_id
stringlengths 18
21
| title
stringlengths 1
21
| text
stringlengths 100
4.87k
|
|---|---|---|
20231101.bg_51457_4 | Монголия | Монголия продължава да се сближава със Съветския съюз, особено след скъсването на съветско – китайските отношения в края на 1950-те. Докато Цеденбал е на посещение в Москва през август 1984 г., парламентът обявява неговото оттегляне и го заменя с Жамбин Батмунх, който ставайки Генерален секретар на ЦК на МНРП и Председател на Президиума на Великия народен хурал назначава за министър-председател на МНР Думаагийн Содном – негов политически съратник. |
20231101.bg_51457_5 | Монголия | През 1990 г. Монголската народна революционна партия (МНРП) в лицето на новия си Генерален секретар на ЦК Пунсалмагийн Очирбат, който става и президент на страната и който въпреки че е от консервативните кръгове на МНРП и назначава още по-консервативния Шаравин Гунгадорж – дотогавашен зам. председател на Министерския съвет и министър на земеделието и хранителната промишленост (1986 – 1990) за министър-председател, реформира контрола над правителството, като създава многопартийна система, запазвайки си контрола върху властта, но подготвя пътя за нова конституция, която през 1992 г. преименува Народната република на Монголия и провъзгласява страната за парламентарна президентска държава, като официалните празници, както и други елементи на властта остават да съществуват. |
20231101.bg_51457_6 | Монголия | Централната част на Монголия е заета от платото Хентей. В южната част се намира пустинята Гоби, докато северната и западната са предимно планински райони. Най-висок връх е Мунх Хайран Ула (4362 м.) в планината Монголски Алтай. Главните реки са Селенга, Керулен, Дзабхан, Кобдо. Езерата са Хубсугул, Хигрис Нур, Увс Нур и др. Климатът е умерен, рязко континентален, със сурова зима и сухо и горещо лято. Средната температура за януари е от -35 °C до -10 °C; за юли от 15 °C до 26 °C. Улан Батор е най-студената столица в света. Валежите са от 100 мм до 200 мм, за планините 500 мм. Около 2/3 от територията на страната е разположена в безотточна област. Растителността е предимно в сухите степи, пустинна и полупустинна; в планините – степна и лесостепна (само 9% от територията ѝ е заета от гори). |
20231101.bg_51457_7 | Монголия | До 27 юни 2004 г. доминиращата партия е Монголската народна революционна партия (МНРП). В опозиция е Демократичната партия (ДП), която ръководи управляващата коалиция от 1996 г. до 2000 г. От 2000 г. до 2004 г. управлява МНРП, но изборите през 2004 г. определят страната да се управлява от коалиция между МНРП и ДДК (Държавна демократична коалиция). |
20231101.bg_51457_8 | Монголия | Монголия разполага с малки въоръжени сили с обща численост 9100 души, включващи сухопътни войски и военновъздушни сили. Традиционният доставчик на оръжия СССР е заменен с Русия, която продължава да поддържа много добри отношения с Монголия. Оръжия се внасят и от Китай. В Монголия има наборна служба. Монголски войски са участвали в мироопазващи мисии в Сиера Леоне, Косово, Либерия, Ирак и Западна Сахара. Въпреки малкия си размер монголската армия разполага с голямо количество оръжия – 400 танка, 1100 артилерийски оръжия, 800 бронирани бойни машини, 450 зенитно-артилерийски и зенитно-ракетни комплекси (предимно мобилни), около 40 изтребителя (повечето обаче не са в летателно състояние) и 14 бойни вертолета. Монголия насочва усилията си към модернизация на армията. |
20231101.bg_49981_3 | Пи | Въпреки че тази точност е повече от достатъчна за използване в науката и техниката, през последните няколко века в изчисляването на повече цифри и изследването на свойствата на числото са вложени много усилия. Независимо от многото аналитична работа, прибавена към изчисленията със суперкомпютри, определили повече от 1 трилион цифри на π, не е намерена закономерност в поредицата от цифри. Цифрите на π могат да се намерят на много места в Интернет и обикновен персонален компютър може да изчисли трилиони цифри с наличния софтуер. |
20231101.bg_49981_4 | Пи | На 31 декември 2009 г. френският програмист Фабрис Белар достигна точност до 2 699 999 990 000 цифри при десетична основа, ползвайки компютър с цена под 2000 евро и операционна система 64-битова версия на Red Hat Fedora 10. Конфигурацията включва процесор Core i7 CPU, 2.93 GHz, памет 6 GB и пет диска в масив 7.5 TB RAID-0. |
20231101.bg_49981_5 | Пи | Приблизителни стойности на π, изразени като обикновена дроб са: 22/7 (според Архимед) и 355/113 (по оценка на древните китайски математици). |
20231101.bg_49981_6 | Пи | Съществуват различни мнемотехнически начини за лесно запомняне на π. Закръглено с точност до десетия знак, π може да се запомни чрез следното изречение, в което всяка дума има съответния брой букви: |
20231101.bg_49981_7 | Пи | Трябва да се отбележи, че за практически, ежедневни нужди прецизност на π от 2 до 5 знака е достатъчна за почти всякакви пресмятания. |
20231101.bg_49981_8 | Пи | π е ирационално число, т.е. то не може да бъде представено като отношение на две цели числа. Това е доказано през 1761 от Йохан Хайнрих Ламберт. |
20231101.bg_49981_9 | Пи | π е също трансцендентно число (доказано през 1882 от Фердинанд фон Линдеман). Това означава, че няма полином с рационални коефициенти, корен на който да е π. Вследствие на трансцендентността π не е построимо число. От изискването координатите на всички точки, които могат да се построят с линия и пергел, да са построими числа, следва нерешимостта на задачата за квадратурата на кръга (построяване с линия и пергел на квадрат с лице, равно на лицето на даден кръг). |
20231101.bg_49981_10 | Пи | Много от формулите в анализа съдържат π, включително представянето на безкрайни редове, интегралите и т.нар. специални математически функции. |
20231101.bg_49981_11 | Пи | където линията на интегриране е окръжност около центъра на координатната система с посока, обратна на часовниковата стрелка. |
20231101.bg_29604_2 | Бозайници | Към днешно време са открити 6495 вида бозайници, 96 от които са изчезнали през последните 500 години. |
20231101.bg_29604_3 | Бозайници | Бозайниците са лесно приспособими животни. Това им качество е позволило да населят всички кътчета на земното кълбо, с изключение на вътрешността на Антарктида. Дори и в крайния арктически Север живеят бели мечки, перконоги и китоподобни. Прилепи обитават дълбоки пещери и далечни острови, където сухоземните бозайници не са достигнали. Водните бозайници се срещат във всички части на водоемите, а пустините се обитават от видове приспособени за живот с минимална загуба на вода. Така бозайниците са се превърнали в господстваща група животни на Земята. |
20231101.bg_29604_4 | Бозайници | Повечето видове бозайници са живородни, но има и няколко, които снасят яйца (птицечовка и ехидна). Кожата на всички представители от класа е съставена от три пласта – епидермис, дерма и хиподермис. Почти всички видове притежават космена покривка на тялото. Сърцето им е четириделно. Заедно с птиците те са единствените топлокръвни животни. Най-характерното при бозайниците е засилването на паметта, създаването на привичката и (според някои учени) поява на елементи на разсъждения. Все пак, висшата нервна дейност не е развита еднакво. |
20231101.bg_29604_5 | Бозайници | Почти всички бозайници са ендотермични, като повечето имат и козина, която им помага да задържат топлината. Както и птиците, бозайниците могат да търсят храна при хладно време и в студени климатични области, където влечугите и едрите насекоми нямат тази възможност. Ендотермията изисква значително количество енергия, така че бозайниците изяждат повече храна за единица собствено тегло, отколкото влечугите. |
20231101.bg_29604_6 | Бозайници | Размерите на бозайниците варират значително, като най-дребният вид е етруската белозъбка (Suncus etruscus) с дължина до 48 mm и маса до 2,34 g, а най-едрият – синият кит (Balaenoptera musculus) достигащ 33 m дължина и 150 t маса. |
20231101.bg_29604_7 | Бозайници | Кожата е съставена от три слоя – епидермис, дерма и хиподермис. Епидермисът е лишен от кръвоснабдяване и диша дифузно от кръвоносните съдове на дермата. Представлява многослоен клетъчен слой, при който най-вътрешните клетки се делят и избутват нагоре по-старите, които се уплътняват и накрая лющят. В тези участъци на кожата, където има триене епидермисът е по-дебел и образува уплътнени участъци наречени мазоли. Цветът на кожата се определя от пигменти, разположени в пигментни клетки – меланобласти и меланофори. Дермата е съставена от влакнеста съединителна тъкан. В нея са разположени окончания на сетивните нерви, кръвоносни съдове, гладки мускулни влакна и жлези. Във вътрешния слой на дермата се натрупват подкожни мазнини. При някои видове китове този слой достига до 30 – 40 cm дебелина. При много видове бозайници подкожните мазнини са ценно енергийно депо, осигуряващо резерв особено при тези, които спят зимен сън. |
20231101.bg_29604_8 | Бозайници | Черепът е изграден от по-малък брой кости, в сравнение с останалите гръбначни. Това се дължи на филогенично сливане на някои кости. Обемът на черепната кутия обаче се запазва или увеличава. В средното ухо има 3 слухови костици, зъбите са хетеродонтни и са разположени в алвеоли. |
20231101.bg_29604_9 | Бозайници | При бозайниците гръбначния стълб се дели на пет части: шиен, гръден, поясен, кръстов и опашен дял. Единствено при китообразните кръсцовата кост е редуцирана и липсва. Шийните прешлени винаги са седем на брой. Изключение от това правило са ламантините и двупръстите ленивци, които са с по 6 шийни прешлена и трипръстите ленивци притежаващи девет. При жирафите те са силно удължени, а при китообразните са много къси. Гръдните прешлени варират от 9 до 24, поясните са от 2 до 9, кръстцовите от 4 до 10 позвонков. Най-голяма разлика в броя им има при опашните прешлени. Те биват от 3 (при някои маймуни и човека) до 49. |
20231101.bg_29604_10 | Бозайници | Ребрата се залавят само за гръдните прешлени като отпред се съединяват с гръдната кост. Последната е плоска, а само при бозайниците с мощни предни крайници като прилепи и ровещи бозайници е с развит гребен. Известна част от ребрата не достигат до гръдната кост и завършват свободно като остават плаващи. Двигателният скелет на предните крайници започва с две големи плоски кости наречени лопатки и две ключици. Имат развита коракоидна кост, която е силно редуцирана или е част от лопатката. Ключицата позволява на животните да завъртат крайника в различни посоки. Особено добре са развити при бозайници водещи дървесен начин на живот и ползващи предните крайници за залавяне по клоните. При копитните бозайници ключицата е напълно редуцирана, а при други като гризачи и хищни бозайници е редуцирана до минимални размери или представлява костна следа на раменната кост. Тазът е представен от сливането на три чифтни кости (слабинна, лонна и седалищна кост), плътно срастнали помежду си. Единствено при китоподобните тазът е напълно редуциран. Скелетът на крайниците е изграден на типичната схема на петпръстов крайник. Отделните кости варират по форма и големина, а броят на пръстите е редуциран. |
20231101.bg_3942_63 | Атом | При по-близко изучаване някои емисионни спектрални линии се оказват съставени от отделни компоненти. Това се дължи на спин-орбиталното взаимодействие между спина и движението на най-външния електрон. Когато атомът е поставен в магнитно поле, спектралните линии се разделят на три или повече компонента. Това явление, известно като ефект на Зееман, се дължи на взаимодействието между приложеното външно магнитно поле и магнитния момент на атома и неговите електрони. Някои атоми могат да имат повече от една електронна конфигурация с едно и също енергийно ниво, които образуват обща спектрална линия. Външното магнитно поле измества електронните конфигурации в леко различаващи се енергийни нива, разделяйки по този начин спектралната линия на няколко компоненти. Присъствието на външно електрично поле също може да доведе до подобно разцепване и леко изместване на спектралните линии – този ефект се нарича ефект на Щарк. |
20231101.bg_3942_64 | Атом | Ако свързан електрон се намира във възбудено състояние и погълне фотон с подходяща енергия, може да настъпи и стимулирана емисия на фотон със същата енергия. За тази цел енергията на падащия фотон трябва да е точно равна на разликата между възбуденото и по-ниското енергийно състояние на електрона. При прехода електронът излъчва фотон със същата фаза, честота, поляризация и посока като погълнатия фотон. Това свойство се използва за направата на лазери, които произвеждат монохроматична, кохерентна, насочена светлина. |
20231101.bg_3942_65 | Атом | Най-външният електронен слой на атома в несвързано състояние е известен като валентен слой и електроните в него се наричат валентни електрони. Техният брой определя характера на химичната връзка, защото при химична реакция атомите се стремят да запълват валентния слой. Например при съединението натриев хлорид (и други йонни соли) химичната връзка се осъществява чрез обмен на електрон между атом с един електрон във валентния слой (Na) и атом с един недостигащ електрон във валентния слой (Cl). Много от химичните елементи обаче имат няколко валентности или участват с различен брой електрони в различни химични съединения. В тези случаи химичната връзка е с много по-сложен механизъм на споделяне на електроните. Пример за такива сложни връзки е участието на въглерода в органичните съединения. |
20231101.bg_3942_66 | Атом | В Периодичната система химичните елементи с една и съща валентност образуват една група на периодичната система, която се изобразява като една колона в таблицата. Хоризонталните редове се наричат периоди и отразяват постепенното запълване на валентния слой с електрони. Елементите, които са най-вдясно на таблицата, имат запълнен валентен слой и това се отразява на химичните им свойства – те са известни като инертни газове. |
20231101.bg_3942_67 | Атом | Групи от много атоми могат да съществуват в различни агрегатни състояния в зависимост от физическите условия като температура и налягане. При промяна на условията, веществата могат да преминават от едно агрегатно състояние в друго: твърдо тяло, течност, газ и плазма. В рамките на едно агрегатно състояние е възможно даден материал да съществува в няколко алотропни форми, например въглеродът може да се срещне като графит или диамант. |
20231101.bg_3942_68 | Атом | При температури близки до абсолютната нула атомите могат да образуват Бозе-Айнщайнова кондензация, при което в макроскопичен мащаб започват да се проявяват квантовомеханичните ефекти, които иначе се наблюдават само в микроскопичен мащаб. При това явление целият свръхохладен ансамбъл от атоми започва да се държи като един „свръхатом“, което позволява да се правят наблюдения на квантовомеханичното му поведение. |
20231101.bg_3942_69 | Атом | Атомите образуват около 4% от общата енергийна плътност на наблюдаемата Вселена при средна плътност около 0,25 атома на кубичен метър. Вътре в галактиките, например в нашия Млечен път, атомите имат много по-голяма концентрация – между 105 и 109 атома на кубичен метър в междузвездната среда. Смята се, че Слънцето е разположено в Местния мехур, област от силно йонизиран газ, поради което плътността на атомите около него е едва 103 атома на кубичен метър. Звездите се образуват от плътни облаци в междузвездната среда и тяхната еволюция води до постоянно обогатяване на междузвездната среда с атоми, по-масивни от тези на водорода и хелия. До 95% от атомите в Млечния път са концентрирани във вътрешността на звездите. Общата маса на атомите формира около 10% от масата на галактиката, а остатъкът е съставен от т.нар. тъмна материя. |
20231101.bg_3942_70 | Атом | Смята се, че първите устойчиви протони и електрони възникват около една секунда след Големия взрив. През следващите три минути нуклеосинтезът създава по-голямата част от ядрата на хелия, лития и деутерия във Вселената, а може би и част от ядрата на берилия и бора. Първите атоми със свързани електрони теоретично възникват 380 хиляди години след Големия взрив, по време на епохата на рекомбинация, когато разширяващата се Вселена се охлажда достатъчно, за да позволи прикрепването на електроните към ядрата. |
20231101.bg_3942_71 | Атом | След Големия взрив, при който не се формира въглерод, атомните ядра продължават да се съчетават в звездите при процесите на ядрен синтез и по този начин се образува още хелий, а чрез тройната хелиева реакция и поредицата елементи от въглерод до желязо. Изотопи като литий-6, както и известни количества берилий и бор, се образуват и в космоса под действието на космическите лъчи. Това става, когато високоенергиен протон се сблъска с атомно ядро, предизвиквайки изхвърлянето на голям брой нуклеони. |
20231101.bg_9982_16 | Растения | Данните сочат, че водораслите се формират преди около 1,2 милиарда години, но едва през ордовик, преди около 450 млн. години се появяват сухоземни растения. Въпреки това, новите данни от проучването на съотношенията на въглеродните изотопи в прекамбрийски скали предполага, че сложните фотосинтезиращи растения се появяват преди около милиард години. Разнообразието от растения започва да се увеличава в края на периода силур, преди около 420 милиона години, а плодовете на това разнообразие започват да стават забележителни в началото на девон каквито например са Райниевите черти в изкопаеми скали подобни на кремък. В тези следи са видими растения до клетъчно ниво, запазени от покрилите ги вулканични скали. До средата на девон повечето от частите на познатите съвременни растения са налице, включително корени, листа и вторична дървесина, а до края на периода се появяват и семената. Растенията от късен девон са достигнали такава степен на сложност, която им позволила да формират гори от високи дървета. Еволюционни нововъведения се появяват и след края на девон. Повечето растителни групи остават са относително непроменени от масовото измиране от перм-триас, въпреки че съотношението на отделните типове растения се променя. Това измиране вероятно е поставило основите на развитието на цъфтящите растения в триас преди около 200 милиона години и достига своя бум в креда и терциер. Последната голяма група от растения, които се появяват на Земята са тревите. Те се превръщат във важен фактор в средата на терциера преди около 40 милиона години. Тревите, както и много други групи растения развиват нови механизми на метаболизъм, за да оцелеят при ниски емисии на CO2 и топли и сухи условия на тропиците през последните 10 милиона години. |
20231101.bg_9982_17 | Растения | Предложено филогенетично дърво базирано на това от Kenrick and Crane, с промяна в Pteridophyta предложена от Smith et al. Вероятно Prasinophyceae е възможна да е изходна група за всички зелени растения. |
20231101.bg_9982_18 | Растения | Висшите растения се наричат така, защото са еволюционно най-развитите. Те имат вегетативно тяло (кормус) с обособени вегетативни органи: корен, стъбло и лист. Органите са изградени от проводящи (васкуларни) тъкани (ксилем и флоем), които пренасят вода, растителни сокове и хранителни вещества помежду си. Органите се диференцират според основната си функция: коренът прикрепва растението в почвата и изсмуква от там вода с разтворените в нея минерали, стъблото осигурява оптимално положение за листата и ги свързва с корените, а листата извършват фотосинтезата и транспирацията. Кормусът образува периодично органи за размножаване на растението. |
20231101.bg_9982_19 | Растения | Фотосинтезата е биологичен процес, при който с помощта на слънчевата светлина въглеродният диоксид се преобразува в органични съединения. В най-разпространения вариант на процеса в синтеза участва вода, синтезират се захариди и като остатъчен продукт се отделя кислород. Основният механизъм за улавяне на светлинната енергия е благодарение на пигмента хлорофил. Всички зелени растения съдържат две форми на хлорофила: хлорофил а и хлорофил б. Последният от тези пигменти не се намира в червените или кафявите водорасли. |
20231101.bg_9982_20 | Растения | При растенията се наблюдават и двата типа на размножаване: полово и безполово. При висшите растения единствената форма на половото размножаване е оогамията, а форма на безполовото размножаване е широко разпространеното вегетативно размножаване. |
20231101.bg_9982_21 | Растения | Освен вегетативни, растенията имат и специализирани генеративни органи, строежът и развитието на които е пряко свързан от жизнения цикъл на растението. В жизнения цикъл се редуват, хаплоидо поколение (гаметофит) и безполово, диплоидно поколение (спорофит). При гаметофита се образуват половите органи – мъжки антеридии и женски архегонии (липсват при някои гнетови и покритосеменни). Сперматозоидите (липсват при хвойновите, гнетовите и покритосеменни) оплождат намиращата се в архегония яйцеклетка, в резултат на което се образува диплоидна зигота. Зиготата формира зародиш, който постепенно се развива в спорофит. На спорофита се развиват спорангии (често върху специализирани спороносни листи или спорофили). В спорангиите се извършва мейоза и се образуват хаплоидни спори. При разделноспоровите растения спорите са от два типа: мъжки (от тях се развиват гаметофити само с антеридии) и женски (от тях се развиват гаметофити, носещи само архегонии). От спорите се развива гаметофит и процесът започва отначало. Такъв жизнен цикъл имат мъхообразните и папратовите растения, като при първата група растения доминира гаметофитът, а при втората – спорофитът. При семенните растения процесът се усложнява поради факта, че женският (носещ архегонии) гаметофит се развива направо върху майчиния спорофит, а мъжкият гаметофит (прашец) трябва да се придвижи до женския в процеса на опрашване. Спорофилите при семенните растения обикновено са сложно устроени и се обединяват в т.нар. стробила, а при покритосеменните растения в цвят, които на свой ред могат да се обединят в съцветия. При семенните растения възниква специализирана, състояща се от няколко генотипа структура – семе, което условно може да бъде отнесено към герминативните органи. При покритосеменните растенияцветът след опрашване нараства и се формира плод. |
20231101.bg_9982_22 | Растения | Водата е основното химично съединение в живите организми. Съдържанието в растенията е средно 80 – 90% от свежата им маса, като варира в зависимост от типа, възрастта и физиологичното състояние на отделните органи. Оптималната оводненост е най-важното условие за нормално протичане на всички физиологични процеси. |
20231101.bg_9982_23 | Растения | Водообменът на растенията включва три процеса: постъпване, транспорт и транспирация. Водният баланс е резултат от тези три процеса и връзката между тях. Съдържанието на вода е основен показател на водния статус на растенията. С водното съдържание са свързани концентрацията на клетъчния сок, водния потенциал в клетките на отделните органи и голяма част от механизмите за адаптация на растенията към екологичните условия. Влаголюбивите видове растения имат висока оводненост при оптимален воден режим, но бързо губят вода при засушаване, докато толерантните видове поддържат сравнително устойчиво ниво на оводненост. |
20231101.bg_9982_24 | Растения | Свободна вода (резервна вода) – средата, в която се извършват обмяната на веществата и другите жизнени процеси или изпълваща пространствата на клетките, като например вакуолата. |
20231101.bg_52875_11 | Екзистенциализъм | Сартр твърди, че централно предложенние на екзистенциализма е, че съществуването предшества същността, което означава, че най-важното съображение за индивидите е, че те са индивиди—независимо действащи и отговорни, осъзнати същества („съществуване“)—а не какви етикети, роли, стереотипи, дефиниции или други предварително създадени категории, на които индивидите отговарят („същност“). Реалният живот на индивидите е това, което представлява онова, което би могло да се нарече тяхната „истинска същност“, вместо да съществува произволно приписана същност, която другите използват за определянето им. Така човешките същества чрез собственото си съзнание създават свои собствени ценности и определят смисъл на живота си. Въпреки че Сартр е този, който изрично изказва тази фраза, подобни понятия могат да се намерят в мисълта на екзистенциални философи като например Хайдегер и Киркегор. |
20231101.bg_52875_12 | Екзистенциализъм | Някои интерпретират империтива за самоопределяне като значение, че всеки може да пожелае да бъде каквото и да било. Обаче един екзистенциален философ би казал, че такова желание представлява неистинско съществуване – това, което Сартр би нарекъл „лоша вяра“. Вместо това, фразата трябва да се приема в смисъл, че хората (1) се определят само доколкото действат и (2), че са отговорни за своите действия. Например, някой, който се държи жестоко спрямо други хора е, чрез този си акт, определен като жесток човек. Освен това, чрез това жестоко действие, такива персони самите са отговорни за своята идентичност (жестоки хора). Това е противоположно на техните гени или човешката природа, носеща вина. |
20231101.bg_52875_13 | Екзистенциализъм | Както Сартр казва в лекцията си Екзистенциализмът е хуманизъм: „човек преди всичко съществува, среща себе си, изгрява в света и след това се дефинира“. По-позитивният и успокояващ аспект на това също се подразбира: човек може да избере да действа по различен начин и да бъде добър човек, вместо жесток човек. |
20231101.bg_52875_14 | Екзистенциализъм | Представата за абсурдното съдържа идеята, че в света няма смисъл отвъд този, който ние му придаваме. Тази безсмисленост обхваща и аморалността или „несправедливостта“ на света. Тази концептуализация може да бъде подчертана по начина, по който се противопоставя на традиционната религиозна перспектива на авраамически религии, които установяват, че целта на живота е изпълнението на Божиите заповеди. Такава цел е това, което дава смисъл в живота на хората. Да живееш живота на абсурда означава да отхвърлиш живот, който намира или преследва определен смисъл за съществуването на човека, тъй като няма какво да се открие. Според Албер Камю светът или човекът сам по себе си не е абсурден. Концепцията възниква само чрез съпоставянето на двете, където животът става абсурден поради несъвместимостта между хората и света, който обитават. Този възглед представлява едно от двете интерпретации на абсурда в екзистенциалната литература. Вторият възглед, който е разработен за първи път от Сьорен Киркегор, твърди, че абсурдът е ограничен до действията и изборите на човешките същества. Те се считат за абсурдни, тъй като те идват от човешката свобода, подкопавайки основата им извън себе си. |
20231101.bg_52875_15 | Екзистенциализъм | Представата за абсурдното в екзистенциализма противоречи на твърдението, че „лоши неща не се случват на добри хора“; за света, метафорично казано, не съществува такова нещо като добър човек или лош човек; каквото се случва, се случва и може да се случи както на „добър“, така и на „лош“ човек. Поради абсурдността на света, във всеки един момент, нещо може да се случи някому, трагично събитие може да вкара някого в пряка конфронтация с Абсурдното. Представата за абсурдното е видно в литературата през историята. Много от литературните произведения на Киркегор, Самюел Бекет, Франц Кафка, Фьодор Достоевски, Йожен Йонеско, Мигел де Унамуно, Луиджи Пирандело, Сартр, Джоузеф Хелър и Камю съдържат описания на хора, които се срещат с абсурдността на света. |
20231101.bg_52875_16 | Екзистенциализъм | Във връзка с концепцията за опустошителното осъзнаване на безсмислието Камю твърди че „има само един наистина сериозен философски проблем и това е самоубийството“ в своя „Митът за Сизиф“. |
20231101.bg_52875_17 | Екзистенциализъм | Херберт Маркузе критикува екзистенциализма, особено книгата на Сартр „Битие и нищо“, за това че проектира определени черти на модерното живеене, като супресивното общество, безпокойството, безсмислието върху същността на съществуването въобще. |
20231101.bg_52875_18 | Екзистенциализъм | Теодор Адорно, в неговата книга Жаргона на автентичността, критикува хайдегеровата философия, в нейната употреба на езика и особено за това, че представлява мистифицираща идеология на развитото индустриално общество и неговите силови структури. |
20231101.bg_52875_19 | Екзистенциализъм | Колев, И., Гочева, Д., Паницидис, Х. Философия. Хронологична антология – От Талес до Дерида, Изд. „Анубис“, София, 2001. |
20231101.bg_22935_7 | Афганистан | Държавата е призната като суверенна и независима под името Афганистан през 1919 година след договора от Равалпинди. |
20231101.bg_22935_8 | Афганистан | С площ 647 500 km² Афганистан е десетата по големина държава в Азия и четиридесета в света. Разположена във вътрешността на Азия, страната няма излаз на море. Обикновено е причислявана към региона Южна Азия, в по-редки случаи – към Централна Азия. Афганистан е смятан също за част от Ислямския свят и Широкия Близък изток. |
20231101.bg_22935_9 | Афганистан | Афганистан е разположен между 29° и 39° северна ширина и между 60° и 75° източна дължина. Граничи с Иран на запад, Пакистан на юг и изток, Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан на север, има и малка обща граница с Китай на североизток. |
20231101.bg_22935_10 | Афганистан | Около ¾ от територията на Афганистан е заета от планини. На североизток се намира Хиндукуш, където е и най-високата точка в страната, разположеният на границата с Пакистан връх Ношак (7492 m). На север от Хиндукуш в границите на Афганистан влизат южните части на Памир, а на юг и югозапад са разположени планински вериги, много от които с височина над 4 хиляди метра, които покриват по-голямата част от страната. Югозападните, западните и северните окрайнини на страната са равнинни. |
20231101.bg_22935_11 | Афганистан | Речната мрежа в Афганистан е разделена неравномерно. Тя е най-гъста в северната и североизточната част на страната. Голяма част от реките са с вътрешно оттичане и само няколко принадлежат към басейна на Индийския океан. Реките имат предимно снежно-ледников режим. В равнините са пълноводни през пролетта, а през лятото намаляват и много от тях изчезват в пясъците. |
20231101.bg_22935_12 | Афганистан | В Афганистан преобладава сухият, субтропичен климат. Средната температура през юли е между 24 и 32 °C, а на надморска височина между 2500 и 4000 m е –10 °C. Зимата в равнините е мека, неустойчива, средна температура за януари е между 0 и 8 °C, но на места понякога се понижава до –30 °C. На височина над 3000 m снегът се задържа в продължение на 6 – 8 месеца. Най-голямо количество валежи падат през зимата, но те не са равномерни. |
20231101.bg_22935_13 | Афганистан | Растителността е предимно степна и пустинна. Само в планинските райони до границата с Пакистан има неголеми площи с гори от западно хималайски тип: на височина от 2000 до 2400 m – вечнозелен дъб, от 3300 – 3400 m – бор, бяла ела, хималайски кедър. |
20231101.bg_22935_14 | Афганистан | Преобладават горските и пустинните животни. От копитните се срещат муфлони, диви кози и свине, джейрани, от хищните – вълк, хиена, леопард, чакал, от влечугите – костенурки, змии. |
20231101.bg_22935_15 | Афганистан | Макар че съвременната афганистанска държава е основана едва през 1747 година от Ахмад Шах Дурани, страната има древна история, в хода на която попада под влиянието на няколко различни цивилизации. Археологическите изследвания показват, че територията на Афганистан е населявана поне от 50 хиляди години, а земеделските общности там са сред най-ранните в света. |
20231101.bg_63206_55 | Катар | Преобладаващата религия в Катар е сунитският ислям. Според преброяването през 2004 г. 71,5% от населението са мюсюлмани – сунити и шиити около 10%, 8,5% са християни, а 10% са „други“. Повечето граждани практикуват уахабизма. |
20231101.bg_63206_56 | Катар | Чуждите граждани са свободни да изповядват религии, различни от исляма, например християнството, индуизма, сикхизма, будизма, джайнизма и бахайската. |
20231101.bg_63206_57 | Катар | През март 2008 г. в Доха е осветена римокатолическа църква. Мисионери не са допускани в общността. Църквата не афишира външни християнски символи като кръстове, камбани или камбанария. |
20231101.bg_63206_58 | Катар | Християнското население се състои почти изцяло от чужденци. Чуждестранни мисионерски групи не извършват открито дейност в страната, но правителството позволява църквите да провеждат богослужения. От 2008 г. е позволено на християните да строят църкви на земя, дарена от правителството. В Доха има действащ източноправославен храм. |
20231101.bg_63206_59 | Катар | Основа на икономиката представлява добивът и преработката на нефт и природен газ. Нефтените запаси се оценяват на около 16 млрд. барела, с дневен добив около 790 500 барела. Със сегашния темп на производство запасите ще стигнат за идните 23 години. Годишният добив осигурява над 60% от БВП и 70% от държавните приходи. Около 85% от добива е предназначен за износ. Катар е разположен върху едно от най-големите находища на природен газ в света. Запасите от тази суровина надхвърлят 25,5 трилиона куб. м, което представлява повече от 5% от световните запаси. По този показател страната се нарежда на трето място в света след Русия и Иран. През изминалото десетилетие Катар привлече значителни чуждестранни инвестиции за развитие на залежите с газ и през 2007 г. се очаква да се превърне в най-големия износител на втечнен природен газ (износът на втечнен газ започна през 1997 г.). За експлоатацията на най-голямото находище „Норт фийлд“ (Северно поле) са създадени две акционерни компании – „Катаргаз“, „Расгаз“ и „Расгаз-2“ с участието на японски, американски, френски и южнокорейски капитали. Основни вносители на катарския газ са Япония и Южна Корея, с чиито компании са сключени перспективни сделки за 25 години напред. |
20231101.bg_63206_60 | Катар | Страната си поставя за цел да се превърне във водеща държава в енергийния сектор сред останалите членки на Съвета за сътрудничество в Залива. През последните години Катар е с положителен търговски баланс вследствие на високите приходи от продажбата на петрол и засиления износ на природен газ. За 2006 г. износът е на обща стойност 33.25 млрд. щ.д., а вносът – 12.36 млрд.щ.д. (f.o.b.). Страната е една от най-бързо развиващите се икономики в света, като доходът на глава от населението също е един от най-високите (29 400 щ.д. за 2006 г.). В доклад на Световната търговска организация за 2006 г. Катар е признат за най-перспективния пазар в Персийския залив. От 2000 г. насам Катар развива конгресния туризъм. Столицата Доха е домакин на 2 – 3 световни и регионални форума годишно. Катар е важен финансов център, в който функционират 14 банки, в т.ч. 10 чуждестранни. Според годишно изследване на Световната банка за 2006 г., пет катарски банки се нареждат сред стоте най-големи финансови институции в Близкия изток. Финансовите операции се регулират от Държавната валутна агенция, включваща 16 търговски банки. Основен проблем представлява недостигът на работна сила, от която само около 20% е от коренното население. |
20231101.bg_63206_61 | Катар | Катар инвестира милиарди долари в строителството и развитието на инфраструктурата. Проведените в началото на декември 2006 г. Азиатски олимпийски игри бяха повод да се ускори завършването на повечето нови инфраструктурни проекти. Външният дълг на Катар през 2006 г. е достигнал 25.7 млрд.щ.д. По данни от 2005 г. основни партньори в износа са: Япония (36,9%), Южна Корея (19,4%), Сингапур (8,2%). Катар внася предимно от Франция (11,5%), Япония (10,5%), САЩ (10,4%), Германия (8,4%), С. Арабия (7,3%), Обединеното кралство (7%), Италия (6,5%), Южна Корея (5,5%) и ОАЕ (4,8%), като структурата на вноса се състои най-вече от машини, транспортни съоръжения, храни и химикали. Отношенията между ЕС и Катар не са на желаното от Брюксел равнище. Според някои източници, финансовите ресурси на Катар, Бахрейн и Кувейт, които трите държави са готови да инвестират в отрасли на световната икономика, надхвърлят 300 млрд. щ.д. Тези данни привличат вниманието на европейските делови среди. |
20231101.bg_63206_62 | Катар | Арабският език е официалният език на Катар. Английският е широко разпространен. На фона на мултикултурната разновидност в страната много други езици са също говорими, включително френски, хинди, урду, тамилски и тагалог. |
20231101.bg_63206_63 | Катар | Местната култура на Катар е подобна на тази на другите арабски държави от Персийския залив и е силно повлияна от Исляма. Тя е пренесена от арабските племена от Саудитска Арабия, мигрирали в Катар и на други места в Персийския залив. |
20231101.bg_52079_3 | АК-47 | Търсенето на методи за увеличаването на огневата мощ на пехотата води до създаването на преносимите леки картечници. Недостатък на този тип оръжие е невъзможността с него да се стреля от ръка в автоматичен режим, поради прекомерния откат. Още от края на 19 век различни иноватори в оръжейната област търсят начин за справяне с този проблем. В края на 19 век италианския офицер Amerigo Cei-Rigotti разработва първото в света автоматично оръжие използващо патрон с междинна енергия, по-ниска от тази на пълноразмерна пушка и по-висока от тази на пистолет, което е способно на контролируема стрелба от ръка. Това оръжие се счита за първия прототип на новия клас оръжие наречено след края на втората световна война с името щурмова пушка (на запад) и автомат (в държавите от съветската сфера на влияние). В годините след Риготи, множество конструктори работят по проблемите на лекото автоматично оръжие работещо под междинен патрон. Като първи подобен образец оръжие употребявано в бойни действия се счита автомата на Владимир Фьодоров, който е произвеждан в Русия по време на първата световна война. В случаите в които това оръжие е достигало до серийно производство и до войската обаче към него са се отнасяли като към лека картечница. То не е било считано за основно пехотно оръжие. В годините преди Втората световна война в Германия е натрупана много работа в областта на създаването на оптималния боеприпас за такъв тип оръжия. Информацията за тези разработки достига и до СССР, където паралелно се разработва подобен патрон с намалени габарити. През този период не е имало разработено оръжие за новите патрони, нито тактически прийоми за употребата му. |
20231101.bg_52079_4 | АК-47 | Две години след края на нацистите, в Русия било представено ново оръжие, проектирано от Михаил Калашников. Идеята за пушката му дошла, докато бил в болница и се възстановявал от раните си от шрапнел по време на войната. Все още танков командир, Калашников разбрал, че руската армия има нужда от ново въоръжение. Докато бил в болницата, честа тема на разговорите била липсата на добра автоматична винтовка, която да се съревновава с немските. Скоро Калашников влязъл в състезание за ново оръжие, което трябвало да работи в кални, мокри и студени условия. Руският войник харесвал простотата на дизайна на картечния пистолет ППС-43 на Алексей Судаев. Калашников създал своя „Михтим“ и спечелил състезанието. Впоследствие били създадени поредица от пушки, като най-сетне се появил автоматът Калашников. АК-47 бързо бил възприет и скоро бил обявен за основната пушка на армията на СССР, а после и на всички държави от социалистическия блок. |
20231101.bg_52079_5 | АК-47 | Руското решение при избора на патрона било много просто. Взема се старият, тежък, но и мощен патрон, използван при обикновените пушки като Мосин-Наган, и се скъсява. Така диаметърът на куршума от 7,62 mm си останал същият, а дължината от 54 mm се намалила на 39 mm. По този начин патронът станал по-лек и с по-малък откат, но с подобна мощ. Това обаче, което е най-революционното при АК-47, е изразът „прост, точен и работи“. Автоматът е лесен за разглобяване, сглобяване и чистене. Употребата му е дори по-лесна. Повечето експерти твърдят, че са нужни по-малко от десет минути, да обясниш на едно дете как се борави с него, а за чистенето и поддържането на прилежния вид на оръжието – най-много един час. „Калашников“ е издръжлив и може да работи при почти всички ситуации. Оръжейни експерти от САЩ са правили няколко екстремни тестове с оръжие с дизайна на Калашников: потапяне във вода, заравяне в пясък и прегазване от брониран военен джип Humvee (Discovery Channel). След всички тестове автоматът работи безпроблемно. Поради тези свойства са правени безброй модификации на автомата, като: АКМ (М – Модернизиран), АК-74 (използващ 5,45х39 mm патрони), Сериите 100 (АК-101, АК-103, АК-105 и др.) АКС-74U, картечница РПК и т.н. Има и други модели оръжия с друг или подобен дизайн (като сръбския М70), но „отвътре“ – Калашников. След края на Студената война, въпреки негативни възгледи на Запада върху пушката, АК-47 има огромен успех. Българската армия закупува огромни броеве АР-М1 – почти същата версия като АК-47, но с подобрена цев, която увеличава ефективния обхват до 600 m, а по-опитен стрелец би могъл да обстрелва цел на 800 m. В днешни дни пътят, който изминава патрона му, достига 2100 – 2300 m. Боеприпасите са същите. |
20231101.bg_52079_6 | АК-47 | За днешното въоръжение точността и откатът на АК-47 не са особено задоволителни в сравнение с други по-леки западни пушки като М16, M4, G36, AUG и др., но „Калашников“ компенсира като „бомбардира врага“ със „смъртоносна стена“ от олово. Обхватът на ефективната стрелба е 300 m – като при някои картечни пистолети. Автомат Калашников запълва празнината между картечницата и щурмовата пушка (това си личи и от превключвателя на типа на стрелба – предпазител-автоматичен-единичен, тоест основното предназначение е воденето на автоматична стрелба). |
20231101.bg_52079_7 | АК-47 | Фрезованата цевна кутия („Milled receiver“) е направен от солидна стоманена изковка (блок), обработена и оформена чрез специални машини (фреза, струг). Те са здрави, не се усукват и огъват и издържат на многогодишна експлоатация. По-скъпи и по-издръжливи, те имат някои специфични и индивидуални опции. |
20231101.bg_52079_8 | АК-47 | Щампованата цевна кутия („Stamped receiver“) е направена от огънати, закалени стоманени пластини. Захванати са посредством нитове. Те са много по-опростени. Лесни са за разглобяване и сглобяване. Могат да бъдат много здрави. Но могат да се усучат или огънат при натиск. Нитовете и винтовете могат да се разхлабят от експлоатация. |
20231101.bg_52079_9 | АК-47 | АК-47 разполага с бърза автоматична стрелба и неоспорима огнева мощ, поразяваща фатално камък, дърво и плът. Въпреки голямата си кинетична енергия и пробивна мощ в сравнение с други днешни щурмови винтовки, 7,62х39 mm куршум не се преобръща напред при навлизане в целта, а бързо излиза, оставяйки малка огнестрелна рана. Ако куршумът не е поразил нещо жизненоважно, раната е относително лесна за лекуване. За това през 1974 г. бил създаден АК-74, използващ 5,45 mm боеприпаси. Те са по-малки, по-слаби, и с по-малък откат, но са по-бързи и имат по-голям обхват, но имат по-добри балистични показатели. 5,45х39, при попадане в целта, поради голямата кинетична енергия, задната част на куршума, изпреварва предната и нанася големи разкъсвания и поражения в целта, в която е навлязъл. Подобно на западните 5,56 mm патрони (ако 5,56 не се фрагментира при скорост над 762 m/s), те се преобръщат при навлизане в човешкото тяло и по-този начин нанасят много повече щети. Това са така известните куршуми с „изместен център“ на тежестта. В действителност няма никакво изместване на центъра на тежестта, просто куршумът е с недостатъчна жироскопична устойчивост, т.е. централната ротация, придадена му от нарезите в канала на цевта, е по-малка от необходимата. Това позволява при попадение в тялото (и не само в тялото – един голям недостатък са много лошите и непредвидими рикошети в условия на град и т.н.), задната по-тежка половина да се опита да изпревари предната, така се получава завъртане и проектилът поема по непредвидима траектория, което е последвано от множество разкъсвания и поражения. Някои смятат, че са дори по-ефективни от съответните американски междинни патрони 5,56х45 mm. Въпреки това 7,62 mm куршум се е доказал като мощно средство за убиване, пробивайки дърво и метал. Въпреки че няма обхвата, точността и балистичните ефекти на поразяване на днешните щурмови пушки, 7,62х39 mm има голяма кинетична енергия и събаря с един изстрел (проблемите с тази способност на 5,56 mm боеприпас водят до търсенето на нови куршуми за американските пушки, като 6,8х43 mm Remington SPC, който е нещо като междинен куршум между 5,56х45 mm и 7,62х39 mm). Куршумите, изстреляни от АК-47, имат малък обхват от приблизително 650 m, но с оглед на военните действия от Втората световна война насам, повечето пехотни схватки (особено в градска обстановка) се водят най-много от такова разстояние. Много е вероятно 7,62 mm куршуми, изстреляни от „Калашников“, да са посели най-много смърт по света и със сигурност ще продължат да го правят. |
20231101.bg_52079_10 | АК-47 | Има над 100 милиона АК-47 в оборот, а над 50 армии го използват като основна пушка. Генерал-лейтенант Михаил Калашников бил награден многократно, включително с орден „Герой на Руската Федерация“ и два пъти с орден „Герой на социалистическия труд“. Той твърди, че въпреки огромния брой на неговото оръжие в оборот по света, той не е получил никакво заплащане от тези продажби и дори съобщи, че му се иска да беше изобретил електрическата косачка за трева, вместо АК-47. |
20231101.bg_52079_11 | АК-47 | Автомат Калашникова модернизированный (Автомат Калашников модернизиран) е версия на АК-47. Разликите помежду им са съвсем малки и включват опростяване на дизайна, щампована цевна кутия за олекотяване на щурмовата винтовка, малък огнекомпенсатор и повдигане на приклада с няколко градуса, за да се справи с част от „скачането“ при стрелба. Механизмът е същият като при АК-47, въведен е забавител на сработването на автоматичния спусък. Цевта е удължена с 5 mm. Използва и същите руски боеприпаси 7,62х39 mm. АКМ е бил приет на въоръжение през 1959 г. в СССР/Русия. |
20231101.bg_58077_7 | Мианмар | Мианмарската армия (официално Татмадо) е на 12-о място в света по численост – близо 430 000 души. Основните клонове са сухопътни войски, военновъздушни сили и военноморски флот, а второстепенните са полиция, народна милиция и гранични войски. Армията е професионална, но правителството има правомощия да въведе наборна служба, ако националната сигурност е застрашена. Бюджетът ѝ възлиза на 7,07 млрд. щ.д. към 2005 г., или 2,1% от БВП. В годините от независимостта на страната до днес Татмадо активно участва в сражения с бунтовнически групировки и армии на наркокартели, както и потушаване на въстания срещу правителството. |
20231101.bg_58077_8 | Мианмар | Основни предизвикателства са премахването на корупцията и провеждане на модернизация. Голяма част от оръжията са от Втората световна война. Военновъздушните сили разполагат със съвсем малко модерни изтребители МиГ-29 и 40 остарели китайски Чънду J-7. След 2000 г. правителството заделя средства за купуване на по-нови оръжия, като ЗРК Бук-М1-2 и самоходни оръдия Нора Б-52. Според договор, сключен с Украйна, Мианмар ще произведе за собствени нужди 1000 бронетранспортьора БТР-3У до 2013 г. |
20231101.bg_58077_9 | Мианмар | Между 2007 и 2010 г. се появяват редица сведения, че страната е дала началото на собствена ядрена програма за военни цели. Според двама бивши високопоставени военни от Татмадо, цитирани от австралийския вестник Сидни морнинг херълд, страната планира да се сдобие с атомно оръжие до 2014 г. През 2007 г. Русия подписва договор с Мианмар за изграждане на ядрен център, вкл. доставка и конструкция на леководен 10-мегаватов изследователски реактор с ядро от 20% обогатен уран-235, хранилище за отпадъци, лаборатория за медицински изотопи и други. |
20231101.bg_58077_10 | Мианмар | През лятото на 2010 г. опасенията за военна ядрена програма на Мианмар се потвърждават от тайни документи, изнесени от бившия мианмарски майор Сай Тен Вин. Според документите и последвалия им анализ от военния тръст Jane's, към 2010 г. Мианмар не разполага с необходимите технологии, данни и ноу-хау, за да започне работа по ядрено оръжие, но със сигурност работи по създаването на такъв потенциал. Според доклад на ООН един от основните партньори по ядрената програма на страната е Северна Корея, която също доставя ядрени и ракетни технологии на Сирия и Иран. Снимкови материали показват севернокорейски експерти и военни съветници, които помагат в изграждането на укрепени подземни тунели и бункери в Мианмар. Мианмарското правителство не отрича икономическо сътрудничество с КНДР, но твърдо отхвърля обвиненията, че разработва атомно оръжие. |
20231101.bg_58077_11 | Мианмар | Макар и изключително богата на природни ресурси, Мианмар се нарежда сред най-слабо развитите страни в света и е най-бавно развиващата се в Югоизточна Азия. Мианмар има планова икономика. |
20231101.bg_58077_12 | Мианмар | Под британско управление страната е била най-големият производител на ориз в света и сред най-богатите на петрол британски колонии. След независимостта си обаче страната постепенно започва да отслабва в икономически план заради зле планираните и осъществени икономически реформи. През 1948 г. министър-председателят У Ну създава план да превърне Бирма в „страна на благоденствието“ чрез планова икономика в рамките на демократично управление. Развалените отношения с Великобритания, както и състоянието на световната икономика след Втората световна война обаче осуетяват тези планове. Износът на ориз се срива с 96%, а на минерали и метали – с над 2/3. След преврата през 1962 г. е въведен т.нар. „Бирмански път към социализма“, който води до национализация на всички отрасли с изключение на земеделието. Провалът и на тази политика превръща Бирма в една от най-бедните държави в света, увеличава инфлацията и безработицата. През 1987 г. положението се е влошило достатъчно, за да бъде причислена към списъка на ООН на най-слабо развитите страни в света. |
20231101.bg_58077_13 | Мианмар | През 1988 г., със свалянето на У Не Вин от власт, Мианмар започва да изоставя неуспешно построената си социалистическа система, но контролът на правителството върху стопанската дейност остава затегнат. Позволена е частна икономическа активност, тъй като има нужда от по-голям запас твърда валута, както и чужди инвестиции, които да подпомогнат икономиката. Въпреки това икономическата свобода в страната е оценена като най-слабата в Азия – по този показател Мианмар се нарежда на една позиция със Северна Корея. Националната валута се нарича кият и съществува в две разновидности, подобна на кубинското песо. Курсът на кията по пазарите обаче е близо 200 пъти по-слаб отколкото определеният от правителството. Огромен проблем продължава да е инфлацията, която между 2005 и 2007 г. се оценява на 30,1%, и е главната причина за икономическата криза в страната. Негативен ефект оказват търговските санкции на Европейския съюз, както и забраната за износ на продукти за САЩ. От друга страна Китай и Индия инвестират усилено в Мианмар. Други големи инвеститори са Тайланд, Сингапур и Южна Корея. |
20231101.bg_58077_14 | Мианмар | Интерес към големите находища на нефт и природен газ проявяват компании от Русия, Китай, Индия и Тайланд. |
20231101.bg_58077_15 | Мианмар | Мианмар изнася ориз, юта, каучук и скъпоценни камъни (рубини, сапфири). Близо 98% от земеделските площи са оризища. Изнася се и опиум, извличан от мака, отглеждан между Лаос и Камбоджа под контрола на трафиканти на наркотици. |
20231101.bg_27449_27 | Компютър | Конструирането на по-съвършения EDVAC завършва през 1950 г. Паметта му е изградена от ултразвукови живачни закъснителни линии, като тя става първата проектирана машина, в която е реализиран актуалният и до днес принцип за вградено управление на изчислителния процес. |
20231101.bg_27449_28 | Компютър | Междувременно по проект на Морис Уилкс и под негово ръководство през 1949 г. (или една година преди EDVAC) в Кеймбриджкия университет във Великобритания е завършена машината EDSAC, която става първата пусната в експлоатация машина със запаметена програма. |
20231101.bg_27449_29 | Компютър | Като превключващи елементи в първото поколение компютри се използват релета и електронни лампи. Въпреки че тези компоненти позволяват значително по-висока скорост на работа от по-ранните механични превключватели, по различни причини тяхната надеждност е сравнително ниска. Например изграждането на логически схеми с последователна логика, с релета изисква да се елиминирана проблемът с вибрациите на контактите при превключване. При електронните лампи този проблем не съществува, но те изискват известно време, за да достигнат работната си температура, а след няколко хиляди работни часа катодите им се изтощават и губят термоелектронната си емисия. Проблем с дори една-единствена дефектирала лампа често води до диагностика на целия възел, за да бъде намерена и подменена. |
20231101.bg_27449_30 | Компютър | По изброените причини първите електронни (лампови) компютри са като цяло по-бързи, но по-ненадеждни от електромеханичните машини. При ламповите компютри като EDVAC, средното време между два отказа е около 8 часа, докато системите с релета като Марк I се повреждат по-рядко. В крайна сметка ламповите машини се разпространяват по-широко, тъй като значително по-голямата им скорост на изчисление се оказва по-важна от проблемите с надеждността. |
20231101.bg_27449_31 | Компютър | Процесорите от това поколение работят с много по-ниска тактова честота в сравнение със съвременните микроелектронни устройства. През този период обичайните честоти на системния часовник са до около 100 kHz, като основният ограничаващ фактор е скоростта на превключване. |
20231101.bg_27449_32 | Компютър | Устройството на компютрите се оптимизира, след като различни нови технологии улесняват създаването на по-малки и по-надеждни електронни устройства. Решаващо значение в този процес има изобретяването на транзистора през 1947 г. През 50-те и 60-те години базираните на дискретни транзистори процесори и изобщо компютри вече не разчитат на обемисти, ненадеждни и нетрайни превключващи елементи, като електронните лампи и релетата. Това дава възможност за изграждането на по-сложни и надеждни процесори, съставени от една или повече печатни платки, съдържащи отделни компоненти. |
20231101.bg_27449_33 | Компютър | В началото на 60-те години е изобретен метод за производство на голям брой транзистори в ограничено пространство – появяват се първите интегрални схеми. Интегралната схема позволява в един общ полупроводников кристал, наричан чип, да се включат множество транзистори. В компютърната техника те се използват първоначално само в много прости неспециализирани електронни схеми, например отделни логически елементи. Процесорите, базирани на такива елементарни интегрални схеми, обикновено се наричат устройства с ниска степен на интеграция (SSI). Например SSI интегралните схеми, използвани в Apollo Guidance Computer, съдържат по няколко десетки транзистора. Изграждането на цял процесор от SSI интегрални схеми изисква хиляди отделни чипове, но все пак заема много по-малко пространство и има много по-нисък разход на енергия от дотогавашните устройства с дискретни транзистори. С напредъка на микроелектрониката интегралните схеми започват да включват все повече транзистори и пасивни елементи, намалявайки броя на отделните схеми, необходими за създаване на пълен процесор. Интегралните схеми със средна (MSI) и висока степен на интеграция (LSI) съдържат вече стотици, а след това и хиляди транзистори. Така първият компютър на DEC с LSI схеми, вариант на модела PDP-11, има процесор, изграден с общо четири интегрални схеми. |
20231101.bg_27449_34 | Компютър | През 1964 г. IBM въвеждат компютърната архитектура System/360, в която за пръв път е въведена идеята за микрокод и стандартизиране на изпълняваните програми. Дотогава повечето електронни компютри, включително такива на един и същ производител, са несъвместими помежду си и не могат да изпълняват едни и същи програми. Архитектурата System/360 става толкова популярна, че в продължение на близо две десетилетия доминира на пазара на мейнфрейм компютри. |
20231101.bg_27449_35 | Компютър | Компютрите, изпълнени с транзистори, имат няколко отчетливи предимства пред предшествениците си. Освен подобрената надеждност и по-ниската консумация на енергия, те имат и много по-високо бързодействие, поради много по-краткото време на превключване на транзистора (в сравнение с електронната лампа транзисторът има по-малки междуелектродни паразитни капацитети, а в сравнение с електромеханичното реле няма движещи се елементи, които имат голяма инерция). Благодарение на увеличената надеждност и значително по-високото бързодействие, през 60-те години процесорите достигат тактови честоти от десетки мегахерци. През този период се появяват и първите високоефективни векторни процесори, предшественици на по-късните специализирани суперкомпютри. |
20231101.bg_31052_10 | Вълк | Вълкът е хищник. Глутниците вълци ловуват всички едри растителноядни в своята територия, докато самотните вълци са по-склонни да се хранят и с по-дребни животни. Методите за ловуване варират от изненадващи нападения до продължителни преследвания. Чрез взаимодействие в глутницата вълците могат да преследват едра плячка с часове, преди да се забавят, но успехът е сравнително нисък. Самотните вълци хващат дребни животни, като скачат и ги притискат към земята с предните си лапи (мишкуване), техника, характерна също за лисиците и койотите. |
20231101.bg_31052_11 | Вълк | При нападение вълците обикновено се насочват към врата, гърлото и страничните части на животното. Глутниците най-често убиват слабите, възрастни и болни животни, тъй като едрите и здрави екземпляри им отвръщат, като понякога нараняват и дори убиват ловуващите вълци. Някои изследвания показват, че едва един от десет опита за убиване на лос от глутница вълци завършват с успех. |
20231101.bg_31052_12 | Вълк | Диетата на вълците включва, но без да е ограничена до това, едри бозайници, като елени, лосове, бизони и овцебикове. Те ловят също и бобри, зайцевидни, гризачи и други дребни животни. Вълкът се нуждае от 1,5 – 5 kg месо на ден, за да оцелее, но тъй като не винаги има възможност да се храни всеки ден, може да изяде до 10 kg наведнъж. |
20231101.bg_31052_13 | Вълк | Вълците са известни със своя отличителен вой. Има няколко възможни причини за виенето. Първо трябва да се отбележи, че вълците не вият, когато нападат плячката си. Всъщност е известно, че другите животни дори не реагират на звука. Може би те просто не правят връзка между него и хищника. |
20231101.bg_31052_14 | Вълк | Най-очевидната причина за виенето на вълците е, че те контактуват помежду си. Трудно е да се измисли по добър начин за комуникация във вълчата глутница при големи разстояния или в гъсто залесен район. Воят се използва и за извикване на членове на глутницата на дадено място. Въпреки това воят се наблюдава и когато глутницата е заедно, така че той трябва да има и друго предназначение. Наблюдения на глутници подсказват, че виенето често става по залез лятно време, преди възрастните да тръгнат на лов. Това се повтаря при завръщането им по изгрев. |
Subsets and Splits