_id
stringlengths
18
21
title
stringlengths
1
21
text
stringlengths
100
4.87k
20231101.bg_300023_4
Тханка
Технически Тханките биват в две големи категории: рисувани и копринени – както бродирани, така и апликациии. По-нататък те се разделят на:
20231101.bg_300023_5
Тханка
Златна Основа – използвани внимателно за мирни напълно просветлени Буда аспекти, например за благоприятно излекуване и дълъг живот.
20231101.bg_300023_6
Тханка
Макар че обикновено Тханка не са особено големи, между половин и един метър дълги и широки, понякога за фестивали се подготвят обикновено като апликации гигантски Тханки, предвидени за развиване на стената на манастира при определени церемониални случаи. Обикновено те са по-широки отколкото високи; на ширина могат да са над 20 метра и на височина над 7 метра.
20231101.bg_300023_7
Тханка
Тханките се изработват на копринено или памучно платно с водноразтворими бои с минерални и растителни пигменти и лепилен разтвор. В западна терминология това е темперна техника.
20231101.bg_300023_8
Тханка
Композицията на Тханка е изключително геометрична: ръцете, краката, очите, ноздрите, всички ритуални предмети и украшения се разполагат според прецизна мрежа от ъгли и сечения в точно определени пропорции и е в голяма степен математическа задача. Работата е твърде научна и изисква от автора дълбоко познаване на символиката и духовния смисъл на всеки детайл.
20231101.bg_92400_10
Вощарани
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 5 септември българското население е затворено в джамията и хюкюмата и селяните са бити. Пострадват двамата кметове Васил Марков и Трифун Гилев и селяните Коста Мишев, Трайко Гочев, Ваньо Трайков, Русе Петрев, Илия Колев, Васил Ристев, Гиче Барджов, Мице Танов, Ташо Стойчев, Божин Ристев, Коле Ванков, Косто Тръпчев, Стойче Гонев, Недан Чавдаров, Дино Крушорадец, Мице Дельов, Мице Костов, Лазо Ристев, Ристо Вельов, Пандил Ванев и Петре Корчаков.
20231101.bg_92400_11
Вощарани
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Вощарани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
20231101.bg_92400_12
Вощарани
По време на войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Овчарани има 200 къщи славяни християни и 200 къщи турци. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1924 година турското население на Вощарани се изселва и на негово място са заселени 40 семейства (182 души) гръцки бежанци от Понт и Източна Тракия. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 55 бежански семейства с 211 души. В 1926 година селото е прекръстено на Мелити.
20231101.bg_92400_13
Вощарани
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт и вощаранци участват активно в българската защитна организация „Охрана“. След изтегянето на германците в 1946 година 20 души от Вощарани са съдени за членство в „Охрана“ от Леринския съд.
20231101.bg_92400_14
Вощарани
Селото пострадва значително по време на Гръцката гражданска война – в Югославия и другите социалистически страни се изселват 66 семейства от български произход и 12 понтийски.
20231101.bg_92400_15
Вощарани
Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „македонският език“ в него е запазен отлично, а понтийският гръцки слабо.
20231101.bg_92400_16
Вощарани
В селото има три църкви – „Свети Илия“ (1877), „Света Ирина“, и „Свети Георги“, в подножието на която има развалини от по-стара църка, известна като Бела църква (Μπέλα Τσρκφα). Съборът на селото е на Илинден по стар стил (19 – 20 юли), който след 1988 година се превръща в най-важното събитие за населението с македонско национално самосъзнание в Гърция, гравитиращо около партията Виножито.
20231101.bg_92400_17
Вощарани
През 2013 година кметството на селото изпраща петиция с 200 подписа, с която от гърцката власт се иска в основните и средните училища на селото обучението да бъде на македонска литературна норма.
20231101.bg_92400_18
Вощарани
Минче Гьондев (Гиондев), деец на ВМОРО, войвода на чета от 25 души по време на Илинденско-Преображенското въстание
20231101.bg_169645_10
Крушевчани
Коста Щерев – Куфича (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Георги Стоянов в Крушевско
20231101.bg_169645_11
Крушевчани
Лакю Горцу, деец на ВМОРО, ранен в първия ден на Илинденското възстание при обсадата на таксилдарския дом в Крушево
20231101.bg_169645_12
Крушевчани
Насту (Насте) Стоян (Стоянов) (1884 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка
20231101.bg_169645_13
Крушевчани
Наум Атанасов Наумов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническата война
20231101.bg_169645_14
Крушевчани
Никола Бащавелов (1869 – 2 декември 1914), български лекар. Завършва гимназия в София, а в 1899 година завършва медицина във Виенския университет. Става лекар в Дупница, а след това в Пазарджик и Видин. До смъртта си е градски лекар в София.
20231101.bg_169645_15
Крушевчани
Никола Петров, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков
20231101.bg_169645_16
Крушевчани
Питу Гьонда, деец на ВМОРО, загинал в първия ден на Илинденското възстание при обсадата на таксилдарския дом в Крушево
20231101.bg_169645_17
Крушевчани
Секула Гьорев, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков
20231101.bg_169645_18
Крушевчани
Сотир Георгиев Коматов (1887 – ?), български юрист и офицер, завършил право в Загребския университет в 1907 година, взводен командир в 16-и полк по време на Първата световна война, ранен при Атентата в „Света Неделя“
20231101.bg_712003_6
Таратанци
През 2015 г. екипът се захваща със задачата да изобрази още няколко други хора́ чрез новосъздадения метод, за да си докаже, че той наистина работи. За тази цел вече ползват помощта на професионалист по български народни танци - Николай Корчев, създател на най-големия фолклорен клуб във Велико Търново - “Плетеница”. Така няколко месеца по-късно поставят основите на един универсален танцов “език”. За три години успяват да визуализират стъпките на 34 хора́, които представят в пътуващата изложба "Последвай стъпките". За отрицателно време изложбата обикаля големите градове в България, няколко села и два пъти излиза в чужбина. В началото на 2018 г. изложбата получава покана за участие в белгийския фестивал „Balkan Trafik“ 2018 , а през 2019 г. е представена в парка пред Народния театър в София.
20231101.bg_712003_7
Таратанци
В България обаче има над 500 традиционни хора́, много от които се знаят и играят единствено от възрастни хора в малки и труднодостъпни населени места в страната. През лятото на 2022 г. екипът на Таратанци прави обиколка из всички етнографски области в страната и работи с местни танцови дейци, за да събере отпечатъци от стъпките на още 100 хора́, които впоследствие да визуализира графично. По време на обиколката събират и доста интересни фолклорни истории, които можете да чуете в подкаста "На раздумка", достъпен за свободно слушане в Spotify.
20231101.bg_712003_8
Таратанци
А за да доближат хорото още повече до сърцето на съвременния човек, екипът създава мобилната игра с добавена реалност Taratanci*, с която ученето на хоро става по-лесно от всякога - просто насочвате телефона към земята и следвате стъпките, които се появяват по пода върху екрана на телефона ви.
20231101.bg_712003_9
Таратанци
Началната версия на играта включва четири хорá: Право, Ръка, Еленино и Граовско, но екипът на Таратанци ще работи за добавянето на още хорá в бъдеще. Това, разбира се, се случва с подкрепата на всички ни, защото закупувайки продукти от онлайн магазина на Таратанци, подпомагаме добавянето на нови хора́ в приложението, които да можем да учим и играем безплатно.
20231101.bg_712003_10
Таратанци
*Играта Taratanci е достъпна в Google Play Store за свободно теглене от устройства с Android 7 и нагоре, поддържащи функция за добавена реалност.
20231101.bg_712003_11
Таратанци
Екипът използва методологията за реализирането на тиймбилдинг активности и детски работилници, като всяко събитие се основава на фолклорни изследвания и стимулира изобретателността и творчеството в процеса на игра.
20231101.bg_712003_12
Таратанци
През 2021 г. „Таратанци“ става носител на Европейската награда за културно наследство “Европа Ностра”.
20231101.bg_712003_13
Таратанци
Победител в националния конкурс за предприемачи с бизнес идеи в областта на творческите индустрии – „Th13teen Arts“, етап от световното първенство „Creative Business Cup“ 2018
20231101.bg_712003_14
Таратанци
Отличие в проекта „40 до 40“  – Класация на „Дарик радио“ за успели българи на възраст под 40 години
20231101.bg_380562_0
Сноускейт
Сноускейт () е приспособление за зимен спорт (Скейтборд за сняг) за спускане по писта или правене на различни трикове. Има два основни типа Сноускейт, те са: Сингъл дек (Single deck – единична дъска) и Би-дек (Bi-deck – двойна дъска).
20231101.bg_380562_1
Сноускейт
В началото на 60-те, поради големия интерес към скейтбординга, много скейтъри започват да търсят начини как да практикуват този спорт и при зимни условия. Няколко години по-късно на пазара излиза първият сноускейт, под името „Снърфър“. „Снърфър“ се счита и за първия сноуборд, но тъй като не се захваща с автомати за краката, е по-скоро сноускейт. Някъде по същото време се появява и още един вариант на сноускейт, само че предназначен за каране по лед, с тънки остриета монтирани под дъската. Други познати ранни марки сноу-устройства са „Скийтър“ и „Сноудад“.
20231101.bg_380562_2
Сноускейт
През 70-те започва да се продава първият продукт носещ името „Сноускейт“. Той представлява скейтборд, на който четирите колела са сменени от чифт малки ски. През 80-те и 90-те интереса към сняг-скейтборда спада и търсенията в посока подобряване на сноускейт устройствата напълно спира, може би и поради набралият скорост по популярност сноуборд.
20231101.bg_380562_3
Сноускейт
През 1993 г., на американецът Стив Франк му хрумват нови идеи, как трябва да изглежда модерния-технологично сноускейт и след много прототипи, през 2001 г., завършеният продукт се появява под марката „Bi-Deck Snowskates“. Някъде по същото време, компанията „Burton“ пуска и своя BiDeck-скейт под името „Сноудек“ (Дъска за сняг).
20231101.bg_380562_4
Сноускейт
Сноускейтовете с единична дъска излизат на пазара през 1998 г. Техен пръв производител е „Премиер Сноускейтс“ на Анди Улф, който е бивш сноубордист от отбора „Нитро“.
20231101.bg_380562_5
Сноускейт
Почти всички Сноускейт попадат в една от двете категории: Единична дъска (Single deck) или Двойна дъска (Bi-deck).
20231101.bg_380562_6
Сноускейт
Единичните дъски са се наложили за каране свободен стил и трик езда. Тези сноускейт може да бъдат като матерал от ламинирано дърво с пластмасово дъно или от твърда пластмаса, с вдлъбнатини изрязани в долната част на дъската, обикновено 7 или 5, а също така и в различни варианти в размер.
20231101.bg_380562_7
Сноускейт
Бидек-сноускейт се състои от скейтборд дъска, снабдена с мека гума или пяна отгоре за по-добро сцепление на краката и втора дъска монтирана отдолу. Долната палуба е също като сноуборд, от същия материал и с метални ръбове. Този тип сноускейт предлага много добър контрол и е предназначен за планинско каране.
20231101.bg_380562_8
Сноускейт
Сноудек е най-разпространеният Бидек. Макар че името му идва от модел сноускейт на Бъртан, то се използва в обща употреба, като наименование на тип двойни сноускейтове. Този модел се характеризира с почти равна дължина на горната и долната дъска. Според различните производители, бордовете варират в дължина и ширина и имат различни спецификации. Сноудек е идеален за планинско каране. Позволява развиване на висока скорост и много добър контрол на пистата, а също така и в средно дълбок сняг. При добри умения на водача той може да се превърне и в много забавно приспособление за правенето на различни трикове, прескачане и странично плъзгане по препятствия.
20231101.bg_9519_0
PL/I
PL/I (Пи Ел Едно или Пи Ел Уан) (от англ. Programming Language One) е процедурен език за програмиране от трето поколение, подходящ за широка гама приложения, включително системен софтуер, графики, симулации, текстообработка, Интернет- и бизнес приложения. PL/I е създаден от IBM и е въведен в употреба през 1964 г.
20231101.bg_9519_1
PL/I
PL/I се научава и използва лесно. Той е език със свободна форма, с развита структура и с висока производителност. Притежава множество разнообразни възможности, които правят възможно научно, техническо, бизнес и системно програмиране с него. Предлага надеждност, машинна независимост, конструкции за структурно програмиране, мощни възможности за улавяне и обработване на грешки, управление на динамичната памет, множество типове данни, съвкупности от данни (масиви, структури, обединения и комбинации от тях), множество възможности за входно-изходни операции и вградени функции: за обработка на низове и масиви, за математически и аритметични операции, за управление на точността и паметта, за улавяне и обработване на грешки, за дата и време и др.
20231101.bg_9519_2
PL/I
За разлика от много други езици, PL/I е с напълно свободна форма и няма запазени ключови думи. PL/I определя значението на ключовите думи от контекста на използване. Програмистът може да се концентрира върху логиката на програмата, като използва значещи имена, вместо постоянно да мисли какви думи използва и дали те нямат специфично значение в езика. Напр., променлива, декларирана с име AREA е напълно валидна, въпреки че има такава ключова дума в PL/I. Осигурени са също и подразбирания, така че не трябва да се мисли за други характеристики (напр. данни от типа COMPLEX).
20231101.bg_9519_3
PL/I
PL/I дефинира своите типове данни много прецизно, без оглед на хардуера. Например, дадено цяло число (integer) се дефинира като имащо вида REAL или COMPLEX, основа BINARY или DECIMAL, плюс точност, каквато пожелае програмистът. Следователно, FIXED BINARY(12) декларира цяло двоично число от 12 бита данни, а FIXED DECIMAL(3) декларира десетично число от три десетични цифри. Получава се точно това, което иска програмистът, дори и машината да не поддържа даден тип данни или точност.
20231101.bg_9519_4
PL/I
PL/I е блоково ориентиран език, който се състои от пакети, процедури, начални (begin) блокове и команди (statements).
20231101.bg_9519_5
PL/I
Блоковата структура на PL/I позволява на програмистите да създават приложения с висока модуларност, защото блоковете могат да съдържат декларации, които дефинират имена на променливи и клас памет. По такъв начин програмистите могат да ограничат обхвата на дадена променлива до един-единствен блок или до група блокове, или могат да я направят известна в цялата компилирана програма или в даден зареждащ се модул.
20231101.bg_9519_6
PL/I
PL/I разполага с множество конструкции (constructs), които позволяват на програмата да бъде силно модуларна и добре структурирана с цел постигане на висока надеждност и лесно разработване, поддържане и разширяване:
20231101.bg_9519_7
PL/I
Пакетите (PACKAGE), процедурите (PROCEDURE) и началните (BEGIN) блокове позволяват висока степен на „капсулиране“ на данните и логиката на програмата.
20231101.bg_9519_8
PL/I
Командата DO позволява групиране на множество команди в едно цяло, което може да бъде изпълнено безусловно един път, безкраен брой пъти или докато условието е истина или докато условието не стане истина.
20231101.bg_256554_4
Колежани
Капи е президент на Капа Тоа Гама. Той е бившето гадже на Кейси, но още изпитва чувства към нея. След като тя тръгва с Евън, той обръща гръб на най-добрия си приятел и се влюбва в Ребека, с която обаче нещата не вървят толкова гладко.
20231101.bg_256554_5
Колежани
Евън Чеймбърс е президент на Омега Кай Делта. Родителите му са богати и той още от първи курс иска да бъде просто Евън, и да не се набляга на статута му. Това обаче така и не става. Той става гадже с Кейси, но след като той ѝ изневерява с Ребека, лъже я и още куп ужасни неща, в крайна сметка той къса с нея. След това се опитва да се сдобри с нея, но това така и не става.
20231101.bg_256554_6
Колежани
Ребека Лоуган е дъщеря на сенатор Лоуган. Когато тя става новобранка преспива с Евън и оттогава отношенията ѝ с Кейси са много обтегнати. Въпреки това Кейси трябва да я приема в клуба заради престижа, който ще им донесе. След няколко неуспешни опита да съсипе връзката на Кейси и Евън, тя става гадже с Капи. Въпреки престижа си, животът ѝ не е никак лесен – баща ѝ изневерява на майка ѝ и е един от знаменитостите, прибягвал до проститутки.
20231101.bg_256554_7
Колежани
Ашли Хауърд е най-добрата приятелка на Кейси. Още от първи курс двете се сближават доста. Ашли става много добра приятелка с Калвин и дори се влюбва в него, но след това разбира, че е гей. Все пак си остава приятелка с него.
20231101.bg_256554_8
Колежани
Франи е бившият президент на Зета Бета Зета. Тя е по-голяма сестра на Кейси и нейна наставница не само в клуба, но и в живота. Но след като се доказва като манипулаторка, тя бива изгонена от клуба. След това се връща и с Кейси се сдобряват. Тя е претърпяла коренна промяна и отново става наставница на Кейси.
20231101.bg_256554_9
Колежани
Калвин Оуенс е момчето, с което Ръсти се запознава при кандидатстването за братство. След като влиза в Омега Кай Делта, отношенията между него и Ръсти стават враждебни, но и двамата се опитват да запазят приятелството си. Калвин е гей, но се крие, защото се страхува братята му да разберат за това. Доверява само на Ръсти, но скоро целият клуб разбира. Той е отлъчен, но скоро Евън му подава ръка и Калвин отново се връща в Омега Кай. Той става много добър приятел и с Ашли.
20231101.bg_256554_10
Колежани
Дейл е съквартирантът на Ръсти. Той е силно религиозен и е твърдо против братствата. Дейл и Ръсти все пак стават приятели въпреки многото трудности, които преодоляват. Той също е основател на СПГС, което е организация против братствата.
20231101.bg_256554_11
Колежани
Джен К. е новобранка в Зета Бета Зета. Тя става голямата любов на Ръсти. Има склонност да приказва много, когато е изнервена. Между нея и Ръсти всичко върви идеално, докато тя не написва шокираща статия за братствата, и двамата късат.
20231101.bg_256554_12
Колежани
Тина е член на СПГС. Тя обаче превзема организацията на Дейл и той започва да я ненавижда. Тя става гадже на Ръсти, въпреки че постоянно се карат заради братствата.
20231101.bg_616819_11
SPARC
SPARC архитектурата е изградена на основата на три версии. Първата публикувана версия е 32-битовата „SPARC Version 7 (V7)“, през 1986 година. „SPARC Версия 8 (V8)“, подобрена характеристика на SPARC за изграждането на компютърните системи, е издадена през 1990 г. Основните разлики между „V7“ и „V8“ са добавянето на инструкции за умножение и деление, промяна на точността на аритметиката с плаваща запетая от 80-битова към 128-битова точност. „SPARC V8“ служи като основа за „IEEE Standard 1754 – 1994“, IEEE стандарт за 32-битова микропроцесорна архитектура.
20231101.bg_616819_12
SPARC
„SPARC Версия 9 (V9)“, 64-битова версия на SPARC архитектурата, е публикувана от SPARC International през 1993 г. Тя е разработена от Комитета за изграждане на компютърни системи SPARC, състоящ се от Amdahl Corporation, Fujitsu, ICL, LSI Logic, Matsushita, Philips, Ross Technology, Sun Microsystems и Texas Instruments. Всички последващи спецификации на SPARC архитектурата се придържат към основната спецификация на „SPARC V9“ („SPARC V9 Level 1“).
20231101.bg_616819_13
SPARC
През 2002 г. е издадена съвместно разработената от Fujitsu и Sun „SPARC Joint Programming Specification 1“ (JPS1), която описва процесорни функции, имплементирани в процесорите и на двете компании. Първите процесори, съответстващи на JPS1 били UltraSPARC III от Sun и SPARC64 V от Fujitsu. Функционалности, които не покриват JPS1 са документирани за всеки процесор в „Implementation Supplements“ – добавки и изпълнения.
20231101.bg_616819_14
SPARC
В края на 2003 г. е реализиран JPS2 – за многоядрени процесори. Първите процесори, съответстващи на JPS2 били UltraSPARC IV от Sun и SPARC64 VI от Fujitsu.
20231101.bg_616819_15
SPARC
В началото на 2006, Sun лансират разширена спецификация за изграждане на компютърните системи – „UltraSPARC Architecture 2005“. Тя включва не само не-привилегировани и повечето от привилегированите части на „SPARC V9“, но и всички изграждащи ги разширения, разработени чрез производството на процесорите UltraSPARC III, IV, IV +, както и разширения „СMT“ започващи с изпълнението на UltraSPARC T1:
20231101.bg_616819_16
SPARC
През 2007 г. Sun лансират актуализирана спецификация, „UltraSPARC Architecture 2007“, на чиято основа е изграден UltraSPARC T2 микропроцесора.
20231101.bg_616819_17
SPARC
През Август, 2012 г., Oracle Corporation издават нова спецификация, „Oracle SPARC Architecture 2011“, която освен цялостна актуализация добавя VIS 3 набор от инструкции, разширения и „hyperprivileged“ режим към спецификацията от 2007 г.
20231101.bg_616819_18
SPARC
През октомври 2015 г., Oracle лансират „SPARC M7“ – първият процесор базиран на новата „Oracle SPARC Architecture 2015“ спецификация. Тази версия включва VIS 4 набор от инструкции и разширения.
20231101.bg_616819_19
SPARC
SPARC архитектурата предлага непрекъсната приложимост на двоичната съвместимост от първия „SPARC V7“ до „SUN UltraSPARC Architecture“.
20231101.bg_11988_0
Езерото
Село Езерото се намира на около 13 km юг-югоизточно от центъра на град Габрово. Разположено е в северните разклонения на Шипченската планина, по западен долинен склон в горното течение на река Сивяк – ляв приток на Янтра, на около 400 m западно и около 70 – 80 m по-високо от реката. Къщите са предимно кирпичени, малки и схлупени. В източния край на селото надморската височина е около 816 – 818 m, а в югозападния достига до 835 m. На около 4 km запад-югозападно от Езерото е връх Свети Никола, а на около 4 km югоизточно – връх Хаджи Димитър. Селото е малко и има чиста природа. Югоизточно край него има нещо като езеро – вътре има върби, тръстика и жаби. Образува го и го поддържа оттичащата се вода от чешмата в селото, което дължи името си на това езеро.
20231101.bg_11988_1
Езерото
Общинският път до село Езерото излиза от Габрово на юг покрай Етнографския музей на открито „Етър“, минава през село Чарково, при бившата барутна фабрика Еловица завива вляво покрай реката и след село Поток при разклона продължава по дясното неасфалтирано разклонение към Езерото.
20231101.bg_11988_2
Езерото
Населението на село Езерото, наброявало 73 души при преброяването към 1934 г. и 77 към 1946 г., намалява до 4 към 1992 г. и след колебания в числеността през следващите години наброява трима души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.
20231101.bg_11988_3
Езерото
През 1971 г. село Езерото е закрито и присъединено към Габрово. През 1981 г. селото е отделено от град Габрово и възстановено.
20231101.bg_11988_4
Езерото
Според местни предания тук са се криели българите от турците по време на Руско-турската война и е възрожденско селище.
20231101.bg_11988_5
Езерото
Билките, диворастящите плодове, горските ягоди, широколистните гори и високопланинското езеро са част от живописната природа.
20231101.bg_11988_6
Езерото
На 2 km южно от селото се намира Заслона. Той представлява беседка и къщичка. Вътре в нея има карти и снимки свързани със с. Езерото и околността.
20231101.bg_11988_7
Езерото
Прекрасно място за еднодневен туризъм от Габрово. От селото за около 2 ч. и 30 мин. по слабо маркирана пътека може да се стигне до връх Св. Никола.
20231101.bg_11988_8
Езерото
Тук са сеели житни култури в нивите, които сега са изоставени и обрасли. Сега се сеят плодове, зеленчуци и царевица.
20231101.bg_366423_3
Воденчани
Нено Спиров (1849 – 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
20231101.bg_366423_4
Воденчани
Стоян Марко Българин (? - 1834), революционер от български произход, участник в Гръцката война за независимост
20231101.bg_366423_5
Воденчани
Антон Ив. Чамов (Андон Чомов, 1883 – ?), учител, Втора и нестроевата рота на Десета прилепска дружина
20231101.bg_366423_6
Воденчани
Димитър Г. Мицев (Мицов, 1876 – 1913), Първа рота на Пета одринска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година при Говедарник
20231101.bg_366423_7
Воденчани
Константин Столев (Сталев, Станев, 1890 – ?), чиновник, четата на Дякон Евстатий, Солунски доброволчески отряд, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина
20231101.bg_366423_8
Воденчани
Кръстьо Христов, Първа рота на Девета велешка дружина, ранен в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година
20231101.bg_366423_9
Воденчани
Михаил Иванов Занешев (1884 или 1889), четата на Григор Джинджифилов, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина
20231101.bg_366423_10
Воденчани
Самуил Зърнев (1891 – ?), учител, четата на Григор Джинджифилов, Четвърна рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен
20231101.bg_366423_11
Воденчани
Таше Китков (Ташо, 1889 – ?), четата на Григор Джинджифилов, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина
20231101.bg_441049_0
Ялда
Ялда () или Шаб-е Ялда ( – нощта на Ялда) е древен ирански празник, чиято традиция продължава до днес. Ялда се отбелязва през най-дългата нощ на годината, по време на зимното слънцестоене в северното полукълбо. Според иранския календар това е нощта срещу първия ден на месец дей, от който започва зимата. Празникът има и други названия – Шаб-е Челе ( – нощта на четиридесетте) и Зайешмехр ( – раждане на Мехр). Ялда е езически празник и съществува отпреди навлизането на ислямската религия в Иран. Въпреки това обичаят се подкрепя от ислямската теократична власт в съвременния Иран, тъй като се разглежда като елемент от националната култура. От 2008 г. празникът е включен в списъка на Националното наследство на Иран.
20231101.bg_441049_1
Ялда
Думата ялда е от арамейски произход и означава раждане. Празникът е свързан с култа към бога на слънцето Митра и отбелязва неговия рожден ден. Според легендата богът Митра (на персийски Мехр) се ражда през най-дългата нощ на годината. След тази нощ денят почва да расте и Ялда символизира победата на слънцето над тъмнината. Названието на празника Зайешмехр е персийският вариант на името и означава „раждане на Мехр“. В Иран има и друг празник, посветен на Митра – Мехреган (), с който се отбелязва именният ден на Митра.
20231101.bg_441049_2
Ялда
Според една от легендите Митра е роден от светлината, идваща от планина Алборз. Древните иранци са прекарвали нощта на Ялда в пещерите на планината с надеждата при разсъмване да станат свидетели на чудо.
20231101.bg_441049_3
Ялда
Ялда се възприема и като нощта на борбата между злото и доброто, олицетворени от зороастрийските богове Ахура Мазда и Ариман. Краят на най-дългата нощ и изгревът на слънцето символизират победата на светлите сили.
20231101.bg_441049_4
Ялда
Названието Шаб-е Челе (нощта на четиридесетте) отразява иранския обичай годината да се състои не само от сезони, но и да съдържа периоди, наричани челе ( – четиридесет). Такива периоди има три – един летен и два зимни, като независимо от името им те не всички са 40-дневни. Шаб-е Челе отбелязва първия ден на зимния 40-дневен период, който започва от 1 дей (21 декември) и завършва на 11 бахман (30 януари). Това название на празника отразява неговата сезонна същност, свързана с приключването на земеделските дейности по събирането на реколтата.
20231101.bg_441049_5
Ялда
След падането на Сасанидската империя и ислямизацията на Иран религиозното значение на Ялда се губи, но многовековната традиция на празника се запазва.
20231101.bg_441049_6
Ялда
Основният ритуал е свързан с храната през празничната нощ. Традиционно трапезата трябва да съдържа сушени плодове и смес от ядки, символизиращи запасите за предстоящите зимни месеци. На масата е задължително наличието на диня. Дини по това време се продават масово навсякъде, не само по магазините. Смята се, че нейното консумиране предпазва от болести за цяла година. Другият плод, който традиционно присъства на трапезата, е нарът. Сервира се също червено грозде. Червеният цвят на тези плодове се асоциира с пурпурната зора и блясъка на живота и символизира великолепието на Митра. От ядките се предлагат орехи, шам-фъстъци, бадеми, лешници, тиквени и слънчогледови семки, нахут – тяхното консумиране носи благополучие. Подборът на храните не е случаен, а символично балансира климатичните характеристики на сезоните: динята и киселото мляко се разглеждат от иранците като „студени“ храни и затова се смятат за лек срещу предстоящите горещини на лятото; халвата и фурмите спадат към „топлите“ храни и с тях се преодолява студът на зимата.
20231101.bg_441049_7
Ялда
В съвременен Иран празникът широко се отразява от пресата и медиите. В семейната среда той се отбелязва със събиране на роднините в дома на най-възрастния член на семейството. Той разрязва динята и раздава резените на присъстващите – ритуал, символизиращ премахването на всички болести. В двора се пали огън, помещението е осветено, на масата се слагат запалени свещи – символи за прогонване на злите сили. Гощавката се съпровожда с разказване на весели истории, шеги и анекдоти. Традиционно се четат стихове на Хафез, чиито сборници притежава почти всяко иранско семейство. Книгата с тези стихове стои на масичката с украсата за празника. Разпространен обичай през тази нощ е да се гадае по стиховете на Хафез.
20231101.bg_441049_8
Ялда
Макар да не е официален празник, Ялда се чества от всички етнически групи в Иран, като някои от провинциите имат свои специфични обичаи. В провинциите на Хорасан е прието да се ходи с лампа в ръка на гости. В северните райони на Иран по време на празника се отделя специално внимание на младоженците. Младоженците поднасят на своите булки плата с плодове и подаръци. В Азербайджан се поднася плато с диня, което е обгърнато с червен шал. В Гилан и Мазандаран се поднася плато с риба.
20231101.bg_177533_9
Градобор
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Градовори (Γραδοβόρι) е славяногласно село в Солунската митрополия със 750 жители, от които с гръцко съзнание 280 и с българско 470. В селото работят смесено гръцко 4-класно училище с 45 ученици (31 мъже и 14 жени) и 2 учители, както и българско училище с 50 ученици и 2 учители.
20231101.bg_177533_10
Градобор
При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от Градобор са доброволци в Македоно-одринското опълчение. По време на Балканската война в Градобор се установява българска военно-административна власт с полицейски пристав Гоце Междуречки. След зачестили инциденти с нахлуващи гръцки части в района българските части се изтеглят.
20231101.bg_177533_11
Градобор
След Междусъюзническата Градобор попада в Гърция. Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Градемборион е смесено местно-бежанско село с 4 бежански семейства и 13 души. В 1953 година селото е преименувано на Пендалофос.
20231101.bg_177533_12
Градобор
Атанас Димитров (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина
20231101.bg_177533_13
Градобор
Велика Трайкова (Велика Трайку) (1883 - 1904), гръцка учителка, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония