в стопанството, по време на транспорта или в кланица (изклани стада). Държавите-членки могат да решат да дерогират прилагането на буква в) в крайните райони с ниска гъстота на животните, където не се организира събиране на мъртвите животни. Държавите-членки, които ползват тази възможност, уведомяват Комисията и предоставят списък с тези райони, заедно с доказателства за дерогацията. Дерогацията може да обхваща не повече от 10 % от популацията на животни от рода на едрия рогат добитък в една държава-членка. 1б. След консултации със съответния научен комитет възрастта, установена в член 1а, букви а) и в), може да бъде адаптирана въз основа на научния прогрес в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 3. По искане на държава-членка, което може да докаже подобрението на епидемиологичната обстановка на нейната територия въз основа на определени критерии, установени в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 3, годишните програми за мониторинг за тази конкретна държава-членка могат да бъдат преработени. Заинтересованата държава-членка предоставя доказателства за способността си да определи ефективността на прилаганите средства, както и да осигури опазването на здравето на хората и животните въз основа на резултатите от изчерпателен анализ на риска. По-специално държавата-членка доказва, че: а) въз основа на актуалните резултати от тестовете, броят на случаите на СЕГ несъмнено намалява или се задържа на ниско ниво; б) че е въвела и прилага поне от шест години пълна система за тестове на СЕГ (законодателството на Общността относно проследяването и идентифицирането на живите животни, както и наблюдение по отношение на СЕГ); в) че е въвела и прилага поне от шест години законодателството на Общността за пълна забрана относно храненето на животните, отглеждани в земеделски стопанства.“; в) добавя се следният параграф: „5. Правилата за изпълнение на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2.“ 6. Добавя се следният член: „Член 6а Програми за развъждане 1. Държавите-членки могат да въвеждат програми за избирателно развъждане с цел резистентност към ТСЕ в техните популации на овцете. Тези програми съдържат рамковите условия за признаване на състояние на резистентност към ТСЕ на някои стада, както могат и да бъдат разширени за други видове животни, въз основа на научни доказателства, които потвърждават резистентността към ТСЕ на конкретните генотипи на тези видове животни. 2. Точни правила относно програмите, предвидени в параграф 1 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2. 3. Държавите-членки, които въвеждат програми за развъждане, представят на Комисията редовни отчети, за да може да бъде направена научна оценка на програмите, по-специално по отношение на ефекта от тях върху разпространението на ТСЕ, а също и по отношение на генетичното многообразие и вариантност и на запазването на стари или редки породи овце или на такива, които са с добра адаптация към конкретен район. Научните резултати и цялостните последствия от програмите за развъждане следва да бъдат редовно оценявани, а когато е необходимо, да се правят и съответните изменения в програмите.“ 7. Член 7 се изменя, както следва: а) параграфи 1-4 се заменят със следното: „1. Забранява се храненето на преживни животни с протеини, добити от животни. 2. Обхватът на посочената в параграф 1 забрана се простира до животни, различни от преживните, а по отношение на храненето на тези животни с продукти от животински произход забраната се ограничава в съответствие с приложение IV. 3. Параграфи 1 и 2 се прилагат, без това да засяга разпоредбите на приложение IV, които предвиждат дерогации от забраната, посочена в тези параграфи. Комисията може да вземе решение в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 3, въз основа на научна оценка на хранителните нужди на младите преживни животни и под условията на правилата, приети за прилагането на настоящия член и предвидени по силата на параграф 5 от него, и след оценка на контролните аспекти на тази дерогация, да позволи храненето на млади преживни животни с протеини, добити от риба. 4. На държавите-членки или региони от тях с неопределен риск по отношение на СЕГ не се разрешава да изнасят или съхраняват храна, която е предназначена за животни, отглеждани във ферми, и която съдържа получен от бозайници протеин, или храна, предназначена за бозайници, с изключение на храната за кучета, котки и животни с козина, която съдържа преработен протеин, получен от бозайници. На третите страни или региони от тях с неопределен риск по отношение на СЕГ не се разрешава да изнасят за Общността храна, която е предназначена за животни, отглеждани във ферми, и която съдържа получен от бозайници протеин, или храна, предназначена за бозайници, с изключение на храната за кучета, котки и животни с козина, която съдържа преработен протеин, получен от бозайници. По искане на дадена държава-членка или трета страна може да се вземе решение в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2, като бъдат приложени подробни критерии, установени в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 3, за индивидуално освобождаване от ограниченията в настоящия параграф. Всяко освобождаване следва да е съобразено с разпоредбите, предвидени в параграф 3 от настоящия член.“; б) вмъква се следният параграф: „4а. Въз основа на благоприятна оценка на риска, която отчита поне размерите и възможния източник на заразата и крайното местоназначение на пратката, може да се вземе решение в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 3, за въвеждане на равнище на допустимост за съдържание на несъществени количества животински протеин в храните за животни, допуснато от случайни и технически неизбежни примеси.“; в) параграф 5 се заменя със следното: „5. В съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2, се приемат правила за прилагането на настоящия член, по-специално правила за превенция по отношение на кръстосано заразяване и за методите за вземане на проби и анализ, изисквани за проверка на спазването на настоящия член. Тези правила се основават на доклад от Комисията, който обхваща източниците, преработката, контрола и проследяването на храните за животни от животински произход.“ 8. В член 8, параграфи 1-5 се заменят със следното: „1. Специфичният рисков материал се отстранява и унищожава в съответствие с приложение V към настоящия регламент и с Регламент (ЕО) № 1774/2002. Той не може да се внася в Общността. Списъкът на специфичния рисков материал от приложение V следва да включва минимум мозъка, гръбначния мозък, очите и сливиците на едрия рогат добитък на възраст над 12 месеца и гръбнака на едрия рогат добитък над възраст, определена в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 3. Изменя се съответно списъкът на специфичния рисков материал от приложение V, като се отчитат различните категории на риска, установени в член 5, параграф 1, първа алинея и изискванията на член 6, параграф 1а и параграф 1б буква б). 2. Параграф 1 от настоящия член не се прилага за тъкани от животни, които са преминали през алтернативен тест, одобрен за тази конкретна цел в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 3, при условие че този тест е включен в списъка в приложение X и се прилага при условията, посочени в приложение V, и когато резултатите от теста са отрицателни. Държавите-членки, които разрешават прилагането на алтернативен тест в съответствие с настоящия параграф, уведомяват другите държави-членки и Комисията. 3. В държавите-членки или региони от тях с контролиран или неопределен риск по отношение на СЕГ не се практикува разкъсване, след зашеметяване, на тъкан на централната нервна система посредством удължен шиповиден инструмент, вкарван в черепната кухина, или чрез инжектиране на газ в черепната кутия във връзка със зашеметяването на едър рогат добитък, овце или кози, чието месо е предназначено за консумация от хора или животни. 4. Данните, отнасящи се до посочената в приложение V възраст, могат да се коригират. Тези корекции се основават на последните доказани научни открития относно статистическата вероятност за появата на ТСЕ в съответните възрастови групи на популация от едър рогат добитък, овце и кози в Общността. 5. В съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 3, могат да се приемат правила за освобождаване от изискванията, регламентирани в параграфи 1-4 от настоящия регламент, по отношение на датата на ефективното изпълнение на забраната за храненето, предвидена в член 7, параграф 1 или, съответно, в третите страни или райони от тях с контролиран риск по отношение на СЕГ - датата на ефективното изпълнение на забраната за употреба на протеин от бозайници в храната за преживни животни, с цел да се ограничи изискването за преместване или унищожаване на специфичен рисков материал само за животни, родени преди тази дата в тези страни или региони.“ 9. В член 9 параграфи 1 и 2 на се заменят със следното: „1. Продуктите от животински произход, изброени в приложение VI, се произвеждат по производствени технологии, одобрени в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 3. 2. Костите на животни от рода на едрия рогат добитък, овце и кози от страни или региони от тях с контролиран или неопределен риск по отношение на СЕГ, не се използват за производството на механично отделено месо (МОМ). Преди 1 юли 2008 г. държавите-членки предоставят на Комисията отчет за употребата и метода на производство на МОМ на тяхна територия. Този отчет включва декларация за това дали държавата-членка възнамерява да продължи да произвежда МОМ. След получаването на отчетите Комисията представя съобщение до Европейския парламент и Съвета относно бъдещата необходимост и използването в Общността на МОМ, включително за информационната политика към потребителите.“ 10. Член 12 се изменя, както следва: а) параграф 1 се заменя със следното: „1. Всяко животно, за което съществува съмнение, че е заразено с ТСЕ, се поставя под официална забрана за придвижване, докато не станат известни резултатите от клиничното и епидемиологично изследване, извършвано от компетентния орган, или докато не бъде убито за лабораторно изследване под официален надзор. Ако има съмнения за ТСЕ при едър рогат добитък от животновъдно стопанство в държава-членка въз основа на официални доказателства, всички други говеда от този обект се поставят под официално ограничение на придвижването, докато не се получат резултатите от изследването. Ако има съмнения за ТСЕ при овце и кози от животновъдно стопанство в държава-членка въз основа на официални доказателства, всички други овце и кози от този обект се поставят под официално ограничение на придвижването, докато не се получат резултатите от изследването. Въпреки това, ако има доказателства, че животновъдното стопанство, в което се е намирало животното, когато е имало съмнения за ТСЕ, вероятно не е обектът, където животното би могло да е било изложено на въздействието на ТСЕ, компетентният орган може да реши само животното, за което съществува съмнение за заразяване, да се постави под официално ограничение на придвижването. Ако счете за необходимо, компетентният орган може също да реши да постави под официален надзор и други животновъдни стопанства или само изложеното на риск животновъдно стопанство в зависимост от наличната епидемиологична информация. В съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2, и чрез дерогация от ограниченията на придвижването, предвидени в настоящия параграф, държава-членка може да бъде освободена от прилагането на тези ограничения, ако прилага мерки, предлагащи еквивалентни възможности за предпазване, основани на съответната оценка на възможните рискове за здравето на хората и животните.“; б) параграф 3 се заменя със следното: „3. Всички части на тялото на подозираното животно се държат под официален надзор, докато не се постави отрицателна диагноза, или се унищожават в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002.“ 11. В член 13 параграф 1 се изменя, както следва: а) в първа алинея буква а) се заменя със следното: „а) всички части на тялото на животното се унищожават в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002, освен материалът, задържан за документиране в съответствие с приложение III, глава Б от настоящия регламент.“; б) в първа алинея буква в) се заменя със следното: „в) всички изложени на риск животни и продукти от животински произход, изброени в точка 2 от приложение VII към настоящия регламент, идентифицирани чрез проучването, посочено в буква б) от настоящия параграф, се убиват и унищожават в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002.“; в) след първа алинея се вмъква следната алинея: „По искане на държава-членка и на основата на благоприятна оценка на риска, като се отчитат по-специално мерките за контрол в тази държава-членка, може да се вземе решение в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2, да се разреши използването на едрия рогат добитък, посочен в настоящия параграф, до края на неговия продуктивен живот.“ 12. В член 15 параграф 3 се заменя със следното: „3. В съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 3, обхватът на разпоредбите на параграфи 1 и 2 може да се разшири и за други животински видове. 4. Правила за прилагането на настоящия член могат да бъдат приети в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2.“ 13. Член 16 се изменя, както следва: а) в параграф 1 буква б) се заменя със следното: „б) мляко и млечни продукти, необработени кожи, както и желатин и колаген, добити от необработени кожи.“; б) параграфи 2 и 3 се заменят със следното: „2. Продуктите от животински произход, внесени от трета страна с контролиран или неопределен риск по отношение на СЕГ, следва да са добити от здрави животни от рода на едрия рогат добитък, овце и кози, които не са били подложени на разкъсване на тъкан на централната нервна система или на инжектиране на газ в черепната кухина, както е посочено в член 8, параграф 3. 3. Хранителните продукти от животински произход, които съдържат материали, получени от едър рогат добитък с произход от държава-членка или регион с неопределен риск по отношение на СЕГ, не се пускат на пазара, освен ако не са от: а) животни, родени осем години след датата, от която забраната за хранене на преживни животни с животински протеин, получен от бозайници, е влязла ефективно в сила, или б) животни, които са родени, отгледани и останали в стада с удостоверена история, че са свободни от СЕГ в продължение на най-малко седем години. Освен това хранителни продукти с произход от преживни животни не се изпращат от държава-членка или регион на държава-членка с неопределен риск по отношение на СЕГ за друга държава-членка или не се внасят от трета страна с неопределен риск по отношение на СЕГ. Тази забрана не се прилага за продуктите с животински произход, изброени в приложение VIII, глава В и които изпълняват изискванията на приложение VIII, глава В. Те задължително се придружават от здравен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар, който удостоверява, че са били произведени при спазване на настоящия регламент.“ 14. Вмъква се следният член: „Член 23а Следните мерки, които имат за цел да внесат изменения в несъществените елементи на настоящия регламент, включително и неговото допълване, се приемат в съответствие с регулаторната процедура с внимателен контрол, посочена в член 24, параграф 3: а) одобрение на бързите тестове, посочени в член 6, параграф 1 и член 8, параграф 2, б) адаптиране към възрастта, посочена в член 1, параграф 1б, в) критерии за доказване на подобрението на епидемиологичната обстановка, посочени в член 6, параграф 1б, г) решение за разрешаване храненето на млади преживни животни с протеини, получени от риба, както е посочено в член 7, параграф 3, д) критерии за освобождаване от ограниченията, посочени в член 7, параграф 4, е) решение за въвеждане на равнище на допустимост, както е посочено в член 7, параграф 4а, ж) решение за възрастта, както е посочено в член 8, параграф 1, з) правила, които предвиждат освобождаване от изискването за отстраняване и унищожаване на специфичен рисков материал, както е посочено в член 8, параграф 5, и) одобрение на технологичните процеси, посочени в член 9, параграф 1, й) решение за разширяване обхвата на някои разпоредби и за други животински видове, както е посочено в член 15, параграф 3.“ 15. Член 24 се заменя със следното: „Член 24 Комитети 1. Комисията се подпомага от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните. Въпреки това, относно член 6а, Комисията следва да се консултира и с Постоянния комитет по зоотехника. 2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО в съответствие с разпоредбите на член 8 от него. Срокът, посочен в член 5, параграф 6 от въпросното решение, е три месеца, а в случай на предпазните мерки, посочени в член 4, параграф 2 от настоящия регламент - 15 дни. 3. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5а, параграфи 1-4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО в съответствие с разпоредбите на член 8 от него.“ 16. Вмъква се следният член: „Член 24а Решенията, вземани в съответствие с една от процедурите, посочена в член 24, се основават на съответната оценка на възможните рискове за здравето на хората и животните и, като отчитат съществуващите научни данни, запазват, а ако това бъде научно обосновано, и увеличават равнището на защита на здравето на хората и животните, гарантирано от Общността.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 18 декември 2006 година.	[ 0, 15, 6 ]
32001D0676	32001D0676 L 236/18 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 20 август 2001 година за изменение на Решение 95/453/ЕО относно определяне на специалните условия за внос на живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести и морски коремоноги с произход от Република Корея (нотифицирано под номер С(2001) 2556) (текст от значение за ЕИП) (2001/676/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/492/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно определяне на здравните изисквания за производството и пускането на пазара на живи двучерупчести мекотели (1), последно изменена с Директива 97/79/ЕО (2), и по-специално член 9, параграф 4 от нея, като има предвид, че: (1) Член 1 от Решение 95/453/ЕО на Комисията от 23 октомври 1995 г. относно определяне на специални условия за внос на живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести и морски коремоноги с произход от Република Корея (3), последно изменено с Решение 1999/530/ЕО (4), определя, че „Ministry of Maritime Affairs and Fisheries - National Fishery Products Inspection Station (NFPIS)“ е компетентният орган в Република Корея за проверката и удостоверяването на съответствието на рибните продукти и продуктите от аквакултури с изискванията на Директива 91/492/ЕИО. (2) След реформите в корейската администрация, компетентният орган за издаване на ветеринарно-санитарни сертификати за рибни продукти (НСИРП) бе променен в „National Fisheries Products Quality Inspection Service (NFPQIS)“, като този нов орган може да проверява ефективно прилагането на действащото законодателство. Поради това е необходимо да се промени наименованието на компетентния орган, посочен в Директива 95/453/ЕО. (3) Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Член 1 от Решение 95/453/ЕО се заменя със следния текст: „Член 1 „National Fisheries Products Quality Inspection Service (NFPQIS)“ е компетентният орган в Република Корея, който проверява и удостоверява, че живите двучерупчести мекотели, бодлокожите, ципестите и морските коремоноги отговарят на изискванията на Директива 91/492/ЕИО.“ Член 2 Адресати на настоящото решение за държавите-членки. Съставено в Брюксел на 20 август 2001 година.	[ 0, 3, 5, 6 ]
32006D0366	20060320 Решение 2006/366/ОВППС на Съвета от 20 март 2006 година за сключването на Споразумение между Европейския съюз и правителството на Грузия относно статута в Грузия на специалния представител на Европейския съюз за Южен Кавказ и неговия поддържащ екип СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 24 от него, като взе предвид препоръката на председателството, като има предвид, че: (1) След решението да се реагира на ситуацията след прекратяването на мисията на ОССЕ за наблюдение на границата в Грузия с подсилването на специалния представител на Европейския съюз (СПЕС) за Южен Кавказ Съветът прие на 28 юли 2005 г. Съвместно действие 2005/582/ОВППС за удължаване и изменение мандата на специалния представител на Европейския съюз за Южен Кавказ [1]. (2) След Решение на Съвета от 3 октомври 2005 г., с което председателството бе упълномощено, подпомагано, където е необходимо от ГС/ВП, да започне преговори, председателството проведе преговори за споразумение между Европейския съюз и правителството на Грузия относно статута в Грузия на специалния представител на Европейския съюз за Южен Кавказ и неговия поддържащ екип. (3) Споразумението следва да се одобри, РЕШИ: Член 1 Европейският съюз одобрява Споразумението между Европейския съюз и правителството на Грузия относно статута в Грузия на специалния представител на Европейския съюз за Южен Кавказ и неговия поддържащ екип. Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение. Член 2 Председателят на Съвета е оправомощен да посочи лице/лица, упълномощено/и да подпише/ат споразумението, което обвързва Европейския съюз. Член 3 Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Член 4 Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му. Съставено в Брюксел на 20 март 2006 година.	[ 10, 18, 15, 5 ]
31997R0017	31997R0017 L 005/12 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 17/97 НА КОМИСИЯТА от 8 януари 1997 година за изменение на приложения I, II, III и IV към Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета относно установяване на процедура на Общността за определяне на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета от 26 юни 1990 г. относно установяване на процедура на Общността за определяне на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2034/96 на Комисията (2), и по-специално членове 6, 7 и 8 от него, като има предвид, че съгласно Регламент (ЕИО) № 2377/90, е необходимо постепенно определяне на максимално допустимите граници за остатъчно съдържание на всички фармакологично активни субстанции, които се използват, в рамките на Общността, във ветеринарномедицинските продукти, прилагани при животни, отглеждани за производство на храни; като има предвид, че максимално допустимите граници за остатъчно съдържание следва да бъдат определени само след проучване, в рамките на Комитета за ветеринарномедицинските продукти, на цялата информация, отнасяща се до безопасността на остатъчните количества на съответното вещество за потребителите на храни от животински произход и до въздействието на остатъчните количества върху промишлената преработка на храните; като има предвид, че при определянето на максималните остатъчни количества ветеринарномедицински продукти, съдържащи се в храните от животински произход, е необходимо да се посочат животинските видове, у които остатъчните количества могат да бъдат налице във всяка от съответните месни тъкани, получавани от третираното животно (таргетни тъкани), както и естеството на остатъчното количество, имащо отношение към мониторинга на остатъчните количества (остатъчен маркер); като има предвид, че за контрола на остатъчните количества, както е предвидено в съответното законодателство на Общността, максималните граници на остатъчните количества обикновено следва да бъдат определяни за черния дроб или бъбреците като таргетни тъкани; като има предвид, че при международната търговия черният дроб и бъбреците често се отстраняват от трупа на животното, максимални граници за остатъчните количества следва да бъдат определени също така за мускулната и мастната тъкан; като има предвид, че в случаите, когато лекарствените средства за ветеринарна употреба са предназначени за птици носачки, млекодайни животни или медоносни пчели, максимални граници за остатъчните количества следва също така да бъдат определени за яйцата, млякото или меда; като има предвид, че еприномектин следва да се включи в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2377/90; като има предвид, че цинков ацетат, цинков хлорид, цинков глюконат, цинков олеат, цинков стеарат, хлорхексидин, формален глицерин, хесперидин, хесперидин метил халкон, менбутон и кватрезин следва да се включат в приложение II към Регламент (ЕИО) № 2377/90; като има предвид, че за да може да бъдат завършени научните изследвания флумквин, доксициклин и албендазол сулфоксид следва да се включат в приложение III към Регламент (ЕИО) № 2377/90; като има предвид, че не могат да се определят максимални граници на остатък за хлорпромазин, защото остатъци от него в каквито и да са граници в хранителни продукти от животински произход представляват опасност за здравето на потребителя; като има предвид, че вследствие на това хлорпромазин следва да се включи в приложение IV към Регламент (ЕИО) № 2377/90; като има предвид, че е необходимо да се даде срок от 60 дни преди влизане в сила на настоящия регламент, за да могат държавите-членки да направят необходимото адаптиране в разрешителните за търговия на съответните ветеринарномедицински продукти, които разрешителни са били издадени в съответствие с Директива 81/851/ЕИО на Съвета (3), последно изменена с Директива 93/40/ЕИО (4), с цел да се вземат предвид разпоредбите на настоящия регламент; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет за ветеринарномедицинските продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложения I, II, III и IV към Регламент (ЕИО) № 2377/90 се изменят, както е посочено в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 60-ия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 8 януари 1997 година.	[ 0, 17, 20 ]
32004D0915	32004D0915 L 385/74 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 27 декември 2004 година за изменение на Решение 2001/497/ЕО за въвеждане на алтернативен комплект общи договорни клаузи за прехвърляне на лични данни в трети страни (нотифицирано под номер С(2004) 5271) (текст от значение за ЕИП) (2004/915/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защитата на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (1), и по-специално член 26, параграф 4 от нея, като има предвид, че: (1) С цел улесняване на потоците данни от Общността е желателно лицата, отговарящи за обработката на данните, да могат да извършват прехвърлянето на данни глобално и с прилагане на единен комплект правила за защита на данните. В отсъствието на глобални норми за защита на данните, общите договорни клаузи осигуряват важен инструмент, позволяващ прехвърлянето на лични данни от всички държави-членки при спазване на общ за всички комплект правила. Във връзка с това в Решение 2001/497/ЕО на Комисията от 15 юни 2001 г. относно общите договорни клаузи за трансфера на лични данни към трети страни съгласно Директива 95/46/ЕО (2) се посочва модел на комплект общи договорни клаузи, който осигурява адекватни предпазни мерки за прехвърлянето на данни на трети страни. (2) От приемането на посоченото решение е придобит значителен опит. Освен това, с оглед при използването на различни механизми да се осигури ниво на защита на данните, еквивалентно на това, което се осигурява от комплекта общи договорни клаузи, предвидени в Решение 2001/497/ЕО, една група от стопански сдружения (3) представи комплект алтернативни общи договорни клаузи. (3) Тъй като използването на общите договорни клаузи за прехвърляне на данни в международен мащаб е доброволно, като общите договорни клаузи са само една от няколкото възможности съгласно Директива 95/46/ЕО за законно прехвърляне на лични данни в трета страна, износителите на данни на територията на Общността и вносителите на данни в трети страни би следвало да разполагат със свободата да избират друг комплект от общи договорни клаузи или друга правна основа за прехвърляне на данни. Тъй като всеки комплект като цяло оформя модел, на износителите на данни не бива да се позволява да променят тези комплекти, нито изцяло, нито частично да ги смесват по какъвто и да било начин. (4) Общите договорни клаузи, представени от стопанските сдружения, имат за цел увеличаване на използването на договорни клаузи сред операторите с помощта на някои механизми, като например по-гъвкави изисквания по отношение на ревизиите и по-подробни правила относно правото на достъп. (5) Освен това, като алтернатива на системата на солидарна отговорност, предвидена в Решение 2001/497/ЕО, в сега предложения комплект се съдържа режим на отговорност, основан на задълженията за добросъвестно изпълнение на поставените задачи в случаите, в които износителят на данните и вносителят на данните биха били задължени по отношение на субектите на данните за съответно нарушение на своите договорни задължения; освен това износителят на данните отговаря, ако не положи разумни усилия да определи дали вносителят на данните е в състояние да спази своите правни задължения съгласно клаузите (culpa in eligendo), като в този случай субектът на данните може да заведе съдебно дело срещу износителя на данните. Прилагането на клауза I, буква б) от новия комплект общи договорни клаузи е от особено значение в това отношение и в частност във връзка с възможността износителят на данните да провежда ревизии в помещенията на вносителите на данните или да изисква доказателства за достатъчно финансови ресурси, които да покриват изпълнението на неговите отговорности. (6) Що се отнася до упражняването от субектите на данните на правата им на бенефициери, се предвижда по-голяма ангажираност на износителя на данните при решаването на жалби от страна на субектите на данните, при което износителят на данните е задължен да влезе в контакт с вносителя на данните и при необходимост да търси принудително изпълнение на договора в рамките на обичайния едномесечен период. В случай че износителят на данните откаже да търси принудително изпълнение на договора, като същевременно нарушението на вносителя на данните все още продължава, субектът на данните може в такъв случай да търси принудително изпълнение на клаузите спрямо вносителя на данните и евентуално да предяви иск срещу него в съда на някоя от държавите-членки. Това приемане на юрисдикция и съгласието за спазване на решение на компетентен съд или орган по защита на данните не накърнява никои процесуални права на вносителите на данните, установени в трети страни, като например правото на обжалване. (7) При това обаче, с цел предотвратяване на злоупотребите с тази допълнителна гъвкавост, е целесъобразно да се обезпечи органите за защита на данните да могат по-лесно да забраняват или да отменят прехвърляния на данни, като при това се основават на новия комплект общи договорни клаузи в онези случаи, в които износителят на данните откаже да предприеме целесъобразните стъпки с цел прилагане на договорните задължения срещу вносителя на данните или в случай че последният откаже да сътрудничи доброволно на компетентните надзорни органи за защита на данните. (8) Използването на общите договорни клаузи ще се осъществява, без да се засяга прилагането на националните разпоредби, приети в съответствие с Директива 95/46/ЕО или с Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защитата на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации) (4) и по-специално що се отнася до изпращането на търговски съобщения за целите на директния маркетинг. (9) На тази основа предпазните мерки, съдържащи се в представените общи договорни клаузи, могат да се считат за адекватни по смисъла на член 26, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО. (10) Работната група за защита на физическите лица по отношение на обработката на лични данни, създадена в съответствие с член 29 от Директива 95/46/ЕО, представи своето становище (5) относно нивото на защита, предвидено съгласно представяните общи договорни клаузи, което също бе взето предвид. (11) С цел оценка на функционирането на измененията на Решение 2001/497/ЕО, е целесъобразно Комисията да им даде оценка три години след тяхното нотифициране до държавите-членки. (12) Решение 2001/497/ЕО следва да бъде съответно изменено. (13) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 31 от Директива 95/46/ЕО, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Решение 2001/497/ЕО се изменя, както следва: 1. В член 1 се добавя следният параграф: „Контролиращите данните органи, , могат да избират между комплект I или комплект II от приложението. При това обаче те не могат да изменят клаузите, нито да комбинират отделни клаузи от различните комплекти или самите комплекти.“ 2. В член 4 параграфи 2 и 3 се заменят със следния текст: „2. За целите на параграф 1 контролиращият орган, предприема целесъобразни предпазни мерки на базата на общите договорни клаузи, съдържащи се в комплект II от приложението, компетентните власти по защита на данните имат правото да упражняват своите правомощия и да забраняват или спират потоци данни във всеки от следните случаи: а) отказ на вносителя на данните да оказва доброволно сътрудничество на органите за защита на данните или да спазва своите ясни задължения съгласно договора; б) отказ на износителя на данни да предприеме целесъобразни стъпки по търсене на принудително изпълнение на договора срещу вносителя на данни в рамките на обичайния едномесечен период след уведомлението, изпратено на износителя на данни от компетентния орган за защита на данните. За целите на първа алинея недобросъвестен отказ или отказ за търсене на принудително изпълнение на договор от страна на вносителя на данни не включва случаите, в които сътрудничеството или принудителното изпълнение на договора би влязло в конфликт с императивните изисквания на националното законодателство, приложими по отношение на вносителя на данни, които не надхвърлят необходимото в демократичното общество на базата на един от интересите, изброени в член 13, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО и по-специално санкциите, предвидени в международните и/или националните инструменти, изискванията по отношение на декларирането на данъци или изискванията за докладване на случаи на пране на пари. За целите на първа алинея, буква а) сътрудничеството, в частност, може да включва предаването от страна на вносителя на данни на техническите средства за обработка с цел извършване на ревизия или задължението да спазва съветите на надзорния орган за защита на данните на територията на Общността. 3. Забраната или прекратяването съгласно параграфи 1 и 2 се отменя, веднага щом причините за забраната или прекратяването престанат да съществуват. 4. Когато държавите-членки приемат мерки в съответствие с параграфи 1, 2 и 3, те незабавно информират Комисията, която изпраща информацията до останалите държави-членки.“. 3. В член 5 първото изречение се замества със следния текст: „Комисията дава оценка на функционирането на настоящото решение въз основа на наличната информация три години след неговото нотифициране и нотифицирането на всички негови изменения до държавите-членки.“. 4. Приложението се изменя, както следва: 1. След заглавието се добавя терминът „КОМПЛЕКТ I“. 2. Добавя се текстът, посочен в приложението към настоящото решение. Член 2 Настоящото решение се прилага от 1 април 2005 г. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 27 декември 2004 година.	[ 12, 11 ]
31996D0335	31996D0335 L 132/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 8 май 1996 година относно съставяне на списък и обща номенклатура на съставките, използвани в козметичните продукти (текст от значение за ЕИП) (96/335/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. oтносно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти (1), изменена с Директива 95/34/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 5а и член 7, параграф 2 от нея, след консултации с Научния комитет по козметология, като има предвид, че списъкът на съставките, използвани в козметични продукти трябва да съдържа раздел за парфюмите и ароматичните суровини и раздел за другите вещества; като има предвид, че този списък трябва да съдържа информация за идентичността на всяка съставка, по-специално химическите наименования, наименованията на INCI (Международна номенклатура на козметичните съставки), (бивш CTFA), Ph. Eur., номерата по INN (Международно непатентовано наименование) и Iupac, (Международен съюз по чиста и приложна химия), Einecs (Инвентаризационен списък на Европейската общност на съществуващите търговски химични вещества), Elincs, (Европейски списък на нотифицираните химични вещества), CAS (Международна химическа класификация) и Цветния индекс, общото наименование, упоменато в член 7, параграф 2 от Директива 76/768/ЕИО, както и функциите на съставката и, където е целесъобразно, евентуалните ограничения и условия във връзка с употребата, както и предупрежденията, които трябва да бъдат отпечатани върху етикета; като има предвид, че в допълнение към предоставянето на необходимата информация относно съставките, използвани в козметичните продукти, списъкът трябва да се разглежда и в светлината на задължението, определено в член 6, параграф 1 от Директива 76/768/ЕИО, който предвижда върху продукта и/или опаковката да бъде посочена неговата функция и списъкът на съставките, считано от 1 януари 1997 г. в случаите, когато козметични продукти се пускат на пазара; като има предвид, че предлаганият списък следва да бъде достатъчно пълен, за да бъде възможно означаването на съставките на козметичните продукти; като има предвид обаче, че той е индикативен и няма да представлява списък на съставките, одобрени за употреба в козметични продукти; като има предвид, че същият трябва периодично да се актуализира; като има предвид, че една обща номенклатура на съставките ще направи възможно идентифицирането на продуктите, като се използва едно и също име в държавите-членки, като вследствие на това потребителите ще могат лесно да разпознават веществата, които им е препоръчано да избягват (например поради алергии), независимо къде в Общността те купуват козметични продукти; като има предвид, че наименованията на INCI (Международна класификация на козметичните съставки) и най-добре отговарят на тези изисквания, тъй като са сравнително прости и освен това вече се използват на международно равнище; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по адаптиране към техническия прогрес на директивите за премахване техническите пречки пред търговията в сектора на козметичните продукти; РЕШИ: Член 1 Приема се списъкът на съставките, използвани в козметичните продукти, предвиден в член 5а от Директива 76/768/ЕИО и възпроизведен в приложението. Член 2 Наименованията на INCI (Международна класификация на козметичните съставки), съдържащи се в списъка, съставляват общата номенклатура за целите на член 7, параграф 2 от Директива 76/768/ЕИО. Съставено в Брюксел на 8 май 1996 година.	[ 3, 19, 1 ]
32005R0783	32005R0783 L 131/38 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 783/2005 НА КОМИСИЯТА от 24 май 2005 година за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 2150/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на отпадъците (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2150/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2002 г. относно статистиката на отпадъците (1), и по-специално член 1, параграф 5 и член 6, буква б) от него, като има предвид, че: (1) По силата на член 6 от Регламент (ЕО) № 2150/2002 се изисква Комисията да постанови разпоредбите за прилагането на посочения регламент. (2) Съгласно член 6, буква б) от Регламент (ЕО) № 2150/2002 Комисията може да преработи спецификациите в приложенията към него. (3) Регламент (ЕО) № 574/2004 на Комисията въвежда изменение на статистическата номенклатура, дадена в приложение I и приложение III към Регламент (ЕО) № 2150/2002. Приложение II към Регламент (ЕО) № 2150/2002 следва да се преработи, така че да е в съответствие на споменатото изменение. (4) Следователно Регламент (ЕО) № 2150/2002 следва да се измени съответно. (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Статистическия програмен комитет, създаден с Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета (2), ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В приложение II към Регламент (ЕО) № 2150/2002, раздел 2 се заменя с текста, даден в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 24 май 2005 година.	[ 12, 19, 20 ]
31993R3498	31993R3498 L 319/20 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РEГЛАМЕНТ (ЕО) № 3498/93 НА КОМИСИЯТА от 20 декември 1993 година за определяне на правопораждащите факти, приложими специално към сектора на маслиновото масло КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3813/92 от 28 декември 1992 г. относно отчетната единица и обменните курсове, които се прилагат за целите на Общата селскостопанска политика (1), и по-специално член 6, параграф 2 от него, като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 3813/92 въвежда нова агромонетарна система от 1 януари 1993 г., като има предвид, че съгласно тази система Регламент (ЕИО) № 1068/93 на Комисията от 30 април 1993 г. относно подробни правила за определяне и прилагане на селскостопанските обменни курсове (2), определя правопораждащите факти за селскостопанските обменни курсове, приложими от началото на 1993-1994 пазарна година; като има предвид, че без да се засягат възможностите за предварително фиксиране, предвидени в членове 13, 14, 15, 16 и 17 от Регламент (ЕИО) № 1068/93, правопораждащите факти за селскостопанските обменни курсове, приложими за сектора на маслиновото масло, следва да бъдат определени подробно; като има предвид, че член 5 от Регламент № 136/66/ЕИО на Съвета от 22 септември 1966 г. относно създаване на обща организация на пазара на масла и мазнини (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 3179/93 (4), предвижда схема за отпускане на помощ за производство на маслиново масло; като има предвид, че тази схема предвижда отпускане на помощ на производители на маслини, чието средно производство е не по-малко от 500 кг масло, в зависимост от, по-специално, представяне на доказателство, че маслиновото масло е бил преработено в одобрено предприятие; като има предвид, че икономическата цел на споменатата помощ се постига с преработването на маслините в маслиново масло; като има предвид, че в този случай и предвид големия брой производители на маслиново масло, прилагането на член 10, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1068/93 следва да бъде ясно определено; като има предвид, че гореспоменатата схема, приложима към производителите на маслиново масло, чиято средна продукция е по-малка от 500 кг маслиново масло, предвижда отпускането на фиксирана помощ на базата на броя на дърветата в производство и следователно не е обвързана с действително произведеното количество, като има предвид, че преработката на маслини в маслиново масло в държавите-членки производителки обикновено се извършва през месец януари; като има предвид, че фиксираният размер на помощта на един хектар, предвиден в Регламент (ЕИО) № 2019/93 на Съвета от 19 юли 1993 г. относно въвеждане на специфични мерки за малките острови в Егейско море относно някои селскостопански продукти (5) има за цел, по-специално, да поддържа производствения потенциал и да опази природното пространство и естествената околна среда; като има предвид, че по отношение на възстановяването при производство за маслиново масло, използвано в производството на определени консервирани храни, предвидено в член 20а от Регламент № 136/66/ЕИО, правопораждащият факт следва да бъде определен в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1068/93; като има предвид, че с оглед улесняването на еднаквото прилагане на правопораждащите факти измененият Регламент (ЕИО) № 3224/74 на Комисията от 20 декември 1974 г. относно определяне на правопораждащия факт, при който помощта за маслиновото масло става дължима и платима (6), следва да бъде отменен и някои от съществуващите разпоредби на Регламент (ЕИО) № 2677/85 на Комисията от 24 септември 1985 г. относно установяване на правила за прилагане на системата за помощ за консумация на маслиново масло (7), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 643/93 (8), следва да бъдат изяснени; като има предвид, че правопораждащият факт трябва да се прилага от началото на пазарната година; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по масла и мазнини, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Правопораждащият факт за селскостопанския обменен курс, приложим за помощта за производство, посочена в член 5 от Регламент № 136/66/ЕИО и предоставяна на производители на маслиново масло, чиято средна продукция е не по-малко 500 кг маслиново масло, се счита, че настъпва в първия ден от месеца, в който определена партида маслини е влязла в одобрено предприятие, както е предвидено в член 98, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 3061/84 на Комисията (9) относно поддържането на стандартизирани дневници за стоковите наличности. 2. Правопораждащият факт за селскостопанския обменен курс, приложим към помощта за производство, посочена в член 5 от Регламент № 136/66/ЕИО и предоставяна на производители на маслиново масло, чиято средна продукция е под 500 кг маслиново масло, се счита, че настъпва на 1 януари от началото на пазарната година, за която е отпусната помощта. Член 2 Правопораждащият факт за селскостопанския обменен курс, приложим към фиксирания размер на помощта за хектар за поддържане на маслинените насаждения, предвидена в член 11 от Регламент (ЕИО) № 2019/93, се счита, че настъпва на 1 януари от въпросната година. Член 3 Правопораждащият факт за селскостопанския обменен курс, приложим към възстановяването при производство за маслиново масло, използвано в производството на определени консервирани храни, се счита, че настъпва в деня, в който е подадено искането за проверка, посочено в член 2 от Регламент (ЕИО) № 1963/79 на Комисията (10). Член 4 В член 7, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2677/85 втората алинея се заменя със следното: „Правопораждащият факт за селскостопанския обменен курс, приложим към помощта за консумация, се счита, че настъпва в деня, в който пакетираното маслиново масло напусне одобреното пакетиращо предприятие.“ Член 5 Регламент (ЕИО) № 3224/74 се отменя. Член 6 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Той се прилага от 1 ноември 1993 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 20 декември 1993 година.	[ 4, 17, 19, 6 ]
32008R0131	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 131/2008 НА КОМИСИЯТА от 14 февруари 2008 година относно решение да не се възлагат поръчки за бяла захар в рамките на постоянния търг, предвиден в Регламент (ЕО) № 1060/2007 КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно общата организация на пазара на захар (1), и по-специално член 33, параграф 2, втора алинея, и трета алинея, буква б) от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 1060/2007 на Комисията от 14 септември 2007 година за откриване на постоянен търг за препродажба за износ на захар, държана от интервенционните агенции на Белгия, Чешката република, Испания, Ирландия, Италия, Унгария, Полша, Словакия и Швеция (2) изисква да бъдат проведени частични търгове. (2) Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1060/2007 и след разглеждане на офертите, подадени в отговор на частичния търг, чийто срок изтече на 13 февруари 2008 година, следва да се вземе решение да не се възлагат поръчки в рамките на този частичен търг. (3) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по захарта, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Няма да бъдат възлагани поръчки за частичния търг, чийто срок изтече на 13 февруари 2008 година, за продуктите, посочени в член 1 от Регламент (ЕО) № 1060/2007. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 15 февруари 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 14 февруари 2008 година.	[ 3, 17, 18 ]
32006R2017	32006R2017 L 384/44 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EО) № 2017/2006 НА КОМИСИЯТА от 20 декември 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 51/2006 на Съвета по отношение на ограниченията върху улова на запасите от норвежки паут в зони IIa (води на ЕО), IIIa и IV (води на ЕО) на ICES КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (EО) № 51/2006 на Съвета от 22 декември 2005 г. за определяне риболовните възможности през 2006 г. и съответните условия по отношение на някои рибни запаси и групи рибни запаси, приложими във водите на Общността и по отношение корабите на Общността във води, за които се изискват ограничения върху улова (1), и по-специално член 5, параграф 7 от него, като има предвид, че: (1) Съгласно член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 51/2006 Комисията може да ревизира ограниченията върху улова на запасите от норвежки паут в зони IIa (води на ЕО), IIIa и IV (води на ЕО) на ICES в светлината на научната информация, събрана през първата половина на 2006 г. (2) Следвайки новите научни препоръки на Международния съвет за изследване на морето (ICES), а също и на Научния, технически и икономически комитет за рибарството (НТИКР), бяха установени нови ограничения за запасите от норвежки паут в зони IIa (води на ЕО), IIIa и IV (води на ЕО) на ICES от Регламент (ЕО) № 1259/2006 на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 51/2006 (2). (3) Норвежкият паут е запас в Северно море, който се поделя с Норвегия, но който понастоящем не се управлява съвместно от двете страни. (4) След приемане на Регламент (ЕО) № 1259/2006 Общността проведе консултации с Норвегия, които не доведоха до споразумение между Норвегия и Общността по отношение на разпределението на този запас за 2006 г. (5) При липсата на решение за разпределение между Норвегия и Общността за този запас и като признава факта, че Норвегия следва да бъде в състояние да улови част от общия допустим улов (ТАС), препоръчан от ICES и НТИКР, Общността следва да определи самостоятелно ограничение на Общността за улов, който да бъде по-малък от препоръчания ТАС. (6) Самостоятелното ограничение за улов на Общността следва да се фиксира на ниво 75 % от препоръчания ТАС. Този процент съответства на дела на Общността от общите улови на този запас през последните пет години и представлява оцененият запас в зоната, изчислен чрез данните от изследването, получени през последните години. Все пак този подход не следва да накърнява позицията на Общността по отношение на бъдещи преговори с Норвегия за разпределението. (7) Приложение IA към Регламент № 51/2006 следва съответно да бъде изменено. (8) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по рибарство и аквакултури, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение IA към Регламент (ЕО) № 51/2006 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 20 декември 2006 година.	[ 11, 6 ]
32007D0866	РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 6 декември 2007 година за изменение на част 1 на Шенгенската консултативна мрежа (технически спецификации) (2007/866/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Регламент (ЕО) № 789/2001 на Съвета от 24 април 2001 г. за запазване на изпълнителни правомощия на Съвета във връзка с някои подробни разпоредби и практически процедури за разглеждане на молби за визи (1), и по-специално член 1, параграф 2 от него, като взе предвид инициативата на Република Португалия, като има предвид, че: (1) Мрежата Vision е създадена с цел да позволи справка между централните органи на държавите партньори относно заявления за визи, подадени от граждани на чувствителни страни. (2) В миналото мрежата Vision работеше с комуникационната система X400. За да бъде съобразен със съвременните технологии за пренос на електронна поща, протоколът за пренос на поща на мрежата Vision трябваше да бъде сменен от Х400 на SMTP система. (3) За да стане възможно участието в системата на деветте държави-членки, които са членки на ЕС от 2004 г. и които предстои да приложат изцяло разпоредбите на правото от Шенген от 21 декември 2007 г., на 15 октомври 2007 г. държавите-членки, които са се присъединили към ЕС преди 2004 г., смениха протокола за поща от X400 на SMTP. Този протокол има особена конфигурация, която следва да бъде точно определена. (4) Необходимо е да се осъвременят техническите спецификации на Шенгенската консултативна мрежа, за да се гарантира, че отразяват тези промени. (5) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящото решение, не е обвързана с него, нито с неговото прилагане. Тъй като настоящото решение развива достиженията на правото от Шенген съгласно разпоредбите на част 3, дял IV от Договора за създаване на Европейската общност, Дания, в съответствие с член 5 от посочения протокол, следва да реши в срок от шест месеца след приемането на настоящото решение от Съвета дали ще го приложи в своето национално право. (6) По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоциирането на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген (2), които попадат в приложното поле на член 1, точка А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия за прилагане на това споразумение (3). (7) По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за присъединяването на Конфедерация Швейцария към процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, точка А от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 4, параграф 1 от решенията на Съвета от 25 октомври 2004 г. за подписването, съответно от страна на Европейския съюз и на Европейската общност, и за временното прилагане на определени разпоредби на посоченото споразумение. (8) Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва, в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (4). Следователно Обединеното кралство не участва в приемането му, не е обвързано с него, нито с неговото прилагане. (9) Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в което Ирландия не участва, в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (5). Следователно Ирландия не участва в приемането му, не е обвързана с него, нито с неговото прилагане. (10) Настоящото решение представлява акт, развиващ разпоредбите на достиженията на правото от Шенген или свързан с тях по друг начин, по смисъла на член 3, параграф 2 и член 4, параграф 2 съответно от Актовете за присъединяване от 2003 г. и 2005 г., ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 В точка 1.1 от част 1 на Шенгенската консултативна мрежа (технически спецификации) се създава нова точка 1.1.4 съгласно посоченото в приложението. Член 2 Настоящото решение се прилага от 21 декември 2007 година. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност. Съставено в Брюксел на 6 декември 2007 година.	[ 12, 11, 15 ]
32008R1135	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1135/2008 НА КОМИСИЯТА от 17 ноември 2008 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 18 ноември 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 17 ноември 2008 година.	[ 2, 17, 6 ]
31990R0643	31990R0643 L 074/7 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 643/90 НА СЪВЕТА от 5 март 1990 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2841/72 относно предпазните мерки, предвидени в Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 113 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че на 31 октомври 1989 г. бе подписан Допълнителен протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария с цел премахване и предотвратяване на количествени ограничения при износа или мерки с равностоен ефект (1); като има предвид, че протоколът предвижда включването в споразумението на специфична предпазна клауза, с цел да се сведат до минимум проблемите, които може да възникнат вследствие премахването на ограниченията при износа; като има предвид, че следва да се приемат разпоредби за прилагане чрез изменение на Регламент (ЕИО) № 2841/72 (2); като има предвид, че член 7 от посочения регламент предвижда, че за да се избегне излагането на риск на единството на общия пазар, Комисията може да предлага на Съвета този регламент, и по-специално член 4, параграф 3 от него, да бъде изменен при необходимост, в светлината на опита от прилагането му; като има предвид, че в контекста на окончателното изграждане на вътрешния пазар през 1992 г., следва да се премахнат националните защитни мерки и да се заменят от единна процедура на Общността в съответствие с подробните правила, установени от Съвета в Решение 87/373/ЕИО (3), ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член единствен Регламент (ЕИО) № 2841/72 се изменя, както следва: 1. В член 1, параграф 1, думите „с цел вземане на мерките, предвидени в членове 22, 24 и 26 от Споразумението“ се заменят с думите „с цел вземане на мерките, предвидени в членове 22, 24, 24а и 26 от Споразумението“. 2. Член 4 се заменя със следното: „Член 4 1. Когато извънредни обстоятелства налагат незабавни действия в ситуациите, упоменати в членове 24, 24а и 26 от Споразумението, както и в случай на помощи за износа с пряко и незабавно въздействие върху търговията, могат да се вземат предпазните мерки, предвидени в член 27, параграф 3, буква д) от Споразумението, в съответствие с процедурата, предвидена по-долу. 2. Комисията се подпомага от комитет, съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представителя на Комисията. Комитетът се свиква на заседание от председателя. Последният съобщава на държавите-членки всяка подходяща информация без отлагане. 3. След консултация с комитета, Комисията може да вземе решение за съответните мерки по своя инициатива или по искане на някоя държавите-членки. Държавите-членки се нотифицират за решението на Комисията, което се прилага незабавно. 4. Когато вземането на мерки от страна на Комисията е поискано от държава-членка, Комисията взема решение в срок от най-много пет работни дни от получаване на искането. 5. Всяка държава-членка може да отнесе пред Съвета решението на Комисията в срок от най-много пет работни дни от нотифицирането за решението. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, може да вземе друго решение в срок от най-много десет работни дни, считано от сезирането му.“ 3. Член 7 се отменя. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 5 март 1990 година.	[ 3, 15, 18, 5 ]
32009D0949	РЕШЕНИЕ 2009/949/ПВР НА СЪВЕТА от 30 ноември 2009 година за коригиране на основните заплати и добавките, прилагани по отношение на персонала на Европол СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Акта на Съвета от 3 декември 1998 г. за установяване на Правилник за персонала, който се прилага за заетите в Европол лица (1), (наричан по-долу „Правилник за персонала“), и по-специално член 44 от него, като взе предвид инициативата на Чешката република, като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид прегледа на възнагражденията на длъжностните лица от Европол, направен от управителния съвет на Европол, като има предвид, че: (1) При прегледа на възнагражденията на длъжностните лица от Европол управителният съвет отчете измененията в разходите за издръжка в Нидерландия, както и измененията на възнагражденията в публичния сектор в държавите-членки. (2) Разглежданият период от 1 юли 2007 г. до 30 юни 2008 г. оправдава повишение от 1,2 % на възнагражденията за периода от 1 юли 2008 г. до 30 юни 2009 г. (3) Съветът е компетентен, въз основа на прегледа и като действа с единодушие, да коригира основните заплати и добавките на длъжностните лица от Европол, РЕШИ: Член 1 Правилникът за персонала се изменя, както следва: Считано от 1 юли 2008 г.: а) в член 45 таблицата на основните месечни заплати се заменя със следната таблица: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 1 15 578,99 2 13 989,27 3 9 601,74 9 849,73 10 097,73 10 364,80 10 631,87 10 911,63 11 190,13 11 483,94 11 779,62 12 091,21 12 399,59 4 8 361,77 8 584,33 8 803,72 9 035,81 9 267,91 9 512,71 9 754,34 10 011,89 10 269,40 10 539,67 10 809,91 5 6 889,73 7 070,95 7 248,99 7 439,76 7 630,53 7 834,00 8 034,30 8 247,32 8 457,16 8 679,71 8 902,28 6 5 904,14 6 059,89 6 215,70 6 381,03 6 543,17 6 714,86 6 886,55 7 067,78 7 248,99 7 439,76 7 630,53 7 4 921,68 5 052,05 5 179,21 5 315,93 5 452,63 5 595,72 5 738,78 5 891,40 6 040,83 6 199,81 6 358,77 8 4 184,07 4 295,35 4 403,43 4 521,09 4 635,53 4 756,36 4 877,17 5 007,54 5 134,71 5 271,42 5 404,94 9 3 688,09 3 786,64 3 885,22 3 986,93 4 088,69 4 196,78 4 304,89 4 419,34 4 530,66 4 651,45 4 769,08 10 3 198,47 3 284,32 3 366,96 3 455,97 3 541,84 3 637,22 3 732,59 3 831,15 3 926,53 4 031,46 4 133,20 11 3 099,91 3 182,58 3 262,04 3 347,90 3 433,73 3 525,93 3 614,97 3 710,35 3 805,73 3 907,48 4 006,00 12 2 460,87 2 527,59 2 591,18 2 657,97 2 724,74 2 797,85 2 870,98 2 947,29 3 020,41 3 099,91 3 179,39 13 2 114,28 2 171,52 2 225,57 2 285,99 2 343,22 2 406,79 2 467,21 2 533,97 2 597,58 2 667,51 2 734,26 б) в член 59, параграф 3 сумата „1 036,76 EUR“ се заменя със сумата „1 049,20 EUR“; в) в член 59, параграф 3 сумата „2 073,51 EUR“ се заменя със сумата „2 098,39 EUR“; г) в член 60, параграф 1 сумата „276,48 EUR“ се заменя със сумата „279,80 EUR“; д) в член 2, параграф 1 от допълнение 5 сумата „289,03 EUR“ се заменя със сумата „292,50 EUR“; е) в член 3, параграф 1 от допълнение 5 сумата „12 566,73 EUR“ се заменя със сумата „12 717,53 EUR“; ж) в член 3, параграф 1 от допълнение 5 сумата „2 827,52 EUR“ се заменя със сумата „2 861,45 EUR“; з) в член 3, параграф 2 от допълнение 5 сумата „16 965,09 EUR“ се заменя със сумата „17 168,67 EUR“; и) в член 4, параграф 1 от допълнение 5 сумата „1 256,68 EUR“ се заменя със сумата „1 271,76 EUR“; й) в член 4, параграф 1 от допълнение 5 сумата „942,53 EUR“ се заменя със сумата „953,84 EUR“; к) в член 4, параграф 1 от допълнение 5 сумата „628,33 EUR“ се заменя със сумата „635,87 EUR“; л) в член 4, параграф 1 от допълнение 5 сумата „502,66 EUR“ се заменя със сумата „508,69 EUR“; м) в член 5, параграф 3 от допълнение 5 сумата „1 773,42 EUR“ се заменя със сумата „1 794,70 EUR“; н) в член 5, параграф 3 от допълнение 5 сумата „2 364,57 EUR“ се заменя със сумата „2 392,94 EUR“; о) в член 5, параграф 3 от допълнение 5 сумата „2 955,70 EUR“ се заменя със сумата „2 991,17 EUR“. Член 2 Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Член 3 Настоящото решение поражда действие от деня след приемането му. Съставено в Брюксел на 30 ноември 2009 година.	[ 9, 15 ]
32002R1165	32002R1165 L 170/49 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1165/2002 НА КОМИСИЯТА от 28 юни 2002 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2535/2001 относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета по отношение на режима на внос на мляко и млечни продукти и за откриване на тарифни квоти КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 509/2002 на Комисията (2), и по-специално член 29, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) Член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2535/2001 на Комисията (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 886/2002 (4), установява, че определени кодове по КН следва да се прилагат само за внесени продукти с произход от и идващи от Швейцария. Класирането в кодове по КН от 0406 90 02 до 0406 90 06 изисква съответствие с минималната стойност франко граница, ако за вноса в Общността се прилага преференциална ставка на митото. Тъй като от 1 юни 2002 г., датата на влизане в сила на Двустранното споразумение между Европейската общност и Конфедерация Швейцария за търговията със селскостопански продукти, подписано в Люксембург на 21 юни 1999 г. и одобрено с Решение 2002/309/EО, Евратом на Съвета и на Комисията (5), за допустимостта на преференциалната ставка на митото вече не се изисква съответствие с минимална стойност франко граница; и тъй като сирена, обхванати от тези кодове, сега се внасят под кодове по КН от 0406 90 13 до 0406 90 17, изброени в приложение II Г към Регламент (ЕО) № 2535/2001, кодове по КН от 0406 90 02 до 0406 90 06 вече не се изискват. С оглед да се избегнат затрудненията на вносителите и на митническите органи, както и в очакване на заличаването на тези кодове от Комбинираната номенклатура, посоченият член следва да бъде адаптиран и следва да бъдат приети временни правила за лицензиите, които са издадени преди датата на влизане в сила на споразумението с Швейцария. (2) Член 12 от Регламент (ЕО) № 2535/2001 определя, че вносителите могат да подават само едно заявление за лицензия за една и съща квота в Интегрираната тарифа на Европейските общности (ТАРИК). Номерата на квотата, изброени в приложения I.Б.2 и I.Б.3 към въпросния регламент, за продукти с произход от Чешката република и Словакия, са идентични, тъй като тези две страни преди това бяха една държава. Поради това би следвало да бъде определено, че посочените квоти трябва да бъдат разглеждани като отделни квоти. (3) Регламент (ЕО) № 2535/2001 съответно трябва да се измени. (4) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по млякото и млечните продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 2535/2001 се изменя, както следва: 1. Член 4, параграф 2 се заменя със следното: „2. В съответствие с член 20 кодове по КН от 0406 20 10 до 0406 90 19 се прилагат само за внесени продукти с произход и идващи от Швейцария.“ 2. Следният параграф се добавя към член 4: „3. Кодове по КН от 0406 90 02 до 0406 90 06 не се прилагат съгласно настоящия регламент. За внос, извършен след 1 юни 2002 г., с лицензии, издадени преди тази дата, попадащите в тези кодове продукти се класират в кодове по КН от 0406 90 13 до 0406 90 17, както и се прилагат ставките, изложени в приложение II, Г.“ 3. Следното изречение се добавя към първата алинея от член 12: „Квотите в приложения I.Б.2 и I.Б.3, които имат един и същ номер, се разглеждат като отделни квоти.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Той се прилага от 1 юли 2002 г. Въпреки това точка 2 от член 1 се прилага от 1 юни 2002 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 28 юни 2002 година.	[ 3, 17, 18 ]
32004D0014	32004D0014 L 005/74 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 22 декември 2003 година за изменение на част V, трета алинея (основни критерии за проучване на заявления) от Общите консулски инструкции (2004/14/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Регламент (ЕО) № 789/2001 на Съвета от 24 април 2001 г. за запазване на изпълнителните правомощия на Съвета по отношение на определени подробни разпоредби и практически процедури за проучване на заявления за виза (1), като взе предвид инициативата на Италианската република, като има предвид, че: (1) Европейските съвети от Тампере, Лаакен, Севиля и Солун приканиха държавите-членки да продължат тяхната обща визова политика и да засилят местното консулско сътрудничество между представителствата им в трети страни. (2) Анализът на данните показа, че краткосрочните визи (туризъм, бизнес, следване, работа или гостуване) са тези, които са най-често използвани, за да се влезе правомерно на територията на договарящите страни по Конвенцията от Шенген, преди да преминат в нелегалност, след като визата изтече. (3) С оглед оценката на емиграционния риск е необходимо да продължи да се засилва местното консулско сътрудничество при определяне какви допълнителни и/или допълващи документи следва да се изискват за издаване на виза, както и по отношение приемането на общи механизми за по-ефективно откриване на фалшиви или фалшифицирани документи. (4) Измежду различните фактори, на които оценката на риска трябва да се основава, от основно значение са и резултатите от интервюто, на което дипломатическото или консулското представителство подлагат молителя за виза. (5) Дипломатическите и консулските представителства следователно трябва да могат да упражняват по-ефикасно правомощията, с които те разполагат, за да оценят емиграционния риск. (6) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящото решение и нито е обвързана от него, нито е обект на прилагането му. Тъй като настоящото решение развива достиженията на правото от Шенген съгласно дял IV, част трета от Договора за създаване на Европейската общност, Дания в съответствие с член 5 от посочения протокол, ще реши в шестмесечен срок, след като Съветът е приел настоящото решение, дали да го транспонира, или не в своето национално право. (7) По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз с Република Исландия и Кралство Норвегия във връзка с асоциирането на тези две държави към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (2), което попада в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (3) относно някои договорености за прилагането на това споразумение. (8) Настоящото решение съставлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва, в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 19 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (4); Обединеното кралство не участва в приемането му и следователно нито е обвързано от него, нито е обект на прилагането му. (9) Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва, в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (5); Ирландия следователно не участва в приемането му и нито е обвързана от него, нито е обект на прилагането му. (10) Настоящото решение представлява акт, основан на достиженията на правото на Европейския съюз от Шенген или по друг начин свързан с тях, по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г., ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Част V, трета алинея (основни критерии за проучване на заявления) от Общите консулски инструкции се заменя със следното: „Дипломатическото или консулското представителство носи пълна отговорност при оценката дали съществува емиграционен риск. Целта на проучването на заявленията е да се открият онези молители, които се опитват да емигрират в държавите-членки и да се установят там, използвайки като претекст причини като туризъм, бизнес, следване, работа или гостуване. Ето защо е необходимо особено внимание по отношение на „рискови категории“, безработни лица, лица без редовни доходи и т.н. По същата причина от основно значение е интервюто, провеждано с молителя, за да се определи целта на пътуването. Допълнителна подкрепяща документация, договорена чрез местно консулско сътрудничество, също може да бъде изисквана. Дипломатическото или консулското представителство също трябва да използва местното консулско сътрудничество, за да повишава неговата способност да открива фалшиви или фалшифицирани документи в подкрепа на някои заявления за визи. Ако съществува каквото и да е съмнение в автентичността на представените документи и подкрепяща документация, включително истинността на съдържанието им или за надеждността на твърденията, получени при интервюто, дипломатическото или консулското представителство се въздържа да издаде виза.“ Член 2 Настоящото решение се прилага от датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност. Съставено в Брюксел на 22 декември 2003 година.	[ 11, 5 ]
31974D0578	31974D0578 L 316/12 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 13 ноември 1974 година за изменение на Решение от 13 януари 1971 година относно местоработата на Генералния директор на Съвместния център за ядрени изследвания и неговите отдели (74/578/Евратом) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 8 от него; като има предвид, че Комисията прие Решение относно преобразуването на Съвместния изследователски център за ядрени изследвания (СИЦ) от 13 януари 1971 г. (1); като има предвид, че горепосоченото решение следва да бъде изменено, що се отнася до местоработата на Генералния директор на СИЦ, РЕШИ: Член единствен Член 3, параграф 2 от Решение на Комисията от 13 януари 1971 г. се изменя, както следва: „Местоработата на Генералния директор и пряко подчинените му отдели е в Брюксел.“ Съставено в Брюксел на 13 ноември 1974 година.	[ 9, 15 ]
31995L0009	31995L0009 L 091/35 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 95/9/ЕО НА КОМИСИЯТА от 7 април 1995 година за изменение на Директива 94/39/ЕО за съставяне на списък на предназначенията на фуражите със специфични хранителни цели (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 93/74/ЕИО на Съвета от 13 септември 1993 г. относно фуражите, предназначени за специфични хранителни цели (1), и по-специално член 6, буква в) от нея, като има предвид, че член 6, буква в) от Директива 93/74/ЕИО предвижда мерките, приети съгласно член 6, буква а) да могат да бъдат адаптирани към развитието на научното и техническо познание; като има предвид, че тези мерки са приети с Директива 94/39/ЕО на Комисията (2); като има предвид, че определени хранителни цели не могат да бъдат включени веднага в списъка на предназначението на храните за животни за специфични хранителни цели, поради липсата на методи на Общността за изчисляване на енергийната стойност на храните за домашни любимци; като има предвид, че сега вече е приет метод за изчисляване на тази енергийна стойност на ниво Общност и посочените хранителни цели могат следователно да бъдат включени в списъка; като има предвид, още повече, че списъкът от специфични хранителни цели, приети за еднокопитни, следва да бъде адаптиран и допълнен на базата на наличните данни; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните за животни, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Приложението към Директива 94/39/ЕО се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива. Член 2 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 30 юни 1995 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 3 Настоящата директива влиза в сила на третия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 7 април 1995 година.	[ 3, 17, 6 ]
32007R1466	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1466/2007 НА КОМИСИЯТА от 12 декември 2007 година относно установяване на забрана на риболов на мерлуза в зони VIIIс, IХ и Х на ICES и във водите на ЕО в зона CECAF 34.1.1 от страна на плавателни съдове под флага на Португалия КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (1), и по-специално член 26, параграф 4 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (2), и по-специално член 21, параграф 3 от него, като има предвид че: (1) Регламент (ЕО) № 41/2007 на Съвета от 21 декември 2006 г. за определяне на риболовните възможности през 2007 г. и съответните условия по отношение на някои рибни запаси и групи рибни запаси, приложими във водите на Общността, и по отношение на корабите на Общността във води, за които се изискват ограничения върху улова (3), определя квотите за 2007 г. (2) Според получената от Комисията информация уловът на посочения в приложението към настоящия регламент рибен ресурс от съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, е изчерпал отпуснатата за 2007 г. квота. (3) Следователно е необходимо да бъде забранен уловът на този рибен ресурс, както и неговото съхраняване на борда, трансбордиране и разтоварване, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Изчерпване на квотата Квотата за риболов на посочения в приложението към настоящия регламент рибен ресурс, отпусната за 2007 г. на указаната в същото приложение държава-членка, се счита за изчерпана от определената в него дата. Член 2 Забрани Забранява се уловът на посочения в приложението към настоящия регламент рибен ресурс от съдове, плаващи под флага на или регистрирани в указаната в същото приложение държава-членка, считано от определената в него дата. Забранява се съхраняването на борда, трансбордирането или разтоварването на суша на този рибен ресурс, уловен от посочените по-горе плавателни съдове след тази дата. Член 3 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 12 декември 2007 година.	[ 11, 8, 18, 6 ]
32007R0770	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 770/2007 НА КОМИСИЯТА от 29 юни 2007 година относно отпускането на права за внос за подадените за периода от 1 юли 2007 г. до 30 юни 2008 г. заявления в рамките на откритата с Регламент (ЕО) № 529/2007 тарифна квота за замразено месо от едър рогат добитък КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията от 31 август 2006 г. относно установяване на общи правила за прилагането на тарифните квоти за внос на селскостопански продукти, управлявани чрез система от лицензии за внос (2), и по-специално член 7, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 529/2007 на Комисията от 11 май 2007 година относно откриване и управление на тарифна квота за замразено месо от едър рогат добитък, включено в код по КН 0202, и продукти, включени в код по КН 0206 29 91 (от 1 юли 2007 г. до 30 юни 2008 г.) (3) откри тарифна квота за вноса на продукти от месо от животни от рода на едрия рогат добитък. (2) Заявените за периода от 1 юли 2007 г. до 30 юни 2008 г. количества надвишават наличните количества. Следователно е целесъобразно да се определи в какъв размер могат да се предоставят правата за внос, като се фиксира коефициентът на отпускане, който да се прилага за заявените количества, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 За заявленията за права за внос за квота с пореден номер 09.4003, подадени съгласно Регламент (ЕО) № 529/2007 за периода от 1 юли 2007 г. до 30 юни 2008 г., се прилага коефициентът на отпускане 14,840062 %. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 30 юни 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 29 юни 2007 година.	[ 3, 17 ]
32005D0447	20050314 Решение 2005/447/ОВППС на Съвета от 14 март 2005 година за сключване на Споразумение между Европейския съюз и Република Аржентина относно участието на Република Аржентина в операцията на Европейския съюз за управление на военната криза в Босна и Херцеговина (операция "АЛТЕА") СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 24 от него, като взе предвид препоръката на председателството, като има предвид, че: (1) На 12 юли 2004 г. Съветът прие Съвместно действие 2004/570/ОВППС относно военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина [1]. (2) Член 11, параграф 3 от посоченото съвместно действие предвижда подробните условия, отнасящи се до участието на трети страни, да бъдат предмет на споразумение в съответствие с член 24 от Договора за Европейския съюз. (3) След получаване на пълномощия от Съвета на 13 септември 2004 г. председателството, подпомогнато от генералния секретар/върховния представител, договори споразумение между Европейския съюз и Република Аржентина относно участието на Република Аржентина в операцията на Европейския съюз за управление на военната криза в Босна и Херцеговина (операция "АЛТЕА"). (4) Споразумението следва да бъде одобрено, РЕШИ: Член 1 Споразумението между Европейския съюз и Република Аржентина относно участието на Република Аржентина в операцията на Европейския съюз за управление на военната криза в Босна и Херцеговина (операция "АЛТЕА") се одобрява от името на Европейския съюз. Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение. Член 2 Председателят на Съвета е упълномощен да посочи лицето, оправомощено да подпише споразумението, за да обвърже Европейския съюз. Член 3 Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му. Член 4 Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Брюксел на 14 март 2005 година.	[ 18, 15, 5 ]
31988L0465	31988L0465 L 228/31 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА от 30 юни 1988 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 78/764/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно седалката на водача на колесните селскостопански или горски трактори (88/465/ЕИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Директива 74/150/ЕИО на Съвета от 4 март 1974 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки за типовото одобрение на колесни селскостопански или горски трактори (1), последно изменена с Директива 88/297/ЕИО (2), и по-специално член 11 от нея, като има предвид, че с оглед на придобития опит и като се отчете текущото състояние на техниката, понастоящем е възможно да се измени класификацията на стандартните трактори, предвидена в Директива 78/764/ЕИО на Съвета (3), последно изменена с Директива 87/354/ЕИО (4), и да се направят известни разпоредби от настоящата директива, по-прецизни и пълни; като има предвид, че настоящата нова класификация също бе приета от ISO въз основа на резултатите от изследванията, проведени в Европа и в Съединените американски щати; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите, целящи премахването на техническите бариери за търговията в сектора селскостопански и горски трактори, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Приложения I и II към Директива 78/764/ЕИО се изменят в съответствие с приложението към настоящата директива. Член 2 1. Считано от 1 октомври 1988 г. никоя държава-членка не може: а) - да отказва да предоставя типово одобрение на ЕИО по отношение на типа трактор, да издава документа, предвиден в последното тире на член 10, параграф 1 от Директива 74/150/ЕИО, или да предоставя национално типово одобрение, или - да забранява пускането в употреба на трактори, ако седалката на водача на този тип трактор или трактори съответстват на разпоредбите на настоящата директива; б) - да отказва да издава типово одобрение на ЕИО на компонент или национално типово одобрение, по отношение на типа седалка на водача, ако седалките от този тип съответстват на разпоредбите на настоящата директива, или - да забранява пускането на пазара на седалки на водача, носещи марката на типово одобрение на ЕИО на компонент, поставена в съответствие с разпоредбите на настоящата директива. 2. Считано от 1 октомври 1989 г. държавите-членки: а) - прекратяват да издават документа, предвиден в последното тире на член 10, параграф 1 от Директива 74/150/ЕИО за тип трактор, при който седалката за водача не съответства на разпоредбите на настоящата директива, - могат да отказват да предоставят национално типово одобрение по отношение на тип трактор, при който седалката за водача не съответства на разпоредбите на настоящата директива; б) - прекратяват да издават типово одобрение на ЕИО на компонент по отношение на тип седалка на водача, ако тя не съответства на разпоредбите на настоящата директива, - могат да отказват да предоставят национално типово одобрение на компонент по отношение на тип седалка на водача, ако тя не съответства на разпоредбите на настоящата директива. Член 3 Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива, преди 30 септември 1988 г. Те незабавно информират Комисията за това. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 30 юни 1988 година.	[ 8, 6 ]
32007D0587	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 24 август 2007 година относно финансова помощ от Общността за спешни мерки за борба с везикулозната болест по свинете в Италия през 2006 и 2007 г. (нотифицирано под номер C(2007) 3957) (само текстът на италиански език е автентичен) (2007/587/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Решение 90/424/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно разходите във ветеринарната област (1), и по-специално член 3, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Огнища на везикулозна болест по свинете са възникнали в Италия през 2006 и 2007 г. Появата на това заболяване представлява сериозен риск за добитъка в Общността. (2) С цел да се предотврати разпространяването на болестта и да се спомогне за възможно най-скорошното ѝ ликвидиране, Общността следва да поеме част от допустимите разходи, направени от държавите-членки във връзка със спешните мерки за борба с болестта, така както е предвидено в Решение 90/424/ЕИО. (3) Изплащането на финансова подкрепа от Общността за спешни мерки за борба с везикулозната болест по свинете подлежи на правилата, определени в Регламент (ЕО) № 349/2005 на Комисията от 28 февруари 2005 г. за определяне на правила за финансиране от страна на Общността на спешни мерки и на кампанията за борба с определени болести по животните в рамките на Решение 90/424/ЕИО на Съвета (2). (4) На 4 юни 2007 г. Италия представи окончателен приблизителен разчет на разходите, направени във връзка с предприемането на мерки за ликвидиране на болестта. (5) Италианските власти са изпълнили всичките си технически и административни задължения, както е определено в член 3 от Решение 90/424/ЕИО и член 6 от Регламент (ЕО) № 349/2005. (6) Изплащането на финансова помощ от Общността следва да се извърши, при условие че заплануваните дейности са били действително приложени и че властите са предоставили цялата необходима информация на Общността в определен срок. (7) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Финансово подпомагане от Общността 1. На Италия се предоставя финансова помощ от Общността за направените от тази държава-членка разходи при предприемане на мерките, посочени в член 3, параграф 2 от Решение 90/424/ЕИО за борба с везикулозната болест по свинете през 2006 и 2007 г. 2. Финансовата помощ от Общността е 50 % от разходите, допустими за финансиране от Общността, както е посочено в параграф 1. Изплащането им се извършва съгласно условията, предвидени в Регламент (ЕО) № 349/2005. Член 2 Споразумения за плащане Първият транш от 1 200 000 EUR се изплаща като част от финансовата помощ на Общността, предвидена в член 1. Член 3 Адресати Адресат на настоящото решение е Република Италия. Съставено в Брюксел на 24 август 2007 година.	[ 18, 15, 6 ]
32009D0950	РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ взето със съгласието на председателя на Комисията, от 4 декември 2009 година за назначаване на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (2009/950/ЕС) ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪВЕТ, като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 18, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) На 1 декември 2009 г. Catherine ASHTON бе назначена за върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност за периода от 1 декември 2009 г. до края на настоящия мандат на Комисията. (2) В съответствие с член 17, параграф 7, трета алинея от Договора за Европейския съюз, председателят, върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и другите членове на Комисията ще бъдат колективно подложени на гласуване за одобрение от Европейския парламент. (3) Уместно е да бъде назначен върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност за периода от края на настоящия мандат на Комисията до 31 октомври 2014 г., ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Catherine ASHTON се назначава за върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност за периода от края на настоящия мандат на Комисията до 31 октомври 2014 г. Член 2 Catherine ASHTON се уведомява за настоящото решение от председателя на Европейския съвет. Настоящото решение поражда действие в деня на уведомяването за него. Член 3 Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Брюксел на 4 декември 2009 година.	[ 15 ]
32004L0081	32004L0081 L 261/19 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2004/81/ЕО НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 63, параграф 3 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), след консултация с Комитета на регионите, като има предвид, че: (1) Създаването на Обща имиграционна политика, която да определя условията за влизане и пребиваване на чужденците и да предвижда мерки за борба с незаконната имиграция, представлява съществен елемент от намерението на Европейския съюз да създаде пространство на свобода, сигурност и правосъдие. (2) На специалното си заседание в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет заяви решимостта си да се пребори с незаконната имиграция още на източника ѝ, по-специално поразявайки тези, които се занимават с трафик на хора и с икономическа експлоатация на имигрантите. Съветът препоръча на държавите-членки да насочат усилията си към разкриване и унищожаване на криминалните мрежи, като същевременно защитават правата на жертвите. (3) Това явление буди нарастваща тревога в международен мащаб, за което говори и фактът, че Общото събрание на Организацията обединените нации прие Конвенция срещу транснационалната организирана престъпност и Протокол за предотвратяване, ограничаване и наказание на трафика на хора, особено на жени и деца, и Протокол срещу незаконния трафик на мигранти по земя, въздух и вода. Общността и петнадесетте държави-членки ги подписаха през декември 2000 г. (4) Настоящата директива се прилага, без да засяга закрилата на бежанците, бенефициерите на субсидиарна защита и търсещите международна закрила съгласно международното бежанско право и без да засяга другите инструменти за правата на човека. (5) Настоящата директива не засяга други разпоредби за защита на жертвите, свидетелите или изключително уязвими лица. Тя не засяга прерогативите на държавите-членки в областта на правото на пребиваване, предоставено с хуманитарна или друга цел. (6) Настоящата директива се съобразява с основните права и спазва принципите, признати с Хартата за основните права на Европейския съюз. (7) Държавите-членки прилагат разпоредбите на настоящата директива без дискриминация по отношение на пол, раса, цвят, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политическа принадлежност или всякакво друго мнение, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация. (8) На европейско равнище Директива 2002/90/ЕО на Съвета от 28 ноември 2002 г. за определянето на подпомагането на незаконно влизане, преминаване и пребиваване (4) и Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета от 19 юли 2002 г. относно борбата срещу трафика на хора (5) бяха приети, за да засилят превенцията на тези престъпления и борбата с тях. (9) Настоящата директива въвежда разрешение за пребиваване за жертвите на трафик на хора или, ако дадена държава-членка реши да разшири обхвата на настоящата директива, за гражданите на трети страни, които са били обект на помощ за нелегална имиграция, за които разрешението за пребиваване би било достатъчен стимул, за да сътрудничат с компетентните органи при известни условия с цел избягване на злоупотребите. (10) За целта е необходимо да се определят критериите за издаване на разрешение за пребиваване, условията за престоя и мотивите за неподновяване или отнемане на разрешението. Правото на пребиваване по силата на настоящата директива е временно и под условия. (11) Гражданите на трети страни трябва да бъдат информирани за възможността да получат това разрешение за пребиваване и да разполагат със срок за размисъл. Това би им помогнало да решат, предвид на поемания риск, дали да сътрудничат или не с полицията, органите на реда и съдебните органи, за да сътрудничат свободно и следователно по-ефективно. (12) Предвид тяхната уязвимост, гражданите на трети страни трябва да могат да се ползват от помощта, предвидена в настоящата директива. Помощта трябва да им позволява да се възстановят и да се освободят от влиянието на извършителите на престъпленията. Медицинското лечение, което се предоставя на гражданите на трети страни, посочени в настоящата директива, включва при необходимост прихотерапевтична помощ. (13) Решението да се издаде или да се поднови разрешение за пребиваване за минимум шест месеца се взима от компетентните органи, които проверяват дали са изпълнени условията за това. (14) Настоящата директива се прилага, без да засяга действията на компетентните органи във всеки един етап от националната процедура, особено в хода на следствието за въпросните нарушения. (15) Държавите-членки трябва да разгледат възможността да разрешат, съгласно националното си законодателство, пребиваване с други мотиви на гражданите на трети страни, влизащи в обхвата на настоящата директива, но които не отговорят или са престанали да отговарят на определените в нея условия, както и на членовете на техните семейства или на приравнените с тях лица. (16) За да могат въпросните граждани на трети страни да постигнат независимост и да не се връщат в престъпните мрежи, на получилите разрешение за пребиваване трябва да се разреши достъп до пазара на труда при условията, посочени в настоящата директива, както и до професионално обучение и образование. Когато позволяват на получилите разрешение за пребиваване да учат или да се обучават професионално, държавите-членки трябва да вземат под внимание вероятната продължителност на престоя. (17) Участието на тези граждани на трети страни в програми и проекти, съществуващи или предстоящи, би им помогнало да се върнат към нормалния социален живот. (18) Ако тези граждани на трети страни подадат заявление за разрешение за пребиваване от друг вид, държавите-членки вземат решение въз основа на националното законодателство, което е приложимо по отношение на чужденците. При разглеждане на такава заявление държавите-членки трябва да вземат под внимание факта, че тези граждани на трети страни са получили разрешение за пребиваване въз основа на настоящата директива. (19) По повод изпълнението на настоящата директива държавите-членки предават на Комисията информация, получена в рамките на дейности за събиране и обработка на статистически данни по въпросите от областта правосъдие и вътрешни работи. (20) Тъй като задачата да се въведе разрешение за пребиваване за въпросните граждани на трети страни, които сътрудничат в борбата срещу трафика на хора, не може да бъде осъществена достатъчно добре от държавите-членки, но може, предвид размерите на действието, да бъде осъществена по-успешно на общностно равнище, то Общността може да вземе мерки съгласно принципа на субсидиарност, както е уреден в член 5 от Договора. Съгласно принципа на пропорционалността, така както е формулиран във въпросния член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел. (21) Съгласно членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Обединеното кралство и на Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, и без да накърняват член 4 от настоящия протокол, тези държави-членки не участват в приемането на настоящата директива, не са обвързани от нея и не я прилагат. (22) Съгласно членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящата директива, не е обвързана от нея и не я прилага, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: ГЛАВА I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Цели Настоящата директива си поставя за цел да определи условията за издаване на разрешение за пребиваване за ограничен период в зависимост от продължителността на националната процедура, приложима по отношение на гражданите на трети страни, които сътрудничат в борбата срещу трафика на хора или срещу помощта за незаконната имиграция. Член 2 Определения За целите на настоящата директива: а) „гражданин на трета страна“ е всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора; б) „помощ за незаконната имиграция“ обхваща случаите по членове 1 и 2 от Директива 2002/90/ЕО; в) „трафик на хора“ обхваща случаите по членове 1, 2 и 3 от Рамково решение 2002/629/ПВР; г) „мярка за изпълнение на решение за извеждане от територията“ е всяка мярка, предприета от държава-членка в изпълнение на решение за извеждане от територията на гражданин на трета страна, взето от компетентните органи; д) „разрешение за пребиваване“ е всяко разрешение, което е издадено от държава-членка, което позволява на гражданин на трета страна, който отговаря на условията на настоящата директива, да пребивава законно на нейна територия; е) „непридружен малолетен“ е всеки гражданин на трета страна на възраст под 18 години, който е влязъл на територията на държава-членка, без да бъде придружен от възрастен, отговорен за него по закон или по обичай, докато не бъде поет от такова лице, или всяко малолетно лице, оставено само, след като е влязло на територията на държава-членка. Член 3 Приложно поле 1. Държавите-членки прилагат настоящата директива спрямо граждани на трета страна, които са или са били жертви на престъпления, свързани с трафик на хора, дори ако са влезли нелегално на територията на държавите-членки. 2. Държавите-членки могат да приложат настоящата директива спрямо граждани на трета страна, които са били предмет на дейност, улесняваща нелегалната имиграция. 3. Настоящата директива се прилага спрямо въпросните граждани от трета страна, които са навършили пълнолетие съгласно закона в съответната държава-членка. Чрез дерогация държави-членки могат да вземат решение за прилагането на настоящата директива спрямо малцинства съгласно условията, залегнали в тяхното национално законодателство. Член 4 По-благоприятни разпоредби Настоящата директива не възпрепятства държавите-членки да приемат или прилагат по-благоприятни разпоредби по отношение на лицата, посочени в настоящата директива. ГЛАВА II ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРЕБИВАВАНЕ Член 5 Информиране на заинтересуваните граждани на трети страни Когато компетентните органи на някоя държава-членка преценят, че даден гражданин на трета страна може да влезе в обхвата на настоящата директива, те информират заинтересуваното лице за възможностите, които тя предлага. Държавите-членки могат да решат, че тази информация може да се предостави от неправителствена организация или от асоциация, определена за целта от държавата-членка. Член 6 Срок за размисъл 1. Държавите-членки гарантират, че тези граждани на трета страна разполагат със срок за размисъл, който им позволява да се възстановят и да се откъснат от влиянието на извършителя на престъплението, така че съзнателно да могат да решат дали да сътрудничат или не с компетентните органи. Продължителността на срока, посочен в първата алинея, и датата, от която той започва да тече, се определят съгласно националното законодателство. 2. Докато тече срокът за размисъл и докато компетентните органи се произнесат, гражданите на трета страна имат достъп до лечението, предвидено в член 7, и спрямо тях не може да се приложи никаква мярка за извеждане от територията. 3. Срокът за размисъл не дава право на пребиваване по силата на настоящата директива. 4. Държавата-членка може да прекрати във всеки момент срока за размисъл, ако компетентните органи установят, че лицето доброволно и по своя инициатива е подновило връзките си с извършителите на престъплението, посочени в член 2, букви б) и в), или по причини, които имат отношение към обществения ред и защитата на вътрешната сигурност. Член 7 Лечение преди издаването на разрешение за пребиваване 1. Ако тези граждани на трети страни не разполагат с достатъчно средства, то държавите-членки им гарантират условия на живот, осигуряващи преживяването им, както и достъп до спешна медицинска помощ. Те задоволяват особените нужди на най-уязвимите лица, включително, ако е необходимо и ако националното законодателство го предвижда, предоставят психологическа помощ. 2. В прилагането на настоящата директива държавите-членки се съобразяват стриктно с нуждите от защита и сигурност на гражданите на трети страни, в съответствие с националното си законодателство. 3. При необходимост държавите-членки предоставят лингвистична помощ на тези граждани на трети страни. 4. Държавите-членки могат да окажат безплатна юридическа помощ на гражданите на трети страни при условията, определени от националното законодателство, ако то предвижда такава помощ. Член 8 Издаване и подновяване на разрешението за пребиваване 1. След изтичане на срока за размисъл или преди това, ако компетентните органи преценят, че гражданинът на трета страна вече отговаря на условията, посочени в буква б), държавата-членка преценява: а) дали е благоприятно да продължи престоят на нейна територия за целите на следствието или на съдебната процедура, и б) дали заинтересованият проявява желание да сътрудничи, и в) дали е преустановил всички връзки с предполагаемия извършител на деянията, които биха могли да бъдат определени като престъпленията, посочени в член 2, букви б) и в). 2. Издаването на разрешение за пребиваване става съгласно условията, посочени в параграф 1, като се вземат предвид съображения, свързани с обществения ред и опазването на вътрешната сигурност. 3. Без да се засягат разпоредбите за отнемане, посочени в член 14, разрешението е валидно за период не по-кратък от шест месеца. То се подновява, ако условията, посочени в параграф 2, са все още изпълнени. ГЛАВА III ЛЕЧЕНИЕ НА ПРИТЕЖАТЕЛИТЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРЕБИВАВАНЕ Член 9 Лечение след издаване на разрешение за пребиваване 1. Държавите-членки гарантират, че притежател на разрешение за пребиваване, който не разполага с достатъчно средства, получава лечение най-малкото еквивалентно на посоченото в член 7. 2. Държавите-членки предоставят необходимата медицинска помощ или друг вид помощ на въпросните граждани на трети страни, които не разполагат с достатъчно средства и които имат особени нужди, особено бременните жени, увредените лица, жертвите на сексуално или друго насилие, и малолетните, когато държавите-членки имат възможността, предвидена в член 3, параграф 3. Член 10 Малолетни Когато държавите-членки се възползват от възможността по член 3, параграф 3, се прилагат следните разпоредби: а) Държавите-членки се съобразяват стриктно с върховния интерес на детето в прилагането на настоящата директива. Те гарантират, че процедурата е съобразена с възрастта и зрелостта на детето. По изключение те могат да продължат срока за размисъл, ако преценят, че това е в интерес на детето. б) Държавите-членки гарантират, че малолетните имат достъп до образование при същите условия като техните граждани. Държавите-членки могат да ограничат този достъп до обществените училища. в) Когато гражданинът на трета страна е непридружен малолетен, държавите-членки предприемат необходимото, за да установят неговата идентичност, националност и факта, че не е придружен. Те правят всичко възможно, за да открият бързо семейството му, и в най-кратки срокове осигуряват неговото юридическо представителство, включително, когато се налага, чрез съдебна процедура съгласно националното законодателство. Член 11 Работа, професионално обучение и образование 1. Държавите-членки определят правилата, по които притежателите на разрешение за пребиваване имат достъп до пазара на труда, до професионално обучение или образование. Този достъп е в рамките на продължителността на разрешението за пребиваване. 2. Условията и процедурите за разрешаване на достъп до пазара на труда, до професионално обучение или образование се определят от компетентните органи в съответствие с националното законодателство. Член 12 Програми или проекти, които са предназначени за тези граждани на трети страни 1. Тези граждани на трети страни имат право на достъп до програми и проекти, осъществявани от държавите-членки или от неправителствени организации или асоциации, подписали специални споразумения с държавите-членки, чиято цел е завръщане към нормален социален живот, включително, ако е необходимо, курсове за повишаване на квалификацията или подготовка за асистирано връщане в родните им страни. Държавите-членки могат да създадат програми или проекти специално за тези граждани на трети страни. 2. Когато някоя държава-членка реши да създаде или да изпълнява програми или проекти, посочени в параграф 1, тя може да обвърже издаването или подновяването на разрешение за пребиваване с участие във въпросните програми или проекти. ГЛАВА IV ОТКАЗ ЗА ПОДНОВЯВАНЕ ИЛИ ОТНЕМАНЕ Член 13 Отказ за подновяване 1. Разрешението за пребиваване, издадено въз основа на настоящата директива, не се подновява, ако престанат да се изпълняват условията, посочени в член 8, параграф 2, или ако компетентните органи вземат решение да прекратят процедурата. 2. Когато изтече срокът на разрешението за пребиваване, издадено въз основа на настоящата директива, се прилага общото законодателство по отношение на чужденците. Член 14 Отнемане Разрешението за пребиваване може да бъде отнето във всеки един момент, ако престанат да се изпълняват условията за издаването му. По-специално разрешението за пребиваване може да бъде отнето в следните случаи: а) ако притежателят доброволно и по собствена инициатива възобнови връзките си с предполагаемите извършители на престъпленията, посочени в член 2, букви б) и в), или б) ако компетентният орган прецени, че сътрудничеството на жертвата е измамно или че жалбата е измамна или неоснователна, или в) по причини, имащи отношение към обществения ред и опазването на вътрешната сигурност, или г) когато жертвата престане да сътрудничи, или д) когато компетентните органи решат да прекратят процедурата. ГЛАВА V ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 15 Предпазна клауза Настоящата директива се прилага, без да накърнява националните специални правила за защита на жертвите и свидетелите. Член 16 Отчет 1. Комисията предава доклад на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящата директива в държавите-членки най-късно до 6 август 2008 г. и предлага необходимите изменения. Държавите-членки предават на Комисията всяка информация от значение за съставяне на доклада. 2. След предаване на доклада, посочен в параграф 1, Комисията отчита на всеки три години най-малко прилагането на настоящата директива в държавите-членки пред Европейския парламент и пред Съвета. Член 17 Транспониране Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 6 август 2006 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки Член 18 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз. Член 19 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност. Съставено в Люксембург на 29 април 2004 година.	[ 11, 10, 0, 9, 12 ]
32007R0407	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 407/2007 НА СЪВЕТА от 16 април 2007 година за налагане на окончателни антидъмпингови мерки и за окончателно освобождаване от временни мита върху внос на някои видове замразени ягоди с произход от Китайската народна република СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основен регламент“), и по-специално член 9 и член 10, параграф 2 от него, като взе предвид предложението, внесено от Комисията след консултация с Консултативния комитет, като има предвид, че: A. ПРОЦЕДУРА 1. Временни мерки (1) На 18 октомври 2006 г. чрез Регламент (ЕО) № 1551/2006 (2) („временен регламент“) Комисията наложи временно антидъмпингово мито върху вноса на някои замразени ягоди с произход от Китайската народна република („КНР“). 2. Последваща процедура (2) След въвеждането на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои замразени ягоди от КНР всички страни бяха уведомени за фактите и съображенията, на които се базира временният регламент. На всички страни бе предоставен период, през който да могат да представят забележките си във връзка с обявената информация. (3) Някои заинтересовани страни изпратиха писмени коментари. На онези страни, които пожелаха, също бе дадена възможност да бъдат изслушани. Комисията потърси и провери цялата информация, която счете за необходима. Представените от страните устни и писмени коментари бяха разгледани внимателно, а временните констатации бяха съответно изменени в случаите, в които бе преценено като подходящо. (4) Всички заинтересовани страни бяха информирани за основните факти и съображения, на базата на които се планират налагането на окончателни мерки и освобождаването на сумите, обезпечени чрез временното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 1551/2006 (окончателно разгласяване). На заинтересованите страни бе предоставен период, през който да могат да представят забележките си във връзка с обявената информация. Представените от страните устни и писмени коментари бяха разгледани внимателно, а временните констатации бяха съответно изменени в случаите, в които бе преценено като подходящо. 3. Страни по разследването (5) Комисията продължи да търси цялата информация, която е преценила като необходима за целите на окончателните си констатации. Освен проверките на място в помещенията на дружествата, посочени в съображение 8 от временния регламент, следва да се отбележи, че след въвеждането на временните мерки бяха проведени допълнителни посещения на помещенията на следните потребители и вносители на Общността: Вносители/търговци: - BS Foods BV, Gennep, Нидерландия - Skogsmat AB, Karlstad, Швеция Потребители/преработватели: - Agrana Frucht GmbH & Co KG, Gleisdorf, Австрия - Agrana, S.A. Neuilly-sur-Seine, Франция - Dairy Fruits A/S, Odense, Дания - Groupe Danone, Paris, Франция - Materne S.A.S., Limonest, Франция - Rudolf Wild GmbH & Co. KG, Eppelheim, Германия - Schwartauer Werke GmbH & Co KGaA, Bad Schwartau, Германия - Yoplait France S.A.S., Boulogne, Франция 4. Период на разследване (ПР) (6) Напомня се, че периодът на разследване за дъмпинг и щети („ПР“) продължи от 1 януари до 31 декември 2005 г. Изследването на тенденциите от значение за анализа на щетите обхвана периода от 1 януари 2002 г. до края на ПР („разглеждания период“). (7) Една от заинтересованите страни постави въпроса за уместността на избрания период на разследване предвид факта, че 2005 г. не е показателна, тъй като цените на вноса през същата тази година са били необичайно ниски. От друга страна, изборът на ПР е направен в съответствие с член 6, параграф 1 от основния регламент, според който ПР обикновено следва да е не по-кратък от шестте месеца, непосредствено предхождащи започването на процедурата. Поради това при избора на ПР не са взети предвид никакви предполагаеми особености, отнасящи се до 2005 г.; те са проучени в анализа на причинно-следствената връзка. (8) Въз основа на посоченото по-горе периодът на разследване (ПР), както подробно е описан в съображение 11 от временния регламент, се потвърждава. 5. Разглеждан продукт и сходни продукти (9) Припомня се, че в съответствие със съображение 13 от временния регламент разглежданият продукт са ягоди, сурови или термично обработени във вода или на пара, замразени, със или без добавена захар или други подсладители, с произход от Китайската народна република, които понастоящем могат да бъдат класифицирани с кодове по КН 0811 10 11, 0811 10 19 и 0811 10 90. (10) Някои заинтересовани страни потвърдиха, че има значителни разлики по отношение на употребата и качеството между различните видове замразени ягоди. Поради същата причина бе заявено, че замразените ягоди с произход от Китайската народна република не могат да се сравняват с онези, които са произведени от производството на Общността. (11) В съображение 15 от временния регламент е заявено, че разследването е показало, че въпреки разликите в сорта, качеството, размера и последващата обработка различните видове на разглеждания продукт, както и замразените ягоди, произвеждани и продавани на пазара на Общността от производството на Общността, притежават едни и същи основни физически и биологични характеристики и по същество са предназначени за една и съща употреба. Следователно те бяха разгледани като един и същи продукт. Искът е отхвърлен, тъй като отправилите го заинтересовани страни не представиха допълнителни доказателства в негова подкрепа и няма нововъзникнали факти. (12) При отсъствието на каквито и да е допълнителни коментари относно определението на продукта и сходните продукти съдържанието и временните заключения на съображения от 12 до 16 от временния регламент се потвърждават. Б. ДЪМПИНГ 1. Третиране според условията на пазарната икономика (13) Не е получен никакъв коментар, който да е в състояние да измени констатациите относно статута на пазарна икономика. Следователно констатациите, посочени в съображения от 17 до 26 от временния регламент, се потвърждават. 2. Индивидуално третиране (14) Тримата производители износители, на които бе отказано индивидуално третиране („ИТ“), настояха това решение да бъде преразгледано. Припомня се, че въпросните три предприятия не са отговорили на критерии б) и д) съгласно член 9, параграф 5 от основния регламент. Според критерий б) цените и количествата на износ, както и условията за продажба се определят свободно. Според критерий д) естеството на държавната намеса не позволява заобикаляне на мерките, ако отделните износители се ползват от индивидуални митнически ставки. (15) Нито един от аргументите, изтъкнати от въпросните три предприятия, не бе в състояние да повлияе на взетото на временния етап решение. В замяна бе разкрито, че разглежданите предприятия са с държавна намеса, която ги е възпрепятствала в свободното определяне на количествата на износ (критерий б). (16) Освен това държавната намеса е била в степен, при която заобикалянето на мерките би било вероятно, ако отделните износители се ползват от индивидуални митнически тарифи (критерий д). (17) При отсъствието на каквито и да е допълнителни коментари относно заключенията за ИТ последните, посочени в съображения 27 и 28 от временния регламент, се потвърждават. 3. Нормална стойност (18) След обявяването на временните мерки не бе получен коментар, който да е в състояние да повлияе на решението Турция да бъде използвана като страна аналог. Следователно решението е потвърдено. Припомня се, че за установяването на нормална стойност вътрешните цени на турските ягоди са били коригирани така, че да вземат предвид тяхното по-добро качество в сравнение с китайските ягоди (виж съображения 39 и 44 от временния регламент). (19) При отсъствието на каквито и да е допълнителни коментари относно заключенията за нормалната стойност последните, посочени в съображения от 29 до 42 от временния регламент, се потвърждават. 4. Цена на износ (20) При отсъствието на каквито и да е допълнителни коментари относно заключенията за цена на износ последните, посочени в съображение 43 от временния регламент, се потвърждават. 5. Сравнение (21) Направено е позоваване на съображение 44 от временния регламент. При отсъствието на каквито и да е допълнителни коментари, които са в състояние да променят заключенията, съдържащи се в споменатото съображение от временния регламент, последните се потвърждават. 6. Дъмпингов марж (22) В контекста на посоченото по-горе крайните дъмпингови маржове, изразени като процент от CIF цената на границата на Общността без платено мито, са както следва: Yantai Yongchang Foodstuff 0 % Dandong Junao Foodstuff 31,1 % Всички други предприятия 66,9 % В. ЩЕТА 1. Производство на Общността (23) При отсъствието на представени коментари временните заключения относно цялото производство на Общността, както е посочено в съображение 51 от временния регламент, се потвърждават. 2. Определение на „производство на Общността“ (24) При отсъствието на каквито и да е коментари определението на „производство на Общността“, както е посочено в съображения 52 и 53 от временния регламент, се потвърждава. 3. Представителна извадка за целите на оценката на щетата (25) Припомня се, че с оглед на големия брой производители на замразени ягоди в Общността за оценката на щетата бе избрана представителна извадка от осем производители. Една от заинтересованите страни предяви иск, че извадката на производителите на Общността не е представителна, тъй като всички подбрани за целта производители от Общността сe намират в Полша. Бе изтъкнато, че за да е представителна, една извадка, базираща се на най-големия обем производство, трябва да взема предвид и географското местонахождение на производителите. (26) Но в съображение 54 от временния регламент се припомня, че изборът на представителната извадка е направен в съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент, според който извадка може да бъде подбрана въз основа на най-големия представителен обем на производство, който може разумно да бъде разследван в рамките на наличното време. (27) Следователно подбор на извадка въз основа на този метод трябва най-напред да взема предвид представителността от гледна точка на производствения обем. Не се изисква тя да гарантира и определена географска представителност. Подобна възможност би могла да бъде предвидена допълнително, но в никакъв случай не е задължителна. (28) Освен това, тъй като производството на замразени ягоди не само по отношение на обема, но и на броя производители е концентрирано до голяма степен в Полша, съображение, отнасящо се до географското местонахождение, в този случай не би попречило на подбора на извадка на базата само на полски производители. Следователно този аргумент се отхвърля. (29) При отсъствието на каквито и да е допълнителни коментари подборът на представителната извадка за целите на оценката на щетата, както е посочено в съображения 54 и 55 от временния регламент, се потвърждава. 4. Потребление в Общността (30) При отсъствието на каквито и да е коментари изчислението на потреблението в Общността, както е посочено в съображения от 56 до 59 от временния регламент, се потвърждава. 5. Внос в Общността от страните, които са предмет на разглеждане 5.1. Обем и пазарен дял на разглеждания внос (31) При отсъствието на каквито и да е коментари изчислението на обема и пазарния дял на разглеждания внос, както е посочено в съображения 60 и 61 от временния регламент, се потвърждава. 5.2. Цени на внос и подбиване на цени (32) Една от заинтересованите страни изтъкна, че за целите на анализа на подбиването на цените би следвало да се направи корекция, която да взема предвид разликите в качеството между замразените ягоди, произведени от производството на Общността, и тези на производителите износители. Бе отбелязано обаче, че на временния етап само някои сделки за продажби на производителите износители са били взети предвид при изчисляване на подбиването на цените. Продажбите на стоки за износ с ниско качество не са отчетени, понеже подобни нискокачествени продукти не са били произведени, нито продадени от производството на Общността. При тези обстоятелства исканата корекция не бе призната. При отсъствието на каквито и да е допълнителни коментари заключенията за цените на разглеждания внос и подбиването на цените, както е посочено в съображения от 62 до 64 от временния регламент, се потвърждават. 6. Състояние на производството на Общността (33) Някои заинтересовани страни заявиха, че през 2006 г. цените на производството на Общността са се увеличили с около 1 000 EUR за тон и че това трябва да бъде отразено при анализа на щетата. Въпреки това следва да се припомни, че ПР обхвана интервала от 1 януари до 31 декември 2005 г., както и че периодът, за който подходящите за оценката на щетата тенденции трябваше да бъдат проучени, обхвана интервала от 1 януари 2002 г. до края на ИП. При тези обстоятелства ценовите изменения след ПР не са били взети предвид при анализа на щетата в съответствие с последното изречение на член 6, параграф 1 от основния регламент. Независимо от това значението на увеличаването на цените през 2006 г. е разгледано по-долу в раздел Г. Причинно-следствена връзка (съображения 51-54). (34) Нито една заинтересована страна не оспори цифрите, отнасящи се до положението на производството на Общността, нито тяхното тълкуване, представени в съображения от 66 до 85 от временния регламент. Следователно заключенията, както е посочено в споменатите съображения от временния регламент, се потвърждават. 6.1. Данни за производството на Общността в неговата съвкупност (35) Нито една заинтересована страна не оспори цифрите, отнасящи се до макроикономическите данни за производството на Общността в неговата съвкупност, нито тяхното интерпретиране, представени в съображения от 86 до 88 от временния регламент. Следователно заключенията, както е посочено в споменатите съображения от временния регламент, се потвърждават. 7. Заключение относно щетата (36) Предвид изложеното по-горе се потвърждава, че на производството на Общността е била нанесена материална щета по смисъла на член 3 от основния регламент. Г. ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА 1. Коментари от заинтересованите страни (37) След налагането на временни мерки различни заинтересовани страни заявиха, че материалната щета, нанесена на производството на Общността, е причинена от други фактори. Част от тези претенции бяха вече надлежно коментирани във временния регламент. Всеки един нов аргумент, когато е преценено за необходимо, е разгледан по-долу. 2. Въздействие на вноса от трети страни (38) Бе заявено, че въпросът за вноса от Мароко като причина за щета не е разгледан достатъчно подробно. Една от заинтересованите страни оспори интерпретирането на цифрите в съображение 99 от временния регламент, посочвайки, че мароканската цена, заплатена по време на периода на разследване, е била по-ниска от равновесната цена на производството на Общността. Бе изказано твърдение, че това е допринесло за щетата. (39) Припомня се, че таблицата, съдържаща се в съображение 99 от временния регламент, показва, че мароканската цена системно е била много по-висока от цената на производството на Общността. Мароканските износители също са били засегнати от ниските цени на китайския износ и е трябвало да реагират на него чрез намаляване на цените, плащани от Общността. Това се потвърждава от намаляване обема на внос на замразени ягоди с произход от Мароко. Следователно този аргумент се отхвърля. 3. Въздействие на нестабилността на обменния курс (40) По време на ПР злотата се обезцени по отношение на еурото. Някои заинтересовани страни изтъкнаха, че спадът на цените, понесен от производството на Общността, би изглеждал силен, ако изчисленията са били направени в злоти, а не в еуро. Между 2004 и 2005 г. злотата действително е варирала с около 10 %. Въпреки това при оценката на тенденциите на цените на Общността между тези две години спадът на цената в еуро е бил 35 %. (41) Предвид разликата между колебанието на обменния курс от около 10 % и спада на цената, възлизащ на 35 %, обезценяването на злотата по отношение на еурото не може да бъде разглеждано като основна причина за спада на цената на производството на Общността. Следователно този аргумент се отхвърля. 4. Въздействие на предполагаеми структурни недостатъци или спекулативни бизнес решения от страна на производството на Общността (42) Някои заинтересовани страни доразвиха аргумента, разгледан вече във временния регламент в съображения от 106 до 110, че щетата е била самопричинена заради лоши бизнес решения и структурни трудности, засегнали производството на Общността. За тази цел и в подкрепа на посочените твърдения бяха цитирани доклад на Комисията до Съвета и Европейския парламент за ситуацията в сектора на меките плодове и черешите, предназначени за преработка, и приложения работен документ на службите на Комисията по същата тема (3), както и резолюция на Европейския парламент относно ситуацията по отношение на меките плодове и черешите, предназначени за преработка, приета на 12 октомври 2006 г. (4). (43) Следва да се отбележи, че при предварителните си заключения Комисията взе предвид доклада, както се вижда от позоваването в съображение 138 от временния регламент. Въпреки че докладът и резолюцията предоставят важни основни данни за сектора на червените плодове в Общността, следва да се отбележи, че те се фокусират по-скоро върху проблемите на производителите на пресни ягоди, отколкото върху тези на производството на Общността (предприятията за замразени храни). Във всички случаи нито докладът, нито резолюцията стигат до заключението, че проблемите пред производството на Общността се дължат на структурни недостатъци на самото производство на Общността. (44) Според други твърдения присъединяването на Полша към ЕС е довело до установяване на полски работници в страни, които предлагат по-високо заплащане, което поставя допълнителни проблеми пред производството под формата на увеличени разходи за труд на вътрешния пазар. Бе изтъкнато още, че в резултат от новите ограничителни мерки по границите производството на Общността не може повече да разчита на по-евтина работна ръка от съседните на ЕС страни, които не са негови членки. Това развитие на нещата е имало съществен отрицателен ефект върху подобно трудоемко производство. (45) Възможно е тази ситуация да е довела до увеличаване на разходите за труд на земеделските производители. Въпреки това евентуалното увеличение е пряко свързано с разходите на земеделските производители, а не с разходите на производството на Общността (предприятията за замразени храни). Следователно съществува само частична връзка между увеличените разходи на земеделските производители и разходите на производството на Общността. Освен това, в съответствие с доклада на Комисията и работния ѝ документ, както е посочено в съображение 42, може да се окаже, че въпреки увеличаването на производствените разходи продажните цени на пресните ягоди по-скоро са намалели, отколкото да са се увеличили след присъединяването на Полша към Европейския съюз. Дори и при спад в продажните цени увеличаването на разходите за производителите на пресни ягоди не би могло да се отрази върху производството на Общността. Следователно този аргумент се отхвърля. (46) Една от заинтересованите страни изтъкна, че инвестициите и преструктурирането от страна на производството на Общността с цел подобряване ефикасността са се отразили неблагоприятно върху доходността и паричния ѝ поток. Понесените от производството на Общността разходи по отношение на инвестициите обаче не променят факта, че цените значително са паднали до вредно ниво по време на ПР и че именно ниските цени са оказали най-сериозно въздействие върху доходността на производството на Общността. Всъщност направените инвестиции са допринесли за по-голяма рентабилност на производството на Общността, както е посочено в съображение 81 от временния регламент. Следователно този аргумент се отхвърля. (47) Освен това бе изтъкнато, че щетата, понесена от производството на Общността, е самопричинена, защото качеството на продукта е било по-ниско от това на продукта с произход от Испания и Калифорния. Тук следва да се отбележи, че както Испания, така и Калифорния произвеждат предимно за пазара на пресни плодове и зеленчуци и че нищо не показва, че производството на Общността е изгубило пазарен дял по отношение на тези производители. През ПР внесените от САЩ замразени ягоди бяха по-малко от 200 тона и не биха могли да окажат каквото и да е сериозно въздействие върху рентабилността на производството на Общността. Следователно този аргумент се отхвърля. (48) Във всички случаи, що се отнася до евентуалните структурни недостатъци на производството на Общността, нищо не доказва, че има такива. Следователно тези аргументи се отхвърлят. Заключенията, изложени в съображения от 106 до 110 от временния регламент, се потвърждават. 5. Самопричинена щета вследствие на ценовите нива, определени от производството на Общността (49) В контекста на твърдението за спекулативни бизнес решения, взети от производството на Общността, посочено в съображения 108 и 110 от временния регламент, потребител изтъкна, че цените на Общностния пазар не са определени от вноса от Китай, а предимно от производството на Общността, което държи най-големия пазарен дял. Този потребител заяви, че тенденцията към ценови спад е наложена не от дъмпингов внос от Китай, а от самото производство на Общността. (50) Ясно е, че през ПР производството на Общността е държало пазарен дял от 59 %, запазвайки по този начин важна роля по отношение определянето на пазарните цени. Същевременно, дори и пазарният дял на производството на Общността да е бил голям, не може да се отрече, че ниските цени на вноса от КНР, подбиващи цените на производството на Общността с 6 %, са оказали отрицателен ефект върху пазарните цени. Този дъмпингов внос оказа цялостен натиск към спад върху цените в рамките на Общността и успя също да увеличи значително пазарния им дял от 4 % през 2002 г. до 20 % през ПР. Следователно аргументът се отхвърля. 6. Цикличният характер на замразените ягоди и въздействието на обема на реколтата (51) Замразените ягоди са деликатен земеделски продукт и разследването показва, че наличието на пресни ягоди е от първостепенно значение за определяне на цената на замразените ягоди. Няколко заинтересовани страни заявиха, че особено слабата реколта през 2003 г. е основна причина за щетата, наблюдавана по време на ПР. Някои заинтересовани страни потвърдиха, че цената на ягодите обикновено следва 4-годишен цикъл, по време на който покачване на цената води до свръхпроизводство, а оттам до рязък спад в цените. Бе заявено, че 2005 г. е била най-ниската точка в този цикъл и че особено ниските цени, регистрирани през тази година, са били резултат от това естествено вариране. Ценови колебания е можело да бъдат наблюдавани през периода преди 2002 г. и този аргумент бе подкрепен допълнително от +/- 20-процентното увеличение на цените през 2006 г., т.е. годината непосредствено след ПР. (52) Допълнителни анализи на цените на замразени ягоди след разглеждания период показаха, че ценови колебания е имало и през значителен като продължителност период преди 2002 г. Например изобилната реколта през 2001 г. доведе до силен спад на цените. Тези ниски цени на свой ред доведоха до спад в производството на пресни ягоди през следващите години, което позволи на цените отново да се стабилизират. Анализът на тенденциите подкрепя тезата, че цените на разглеждания продукт следват цикличен модел, който силно се влияе от метеорологичните условия и обема на реколтата. (53) Необходимо е обаче да се припомни, че обемът на вноса от Китай е нараснал с 380 % при цени, които са спаднали с 38 % през разглеждания период, и че това е оказало значителен ефект върху финансовото състояние на производството на Общността, отчело неприемливи загуби. (54) Макар че естественото колебание в цените на замразените ягоди и обемът на реколтата са оказали несъмнено значително въздействие върху цените на производството на Общността, сами по себе си те не могат да бъдат разглеждани като единствена или основна причина за щетата, понесена от производството на Общността. 7. Заключение относно причинно-следствената връзка (55) Както е заключено в съображения 97 и 98 от временния регламент, разследването разкри, че е налице причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос от КНР и щетата, понесена от производството на Общността. (56) Разследването показа също наличието на зависимост между цените на производството на Общността и ценовите колебания, свързани с цикличния характер и сезонното вариране в реколтата. Това заключение се опира на данни, събрани преди и по време на разглеждания период, както и на събитията, наблюдавани след ПР. (57) Въпреки че и тези циклични изменения може да са утежнили финансовото състояние на производството на Общността, размерът в спада в цените на производството на Общността и неблагоприятната тенденция, отразена в анализа на състоянието на производството на Общността, както е посочено в съображения от 66 до 85 от временния регламент, не могат да бъдат отдадени единствено на „естествените колебания“. Анализът на въздействието на цикличния характер на продукта и обема на продукцията следователно не подкрепя аргумента, че тези фактори са оказали достатъчно голямо въздействие, което да наруши причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и щетата, понесена от производството на Общността. (58) Въз основа на изложеното по-горе и при отсъствието на каквито и да е допълнителни коментари относно причинно-следствената връзка заключенията в съображения от 113 до 114 от временния регламент се потвърждават. E. ИНТЕРЕС НА ОБЩНОСТТА 1. Общи положения (59) Бе извършен анализ, за да се определи дали в контекста на коментарите и допълнителните елементи, предоставени от заинтересованите страни след налагането на временните мерки, временното заключение, според което налагането на мерки не е в ущърб на интереса на Общността, остава в сила. Както на временния етап, определянето на интереса на Общността бе базирано на оценка на различните съставящи го интереси, т.е. интересите на производството на Общността, на вносителите, преработвателите/потребителите и земеделските производители. (60) Комисията се свърза с голям брой заинтересовани страни, за да поиска мненията им. Освен производството на Общността, тя изслуша представителите на всички основни марки на пазара, както и асоциациите, защитаващи интересите на потребителите; бяха извършени допълнителни проверки на място. 2. Интерес на Общността и преработвателния сектор (61) На предварителния етап разследването показа, че производството на Общността се осъществява от голям брой производители от промишлеността за замразени храни, които осигуряват работа на около 2 700 души за производството и продажбата на разглеждания продукт. Съществува и частична взаимозависимост между състоянието на промишлеността за замразени храни и земеделците, които снабдяват с ягоди, тъй като последните отглеждат само сорта, предназначен за замразяване, а производителите на замразени плодове и зеленчуци представляват основния пазар за този продукт. (62) Припомня се, че производителите от Общността са понесли значителна щета през разглеждания период и са докладвали за загуби от 12,5 % вследствие на дъмпинговия внос. Тези загуби са отчетени въпреки факта, че производството на Общността е намалило цените, които е плащало на земеделците срещу пресни ягоди. Тази цена е била по-ниска от производствените разходи и следователно би била неустойчива както за земеделците, така и за производството на Общността в дългосрочен план. Ако цените на замразени ягоди отново паднат под непричиняващото щети ниво, последиците ще са двойни. Производството на Общността ще понесе финансови загуби и ще се изложи на риска да остане без снабдяване с пресни ягоди в дългосрочна перспектива, тъй като цената, която то би било в състояние да плати на земеделците, ще е толкова ниска, че последните биха могли да спрат да произвеждат този продукт. Припомня се, че през 2002 г. в Полша броят на търговските производители на пресни ягоди е изчислен на 96 700, от които около 80 000 са отглеждали ягоди, предназначени за преработка. Дори и да е възможно този брой да е намалял в резултат на консолидирането, наблюдавано в сектора, все пак е ясно, че отглеждането на ягоди представлява важна стопанска дейност за много земеделски производители. Отглеждането на ягоди в Полша е от ключово значение за редица региони в страната, които са изправени пред висок процент на безработица, и неналагането на мерки би увеличило още повече този процент. Счита се, че тези земеделци не могат да преминат към отглеждането на друга култура, тъй като почвата в тези региони е подходяща най-вече за отглеждането на ягоди. (63) Както е посочено във временния регламент (съображение 139), цените, плащани на земеделците от 2004 г. насам, са били толкова ниски, че не са покривали производствените разходи. (64) Освен това, предвид доклада на Комисията, посочен в съображение 42, полските земеделски производители на ягоди представляват фрагментарно производство и няма вероятност да могат да излязат на други пазари освен на пазара на местните производители на замразени плодове и зеленчуци. Като последица влошаването на финансовото състояние на сектора, произвеждащ замразени плодове и зеленчуци, би оказало сериозен ефект върху земеделците. Фактът, че след ПР пазарните цени отново са се покачили до безопасни нива и че вносът от Китай е спаднал, може да породи известно съмнение относно необходимостта от мерки за подобряване на ситуацията на производството на Общността, но нищо не показва, че това покачване ще се задържи устойчиво или дългосрочно във времето. (65) При това положение е ясно, че производството на Общността и земеделските производители несъмнено биха извлекли ползи от приемането на антидъмпингови мерки, както и че тези мерки биха имали стабилизиращ ефект върху пазара на Общността. Внос на ягоди с произход от КНР не би подбил цените на замразените ягоди. По този начин производителите от Общността биха могли да повишат цените си и да получат разумен марж на печалба. Това по всяка вероятност ще окаже положително въздействие върху преработвателния отрасъл. Следователно се заключава, че налагането на мерки би било в интерес на производството на Общността и на земеделските производители на ягоди. 3. Интерес на несвързаните вносители (66) Освен заключенията на временния етап на разследването Комисията направи посещение на още два вносителя на разглеждания продукт. Тези вносители внасят разглеждания продукт от КНР, въпреки че всеки един от тях същевременно продава ягоди, произведени в ЕС, които представляват между 50 и 60 % от съответните им изкупувания. Следва да се отбележи обаче, че търговията със замразени ягоди е само част от търговската им дейност и представлява между 30 и 50 % от целия им оборот. Техният внос от КНР представлява около 14 % от целия внос на разглеждания продукт. Следователно вносителите се считат за представителни. И двата вносителя се обявиха против антидъмпинговите мерки. Според разследването търсенето на замразени ягоди най-вероятно няма да се промени, тъй като то се определя от потребителските предпочитания, които няма да бъдат засегнати от въвеждането на антидъмпингови мерки. Като последица от това вносителите не рискуват по-високите цени да им се отразят неблагоприятно, тъй като биха могли да продължат да внасят същите количества както по-рано, и по всяка вероятност ще могат да прехвърлят върху потребителите сериозна част от допълнителните разходи за замразени ягоди. Това се потвърждава от факта, че ценовите разлики в миналото не са засегнали продажните цени и маржовете на печалба на вносителите, тъй като са се запазили относително стабилни. (67) Временното заключение, направено във временния регламент, т.е. че не се очаква повишените цени на вноса да окажат сериозен ефект върху вносителите, се потвърждава. 4. Интерес на различните потребители 4.1. Ниво на сътрудничество (68) Както е отбелязано в съображение 127 от временния регламент, в самото начало реакцията на потребителите и преработвателите бе слаба. На временния етап от процедурата Комисията срещна трудности при събирането и проверката на данните, които биха могли да аргументират исканията на потребителския бранш. След публикуването на временния регламент Комисията поднови усилията си в насърчаване на сътрудничеството. Бяха осъществени допълнителни посещения с цел проверка в сградите на осем потребителски предприятия. Данни, позволяващи да се направи съдържателна оценка на въздействието, се получиха от пет от тях. Бяха събрани допълнителна информация и данни. Опирайки се на тези допълнителни сведения, службите на Комисията предприеха нов анализ на евентуалния ефект от налагането на мерки върху потребителите в Общността. (69) Една от заинтересованите страни изтъкна, че това сътрудничество не би следвало да се вземе предвид, тъй като данните не са представени в сроковете, определени от известието за започване на процедура. Във връзка с това следва да се отбележи, че съдействащите предприятия са заявили интереса си от участие в процедурата и са предоставили коментари относно временните мерки в съответствие с основния регламент. (70) Проверената на място информация засяга около 9 % от общото потребление в Общността. Освен това имаше представители на различните потребителски отрасли: производители на ягодови заготовки, използвани като основа за други продукти (напр. кисели млека), производители на кисели млека, както и производители на ягодово сладко. В крайна сметка съдействащите асоциации представляват близо 80 % от потреблението на замразени ягоди в Общността. Подобна степен на представителност съответства на общата практика. Следователно аргументът, че липсва представителност, се отхвърля. 4.2. Въздействие на мерките върху цената (71) Потребителският бранш изтъкна, че Комисията трябва да оцени въздействието на мерките, анализирайки не само евентуално покачване на цените на внесените от Китай ягоди. Мерките биха имали сериозен ефект върху по-голямата част от пазара, дори и за замразени ягоди с друг произход. (72) Задълбоченото разследване показа, че по всяка вероятност мерките ще предизвикат покачване на цените в по-общ план, което няма да се ограничи до 34,2 % (ниво на временното мито) за ягодите от Китай. Те също биха могли да доведат до по-висока цена за производството на Общността с около 19 %, до изчисленото ниво, при което няма щети. Подобно цялостно покачване на цените може да се окаже неизбежно, тъй като, за разлика от другите сектори и с оглед на ограниченията, налагани от метеорологичните условия и обема на реколтата, прибягването към стратегии като пазарно разширяване по отношение на обема не би било решение за производството на Общността. В крайна сметка, тъй като производството на Общността и вносът от Китай, взети заедно, представляват около 80 % от потреблението в Общността, твърде вероятно е други страни, изнасящи замразени ягоди към Общността, да повишат цените си, за да следват „лидерите в цените“. (73) По отношение на дейностите, при които се използват ягоди, при тези обстоятелства налагането на мито на нивото, определено от временните мерки, би довело до повишаване средно с около 6 % на разходите на производствените фактори за потребителите. Немалко потребители биха били изправени пред загуби. Заключенията са направени въз основа на дейности, свързани с ягодите, тъй като разследването се фокусира върху замразените ягоди (разглеждания продукт) и не засяга другите дейности на предприятията. За изготвянето на анализ на щетата и дъмпинга трябва да се гарантира, че е направено сравнение между аналогичните дейности, т.е. дейности, свързани с продукта, обект на разследването. Таблицата по-долу показва въздействието върху разходите на проверените потребители: Предприятие Реална печалба (ПР) 2005 г. (5) Печалба на база 2005 г. (ПР), ако цените на ягодите с всякакъв произход се повишават в съответствие с формулата, описана в съображение 74, а препродажните цени не се изменят (5) Печалба, както е описано в предходната колона, но на базата на декларираните реални (или увеличени) препродажни цени за 2006 г. (5) Дял на ягодовите продукти в оборота на предприятието (2005 г.) Процент печалба на предприятието като цяло (2005 г.) Предприятие А Между 2,0 % и 4,0 % Между - 4,0 % и - 6,0 % Между - 3,0 % и - 5,0 % Между 25,0 % и 30,0 % Между 2,5 % и 5,0 % Предприятие Б Между 1,0 % и 2,5 % Между - 1,0 % и - 2,5 % Около 0 % Между 12,0 % и 17,0 % Между 4,0 % и 5,5 % Предприятие В Около 0 % Около - 1,0 % Между 2,0 % и 4,0 % Между 5,0 % и 10,0 % Около 0 % Предприятие Г Между 12,0 % и 14,0 % Между 4,0 % и 8,0 % Между 3,0 % и 5,0 % Между 10,0 % и 15,0 % Между 5,0 % и 8,0 % Предприятие Д Между 3,0 % и 5,0 % Между - 4,0 % и - 6,0 % Между - 7,0 % и - 9,0 % Между 18,0 % и 23,0 % Около 1,0 % (74) От покачването на цените на ягодите най-засегнати биха били съдействащите производители на заготовка и сладко от ягоди. Това се дължи на факта, че ягодите са несъмнено основният компонент в производството на сладко от ягоди. Колкото до въпросните предприятия, спадът на маржа им на печалба би бил между 7 и 8 процентни пункта, което за две от тях би довело до загуби от около 5 %. (75) За съдействащите производители на кисело мляко относителното значение на цената на ягодите при производствените им разходи е по-малко, тъй като разходите за млечните продукти се прибавят към калкулацията на рецептата. Въпреки това се оказа, че техният марж на печалба е много нисък. Следователно, дори целият разход за производството на определен вид кисело мляко да се увеличи само с 2 %, това е достатъчно да превърне печалба от около 1 % в загуба от около 1 %. (76) По този начин въздействието на мерките върху потребителския сектор по отношение на увеличаването на разходите би трябвало да бъде по-голямо, отколкото предвиденото в анализа, от който произтичат временните мерки. Обаче, както е посочено в раздел 4.4 по-долу, това въздействие върху разходите вероятно ще бъде усетено по-слабо в дългосрочна перспектива. 4.3. Невъзможност за прехвърляне на увеличените разходи в дистрибуторската верига (77) Една от потребителските асоциации изтъкна, че митата биха навредили на потребителите на ягоди, установени в Общността и конкурентоспособни в световен мащаб. Бе изтъкнато, че митата не биха могли да бъдат прехвърлени на техни клиенти (търговци на дребно и дистрибутори), тъй като голяма част от потребителите са сключили дългосрочни договори с фиксирани цени с тези клиенти. Тези фиксирани цени означават, че потребителите поемат риска от евентуално допълнителни покачвания на цените. Много потребители претендираха и представиха доказателства, че са под ценови натиск от големите търговци на дребно/дистрибутори и че е много трудно да вдигнат собствените си цени. Бе изтъкнато, че в договорите между потребителите и сектора на търговците на дребно цените са фиксирани за периоди между шест месеца и една година. Следователно потребителите заявяват, че те не биха имали друга възможност, освен да поемат сами допълнителните разходи. С оглед на изложеното по-горе трябва да се признае, че потребителите вероятно ще трябва да поемат сами увеличението на разходите, поне за кратко време. Разследването обаче разкри, че въпреки отрицателния ефект на мерките върху рентабилността на продуктите, съдържащи разглеждания продукт, за повечето потребителски предприятия общата рентабилност ще остане положителна. (78) Доколкото увеличенията в разходите биха могли да бъдат прехвърлени, това би оказало определено въздействие върху цените за крайните потребители. Плодовите изделия, и по-специално киселите млека, са част от основната храна на широк кръг потребители. Киселото мляко с ягодов вкус съставлява около 20-30 % от пазара на кисело мляко и въпреки факта, че нито една потребителска организация не е представила коментари в това отношение, не може да се изключи, че едно увеличаване на цените няма да се отрази на потребителите, най-малко в средносрочен до дългосрочен план. Същото се отнася и за сладката. 4.4. Временнен характер на въздействието върху потребителите (79) В раздели 4.2 и 4.3 бе показано, че налагането на мерки е в състояние да въздейства върху цената на суровините, купувани от потребителите; освен това последните заявиха, че те сами трябва да понесат това увеличение на цените за целия период, за който са сключили договор с търговците на дребно. Все пак може да се приеме, че тази невъзможност да се прехвърли евентуално покачване на цената е временна, тъй като сроковете на договорите са ограничени във времето. 4.5. Наличност на доставките за производството на Общността (80) Потребителите като цяло подчертаха, че снабдяването с полски ягоди от сорта Senga sengana е от жизнено значение за обема и качеството на производството на пълната гама продукти, получавани на основата на замразени ягоди. Следователно опасността от влошаване на състоянието на производството на Общността може да окаже значителен отрицателен ефект върху този процес. Не може да се изключи, че при ограничена наличност или липса на наличност на полски ягоди на пазара потребителите ще се окажат пред сериозни проблеми в намирането на алтернативни източници на снабдяване за сортовете ягоди, произвеждани в Полша. Всъщност намирането на подобни алтернативни източници е твърде слабо вероятно, тъй като според самите потребители ягодите, отглеждани в Полша, са с качество, каквото няма никъде другаде. Освен това не може да се изключи, че в ситуация на по-слаба конкуренция на пазара потребителите във всички случаи ще бъдат изправени пред покачване на цените. 5. Заключение относно интереса на Общността (81) Разследването разкри, че не само производителите от Общността, които дават работа на около 2 700 души, но и близо 80 000 земеделци, чиято прехрана в различна степен зависи от ягодите, ще имат полза от налагането на мерки. (82) Както подробно е обяснено в съображение 133 от временния регламент, потребителският бранш е посочил, че снабдяването с разглеждания продукт от производството на Общността е от основно значение, за да се позволи на потребителите да предоставят пълна гама и висококачествен продукт на пазара. Разследването показа, че цикличният характер на суровините за производството на Общността, т.е. колебанията в нивата на ягодовата реколта, значително се отразява върху цените, което се потвърждава от развитието, наблюдавано след ПР. Въпреки това, както подробно е обяснено в съображение 74 от временния регламент, цените през последната част на разглеждания период и в ПР са били толкова ниски, че производството на Общността е било принудено да плаща за закупуване на пресни ягоди от земеделците под стойността на производствената цена. В резултат на това някои от тези земеделци спряха отглеждането на ягоди. Въпреки покачването на цените през 2006 г. е ясно, че снабдяването на производството на Общността с пресни ягоди и в широк смисъл на потребителите би могло да бъде застрашено, ако се повтори ниското ниво на цените, наблюдавано през разглеждания период. (83) Задълбоченото разследване показа, че в този случай ефектът на антидъмпинговото мито върху потребителите ще е значителен. За някои от тях това може да е по-ниска доходност или дори финансови загуби - част от тях тежки - най-вече защото това покачване на цените няма да може да бъде прехвърлено на ниво дистрибутор/търговец на дребно в краткосрочен план. Все пак това въздействие е много по-слабо изразено, ако погледнем общата рентабилност на потребителите - обект на разследването. (84) Потребителският бранш изтъкна, че съществуването на договори с фиксирана цена не позволява на преработвателния отрасъл да прехвърли покачването на цената в сектора на търговците на дребно в случай на въвеждане на мерки. Като се има предвид, че тези договори покриват ограничен период от време, може все пак да се предположи, че неспособността на потребителския бранш да прехвърли покачването на цената ще касае само период от шест до дванадесет месеца. (85) Следователно се оказва, че налагането на окончателни мерки би имало сериозен ефект върху потребителите на замразени ягоди, но по всяка вероятност той ще е временен. В замяна на това, ако не се наложат мерки и се допусне повторно подбиване на цените, вредните последици за производството на Общността биха били огромни и дълготрайни. (86) Следователно въз основа на изложеното по-горе се формира заключение, че няма наложителни причини, поради които да не се наложат антидъмпингови мита на вноса на замразени ягоди с произход от КНР. Ж. НАЛАГАНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНИ МЕРКИ 1. Форма на окончателните мерки (87) С оглед на окончателните заключения, направени по отношение на дъмпинга, щетата, причинно-следствената връзка и интереса на Общността, следва да бъдат наложени антидъмпингови мерки, за да се предотвратят допълнителни щети за производството на Общността, произтичащи от дъмпингов износ. (88) Съществуват различни форми на антидъмпингови мерки. Макар че Комисията има неограничена свобода при избора на формата на мерките, целта остава да се премахнат последиците от вредния дъмпинг. Временният регламент установи мито ad valorem, изчислено в съответствие с правилото за най-ниското мито и фиксирано на 0 % за производител - износител, ползващ се с право на третиране според условията на пазарна икономика, 12,6 % за производител - износител, ползващ се с право на индивидуално третиране, и 34,2 % за всички други предприятия. (89) След приемането на временните мерки и както е посочено в съображение 51, цената на разглеждания продукт на Общностния пазар през 2006 г., годината след периода на разследване, нарасна с +/- 20 %. Предвид това, че разглежданият продукт е по-скоро хомогенен и с цел мерките да не засегнат диспропорционално потребителите, се приема, че една минимална импортна цена (МИЦ) е най-подходящата форма на мерки в този случай. Следва да се отбележи, че целта на минималната импортна цена е същата като тази на мито ad valorem, т.е. премахването на последиците от вредния дъмпинг. При тази форма на мито няма да се дължат мита за внос при CIF цена на границата на Общността, която е равна или по-висока от минималната импортна цена. Ако вносът е направен на по-ниска цена, мито се начислява върху разликата между реалната и МИЦ. (90) По отношение на нивото на минималната импортна цена, то е изчислено на базата на същите заключения, а именно същите маржове на дъмпинг и продаване на по-ниска цена, както е посочено във временния регламент. (91) За изчисляването на МИЦ са взети предвид както констатираните маржове на дъмпинг, така и размерът на митата, необходим за отстраняване на щетата, понесена от производството на Общността. 2. Ниво на премахване на щетата (92) В съответствие с член 9, параграф 4 от основния регламент окончателното мито следва да бъде установено на нивото на маржа на дъмпинг или маржа на щетата, като се взима този с по-ниска стойност. Тази непричиняваща щети МИЦ бе сравнена след това с характерна за всяко предприятие недъмпингова МИЦ, базирана на нормалната стойност, коригирана за получаване на нетна цена франко границата на Общността. (93) За изчисляването на непричиняващата щети цена бе взето предвид нивото на митата, необходимо на производството на Общността за покриване на производствените разходи и реализиране на печалба преди данъчно облагане, каквато производство от този тип може разумно да постигне при нормални условия на конкуренция. При отсъствието на каквито и да е коментари от заинтересованите страни същите постановки, фигуриращи в съображение 144 от временния регламент, са използвани за определянето на марж на печалба от 6,5 %. (94) Замразените ягоди се внасят под три различни кода на комбинираната номенклатура („кодове по КН“) с различни нива на митнически налози според количеството добавена захар или други подсладители, съдържащи се във внасяната стока. За да се вземат предвид различните нива на митнически налози, за всеки един от кодовете по КН бе нужно да се изчисли МИЦ. (95) Както е посочено в съображение 153 от временния регламент, бе констатирано, че един китайски производител - износител, не изнася замразени ягоди на дъмпингови цени. Като резултат на износа от това предприятие няма. бъде наложена антидъмпингова мярка. (96) Във всички останали случаи бе констатирано, че непричиняващата щети минимална импортна цена от 684,20 EUR, която се прилага към целия китайски износ, е по-ниска от съответните минимални импортни цени, които не са обект на дъмпинг. За всички останали износни стоки от Китай минималната импортна цена бе фиксирана на нивото на непричиняващата щети минимална импортна цена. (97) Когато вносът е осъществен на цена CIF граница на Общността, по-висока или равна на установената минимална импортна цена, не се налага мито. В замяна на това, ако вносът е направен на цени, по-ниски от МИЦ, се плаща мито, съответстващо на разликата между реалната цена и минималната импортна цена. 3. Окончателно събиране на временните мита (98) Временните мита под формата на мита ad valorem, вариращи между 0 и 34,2 % за внесените продукти и приложими от 19 октомври 2006 г., ще бъдат вдигнати. Окончателното събиране на митата ad valorem би било диспропорционално по отношение на премахването на вредния дъмпинг, като се има предвид, че цените през този период са надвишавали значително МИЦ. 4. Приложимост на МИЦ (99) В сравнение с други форми на мерки една система от мита, базирана на МИЦ, може да бъде по-трудно приложима и по-податлива на декларации с невярно съдържание по отношение на митническата стойност на стоките. В действителност с оглед на евентуалния риск от компенсаторни споразумения в този сектор на пазара е необходимо да се въведе двойна система от мерки. Тази двойна система съдържа минимална импортна цена и фиксирано мито. В съответствие с член 9, параграф 4 от основния регламент фиксираното мито е изчислено на базата на средния претеглен марж на щетата, тъй като той се оказа по-нисък от средния претеглен марж на дъмпинга. За да се гарантира ефикасно спазване на МИЦ, вносителите трябва да бъдат уведомени за това, че ако при проверка, осъществена след вноса, се констатира, че: i) нетната цена франко границата на Общността, реално платена от първия независим потребител в Общността („цена след вноса“), е по-ниска от нетната цена франко границата на Общността преди обмитяване, както следва от митническата декларация; и ii) цената след вноса е по-ниска от минималната импортна цена за съответните сделки, ретроактивно се прилага фиксирано мито, освен ако прилагането на фиксирано мито, прибавено към цената след вноса, не води до размер, който остава под МИЦ. В такъв случай ще се приложи размер на мито, еквивалентен на разликата между МИЦ и цената след вноса. Митническите власти трябва незабавно да уведомят Комисията, щом открият признаци за декларация с невярно съдържание. (100) В този контекст и за да се отговори на изразената загриженост, Комисията възнамерява да въведе два механизма, за да гарантира както уместността на мерките, така и цялостното им спазване. Най-напред тя се позовава на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за установяване на Митническия кодекс на Общността (6), inter alia, на член 78, съгласно който митническите власти могат да проверяват търговските документи и данни, отнасящи се до търговски операции по внос или износ на разглежданите стоки или до последващи търговски операции, свързани със същите стоки. Такива проверки могат да бъдат извършвани в помещенията на деклариращото лице, на всяко друго лице, пряко или непряко участващо в споменатите операции, както и на всяко лице, притежаващо споменатия документ или данни за бизнес цели. Тези власти могат също да проверяват стоките. (101) На второ място, с цел максимално предотвратяване на абсорбиране на мерките, по-специално между свързани компании, Комисията известява намерението си за незабавно започване на преразглеждане по смисъла на член 12, параграф 1 от основния регламент и може да подложи вноса на режим на регистрация в съответствие с член 14, параграф 5 от основния регламент, ако се представят доказателства за подобно поведение. (102) Комисията ще разчита, inter alia, на информацията за наблюдението на вноса, предоставена от националните митнически власти, както и на информация, предоставена от държавите-членки по смисъла на член 14, параграф 6 от основния регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на ягоди, сурови или термично обработени във вода или на пара, замразени, със или без добавена захар или други подсладители, с произход от Китайската народна република, попадащи под кодове по КН 0811 10 11, 0811 10 19 и 0811 10 90. 2. Размерът на окончателното антидъмпингово мито за Yantai Yongchang Foodstuff ще бъде: Предприятие Окончателно мито Допълнителен код по TARIC Yantai Yongchang Foodstuff 0,0 % A779 3. За всички други предприятия размерът на окончателното мито ще бъде разликата между фиксираната в параграф 4 минимална импортна цена и нетната цена франко граница на Общността преди налагане на мито, ако последната е по-ниска от първата. Няма да се събира мито, ако нетната цена франко граница на Общността е равна или по-висока от съответната минимална импортна цена, фиксирана в параграф 4. 4. За целите на параграф 3 ще се прилага минималната импортна цена, определена в колона 2 от таблицата по-долу. Ако след проверка, осъществена след вноса, се констатира, че нетната цена франко граница на Общността, реално платена от първия независим потребител в Общността („цена след вноса“), е по-ниска от нетната цена франко граница на Общността преди обмитяване, както следва от митническата декларация, и че цената след вноса е по-ниска от минималната импортна цена, се прилага фиксирано антидъмпингово мито, посочено в колона 3 или 4 от таблицата по-долу, освен ако прилагането на фиксираното в колона 3 или 4 мито, прибавено към цената след вноса, не води до размер (реално платена цена плюс фиксирано мито), който е под минималната импортна цена, установена в колона 2 от таблицата по-долу. В такъв случай ще се прилага размер на мито, равностоен на разликата между минималната импортна цена, определена в колона 2 от таблицата по-долу, и цената след вноса. В случай на ретроактивно събиране на фиксирано мито то ще се събира след приспадане на антидъмпингово мито, изчислено на базата на минималната импортна цена. Код по КН и описание на ягодите Минимална импортна цена EUR/тон нето тегло на продукта Фиксирано мито EUR/тон нето тегло на продукта, приложимо за Dandong Junao (допълнителен код по TARIC А780) Фиксирано мито EUR/тон нето тегло на продукта, приложимо за всички други предприятия (допълнителен код по TARIC А999) Ягоди, сурови или термично обработени във вода или на пара, замразени, с добавена захар или други подсладители със съдържание на захарта, което надвишава 13 тегловни процента (КН 0811 10 11) 496,8 62,6 169,9 Ягоди, сурови или термично обработени във вода или на пара, замразени, с добавена захар или други подсладители със съдържание на захарта, което не надвишава 13 тегловни процента (КН 0811 10 19) 566,3 71,3 193,7 Ягоди, сурови или термично обработени във вода или на пара, замразени, не съдържащи добавена захар или други подсладители (КН 0811 10 90) 598 75,3 204,5 5. В случаите, когато стоките са увредени, преди да бъдат пуснати в свободно обращение, и следователно реално платената или платима цена е разпределена за определянето на митническата стойност съгласно член 145 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 (7) на Комисията, размерът на антидъмпинговото мито, изчислен на базата на параграфи 3 и 4 по-горе, ще бъде намален с процент, съответстващ на дела на действително платената или платима цена. 6. Действащите разпоредби относно митните сборове се прилагат, освен ако е посочено друго. Член 2 Сумите, депозирни като временно антидъмпингово мито, се освобождават съгласно Регламент (ЕО) № 1551/2006 относно внос на ягоди, сурови или термично обработени във вода или на пара, замразени, със или без добавена захар или други подсладители, с произход от Китайската народна република. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Люксембург на 16 април 2007 година.	[ 3, 17, 4, 18 ]
32006D0807	32006D0807 L 329/76 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ 2006/807/ОВППС НА СЪВЕТА от 20 ноември 2006 година за изпълнение на Съвместно действие 2005/797/ОВППС относно полицейската мисия на Европейския съюз за палестинските територии СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Съвместно действие 2005/797/ОВППС на Съвета от 14 ноември 2005 г. относно полицейската мисия на Европейския съюз за палестинските територии (1), и по-специално член 14, параграф 2 от него във връзка с член 23, параграф 2, първа алинея, второ тире от Договора за Европейския съюз, като има предвид, че: (1) Със Съвместно действие 2005/797/ОВППС Съветът създаде полицейска мисия на Европейския съюз за палестинските територии (наричана по-долу „EUPOL COPPS“) за период от три години. Оперативната фаза на EUPOL COPPS започна на 1 януари 2006 г. (2) В съответствие с член 14, параграф 2 от посоченото съвместно действие следва да бъде взето решение относно окончателния бюджет на EUPOL COPPS за 2007 г., РЕШИ: Член 1 Окончателният бюджет на EUPOL COPPS за периода от 1 януари до 31 декември 2007 г. е 2 800 000 EUR. Член 2 Настоящото решение влиза в сила от датата на неговото приемане. Член 3 Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Брюксел на 20 ноември 2006 година.	[ 18, 2, 15, 5 ]
31986L0530	31986L0530 L 312/39 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА от 28 октомври 1986 година за изменение на приложението към Директива 82/471/ЕИО на Съвета относно някои продукти, използвани при храненето на животни (86/530/ЕИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейска икономическа общност, като взе предвид Директива 82/471/ЕИО на Съвета от 30 юни 1982 г. относно някои продукти, използвани при храненето на животни (1), последно изменена с Директива 85/509/ЕИО на Комисията (2), и по-специално член 6 от нея, като има предвид, че Директива 82/471/ЕИО предвижда редовно изменяне на приложенията към нея в резултат на развитието на научното и техническо познание, като има предвид, че проучване на три нови продукта, принадлежащи към групите на белтъците, на небелтъчните азотни съединения и на аминокиселините, показва, че те отговарят на изискванията на Директива 82/471/ЕИО; като има предвид, че следователно употребата на тези продукти при храненето на животни следва да бъде разрешена при определени условия, като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните за животни. ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Приложението към Директива 82/471/ЕИО се изменя, както е посочено в приложението към настоящата директива. Член 2 Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 1 най-късно до 30 юни 1988 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това. Член 3 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 28 октомври 1986 година.	[ 1, 6 ]
32004R2092	32004R2092 L 362/4 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2092/2004 НА КОМИСИЯТА от 8 декември 2004 година за определяне на правилата за прилагане на тарифна квота за внос на сушено и обезкостено говеждо месо с произход от Швейцария КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид договора за Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо (1), и по-специално член 32, параграф 1, първа алинея от него, като има предвид, че: (1) Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно търговията със селскостопански продукти (2) (наричано по-долу „споразумение“), одобрено от името на Общността с Решение 2002/309/ЕО, Евроатом, предвижда годишен безмитен внос на 1 200 t сушено и обезкостено месо от животни от вида на едрия рогат добитък с код по КН ex 0210 20 90. (2) Поради кризата, причинена от болестта „луда крава“, страните заявиха в съвместна декларация за сектора на месото, включена в заключителния акт на въпросното споразумение (3), че по изключение Общността ще отвори допълнителна автономна годишна квота за сушено месо от животни от вида на едрия рогат добитък в размер на 700 t нето, с мито ad valorem, освободена от специфични мита, до отмяната на ограниченията за внос, наложени на Швейцария от някои държави-членки. Регламент (ЕО) № 2424/1999 на Комисията от 15 ноември 1999 г. относно правилата за прилагане на тарифна квота за внос на сушено и обезкостено говеждо месо, предвидена с Регламент (ЕО) № 2249/1999 на Съвета (4), отвори тарифна квота за внос на обезкостено и изсушено говеждо месо с произход от Швейцария, на многогодишна основа с годишен обем от 700 t, за периода от 1 юли до 30 юни на следващата година. (3) На своето трето заседание, състояло се в Брюксел на 4 декември 2003 г., Съвместният комитет за селско стопанство заключи, че след приемането на Решение № 2/2003 на Съвместният ветеринарен комитет, създаден със споразумението (5) между Европейската общност и Конфедерация Швейцария за търговия със селскостопански продукти от 25 ноември 2003 г. за изменение на допълнения 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 11 на приложение 11 към споразумението и последващата отмяна на ограничителните мерки, наложени на Швейцария от държавите-членки, е необходимо да се приложат в най-кратки срокове отстъпките, предвидени в споразумението. Все пак, като се вземе предвид промяната на правилата за произход, по взаимно съгласие бе решено да се даде достатъчно време на операторите да предприемат необходимото за евентуално съществуващи стокови запаси. Затова беше решено новите отстъпки да се прилагат от 1 януари 2005 г. (4) Следователно трябва да се определят правилата за изпълнение на многогодишна основа на безмитен внос от 1 200 t годишно, считано от 1 януари 2005 г., на обезкостено и сушено говеждо месо с произход от Швейцария, с код по КН ех 0210 20 90. (5) За да се възползват от тази квота, продуктите трябва да произхождат от Швейцария, съгласно правилата, посочени в член 4 от споразумението. Продуктите, които могат да се ползват от тази квота, трябва да бъдат точно определени. За целите на контрола, вносът по тази квота трябва да става след представяне на удостоверение за автентичност, че месото съответства точно на даденото определение. Необходимо е да се направи образец на тези удостоверения и да се посочат правилата за използването им. (6) Режимът трябва да се управлява с удостоверения за внос. За целта трябва да се определят правилата за подаване на молбите и сведенията, които да съдържат молбите и удостоверенията, ако е необходимо като изключение от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1291/2000 относно общите правила за прилагане на режима на удостоверенията за внос, износ и предварително разпределение за селскостопанските продукти (6), и от Регламент (ЕО) № 1445/95 на Комисията от 26 юни 1995 г. относно определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на вносни и износни лицензии и сертификати и износ в сектора на говеждо месото и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2377/80 (7). (7) За да се осигури добро управление на вноса на въпросните продукти, е целесъобразно да се предвиди, че издаването на удостоверения за внос трябва да става след проверка на данните, вписани в удостоверението за автентичност. (8) Необходимо е да се отмени Регламент (ЕО) № 2424/1999. (9) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за говеждото и телешко месо, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член първи 1. Отваря се безмитна тарифна квота на Общността за месо от животни от вида на едрия рогат добитък, сушено, обезкостено с код по КН ех 0210 20 90 с произход от Швейцария, на многогодишна основа с годишен обем от 1 200 t, считано от 1 януари до 31 декември (наричана по-долу „квота“). Тази квота е с пореден номер 09.4202. 2. По отношение на продуктите, посочени в параграф 1, се прилагат правилата за произход, предвидени в член 4 от споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария за търговията със селскостопански продукти. 3. За целите на настоящия регламент „сушено обезкостено месо“ означава парчета месо от бута на говеда на възраст 18 месеца или повече, без видими междумускулни мазнини (от 3 % до 7 %) с pH между 5,4 и 6, осолени, с подправки, пресовани, сушени на свеж и сух въздух, с развитие на благородни плесени (цъфтеж на микроскопични гъбички). Сухото вещество в крайния продукт е между 41 % и 53 %. Член 2 1. Вносът на количествата, посочени в член 1, параграф 1 се извършва, при условие че се представи удостоверение за внос, преди пускането в свободно обращение. 2. Оригиналът на удостоверението за автентичност, съставено в съответствие с разпоредбите на член 3, и копие от него се представят на компетентния орган заедно с молбата за първото удостоверение за внос, за който се отнася удостоверението за автентичност. Оригиналът на удостоверението за автентичност се съхранява от този орган. 3. В рамките на посочените в него количества, едно удостоверение за автентичност може да бъде използвано за издаване на няколко удостоверения за внос. В този случай компетентният орган поставя печат на удостоверението за автентичност, с който указва употребените количества. 4. Компетентният орган издава удостоверение за внос само след като се увери, че всички сведения, фигуриращи в удостоверението за автентичност съответстват на информацията, получена от Комисията в ежедневните съобщения по този въпрос. Тогава удостоверението се издава незабавно. Все пак в изключителни случаи и по надлежно мотивирана молба, компетентният орган може да издаде удостоверение за внос въз основа на съответното удостоверение за автентичност преди да получи информация от Комисията. В този случай гаранцията за удостоверенията за внос е равна на размера на пълната ставка на митото, определено в общата митническа тарифа. След като получат информация за удостоверението, държавите-членки заменят тази гаранция с определената в член 4 от Регламент (ЕО) № 1445/1995. 5. Молбата за удостоверение и удостоверението съдържат в клетка 20 една от забележките, изброени в приложение I. Член 3 1. Удостоверението за автентичност, посочено в член 2, се изготвя в един оригинал и две копия, напечатани и попълнени на един от официалните езици на Общността, съгласно образеца, фигуриращ в приложение II. То може също така да бъде напечатано и попълнено на официалния език или на един от официалните езици на страната износител. Компетентните органи на държавата-членка, където е внесена молбата за удостоверение за внос, могат да изискат превод на удостоверението. 2. Удостоверенията са с размер 210 × 297 mm. Използваната хартия трябва да тежи поне 40 g/m2. Тя трябва да е бяла за оригинала, розова за първото копие и жълта за второто копие. 3. Оригиналът на удостоверението и копията му се попълват на машина или на ръка. В този случай те трябва да бъдат попълнени с черно мастило и с главни печатни букви. 4. Всяко удостоверение носи индивидуален пореден номер, след който се посочва името на държавата, която го е издала. Копията имат същия сериен номер и същото име на държава като оригинала. 5. Определението за месо, сушено, обезкостено, посочено в член 1, параграф 3, се изписва ясно в това удостоверение. 6. Удостоверението е валидно само ако е надлежно подпечатано от издаващия го орган, фигуриращ в списъка на приложение III. Удостоверението е надлежно подпечатано, когато има посочени място и дата на издаване и когато са поставени печатът на издаващия орган и подписът на лицето или лицата, упълномощени да го подписват. Член 4 1. Даден издаващ орган може да фигурира в списъка на приложение III, ако: а) е признат като такъв от съответната страна износител; б) се задължи да провери данните, фигуриращи в удостоверенията; в) се задължи да представя на Комисията, най-малко веднъж седмично, всички полезни сведения, които биха позволили да се сверят данните, фигуриращи в удостоверенията за автентичност, включително номера на удостоверението, износителя, получателя, държавата на местоназначение, продукта, нетното тегло, датата и подписа. 2. Списъкът в приложение III може да бъде изменен от Комисията, когато условието, посочено в параграф 1, буква а) от настоящия член престане да се изпълнява или когато издаващият орган не изпълни някое от задълженията си. Член 5 Удостоверенията за автентичност и удостоверенията за внос са валидни три месеца, считано от датата на издаване. Все пак валидността им изтича на 31 декември, следващ датата на издаване. Член 6 Разпоредбите на Регламенти (ЕО) № 1291/2000 и (ЕО) № 1445/95 се прилагат, без да засягат разпоредбите на настоящия регламент. Член 7 Властите на държавите износителки предават на Комисията спесимени от печатите, използвани от техните издаващи органи, имената и подписите на лицата, упълномощени да подписват удостоверенията за автентичност. Всяка промяна в печатите или имената също се съобщава на Комисията в най-кратки срокове. Комисията съобщава тези сведения на компетентните органи на държавите-членки. Член 8 Регламент (ЕС) № 2424/1999 се отменя. Член 9 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 януари 2005 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 8 декември 2004 година.	[ 3, 17, 18 ]
32008R1204	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1204/2008 НА КОМИСИЯТА от 3 декември 2008 година за вписването на определени наименования в „регистъра на храните с традиционно специфичен характер“, предвиден в Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета относно селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер (кодифицирана версия) (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер (1), и по-специално член 9, параграфи 4 и параграф 5, втора алинея, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 2301/97 на Комисията от 20 ноември 1997 г. за вписването на определени наименования в „Регистъра на сертификатите за специфичен характер“, предвидено в Регламент (ЕИО) № 2082/92 на Съвета относно сертификатите за специфичен характер на селскостопанските и хранителни продукти (2) е бил неколкократно и съществено изменян (3). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран. (2) В съответствие с член 7 от Регламент (ЕИО) № 2082/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. относно сертификатите за специфичен характер на селскостопанските и хранителни продукти (4) държавите-членки са изпратили до Комисията заявления за регистрация на наименования като сертификати за специфичен характер. (3) Съответните наименования са могли да бъдат вписани в „регистъра на сертификатите за специфичен характер“ и следователно да бъдат защитени в Общността като храни с традиционно специфичен характер. Вследствие на влизането в сила на Регламент (ЕО) № 509/2006, посоченият регистър беше заменен с „регистър на храните с традиционно специфичен характер“, предвиден в член 3 от посочения регламент. (4) Регистрираните наименования имат правото да ползват обозначението „храна с традиционно специфичен характер“, което е запазено за тях. (5) Необходимо е да се уточни, че терминът „Serrano“ се счита за специфичен сам по себе си съгласно член 4, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 509/2006 г., т.е. той е непреводим; следователно той трябва да се използва само в този си вид. Освен това, терминът „Serrano“ е регистриран, без да се засяга използването на термина „планина“; няма конфликт между тези термини. (6) По отношение на наименованията „Leche certificada de Granja“ и „Traditional Farmfresh Turkey“ за „Leche certificada de Granja“ защитата е поискана единствено на испански език и за „Traditional Farmfresh Turkey“ единствено на английски език. Поради това, съгласно Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (5), по време на търговията с продукта етикетът трябва да съдържа на другите езици израза „съгласно испанската традиция“ или съответно „съгласно британската традиция“, в непосредствена близост до съответното наименование. (7) По отношение на наименованието „Traditional Farmfresh Turkey“, съгласно Директива 2000/13/ЕО етикетирането и особено обозначенията, предназначени за информация на потребителите, не могат да водят до объркване с термини, предвидени с цел означаване на начините на отглеждане съгласно Регламент (ЕИО) № 1538/91 на Комисията от 5 юни 1991 г. относно въвеждането на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1906/90 на Съвета относно определени стандарти за търговията с птиче месо (6), ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Наименованията, изброени в приложение I, се вписват в „регистъра на храните с традиционно специфичен характер“, както е предвиден в член 9, параграф 4 и параграф 5, втора алинея от Регламент (ЕО) № 509/2006. Член 2 При търговия с „Leche certificada de Granja“ на езици, различни от испански, етикетът трябва да съдържа израза „съгласно испанската традиция“ или негов еквивалент на другите езици. При търговия с „Traditional Farmfresh Turkey“ на други езици, различни от английски, етикетът трябва да съдържа израза „съгласно британската традиция“ или негов еквивалент на другите езици. Член 3 Регламент (ЕО) № 2301/97 се отменя. Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III. Член 4 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 3 декември 2008 година.	[ 17, 0, 3, 6, 18 ]
32009R0168	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 168/2009 НА КОМИСИЯТА от 3 март 2009 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 4 март 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 3 март 2009 година.	[ 2, 17, 6 ]
32008R0365	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 365/2008 НА КОМИСИЯТА от 23 април 2008 година за приемане на програма от ad hoc модули за 2010, 2011 и 2012 г. за извадковото изследване на работната сила, предвидено в Регламент (ЕО) № 577/98 на Съвета (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 577/98 на Съвета от 9 март 1998 г. относно организацията на извадково изследване на работната сила в Общността (1), и по-специално член 4, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Съгласно член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 577/98 е необходимо да се определят елементите на програмата от ad hoc модули за 2010, 2011 и 2012 г. (2) Насоките за политиките по заетостта (2005-2008 г.), приети с Решение 2005/600/ЕО на Съвета (2), „Пътната карта за равенство между жените и мъжете“ на Европейската комисия (3) и Европейският пакт за равенството между половете (4) насърчават държавите-членки да предприемат мерки за постигането на по-доброто равновесие между професионалния и личния живот за всички по отношение на детски заведения и социални заведения за други лица на чужда издръжка и поощряването на отпуск за гледане на дете както за жените, така и за мъжете. Следователно, за да може да се измери ефектът от неотдавнашните политики в тази област, би било от основно значение да се събира съответната информация с помощта на ad hoc модула за 2010 г. (3) Резолюцията на Съвета от 17 юни 1999 г. за равните възможности за хора с увреждания (5) посочва необходимостта от изчерпателни и сравними данни за положението на пазара на труда на хората с увреждания. Освен това Европейският план за действие на Комисията относно равните възможности на хората с увреждания (6), който съсредоточава вниманието върху активната интеграция на хората с увреждания, следва да бъде наблюдаван. Следователно тази информация следва да се събира с помощта на ad hoc модула за 2011 г. (4) Съществува потребност от изчерпателни и сравними данни за преминаването от професионален живот към пенсиониране с оглед на това да се проследява напредъкът в общите цели на Европейската стратегия по заетостта и на отворения метод на координация в областта на пенсиите, инициирани от Европейския съвет от Лаакен през декември 2001 г. И двата процеса имат за свой приоритет на действие насърчаването на активното остаряване и удължаването на професионалния живот. Следователно информацията за положението на пазара на труда на по-възрастните работници и основните фактори, определящи тяхното участие в пазара на труда и различните етапи, през които те преминават, следва да се събира с помощта на ad hoc модула за 2012 г. (5) Регламент (ЕО) № 430/2005 на Комисията от 15 март 2005 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 577/98 на Съвета относно организацията на извадково изследване на работната сила в Общността по отношение на кодификацията, която ще се използва за предаване на данни от 2006 г. нататък, и на използването на подизвадка за събиране на данни по структурните променливи (7) определя характеристиките на извадката, която да се използва за събиране на информация по ad hoc модули. (6) Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Статистическия програмен комитет, създаден с Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета (8), ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приема се програмата от ad hoc модули за извадково изследване на работната сила за 2010, 2011 и 2012 г., както е установена в приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 23 април 2008 година.	[ 0, 9, 19 ]
32004D0118	32004D0118 L 036/34 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 28 януари 2004 година за изменение на Решения 95/233/ЕО, 96/482/ЕО и 2001/751/ЕО относно вноса на живи домашни птици и яйца за люпене и живи щраусови птици и яйца за люпене; Решения 94/85/ЕО, 94/984/ЕО и 2000/609/ЕО относно вноса на прясно птиче месо и месо от щраусови птици, отглеждани във ферми, месо от диви пернати и пернати, отглеждани във ферми; Решение 2000/585/ЕО относно вноса на месо от дивеч и отгледан във ферми дивеч, както и на заешко месо, и Решение 97/222/ЕО относно вноса на месни продукти по отношение на определени присъединяващи се страни (нотифицирано под номер С(2004) 125) (текст от значение за EИП) (2004/118/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 72/462/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 г. относно санитарните и ветеринарно-медицинските проблеми при внос на животни от рода на едрия рогат добитък, свеине, овце икози, както и на прясно месо или месни продукти от трети страни (1) и по-специално член 14, параграф 3 и член 21 а, параграф 2 от нея, като взе предвид Директива 90/539/ЕИО на Съвета от 15 октомври 1990 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания за търговията в Общността и вноса от трети страни на домашни птици и яйца за люпене (2), и по-специално член 21, параграф 1, член 23, параграф 1 и член 26, параграф 2 от нея, като взе предвид Директива 91/494/ЕИО на Съвета от 26 юни 1991 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи търговията в Общността и вноса от трети страни на прясно птиче месо (3), и по-специално член 9, параграф 1 и член 11, параграф 1, буква а) от нея, като взе предвид Директива 92/118/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните и здравните изисквания относно търговията и вноса в Общността на продукти, които не са подчинени, по отношение на посочените изисквания, на специалните правила на Общността, посочени в глава I от приложение А към Директива 89/662/ЕИО и, по отношение на патогените, на Директива 90/425/ЕИО (4), и по-специално член 10 от нея, като взе предвид Директива 92/45/ЕО на Съвета от 16 юни 1992 г. относно здравните и ветеринарно-санитарните проблеми, свързани с отстрелването на дивеч и пускането на пазара на месо от дивеч (5), и по-специално член 16, параграф 3 от нея, като взе предвид Директива 2002/99/ЕО на Съвета от 16 декември 2002 г. относно определяне на ветеринарно-санитарни правила за производството, преработката, разпространението и въвеждането на продукти от животински произход, предназначени за човешка консумация (6), и по-специално член 8, параграфи 1 и 4 от нея, като има предвид, че: (1) Решение 95/233/ЕО на Комисията (7) съдържа по принцип списъка на трети страни, от които е разрешен вносът, в държавите-членки, на живи птици и яйца за люпене, включително щраусови птици и съответно техните яйца. (2) Решение 96/482/ЕО на Комисията (8) определя по-прецизни правила за вноса на живи птици и яйца за люпене както и съответните ветеринарни сертификати. (3) Решение 2001/751/ЕО на Комисията (9) определя ветеринарно-санитарните условия и ветеринарното сертифициране за внос на живи щраусови птици и яйца за люпене от трети страни, включително ветеринарно-санитарните мерки, които се прилагат при подобен внос и списъка на трети страни, от които вносът може да бъде разрешен. (4) Установено е чрез доказателства, които включват: липса на заболявания при домашните птици; надзор на птичите болести и мониторингови програми; разработването на подходящи планове за действие в извънредни ситуации при заболявания на домашните птици; и развитието на достиженията на правото на ЕС (acquis) по отношение на общото ветеринарно законодателство и законодателството в сектора на домашните птици преди на присъединяването към Европейския съюз, че Естония, Малта, Латвия и Литва са достатъчно добре структурирали и организирали ветеринарните служби по отношение на здравето на домашните птици и щраусовите птици. (5) Счита се за целесъобразно включването на Литва, Естония и Малта, в списъка на третите страни, на които по принцип се разрешава вноса на живи домашни птици и яйца за люпене, включително и щраусови птици и яйца, определени в Решение 95/233/ЕО на Комисията. (6) Решение 96/482/ЕО на Комисията и Решение 2001/751/ЕО на Комисията следва също да бъдат изменени, за да включат Естония, Малта, Латвия и Литва. (7) Решение 94/85/ЕО на Комисията (10) установява списъка на третите страни, от които вносът на прясно птиче месо може да бъде разрешен. (8) Решение 94/984/ЕО на Комисията (11) определя ветеринарно-санитарните условия и ветеринарното сертифициране при вноса на прясно месо от домашни птици от трети страни. (9) Решение 2000/609/ЕО на Комисията (12) установява ветеринарно-санитарните и здравните условия и ветеринарното сертифициране при вноса на месо от щраусови птици, отглеждани във ферми. (10) Поради подобрения здравен статус на животните в присъединяващите се страни, по отношение на домашните птици, Естония следва да бъде включена в списъка на третите страни, от които по принцип се разрешава вносът на прясно месо от домашни птици в Европейския съюз както е посочено в Решение 94/85/ЕО на Комисията. Това също позволява да се разреши на Естония да внася месо от диви пернати съгласно разпоредбите на Решение 94/86/ЕО на Комисията (13). (11) Целесъобразно е Естония, Малта и Латвия да се включат в Решение 94/984/ЕО на Комисията относно вноса на прясно месо от домашни птици и в Решение 2000/609/ЕО на Комисията, за внос на живи щраусови птици и яйца за люпене. (12) Решение 2000/585/ЕО на Комисията (14) определя ветеринарно-санитарните и здравните изисквания и ветеринарното сертифициране при вноса на месо от дивеч и отгледан във ферми дивеч, както и на заешко месо от трети страни. С оглед да се отчете подобреният здравен статус на животните в присъединяващите се страни, Малта следва да бъде включена в списъка на третите страни, за които се дава разрешение и в съществуващите списъци на третите страни, и специалните условия,при които по който може да се внася в Европейския съюз месо от диви както и отгледани в стопанство пернати, и заешко месо от различни от присъединяващите се страни, също трябва да се актуализира. (13) Решение 97/222/ЕО на Комисията (15) установява списък на трети страни или части от трети страни, от които вносът на продукти от месо е разрешен. (14) Някои присъединяващи се страни продължават да представляват риск относно здравето на животните свързан с класическата чума по свинете в популациите на дивата свиня. С оглед да се отчете това, но също така се подобри здравето на животните в присъединяващите се страни, Решение 97/222/ЕО на Комисията следва да се измени. (15) Целесъобразно е, където се налага, да се актуализират някои наименования на страни, ISO кодове и определени дефиниции за разделянето на области. (16) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Приложения I и II към Решение 95/233/ЕО се заменят с текста в приложение I и приложение II към настоящото решение. Член 2 Приложение I към Решение 96/482/ЕО се заменя с текста в приложение III към настоящото решение. Член 3 Приложение I към Решение 2001/751/ЕО се заменя с приложение IV към настоящото решение. Член 4 Приложението към Решение 94/85/ЕО се заменя с приложение V към настоящото решение. Член 5 Приложение I към Решение 94/984/ЕО се заменя с приложение VI към настоящото решение. Член 6 Приложение I към Решение 2000/609/ЕО се заменя с приложение VII към настоящото решение. Член 7 Приложение I към Решение 2000/585/ЕО се заменя с текста в приложение VIII към настоящото решение. Член 8 Приложение II към Решение 2000/585/ЕО се заменя с текста в приложение IХ към настоящото решение. Член 9 Част I на приложението към Решение 97/222/ЕО се заменя с текста в приложение Х към настоящото решение. Член 10 Част II на приложението към Решение 97/222/ЕО се заменя с текста в приложение ХI към настоящото решение. Член 11 Настоящото решение влиза в сила от 14 февруари 2004 г. Член 12 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 28 януари 2004 година.	[ 3, 17, 5, 6 ]
32004R0614	32004R0614 L 098/4 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 614/2004 НА КОМИСИЯТА от 30 март 2004 година относно класифицирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и относно Общата митническа тарифа (1), и по-специално член 9, параграф 1, буква а) от него, като има предвид, че: (1) За да осигури еднаквото прилагане на Комбинираната номенклатура, която е приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да се приемат разпоредби относно класифицирането на стоките, изброени в приложението към настоящия регламент. (2) Регламент (ЕИО) № 2658/87 установява общите правила за тълкуването на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така към всяка друга номенклатура, която се основава изцяло или отчасти на нея или включва допълнителни подраздели към нея, и която е установена чрез специални разпоредби на Общността, с цел прилагането на тарифни или други мерки относно търговията със стоки. (3) При прилагане на горепосочените общи правила, стоките, указани в колона 1 на посочената в приложението към настоящия регламент таблица, следва да бъдат класифицирани съгласно указаните в колона 2 кодове по КН, в съответствие с основанията, посочени в колона 3. (4) Необходимо е тарифната информация със задължителен характер, която се предоставя от митническите власти на държавите-членки по отношение на класифицирането на стоките в Комбинираната номенклатура, и която не отговаря на правните изисквания, установени от настоящия регламент, да може да продължи да се използва от титуляра за срок от 3 месеца, съгласно разпоредбите на член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г., с който се установява Митнически кодекс на Общността (2). (5) Комитетът по митническия кодекс не е представил становище в срока, определен от неговия председател, относно продукт № 2 от приложената таблица. (6) Мерките, предвидени в настоящия регламент, съответстват на становището на Комитета по митническия кодекс относно продукти № 1, 3, 4, 5, 6 и 7 от приложената таблица, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Стоките, указани в колона 1 на постановената като приложението таблица, следва да бъдат класифицирани в Комбинираната номенклатура със съответните кодове от КН, указани в колона 2 на същата таблица. Член 2 Тарифната информация със задължителен характер, която се предоставя от митническите власти на държавите-членки, и която не отговаря на правните изисквания, установени от настоящия регламент, може да продължи да се използва за срок от 3 месеца съгласно разпоредбите на член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 30 март 2004 година.	[ 3, 12, 1 ]
32008R0646	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 646/2008 НА СЪВЕТА от 8 юли 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 765/2006 относно ограничителни мерки срещу президента Лукашенко и някои длъжностни лица на Беларус СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 60 и 301 от него, като взе предвид Обща позиция 2006/276/ОВППС на Съвета от 10 април 2006 г. относно ограничителните мерки срещу някои длъжностни лица на Беларус и за отмяна на Обща позиция 2004/661/ОВППС (1), като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 765/2006 на Съвета от 18 май 2006 г. относно ограничителни мерки срещу президента Лукашенко и някои длъжностни лица на Беларус (2) наложи ограничителни мерки в съответствие с Обща позиция 2006/276/ОВППС. (2) Уместно е Регламент (ЕО) № 765/2006 да се приведе в съответствие с последните развития в прилагането на санкции по отношение на идентифицирането на компетентните органи, отговорността за определени нарушения и публикуване на известие относно процедурите за поддържане на определени списъци. За по-голяма яснота следва да бъде публикуван отново пълният текст на членовете, които се нуждаят от изменение, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 765/2006 се изменя, както следва: 1. Създава се следният член: „Член 2а Забраната, установена в член 2, параграф 2, не поражда каквато и да била отговорност за съответните физически или юридически лица, образувания или органи, ако те не са знаели и не са имали основателна причина да предполагат, че действията им биха нарушили тази забрана.“ 2. Член 3 се заменя със следното: „Член 3 1. Компетентните органи в държавите-членки, посочени на уебсайтовете, изброени в приложение II, могат да разрешат освобождаването на някои замразени финансови средства или икономически ресурси или осигуряването на наличността на някои финансови средства или икономически ресурси при условия, които сметнат за подходящи, след като установят, че въпросните финансови средства или икономически ресурси са: а) необходими за задоволяване на основните нужди на лицата, изброени в приложение I, и на членовете на семейството им, които са на тяхна издръжка, включително разходи за храна, наем или ипотека, лекарства и медицинско лечение, данъци, застрахователни премии и такси за комунални услуги; б) предназначени изключително за заплащане на разумни професионални хонорари и възстановяване на разходи, свързани с предоставянето на юридически услуги; в) предназначени изключително за заплащане на такси или разходи за услуги, свързани с рутинно държане или поддържане на замразените финансови средства или икономически ресурси; или г) необходими за извънредни разходи, при условие че съответната държава-членка е нотифицирала поне две седмици преди разрешението останалите държави-членки и Комисията за основанията, на които смята, че следва да се даде конкретното разрешение. 2. Държавите-членки информират останалите държави-членки и Комисията за всяко разрешение, дадено по силата на параграф 1.“ 3. Член 5 се заменя със следното: „Член 5 1. Без да се засягат приложимите правила относно докладването, поверителността и професионалната тайна, физическите и юридическите лица, образуванията и органите: а) незабавно предоставят на компетентните органи, посочени на уебсайтовете, изброени в приложение II, в държавата, където пребивават или се намират, всяка информация, която би улеснила спазването на настоящия регламент, като например сметки и средства, замразени съгласно член 2, и предоставят пряко или непряко такава информация на Комисията; и б) сътрудничат на компетентните органи, посочени на уебсайтовете, изброени в приложение II, при всяка проверка на тази информация. 2. Всяка информация, предоставена или получена в съответствие с настоящия член, се използва единствено за целите, за които е предоставена или получена.“ 4. Член 8 се заменя със следното: „Член 8 1. Комисията е оправомощена да: а) изменя приложение I въз основа на решения, взети по отношение на приложение IV към Обща позиция 2006/276/ОВППС; и б) изменя приложение II въз основа на информацията, предоставена от държавите-членки. 2. Публикува се известие относно процедурите за предоставяне на информацията във връзка с приложение I.“ 5. Създава се следният член: „Член 9а 1. Държавите-членки определят компетентните органи, посочени в член 3, член 4, параграф 2 и член 5, и ги посочват на уебсайтовете, изброени в приложение II. 2. Държавите-членки нотифицират Комисията за своите компетентни органи и за данните им за контакт до 31 юли 2008 г. и я нотифицират незабавно за всякакви последващи изменения.“ 6. Приложение II се заменя с текста в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 8 юли 2008 година.	[ 11, 5, 10, 12, 18, 15 ]
31998R1636	31998R1636 L 210/23 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1636/98 НА СЪВЕТА от 20 юли 1998 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2075/92 относно общата организация на пазара на суров тютюн СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 42 и 43 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), (1) като има предвид, че член 26 от Регламент (ЕИО) № 2075/92 (3) изисква Комисията да представи предложения за режима на премиите и квотите, регулиращи организацията на пазара на суров тютюн; (2) като има предвид, че настоящата ситуация на пазара се характеризира с несъответствие между предлагане и търсене, в голяма степен дължащо се на лошото качество на продукцията на Общността; като има предвид, че тази ситуация изисква фундаментална реформа на сектора за подобряване на неговото икономическо положение; като има предвид, че тази реформа се състои в модулиране на помощта от Общността в зависимост от качеството на продукцията, в по-голяма гъвкавост и опростяване на режима на квотите, в засилване на контрола и одобряване спазването на изискванията за опазване на общественото здраве и околната среда; (3) като има предвид, че следва да се увеличи премията за флю кюрд тютюн, лайт еър кюрд тютюн и тъмен тютюн, въздушно сушен, отглеждан в Белгия, Германия, Франция и Австрия; като има предвид, че Съветът ще намали, съгласно процедурата, предвидена в член 43, параграф 2 от Договора, гарантираните прагове на тези държави-членки, за да гарантира поддържането на бюджетна неутралност; (4) като има предвид, че за да стимулира подобряване на качеството и стойността на продукцията на Общността и в същото време да осигури подкрепа на доходите на производителите, изплащането на част от премията следва да е свързано със стойността на произведения тютюн; като има предвид, че степента на разграничаването може да варира по сорт и държава-членка тютюнопроизводител; като има предвид, че за да бъде ефективно, разграничаването следва да е в определени граници; като има предвид, че поради степента на направените промени, следва да се определи преходен период; като има предвид, че тази система следва да се създаде в организациите на производителите, като позволява да се правят сравнения на пазарните цени, получени от индивидуални производители; (5) като има предвид, че е важно да се засили контролът в тютюневия сектор; като има предвид, че следва да се уточнят определенията за „производител“, „първи преработвател“ и „първа обработка“ и да се позволи на агенциите по контрол да имат достъп до всякаква информация, свързана с тяхната задача; (6) като има предвид, че следва да се създаде система на търгове за договори за отглеждане, така че цените на тютюна по договор да отразяват по-добре ситуацията на пазара; като има предвид, че тази система следва да бъде по избор за държавите-членки, за да се отчитат различните им структури; (7) като има предвид, че като участва в определянето на изкупната цена на доставения тютюн, преработвателят играе централна роля при определянето на премията, която следва да се изплати на индивидуалния производител; като има предвид, че първите преработватели имат непряка полза от помощта на Общността чрез придобиване на субсидирана продукция; като има предвид, че на националните власти следва им е позволено да вземат подходящи мерки против всеки първи преработвател, който не спазва правилата на Общността; като има предвид, че за тази цел само одобрени първи преработватели следва да могат да подписват договори за отглеждане, като одобрението се отнема при неспазване на правилата; (8) като има предвид, че за опростяване на управлението на сектора, организациите на производителите следва да отговарят за изплащането на променливата част от премията на производителите и за разпределяне на производствените квоти между техните членове; (9) като има предвид, че за подобряване на производствените структури следва да бъде разрешено прехвърляне на производствени квоти между производители; като има предвид, че в помощ на производители, които искат да напуснат сектора, но не намират купувачи на техните квоти, следва да се въведе система за обратно изкупуване на квоти; (10) като има предвид, че следва да се обърне необходимото внимание на изискванията за общественото здраве и опазването на околната среда; като има предвид, че за тази цел отчисленията от премиите за финансиране на фонда на Общността за изследвания и информация, свързани с тютюна, следва да бъдат удвоени и специалната помощ да бъде използвана не само за да се помогне на организациите на производителите да изпълняват новите си управленски функции, но също и за финансиране на дейност, която има за цел да се подобри опазването на околната среда, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 2075/92 се изменя, както следва: 1. Член 3, параграфи 1 и 2 се заменят със следното: „1. Считано от реколта 1999 г. нататък, се прилага схема за премиране за тютюн, като нейната сума се определя за всички сортове тютюн във всяка от различните организации. 2. Въпреки това допълнителна сума се дава за флю кюрд тютюн, лайт еър кюрд тютюн и тъмен въздушно сушен тютюн, отглеждани в Австрия, Белгия, Франция и Германия. Тази сума е равна на 65 % от разликата между отпусканата за тези тютюни премия, съгласно параграф 1, и премията, приложима към реколта 1992 г.“ 2. Добавя се следният член: „Член 4а 1. Премията се състои от фиксирана част, променлива част и специална помощ. 2. Променливата част от премията представлява от 30 % до 45 % от общата премия. Тя се въвежда на етапи до реколта 2001 г. Тя може да се коригира в този специфичен диапазон, в зависимост от групата сортове и държавата-членка. 3. Фиксираната част от премията се изплаща или на организации на производители за разпределяне сред членовете на организацията, или на индивидуални производители, които не са членове на организацията. 4. Променливата част се изплаща на организациите на производителите за разпределение на всеки член, пропорционално на изкупната цена, изплащана от първия преработвател за неговата продукция. 5. Специалната помощ, която не надвишава 2 % от общата премия, се изплаща на организациите на производители.“ 3. Членове 6 и 7 се заменят със следното: „Член 6 1. Договори за отглеждане се сключват между първи преработватели на тютюн и организации на производители или индивидуални производители, които не са членове на организация. 2. По смисъла на настоящия регламент: - терминът „производител“ означава индивидуални производители, които не са членове на организация, индивидуални производители, които са членове на организация, или организации на производители, които доставят своята продукция от суров тютюн на първи преработвател, съгласно договор за отглеждане, - „първи преработвател“ означава всяко одобрено физическо или юридическо лице, което извършва първа преработка на суров тютюн, като действа от свое собствено име и за собствена сметка, в едно или повече предприятия за първа преработка на тютюн, подходящо оборудвани за тази цел, - „първа преработка“ означава преработката на суров тютюн, доставен от производител като стабилен продукт, който може да се съхранява във вид на еднакви бали с качество, отговарящо на изискванията на крайния потребител (преработвател). 3. Договорът за отглеждане съдържа: - задължение от страна на първия преработвател да изплати на производителя изкупната цена съгласно качеството, - задължение от страна на производителя да достави на първия преработвател суров тютюн, отговарящ на изискванията за качество, определени в договора. 4. Компетентният орган на държавата-членка, при предоставяне на доказателство за доставка на тютюн и за плащане на цената, посочена в първото тире от параграф 3, изплаща: - фиксираната част от премията на организацията на производители или на индивидуалния производител, който не е член на организация, - променливата част от премията и специалната помощ на организацията на производителите. Въпреки това, на преходна основа и за период, ненадвишаващ две реколти, премията може да бъде изплащана от посредника на първия преработвател. 5. Държавата-членка може, ако нейните структури го направят възможно, да приложи схема на търгове за договорите за отглеждане, обхващаща всички договори, посочени в параграф 1, които са сключени преди датата, на която започва доставката на тютюн. Член 7 Правила за прилагането на настоящия дял се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 23. Тяхното приложно поле следва да включва: - определяне на производствени зони за всеки сорт, - изисквания за качество на доставения тютюн, - други подробности, свързани с договора за отглеждане и крайната дата за неговото сключване, - изискване за гаранция, която следва да се внесе от производители, кандидатстващи за аванс, и условията за нейното предоставяне и освобождаване, - определяне на променливата част на премията, - специфични условия за отпускане на премията за договорите за отглеждане, сключени с организация на производители, - действия, които следва да се предприемат, ако първият преработвател не спази своите задължения, - схема на търгове за договорите за отглеждане, включително опцията за първия купувач, да отговаря на всякакви оферти.“ 4. Членове 8-14 се заменят със следното: „Член 8 Определя се максимален гаранционен общ праг от 350 600 тона суров тютюн на листа за реколта за Общността. В рамките на това количество Съветът определя индивидуалните гаранционни прагове за всяка група сортове за три последователни реколти, съгласно процедурата, предвидена в член 43, параграф 2 от Договора. Член 9 1. С цел да се гарантира спазване на гаранционните прагове, се налагат производствени квоти. 2. Съветът, в съответствие с процедурата, предвидена в член 43, параграф 2 от Договора, разпределя наличните количества за всяка група сортове между държавите-членки производители за три последователни реколти. 3. Въз основа на количествата, определени съгласно параграф 2, и без да се засягат параграфи 4 и 5, държавите-членки определят производствени квоти за индивидуалните производители, които не са членове на организация на производители и на организации на производители, пропорционално на средното количество тютюн от определена група сортове, доставено за преработка от всеки индивидуален производител през трите години, предшестващи тази на последната реколта. 4. Преди крайната дата за сключване на договорите за отглеждане, на държавите-членки може да се разреши да прехвърлят части от своите гаранционни прагове към други групи сортове, съгласно параграф 3. При спазването на третата алинея намаление от един тон при разпределянето за една група сортове води до увеличаване с най-много един тон разпределеното за другата група сортове. Никакво прехвърляне на части от гаранционния праг от една група сортове към друга не може да предизвика допълнителни разходи за ФЕОГА. Количествата, които са разрешени за прехвърляне, се определят съгласно процедурата, предвидена в член 23. 5. Определят се резервите за националната квота, като правилата за тяхното действие се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 23. Член 10 1. Не се отпуска премия за каквото и да е количество, надвишаващо квотата на производителя. 2. Независимо от параграф 1, производителят може да достави продукция, надвишаваща до 10 % неговата производствена квота за всяка група сортове, като този излишък подлежи на отпускане на премия за следващата реколта, при условие че заинтересованото лице съответно намали своето производство за тази реколта, така че да се спази комбинираната квота за двете реколти. 3. Държавите-членки трябва да разполагат с точни данни за производството на всички индивидуални производители, така че, когато е приложимо, да може да им се дават производствени квоти. 4. Производствените квоти могат да бъдат прехвърляни между индивидуални производители в една и съща държава-членка. Член 11 Правила за прилагане на настоящия дял се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 23. ДЯЛ III Мерки за ориентиране на производството Член 12 Специалната помощ, посочена в член 4а, се изплаща на организации на производители за целите на подобряване опазването на околната среда, повишаване качеството на продукцията, подобряване на управлението и гарантиране на спазването на правилата на Общността в групата. Член 13 1. Създава се Фонд на Общността за тютюн, финансиран чрез удържане на 2 % от премията. 2. Фондът финансира дейности в следните области: а) борба с тютюнопушенето, по-специално информиране на обществеността за опасностите от консумацията на тютюн; б) - изследвания за създаване или развитие на нови сортове и методи за отглеждане, които са по-малко опасни за човешкото здраве и са по-добре съобразени с условията на пазара и са по-безвредни за околната среда, - създаване или разработване на алтернативни приложения на суровия тютюн; в) изследвания за възможностите на производителите на суров тютюн да преминат към други култури или дейности; г) разпространение на получените резултати в горепосочените области към националните органи и към съответните сектори. Член 14 1. За да се улесни доброволното оттегляне на индивидуални производители от сектора, се създава програма за изкупуване на квотата със съответно намаление на гаранционните прагове, посочени в член 8. 2. В рамките на структурната политика на Общността, могат да бъдат осъществени програми за развитие на селските райони за преминаване на тютюнопроизводителни райони, които се намират в затруднено положение, към други дейности.“ 5. Добавя се следният член: „Член 14а Правила за прилагането на настоящия дял се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 23. Тези правила обхващат: - определянето на сумата на специалната помощ, - определянето на организациите на производители, които отговарят на условията да получават специална помощ, - условия за признаване на групи, - използване на специфичната помощ и, по-специално, нейното разпределение между целите, определени в член 12, параграф 1, - определяне на нивото на цената за изкупуване на квотите, което следва да не е такова, че да насърчава прекомерното напускане на сектора от производителите, - определяне, на базата на предложение от държавата-членка, на чувствителни производствени области и/или групи от висококачествени сортове, които да бъдат освободени от системата за изкупуване на квотите, което да не засегне повече от 25 % от гаранционния праг на всяка държава-членка, - определяне на период от не повече от четири месеца между намерението на индивидуалния производител да продаде своята квота и действителното изкупуване. По време на този период държавата-членка прави обществено достояние намерението да продава, така че други производители да могат да купят квотата преди тя действително да бъде изкупена.“ 6. Заглавието на дял V се заменя със следното: „ДЯЛ V Мерки за контрол.“ 7. Член 17 се заменя със следното: „Член 17 1. Държавите-членки предприемат всички необходими действия, за да гарантират и проверят спазването на разпоредбите на Общността, отнасящи се до суровия тютюн. 2. Държавите-членки установяват система за даване на право на първите преработватели да подписват договори за отглеждане. 3. Правото се отнема от държавата-членка, ако преработвателят, умишлено или поради груба небрежност, престане да спазва разпоредбите на Общността за суровия тютюн. 4. Държавите-членки предприемат необходимите действия техните контролни органи да могат да проверят спазването на разпоредбите на Общността, и по-специално: - да имат достъп до производствените и преработвателни съоръжения, - да могат да се запознаят със счетоводството и инвентарните документи на първите преработватели и с други съответни документи и да вземат копия или извлечения, - да могат да получават цялата необходима информация, по-специално, за да проверяват, че доставеният тютюн е действително преработен, - да получават точните данни за обема и изкупните цени на продукцията на всички индивидуални производители, - да проверяват качеството на тютюна и изплащането на изкупната цена от преработвателя на индивидуалните производители, - да проверяват всяка година областите, засадени от индивидуалните производители. 5. Правилата за прилагане на настоящия дял се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 23.“ 8. След член 17 се добавя следното заглавие: „ДЯЛ VI Общи и преходни разпоредби.“ 9. Член 20 се заменя със следното: „Член 20 За справяне с непредвидени обстоятелства могат да бъдат взети изключителни мерки за стабилизиране на пазара, съгласно процедурата, предвидена в член 23. Тяхното приложно поле и продължителност строго се ограничават до това, което е необходимо, за да се стабилизира пазара.“ 10. Член 26 се заменя със следното: „Член 26 Комисията изпраща доклад на Европейския парламент и на Съвета за функционирането на общата организация на пазара на суров тютюн преди 1 април 2002 г.“ 11. Към член 27 се добавя следният параграф: „Когато преходни разпоредби се окажат необходими за улесняване прилагането на измененията и допълненията на настоящия регламент, въведени с Регламент (ЕО) № 1636/98 (4), такива мерки се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 23. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Прилага се от реколта 1999 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 20 юли 1998 година.	[ 15, 17, 6 ]
32007D0706	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 29 октомври 2007 година за освобождаване на производството и продажбата на електроенергия в Швеция от прилагането на Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (нотифицирано под номер C(2007) 5197) (само текстът на шведски език е автентичен) (Текст от значение за ЕИП) (2007/706/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност, като взе предвид Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (1), и по-специално член 30, параграфи 4 и 6 от нея, като взе предвид молбата, подадена от Кралство Швеция по електронната поща на 29 юни 2007 г., след консултация с Консултативния комитет за обществени поръчки, като има предвид, че: I. Факти (1) На 29 юни 2007 г. Швеция подаде по електронната поща молба до Комисията в съответствие с член 30, параграф 4 от Директива 2004/17/ЕО. Комисията поиска допълнителна информация с електронно писмо от 20 юли 2007 г., което след удължаване на първоначалния краен срок бе предадено от шведските власти с електронно писмо от 17 август 2007 г. (2) Молбата, представена от Кралство Швеция, се отнася до производството и продажбата (на едро и дребно) на електроенергия. (3) Молбата се придружава от заключенията на независимия национален компетентен орган Konkurrensverket (шведския компетентен орган по въпросите на конкуренцията), според които ще бъдат изпълнени условията за приложимост на член 30, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО. II. Правна рамка (4) В член 30 от Директива 2004/17/ЕО се предвижда, че поръчките, предназначени да способстват за изпълнението на една от дейностите, за които се прилага директивата, не са предмет на същата директива, ако упражняваната в държавата-членка дейност е пряко изложена на конкуренция на пазари, до които достъпът не е ограничен. Наличието на пряка конкуренция се оценява въз основа на обективни критерии, като се отчитат характерните особености на засегнатия сектор. Достъпът се смята за неограничен, ако държавата-членка е изпълнила и прилага съответните разпоредби на общностното законодателство за частично или пълно отваряне на въпросния сектор. Въпросното законодателство е споменато в приложение XI към Директива 2004/17/ЕО, която по отношение на електроенергийния сектор съдържа позоваване на Директива 96/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (2). Директива 96/92/ЕО бе заменена с Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 96/92/ЕО (3), която изисква дори по-висока степен на отвореност на пазара. (5) Швеция е въвела и прилага не само Директива 96/92/ЕО, но също и Директива 2003/54/ЕО, като избира пълното разделяне на собствеността при преносните мрежи и законово и функционално разделяне при електроразпределителните мрежи, с изключение на най-малките предприятия, които са освободени от изискването за функционално разделяне. В резултат на това и в съответствие с член 30, параграф 3, първа алинея достъпът до пазара не следва да се смята за ограничен. (6) Прякото излагане на конкуренция следва да се оценява въз основа на различни показатели, нито един от които сам по себе си няма решаващо значение. По отношение на пазарите, засегнати от настоящото решение, пазарният дял на основните участници на даден пазар представлява критерий, който следва да се вземе предвид. Друг критерий е степента на концентрация на тези пазари. Като се имат предвид особеностите на въпросните пазари, следва да се вземат под внимание и други критерии, каквито са степента на ликвидност, функционирането на балансиращия пазар, ценовата конкуренция и съотношението на клиентите, сменящи доставчиците си. (7) Настоящото решение не засяга прилагането на правилата на конкуренцията. III. Оценка (8) Молбата, представена от Швеция, се отнася до производството, а също и до продажбата (на едро и дребно) на електроенергия. (9) Пазарът на едро на електроенергия в Швеция е до голяма степен интегриран в енергийния пазар на скандинавските страни, който обхваща Дания, Норвегия, Швеция и Финландия. Той е съставен от пазар на двустранни сделки между производителите, от една страна, и доставчиците и промишлените предприятия, от друга, с частна скандинавска борса на електроенергията, носеща наименованието „Nord Pool“, която разполага със спотов (с незабавна доставка) и с форуърден (с доставка на по-късен етап) пазар. Това, както и понятието интегриран пазар „Nord Pool“ (4), показва, че е налице отчетливо развитие в посока към скандинавски регионален пазар на едро. Независимо от това тесните места в преноса на електроенергия понякога разделят скандинавския регион на шест географски обособени тарифни зони, една от които е Швеция. Швеция притежава пет главни свързващи електропроводни линии между своите мрежи и тези на други части от Европейското икономическо пространство (Западна Дания - Швеция, Източна Дания - Швеция, Швеция - Южна Норвегия, Швеция - Северна Норвегия и Швеция - Финландия). През 2005 г. най-натоварената от тези пет свързващи електропроводни линии бе претоварена през 52 % от времето, като най-слабо претоварена бе през 8 % от времето (5). Независимо от това такова претоварване се получаваше рядко върху петте свързващи електропроводни линии едновременно. Така, според шведските власти, Швеция е съставлявала напълно обособена тарифна зона, т.е. без връзка с която и да било друга тарифна зона, в течение на 0,5 % от времето през 2005 г. Освен това прегледът на броя на зоните, свързани с Швеция от 2001 г. насам, показва, че Швеция е била свързана към минимум 4 от общо 6-те други тарифни зони по онова време - тогава Норвегия е била разделена на три зони, противно на сегашните две, в 82,4 % от времето (6). В резултат на това и в съответствие с предишната практика на Комисията (7) въпросът за това, дали пазарът е национален или регионален, ще остане отворен, тъй като изводът от анализа си остава същият, независимо дали се основава на определение с по-тесен или по-широк обхват. (10) Основно по същите причини при производството на електроенергия съществува също така ясно очертана тенденция към скандинавски регионален пазар, макар тесните места в преноса на електроенергия и ограниченият капацитет - от порядъка на 24 % от инсталираните производствени мощности в Швеция - на свързващите електропроводни линии между шведските мрежи и тези на други региони от Европейското икономическо пространство да са в състояние да доведат до временно ограничаване на пазара до територията на Швеция. И тук също въпросът за това, дали пазарът е национален или регионален, ще остане отворен, тъй като изводът от анализа си остава същият, независимо дали се основава на определение с по-тесен или по-широк обхват. (11) Както шведските власти потвърдиха това, пазарът на дребно покрива територията на Швеция, което се дължи, между другото, на различия в данъчното облагане, както и на правилата, свързани с отговорността за баланса между скандинавските страни. Освен това Konkurrensverket изрично заявява, че пазарът на дребно „е национален главно защото няколко пречки от технически и нормативен характер не дават възможност на крайния потребител да закупува електроенергия от брокери на електроенергия в други страни“. (12) В съобщението си до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено „Доклад относно напредъка при изграждането на вътрешния пазар на природен газ и електроенергия“ (8), наричан по-долу „докладът от 2005 г.“, Комисията заявява, че „много национални пазари показват висока степен на концентрация на промишлеността, което пречи на развитието на ефективна конкуренция“ (9). Ето защо тя смята, че по отношение на производството на електроенергия „показател за интензивността на конкуренцията на националните пазари е делът от общия пазар, който притежават трите най-големи производителя“ (10). Съгласно „техническото приложение“ (11) съвкупният пазарен дял на трите най-големи производителя от общото производство на скандинавския регион възлиза на 40 % (12), което представлява доста ниско ниво. Що се отнася до шведската територия, съвкупният пазарен дял на трите най-големи производителя, разбира се, е по-висок и възлиза на 86,7 % (13) през 2004 г. Независимо от това периодите, в течение на които шведският пазар е изолиран, бяха ограничени до 0,5 % от времето през 2005 г. (14). Ето защо през значителна част от годината върху шведския пазар се упражнява конкурентен натиск поради възможността да се внася електроенергия, произведена извън шведската територия, още повече че не се начислява никаква такса за пренос между скандинавските страни. Поради често ненатоварените връзки между Швеция и другите тарифни зони не е възможно да се инвестира в електроенергийния сектор на шведска територия, без да се държи сметка и за останалите производители, присъстващи на скандинавския пазар. Ето защо тези фактори е необходимо да се разглеждат като показател за пряко излагане на конкуренция на производствения пазар както по отношение на шведския национален пазар, така и по отношение на зараждащия се регионален пазар. (13) Степента на концентрация също е добър показател за конкуренцията на пазара на едро на електроенергия, също както и степента на ликвидност. В регионален мащаб 42,82 % от потреблението на електроенергия в скандинавските страни през 2004-2005 г. се продаваше чрез Nord Pool Spot AS (частната скандинавска борса за електроенергия, описана в съображение 9) (15). Според заключителния доклад при този вид борса за електроенергия „концентрацията на производството намира […] пряк израз в доста стабилна равностойна (16) концентрация на обмена на електроенергия“ (17). По отношение на трите най-големи доставчика в скандинавския регион това представлява 40 % (18), което за регионален пазар представлява едно задоволително ниво. Що се отнася до шведския пазар, взет сам за себе си, съвкупният пазарен дял на трите най-големи субекта на пазара на едро, разбира се, е по-висок и възлиза на 86 % (19) през 2006 г. Необходимо е обаче да се наблегне на обстоятелството, че съществува конкуренция между трите големи и няколкото по-малки субекта на продажбите на едро на шведския пазар. Освен това, що се отнася до връзката със скандинавския регион, следва отново да се отбележи, че споменатите по-горе проблеми, свързани с тесните места (претоварване), не са постоянни, а само временни. Ето защо, в допълнение към конкуренцията във вътрешен план, често е налице външен конкурентен натиск върху шведския пазар поради възможността да се получава електроенергия, произведена извън шведската територия. Това е още повече валидно, тъй като Швеция е третият по-големина нетен вносител на електроенергия в ЕС, разглеждано като процентен дял от нейното вътрешно потребление (20), и тъй като не се начислява никаква такса за пренос между скандинавските страни. Освен това следва да се отбележи, че условията за конкуренция на пазара на едро на електроенергия също са силно повлияни от финансовите сделки с електроенергия в конкретната пазарна зона, които, изразени в търгувани количества чрез Nord Pool, съставляваха почти удвоения размер на употребените количества в скандинавските страни през 2005 г. (21) (и дори повече от петкратния размер на тези количества, ако се вземат под внимание и други определени сделки, като например преки или извънборсови продажби (22). В техническото приложение (23) едно такова равнище на ликвидност се смяташе за задоволително или, с други думи, като показател за доброто функциониране на пазара и за състоянието на конкуренцията на този пазар. Като се има предвид тясната взаимовръзка между шведския пазар на едро и скандинавския пазар, тази степен на ликвидност следва също да се разглежда като източник на конкурентен натиск върху шведския пазар. Заключителният доклад също отрежда на Nord Pool място след „най-ликвидните и ефикасни пазари на едро на електроенергия“ (24). Ето защо е необходимо тези фактори да се разглеждат като показатели за прякото излагане на конкуренция на пазара на едро както по отношение на шведския национален пазар, така и по отношение на зараждащия се регионален пазар. (14) На фона на площта на страната броят на стопанските субекти на пазара на дребно е сравнително голям (25) (около 130 според шведските власти, като значителна част от тях предлагат услугите си в рамките на националната територия), също както и броят на компаниите, чийто пазарен дял надвишава 5 %. В края на 2004 г. съвкупният пазарен дял на трите най-големи компании по отношение на доставките за всички категории потребители (крупни промишлени потребители, малки и средни предприятия и много малки търговски клиенти и домакинства) е на задоволително ниско ниво, а именно 50 % (26). Съгласно предоставената от шведските власти информация съвкупният пазарен дял на трите най-големи компании на шведския пазар на дребно съставляваше 43 % от броя на клиентите през 2006 г. Имайки предвид тези фактори, се смята, че дейността е изложена на пряка конкуренция. (15) Освен това функционирането на балансиращите пазари също следва да се разглежда като показател не само за производството, но и за пазарите на едро и дребно. Действително, „всеки участник на пазара, който не може лесно да приспособи своята производствена схема към особеностите на своите клиенти, рискува да бъде обременен с разликата между цената, на която операторът на преносната система (наричан по-долу ОПС) ще продава електроенергията на дисбаланса (разлика между прогнозирани и действителни количества), и цената, на която обратно ще изкупи излишната генерирана енергия. Тези цени могат да бъдат пряко наложени от регулатора върху ОПС или, като алтернатива, може да се използва пазарно установен механизъм, при който цената се определя чрез тръжните предложения на други производители с цел регулиране на тяхното производство във възходяща или низходяща посока […]. Сериозна трудност за малките участници на пазара възниква при наличие на риск от голяма разлика между покупната цена от ОПС и продажната цена. Това се случва в редица държави-членки и вероятно ще нанесе вреда на развитието на конкуренцията. Една значителна разлика в цените може да бъде признак за недостатъчно равнище на конкуренцията на балансиращия пазар, който може да бъде доминиран от само един или два главни производителя. Подобни проблеми допълнително се влошават, когато потребителите на мрежата не са в състояние да приспособят своите позиции близко до реалното време“ (27). В скандинавския регион съществува почти напълно интегриран балансиращ пазар по отношение на доставката на балансираща електроенергия и неговите основни характеристики - пазарно установено тарифиране, срокове за затваряне на всеки час, т.е. възможност за потребителите на мрежата да адаптират своята позиция на всеки час, и малка разлика между покупната цена от ОПС и продажната цена - са такива, че той трябва да се разглежда като показател за пряко излагане на конкуренция. (16) Като се имат предвид характеристиките на конкретния продукт (електроенергия) и оскъдността или липсата на подходящи продукти или услуги, които да могат да го заменят, тарифната конкуренция и ценообразуването придобиват по-голямо значение при оценяването на състоянието на конкуренцията на пазарите на електроенергия. Броят на клиентите, които сменят своя доставчик, е показател за истинска тарифна конкуренция и по този начин непряко е „естествен показател за ефективността на конкуренцията. Ако малко клиенти сменят доставчика си, има вероятност да е налице проблем при функционирането на пазара, дори и да не трябва да се пренебрегва изгодата от възможността да се извърши предоговаряне с досегашния доставчик“ (28). Освен това „съществуването на регулирани цени за крайните потребители несъмнено е фактор от ключово значение за поведението на клиентите […]. Въпреки че запазването на проверките може да бъде оправдано в период на преход, същите ще доведат до все повече и повече изкривявания с приближаването на нуждата от инвестиции“ (29). (17) Според един неотдавна приет документ на службите на Комисията (30)„смяната на доставчика е твърде разпространена на шведския пазар на дребно на електроенергия. Като цяло 54 % от клиентите са предоговорили договорите си или са сменили доставчика си след реформата на пазара на електроенергия през 1996 г. Като цяло се смята, че конкурирането за крайни клиенти работи добре“ (31). Освен това в Швеция не съществува контрол върху цените за крайните потребители (32). Това означава, че цените се определят от самите стопански субекти и не е нужно да бъдат одобрявани от който и да било орган преди прилагането им. Ето защо ситуацията в Швеция е задоволителна, що се отнася до смяната на доставчици и контрола върху цените за крайния потребител, и следва да се приеме за показател за пряко излагане на конкуренция. IV. Заключения (18) Предвид факторите, разгледани в съображения 8 и 17, условията за пряка конкуренция, изброени в член 30, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО, следва да се смятат за изпълнени по отношение на производството и продажбата (на едро и дребно) на електроенергия в Швеция. (19) Освен това, тъй като условието за неограничен достъп до пазара се смята за изпълнено, Директива 2004/17/ЕО не следва да се прилага, когато възложителите на обществени поръчки възлагат поръчки, предназначени да способстват производството на електроенергия или продажбата (на едро и дребно) на електроенергия в Швеция, нито при организирането на конкурси за упражняване на такава дейност в Швеция. (20) Настоящото решение се основава на правната и фактическата обстановка от юни до август 2007 г., видно от информацията, предоставена от Кралство Швеция, доклада за 2005 г. и техническото приложение към него, съобщението от 2007 г. и документа на службите на Комисията от 2007 г., както и от заключителния доклад. Настоящото решение може да бъде преразгледано, ако вследствие на съществени промени във фактическата или правната обстановка престанат да бъдат изпълнени условията за прилагането на член 30, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Директива 2004/17/ЕО не се прилага за поръчки, възложени от възложители на обществени поръчки и предназначени да способстват осъществяването на производство на електроенергия или продажба на електроенергия в Швеция. Член 2 Адресат на настоящото решение е Кралство Швеция. Съставено в Брюксел на 29 октомври 2007 година.	[ 4, 3, 15, 14 ]
32009D0102	РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 4 ноември 2008 година за предоставяне на средносрочна финансова помощ от Общността на Унгария (2009/102/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 332/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г. за установяване на механизъм, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите-членки (1), и по-специално член 3, параграф 2 от него, като взе предвид предложението на Комисията, направено след консултация с Икономическия и финансов комитет (ИФК), като има предвид, че: (1) С Решение 2009/103/ЕО (2) Съветът реши да предостави взаимна помощ на Унгария. (2) Въпреки очакваното подобрение на салдото по текущата сметка, нуждите на Унгария от външно финансиране през 2008 и 2009 г. се оценяват на 20 милиарда евро, тъй като предвид актуалното развитие на финансовия пазар, салдата по капиталовата и по финансовата сметка биха могли съществено да се влошат с ускоряването на нетните изходящи потоци от портфейлни инвестиции. (3) Уместно е да се предостави помощ от Общността на Унгария в размер до 6,5 милиарда евро съгласно механизма, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите-членки, създаден с Регламент (ЕО) № 332/2002. Тази помощ следва да се предостави заедно със заем от Международния валутен фонд в размер на 10,5 милиарда специални права на тираж (около 12,5 милиарда евро) съгласно стенд-бай споразумение, което се очаква да бъде одобрено на 6 ноември 2008 г. Световната банка също така се съгласи да предостави заем на Унгария в размер на 1 милиард евро. (4) Помощта следва да се управлява от Комисията, която след консултация с ИФК следва да договори с унгарските власти свързаните с финансовата помощ конкретни условия относно икономическата политика. Тези условия следва да се предвидят в меморандум за разбирателство. Подробните финансови условия следва да се предвидят от Комисията в кредитното споразумение. (5) Помощта следва да се предостави с оглед да се подкрепи устойчивостта на платежния баланс на Унгария и по този начин да се допринесе за успешното изпълнение на правителствената програма за икономическа политика при сегашните икономически и финансови условия, РЕШИ: Член 1 1. Общността предоставя на Унгария средносрочен заем в размер на максимум 6,5 милиарда евро с максимален среден падеж пет години. 2. Тази финансова помощ от Общността се предоставя в продължение на две години, считано от първия ден след влизането в сила на настоящото решение. Член 2 1. Помощта се управлява от Комисията по начин, който е съобразен с ангажиментите на Унгария и препоръките на Съвета, по-специално в контекста на изпълнението на Националната програма за реформи, както и на програмата за сближаване и процедурата при прекомерен дефицит. 2. След консултация с ИФК, Комисията договаря с унгарските власти свързаните с финансовата помощ конкретни условия относно икономическата политика, както е предвидено в член 3, параграф 4. Тези условия се установяват в меморандум за разбирателство, който е съобразен с ангажиментите и препоръките, посочени в параграф 1 от настоящия член. Подробните финансови условия се установяват от Комисията в кредитното споразумение. 3. Комисията, в сътрудничество с ИФК, периодично проверява изпълнението на свързаните с помощта условия относно икономическата политика. Комисията информира ИФК за възможно рефинансиране на заема или преструктуриране на финансовите условия. Член 3 1. Финансовата помощ от Общността се предоставя от Комисията на Унгария на максимум пет транша, размерът на които се определя в меморандума за разбирателство. 2. Първият транш се отпуска при условие влизането в сила на кредитното споразумение и меморандума за разбирателство, както и въз основа на представеното в унгарския парламент предложение за законодателни промени на проекта на бюджет за 2009 година, което цели достигането на дефицит от 2,6 % от БВП и което включва поддържащи бюджетни мерки. 3. Позволява се предпазливо използване на лихвени суапове с контрагенти с най-висока кредитна оценка, ако това се изисква за финансиране на заема. 4. Комисията, след като получи становището на ИФК, взема решение за отпускане на следващи траншове. Изплащането на всеки следващ транш се извършва въз основа на задоволително изпълнение на новата икономическа програма на унгарското правителство, подкрепена от споразумението с Международния валутен фонд и включваща също така предстоящата програма за сближаване на Унгария, и по-специално конкретните условия относно икономическата политика, предвидени в меморандума за разбирателство. Тези условия относно икономическата политика включват, inter alia: а) напредък във фискалната консолидация, както е планирано от правителството в контекста на новата програма, която е в съответствие с препоръката на Съвета по процедурата при прекомерен дефицит от 10 октомври 2006 г., както и становището на Съвета по актуализираната програма за сближаване от ноември 2007 г., по-специално отчитайки целите относно дефицита за 2009 година; б) конкретни мерки за контрол на разходите, полагащи основата на планирания процес на консолидация; в) напредък в реформата на фискалното управление посредством укрепване на институционалната рамка, както и въвеждането на средносрочни фискални правила, в съответствие с предложения проект, който понастоящем се обсъжда в унгарския парламент; г) реформи на регулирането и надзора на финансовия сектор и увеличаване капацитета на властите, с оглед на ефективно справяне с проблемите относно платежоспособността и ликвидността; и д) други мерки за структурна реформа в контекста на Лисабонската стратегия като например увеличаване на стимулите за работа, за да се подкрепи заетостта и да се допринесе за дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Адресат на настоящото решение е Република Унгария. Решението се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Брюксел на 4 ноември 2008 година.	[ 0, 18, 15, 19 ]
32006R1869	32006R1869 L 358/49 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1869/2006 НА КОМИСИЯТА от 15 декември 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2172/2005 относно определяне на подробни правила за прилагането на тарифна квота за внос на живи животни от рода на едрия рогат добитък с тегло, превишаващо 160 kg, и с произход от Швейцария, предвидена в Споразумението между Европейската общност и Швейцарската конфедерация за търговия със селскостопански продукти КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо (1), и по-специално член 32, параграф 1, първа алинея от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 2172/2005 на Комисията (2) открива, на многогодишна основа за периоди от 1 януари до 31 декември, безмитни тарифни квоти за внос на 4 600 живи животни от рода на едрия рогат добитък с произход от Швейцария. С оглед на присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. крайният срок за изпращане на заявления за периода на вносни тарифни квоти от 1 януари до 31 декември 2007 г. беше удължен до 8 януари 2007 г. с Регламент (ЕО) № 1677/2006 на Комисията от 14 ноември 2006 г. за дерогация от Регламент (ЕО) № 2172/2005 по отношение на датата на прилагане за вносни права за тарифна квота от 1 януари до 31 декември 2007 г. (3). (2) Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията от 31 август 2006 г. за определяне на общи правила за управление на тарифните квоти за внос на селскостопански продукти, които се управляват чрез система на лицензии за внос (4) се прилага за лицензии за срокове на тарифни квоти за внос с начало 1 януари 2007 г. Регламент (ЕО) № 1301/2006 по-специално определя подробни разпоредби относно приложенията на лицензии за внос, правното положение на заявителите и въпроса с лицензиите. Посоченият регламент предвижда да бъдат открити вносни тарифни квоти за период от 12 последователни месеца и ограничава периода на валидност на лицензиите до последния ден от срока на вносните тарифни квоти. Разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1301/2006 следва да се прилагат към вносни лицензии, издадени съгласно Регламент (ЕО) № 2172/2005, без да се нарушават допълнителните условия или дерогации, определени в посочения регламент. Необходимо е, където е подходящо, разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2172/2005 да се приведат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1301/2006. (3) С оглед предотвратяване на спекулации количествата в рамките на квотата следва да са достъпни, за да може стопанските субекти да покажат, че те истински са ангажирани в търговия със значителен обхват с трети страни. По отношение на това и за да се осигури ефикасно управление от съответните търговци следва да се изисква да са внесли минимум 50 животни през двата референтни периода съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 1301/2006. Също така, поради административни причини, на държавите-членки следа да се разреши да приемат сертифицирани копия на документи, доказващи съществуването на търговия с трети страни. (4) В случай че при използването на определения коефициент съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1301/2006 цифрата е по-малка от 50 глави на заявление, наличното количество се предоставя от държавите-членки чрез теглене на жребий за вносни права, всяко от които обхваща 50 глави, за да се осигури рентабилен търговски брой животни на заявление. (5) Регламент (ЕО) № 2172/2005 следва съответно да се измени. (6) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по говеждо и телешко месо, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 2172/2005 се изменя, както следва: 1. В член 1, параграф 1 първа алинея се заменя със следното: „Открива се безмитна общностна тарифна квота за внос всяка година за периоди от 1 януари до 31 декември за внос на 4 600 живи животни от рода на едрия рогат добитък с произход Швейцария с тегло повече от 160 kg, попадащи под кодове по КН 0102 90 41, 0102 90 49, 0102 90 51, 0102 90 59, 0102 90 61, 0102 90 69, 0102 90 71 или 0102 90 79.“ 2. Член 2 се изменя, както следва: а) параграф 1 се заменя със следното: „1. За целите на прилагането на член 5 от Регламент (ЕО) № 1301/2006 задължения за търговия с трети страни, съгласно посочения член означава, че заявителите са внесли поне 50 животни, обхванати от кодове по КН 0102 10 и 0102 90. Държавите-членки може да приемат като доказателство за търговия с трети страни копията на документите, съгласно член 5, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1301/2006, надлежно сертифицирани от компетентните органи.“; б) параграфи 2 и 3 се заличават. 3. Член 3 се изменя, както следва: а) параграфи 1 и 4 се заличават; б) параграф 5 се заменя със следното: „5. След проверка на представените документи държавите-членки изпращат на Комисията до десетия работен ден, следващ края на срока за изпращане на заявленията, общите количества, за които се кандидатства. Независимо от член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1301/2006, се прилага член 11 от посочения регламент.“ 4. В член 4 параграф 2 се заменя със следното: „2. „Когато заявление за определяне на коефициент, съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1301/2006, посочва цифра, по-малка от 50 глави за заявление, наличното количество се предоставя от съответните държави-членки чрез теглене на жребий за права на внос, обхващащи по 50 глави. Където остатъкът е по-малък от 50 глави, се предоставя единично право на внос за това количество“.“ 5. В член 6, параграф 4 буква а) се заменя със следното: „а) в клетка 8 страната по произход и се отбелязва „да“ с кръстче.“ 6. Член 7 се изменя, както следва: а) параграф 1 се заменя със следното: „1. Чрез дерогация от член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1291/2000 лицензиите за внос, издадени съгласно настоящия регламент, са непрехвърляеми.“; б) параграфи 2 и 4 се заличават. 7. Член 8 се заменя със следното: „Член 8 Регламенти (ЕО) № 1445/95 и (ЕО) № 1291/2000 и Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията (5) се прилагат, предмет на настоящия регламент. 8. Приложение I се заличава. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 януари 2007 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 15 декември 2006 година.	[ 3, 15, 18, 6 ]
32006R1759	32006R1759 L 335/3 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EО) № 1759/2006 НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година за изменение на Регламент (EО) № 104/2000 относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент (1), като има предвид, че: (1) Разходите, извършени от държавите-членки в съответствие с някои разпоредби на Регламент (EО) № 104/2000 на Съвета (2), понастоящем са предмет на правилата, изложени в Регламент (EО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (3). Последният беше отменен с Регламент (EО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (4), който се прилага към разходите на държавите-членки от 16 октомври 2006 г. (2) В член 2, параграф 1, буква a) от Регламент (EО) № 1290/2005 се създава Европейски фонд за гарантиране на земеделието (наричан по-долу ЕФГЗ). (3) В член 3, параграф 2, буква е) от споменатия по-горе регламент се поставя условието, че ЕФГЗ финансира разходите, отнасящи се до рибните пазари, по централизиран начин. (4) Финансирането на разходите, отнасящи се до рибните пазари съгласно член 3, параграф 2, буква е), е изпълнение на бюджета на централизиран принцип и като такова съответства на изискванията на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (5) и правилата за прилагането му, определени в Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията (6). (5) Следователно Регламент (EО) № 104/2000 следва съответно да бъде изменен, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Член 35 от Регламент (EО) № 104/2000 се заменя със следното: „Член 35 1. Разходите, извършени от държавите-членки в съответствие с членове 10, 21, 23, 24, 25 и 27 от настоящия регламент, се смятат за разходи, посочени в член 3, параграф 2, буква е) от Регламент (EО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (*). 2. Финансирането на разходите, посочени в параграф 1, се извършва по отношение на продукти от запаси или група запаси само в границите на количества, евентуално разпределени на съответната държава-членка, от общия обем допустими улови на съответните запаси или група запаси. 3. Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 38, параграф 2. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент се прилага от 16 октомври 2006 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 28 ноември 2006 година.	[ 15, 6 ]
32009L0151	ДИРЕКТИВА 2009/151/ЕО НА КОМИСИЯТА от 27 ноември 2009 година за изменение на Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел включване на толилфлуанид като активно вещество в приложение I към нея (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно пускането на пазара на биоциди (1), и по-специално член 16, параграф 2, втора алинея от нея, като има предвид, че: (1) С Регламент (ЕО) № 1451/2007 на Комисията от 4 декември 2007 г. относно втората фаза на 10-годишната работна програма, посочена в член 16, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на биоциди (2) се определя списък с активни вещества, подлежащи на оценка с оглед на възможното им включване в приложение I, IА или IБ към Директива 98/8/ЕО. В този списък е включен и толилфлуанид. (2) Съгласно Регламент (ЕО) № 1451/2007 бе направена оценка на толилфлуанида в съответствие с член 11, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО с оглед на употребата му в продуктов тип 8, консерванти за дърво, както е определен в приложение V към Директива 98/8/ЕО. (3) За докладваща държава-членка бе определена Финландия и в съответствие с член 14, параграфи 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1451/2007 на 24 април 2006 г. тя представи на Комисията доклада на компетентния орган, придружен от препоръка. (4) Докладът на компетентния орган беше разгледан от държавите-членки и Комисията. В съответствие с член 15, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1451/2007 на заседанието на Постоянния комитет по биоцидите на 15 май 2009 г. констатациите от прегледа бяха включени в доклад за оценка. (5) Изглежда, че направените проучвания дават основание да се очаква, че биоцидите, които се използват като консерванти за дърво и които съдържат толилфлуанид, отговарят на изискванията на член 5 от Директива 98/8/ЕО. Поради това е целесъобразно толилфлуанидът да бъде включен в приложение I, за да се гарантира, че във всички държави-членки разрешенията за биоциди, които се използват като консерванти за дърво и които съдържат толилфлуанид, могат да бъдат издавани, изменяни или отменяни в съответствие с член 16, параграф 3 от Директива 98/8/ЕО. (6) Установени бяха обаче неприемливи рискове по отношение на обработването in situ на дървен материал на открито и по отношение на обработения дървен материал, изложен на атмосферни влияния. Поради това продуктите, които съдържат толилфлуанид и които се използват като консерванти за дърво, следва да бъдат забранени за тези видове употреба. (7) В светлината на констатациите от доклада за оценка е уместно при издаването на разрешения по отношение на продукти, които съдържат толилфлуанид и които се използват като консерванти за дърво, да се изисква да бъдат прилагани мерки за намаляване на риска, за да се гарантира, че рисковете са сведени до приемливо равнище в съответствие с член 5 от Директива 98/8/ЕО и приложение VI към нея. По-специално е подходящо да се изисква предназначените за промишлена или професионална употреба продукти да се използват с подходяща защитна екипировка, освен ако не се докаже, че рисковете за ползвателите в промишлеността или за професионалните ползватели могат да бъдат намалени с други средства. Следва да се вземат подходящи мерки за защита на почвата и водите в околната среда, тъй като по време на изготвянето на оценката бяха установени неприемливи рискове за тези елементи от околната среда. Поради това следва да се предвидят инструкции, за да се посочи, че третираният дървен материал трябва да се складира след третирането на закрито и/или върху непропусклива твърда основа и че всякакви изтекли количества препарат трябва да се събират за повторна употреба или депониране. (8) Важно е разпоредбите на настоящата директива да се прилагат едновременно във всички държави-членки, за да се осигури еднакво третиране на пазара на биоцидите, съдържащи активното вещество толилфлуанид, както и да се улесни правилното функциониране на пазара на биоциди като цяло. (9) Следва да се предостави разумен срок, преди дадено активно вещество да бъде включено в приложение I, за да се позволи на държавите-членки и на заинтересованите страни да се подготвят за произтичащите от това нови изисквания и да се осигури възможност на кандидатите, подготвили досиета, напълно да се възползват от 10-годишния период за защита на данните, който в съответствие с член 12, параграф 1, буква в), подточка ii) от Директива 98/8/ЕО започва от датата на включване. (10) След включването на държавите-членки трябва да се предостави разумен срок, в чиито рамки те да прилагат член 16, параграф 3 от Директива 98/8/ЕО, и по-специално да дават, изменят или отменят разрешения за биоциди от продуктов тип 8, които съдържат толилфлуанид, с цел да се гарантира, че те съответстват на изискванията на Директива 98/8/ЕО. (11) Поради това Директива 98/8/ЕО следва да бъде съответно изменена. (12) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Приложение I към Директива 98/8/ЕО се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива. Член 2 1. Държавите-членки приемат и публикуват не по-късно от 30 септември 2010 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те прилагат тези разпоредби от 1 октомври 2011 г. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 3 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 27 ноември 2009 година.	[ 1, 20, 0, 3, 6 ]
32003R1181	32003R1181 L 165/17 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1181/2003 НА КОМИСИЯТА от 2 юли 2003 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2136/89 на Съвета относно установяване на общи стандарти за търговия с консервирани сардини КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета от 17 декември 1999 г. относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури (1), и по-специално член 2, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета предвижда възможността за прилагане на общите стандарти за търговия с риба и рибни продукти в Общността, и по-специално, за да се облекчи търговията, основана на честна конкуренция. Тези стандарти могат да се отнасят и до етикетирането. (2) Регламент (ЕИО) № 2136/89 на Съвета (2) установява общите стандарти за търговия с консервирани сардини в Общността. (3) Голямото разнообразие от консервирани продукти, които са доставяни, представяни и търгувани в Общността по същия начин като консервирана сардина прави необходимо да се предостави на потребителя достатъчна информация за идентичността и основните характеристики на даден продукт. За целта се налага да бъдат разписани правила за търговските описания относно консервирани продукти, представяни и търгувани в Общността по същия начин като консервираната сардина. (4) Стандартът Codex STAN94 на Codex Alimentarius, както и конкретните условия, които преобладават на пазара на Общността, следва да бъдат взети под внимание за целта. (5) В интерес на прозрачността на пазара е да съществува честна конкуренция и голямо разнообразие на избор. Затова е необходимо да се обозначат различните видове продукти от консервирана сардина като такива, изготвени от точно определени видове риба. (6) Необходимо е също така, да се вземат предвид измененията на кодовете по Комбинираната номенклатура (КН) за продукти от консервирана сардина. (7) Терминът „сардина“ може да бъде част от търговско описание на продукт от типа на сардината, само ако той е качествено адекватно определен. Търговски описания, основаващи се само на географски имена, не са достатъчно ясни. За да се подобри идентификацията на всеки отделен тип продукт от сардина и по този начин да се избегне объркването с различни други видове риба, научните наименования на видовете риба следва да бъдат използвани. (8) Комбинирането на думата „сардина“ с общото название на продукти, тип сардина може само да предизвика объркване по отношение на истинското естество на продукта. От друга страна общите наименования, които не включват думата „сардина“, могат да продължат да се използват при пласмента продукти от типа на сардина, в зависимост от законите на Страната член относно пласмента и по начин, да не се въвежда консуматора в заблуждение. (9) Изискванията, разписани в настоящия регламент, следва да се прилагат без да се нарушава Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно сближаването на законите на държавите-членки по отношение на етикетирането, представянето и рекламирането на хранителни продукти (3). (10) За целта Регламент (ЕИО) № 2136/89 следва да бъде съответно изменен. (11) Мерките, за които се отнася настоящият регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по рибни продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 2136/89 се изменя, както следва: 1. Думите „относно установяване на общи стандарти за търговия с консервирани сардини“ в заглавието се заменят от следното: „относно установяване на общи пазарни стандарти за търговия с консервирани сардини и търговските описания за консервирана сардина и продукти тип сардина“. 2. Член 1 се заменя със следното: „Член 1 Настоящият регламент определя стандартите, регулиращи търговията с консервирани сардини и търговските описания за консервирани сардини и продукти тип сардина на пазара на Общността.“ 3. Добавя се следният член 1а: „Член 1а За целите на настоящия регламент: 1. „консервирани сардини“ означава продукти, приготвени от риби от вида Sardina pilchardus; 2. „консервирани продукти тип сардина“ означава продукти, които се представят и търгуват по същия начин като консервираните сардини, но които са приготвени от един от следните видове риба: а) Sardinops melanosticus, S. neophilchardus S. ocellatus, S. sagax, S. caeryleus; б) Sardinella melanosticus, S. brasilienis, S. maderensis, S. longiceps, S. gibbosa; в) Clupea harengus; г) Spratus spratus; д) Hyperlophus vitatus; е) Nematalosa vlaminghi; ж) Etrumeus teres; з) Ethmidium maculatum; и) Engraulis anchoita, E. mordax, E. ringens; й) Opisthonema oglinum.“ 4. Първото тире на член 2 се заменя от следното: „- те трябва да попадат под кодове по КН 1604 13 11, 1604 13 19 и ex 1604 20 50;“. 5. Добавя се следният нов член 7а: „Член 7а 1. Без да се засяга Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), консервирани продукти тип сардина могат да се търгуват в Общността под търговско описание, което се състои от думата „сардина“ и свързано с него научното наименование на вида риба. 2. Там където описанието, за което става дума в параграф 1, се поставя върху контейнери с консервирани продукти тип сардина, той трябва да бъде изпълнен в ясни и четливи букви. 3. Научното наименование включва при всеки случай родовото и специфичното латинско наименование. 4. Под единично търговско описание може да се търгува само един единствен вид риба. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Прилага се от 1 юли 2003 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 2 юли 2003 година.	[ 3, 17, 6 ]

Subsets and Splits

No community queries yet

The top public SQL queries from the community will appear here once available.