_id
stringlengths 26
30
| text
stringlengths 100
4.87k
| title
stringclasses 1
value |
|---|---|---|
negative_test_query11_00000 | Един от ключовите критерии за категоризиране на онлайн комуникацията, е дали тя се осъществява при условие, че участниците в нея са онлайн в един и същ момент от времето, или не. | |
negative_test_query11_00001 | асинхронна, при която това условие не е изпълнено или дори и ако са едновременно онлайн, се отчита определена степен на несинхронност, заради отдалеченост или несъвместимост на мрежи. | |
negative_test_query11_00002 | Комуникация, която отчита период на отлагане на прочитане на съобщението или текста от получателя, като при имейлите. | |
negative_test_query11_00003 | Обикновено комуникацията онлайн е синхронна, например в повечето чатове, макар че някои видове приложения за съобщения използват и асинхронна, с изчаквателна функция, това може да се дължи на обема на съобщенията, които сървърите, обслужващи този вид приложение, трябва да обслужват. | |
negative_test_query11_00004 | в програмите за онлайн семинари или онлайн обучение, където се използва бяла дъска за писане от говорещия, това може да включва показване на чата на участващите обучаващи се на бялата дъска, при което веднага се виждат изписваните от участниците съобщения. | |
negative_test_query11_00005 | При асинхронната комуникация най-често употребявани са някои приложения за съобщения, в някои случаи някои дискусионни групи, които имат сървърно отлагане, някои табла за съобщения също могат да отчитат забавяне при показване на съобщението. Електронната поща е вид съобщение, което преполага период за прочитането му до 1 седмица. В сравнение с уебсайтовете, имейлите имат по-кратък период на отлагане на прочитане на съобщението. Класическата интернет теория предполага прочитане на даден университетски уебсайт в рамките на 1 до 2 години след публикуването на дадена статия на него. | |
negative_test_query11_00006 | Като много дълго отложени съобщения могат да се считат тези отправени в космоса. Тоест смята се, че комуникационните съобщения, напускащи земята, под вида на радиовълни или дори телевизионни вълни, ако имат получател в космоса, то те са с много дълго отлагане, заради отдалечеността на цивилизациите. | |
negative_test_query11_00007 | NB! Свръхотлагането на съобщенията е известна на историята цивилизационна практика, която е използвана при изписването на стените на пирамидите и други архитектурни паметници, тъй като те могат да устоят дори на цивилизационни промени и изменения. | |
apositive_test_query12_00000 | Един литър вода има маса почти точно един килограм, измерен при нейната максимална плътност, която е около 4 °С. По същия начин: 1 милилитър вода е с маса около 1 грам; 1000 литра вода е около 1000 килограма. | |
negative_test_query12_00000 | Произходът на думата е от гръцки – λίτρα (lítra), което по-късно преминава в старофренски () и означава стара мярка за обем, равна на 0,831018 от съвременния литър. | |
negative_test_query12_00001 | Понятието литър е въведено във Франция през 1795 г. като една от новите републикански единици за измерване и е определен като един кубичен дециметър. Оригиналният литър всъщност е 1,000974 от днешния dm3. През 1879 г. Международният комитет по мерки и теглилки приема за символ на литъра малката буква „l“. През 1901 г., на 3-тата Генерална конференция по мерки и теглилки, литърът е предефиниран като пространството, заемано от 1 килограм чиста вода при температура на максималната ѝ плътност (3,98 °С) и при налягане от 1 стандартна атмосфера (760 mmHg). Това прави литъра равен на около 1,000 028 dm3. | |
negative_test_query12_00002 | През 1964 г. на 12-ата Генерална конференция по мерки и теглилки е върнато първоначалното определение, като литърът отново е определен по отношение на метъра като равен точно на 1 dm3. | |
negative_test_query12_00003 | През 1979 г. на 16-ата Генерална конференция по мерки и теглилки символът „L“ (главна буква L) е приет като алтернативен символ на изписване. Има предпочитания да се запази само един от тези символи, но през 1990 година е решено, че все още е рано за това. | |
negative_test_query12_00004 | Днес е известно, че плътността зависи и от изотопните съотношения на кислородните и водородни атоми в дадена проба вода. Съвременните измервания по Виенския стандарт, което е чиста дестилирана вода с изотопен състав, представител на средната им стойност в океаните по света, показват, че тя е с плътност 0,999975 ±0,000001 kg/L в точките си на максимална плътност (3,984 °C) при една стандартна атмосфера налягане (760 mmHg). | |
negative_test_query12_00005 | При готварските мерки и теглилки една чаена чаша е около 250 ml, една чаена лъжичка е около 5 ml, и една супена лъжица е около 15 ml. В някои страни това са официални дефиниции за тези мерки. | |
negative_test_query12_00006 | Един литър е обемът на куб със страни 10 cm, което е малко по-малко от куб със страни 4 инча (или една трета от фута). Един кубичен фут съдържа точно 27 от тези кубчета (с четири инча на всяка страна), което прави един кубичен фут приблизително равен на 27 литра. Един кубичен фут е с точен обем от 28,316846592 литра, което е в рамките на 5% грешка от 27-литровото приближение. | |
negative_test_query12_00007 | Един литър вода може да се счита за един килограм вода. Това е почти точно (0,999975 килограма) при температура 4 °C. При 25 °C един литър вода е 0,997 килограма. | |
apositive_test_query13_00000 | Засилено отделяне на слюнка, кашляне при някои хора и задействане на сукателния рефлекс и напрежение в челюстите. | |
negative_test_query13_00000 | Роджър „Сид“ Барет от групата „Пинк Флойд“ също е сред почитателите на LSD през 60-те години на XX век. В края на 60-те средната доза LSD е около 100 – 200 μg. Смята се, че преди един от концертите на „Дорс“ през 1966 г. фронтменът ѝ Джим Морисън взел наведнъж 10 000 μg от наркотика. | |
negative_test_query13_00001 | Според Закона за злоупотреба с наркотични вещества (Misuse of Drugs Act), приет през 1971 г. във Великобритания, притежанието на LSD, който спада към наркотиците от група А, се наказва с до 7 години затвор, а разпространението му се наказва още по-тежко – с присъди до доживотен затвор и парична глоба в неограничен размер. | |
negative_test_query13_00002 | През 2007 г. „бащата“ на LSD бе класиран на първо място в списъка на стоте живи гении, съставен от консултантска компания Synectics със седалище във Великобритания. | |
negative_test_query13_00003 | Последствията от LSD могат да бъдат непредвидими или да имат дълготрайни психоемоционални ефекти – както положителни, така и отрицателни. Цензурата и гоненията, както и политическата оцветеност на дебата около LSD правят много труден анализът на ефектите на LSD, за които трябват още изследвания. Някои хора, употребяващи LSD, твърдят, че ефектите имат огромно значение за живота им и това им е помогнало да погледнат живота си от друг ъгъл. Други, които са имали лоши преживявания, пробват само един път и след неуспешния експеримент завинаги странят от LSD. | |
negative_test_query13_00004 | Необичайни телесни усещания като изчервяване на лицето, ледени тръпки, приток и на физическа енергия. | |
negative_test_query13_00005 | Интензивните ефекти на LSD продължават от 6 до 12 часа в зависимост от дозата, толеранса към дрогата, теглото и възрастта на човека. Въпреки това поддръжниците на внимателната употреба на LSD често споменават, че е нужна неколкодневна подготовка за „пътешествието“ в света на LSD, за да бъде извлечена максимална полза от преживяното. LSD засяга предимно G-протеин-свързаните рецептори, но също и всички подтипове на допаминовите рецептори, както и много други. | |
negative_test_query13_00006 | Както към всеки халюциноген, и към LSD не се наблюдава физическо и психическо пристрастяване. Съществува обаче увеличаващ се толеранс (поносимост) към дрогата, ако тя се употребява често. След няколко дни на въздържание толерансът изчезва. | |
negative_test_query13_00007 | Преживяване на чувство на освобождение от оковите на егото и реалността, отваряне на съзнанието към свръхестествени преживявания. | |
apositive_test_query14_00000 | Американската психоаналитичка Нанси Чодоров разглежда мъжествеността като много по-чувствителна и ранима от женствеността. В традиционната концепция за предаването на мъжествеността на Фройд тя представя хомофобията като защитна реакция на мъжествеността срещу чуждия експресивен фемининен модел на отношение със света. За този тип момчета и мъже, които изпитват трудности със затвърждаването на собствената мъжественост, собственият аз, както и възприятието за околния свят, са заключени в бинарни опозиции по модела на архаичното митологично мислене – мъже/жени, силни/слаби, мъжествено/женствено, добро/лошо. Те потискат експресивните фемининни модели на поведение и отношение с околните и затвърждават един положителен за тях, хетеросексуален аз-образ. | |
negative_test_query14_00000 | Психологът Грегъри Херек предлага термина „полов (сексуален) предразсъдък“, като по-подходящ от хомофобия, когато става въпрос за негативни нагласи спрямо хомосексуалните, тъй като не засяга мотивацията, набляга на по-широкия контекст на социалните психологически изследвания върху предразсъдъците и избягва осъдителната оценка спрямо подобни нагласи. | |
negative_test_query14_00001 | Като наставка обаче „-фобия“ се използва и извън специализираната терминология. Такива по характер например са думите русофоб и франкофоб, както и техните антоними – русофил и франкофил. Тези думи нямат за цел да определят патологично състояние, а да окачествят насоката на гледна точка по даден въпрос. | |
negative_test_query14_00002 | В замяна на термина хомофобия често се използват формулировки като сексизъм, хетеросексизъм, и хетеросексуализъм, с цел да се избегне асоциацията с фобия. Това се налага, за да се избягва понякога грешното тълкуване на термина, тъй като, макар да е възможно хомофобията да е проявление на психологични или психиатрични проблеми, като такова тя е рядко срещана и сама по себе си не представлява психично или психиатрично заболяване. | |
negative_test_query14_00003 | Според теоретици като Калвин Томас и Джудит Бътлър хомофобията е преди всичко страх у хетеросексуалния да бъде идентифициран като хомосексуален. Тази теза изказва твърдението, че хомофобските емоции спрямо хомосексуалността са активен опит за дистанциране от негативно разгледаната категория и идентификация с един по-положително приеман социален статус. Това утвърждава личността в образа ѝ на хетеросексуална, в границите на хетеронормативността на мнозинството и избягване възможността за идентификация с хомосексуалността. | |
negative_test_query14_00004 | Интернализирана хомофобия (или его-дистонична хомофобия) се нарича проявата на предразсъдъци, която някои хомосексуални изпитват спрямо другиге като тях и към самите себе си. Такива хора изпитват дискомфорт и неодобрение спрямо собствената си сексуална ориентация и я пазят в дълбока тайна. Вътрешното противоборство между демонстрираната и желаната/реалната сексуалност води до клинични депресии и е причина за повишената склонност към самоубийство сред хомосексуалните юноши. | |
negative_test_query14_00005 | Д. А. Милър и други автори смятат, че първопричина за хомофобията е сексизмът, според който жената е по-низша и подчинена на мъжа, а сексът служи за удоволствие единствено на мъжа и е форма на подчинение и експлоатация на жената. Поради това се смята за унизително един мъж да приема „женската роля“ по време на сексуален акт. | |
negative_test_query14_00006 | От 2008 г. през месец юни в София ежегодно се провеждат гей паради, но маршрутът нито един път не е бил обявяван предварително, поради съображения за сигурност. Шествията се охраняват от стотици полицаи и частни охранители, с тежка специална техника и въпреки това всяка година участниците са нападани от хомофоби. | |
negative_test_query14_00007 | През 2008 г. в Борисовата градина в София умира след тежък побой 25-годишния студент по медицина Михаил Стоянов. При разпита в полицията убийците Р. Кирчев и А. Георгиев, които към момента на извършване на нападението са непълнолетни, заявяват, че са нападнали непознатия им Стоянов само защото са „прочиствали“ парка от гейове, а той им заприличал на такъв. Полицията доказва, че извършителите не са действали сами, а в група от пет-шест души, които са извършили най-малко десет нападения над хора, които „приличали на хомосексуални“. | |
apositive_test_query15_00000 | Boeing 707 е първият успешен реактивен авиолайнер, започващ службата си през 1958 г. с полет от Ню Йорк до Лондон. Модификации на този самолет са в експлоатация и до днес. 1958 е годината, през която повече пътници прекосяват Атлантическия океан със самолети, отколкото с кораби. | |
negative_test_query15_00000 | Самолетът отново изиграва решаваща роля през 1948 г., когато на 24 юни Съветският съюз спира електроснабдяването и поставя под сухопътна блокада контролираните от САЩ, Великобритания и Франция части на град Берлин – започва Берлинската блокада и периодът на Студената война. В отговор западните страни организират масови редовни превози и доставки чрез транспортни самолети до изолирания град. Извършват се 278 228 полета, които пренасят 2 326 406 тона стоки, храни и суровини, включително над 1,5 млн. тона въглища за електроцентралите. Неуспешната блокада е преустановена от СССР на 12 май 1949 г. | |
negative_test_query15_00001 | През 1949 г. самолет Boeing B-50 за първи път обикаля земното кълбо без междинно кацане, като за целта е презареждан с гориво във въздуха. | |
negative_test_query15_00002 | Налаганото от войната масово производство на самолети довежда до техния излишък в мирно време. Много от годните за експлоатация военно-транспортни самолети (предимно Douglas DC-3) са закупени от различни фирми, биват преоборудвани и се използват като пътнически и транспортни. Основават се множество авиокомпании и въздушният транспорт постепенно става масово използван. Повишават се изискванията за надеждност, безопасност и комфорт. Пилотската кабина, пътническата кабина, а по-късно и товарният отсек биват херметизирани. Това позволява на самолета да лети на по-голяма височина, да среща по-слабо съпротивление на въздуха, като това води до по-голяма средна скорост на движение и по-далечен обхват на действие. Непрекъснатото добавяне на оборудване към самолета (от електроника до тоалетни) неминуемо води до нарастване на неговите маса и размери. Увеличават се изискванията към здравината на пистите и оборудването на летищата. | |
negative_test_query15_00003 | Първият пътнически самолет с реактивни двигатели е представен през 1952 г. – английският de Havilland Comet. През 1954 г. след серия катастрофи всички самолети от този модел са спрени от полети заради фатален недостатък – в резултат на експлоатацията и умора на метала, корпусът получава пукнатини в зоната на неподходящо конструираните илюминатори. | |
negative_test_query15_00004 | Първия полет на свръхзвуков пътнически самолет прави Ту-144 на 31 декември 1968 г – два месеца преди западния му аналог „Concord“. Това са единствените пътнически свръхзвукови самолети. И двата търпят критика заради катастрофи, не постигат търговски успех и са спрени от производство. | |
negative_test_query15_00005 | Най-бързият самолет в света (Mach 9,6) е безпилотният Boeing X-43. Това е експериментален scramjet за еднократна употреба, разработен от НАСА, като са произведени три броя от него. Първият опит (неуспешен) е проведен през юни 2001 г., когато X-43 излиза от контрол 11 s след старта си от носещия Boeing B-52. Вторият опит е успешен, а третият – на 16 ноември 2004 г., бележи световен рекорд от 11 200 km/h (Mach 9,6) на височина 13 157 m. Най-големият въздушен лайнер в света е Airbus A380. | |
negative_test_query15_00006 | Крило – при постъпателно движение на самолета крилото създава необходимата за полета подемна сила вследствие възникващата в насрещния въздушен поток разлика в наляганията върху долната и горна повърхност на крилото: налягането върху долната повърхност на самолетното крило е по-голяма, отколкото налягането върху неговата горна повърхност. На крилото се разполагат аеродинамични органи за управление (елерони, елевони и др.), а също механизацията на крилото – тоест устройствата, служещи за управление на подемната сила и съпротивлението на самолета (закрилки, интерцептори и др.). | |
negative_test_query15_00007 | Фюзелаж – предназначен е за разполагане на екипажа, пътниците, товара и оборудването, а също за закрепване на крилото, оперението (опашната част), шасито, двигателите и др. под. (фюзелажът е, така да се каже, „тялото“ на самолета). Известни са и самолети без фюзелаж (например от типа „летящо крило“). | |
apositive_test_query16_00000 | Електромагнитна енергия е енергията на електромагнитното поле или транспортираната от електрическия ток. Енергията се дефинира като способността да се извършва работа и електромагнитната енергия е просто един от типовете енергия. Примери на електромагнитна енергия: | |
negative_test_query16_00000 | Изригването на вулкани, земетресения, урагани, мълнии, всички те могат да се обяснят чрез трансформиране на един вид енергия в друга. Енергията за някои от тези явления идва от слънцето. | |
negative_test_query16_00001 | Тук могат да се видят едни от най-грандиозните трансформации на един вид енергия в друга (супернова, черна дупка) и еквивалентността на маса и енергия. | |
negative_test_query16_00002 | Механична енергия (в класическата механика) е сумата от кинетичната и потенциалната енергия на една система. Потенциалната енергия може да бъде гравитационна или еластична и е свързана с позицията на едно тяло в силово поле. За нея се използва символ Ep, V или Φ и се дефинира като работата, извършена срещу дадена сила при промяна на позицията на тялото спрямо отправна позиция. Потенциалната енергия може да се превърне в кинетична, която е наречена енергия на движението и най-често се означава със символа Ek. | |
negative_test_query16_00003 | Вътрешната енергия на дадена термодинамична система се дефинира от Първия закон на термодинамиката. В по-простите термодинамични системи, като газ, разредена плазма и други, вътрешната енергия е кинетичната енергия на микроскопичното случайно движение на частиците от средата. При други по-сложни термодинамични системи, като течност, твърди тела, плазма и други, се отчита и потенциалната енергия на взаимодействие между тях. | |
negative_test_query16_00004 | енергията, натрупана в намотките на електрически генератор в електростанция и след това пренесена по мрежата до потребителите; | |
negative_test_query16_00005 | енергията, складирана в един кондензатор или в една батерия, която се освобождава в електрическата верига. | |
negative_test_query16_00006 | Ядрена енергия (използва се често и като атомна енергия) е енергията, освобождаваща се при разпадането на атомното ядро и намираща приложение в енергетиката за получаване на електричество в резултат на контролирана верижна реакция. | |
negative_test_query16_00007 | Превръщането на масата в енергия се описва с уравнението за еквивалентност на маса и енергия, изведено от Алберт Айнщайн през 1905 година. | |
apositive_test_query17_00000 | Земноводните са част от историята на човечеството. От древни времена хората консумират месото на дребните животни, използват тяхната отрова за лов или в магически ритуали. Земноводните са използвани в традиционната медицина на много култури. Дори и днес те привличат интереса на медицината като опитни животни. По същия начин хората оказват значително влияние върху повечето земноводни. Благодарение на хората много видове са разширили своя ареал на разпространение, като са били въведени в нови за тях местообитания. Въпреки това, при по-голяма част от видовете популаците се намаляват, благодарение на лов и разрушаване на местообитания от хората. Много от земноводните са изчезнали от пряка или непряка човешка дейност. | |
negative_test_query17_00000 | Няколкостотин вида жаби, главно във влажните тропични гори, са развили форма на размножаване, независима от наличието на водоеми. От яйцата им се излюпват умалени подобия на възрастните, като се избягва метаморфозата. При опашатите земноводни излюпената ларва е добре развита. Още на следващия ден се отварят устата и хрилните цепнатини. | |
negative_test_query17_00001 | Продължителността на ларвното развитие се влияе от външната среда и може да продължи повече от година. Пример за такова е развитието на честновницата в северните части на ареала ѝ. Има и случаи на полово размножаване на ларвите (неотения). Например ларвите на тигровата амбистома в тропическите води бързо нарастват до 8 cm в дължина, метаморфозират и напускат водата. В студени води те нарастват до 25 cm без да метаморфозират, в тях се развиват полови жлези и се размножават. | |
negative_test_query17_00002 | От 1980-те сме свидетели на значителен спад в числеността и видовото разнообразие на амфибиите по света, което се характеризира с рязък спад на числеността и масови измирания на индивиди. През 1993 г. числеността на повече от 500 вида жаби и саламандри от пет континента показа спад. Заплахата над земноводните засяга хиляди видове във всички видове екосистеми, като този факт е обезпокоителен и бележи една от най-важните заплахи за биоразнообразието в световен план. | |
negative_test_query17_00003 | Масовото изчезване и спад на популациите на амфибиите се дължи на глобални причини. Сред причините са: увеличаване на ултравиолетовите лъчи, достигащи до повърхността на Земята (поради отслабването на озоновия слой), поява на нови хищници в екосистемите (привнесени, инвазивни видове), загуба на местообитания и фрагментацията им, отровена околна среда и киселинност, поява на болести, промяна на климата, както и съчетанието на повече от един от гореизброените фактори. | |
negative_test_query17_00004 | Много от земноводните днес се отглеждат в терариуми в домашни условия като домашни любимци. Сред най-често разпространените видове са представителите от родовете Hymenochirus, Ceratophrys и Dendrobates, жабите Bombina orientalis, Litoria caerulea, Hyla cinerea и Xenopus laevis. Сред опашатите земноводни е широко разпространен видът аксолотъл. | |
negative_test_query17_00005 | Земноводните съществуват от появата на четириногите през девонския период преди 390 милиона години, когато стават първите четирикраки, развили бял дроб. През следващия карбонски период те започват да ходят по сушата, за да избегнат конкуренцията и хищниците във водата, което същевременно им позволява да се преместват от един водоем в друг. | |
negative_test_query17_00006 | Земноводните остават доминиращата група животни на сушата в продължение на 75 милиона години. В хода на тяхната история, размерите им варират от дългата 90 cm ихтиостега през девона и дългият 1,50 m ериопс през пермския период до съществуващите и днес Brachycephalus didactylus и Eleutherodactylus iberia, чиято дължина е 9,6 – 9,8 mm. Земноводните са усвоили оцеляването в почти всеки климат на Земята, от най-горещите пустини до замръзналите полярни райони, и с лекота са се адаптирали към климатичните промени. | |
negative_test_query17_00007 | Традиционно към земноводните се причисляват всички неамниотични четириноги. Днес тази класификация е спорна, тъй като съществуващите земноводни от подклас Lissamphibia са по-близки до днешните влечуги, птици и бозайници, отколкото до изчезналите подкласове Labyrinthodontia (парафилетичен таксон) и Lepospondyli. По тази причина понякога земноводните се ограничават само до подклас Lissamphibia. | |
apositive_test_query18_00000 | В северните части на Чечения климатът е умерено-континентален, а в южната планинска част има ясно изразена височинна зоналност. В Терско-Кумската низина средната януарска температура е -3 °C, средна юлска 25 °C, годишна сума на валежите 300 – 400 mm, вегетационен период (минимални денонощни температури над 10 °C) 190 денонощия. В Чеченската равнина средната януарска температура е -4 °C, средната юлска 22 – 24 °C, а годишната сума на валежите 400 – 600 mm. В планините средната януарска температура е от -5 °C в ниските части до -12 °C и по-ниски във високите части, средната юлска съответно от 21 °C до 5 °C, а сумата на валежите от 600 до 1200 mm. | |
negative_test_query18_00000 | Чеченската република (; ), известна още като Чечения или Чечня, е една от съставните части на Руската федерация и е част от Севернокавказкия федерален окръг и Северокавказкия икономически район. Площта ѝ е 15 647 km2 (76-о място по площ в Руската Федерация, 0,09%), а населението към 1 януари 2017 г. възлиза на 1 414 865 души (33-то място в Руската Федерация, 0,96%). Столица е град Грозни. Разстояние от Москва до Грозни – 2007 km. | |
negative_test_query18_00001 | На 30 ноември 1922 г. е образувана Чеченската автономна област, а на 7 юли 1924 г. Ингушката автономна област. На 15 януари 1934 г. двете автономни области са обединени в Чечено-Ингушка автономна област, а на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Чечено-Ингушка АССР. През 1944 г. Чечено-Ингушката АССР е ликвидирана, а населението ѝ е депортирано в Казахстан, Средна Азия и Сибир. През 1957 г. Чечено-Ингушката АССР е възстановена и останалите живи депортирани чеченци и ингуши се завръщат по родните си места. На 1 октомври 1991 г. президентът Джохар Дудаев обявява независимостта на новата Чеченска Република от Русия, а на 4 юни 1992 Чеченската Република се разделя на две отделни република Република Чечения на изток и Република Ингушетия на запад. От 1994 г. насам руското правителство прави безуспешни опити да установи с военни средства контрол над цялата ѝ територия. | |
negative_test_query18_00002 | Чеченската република е разположена в югозападната част на Руската Федерация, по северните склонове на Голям Кавказ. Граничи на запад с Република Ингушетия и Република Северна Осетия, на северозапад – със Ставрополски край, на север и изток – с Република Дагестан и на юг – с Грузия. В тези си граници заема площ от 15 647 km2 (76-о място по площ в Руската Федерация, 0,09% от нейната територия). | |
negative_test_query18_00003 | Чечения е разположена в централните части на северните склонове на планината Голям Кавказ. По южната граница на страната с Грузия е разположен Страничния хребет на Голям Кавказ и в него се издигат най-високите върхове на Чечения – Тебулосмта 4493 m, Диклосмта 4285 m и др. Северно от Страничния хребет и успоредно на него се простират три паралелни един на друг хребети: Скалист (връх Хахали 3031 m), Пасбищен и Черните планини, които представляват типични куести (хребети с асиметрични склонове), с полегати южни и стръмни северни склонове. На югозапад, по границата с Република Дагестан се издига мощният (до 3308 m) Андийски хребет. В централната част на Чечения, северно от Черните планини се простира лесостепната Чеченска равнина, а северно от нея в пределите на страната попада южната част на степната и полупустинна Терско-Кумска низина, набраздена с ниски ридове и хълмове. На запад от Чеченската равнина се издигат ниските Терско-Сунженски възвишения, разделени от плодородната Алханчуртска долина. | |
negative_test_query18_00004 | Речната мрежа на Чечения е представена от 3198 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 6509 km и принадлежи почти изцяло към водосборния басейн на река Терек, вливаща се в Каспийско море. Незначителна част от територията на страната в югоизточната част принадлежи към водосборния басейн на река Сулак, също вливаща се Каспийско море. Най-големите чеченски реки са: река Терек, протичаща през северната ѝ част; Сунжа и Асса (десни притоци на Терек); Аргун (десен приток на Сунжа). Речната мрежа е разположена неравномерно – в планинската част има гъста речна мрежа, а на север от река Терек, в Терско-Кумската низина практически напълно отсъства. Почти всички чеченски реки в горните си течения имат ясно изразен планински характер, а при навлизането си в равнината – типично равнинен характер, създават широки долини и водите им почти на 100% се използват за напояване. Подхранването на реките е два вида – смесено с преобладаване на ледниковото и смесено с преобладаване на дъждовното и подземното. Водният режим също е два вида: пролетен и пролетно-летен (предимно летен – юли и август) в резултата на интензивното ледо- и снеготопене в планините. По-голямата част от реките в страната през зимата не замръзват. | |
negative_test_query18_00005 | В Терско-Кумската низина почвите са кафяви и светлокафяви, в Терсо-Сунженските възвишения – карбонатни черноземи. В Чеченската равнина преобладават ливадните почви, в по-високите участъци – излужените черноземи, по долините на реките – алувиалните и ливадно-блатните почви, а в планините – планински-горски и планински-ливадни. В Терско-Кумската низина естествената растителност е степна и полупустинна, в Чеченската равнина – степна и лесостепна. В планините, до 1800 – 2200 m са разпространени широколистните гори, а по-нагоре – субалпийски и алпийски пасища. Горите в Чечения заемат 361 хил.ха (18,7% от територията на страната), като преобладава бука (48,8% от горския фонд), бреза (10,9%), габър (9,9%), дъб (9,6%). В степните и лесостепни райони са разпространени различни видове гризачи, влечуги, птици (дропла, дива гъска, кавказки фазан). В планините обитават кафява мечка, дива свиня, източнокавказки тур, елен, дива котка, вълк, сърна, язовец, черноглав орел, планинска пуйка, кавказки тетерев, кеклик и др. | |
negative_test_query18_00006 | Населението на Чечения на 1 януари 2017 г. е 1 414 865 души (33-то място по брой в Руската Федерация, 0,96%). Броят на чеченците е 1 206 551 души (95,3 %), на руснаците 24 382 души (1,9 %), на кумиките 12 221 души (1,0 %), и др. | |
negative_test_query18_00007 | В административно-териториално отношение Република Чечения се дели на 2 републикански градски окръга и 15 муниципални района. Има 5 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение (Грозни, Аргун и Гудермес) и 2 града с районно подчинение. Селища от градски тип няма. | |
apositive_test_query19_00000 | 2009 – Награда и статуетка в категория „Най-добър БГ клип“ „Губя контрол когато“ MAD Video Music Awards’09 в Атина | |
negative_test_query19_00000 | През пролетта на 2018 г. Миро представя режисьорския си дебют с песента си „Лошо скроен“. На 16 юни 2018 г. той печели цели три награди от Годишните Музикални Награди на БГ Радио за 2017 г. – за БГ текст, БГ песен и БГ видеоклип с песента „Гълъбо“. | |
negative_test_query19_00001 | През 2017 г. Миро е поканен да участва в предаването „Като Две Капки Вода“, където 3 месеца се превъплъщава в 13 различни образа – Elton John, Фики Стораро, Britney Spears, Васил Найденов, Alice Cooper, Росица Кирилова, Ricky Martin, Милко Калайджиев, Dana International, Веселин Маринов, Ed Sheeran, Слави Трифонов и Кольо Гилъна от Контрол. Единственият образ, който му донася победа, в една от вечерите, е този на Росица Кирилова с песента ѝ „Боса по асфалта“. | |
negative_test_query19_00002 | През 2021 г. Миро участва в третия сезон на „Маскираният певец“ в ролята на Носорога и завършва на трето място. | |
negative_test_query19_00003 | 2008 – В риалити формата на Нова Телевизия „Пей с мен“ Миро и Дивна печелят с над от 42% зрителския вот | |
negative_test_query19_00004 | 2010 – Дарик Радио и Макдоналдс – „15 години Макдоналдс в България“ – Хит на десетилетието „Губя контрол когато“ | |
negative_test_query19_00005 | 2014 – Награда за Видеоклип за 2013 година на Български музикални награди на Box TV за „Върха на планината“ | |
negative_test_query19_00006 | 2010 – „БГ МОДНА ИКОНА 2009“ на „Fashion Lifestyle Magazine“, с главен редактор проф. Любомир Стойков | |
negative_test_query19_00007 | 2022 -- „БГ Модна Икона“ за 2021 година на „Fashion Lifestyle Magazine“, с главен редактор проф. Любомир Стойков | |
apositive_test_query20_00000 | Фантастичното богатство на Крас му позволява да формира на свои разноски шест легиона от ветерани и опитни войници. | |
negative_test_query20_00000 | Спартак е тракиец, произхождащ най-вероятно от племето меди (населявало средното поречие на река Стримон), но е възможно също да е бил член на племето беси (обитавало териториите от Мизия до Родопите) или на племето гети (разположено по двата бряга на Долен Дунав). Смята се, че Спартак е бил войник от тракийска помощна войска, сражавала се на страната на римляните, или е бил пленен по времето на наказателен поход на Сула през зимата на 86 – 85 г. пр.н.е. срещу медите. Военнопленникът Спартак тренира в гладиаторската школа на Лентул Батиат. | |
negative_test_query20_00001 | Според Плутарх жената на Спартак е пророчица и е от същото племе като него. Плутарх пише, че „Спартак притежавал не само голяма смелост и физическа сила, но по интелигентност и култура стоял по-високо от своята съдба и положение“. Спартак успява да избяга от гладиаторската школа, а жена му бяга заедно с него. | |
negative_test_query20_00002 | През 73 г. пр.н.е. група от около двеста гладиатори от школата на Батиат планират бягство. Когато планът им е разкрит, около седемдесет души, отначало невъоръжени, успяват да се доберат до кухненски сечива („сатъри и шишове“) и проправят пътя си с бой, като в движение успяват да вземат различни гладиаторски оръжия и брони. | |
negative_test_query20_00003 | За кратко време въстанието се разраства и обхваща Южна Италия, а изпратените набързо сформирани римски подразделения са разбити от гладиаторите. След унизителното поражение на Публий Вариний, Спартак предприема поход на север към Алпите, за да може да изведе хората си извън пределите на Римската република. Римският сенат изпраща две консулски войски, които също са победени от Спартак. След грандиозната победа въстаниците отново поемат на юг. В това време за претор, натоварен да води военни действия, е избран Марк Лициний Крас. | |
negative_test_query20_00004 | През 71 г. пр.н.е. Крас започва маневрена война срещу бунтовническата армия. Специални малки отряди от конници и ветерани постоянно нападат бунтовниците, унищожават фуража и припасите им. Част от робите се поддават на провокацията, но са обкръжени и избити, след като нападат легионите на Крас. Спартак отстъпва към Месинския пролив и влиза в съглашение с киликийски пирати, които му обещават да предоставят кораби за прехвърляне на въстаниците в Сицилия, но не изпълняват уговорката.. | |
negative_test_query20_00005 | Възможно е Крас, който разполага с неизчерпаеми средства, да е подкупил пиратите, за да предотврати прехвърлянето на войната на острова (тогавашната житница на Рим). На връщане пътят на бунтовниците е преграден от укрепления и насипи с дължина 50 км, построени от римляните през провлака на Региум. След отчаян щурм въстаниците пробиват обсадата, но в това време в Южна Италия дебаркират легионите на Гней Помпей и Марк Теренций Варон Лукул. При река Силар войската на Крас разгромява въстаниците, а трупът на Спартак така и не е намерен. Шест хиляди пленени роби, участвали във въстанието, са разпънати на кръст по протежение на пътя Виа Апия от Капуа до Рим. | |
negative_test_query20_00006 | „Спартак. Историята на един римски гладиатор“, роман 2007 г. от Анита Ганери, Ник Спенсър и Роб Шоун | |
negative_test_query20_00007 | „Спартак“, американски филм 1960 г. по сценарий на Долтън Тръмбо, режисура Стенли Кубрик и с участието на Кърк Дъглас в ролята на Спартак | |
apositive_test_query21_00000 | Планината се издига като обособен масив над околната савана, надвишавайки нейното ниво с 4800 – 5000 m, което я прави най-високата изолирана планина в света. Планинският масив Меру се намира на 75 km на югозапад, а планината Кения, втората по височина в Африка след самия Килиманджаро – на 300 km на север. | |
negative_test_query21_00000 | На масайски ngaro или ngare означава „вода“ или „извор“, а на чага jaro означава „керван“. Една алтернативна теория за етимологията на Килиманджаро свързва името с kilmanare/kilemanjaare, kilelemanjaare или kileajao/kilemanyaro, които означават съответно „който побеждава птицата“, „леопард“ или „керван“. Тази хипотеза е отхвърлена, тъй като става известно, че името Килиманджаро е привнесено при чага едва в средата на 19 век – дотогава те използват само самостоятелни имена за всеки от върховете на планината. На масайски планината е известна и като Ол Доиньо Оибор (Ol Doinyo Oibor – „Бяла планина“ или „Блестяща планина“). | |
negative_test_query21_00001 | Килиманджаро е образувана от три основни възвишения – Шира, Мауензи („Разцепен връх“) и Кибо („с петно“, заради тъмна скала, пресичаща вечните снегове). На Кибо се намира най-високата точка на целия масив, връх Ухуру („свобода“ на суахили). От 1889 до 1918 година той се нарича Кайзер Вилхелм Шпице в чест на германския император Вилхелм II. | |
negative_test_query21_00002 | Килиманджаро се намира в североизточната част на Танзания, близо до границата с Кения, която преминава по северното и източното подножие на планината. В административно отношение тя е част от регион Калиманджаро, като основната ѝ част влиза в окръг Ромбо, а по-малки части – в окръзите Хаи и Моши - селски. Цялата територия на планината влиза в границите на Националния парк Килиманджаро. | |
negative_test_query21_00003 | Планината Килиманджаро заема площ от около 3885 km². Тя представлява вулканичен комплекс с овална форма и размери около 70 km по направление северозапад-югоизток и 50 km по направление североизток-югозапад. | |
negative_test_query21_00004 | Килиманджаро се намира на 340 km южно от екватора. Най-близкият град, Моши, се намира на юг от планината и представлява основната отправна точка за нейното изкачване. Международното летище Килиманджаро е разположено на 50 km югозападно от върха на Килиманджаро. Настоящата и бившата столица на Танзания, Додома и Дар ес-Салаам, са на разстояние, съответно, 380 km на югозапад и 450 km на югоизток, а столицата на Кения Найроби е на 200 km на север. Разстоянието до Индийския океан е 270 km. | |
negative_test_query21_00005 | Надморската височина на най-високата точка на Килиманджаро е измервана многократно от 1889 година насам, като в резултатите има големи разлики, надхвърлящи 100 m. Проведени през 2008 година измервания определя, с помощта на Глобалната система за позициониране и гравиметрични методи, височината на 5891,8 m, малко по-малко от измерените през 1952 година 5898 m. | |
negative_test_query21_00006 | Килиманджаро е стратовулкан с обща конична форма, най-високият извън Южна Америка. Той е съставен от три основни върха, които представляват изгаснали вулкани – Шира на запад с надморска височина 3962 m, Кибо в средата с височина 5891,8 m и Мауензи на изток с височина 5149 m. | |
negative_test_query21_00007 | Върхът на Кибо е образуван от калдера с елиптична форма с ширина 2,4 km и дължина 3,6 km. Тя огражда кратера Ройш с диаметър 900 m, във вътрешността на който е разположен вулканичен конус с диаметър 200 m, наречен Аш Пит. Най-високата точка на планината, връх Ухуру, се намира в южния край на контура на калдерата. Други по-важни точки във високата част на Кибо са Инър Коун (5835 m), Ханс Майер Пойнт, Гилманс Пойнт, Лепърд Пойнт и Йоханас Ноч. Югозападно от върха преди 100 хиляди години голямо свлачище е създало пролома Уестърн Брийч, доминиращ над долината Баранко. | |
apositive_test_query22_00000 | Изречение, изразяващо само една мисъл, съдържащо само едно съждение, се нарича просто изречение. В простото изречение има само един предикативен център, приписващ признак на предмет. | |
negative_test_query22_00000 | Науката синтаксис се занимава с изследването на закономерностите, по които думите са подредени смислено в изречения. Основните синтактични елементи на изречението са подлогът, сказуемото, допълненията, определенията и обстоятелствените пояснения. |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.